брой 4 2024

На 29 април навърши 90 години големият български урбанист, геополитик и публицист проф. д-р арх. Христо Генчев. Той е роден през 1934 в Габрово. Завършва е архитектура в Инженерно-строителен институт (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия). Развива изключително широка дейност като архитект, градостроител, преподавател, изследовател, учен и публицист.

Както е известно, през май 2024, Общото събрание на ООН прие резолюция с която 11 юли се утвърждава като "Международен ден в памет на геноцида в Сребреница".

Развитието на събитията в Украйна и около нея остави на заден план случващото се в в региона на Южен Кавказ, макар че значението на геополитическите трансформации в тази част на Евразия в никакъв случай не бива да се подценява.

Виден наш литератор се произнесе за арх. Христо Генчев, че е "сбъркана глава". Поводът беше току що появилата се във в. "Народна култура" статия на архитекта, в която същият твърдеше, че работите у нас се развиват по "сценарий, валиден за всички източноевропейски страни" и свързан с новото преразпределение на зоните на влияние при срещата Буш-Горбачов.

В епохата на глобална нестабилност и геополитическа трансформация на света се очертават три основни субекта на международните отношения: САЩ, Китай и Русия, както и два обекта - Украйна и Китайската република (Тайван).

Историята показва, че преминаването на големите сили от експанзия, производство и търговия към кредитиране и финансови спекулация, почти винаги води до последващия им упадък.

Никак не е лесно да се говори за архитект Христо Генчев, който дълги години съпътстваше обществения живот на страната ни, предупреждаваше, препоръчваше изход и решения на заплетени политически и социални проблеми, бе избран за председател на Съюза на архитектите в България и си извоюва име и репутация на мислител, теоретик и незаменим патриот.

Идеята за стратегическа автономия традиционно поражда силни емоции в Европа както сред нейните противници, така и сред привържениците и. Анализирайки нюансите на това понятие и причините за постоянното му присъствие в европейския дебат, настоящата статия цели да покаже, че идеята за стратегическата автономия е по-малко противоречива, отколкото мнозина предполагат.

Джао Хуашън е професор в Университета Фудан, в Шанхай и старши научен сътрудник в Пекинския клуб за международен диалог. Висшето си образование получава в Университета на Нанкин. В периода 1986-2004 е сътрудник и директор на отдела за Русия и Централна Азия в Шанхайския институт за международни изследвания. През 1989-1990 е гост преподавател в Московския институт за международни отношения, а през 2011 е научен трудник в Програмата за Русия и Евразия на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон (CSIS). От 2008 насам, проф. Джао Хуашън е заместник председател на Китайското дружество за изследване на китайско-руските отношения. Смята се за един от най-авторитетните китайски експерти по проблемите на отношенията на Китай с Русия и Централна Азия и Шанхайската организация за сътрудничество. Автор е на много книги, по-известни сред които са "Централна Азия: поглед от Вашингтон, Москва и Пекин" (в съавторство с Юджийн Румър и Дмитрий Тренин), "Шанхайската организация за сътрудничество: анализ и перспективи" и "Централноазиатската дипломация на Китай".

По инициатива на изселническата организация „Бултюрк”, в началото на август 2023, пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган бе представен филм за Кърджа Али баба, обявен за митичен основател на българския град Кърджали.

През април във Вашингтгон се проведе първата в историята тристранна среща между лидерите на САЩ, Япония и Филипините. В центъра на вниманието в разговорите между американския президент Джо Байдън, филипинския му колега Фердинанд Маркос-младши и японския премиер Фумио Кишида беше разширяването на военното сътрудничество между трите държави, включително бъдещото съвместно патрулиране в Южнокитайско море, а също ситуацията в Тайванския пролив, ядрената и ракетна програма на Северна Корея и защитата от кибератаки.

В края на май 2024 премиерите на Ирландия - Саймън Харис, на Испания - Педро Санчес, и на Норвегия - Йонас Гахр Стор, съобщиха, че страните им ще признаят Палестина за независима държава, като първите две сториха това още на 28 май.