В своите мемоари създателят на Петата френска република генерал Шарл Дьо Гол подчертава, че „Истинската Франция е възможна само, ако е в първите редици на великите световни сили“.

Арктика, която дълги години оставаше предимно в сферата на интересите на осемте т.нар. „арктически държави”, днес е обекта на ескалираща геополитическа конкуренция. Това се дължи на цяла редица фактори, ключови сред които са гигантските запаси на природни ресурси, неяснотата относно правния статут на арктическите морски маршрути, както и очертаващото се прехвърляне на конфронтацията между Русия и Запада и в тази част на света.

Къде се намира „Изтокът“ от гледната точка на Русия? Това е основният въпрос на политиката на „обръщане към Изтока“. В течение на цялата руска история продължава спорът за Изтока и Запада, чието своеобразно въплъщение са славянофилите и западниците, дискусията между които протича предимно в рамките на дилемата „Изток-Запад“.

Балканският въпрос е геополитически въпрос. Известният сръбски географ професор Миломир Степич изтъква геополитическия магнетизъм на Балканите, който кара великите дcржави постоянно да се опитват да решат този въпрос. Интересът на извънрегионалните играчи към Балканите често е ирационален и надхвърля рамките на актуалната им геополитическа значимост.

Наративът за Русия, като държава провеждаща агресивна имперска политика, беше присъщ на полския елит дълго преди 2022. След началото на войната в Украйна обаче, той придоби съвсем конкретен и практически израз.

Европейският съюз започна нов политически цикъл, като началото на втория мандат на Комисията „Фон дер Лайен“ беше белязано с ангажимент за повишаване на готовността на Съюза за отбрана, укрепване контрола на външните граници и приемане на по-твърди позиции по отношение на миграцията, за да се гарантира по-сигурна Европа.