Ако се опитаме да представим обективно целите и предмета на външната политика, която провежда през последните петнайсетина години полското ръководство, следва да изтъкнем три ключови сфери. В общи линии те изглежда така: безусловно подчиняване на американските интереси (изрязяващо се на първо място в закупуването на скъпоструващи въоръжения от САЩ), постоянни протести против германско-руските газови инвестиции в региона на Балтийско море (тръбопроводът „Северен поток 2”) и акцентиране върху враждебното отношение към „управляваната от режима на Путин” Русия, представяна като „агресор” и „заплаха”.
