19
Чет, Сеп
24 New Articles

Известният чешки дипломат и експерт в сферата на международните отношения Яромир Новотни е роден през 1947 в Острава. През 1970 завършва външноикономически отношения във Висшето училище по икономика в Прага. След „Пражката пролет” през 1968 е преследван от комунистическата власт, която не му позволява да практикува професията си. В началото на 90-те години ръководи икономическата секция в канцеларията на чешкия президент, а по-късно представлява страната си в ЕС. В средата на 90-те ръководи външнополитическия отдел на Министерството на отбраната, а през 1997 става зам.министър на отбраната и в това си качество отговаря за присъединяването на Чехия към НАТО през 1999.

Въпреки разпространената представа, пространственият аспект на политическите процеси не се определя само от обективните фактори. Пространството влияе върху политиката не само директно, но и косвено - посредством субективните и нерядко изкривени представи на индивида за същото това пространство. Характерен пример за този феномен е устойчивият модел на интерпретация на международните отношения, в чиято основа е заложена представата за географския конфликт между Запада и Изтока. Нека се опитаме да изясним корените на тази представа и възможните и варианти.

През август 2012 Мохамед Морси – президент на Египет и водач на „Мюсюлманските братя”, назначи генерал (от 2014 - фелдмаршал) Абдел Фатах ас-Сиси, който по онова време беше шеф на военното разузнаване, за министър на отбраната, на мястото на фелдмаршал Хюсеин Тантауи.

Класическият политически реализъм в теорията на международните отношения, като научна дисциплина и изследователска сфера, възниква в междувоенния период в рамките на спора с доминиращата тогава утопична теория за международните отношения и е развит в трудовете на учени като Едуард Халет Кар, Рейнхолд Нибур, Ханс Моргентау, Георг Шварценбергер, Джон Миршаймър, Джордж Моделски, Робърт Строс-Хюпе, Джордж Кенан, Хенри Кисинджър и др. 

След осем години на ожесточено противопоставяне горещата фаза на гражданската война в Сирия очевидно е на път на приключи. Идлиб е последният град, който все още не е под контрола на правителството. През февруари 2019 лидерите на Русия, Иран и Турция преговаряха в Сочи, като в центъра на вниманието им бяха въпросите за постигането на мир в Сирия. Както е известно, президентите на трите държави акцентираха върху необходимостта поне засега да бъде предотвратена мащабна военна атака срещу последната крепост на бунтовниците - Идлиб.

Напоследък, броят на публикациите, посветени на проблемите на газовия сектор в Русия, Украйна и Европа, рязко нарасна. Изказват се най-различни и често противоположни мнения, общото между които е отказът да се отчитат всички факти, както и склонността да се приемат на доверие всякакви версии, лансирани от политици и политолози от различни европейски (и не само) държави.

Експертната общност вече обсъжда активно възможните сценарии за развитието и приключването на президентската кампания през 2020 в САЩ. Както е известно, западната (и, в частност, американската) информационно-аналитична среда се отличава с изключително идеологизирания си подход, като повечето автори градят своята аргументация въз основа на личните си симпатии към конкретен политик или партия. На свой ред, руските анализатори обикновено концентрират вниманието си върху биографичните данни на потенциалните кандидати и техните позиции по отношение на Москва.

Бежанската криза и Балканите 2015-2016 (съставители Александър Костов, Ирина Огнянова и Бисер Банчев), 361 стр., София, Парадигма, 2018.

Колективната монография „Бежанската криза и Балканите 2015-2016” предлага политико-исторически и геополитически анализ на позицията на държавите от Балканския полуостров спрямо мигрантската криза от 2015-2016, която породи силен отзвук в Европейския съюз.

През пролетта на 2019 се случиха няколко знакови събития, дали основание на редица анализатори да твърдят, че ставаме свидетели на "началото на икономическото завоюване на Европа от Китай". В края на март на Стария континент се появи китайския президент Си Дзинпин, който посети Италия, Франция и Монако и разговаря с лидерите на трите страни, а на провелия се по същото време в Париж Форум по въпросите на глобалното управление успя да се срещне и с германския канцлер Меркел.

Пет години след присъединяването на Крим към Русия, в региона на Черно море се очертава усилване на конфронтацията между Москва и НАТО. Неотдавна в руските медии се появиха съъбщения, че американски стратегически бомбардировачи Б-52, способни да носят и ядрено оръжие, са били засечени в близост до северните, южните и западните граници на Руската Федерация, както и в близост до руския Далечен Изток. В Черно море постоянно се появяват военни кораби на САЩ и НАТО, демонстрирайки мощта на пакта пред руснаците. Впрочем, Северноатлантическият алианс никога не е криел плановете си да увеличи значително военното си присъствие в региона.