Значение и последици от приемането на „Френското предложение“ за деблокиране на преговорния процес за членство на Северна Македоия в ЕС

Двустранните отношения с Република Северна Македония (РСМ) бяха използвани като инструмент за добиване на политически дивиденти от различни участници в политическия живот на страната в продължение на няколко години, като кулминацията беше в периода от началото до средата на 2022. От друга страна, България и българските политици бяха обект на засилен натиск от евроатлантическите ни партньори заради наложеното „вето“ над започването на преговорния процес от РСМ. След приемането на „Френското предложение“ напрежението спадна, но ефектите от него продължават да са актуални и днес, предвид продължаващото блокиране на преговорния процес, този път от страна на сегашните управляващи в Скопие. Целта на статията е изследване на процеса по включването на българските условия за започване на преговорите за членство в ЕС от страна на Северна Македония в Преговорната рамка и дали то е направено в степен, удовлетворяваща националните интереси?

Същността на „Френското предложение” и споровете по приемането му

Датата 24 юни 2022 ще бъде записана като една от най-важните в историята на българо-македонските отношения. На тази дата Народното събравие одобри с голямо мнозинство предложението, внесено от групата на „Демократична България“ (1) за одобряване на предложението на френското председателство на ЕС за урегулиране на спора между България и РСМ. С проекторешението на практика се надгражда „френското“ предложение, като се добавят ясно формулирани и задължителни условия, единствено след изпълнението на които българското правителство ще може да даде съгласие за започване на преговорния процес между ЕС и РСМ.

В последните турбулентни месеци преди вземането на това решение темата за вдигане на ветото присъстваше постоянно в дневния ред в българското общество, като правител-ството на Кирил Петков и лично той бяха обвинявани, че с действията и намеренията си подготвят национално предателство. Кабинетът дори бе свален след вот на недоверие, основан на тези притеснения. Премиерът многократно отричаше обвиненията и обеща публично да не върши нищо, свързано с вдигането на ветото, без да има одобрен мандат за целта от парламента. МС прие решение, постановяващо всяко предложение за разрешаване на спора с РСМ, излизащо от Рамковата позиция на правителството от 2019¹, да бъде внасяно първо в Комисията по външна политика в НС. Още същият ден по този начин бе представено предложение на френското председателство на ЕС. Съответно, три от партиите в парламента внесоха свои предложения в дневния ред да се включи точка за одобрение на полученото „френско предложение“, с което да се даде мандат на правителството да го приеме, за да може да се деблокира процеса по започване на преговори с РСМ. Те бяха разгледани в Комисията по външна политика на Народното събрание, на което присъстваше и министърът на външните работи Теодора Генчовска (по това време вече в оставка).

В предложението на ДПС (2) не се съдържаха никакви допълнителни условия, съответно то не покриваше в цялост българските интереси, и в резултат резонно бе отхвърлено. В предложението на ГЕРБ (3) бяха заложени четирите допълнителни условия, които с лека
модификация присъстват и във финалното предложение, което на следващия ден бе
гласувано от парламента. Те са:

• Прецизиране на текстовете, така че да се гарантира вписването на българите наравно с другите народи в Конституцията РСМ;
• Нищо в процеса на присъединяване не може да бъде тълкувано като признание от България на съществуването на „македонски“ език;
• Добросъседството остава хоризонтален критерий в рамките на целия процес;
• Включване на референции към всички двустранни протоколи по чл.12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 като критерий за измерване на напредъка на РСМ.

В текста, предложен от „Демократична България“ (1) горепосочените условия са надградени с още три изисквания, посочени отделно от тях и изведени като рамкови за цялото предложение:

• Ефективно изпълнение на Договора от 2017 и на протоколите към него;
• Гарантиране на правата на българите, включително чрез тяхното вписване в конституцията на РСМ наравно с другите народи;
• Наличие на европейски гаранции за изпълнение на тези условията на България.

Предложението завършва със становището, че на тази основа и само при изпълнението на тези условия Народното събрание може да даде мандат на Министерски съвет да одобри проекта на Преговорна рамка, едновременно или след финализиране на Протокола по чл.12 от Договора от 2017. След направени редакционни поправки и проведени гласувания, Комисията по външна политика прие предложението².

Според мен, в окончателния вид, в който на следващия ден НС прие това предложение, българските интереси са защитени. Той отразява всички официални български искания от „пакета 4+1“. Две от тях: за включването на българите в конституцията на РСМ преди старта на преговорите и за приемане на мерки срещу говора и действията на омраза към българите в РСМ, са част от самата преговорна рамка, докато останалите са включени в съпътстващите документи, както ще видим по-нататък в изложението. Най-важното е, че с решението на Народното събрание са предвидени гаранции за защита на националните ни интереси от страна на целия Европейски съюз. Нашите условия вече не са предмет на двустранни договори, а се предвижда да станат интегрална част от Преговорната рамка, като част от тях дори трябва да бъдат изпълнени още преди да започне преговорният процес.

Успех на българската дипломация е, че не само съумя да направи нашите условия
част от преговорната рамка, но и същевременно да убеди европейските ни партньори, че е необходимо към нея да бъдат включени и двустранните протоколи, в които фигурират редица съществени детайли. Предварителна информация за това постижение
имаше още в средата на май 2022, при обнародването на Резолюцията на
Европейския парламент по доклада за напредъка на РСМ за присъединяване към ЕС³, където почти всички български искания бяха включени като препоръки.

Приетото от НС „френско предложение“ всъщност се състои от три независими елемента, които в съвкупност осигуряват защита на нашия интерес: Проектозаключения на Съвета на ЕС⁴; Преговорна рамка, а, съответно, двата реферират към трети документ, и Двустранен протокол, продукт на договореност между Външните министерства на двете страни (4), (5), съгласно Договора от 2017 (6). Това е всъщност „пътната карта“ с конкретни ангажименти и етапи, които се очаква Скопие да изпълни в замяна на това ние да вдигнем ветото. Ангажиментите, които са включени в двустранните протоколи, ще бъдат контролирани в преговорния процес от Европейска комисия, която след това ще представя доклади за одобрение на Съвета на ЕС, като решенията се взимат с единодушие.

Освен тези документи, в преговорната рамка е предвидено РСМ да изготви свой план за действие, в който да посочи как ще извърши всички необходими действия, за да отговори на поставените условия по отношение на защитата на правата на „малцинства или общности“, езика на омразата, недискриминацията, и създаването на необходимите мерки и институционална рамка за тези цели. След неговото представяне, той ще бъде разгледан от ЕС, в това число и от България, като процесът отнема около две години, и едва след неговото одобрение ще се пристъпи към отварянето на преговорните глави. Пътната карта и планът за действие ще бъдат предмет на мониторинг от страна на ЕК през целия процес. В допълнение, държавите-членки на ЕС могат да осъществяват и текущ контрол по изпълнението - на място, чрез свои специално делегирани експерти. Това е още една възможност страната ни да следи за изпълнението на пътната карта и свързаните с това политически и административни действия на властите в Скопие.

За да е обективен анализа, е необходимо да се отбележи, че така описаното „френско предложение“ излиза от рамката на заявената към онзи момент българска позиция по темата, изразена на КСНС от 2022 (7), както и чрез Декларацията на Народното събрание (8) и Рамковата позиция на Министерски съвет (9), приети през 2019. Това обаче не е проблем, защото измененията са в основната си част в посока надграждане, като най-съществената разлика е, че в приетото френско предложение е включено и искането за вписване на българите в конституцията на РСМ наравно с другите народи, които са изброени там.

Искането за вписване на българите в конституцията на РСМ

Важно е да се отбележи, че искането за вписване на българите в конституцията на Северна Македония (10) е заявено от самите тях, т.е. от тези наши сънародници, които живеят в РСМ. Противно на твърденията на някои среди в Скопие и София, това искане не е на официалните български власти в лицето на премиера Бойко Борисов или президента Румен Радев, по чието време то бе обнародвано и добавено към пакета от наши условия за вдигане на ветото.

Това искане всъщност има сравнително дълга история. За първи път то е заявено от страна на нерегистрираното по това време сдружение на македонски българи „Радко“, което бе забранено от македонските власти и след дългогодишна съдебна битка в Европейския съд по правата на човека, която спечели, успя да получи разрешение за регистрация през 2016.

Още през 2007 неговият председател Владимир Панков призова българските власти да преосмислят своята подкрепа за членството на Република Македония в НАТО и ЕС заради „цялостно отричане на историческата, национално–културна идентичност на славянското население в Република Македония, което през вековете я проявявало собствената българска принадлежност.“⁵

През 2009 Сдружението “Радко” поиска промяна в конституцията на Македония – „българите да станат държавотворен елемент в конституцията, един от официалните езици в страната да бъде българският, както и да се забрани присвояването и краденето на българска история в Македония.“ Писмо с тези искания, изложени на 28 страници, е изпратено до президента, правителството, Конституционния съд и българското посолство в Скопие. В него се казва, че в Македония има дефицит на демокрация, тъй като държавата е легализирала извършения геноцид срещу българското население в Македония след Втората световна война.⁶  През следващата 2010, с декларация, Асоциацията на българите в Македония „Радко” потвърждава искането си, като в нея заявява категоричната си позиция: „Република Македония не може да бъде член нито на НАТО нито на ЕС, ако не се изпълнят политическите искания на асоциацията РАДКО“^7, сред които първото и основно е за вписването на българите в македонската конституция. Те настояват

България да не дава безусловна подкрепа за членството на Македония в ЕС и НАТО, а само срещу по-добро отношение към македонските граждани с българско самосъзнание.⁸
По време на парламентарните избори през 2011 от „Радко“ призоват с декларация българите в Македония за пълен бойкот, заради незачитането на правата им и подкрепят „декларацията за демократизация и интеграция на Р. Македония в евроатлантическите структури” на БККС („Български културен клуб“ - Скопие, друга организация на македонските българи), но като я допълват с основните задачи на асоциацията РАДКО, сред които на първо място е: „Българите от Република Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата“ ⁹. В следващите години те продължават да отстояват това свое условие и да се борят за своите права.^10,11,12,13

Освен от македонските, техните искания тогава не са възприети и от българските власти, и условието за включване на българите в конституцията на Македония не става част от външнополитическия курс на страната ни. То не е взето предвид и по време на преговорите, предшестващи подписването на Договора от 2017. Макар че успява да спечели делото в Страсбург, Организацията „Радко“ така и не съумява да започне работа за изпълнение на своите задачи и де факто прекратява дейността си с кончината на своя председател през 2019.

Искането за вписване на българите в конституцията е възобновено отново през 2021, но не от българските власти, а от българските културни клубове в РСМ¹⁴. Разочаровани от липсата на напредък и неизпълнението на Договора от 2017, те отправят искане да бъдат включени в конституцията наравно с останалите държавотворни народи. България подкрепя това тяхно желание в израз на загриженост за защитата на правата на нашите сънародници и го добавя към пакета от условия от наша страна. Така то става част от българските условия за вдигане на ветото и деблокиране на преговорния процес.^15,16

Нека направим някои разяснения по отношение на това изискване на българската страна. То бе разбрано и одобрено от Френското председателство на ЕС като европейско условие, защото е свързано с изпълнението на Копенхагенските критерии, които са базисно условие за прием в съюза и покриването им е абсолютно задължително за всички страни-кандидатки. Макар че управниците на РСМ многократно са заявявали, че принципно не са против тази стъпка, основната съпротива срещу приемането на „Френското предложение“ в РСМ бе (и си остава) именно срещу нея. Причината е ясна и е изтъквана многократно – изпълнението му ще бъде много сериозен удар върху един от основните постулати на доктрината на македонизма, а именно, че на територията на Северна Македония днес няма българи, защото никога не е имало, тъй като те са напълно различен от македонците народ, който никога не е присъствал за постоянно на тази територия, а е идвал в Македония единствено като окупатор. Но ако българите се документират в най-важният държавен закон, това ще означава, че днес те съществуват в РСМ. Понеже нито днешните македонски българи, нито техните бащи и дядовци са имигранти от земите на днешна България, то логически следва, че българите са населявали Македония и в миналото, което разбира се е в синхрон и с всички исторически свидетелства. От това следва логичното заключение, че няма как българите да са били окупатори на своите собствени сънародници. Това, от своя страна, би разклатило цялата югославска комунистическа доктрина за консолидирането на македонците в нация в рамките на борбата им срещу „българският фашистки окупатор“. Опасение от точно такова развитие наскоро изказа изявената македонска историчка Наташа Котлар, според която включването на българите в конституцията на РСМ ще значи „редефиниране на историята на македонския народ и неговата държава“ ¹⁷.

Не по-малко важно е, че от изпълнението на това условие ще има практическа полза за македонските българи - то би гарантирало техният статут и равноправие с останалите народностни групи в съседната държава. Те ще могат да участват в местното управление в

общините – там, където техният брой е значителен, според приетия квотен принцип, произтичащ от Охридският рамков договор от 2001 (11).  В общините, в които поне 20% от гражданите са българи, българският език ще може да бъде обявен за официален и те ще получат възможност за образование на него. Според същия ОРД българската общност ще

има роля при парламентарни процедури за взимане на решения с „Бадентерово мнозинство“ – принцип на двойно гласуване с търсене на мнозинство от общия брой депутати и мнозинство от депутатите, представители на малцинствените общности. Този принцип се прилага при приемането на закони, свързани с бюджета, други важни за регионите въпроси, при избор на висши държавни служители и др. Ще имат свой представител в македонското „Министерство за политическа система и отношения с общностите“, както и в други колективни органи, като например Комитета за отношения между етносите на северномакедонския парламент. Според установените порядки в югозападната ни съседка, в парламента винаги трябва да има присъствие на поне един представител на всеки от етносите, изброени в конституцията на страната – без значение дали ще е в управляваща коалиция, или в опозиция, всеки етнос има своя политическа партия, която следва да бъде парламентарно представена. Българите ще могат и безпрепятствено да организират свои културни прояви, фестивали и събития, както и свободно да манифестират своето народностно си чувство . Тук е важно е да бъде подчертано, че искането за включване в конституцията бе изначално направено от самите македонски българи, които най-добре знаят своите собствени проблеми и се борят за гарантирането на своите права и благополучие. Благодарение на тях, „Македонският въпрос“ излезе отново на политическата сцена и те могат да се гордеят с този факт.

Единственото съществено отстъпление от българската позиция, формулирана с Декларацията на НС и Рамковата позиция на МС, е по отношение на защитата на позицията на България за т.нар. "македонски език". В процеса на договаряне и формулиране на европейския компромис, намерил финална форма с Френското предложение, искането на България в Преговорната рамка да се ползва израза „официалния език на РСМ“ не бе прието. Изключително силна съпротива срещу това условие оказаха северномакедонските власти, въпреки факта, че подобен прецедент вече е използван в Преговорната рамка за Черна гора. Според северномакедонският президент Стево Пендаровски, на страната му не ѝ трябва Европейският съюз, ако цената, която ще плати, е "да не сме македонци и езикът, който говоря, да не е македонски език." Вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров направи изказване, че "За нас македонският език в преговорната рамка е изключително важен въпрос, формулировката за македонския език по отношение на факта, че страната трябва да преведе всичко, целия корпус от европейското законодателство на македонски". Не бе прието и компромисното предложение в Преговорната рамка да се отбелязва терминът „македонски език*“ със звездичка след него и с бележка под линия всеки път, когато езикът се споменава в текста – „*съгласно конституцията на Република Северна Македония“. 

За сметка на гореизложените български искания, в преговорната рамка се предвижда възможността за едностранна декларация на всяка от държавите, която да се отнася до разбирането им за езика, на който следва да се извършат преводите на текстовете за правата и задълженията, свързани със ЕС и неговата институционална рамка, известна като „acquis communautaire“. България направи от своя страна такава декларация¹⁸, в която повтори обективното научно становище по въпроса¹⁹. Официалният език на РСМ е кодифициран през 1945 на базата на местните български говори, съответно той няма самостоятелен времеви и пространствен континуитет преди тази дата и/или извън рамките на РСМ, както и няма основания за претенции върху исторически личности или литературни произведения, които са част от богатото културно-историческо наследство на българския книжовен език. РСМ също обнародва своя декларация²⁰, в която защитава познатите от времето на Югославия тези за т.нар. „македонски език“, които са противоположни на разбиранията на българската. Тук е мястото да отбележим, че и двете декларации не са юридически обвързващи актове и нямат последици от гледна точка на международното право.

В допълнение можем да посочим, че в международните отношения няма категория „признаване на езици“. Затова за нас е от значение фактът, че в двустранните отношения е договорена формулата за „официалните езици, според конституциите на всяка от страните“, която присъства в Декларацията от 1999 (12) и препотвърдена в Договора от 2017, чието цялоство изпълнение е неотменимо наше условие към преговорния
процес. Това положение е надградено с изричното условие, гласувано от българския парламент, съгласно което нищо в процеса на присъединяване не може да бъде тълкувано като признание от България на съществуването на „македонски“ език. От гледна точка на международното право, в рамките на преговорния процес няма място за обсъждане и определяне на специална лингвистична формулировка за езика на базата на научни принципи, така че е напълно естествено това българско искане да отпадне от Преговорната рамка, което обаче не означава, че българският интерес не е защитен. Въпросът за характера и историята на езика ще продължи да бъде обект на изследвания и дискусии на научна основа, които ще се провеждат извън контекста на процеса на евроинтеграцията на РСМ.

Редно е да отбележим, че освен въпроса за езика, България не успя да постигне включването на още едно важно условие в Преговорната рамка – темата за добросъседските отношения и изпълнението на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество да бъдат оформени в отделна преговорна глава от клъстър „Фундаменти“, по подобие на специалната глава в Преговорната рамка на Сърбия, посветена на отношенията ѝ с Косово. Това би допринесло за повече прозрачност и възможности за мониторинг на съответните въпроси и би представлявало силен инструмент за натиск – при неизпълнение на поетите ангажименти по тази глава тя не би могла да бъде затворена успешно, което, само по себе си, би стопирало преговорния процес, без да е необходима българската страна да налага вето. Въпреки, че тази тема не бе обособена в отделна преговорна глава, изпълнението на свързаните с нея условия е включено като хоризонтален критерий за целия преговорен процес, така че нашите интереси в крайна сметка са защитени.

Тук е мястото да отбележа, че ако българската държава не бе поставила своеобразно „вето“ и не го беше отстоявала в продължение на повече от две години, нашите искания нямаше да бъдат възприети от ЕС и да станат част от Преговорната рамка. Това бе начинът да покажем на Европа, че Северна Македония има проблем и не е готова да започне преговорите за членство в ЕС, т.е. че са ѝ нужни реформи.

Реакцията на Скопие

Първоначалните реакции в Скопие на Френското предложение не бяха на въодушевление. Напротив, политиците и обществеността изпаднаха в шок от факта, че ЕС е приел да включи българските изисквания в преговорната рамка и, де факто, застава зад България. Властите в Северна Македония първоначално побързаха да обявят, че няма да приемат „Френското предложение“. Можем да окачествим това като своеобразен политически нонсенс предвид факта, че дълго време преди това те настойчиво изразяваха нетърпение да започнат преговорите, поне на думи. Реакцията им бе продиктувана от факта, че те принципно са против всякакво разбирателство и не са склонни на никакъв компромис с България, защото действията и решенията им продължават да са подчинени на доктрината на македонизма. В допълнение на демонстрираното нежелание за смели, проактивни крачки към желаното еврочленство от страна на управляващите, притеснение представляваше и фактът, че председателят на втората (тогава) по големина партия ВМРО-ДПМНЕ редовно отправяше закани, че когато дойде на власт, ще денонсира договорите с България и Гърция. Партията му окачестви приемането на Френското предложение като "дипломатически нокаут" и  "побългаряване на Македония на части".

В противовес на това обаче, всички европейски лидери, в това число и френският президент Еманюел Макрон, горещо поздравиха България за решението на нашия парламент и показаното желание за разбирателство, на фона на тежката вътрешно-политическа ситуация у нас. Президентът и премиерът на Албания също ни приветстваха за решението.

В подкрепа на казаното, че обективно погледнато българските интереси са защитени в цялост и всички точки от „пакета 4+1“, под една или друга форма, са включени в документите към преговорния процес, нека разгледаме в детайли нашите условия, които са конкретизирани и включени в двустранните протоколи по чл.12 от Договора от 2017 (4), (5), за които са поставени и съответните срокове. Ще припомня, че съгласно решението на НС от 24.06.2022, изпълнението на заложеното не само в първия, но и във вторият протокол от междуправителствената среща, проведена в началото на 2022 следва да бъде изпълнено, преди да дадем съгласие за започване на преговорния процес.

Съгласно договореностите, записани в тези два протокола, Скопие се задължава да приеме вече приетата от Съвместната историческа комисия формулировка, касаеща цар Самуил,  като български цар, и да предприеме смяна на табелите и надписите на неговите паметници в страната, както и на Самуиловата крепост в Охрид. Предвижда се и незабавна смяна на текста относно цар Самуил в учебника за 7-ми клас, както и представяне на примерен урок, отразяващ новата формулировка в съответствие с постигнатият компромис. В двустранния протокол се предвижда и останалите спорни исторически теми да бъдат решавани по подобен начин, като се интензифицира работата на историческата комисия.

Двете правителства потвърждават своята подкрепа за Съвместната комисия, която следва да работи „въз основа на строго научен дебат и с цел представяне на факти и събития от общата история, която свързва двете държави и народите им, в образователните системи.“ С това се гарантира, първо, че работата на Комисията ще продължи, защото вече имаше прецедент съпредседателят от македонска страна да предложи нейното стопиране за 1-2 години, и, второ, посочва се очакването за постигане на конкретни резултати от работата ѝ. Ако комисията спре работа или не постигне резултати, това ще бъде основание за обявяване на неизпълнение на елементи от преговорната рамка и съответно за поставяне на вето от българска страна. С изискването в работата си Комисията „да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“ се гарантира, че резултатите от работата на комисията ще бъдат на базата на историческата истина, а не на т.нар. „мултиперспективни“ опити на скопската историография за създаване на алтернативен исторически наратив.

С изискването към двете страни да включат  в учебни програми, учебници и релевантните учебни материали, надписи на паметници, табели, информационни материали в музеи и други обекти с образователно и културно значение всички вече взаимно договорени резултати от работата на Комисията се гарантира, че в поставения срок ще трябва да се ревизират всички публични изрази на македонистките тези, свързани с постигнатите резултати от работата на комисията. Ако това не бъде сторено, ще бъде основание за обявяване на неизпълнение на елементи от преговорната рамка и, съответно, за налагане на вето от българска страна.

Резултатите от работата на Комисията ще стават своевременно публични, в срок до 6 месеца след приемането на договореностите, а не както беше допреди това – мълчание, отказ от информиране на обществеността и потулване на информацията.

В протокола е посочено също, че РСМ поема ангажимент, че преди провеждане на Първата междуправителствена конференция ще включи в своята Конституция тези нейни граждани, които са част от българския народ и ще хармонизира своето приложимо законодателство. В друга клауза се препотвърждава ангажимента за ненамеса на РСМ във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.

Важен елемент е и договореността за предприемане на действия срещу проявите на език на омраза. Двете страни се задължават да предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда и ще обезкуражават дейности, свързани с подстрекателство на насилие и омраза, които биха навредили на техните отношения. Наред с това се ангажират да подпомагат с държавно финансиране създаването на художествени произведения като книги, филми и други, както и паметници на културата и чествания в духа на Договора от 2017. РСМ се ангажира да осигури ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност, както и да гарантира правото на свободно изразяване, опазване и развитие на идентичността и специфичните характеристики на българите, както и за свободното използване на символите на тяхната общност. РСМ ще работи за превенцията и реакцията срещу прояви на език на омраза към България и българите в РСМ в медийното пространство, вкл. в онлайн и социални медии.  

Освен това е засегнат и въпросът с репресиите от тоталитарният комунистически режим на Югославия. РСМ се ангажира да осъди и да се извини за несправедливостите и репресиите, извършвани в миналото срещу граждани въз основа на тяхното етнополитическо самоопределение, включително по отношение на българите. Правителството на РСМ ще направи нужното и ще създаде правна рамка за отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби на държавна сигурност от комунистическия период (1945-1991). Това е ключово наше изискване, с което ще спомогне за изясняването на истината и за демократизирането на македонското общество, защото към днешна дата то продължава да не познава тази част от своята история. В България тази тема бе отворена още в началото на 1990-те, непосредствено след падането на тоталитарния режим. В РСМ това още не се е случило, репресиите продължават да са публична тайна, извършителите са неизвестни, а жертвите не са реабилитирани.

Двете страни се договарят за общ годишен календар за 2022 и 2023 за съвместни чествания на общи исторически събития и личности, които вече са били договорени от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Предвижда се на съвместна церемония да бъдат открити обновени табели на крепостта на Цар Самуил в град Охрид. Правителството на РСМ следва да подготви и представи примерен урок за 7-ми клас по темата за Цар Самуил, който и в бъдеще ще бъде включен в училищната програма в РСМ. При идентифициране на други случаи на неоснователни етнически/териториални претенции в учебници и учебни помагала, те следва да бъдат изтеглени от образователните им програми и тяхното съдържание да бъде променено.

В срок до една година от подписването на Протокола, Комисията трябва да бъде насърчена от правителствата на двете страни да завърши прегледа на целия период на Средновековието, както и да изготви и да предложи на двете правителства препоръки за съвместно отбелязване на общи исторически събития и личности. „Приемат предложенията за съвместно отбелязване на следните личности от общата ни история: Св. св. Кирил и Методий, св. Климент, св. Наум и цар Самуил. Правителствата на двете държави се задължават да популяризират постигнатите договорености и в най-кратки срокове да съгласуват дати и церемонии за общото им отбелязване. При всички официални чествания на тези личности следва ясно да се отбелязва историческата истина за общата ни история.“

Посочен е и друг срок - не по-късно от учебната 2024-2025 следва да бъдат променени, където е необходимо, всички учебници по история в учебната програма, така че да отразяват постигнатите до този момент резултати от работата на Комисията. Освен това, „Двете страни подкрепят и окуражават Комисията да завърши работа по всички периоди от общата история, която свързва двете държави и народите им, с цел цялостното имплементиране на тези нейни препоръки в образователните програми преди ратификацията на Договора за присъединяване на Северна Македония към ЕС.“ С това ще се гарантира имплементацията в учебното съдържание, а също и в публичният дискурс на един от ключовите елементи от Договора от 2017 – разбирането, че народите на двете страни имат обща история.

Българските условия, включени в двустранния протокол от 2019, подписан между нашите две страни, предвиждаг договореност Съвместната комисия да ускори работа по „съществени теми от общата ни история (Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и други) настоявайки за постигане на реални резултати до края на 2019, включително и по съдържанието на учебниците.“ Това са чувствителни въпроси от общата история, които представляват базови елементи от историческия наратив в двете страни. Около тях в последните десетилетия се вихрят спорове както между учените, така и между обикновените граждани. Заложеният в Договора от 2017 механизъм за постигане на разбирателство по тях с цел тяхното решаване може да не е перфектен и да не предполага бързи резултати, но е необходимата предпоставка за постигането на тези цели, която чрез прилагането на добра воля от страна на политиците и на експертите – членове на Съвместната комисия може да бъде реализирано.

В интерес на обективността можем да отбележим, че разглежданите Протоколи, изготвяни в резултат от работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена на основата на чл. 12 от Договора за приятелство, представляват своеобразно отстъпление от Рамковата позиция. Това е така, защото според нея включените в тях условия, свързани с работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси би трябвало да бъдат предварително условие за започването на преговорите. Включването им във Френското положение като условие за изпълнение след започване на преговорите реално е сериозен компромис от българска страна, както и съдържащите се в тях параметри, касаещи сроковете и тематичния обхват на проблемите, които се очаква да бъдат договорени и разрешени в хода на преговорния процес.

Договореностите от протокола от 2019 не са спазени от македонска страна до момента на приемане на „Френското предложение“, но документът е неизменна част от решението на Народното събрание от 24.06.2022 и като такъв е част от Преговорната рамка. В случай на неизпълнение на условията или неспазване на сроковете, посочени и в двата протокола, както и в бъдещите протоколи, които следва да бъдат изготвяни съгласно Договора от 2017, България може да използва правото си да наложи прекъсване или преустановяване на преговорния процес.

Резултати и равносметка от приемането на Френското предложение

След като нашата позиция бе не само разбрана, но и възприета от ЕС, РСМ получи историческия шанс да извърви своя път и да извърши нужните реформи, част от които изискват да се откаже от своята антибългарска идеология, като за целта може да бъде подпомогната в този процес както от нас, така и от голямото европейско семейство.

С отправянето и приемането на „Френското предложение“, вниманието на целия Европейски съюз закономерно се насочи към РСМ. В резултат на това, натискът от страна на международната общност, който до момента беше фокусиран върху София, след средата на 2022 най-накрая бе преместен върху Скопие, така че да способства за достигане до желаните резултати и да може да бъде надмогнат демонстрираният от РСМ реакционизъм, за да стартират преговорите за еврочленство. Това бе първата крачка от един много дълъг процес, в чиито край се очаква България и Северна Македония да бъдат заедно в ЕС като две свободни, демократични и най-приятелски държави. На демонстриращите югоносталгия управляващи в Скопие, които продължават да отлагат изпълнението на поетите ангажименти, ще се наложи да обясняват причините за своето упорство и явен антиевропеизъм. Тесните им връзки със Сърбия, а напоследък и с Унгария, чрез която се надяват да получат достъп до свежи китайски капитали, трудно биха компенсирали отдалечаването от дълго желаното членство в ЕС. Мнозинството от гражданите на РСМ продължават за предпочитат европейското семейство пред неговите алтернативи - Евразия или т.нар. Сръбски свят. Популизмът, демагогията и ирационалното упорство да бъдат изпълнени условията, залегнали в Преговорната рамка, които упражняват властимащите в Скопие, трудно ще бъдат приемани още дълго време от гражданите на РСМ. Особено на фона на факта, че през октомври 2024 Албания се отдели и продължи самостоятелно своя евроинтеграционен процес, започвайки преговорите с Брюксел.

С приемането на „Френското предложение“ и включването в него на всички български условия, българските национални интереси са защитени. Противно на твърденията на някои български политици, те не само не са ревизирани, отменени или съкратени, а са издигнати на по-високо ниво, като са включени в преговорната рамка. По този начин българската външна политика успява да излезе от рамките на двустранните отношения и да превърне своята позиция в позиция на целия Европейски съюз. Разглеждането в детайли на сложните по своя характер нормативни документи позволява да се разкрият заложените в тях елементи на българската национална позиция в тяхната цялост, така че да бъдат успокоени тези обществени нагласи, които до момента са изразявали съмнения и са отправяли критика към постигнатото споразумение. Този извод се поддържа и в изнесения доклад (14) с актуална информация около дипломатическата ситуация с РСМ от страна на тогвашния външен министър Генчовска пред парламентарната комисия по външна политика, непосредствено преди гласуването на предложенията на трите парламентарни групи в залата на НС - „В общ план, независимо от несъответствията с Рамковата позиция, предложението на Френското председателство създава по-благоприятни условия за отстояване на българския национален интерес по време на присъединителните преговори от всички досега предлагани варианти. Предложението значително се отличава и е несравнимо по-добро от досегашните предложения за проследяване на изпълненията на българските изисквания чрез Процеса за стабилизация и асоциация, чрез далеч по-общата и необвързваща формулировка „преговорен процес“ или чрез включване на българските изисквания в декларации на Председателството и на председателя на Европейския съвет, вместо ясна референция в единствения реален механизъм – Преговорна рамка. Есенцията на предложението на Франция е българските изисквания от Рамковата позиция от 2019 да бъдат заложени в Преговорната рамка по-скоро през призмата на правата на българите в РСМ, вместо като двустранни задължения към конкретна държава членка, става въпрос за България.“, както и в позицията на МВнР от 19.06.2022 (15).

Ефектите от българското решение за вътрешната ни политика се изразяват най-вече в това, че темата за двустранните отношения с РСМ престана да е сред водещите теми в нашия политически и обществен живот. След период на нажежаване на обстановката, взаимни нападки, обвинения в национално предателство, изразяване на различни идеи и предложения за вдигане или не на ветото и за справяне с този висящ от години въпрос, които българските политици си отправяха, както и след реализираното сваляне на правителството с основен довод политиката му по тази тема, значението и донякъде намаля. Това позволи на партиите и институциите да отделят внимание на редицата други важни вътрешнополитически въпроси.

По отношение на външната политика, българската страна излезе от ролята си на субект на натиск от страна на международната общност, най-вече от представители на държавите на ЕС, и започна да упражнява пасива роля по темата в изминалия оттогава период. Това обаче не трябва да се превръща в трайна позиция, най-вече предвид динамиката на политическия процес в Скопие. Новите управляващи в РСМ се опитват да изпълнят своите предизборни обещания за ревизия и предоговаряне на постигнатото с „Френското предложение“, което крие рискове за нашите интереси и българската страна следва да следи развитието на ситуацията с повишено внимание. Наред с това, България трябва да изпълни всички свои ангажименти по Договора от 2017 и Протоколите към него, сред които можем да откроим като най-важен процеса по изграждане на цялата инфраструктура на Паневропейски коридор №8 от наша страна. Трябва да настояваме и за своевременно и цялостно изпълнение от страна на властите в РСМ на всички условия от Френското предложение, като същевременно се възползваме от договореното си право на текущ контрол и мониторинг по изпълнението и работим в тясна и открита връзка с компетентните органи на ЕС. България трябва да положи дипломатически и външнополитически усилия да надгради постигнатото с Френското предложение, като запази своя фокус върху заложените в него условия и изисква ефективни европейски гаранции за тяхното изпълнение както преди започването, така и в хода на преговорния процес.

Бъдещето развитие на интеграционния процес за членство на РСМ в ЕС ще зависи от волята на правителството в Скопие да изпълни в цялост поставените условия, което би позволило започването на преговорния процес. Това бе многократно потвърдено от множество висши представители на ЕС, например по време на поредната обиколка на Западните Балкани на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен²¹. България, като равноправен член на ЕС, следва да полага усилия да поддържа консолидираната позиция на останалите страни членки, както и да съдейства за  изпълнението на поетите ангажименти от страна на РСМ и за извършването на необходимите реформи.

Заключение

Статията представя анализ на приетото от българския парламент „Френско предложение“, в контекста на процеса на евроинтеграция на Северна Македония в ЕС. Основният извод е,  че българските национални интереси са защитени в достатъчна степен с приетото от Народното събрание решение.

До момента на приемането на “Френското предложение“ имаше няколко междудържавни
документа, които бяха договорени и подписани от България и РСМ, но по тях нямаше изпълнение от македонска страна – Декларацията от 1999, Договоръта от 2017 и Протоколът от 2019. При положение, че РСМ демонстрира неуважение и нежелание да изпълни ангажиментите си по тях, поети пред една съседна страна, с “Френското предложение“, тези ангажименти минават на по-горно ниво, като стават част от Преговорната рамка. И залогът вече не са само добросъседските отношения, а съвсем друг – европейското бъдеще на страната. Така че, ако Скопие продължава да не ги изпълнява, просто няма да може да започне (или да завърши) преговорния процес за членството си в ЕС.

Статията спомага за формирането на комплексна представа за актуалното състояние на двустранните отношения, базирана на договореностите от 2022, които са одобрени не само от България и Северна Македония, но и от всички държави-членки на ЕС. 

Бъдещите изследвания могат да се фокусират върху развитието на процесите, предопределени от заложеното във френското предложение. Интересен развой се наблюдава след средата на 2024, когато властта в РСМ бе поета от опозиционната до този момент партия ВМРО-ДПМНЕ и нейните коалиционни партньори от албанската партия ВЛЕН.

Новото правителство отказва да извърши промените в конституцията и да изпълнява Договора от 2017, ангажиментите от Протоколите към него и условията на Преговорната рамка. Не се провеждат общи чествания, няма общ културен календар, няма резултати от работата на Съвместната комисия. Някои от съществуващите български културни клубове в страната са закрити, а срещу лидерите им се водят поръчкови дела. Наблюдава се и нескрита антибългарска реторика и насърчаване на езика на омразата, което води до съществено влошаване на двустранните отношения. По отношение на условието за реабилитацията на жертвите на репресиите на комунистическия режим, Скопие се задължи да предприеме нужните правни и институционални стъпки за отваряне на архивите на бившите тайни служби за периода 1945-1991 в срок от една година, но все още не е изпълнило обещанието си. Дали всичко това ще му донесе успех при изпълнение на предизборните заявки и алтернатива за преговорния процес, е актуален въпрос, който със сигурност ще предпостави нуждата от изготвяне на нови анализи по темата. Бъдещите изследвания могат да се фокусират върху разработването на стратегии за управление на рисковете от промяна на постигнатите договорености и оптимизиране на ползите от постигнатата подкрепа на ниво ЕС.

Резултатите от настоящото изследване могат да бъдат полезни за нуждите на българската дипломация, държавната администрация, отговорна за външната ни политика, политически лидери, изследователи, занимаващи се с проблемите на двустранните отношения с РСМ и европейската интеграция, студенти и анализатори.

Резюме

В статията се разглежда въпроса за ролята на приетото от България предложение за вдигане на т.н. „вето“, което страната ни бе наложила пред европейската интеграция на Република Северна Македония. Разглежда се същността на взетото решение от гледна точка защитата на българските националните интереси. Извършен е анализ на съдържанието на ключови документи, свързани с този процес. Особено внимание е отделено на включването на условията от пакета 4+1, основен елемент от диалога в двустранните отношения в периода непосредствено преди вземането на настоящото решение. Направени са заключения за ефектите от българското решение за вътрешната и външната политика, както и прогноза за бъдещето развитие на интеграционния процес.

Ключови думи: Северна Македония, евроинтеграция, Френско предложение, преговорна рамка, национален интерес

JEL:  F51, F52, F53, F55

*Авторът е независим експерт по проблемите, свързани с българо-македонските отношения

Бележки:

¹ Рамкова позиция относно разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания, МС, 09.10.2019

² Доклад на комисията по външна политика, вх.№47-253-05-8 от 24.06.2022г., Народно събрание на Република България

³Резолюция на Европейския парламент относно доклада на Комисията за Северна Македония за 2021г., 19 май 2022 ⁴Заключения на Съвета на ЕС относно Северна Македония и Албания, 18 юли 2022.

⁵Отворено писмо от организация РАДКО в. Македонска трибуна, Торонто, 19.12.2007. 

⁶ Българският да стане официален в Македония, да спре кражбата на история, в-к Блиц, 18.03.2009.

⁷ Декларация на Асоциация на българите в Македония РАДКО, 02.02.2010; интервю с В.Панков, frognews.bg, 10.02.2010

⁸ България да изтъргува подкрепа си за членство на Македония в ЕС, dariknews, 6 юни 2011

⁹ Асоциация Радко за бойкот на изборите в БЮРМ, coreni.net, 23.05.2011

¹⁰Сдружението „Радко“ отправя официално искане българите да бъдат вписани в конституцията на Република Македония, което е представено пред Докладчика за Македония в Европейския парламент Ричард Ховит. Статия във в. “Ден“, 21.09.2012

¹¹В покана до президента, премиера и български министри за учредяването на Асоциацията Иван Михайлов РАДКО – София от сдружението посочват, че първата от основните задачи на РАДКО е Българите от Р.Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата, dnesplus.bg, 19.01.2012 

¹²Владимир Панков, Председател на Асоциация “РАДКО”: Основните задачи на Асоциацията на граждани за запазване на идентичността на българите в Македония „РАДКО – ОХРИД, Organization for European Integration e.V. ORFEI. 25.10.2016

¹³Българите в Р. Македония да бъдат градивен елемент в конституцията на държавата", Списание “България Македония“, брой 6, декември, 2016.

¹⁴Призив на организациите на македонските българи, БТА, 13.10.2021

¹⁵България решително застава зад македонските българи в тяхната борба за равноправие, mediacafe.bg, 27.10.2021

¹⁶ София обръща фокуса от историята към правата на българите в Северна Македония, mediapool.bg,27.10.2021

¹⁷ Бугарите во Уставот, а Македонците во пеколот! republika.mk, 12.06.2022

¹⁸ Декларацията на българското Министерство на външните работи, faktor.bg, 19.07.2022

¹⁹ За официалния език на РСМ, Издателство на БАН, 2020

²⁰Еднострана изјава на Република Северна Македонија, fokus.mk, 19.07.2022

²¹“Преговорите с РСМ зависят от конституционните промени“, nova.bg, 24.10.

Използвана литература:

(1) „Решение на 47-мото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и процеса на преговори на Република Северна Македония“, проект на решение и мотиви на ПГ на ДБ, вх.№47-254-02-76 от 23.06.2022г., Народно събрание на Република България

(2) „Решение за одобрение на предложения от Френското председателство проект на Преговорна рамка за членство в Европейския съюз на Република Северна Македония и Република Албания“, проект на решение и мотиви на ПГ на ДПС, вх.№47-254-02-74 от 22.06.2022г., Народно събрание на Република България

(3) „Решение за предприемане на действия от Министерския съвет на Република България за одобрение на проекта на Преговорна рамка и проекта за Заключение на Съвета на ЕС за европейската интеграция на Република Северна Македония“, проект на решение и мотиви на ПГ на ГЕРБ, вх.№47-254-02-75 от 23.06.2022г., Народно събрание на Република България

(4) Протокол от първото заседание на Съвместната междуправителствена комисия между Република България и Република Северна Македония

https://www.mfa.bg/upload/83987/Protokol.pdf

(5) Протокол от Второто заседание на Съвместната Междуправителствена комисия, създадена на основа член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, проведено в София на 17 юли 2022 г.

https://www.mfa.bg/upload/82618/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB_17%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8%202022%20%D0%B3..pdf

(6) Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г.

https://www.mfa.bg/upload/82617/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%202017%20%D0%B3..pdf
(7) Заседание на КСНС, 10.01.2022 г.

https://m.president.bg/bg/cat252/Zasedanie-na-KSNS-20220110

(8) Декларация на 44-то Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания https://parliament.bg/bg/declaration/ID/157188
(9) Рамкова позиция относно разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания, МС, 09.10.2019

https://www.gov.bg/bg/prestsentar/novini/ramkova-pozitsia

(10) Устав на Република Северна Македонија,

https://www.sobranie.mk/content/Odluki%20USTAV/UstavSRSM.pdf

(11) Ohrid Framework Agreement

https://www.osce.org/skopje/100622

(12) Съвместна дeклapaция на министър-председателя на Република България

и председателя на правителството на Република Македония, 2019г.

https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_22_%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8_1999

(13) Стенограма от 75 пленарно заседание, 47 Народно събрание, 24 юни 2022 г. https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10675

(14) „Доклад на МВнР относно развитие на преговорите за отношенията с РСМ по двустранната и по европейската писта и достигнат етап в тях.“, 23 юни 2022

https://offnews.bg/politika/dokladat-na-mvnr-za-frenskoto-predsedatelstvo-i-pregovorite-za-severna-779648.html

(15) „Позиция на Министерството на външните работи на Република България по предложението на Председателството на Съвета на ЕС“, 19 Юни 2022

https://www.mfa.bg/bg/news/34320?fbclid=IwAR3rYm3_WHythl50yRIllIeQ2EO0-VRH52KIBbv4nwNpKyo4E-6Xvwg98J0 

Позиция на Министерството на външните работи на Република България, 16 Юли 2023 https://www.mfa.bg/bg/news/38041

Доклад на комисията по външна политика, вх.№47-253-05-8 от 24.06.2022г., Народно събрание на Република България

https://parliament.bg/pub/plenary_documents/47-253-05-8_Doklad_KVP_PR_vav_vrazka_razshiryavane_ES_i_protseca_na_pregovori_s_RSM.pdf

Заключения на Съвета на ЕС относно Северна Македония и Албания, 18 юли 2022 г. https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11440-2022-INIT/bg/pdf

д-р Мариян Карагьозов, „България и Балканите в променящия се свят“, списание „Дипломация“, Дипломатически институт, МВнР на Република България, 30 март 2024г.

North Macedonia Report 2022, Еuropean commission, 19 October 2021

https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/north-macedonia-report-2021_en

North Macedonia Report 2022, Еuropean commission, 12 October 2022
https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/north-macedonia-report-2022_en

North Macedonia Report 2023, Еuropean commission, 8 November 2023
https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/north-macedonia-report-2023_en

European Parliament resolution of 19 May 2022 on the 2021 Commission Report on North Macedonia, European Parliament, 19 May 2022

https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2022-0213_EN.html

Follow-up to the European Parliament non-legislative resolution on 2021 Report on North Macedonia, European Commission, 19 May 2022

https://data.europarl.europa.eu/distribution/doc/SP-2022-454-TA-9-2022-0213_en.docx

Призив на организациите на македонските българи, БТА, 13.10.2021

http://www.old.bta.bg/bg/c/OT/id/2496557

Организации на македонските българи: Моментът е исторически, България да е твърда и настойчива, dnesplus.bg, 13.10.2021

https://dnesplus.bg/bulgaria/organizatsii-na-makedonskite-balgari-momentat-e-istoricheski-bulgaria-da-e-tvarda-i-nastoychiva_1051299

България решително застава зад македонските българи в тяхната борба за равноправие, mediacafe.bg, 27.10.2021г.

https://www.mediacafe.bg/novini/novini-novini/rumen-radev-balgaria-reshitelno-zastava-zad-makedonskite-balgari-v-tyahnata-borba-za-ravnopravie/

София обръща фокуса от историята към правата на българите в Северна Македония, mediapool.bg, 27.10.2021г.

https://www.mediapool.bg/sofiya-obrashta-fokusa-ot-istoriyata-kam-pravata-na-balgarite-v-severna-makedoniya-video-news328064.html

Българите от РСМ идват в София с основно искане: България да защити правата ни и културно-историческото ни минало, bgnes.bg, 21.02.2022

https://www.bgnes.bg/b-lgarite-ot-rsm-idvat-v-sofia-s-osnovno-iskane-b-lgaria-da-zashchiti-pravata-ni-i-kulturno-istoricheskoto-ni-minalo

д-р Любомир Кючуков, „Геополитическата динамика и българската външна политика“, списание „Дипломация“, Дипломатически институт, МВнР на Република България, 30 март 2024г.

Декларацията на българското Министерство на външните работи, faktor.bg, 19.07.2022

https://faktor.bg/bg/articles/mvnr-ne-priznavame-makedonskiya-ezik

Еднострана изјава на Република Северна Македонија, fokus.mk, 19.07.2022

https://fokus.mk/integralno-prilozhena-e-ednostranata-izjava-na-makedonija-vo-eu-za-makedonskiot-jazik/

„За официалния език на РСМ“, Издателство на БАН, 2020.