17
Съб, Апр
7 New Articles

Едно от най-интересните и заслужаващо внимаие изказвания на първия Международен железопътен конгрес, организиран на 18-19 март 2019 съвместно от Австрийските федерални железници (ÖBB) и Руските железници (РЖД), беше направено от д-р Щефан Буске, собственик на юридическата фирма Buske Law, който посочи, че Световната банка оценява на 50 трилиона щатски долара недостига на инвестиции във всички видове инфраструктура, свързана с железницата, до 2040.

Както е известно, Венеция се споменава за първи път като територия, контролирана от Ромейската империя (Византия започват да я наричат германските историци от средата на ХVІ век за да я "разграничат" от единствената, според тях, "истинска" Римска империя, в лицето на т.нар. Свещена Римска империя).

В последно време държавите от Централна Европа и, в частност, тези от т.нар. Вишеградска група (Чехия, Словакия, Полша и Унгария) демонстрират прогресивно нарастващ стремеж за укрепване на отношенията си с Китай.

На практика, още със създаването си през 2001, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) трябваше да стане един от механизмите за взаимодействие на Москва с държавите от Азия и Изтока. От средата на 2000-те години ШОС се превърна в един от най-важните инструменти за реализация на "източните" интереси на Русия.

Пандемията от Covid-19 беше най-значимото международно събитие през 2020. За първи път светът се сблъска с медицински проблем, наложил дълбоки промени в ежедневния живот на хората в глобален мащаб и повлиял много сериозно върху отношенията между отделните играчи на международната сцена.

Заради геостратегическото си положение Балканският полуостров традиционно е във фокуса на вниманието на големите световни държави и е сред регионите, където се пресичат интересите на водещите геополитически играчи. Освен САЩ, Русия и ЕС, напоследък там активно се опитва да укрепи позициите си и Китай.

Както е известно, през 2017 Пентагонът възприе концепцията за т.нар. стратегически "мултидоменни" (т.е. осъществявани на много различни равнища) операции - Multi-Domain Operations (MDO), която би трябвало да позволи на САЩ да побеждават с помощта на сравнително малки сили, разчитайки най-вече на технологичното си превъзходство.

Томас Гремингер е швейцарски дипломат от кариерата. Роден е през 1961 в Люцерн. Има докторска степен от Цюрихския университет и е полковник от резерва. Професионалната му кариера във Външното министерство на страната започва през 1990, като дълго време ръководи един от най-важните му отдели, отговарящ за проблемите с човешките права и миграцията. По-късно e назначен за зам. генерален директор на изключително влиятелната Швейцарска агенция за сътрудничество и развитие. От 2010 до 2015 е постоянен представител на страната си в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), а от 2017 до 2020 беше генерален секретар на ОССЕ. Д-р Гремингер, който говори пет езика, е автор на многобройни публикации по военна история и признат експерт в сферата на конфликтното урегулиране, опазването на мира, развитието и човешките права.

Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) беше създадена на основата на механизма на "Шанхайската петорка". От структура, лансирана с цел укрепване на доверието и демилитаризация на граничните райони на Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, ШОС се превърна в организация с ефективен механизъм за всеобхватно сътрудничество. Появата и е резултат от усилията на Китай и съседните държави за създаване на нов модел за сигурност и междудържавно и междурегионално взаимодействие. Може да се каже, че ШОС е изобретение на китайската дипломация. През 2021 се навършват двайсет години о създаването и. През този период Организацията, следвайки основните пунктове на своята Харта и Договора за дългосрочно добросъседство, приятелство и сътрудничество между страните членки, изграждаше отношения на конструктивно партньорство, основаващи се на принципа за неприсъединяване към блокове, липсата на конфронтация и ненасочеността му срещу трети държави. Това значимо нововъведение в теорията и практиката на международните отношения очерта нов модел на междурегионално сътрудничество и сериозно допринесе за мира и стабилността в региона.

ШОС като ключов елемент на китайската дипломация в новата епоха

ШОС се формира паралелно с провежданата от Китай политика на реформи, отваряне и социалистическа модернизация на страната, затова анализът на нейното развитие изисква да разгледаме и развитието на Китай, както и общите правила и специфични особености на китайската дипломация. Само подобен подход би позволил да се разбере взаимната връзка между "шанхайския дух" и дипломацията на Пекин.

След като през 2010 Китай окончателно се превърна във втората най-голяма икономика на планетата, постепенно започнаха да се проявяват и специфичните признаци, характеризиращо го като велика глобална държава. Съвременният исторически етап изисква Пекин да отговори на въпроса, как държавата може да бъде балансирана и да изгражда всеобхватни отношения с външния свят. Изучаването на влиянието на китайския възход върху международната ситуация е важен аспект на изследването на глобалните процеси, тъй като без него е невъзможен всеобхватният анализ на ситуацията в света и извеждането на правилните изводи от него. През март 2013, след като пое поста председател на Китайската народна република, Си Дзинпин осъществи първото си международно посещение в Русия, където за първи път предложи двете страни да съдействат за установяването на нов модел на международни отношения, в чиято основа да залегне взаимоизгодното сътрудничество. През ноември 2014, по време на Централното работно съвещание по външната политика, Си подчерта, че "ако искаме да сме в крак с времето, не можем да си позволим да прекрачим в ХХІ век докато мисленето ни остава в миналото, т.е. продължаваме да разсъждаваме в рамките на стереотипите от студената война и игрите с нулева сума... Необходимо е активно да прокарваме концепцията за сигурност в Азия, включваща колективната сигурност, всеобхватната сигурност, сигурността на основата на сътрудничеството и устойчивата сигурност, да формулираме нови концепции за сигурността, да изграждаме нова структура за взаимодействие в сферата на регионалната стабилност и да се стремим да вървим по пътя на съвместното строителство и гарантиране на взаимноизгодната сигурност в Азия". Китай реализира концепция за взаимно печелившо сътрудничество в сферите на политиката, икономиката, сигурността и културата и се стреми да превърне новия модел на международните отношения, основаващ се на взаимноизгодното сътрудничество, във водеща идея на китайската дипломация.

През септември 2015 китайският лидер Си Дзинпин участва в редица срещи на върха на ООН във връзка със 70-годищнината на Световната организация. В изказванията си от трибуната на ООН, той предложи "да продължим да следваме и развиваме целите и принципите на Устава на ООН, да изграждаме международни отношения от нов тип, основаващи се на сътрудничеството и общата полза, и да превърнем човечеството в общност с единна съдба". Тази инициатива се превърна в идеологическа концепция, която получи признанието и одобрението но всички държави.

През 2017, на ХІХ конгрес на Китайската компартия, Си Дзинпин подчерта, че е "необходимо да стимулираме формирането на нов тип международни отношения, основаващи се на взаимното уважение, равенството и справедливостта, сътрудничеството и общата полза, да издигнем високо знамето на мира и развитието и твърдо да се придържаме към мирния път на развитие, като съдействаме за превръщането на човечеството в общност с единна съдба". Именно това са и целите на китайската дипломация.

Опирайки се на тази концепция, ШОС постигна забележителни резултати не само в сферата на сигурността, но и в икономическата, хуманитарната и други области. По въпросите за формиране на нови системи и механизми също беше постигнат гигантски прогрес. Днес в ШОС влизат осем държави членки, четирима наблюдатели и шест държави - партньори по диалога. Организацията се превърна във важен фактор за гарантиране на регионалната сигурност, стимулирането на общото развитие и усъвърщенстване на системата за глобално управление.

Реализацията на ключовите национални интереси на Китай чрез развитието на ШОС

Китай е един от учредителите на ШОС, а създаването и развитието на Организацията служи на китайските национални интереси. Основаването на ШОС означаваше решаване на проблемите на стратегическата отбрана на североизточния, северния и северозападния райони на страната, стоящи остро пред Китай в течение на 150 години. Създаването на Организацията способства за мира и стабилността по северната граница на страната. Дължината на китайската граница с четири страни членки на ШОС (Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан) е над 7600 км, т.е. над 1/3 от дължината на всички сухопътни граници на Китай. Освен това появата на ШОС способства за сигурността и стабилността в Западен Китай. След разпадането на Съветския съюз, най-голяма опасност за западните китайски региони и държавите от Централна Азия представляват т.нар. "три сили на злото": етническият сепаратизъм, религиозният екстремизъм и международният тероризъм. Една от фундаменталните цели на ШОС е съвместната борба на страните членки с тези предизвикателства.

Дейността на Организацията стана важна гаранция за премахване на заплахите пред сигурността и постигане на дългосрочна стабилност в Западен Китай. Важно е да подчертая, че укрепването и развитието на ШОС ще способства за превръщането на североизточния, северния и северозападния китайски региони в надежден стратегически тил. По този начин, в случай на нужда, Китай ще може бързо да концентрира силите си за разрешаване на всички непредвидени проблеми, които могат да възникнат в другите райони на страната и особено по югоизточното и крайбрежие. Което е от голямо стратегическо значение в контекста на сегашното изостряне на китайско-американското противопоставяне и ескалиращото напрежение в Южнокитайско море.

През 2017, на срещата на върха на държавите от ШОС в Астана, за първи път беше обявено за разширяване състава на Организацията, като към нея се присъединиха Индия и Пакистан. Тази стъпка позволи да бъде разширено политико-географското пространство на ШОС и ознаменува навлизането на Организацията в нов етап от нейното развитие. След разширяването на ШОС, Китай следва още по-щателно да гарантира защитата на своите национални интереси. Въпреки разширяването на политико-географското пространство на ШОС, първоначалното позициониране на Организацията трябва да си остане константа за Китай.

В известен смисъл, въпросът за политико-географското разширяване на ШОС е и въпрос за нейното позициониране, тъй като тези два аспекта са неразривно свързани. Присъединяването на Индия и Пакистан означава не само промяна на структурата на Организацията, но и възможност за поява в нейния дневен ред на такива проблеми, като огнищата на напрежение в Южна Азия. Активността на ШОС излезе извън географските рамки само на Централна Азия. С влизането на Индия и Пакистан, общата територия на Организацията нарасна до 34 млн. кв. км, което е 64% от площта на Евразия, а числеността на населението и - до 3,3 млрн. души, т.е. около 80% от евразийското население. От геостратегическа гледна точка, в момента ШОС включва т.нар. Хартленд и се простира до Индийския океан.

Въпреки тези промени, позиционирането и функциите на ШОС следва да бъдат разделени на основни и разширени. С други думи, въпреки разширяването на пространството на ШОС, съпроводено с промени в нейната структура и дневен ред, за Китай позиционирането на Организация и нейните основни функции трябва да продължат да се основават на следните три аспекта: гарантиране стабилността на границите и създаване на буферна зона за сигурност на Китай в Евразия; стимулиране на регионалното икономическо сътрудничество с цел по-нататъшното развитие на китайската нация; стратегическа опора на Китай на международната сцена.

Значението на подхода на Русия за изграждането на китайско-руските отношения в рамките на ШОС

Развитието на отношенията между Китай и Русия в рамките на ШОС е изключително важно. Проблемите на Организацията до голяма степен са и проблеми на китайско-руските отношения. В момента, както и през следващите няколко години, влиянието на Русия в Централна Азия ще превъзхожда това на която и да било друга държава. За успешното развитие на ШОС е необходимо да се отделя повишено внимание на начина, по който руснаците възприемат Организацията. Политиката на Москва по отношение на ШОС се свежда до укрепване ролята на Организацията за решаването на регионалните и глобални задачи и разширяване на техния спектър, развитието на нейния политически и икономически потенциал  и приемането, в нейните рамки, на необходимите мерки за укрепване на взаимното доверие и партньорските отношение с централноазиатските държави.

Тъй като международната ситуация и вътрешната политика си влияят взаимно, на различните етапи възприемането, позиционирането и перспективите за развитието на ШОС от Русия се променяха. След основаването на Организацията в света се случиха такива събития, като терористичните нападения от 11 септември 2001, войната в Ирак, цветните революции в постсъветското пространство, грузинско-руският конфликт, световната финансова криза и кризата в Украйна. Всички те оказаха много сериозно въздействие върху националните интереси на Русия и нейните подходи към международните отношения. С развитието и трансформацията на концепцията за държавното управление се промени и подходът на Москва към ШОС: от акцента върху външното влияние до едновременното отчитане както на вътрешните процеси в Организацията, така и на нейното външно влияние. След това станахме свидетели на преход от възприемането на ШОС, като нов субект в променящия се световен ред, до позиционирането и като основна сила в Голяма Евразия. След преизбирането на Владимир Путин за президент, основни цели на Русия на международната сцена станаха задълбочаването на евразийската интеграция и регулирането на противоречията със Запада. На фона на негативното възприемане на отношенията със Запада, все по-отчетливи очертания придобива обръщането на Русия на Изток. Като цяло, ролята на ШОС в руската външнополитическа стратегия продължава да нараства.

Историческа задача на руската стратегия в Евразия е да се избегне войната на два фронта - на Запад и на Изток. От това, дали Москва ще може да създаде стабилни връзки с Пекин ще зависи и гарантирането на сигурността и стабилността в източните региони на Русия.

Тоест, наличието на общи интереси и широк консенсус по основните международни въпроси между Китай и другите страни членки, включително и Русия, представлява едновременно и фундамент, и драйвър на развитието на ШОС. Всички страни членки защитават своята независимост, суверенитет и териториална цялост, обявяват се за прокарване на мнополюсен модел в света и установяване на справедлив, рационален и демократичин международен политически и икономически ред. Всички членове на ШОС искат ООН да играе водещата роля в решаването на международните въпроси и се обявяват за създаване на нова концепция и модел на сигурност.

Значението на китайско-индийските противоречия за развитието на ШОС

Граничният конфликт между Китай и Индия през юни 2020 постави нови сериозни предизвикателства пред развитието на Организацията.

С цел да бъда съхранено изгодното стратегическо положение на Русия на международната сцена в променилия се след разпадането на СССР свят, в средата на 90-те години на ХХ век, тогавашният руски външен министър Евгений Примаков лансира концепцията за стратегическия триъгълник Китай-Русия-Индия. Преди време Пекин беше склонен за мисли, че тъй като САЩ разглеждат Китай като основен стратегически противник и се опитват да въвлекат Делхи в противопоставянето си с Пекин, участието на Индия в ШОС би могло да донесе повече полза, отколкото вреда, и след присъединяването и Организацията ще се превърне в платформа за укрепване на връзките и разширяване на сътрудничеството между двете страни. По-късно обаче, Китай се убеди, че присъединявайки се към ШОС, Индия така и не пожела да се ангажира с изискванията на Договора за дългосрочно добросъседство, приятелство и сътрудничество. Китайско-индийските гранични конфликти бяха външна проява на комплексния проблем с постоянно нарастващото напрежение на международната сцена и усилващото се съперничество между двете държави, което доведе до активното нарастване на военната мощ на Индия, изграждане на инфраструктура в граничните райони и интензивно разширяване на взаимодействието между Делхи и Вашингтон, което ще окаже съществено влияние върху Евразия и ситуацията в света.

Както е известно, Русия се придържа към политика на ненамеса и не подкрепя нито една от двете страни, предпочитайки да "балансира" в новата международна ситуация. В същото време тя придава голямо значение на икономическите изгоди от дипломацията. През 2019 обемът на търговията между Русия и Индия достигна 11 млрд. долара. Индия е основния купувач на руско оръжие и техника, като в периода 2015-2019 на нея се падат 25% от общия обем на руския експорт на въоръжения.

Историята и актуалните проблеми на китайско-индийските отношения

Китайско-индийската гранична война от 1962 беше и си остава източник на напрежение между двете страни.

През последните 20 години Китай и Индия задълбочиха дипломатическите контакти и укрепиха икономическото си взаимодействие, а през 2019 обемът на двустранната търговия надхвърли 90 млрд. долара. Двете страни осъществяват срещи на най-високо равнище и са участници в такива регионални институции, като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и такива многостранни обединения, като БРИКС. Китай е втория най-голям търговски партньор на Индия, а текущият и планиран обем на китайските инвестиции в тази страна нарасна до 26 млрд. долара. Разширяването на китайско-индийското сътрудничество обаче, не можа да предотврати усилващото се съперничество между Пекин и Делхи.

През последните десет години дългогодишните гранични спорове се изостриха. През 2013 например, ескалира ситуацията в региона Дапсанг, през 2014 - в Джаму, а през 2017 станахме свидетели на продължило 73 дни въоръжено противопоставяне на платото Доклам (Дунлам). Дали конфликтът в долината Галван през юни 2020 ще се окаже преломен момент в китайско-индийските отношения? Колко трудно ще се окаже подобряването на тези отношения в бъдеще? И дали промените в китайско-индийските отношения ще повлияят върху развитието на ШОС? Можем да констатираме, че недоверието между Китай и Индия е дълбоко вкоренено, а разрешаването на двустранните проблеми в рамките на различни многостранни платформи изглежда доста трудно. От тази ситуация може да се направи един важен извод за бъдещето на ШОС: двустранните конфликти между отделните държави членки не бива да се прехвърлят и в рамките на Организацията.

Проблемите пред устойчивото развитие на ШОС

В новата епоха ШОС се нуждае не само от стабилно и устойчиво развитие, но и от планомерното решаване на проблемите и задачите, пред които е изправена. Факторът на американската намеса може да окаже въздействие върху развитието на Организацията. След разпадането на СССР, в основна цел на външната политика на САЩ, оказали се единствената световна свръхсила, се превърна предотвратяването на появата на държава, способна да се конкурира с тях. Вашингтон е недоволен от създаването и развитието на регионални многостранни организации с участието на Китай и Русия. В тази връзка се налага внимателно да се анализира влиянието на Стратегията на САЩ за Централна Азия през 2019-2025 върху развитието на ШОС.

В редица аспекти активността на ШОС се пресича с тази на други международни организации. Всички страни членки на Организацията, с изключение на Китай, както и на Индия и Пакистан, са и членове на ОНД, а Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан участват и в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Освен това, в рамките на ОДКС функционира Работна група по въпросите на борбата с тероризма и екстремизма към Комитета на секретарите на съветите за сигурност. Евразийският икономически съюз, част от който са Русия, Казахстан и Киргизстан, цели да гарантира свободното движение на стоки, услуги, капитали и работна сила до 2025, както и реализацията на координирана икономическа политика. Частичното дублиране на тези цели доведе до известни трудности във функционирането на ШОС.

Необходимо е да бъде създаден механизъм за контрол на реализацията на учредителните документи на ШОС. В Хартата на Организацията се посочва, че контролът върху изпълението на ангажиментите на страните членки за нейната реализация се осъществява от органите на ШОС в рамките на техните компетенции. Освен това, в ШОС следва да бъде създаде механизъм за вертикален контрол с цел избягвяне на сложни ситуации, когато вече приети нейни решения не могат да бъдат реализирани на практика.

Важно е да продължи активното укрепване на търговско-икономическото взаимодействие. ШОС е пример за успешно регионално сътрудничество, Организацията развива "шанхайския дух" на взаимно доверие, взаимна изгода, равенство, откровени консултации, уважение към различните пътища на цивилизационно развитие и стремеж към общо развитие, активно работи за нов тип международни отношения, основаващи се на откритост, инклузивност и взаимноизгодно сътрудничество и стимулира укрепването на сплотеността и готовността за сътрудничество на страните членки. Всичко това е важен принос за укрепването на регионалната стабилност и просперитет.

Подкрепата на ШОС за съвместяването на китайската инициатива "Един пояс, един път" (ЕПЕП) и ЕАИС, следва да се основава на стабилни икономически отношения. За уточняване на дългосрочните цели и перспективи на взаимодействието в рамките на ШОС се налага да бъде изготвен детайлен план за дългосрочно сътрудничество в различните сфери. Позиционирането на Организацията следва да се основава на регионалните връзки, икономиката и търговията, което ще позволи да се гарантира нейното дългосрочно и стабилно развитие.

Необходимо е много внимателно да се следи влиянието на пандемията от коронавирус върху развитието на ШОС. През май 2020, по време на видеоконференция с колегите си от страните членки, китайският външен министър Ван И подчерта, че Covid-19 се разпространява по целия свят и те следва още по-стриктно да се придържат към "шанхайския дух", да отстояват концепцията за общата съдба на човечеството, да задълбочават сплотеността си и да поемат отговорността да допринесат за по-бързата победа над пандемията и възстановяването на социално-икономическото развитие в региона и света. Зе целта ШОС следва в бъдеще да се придържа към четири основни принципа. На първо място, тя трябва да се сплоти за да бъде постигната съвместна победа в борбата с глобалната пандемия. На второ място, следва да се задълбочи взаимодействието в сферата на сигурността и с общи усилия да се гарантира регионалният мир и стабилност. На трето място е важно да поощрява взаимноизгодното сътрудничество и да се реализира съвместно развитие. На четвърто място, следва да бъде подкрепен мултилатерализмът и да бъдат предприети съвместни усилия за усъвършенстване на системата на международните отношения.

По време на последните срещи на външните министри на страните от ШОС, всички те изразиха дълбоката си загриженост от гигантското влияние на пандемията от коронавирус върху световната икономика и глобалното социално-икономическо развитие. В тази връзки, страните подчертават, че световната общност следва стриктно да се придържа към принципа на мултилатерализма, да играе съгласувана и водеща роля в системата на ООН и да се сплоти в борбата с пандемията.

 

* Авторът е зам. директор на Института за Русия, Източна Европа и Централна Азия на Китайската академия за обществени науки