В последно време нарастват опитите за нагнетяване на напрежение в отношенията между България и Русия, при това под очевиден външен натиск.

Така, през октомври 2019 американският аналитичен център RAND Corporation публикува доклад относно стратегията за "сдържане" на Русия в Черноморския регион. Авторите му твърдят, че напоследък руснаците са модернизирали Черноморския си флот и са увеличили военната мощ на своя Южен военен окръг.

Политическите анализатори са единодушни, че Молдова отново е на ръба на политическа криза, като този път тя може да бъде провокирана от премиера на страната Мая Санду. След като Санду декларира, че ще внесе промени в закона за прокуратурата, нараства вероятността на правителството да се наложи да подаде оставка.

В един момент ескалацията на напрежението в Сирия беше достигнало своя предел. Турция осъществи поредна военна интервенция на територията на съседна държава, открито игнорирайки сътрудничеството с Русия за разрешаване на конфликта.

По време на провелата се в края на октомври 2019 в Будапеща среща между унгарския премиер Виктор Орбан и руския президент Владимир Путин, последният изрично подчерта, че след като домакинит му са толкова заинтересовани от това, газопроводът „Балкански поток” може да стигне много бързо до Унгария. На свой ред, Орбан отбеляза, че „за нас е важно природният газ да постъпва в страната от различни посоки.

Да се разчита на помощта, която САЩ оказват на редица държави за борба с корупцията, е все едно да вярваме, че употребата на уиски е полезна за излекуване на алкохолизма. След като на закритите заседания в Конгреса, в рамките на процедурата за импийчмънт, бяха изслушани показанията за ролята на президента Тръмп за преустановяване на военната помощ за Украйна, водачът на демократичното мнозинство в Сената Чък Шумър заяви: „Цифрите не лъжат. Днес стана още по-очевидно, че президентътТръмп съвсем не е такъв борец срещу корупцията за какъвто се представя”.

Въпреки обещанията му отпреди президентските избори, сегашният украински държавен глава Владимир Зеленски официално потвърди, че няма да отмени породилия голямо напрежение сред малцинствените етнически групи в страната Закон за образованието. Което означава, че след като той започне да се прилага през 2022, ще стане невъзможно съществуването в страната на български училища (както е известно, българската общност в Украйна наброява над 200 хиляди души и е втората най-многобройна, след руската). Според анализаторите, това е поредната стъпка на Зеленски в разрез с предизборните му обещания.