Светът очевидно не може да отговори адекватно на изострящите се социално-икономически кризи, както и на идейния разкол между държави, които доскоро бяха съюзници. Докъде може да ни доведе това?

В навечерието на насрочените за февруари 2019 парламентарни избори в Молдова, политическото напрежение в страната закономерно нараства. Според повечето прогнози, в резултат от изборите управляващата в Кишинеу Демократична партия на Молдова (PDM), ръководена от местния олигарх Владимир Плахотнюк, ще загуби водещата си роля в политиката на страната и няма да може да формира ново правителство.

До голяма степен, случилото се в Азовско море можеше да се очаква, като за това има поне няколко съществени причини. Първата от тях е вътрешнополитическа за Украйна и е свързана с предстоящите президентски избори в страната.

Както е известно, в края на ноември 2018 хакерската мрежа Anonymous публикува редица материали, свързани с британския проект Integrity Initiative ("Инициатива за честност"). Според активистите на мрежата, проектът е една от "скритите структури на британския специални служби, каквито те създават не само в ЕС".

Във връзка с твърденията на македонския премиер Заев, че Преспанският договор между страната му и Гърция дава индикации за съществуването на "македонски език", вицепремиерът Каракачанов заплаши Македония с блокада на членството й в Европейския съюз и НАТО. Според него: "В Скопие се самозабравят и не е лошо от време на време да ги вкарваш в пътя.

Както посочва в списание "Форийн полиси", експертът от Харвардския университет (директор на Nuclear Crisis Group и бивш съветник на президента Обама по проблемите на контрола на въоръженията) Джон Волфщал: "острите декларации на президента Доналд Тръмп за излизане на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (INF) провокираха множество спорове и разногласия, макар че все още не е съвсем ясно, какво точно ще последва.