Известният италиански политолог Марко Балдасари е роден на 10 март 1975. През 2001 завършва политически науки в Болонския университет. Специализира в Хумболтовия университет в Берлин. Докторската си дисертация по социология защитава в Университета на Парма, където по-късно става и преподавател. От 2004 Балдасари е научен директор на Фондацията на Европейския колеж в Парма. От февруари 2012 той е професор по история на европейските институции в Университета на Парма. Марко Балдасари е автор на десет книги, последната от които е "Популизмът и радикалната демокрация".

Определящото влияние на процесите на глобална икономическа, политическа и културна унификация върху локалните общества не можеше да не провокира полярно различаващи се оценки както на самия феномен на глобализацията, така и на описващите го теоретични модели.

Откриването на подходящи за комерсиален добив находища на въглеводороди в пет полета, намиращи се в изключителните икономически зони на Израел (две), Кипър (две) и Египет (едно) в Източно Средиземно море, обуславя нов – енергиен, компонент в нерешените политически конфликти на тези държави.

Yanis Varoufakis, Adults in the Room: My Battle with the European and American Deep Establishment, 560 р., Farrar, Straus and Giroux, 2017.

Преди почти сто години, на 18 януари 1919, започва Парижката мирна конференция, която трябва официално да оформи посредством система от международни договори резултатите от Първата световна война, или с други думи да определени съдбата на загубилите в нея - Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България.

Реализацията на руската Държавна програма за въоръжаването 2011-2020 скоро ще приключи. Междувременно, през февруари 2018 президентът Владимир Путин подписа новата военна програма на страната за периода 2018-2027.

Според публикувания през ноември 2017 доклад на изключително влиятелния Атлантически съвет, озаглавен "Напред Балкани: новата стратегия на САЩ за региона" (1), „американската дипломация следва да положи допълнителни усилия за да подготви Атина и Скопие за бъдещ алианс (както помежду им, така и със САЩ). Освен това Съединените щати трябва да обединят усилията си с ЕС за да подкрепят и ускорят преговорите между Белград и Прищина и да съдействат за по-бързото им успешно приключване”.

Основната линия, по която протича руското влияние към Европа, са доставките на енергоресурси. Санкциите на САЩ и ограничителните мерки на ЕС притежават потенциала да нарушат нормалното функциониране на руския нефтогазов комплекс и да ограничат възможностите на Москва да осъществи „втората вълна“ от действията по разработване на нефтените и газовите находища в страната.

Както е известно, на Срещата на върха на НАТО във Варшава през юли 2016 киберпространството беше признато за също толкова важна сфера на операции, както и други, традиционни сфери на взаимодействие, а през февруари 2017 пактът прие модернизиран План за киберотбрана и пътна карта за "усвояване" на киберпространството като нова сфера на военни операции.

Откакто свят светува се осъществява постоянен обмен на култури, които в някои пространства се консолидират за дълъг период от време. Съвременните процеси на глобализация водят до интензивни процеси на миграции, технологични нововъведения, революция в транспортните и комуникационни технологии. От своя страна, те предопределат културната дифузия.

Живеем в интересни времена, а сред доказателствата за това е, че дори и след като Западът съвсем открито и недвусмислено стартира поредната "студена война" срещу Русия, в Москва някои все още вярват и се надяват, че могат да намерят общ език с прословутите си "американски партньори", или пък, че "санкциите не могат да продължават вечно, тъй като дори и САЩ осъзнават, че те вредят на собствената им икономика".

Дипломатическите отношения между САЩ и Русия се изостриха до такава степен, че според мнозина експерти днес те са още по-лоши, отколкото по време на студената война.