Доктрината „Синя родина“ и антитурският триъгълник в Източното Средиземноморие

При това, зад добре звучащите лозунги за необходимостта от „стабилност“, оправдаващи създаването на този алианс, се крие банална борба за газовите находища в Източното Средиземноморие и желание за икономическо задушаване на Турция.

Eскалацията на напрежението между Израел и Турция

Отношенията между Анкара и еврейската държава окончателно преминаха от фазата на своеобразна студена война към открита конфронтация. А сред причините за това е не само геополитиката, но и силната лична враждебност между техните лидери. Ердоган многократно определяше действията на на Израел в Палестина като геноцид, сравняваше Нетаняху с Хитлер и дори го обвини, че е въвлякъл американския президент Тръмп в „неоправдана“ атака срещу Иран.

Израелският премиер не му остава длъжен. На срещата на върха в Йерусалим с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и кипърския президент Никос Христодулидис, Нетаняху открито заплаши, че: „на тези, които мечтаят да създават империи и да контролират нашите страни, казвам: забравете.“. Според някои анализатори, за Израел формирането на алианс с тези две държави е не просто стратегия, а акт на отчаяние. Истината е, че след кървите действия на израелската армия в ивицата Газа, която бе осъдена дори от някои западни държави, Нетаняху, на практика, почти няма съюзници, като изключим Доналд Тръмп. Всички останали или му обърнаха гръб, или пък му наложиха санкции. Тоест, Гърция и Кипър се оказват своеобразни сламки, за които Израел се хваща, за да демонстрира, че не е сам.

Истината е, че Източносредиземноморският регион усилено се милитаризира. Оста Израел-Гърция-Кипър вече не е просто енергиен консорциум. В края на декември 2025 и особено в началото на 2026 трите страни одобриха рамка за задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната. При това нещата не се ограничават с простото подписване на меморандуми. Формира се пълноценна военна архитектура, която е в състояние във всеки един момент да разположи съвместни сили в Източното Средиземноморие. Според гръцките медии, през декември 2025 военни представители на трите страни са подписали в Кипър съвместен план за действие, предвиждащ не само споделяне на разузнавателна информация, но и създаването на мобилна ударна сила, готова за операции на сушата, във въздуха и по вода. При това функциите и задълженията на тримата играчи в рамките на алианса са ясно дефинирани. Израел например, предоставя разузнавателни данни и ударна мощ. Гърция вече разполага с израелски системи за залпов ракетен огън PULS, но това е само върха на айсберга. В началото на април 2026 беше подписан договор на стойност 750 милиона долара, според който Атина ще получи не само нови системи, но и цяла гама от прецизно насочвани боеприпаси, включително баражиращи боеприпаси (дронове камикадзе). Освен това Гърция разчита на израелска технология за реализацията на своя мегапроект „Щитът на Ахил“, на стойност около 3 милиарда евро, изграждайки система за противовъздушна отбрана, способна да противодейства на турските дронове и балистични ракети.

Самата Гърция пък изпълнява ролята на своеобразен с“сухопътен амолетоносач“ и преден пост на алианса. Гръцките острови в Егейско море се превръщат в плацдарми за блокиране на турския флот. Според меморандума обаче, към тях вече са добавени и островите Карпатос и Родос, които вероятно ще се превърнат в бази за бързо разполагане на израелски сили.

На свой ред, Кипър ще бъде използван като полигон и „непотопяем самолетоносач“. Тоест, островът престава да се разглежда само като тилова база; превръщайки се в основен тренировъчен полигон за Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ). Въпреки дипломатическите декларации за неутралитет, Кипър е домакин на мащабни израелски учения от няколко години, но именно в края на 2025 и началото на 2026 този процес придоби тревожни измерения.

Както посочват военните експерти, планинската верига Троодос и гористата местност около Пафос, перфектно възпроизвеждат пейзажа на Южен Ливан, което превръща Кипър в идеалната база за подготовка на израелските сухопътни операции срещу ливанската Хизбула. По време на тазгодишните маневри, продължили около месец, израелските военни за първи път тренираха нахлуване във вражеска територия с толкова масивна сила извън границите на еврейската държава. Тежки транспортни хеликоптери, CH-53 и Black Hawk, придружени от Apache, транспортираха стотици войници от специалните антипартизански сили „Егоз” и танкови части директно в сърцето на острова. Тоест това си беше генерална репетиция за голяма война, осъществена на територията на съюзник. Освен това, израелските ВВС използват кипърското въздушно пространство за изключително сложни тренировки: пилотите практикуват навигация над непознат планински терен и сложни кацания, което значително разширява бойните им възможности извън обичайния театър на военни действия.

Реакцията на Анкара

Разбира се, Анкара не остава безучастна. Появата, в средата на април, на 15 турски танка близо до буферната зона на ООН в Кипър ясно демонстрира готовност на Турция за ескалация по самата граница на Европейския съюз. Турският отговор обаче не се ограничава само до демонстрация на сила на място. Анкара се активизира и на дипломатическия фронт, опитвайки се да разкъса гръцко-израелско-кипърския „обръч“. Съзнавайки, че Кипър се превръща в плацдарм за Израел, Ердоган направи стратегически завой към Техеран. В началото на 2026 турският лидер инициира сближаване с Иран, заявявайки, че разглежда сигурността на Ислямската република като своя собствена. Вероятно Анкара разчита, че евентуален алианс с Техеран (а може би и със Саудитска Арабия и дори Пакистан) ще помогне за балансиране на оста Атина-Никозия-Йерусалим.

В същото време антиизраелската реторика на турското ръководство ескалира. В средата на април 2026 Ердоган отправи пряка заплаха, правейки паралел между евентуална операция срещу Израел и турската намеса в Карабах и Либия. В отговор Израел заплаши с пълно скъсване на дипломатическите отношения, определяйки политиката на Анкара като„имперски амбиции“. Така триъгълникът Гърция-Кипър-Израел се трансформира не просто в отбранителен квазиалианс, а в своеобразна искра, способна да подпали барутния погреб на Източното Средиземноморие, превръщайки региона в зона на пряка военна и политическа конфронтация.

Защо Израел се нуждае от подобен алианс

Какт споменах в наачалото, зад възвишената реторика на лидерите на новия военен квазиалианс за необходимостта да бъде защитена демокрацията в региона, се крие сблъсъкът на големи икономически интереси. Става въпрос, в частност, за проекта за газопровода EastMed (Източно Средиземноморие), който някои експерти определят като „икономическото сърце” на антитурския алианс.

Ще припомня, че в периода 2009 и 2011 в морската зона между Кипър и Израел бяха открити гигантски запаси от природен газ (до 3,5 трилиона кубически метра). Тоест, планът е прост: да се организира мащабен добив на газ от кипърските и израелски находища, който след това да се изнася,  през Гърция, към Италия и Европа, заобикаляйки Турция. Ако EastMed бъде изграден „Турски поток“ и плановете на Анкара да се превърне в енергиен център за Европа ще бъдат поставени под въпрос.

Истината, че Израел иска да постави под контрол цялото Източно Средиземноморие, с изключение на Турция. Именно затова беше създаден Източносредиземноморският газов форум (EMGF), в който Анкара не бе поканена.

В отговор, Турция, подписа споразумение с подпомагания военно от нея режим в Западна Либия относно морските граници и се опитва да постигне същото и с новото ислямистко правителство в Сирия. Тази геополитическа стратегия цели да покаже, че нито един проблем в региона не може да бъде решен без Анкара.

Противоречивата политика на САЩ

Гръцко-израелско-кипърският алианс обаче има едно слабо място, и – колкото и да е перадоксално – това са САЩ. По ирония на съдбата, администрацията на Тръмп, която Нетаняху успя да въвлече във войната си срещу Иран в крайна сметка отказа да отпусне очакваното мащабно финансирране, поставяйки под въпрос реализацията на проекта EastMed. Причината е проста: Турция е по-важна за САЩ от Гърция. Военната база Инджирлик и контролът над Босфора надделяха над симпатиите към Атина. Затова, веднага след като Тръмп намери общ език с Ердоган по отношение на енергетиката и Сирия, „газопроводът“ на Нетаняху беше забравен. Както знаем, падането на режима на Асад в Сирия бе сериозен успех за Турция, която имаше най-голяма заслуга за това. Новите ислямистки власти в Дамаск са идеологически близки до Ердоган и (макар и да избягват да го декларират открито) мразят Израел. Затова еврейската държава се опитва да залага на кюрдските и антитурските сили в Сирия, само че това е игра с огъня.

Нова студена война в Източното Средиземноморие

Разбира се, няма как да станем свидетели на директен военен сблъсък между Израел и Турция. Ердоган е прекалено голям прагматик, за да се сблъска с фактическа ядрена сила, а Нетаняху по-скоро се стреми да отклони вниманието на израелското общество от провалите в Газа и във войната с Иран. Което обаче не означава, че войнствената реторика на двете страни няма да ескалира.

Нека се опитаме да анализираме същността на случващото се. Турция не само се сдоби с опасен противник, но е изправена пред пълноценен военноморски блок: Гърция и Кипър изцяло преминаха на страната на Израел, поставяйки под въпрос удобния достъп на Анкара до Средиземно море. От своя страна, еврейската държава постигна тактически успех, но рискува да се окаже в стратегически капан: сближаването с Гърция и Кипър не може да компенсира загубата на арабските партньори.

Освен това, личната вражда вече не може дабъде потушена. Ердоган никога няма да прости на Нетаняху за Газа и Иран. От своя страна, Нетаняху никога няма да прости на Ердоган подкрепата за ХАМАС. А между двамата лидери и техните държави са гигантските газовите находища в Източното Средиземноморие, които вече са не просто ресурс, а и кауза. Новият алианс, насочен срещу Турция, няма да е кратковременен, а продължителен. А сметките, както винаги, ще бъдат платени не от политиците, а от обикновените хора в цялото Източно Средиземноморие – от плажовете на Тел Авив до доковете на Анталия.

Продължаващият конфликт в Газа променя моралния и геополитически пейзаж на Близкия изток. В последно време реториката на Израел към Турция е знак за нещо повече от дипломатически разрив; тя разкрива модел на стратегически антагонизъм, в който войната се е превърнала в основен начин на дипломация.

По време на провела се сравнително наскоро конференция на произраелски американски организации в Йерусалим бившия израелски премиер Нафтали Бенет заяви, че: „Турция е новият Иран. Ердоган е умени и опасен и се стреми да обкръжи Израел. Не можем отново да си затваряме очите за това“. Според него, Турция и Катар са разширили влиянието си в Сирия и Газа и търсят по-голямо регионално влияние. Бенет смята че Израел трябва да осъзнае стратегическите амбиции на Анкара и да реагира съответно. Той обвини Турция в опит да изгради регионални съюзи срещу Израел, твърдейки, че Анкара се стреми да настрои Саудитска Арабия срещу Израел и да създаде враждебна на еврейската държава сунитска ос, включваща и Пакистан, който притежава ядрено оръжие.

Тоест, изглежда, че след Иран, Израел може да насочи вниманието си към Турция, която обаче е член на НАТО. Това напълно се вписва в духа на доктрината „Бегин“, според която: „Държавата Израел трябва да попречи на която и да била вражеска държава да се сдобие с потенциал да я унищожи.“ Тази формулировка важи и за формирането на съюзи – ако не враждебни, то поне неконтролирани от Израел. Защото онова, което се взема предвид, не е декларираното намерение, а потенциалът, който при определени обстоятелства би могъл да бъде използван срещу еврейската държава.

Тук е мястото да напомня, че между Саудитска Арабия и Пакистан вече има пакт за взаимна отбрана. Присъединяването на Турция ще създаде център на сила, чието влияние няма да се ограничава до Близкия изток. Трите страни ще се допълват хармонично: Саудитска Арабия има парите, Пакистан има ядрени оръжия, ракети и човешка сила, а Турция има развит военно-промишлен комплекс и военен опит. Прави впечатление, че саудитците вече не се доверяват на САЩ, предвид крайно произраелската ориентация на администрацията на Тръмп. От гледна точка на скрития конфликт между Израел и Турция, смяната на властта в Сирия също изглежда различно. На практика, зоната на турско влияние вече се е разширила до границите на Израел. Междувременно Анкара постепенно оказва натиск върху съюзниците на еврейската държава в Сирия - местните кюрди. Друг важен момент е, че предвид дългосрочните приоритети на Израел и приоритизирането на целите от страна на Турция, за Анкара би било по-изгодно, ако Иран в крайна сметка успее да се справи с агресията на САЩ и Израел. Това създава основа за формулирането на много интересни „скрити стратегии” в региона.

От противоречиво партньорство до открит антагонизъм

Разривът между Израел и Турция не е резултат от несъгласие по конкретен въпрос или инцидент. Той по-скоро е кулминацията на продължителен политически колапс, който се ускори от началото на войната в Газа. Двете държави, които дълго време търгуваха активно помежду си и дори редовно си разменяха разузнавателна информация, вече са се превърнали в съперници, въвлечени в открита, макар и засега само словесна, война. Както е изнестно, през май 2024 Турция прекрати изцяло търговията с Израел, заявявайки, че решението ще остане в сила, докато не се постигне постоянно прекратяване на огъня и не се гарантира хуманитарния достъп в Газа. В отговор Израел отмени споразумението си за свободна търговия с Турция и наложи 100%-но мито върху турския внос. Така търговията, която преди играеше роля на своеобразен дипломатически буфер, се превърна в инструмент за конфронтация. Според Анкара, Израел „изгаря всички мостове“ в региона. Турският външен министър Хакан Фидан публично заяви, че Израел „не може да живее без враг“ и вероятно би се опитал да позиционира Турция като поредния си противник след Иран.

Турция като „Новият Иран“: политиката на създаване на врагове

Сегашната израелска позиция се характеризира не само с враждебност към Анкара, но и с тенденция да представя всяко регионално несъгласие като екзистенциален  конфликт. Както споменах, през февруари и март 2026, бившият израелски премиер Нафтали Бенет определи Турция като „новия Иран“, което показва, че управляващата в момента израелска десница разглежда Турция не като съсед, с който еврейската държава има някои спорове, а като стратегическо предизвикателство, което трябва да бъде идентифицирано, оценено и овладяно. Това развитие е важно, тъй като отразява политическата култура на членовете на правителството на Бенямин Нетаняху. В появилата се през април 2026 книга на израелския професор Омер Бартов „Израел: Какво се обърка?“ (1), авторът твърди, че либералният, загрижен за сигурността на страната ционизъм се е трансформирал в етнонационалистически проект, характеризиращ се с насилие и постоянна мобилизация и залагащ на мащабната американската подкрепа. Основната теза на Бартов е, че след като еврейската държава, е все по-обсебена от усещането за обсадена крепост, тя е обречена постоянно да търси нови врагове, които да удари. И сега Турция също става обект на тази стратегия.

Газа, флотилията и ерозията на дипломатическата сдържаност

Сегашната ескалация е тясно свързана с моралните и правни последици от конфликта в Газа. Негативното отношение на Турция към Израел ескалира не само поради войната, но и защото Анкара се позиционира като основен защитник на правата на палестинците - развитие, което Израел не очаквашe. Обвинителният акт, свързан с израелската акция срещу хуманитарната флотилия Сумуд, която турските прокурори квалифицираха като престъпление срещу човечеството, е пример за промяната на турската позиция от реторично осъждане към правна и дипломатическа конфронтация с израелското ръководство. В отговор Нетаняху обвини Ердоган, че е приютявал терористи, докато е водел войната си с кюрдите. От своя страна, Ердоган многократно е характеризирал действията на Израел като геноцид, сравнявайки Нетаняху с Хитлер и обвинявайки го, че е организирал непровокирана атака срещу Иран, замесвайки в нея и Доналд Тръмп. Впрочем, действията на Израел в региона засилват този наратив. Ще припомня, че според Ройтерс, военната кампания на Израел в Ливан е довела до смъртта на над 2500 души, като израелските сили поставиха под контрол почти десет километра от ливанската територия, превдръщайки я в буферна зона. Тези събития формират контекста, в който Турция възприема израелските заплахи. Истината е, че след като израелското правителство превърна в норма конфликта на множество фронтове, реториката му към Турция изглежда по-малко дефанзивна и все по-експанзивна.

Средиземноморската шахматна дъска

Отношенията между Израел и Турция трябва да се тълкуват в по-широкия контекст на Източното Средиземноморие.  Както вече споменах, Гърция, Израел и Кипър се споразумяха да увеличат съвместните въздушни и военноморски учения, да задълбочат сътрудничеството в областта на отбраната и да разширят проектите за морска сигурност и енергийно свързване. Разбира се, Турция следи отблизо това сътрудничество, тъй като става дума за появата на нов квазивоенен алианс по западния и фланг.

Тази динамика отразява основните реалности, оформящи ситуацията в региона: енергийните маршрути, въздушното пространство, островите, пристанищата и ракетните системи сега са интегрирани в по-широката надпревара за влияние в Средиземно море.

Регионалното развитие обаче не е еднопосочно. Според Барин Каяоглу, който е анализатор на базираното вв Вашингтон аналитично издание Al Monitor, предстоящата покупка на турски дронове Bayraktar TB3 от Италия означава нещо повече от обикновено споразумение за обществена поръчка (2). То показва, че Анкара се очертава като значителен партньор в отбраната в рамките на по-широката архитектура на сигурност на Европа. Което е в разрез с преобладаващото сред израелските стратези мнение, че Турция може лесно да бъде изолирана.

В анализа си Каяоглу отбелязва, че въпросната сделка отразява по-мащабна промяна на ситуацията в Европа: „Това, което се променя сега, е стратегическото самосъзнание и от двете страни: Турция консолидира позицията си на незаменим партньор в отбраната за европейските държави, които не могат да чакат решения на ниво ЕС.“ На свой ред, колегата му от същото издание Франческо Скиави твърди, че пренасочването на Италия към турските системи е свързано със съвместното индустриално производство и трансформиращия се пазар на отбраната и няма временен характер (3).

Провелата се в края на декември 2025 в Йерусалим Десета тристранна среща на върха между Израел, Гърция и Кипър, демонстрира постоянния ангажимент на трите страни за разширяване на сътрудничеството. Премиерът Бенямин Нетаняху беше домакин на гръцкия си колега Кириакос Мицотакис и кипърския президент Никос Христодулидис, а целта беше да се даде нов тласък на тристранния механизъм.

Както е ивестно, след предишната тристранна среща на върха през септември 2023 в Никозия, регионалният баланс претърпя значителни промени. Използвайки като претекст атаката на ХАМАС срещу Южен Израел на 7 октомври 2023, еврейската държава се ангажира с войни на множество фронтове в Близкия изток, включително двете войни с Иран. Въпреки многостранния и сложен характер на всички тези конфликти, Израел демонстрира своята сила и устойчивост, но в крайна сметка не съумя да постигне стратегическите си цели.

Както Гърция, така и Кипър ценят стратегическото си партньорство с Израел, въпреки неблагоприятната в момента медийна среда за еврейската държава. За разлика от повечето страните членки на ЕС, които се поддадоха на натиска от местните мюсюлмански общности и широката общественост и осъдиха израелските действия по време на войната в Газа, Атина и Никозия заеха мека и балансирана позиция. Премиерът Мицотакис реши да даде приоритет на „гръцките национални интереси“, отбивайки критиките на другите партии. За разлика от него, Никос Андрулакис - лидер на основната опозиционна партия ПАСОК, не се поколеба да обвини Израел за „етническо прочистване“ и „геноцид“, независимо от факта, че именно бившият лидер на ПАСОК Георгиос Папандреу положи основите на гръцко-израелското сближаване, докато беше министър-председател през 2010.

По време на първата израелско-иранска война през юни 2025 Гърция и Кипър станаха транзитни пунктове за израелците, които не можеха да се върнат в страната си. Израелски авиокомпании кацаха на летищата в Атина и Никозия, а самолетите, превозващи премиера Нетаняху и президента Исак Херцог, излетяха за Атина след началото на операция „Изгряващият лъв“ на 13 юни. След края на откритата въоръжена фаза на конфликта гръцките и кипърските власти се координираха с израелските си колеги при реализацията на операция „Безопасно завръщане“ и улесняване на репатрирането на израелците. В тази връзка бившият член на Кнесета Гадир Камал-Мри заяви, че Гърция и Кипър са се притекли на помощ на Израел не само с думи, но и с дела.

Атина и Никозия проявяват интерес към израелския пазар на отбранителна техника от дълги години насам. Гърция финализира покупката на 36 ракетни артилерийски системи PULS от Израел за 757,84 милиона долара. Според прессъобщение на производителя Elbit Systems, гръцкият парламент и Съветът за национална сигурност са одобрили сумата за покупката на PULS. Освен това, през септември 2025 Кипър разположи системата за противовъздушна отбрана Barak MX, произведена от Israel Aerospace Industries, и обмисля допълнителни военни споразумения с Израел за оборудване на Националната гвардия на острова. В допълнение към продажбите на оръжие, през 2026 Йерусалим, Атина и Никозия проведоха поредните съвместни учения. Предишни гръцко-израелски учения в района между Израел и Крит позволиха на израелските пилоти да практикуват бомбардировки и зареждане с гориво във въздуха, необходимо за изминаване на разстояние, сравнимо с това, което разделя Израел от иранското съоръжение за обогатяване на уран в Натанз.

Израел, Гърция и Кипър традиционно демонстират предпазливо отношение към експанзионистката тактика на Турция в Близкия изток и Източното Средиземноморие, което допълнително подхранва търсенето на общ език помежду им. Израел се безпокои най-вече от позицията на Анкара спрямо ХАМАС и турското присъствие в Сирия, докато Атина и Никозия са силно разтревожени от турската политика в Егейско море и Източното Средиземноморие, както и по кипърския въпрос, включително опитите за присвояване на части от гръцкия континентален шелф. Въпреки неизбежните ограничения, Израел, Гърция и Кипър подкрепят Икономическия коридор Индия-Близкия изток-Европа (IMEC), който заобикаля Турция. Само че турският пазар е твърде голям, за да бъде игнориран, а коридорът изисква мащабни реални инвестиции.

Съвместните енергийни проекти в региона също допринасят за сближаването между трите страни. През ноември 2024 израелският министър на енергетиката и инфраструктурата Ели Коен отново повдигна въпроса за изграждането на тръбопровод в Източното Средиземноморие. Съобщението беше направено в кулоарите на срещата на министрите на енергетиката „3+1“ в Атина, на която присъства и министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт. Израел е заинтересован да продава своя природен газ на Кипър. Energean - компания, която сондира в израелски води, предложи изграждането на подводен тръбопровод от плаващ хъб (FPSO) до планираната електроцентрала Cyfield в Кипър. Според Reuters, проектът ще струва приблизително 400 милиона долара, а капацитетът на съоръжението е 1 милиард кубически метра годишно. Израел, Гърция и Кипър остават теоретично ангажирани с проекта за Great Sea Interconnector, но кипърското правителство изглежда поставя под съмнение неговата осъществимост – в последно време Атина и Никозия очевидно се разминават по този въпрос.

Накрая, очаква се Израел, Гърция и Кипър да подобрят координацията при достъпа до програмите на ЕС „Хоризонт“ и други източници на външно финансиране. Когато Европейската комисия предложи частично спиране на присъединяването на Израел към Европейския съвет по иновации през юли 2025, Гърция и Кипър бяха сред страните членки на ЕС, които се противопоставиха на идеята. Участниците в срещата на върха в Йерусалим приветстваха председателството на Кипър на Съвета на ЕС през първата половина на 2026 (Гърция ще поеме председателството през втората половина на 2027 г.). Тоест, с активното участие на Кипър и Гърция следващите месеци могат да доведат до преоценка на отношенията между Брюксел и Израел, с участието на Кипър и Гърция, и засилване на „борбата срещу антисемитизма“ на Европа.

В същото време, както посочват редица наблюдатели, представянето по време на тристранната среща в края на 2026 на Древен Израел и Древна Гърция като „основатели на западната цивилизация“ не отразява напълно културните и исторически реалности, нито пък служи на целите на политическата идентичност. Акцентът върху „древните народи“ изключва други, може би по-малко древни, народи от конструирания наратив, включително тези, които са доминирали Средиземноморието в продължение на векове. Както отбеляза в тази връзка премиерът на Севернокипърската турска република Юнал Юстел: „Израелската администрация, която потъпква хуманитарните ценности с агресивната си политика в Близкия изток, сега се опитва да пренесе тази нестабилност в Източното Средиземноморие... Следим отблизо и внимателно срещата на върха между Израел, Гърция и гръцко-кипърската администрация, както и плановете за създаване на съвместни въоръжени сили, за които се съобщава в медиите.“ Според него, създаването на „сили за бързо реагиране“ от 2500 души от Израел, Гърция и Република Кипър и представянето им като „ос на възпиране“ срещу Турция и кипърските турци е не само ясна демонстрация на враждебност, но и нова сериозна заплаха за мира в Източното Средиземноморие. В тази връзка той изтъква, че: „В Източното Средиземноморие, в „Синята родина“ и в суверенните територии на Севернокипърската турска република, всеки военен план, проект за тръбопровод или политически съюз, който игнорира законните права на Турция и кипърските турци и се опитва да ни изтласка от играта, е обречен на провал“, добавяйки, че пътят към мира не е във военния авантюризъм, а в приемането на реалностите на острова, „тоест, съществуването на два отделни народа и две отделни държави“.

Европейският фактор

Военният конфликт между Израел и САЩ и Иран увеличи стратегическото значение на Кипър за Европа и Турция. Неслучайно, следвайки британския пример, Франция също обеща да защитава острова. При посещението си в Кипър, заедно с тръцкия премиер Мицотакис, френският президент Еманюел Макрон обеща да разположи в близост до него осем фрегати, два десантни кораби, както и самолетоносача „Шарл дьо Гол“. В отговор, говорителят на кипърското правителство Константинос Летимбиотис подчерта, че „за първи път виждаме на практика това, което години наред само ни се обещаваше“, добавяйки, че съвместното посещение на Макрон и Мицотакис в Кипър е силен политически сигнал за подкрепа на Никозия. Това е така, защото в случай на продължителна война Кипър може да се превърне в ключов бастион за военни и хуманитарни операции в Източното Средиземноморие.

Островът играе ключова роля в регионалната сигурност: на територията му има две британски военни бази - Декелия и Акротири. Последната беше използвана в антитерористични операции в Сирия и Ирак.

Местоположението на Кипър определя и ролята му на ключов логистичен и разузнавателен център за европейските страни. В случай на продължителен конфликт, островът може да бъде използван като логистичен център за военни и хуманитарни операции, точка за евакуация на граждани на ЕС и дори транзитен център за европейските сили.

Ще припомня, че посещението на френския президент в Кипър се проведе на фона на инициираната от Лондон мобилизация на европейските сили в региона в светлината на ескалиращия конфликт в Близкия изток. След атаката с дрон срещу британската военна база в Акротири в Кипър, за която Никозия обвини ливанската Хизбула, Лондон разположи изтребители Wildcat, въоръжени с ракети въздух-въздух Martlet, в републиката, които да предотвратят еветуални нови атаки. Британският премиер Киър Стармър увери, че разполагането на допълнителни сили се извършва с чисто отбранителна цел. Следвайки Великобритания, други европейски страни също се обявиха в подкрепа на Кипър, като някои вече демонстрираха солидарността си и на практика. Гърция, в частност, изпрати на кипърците два изтребителя F-16 и две фрегати, включително фрегатата „Кимон“.

Гърция, Италия и Франция се споразумяха да координират разполагането на военни сили и средства в Кипър и Източното Средиземноморие. Освен това Париж обяви готовност си да предприеме „отбранителни усилия“ в коалиция с Великобритания и Германия.

Турция  също се ангажира със защитата на острова, но само на турската му част, като . разположи там шест изтребителя F-16 и средства за противовъздушна отбрана .

Турската доктрина „Синя родина“

Укрепващият съюз на „древните народи“ поражда осезаема тревога в Турция и Северен Кипър, където не крият експанзионистичните си стремежи в Източното Средиземноморие, включително постигането на  по-благоприятна конфигурация на изключителните икономически зони и запасите от нефт и газ, около които се очертава пореден кръг на силова конфронтация.

Ще припомня, че през тази година се очаква да бъде завършен проектът на турската софтуерна компания HAVELSAN, обслужваща военно-промишления комплекс на страната, за създаване на система за управление на движението на корабите в Източното Средиземноморие (GTH). В основата му ще е център за обслужване на корабоплаването и три станции за наблюдение (две станции за автоматично разпознаване и радарна станция) на територията на Севернокипърската турска република, която е призната само от Анкара. Предложеният от компанията „цифров щит“ за Източното Средиземноморие, който очевидно има двойно предназначение, ще бъде поддържан и наблюдаван чрез създадения Център за обслужване на корабоплаването в Мерсин. Строителството и фабричните тестове за приемане на системния софтуер вече са завършени. HAVELSAN, която е една от най-старите и най-големи високотехнологични компании в Турция, фигурира в списъка на Фондацията на турските въоръжени сили (TSKGV), което говори само за себе си.

Естествено това няма как да не поражда безпокойство в Атина и „гръцка“ Никозия, където свързват тази активност с доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), която заема централно място във външната и отбранителната политика на Турция. В рамките на тази доктрина активно се строят нови кораби и се разработват нови така наречени системи за възпиране, способни да повлияят на военния баланс в Източното Средиземноморие и Егейско море. Турските медии посочват като един от тези нови отбранителни елементи 130-милиметровите противокорабни боеприпаси BALKIN ÇAF-S, разработени от MKE. Боеприпасите са преминали успешно морски изпитания и са готови за серийно производство, като се твърди, че системата е специално проектирана да осигурява защита срещу противокорабни ракети. Според гръцките медии, „боеприпасите BALKIN създават облаци от частици, за да дезориентират радиолокационните заплахи и могат да бъдат ефективни в широк честотен диапазон“, отклонявайки радарно насочваните ракети на противника. Освен това, системата BALKIN може да подобри защитата на турските фрегати и корвети, което е особено важно в региони с висока радарна и ракетна заплахи, като Егейско море и Източното Средиземноморие, като цяло. Тази система намалява зависимостта на Турция от чуждестранните производители, освен това подсилва възможностите и за износ на военна продукция.

Турските  противници, към които през последните години се присъедини и Израел, разглеждат доктрината „Синя родина“ като ключов фактор за ескалация на напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие. Фокусът и е върху осъществяването на военноморски и въздушни операции в Егейско море, което пряко засяга гръцките интереси. Специално внимание в случая изисква фактът, че конфронтиращите се страни са или членове на НАТО, или имат тесни връзки с алианса, което допълнително потвърждава хипотезата за неговата нестабилност. Както е известно, следващата среща на върха на алианса е насрочена за 7-8 юли в Анкара. Според турското издание Yeni Shafak, само през първата половина на 2025 турските ВМС са провели общо 83 учения (включително тези с участието на страни от НАТО), сред които са мащабните маневри „Мави Ватан“ (Синя Родина) , „Ефес 2025“, „Анадолу Картал“ (Анадолски орел) и „Денизкурду“ (Морски вълк). Най-голямото морско събитие през 2025 - мащабните военноморски учения „Мави Ватан 2025“, предизвикаха неприкрито раздразнение в гръцките дипломатически и военни институции, които го обявиха за „очевидна демонстрация на претенциите на Турция към гръцкия шелф и териториални води“.

В отговор, началникът на щаба на турските ВМС - контраадмирал Кенан Каан Тюркан, заяви, че учението „Синя родина 2025“ се провежда от Военноморското командване въз основа на програмата за учения на турските въоръжени сили. Целта му е да се „оцени оперативната ефективност и ефективността на командванията във ВМС, да се повиши оперативната готовност на подразделенията и да се подобри качеството на аналитичните и решения на щабовете и подразделенията в среда с множество заплахи“. В учението участваха 90 военнr кораба (включително подводници), 50 бойни самолети на ВМС и ВВС, хеликоптери, радарни станции и други средства, както и над 20 000 войници и офицери. По време на учението, под наблюдението на своите партньори от САЩ и НАТО, турските кораби посетиха близо 22 пристанища в Черно море, Егейско море и Източното Средиземноморие, включително Северен Кипър, което бе последвано от официалните протести на Атина и Никозия. Както е добре известно, Анкара не признава 10-12-милните  акватории около почти всички гръцки острови в Егейско море и на границата между него и  Средиземно море (Кос, Родос и Кастелоризо). Очевидно е, че срещите през 2023-2024 между премиера Кириакос Мицотакис и президента Реджеп Тайип Ердоган не успяха да доближат „заклетите съседи“ до разрешаване на спорните въпроси, попарвайки надеждите на оптимистите за „историческо помирение“ между Анкара и Атина. Освен това, Турция проведе мобилизационни учения (Йълдъръм – 2025), насочени към бързото и ефективно разполагане на военен персонал при евентуални кризисни ситуации, което се оценява от експертите като подготовка за потенциален конфликт. Изпращайки кораби за маневриране в спорни води, турците създават така наречените морски защитени зони или природни паркове в районите на своите претенции, което категорично се отхвърля от гръцката страна.

Ще напомня, че Турция не е подписала Конвенцията на ООН по морско право,  позволяваща на държавите да разширят териториалните си води до 12 морски мили (включително). През 1995, когато Атина ратифицира тази конвенция, турското Външно министерство заяви, че ако западните ѝ съседи разширят териториалните си води в Егейско море от 6 на 12 мили, това ще се „счита за нарушение на националния суверенитет на Турция и може да послужи като формален претекст (casus belli) за обявяване на война“. Гърците обаче не се съобразиха с тази заплаха, което допълнително ескалира дългогодишния конфликт и увеличи честотата на граничните инциденти, особено около необитаемите скалисти острови Имия (Кардак) в Егейско море.

Гръцките медии периодично обвиняват Турция, че се опитва да я „обгради“, използвайки турската част на Кипър, както и чрез опитите си за блокиране с юридически или военни средства на повечето егейски острови и прилежащите им акватории. И двете страни са членове на НАТО, което създава допълнителни механизми за овладяване на конфликта, но не решава основните проблеми. Опитите за разрешаване на споровете чрез преговори и международен арбитраж не доведоха до устойчиво решение и ситуацията остава потенциално взривоопасна. Освен това, сегашната ситуация се отразява негативно на туристическите индустрии както на Гърция, така и на Турция (поради изключителната географска близост на спорните райони), което прави тези въпроси особено остри. Неефективните усилия на Атина да ограничи достъпа на Турция до сътрудничество в областта на отбраната с ЕС, меко казано, показват опити за реализация на „стратегия за сдържане“, като защитен отговор на амбициите на Анкара. В същото време Турция се сблъсква с вътрешен натиск, който може да ескалира агресивната ѝ реторика, както се вижда от предупреждението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган относно рисковете от милитаризирането на гръцките острови. Следва да се отбележи обаче, че е малко вероятно социално-икономическите проблеми, нарастващата инфлация и други фактори да смекчат външнополитическите амбиции на Анкара – по-скоро се случва обратното и това допълнително кара Атина и Никозия да търсят силен и перспективен партньор в лицето на Израел.

Междувременно, в началото на май, напрежението между Израел и Турция отново ескалира. След прехващането на флотилията Сумуд от израелците, Анкара обяви, че ще изпрати нова хуманитарна флатилия от  20 кораба и лодки към бреговете на Газа Акцията се финансира от Фондацията за хуманитарна помощ, която преди това организира и флотилията „Мави Мармара“ през 2010. Освен това, от командването на ЦАХАЛ заявиха, че снабдяването на турската армия с  междуконтинентални балистични ракети Yıldırımhan  с обхват до 6000 км и 3-тонна бойна глава е пряко предизвикателство към еврейската държава.

Според анализатора на Yeni Shafak Ибрахим Карагюл: “Целта на Израел е да разпали турско-европейска война. С помощта на Гърция еврейската държавае планира да реализира сценарий, подобен на проксиконфликта между Русия и Европа на територията на Украйна. Това е опит за отваряне на „турски фронт“ и започване на безкрайни войни. Иран, арабският свят и Гърция не трябва да попадат в този капан. Израел не носи отговорност, докато други страни плащат за неговите интриги с кръв и икономически разходи. Сега те искат да накарат и Гърция да плати”. (4)

Евентуални военна ескалация в Егейско море и в граничната зона между него и Средиземно море, близо до остров Крит, би могла да блокира и международното търговско корабоплаване по стратегически важния маршрут Черно море-Босфора-Дарданелите, който е важен и за България. В този смисъл, активизирането на страната ни в в усилията за поддържане на регионалния баланс с всички налични средства e изключително актуална задача, особено на фона на демонстративното игнориране на международната право от сегашния президент на САЩ.

Заключение

Въпреки всичко, прекият военен конфликт между Турция и Израел остава малко вероятен. И двете правителства са наясно какво би им струвало това и се стремят да избегнат неконтролирана ескалация, която би могла да засегне Средиземноморието, Сирия или по-широкия енергиен пазар.

Междувременно, Турция полага усилия за деескалация и в други горещи точки. Ердоган заяви, че Анкара работи за удължаване на прекратяването на огъня в Иран и за поддържане на дипломатическите преговори, като същевременно предупреди, че действията на Израел в Ливан подкопават регионалния мир. Този подход отразява по-скоро предпазливостта на Анкара, отколкото наивността ѝ.

Малката вероятност от избухването на такава война обаче не означава, че регионалната стабилност не е сериозно застрашена. Сегашното ръководство на Израел се опитва да превърне в принцип на регионалната си политика нанасянето на „наказателни удари”, отказа от съобразяване с нормите на международно право и постоянните подозрения към съседите на еврейската държава . В това отношение, критиката на Бартов в последната му книга е напълно уместна: ако Израел наистина отъждествява милитаризираното господство със сигурността, тогава всички съседни страни могат в крайна сметка да станат мишени на враждебни действия от негова страна.

Турция е най-новата държава, въвлечена в тази израелска стратегическа логика. Всъщност, основният проблем на Израел не е просто идентифицирането на нов противник, а непрекъснатото създаване на такива противници. Следователно, най-голямата опасност не е свързана толкова с перспективата за евентуална израелско-турска война, а по-скоро с възникването на политическа система, в която войната се превръща в преобладаващ начин за постигане на националните цели.

*Българско геополитическо дружество 

Бележки:

1. https://www.penguin.co.uk/books/477841/israel-what-went-wrong-by-bartov-omer/9781911717690
2. https://www.al-monitor.com/originals/2026/04/italys-tb3-drone-deal-signals-turn-toward-turkey-amid-us-nato-tensions
3. https://www.al-monitor.com/originals/2025/03/how-italys-defense-deals-uae-turkey-signal-shift-europes-industry
4. https://www.yenisafak.com/yazarlar/ibrahim-karagul/israil-turk-avrupa-savasi-planliyor-yunanistani-da-cepheye-suruyor-turkiyeye-saldiri-hazirliklari-yapiliyor-birileri-atinadaki-aptallari-uyarmali-kibris-ve-egede-kazalar-olur-yunanistanin-haritasi-degisir-isler-gercekten-cirkinlesebilir-4821085