Както е известно, в началото на 2026 доминираните от кюрдски бойци Сирийски демократични сили (SDF), контролиращи почти една трето от страната, приеха да се интегрират в цивилните и военните структури на властта в Дамаск.Според техния командир Мазлум Абди :“Целта бе да не проливаме повече кръв и да се избегне гражданската война“.

Кървавите събития от 7 октомври 2023 дадоха старт на процес на ускорено разрешаване на кризата в Близкия изток в полза на израелско-американския тандем (по-нататък в статията ше го наричам просто „Тандемът“).

В съвременната глобална среда на сигурност традиционната рамка на „военни заплахи“ се оказва недостатъчна за да обхване комплекса от различните заплахи и рискове особено във време, когато технологиите, икономиката, военните и политическите процеси се преплитат на различни нива с висока интензивност.

В изследванията, посветени на ролята на етнокултурните, етноконфесионалните общности и/или диаспорите в международните отношения, традиционно се обръща голямо внимание на лобистките структури, създадени от техните представители с цел оказване на влияние върху външната политика на страната на пребиваване – предимно по отношение на „страната на произход“ (1).

Топенето на ледената покривка и динамичните промени в международната политика превръщат Арктика един от най-важните геостратегически региони днес. Районът, който някога е бил труднодостъпен, придобива ново значение като пространство на конкуренция и сътрудничество между големите сили.

Продължаващата политическа криза отклонява фокуса на общественото внимание от разрастващия се разпад на държавната железница. Бюджетът е обществен договор, но липсата на прозрачност оставя в неведение както обществото, така и самия сектор относно нивото на държавна подкрепа, което може да се очаква през следващите години за железопътните пътнически или товарни превози в страната.