Русия проучва възможността за изграждане на железопътен коридор, осигуряващ и достъп до Индия и Индийския океан, на фона на нарастващите рискове за традиционните морски маршрути. Сред разглежданите варианти са коридори през Туркменистан, Иран, Афганистан и Пакистан като част от усилията за разработване на нови търговски пътища до азиатските пазари.
В интервю за агения ТАСС руският вицепремиер Марат Хуснулин заяви, че идеята за железопътна връзка с Индийския океан „трябва да бъде анализирана“, особено в светлината на рисковете, свързани с морските маршрути през Босфора и Ормузкия проток. Според него: „Железопътна връзка с Индийския океан също трябва да бъде разгледана. Рисковете, свързани с Босфора и Ормузкия проток, могат да наложат алтернативни маршрути: през Туркменистан, Иран, Афганистан и Пакистан. Всеки вариант, предлагащ достъп до Индия, е приемлив за нас“.
Все още няма планове за директни влакове между Русия и Индия.
Изявлението на руския вицепремиер не означава, че вече има одобрен проект за изграждане на железопътна линия или за пускане на директни влакове между Русия и Индия. Идеята е по-скоро част от усилията за развитие на сухопътната транспортна мрежа, свързваща Русия с Индия през Централна Азия и Близкия изток.
Централен елемент в случай е е Международният транспортен коридор Север-Юг (МТК „Север-Юг), иницииран от Русия, Индия и Иран. Мрежата, с дължина приблизително 7200 км, комбинира железопътен, автомобилен и морски транспорт. Западният маршрут на коридора преминава през Азербайджан и Иран, докато източният пресича Казахстан и Туркменистан, преди да достигне Иран. Оттам стоките могат да продължат към Индия, включително по море. По-рано вицепремиерът Хуснулин заяви, че Русия възнамерява да развие Коридора Север-Юг, за да подобри достъпа до Иран и Индия през Казахстан, Туркменистан и Азербайджан.
Москва търси алтернативни маршрути до Азия.
Интересът към новите железопътни връзки идва в момент, когато Русия се стреми да разшири търговските си коридори към Южна Азия и да намали зависимостта си от определени морски маршрути.
В своите изявления руският вицепремиер изрично спомена както Босфора, който осигурява достъп между Черно море и Средиземно море, така и Ормузкия проток, един от най-важните морски пътища за световната търговия с енергия.
Напрежението в региона на Персийския залив за пореден път подчерта уязвимостта на трафика през Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световния износ на петрол и втечнен природен газ. В този контекст Москва смята, че развитието на сухопътни коридори през Иран и Централна Азия би могло да осигури допълнителни възможности за транспорт на стоки между Русия и Индия.
Установяването на непрекъсната железопътна връзка обаче включва преодоляване на значителни препятствия, вариращи от липсата на железопътни връзки в определени участъци до различията в инфраструктурата, капацитета и оперативната съвместимост между мрежите.
Русия и Индия обсъждат и железопътно сътрудничество
Изявленията на Хуснулин са резултат от нов кръг икономически разговори между Русия и Индия.
На 7 август 2026 двете страни решиха да задълбочат сътрудничеството си в няколко сектора по време на 12-ата среща на Работната група Индия-Русия за модернизация и индустриално сътрудничество, проведена в Ню Делхи.
Железопътният транспорт също беше в списъка с обсъждани области.
Двете страни проучиха възможностите за сътрудничество в областта на железопътната инфраструктура, индийския проект Vande Bharat и сигналните системи. Дискусиите обхванаха и други индустриални сектори, като например дронове, 3D печат, производството на руския регионален самолет SJ-100 и разработването на авиационни двигатели. За Русия подобряването на сухопътните връзки с Индия би могло да превърне Коридора Север-Юг в по-значима алтернатива за търговските потоци към Азия, особено в моменти, когато основните морски маршрути са засегнати от геополитическо напрежение.
* Българско геополитическо дружество
