Китайската концепция за Полярния път на коприната и руската геостратегия в Арктика

Концепцията за Северния морски път (СМП) и Полярния път на коприната (ППК) са ключови отправни точки при анализа на променящия се баланс на силите в Арктика. Настоящата статия обяснява отношенията между Китайската народна република и Руската Федерация в контекста на техните арктически политики, като се фокусира върху геополитическите и икономическите аспекти на китайската политика и руската геостратегия в Арктика.

Регионът е богат на природни ресурси, със значителен търговски потенциал и стратегическо местоположение от особен интерес за суперсилите. Там са концентрирани около 13% от неоткритите световни петролни запаси и 30% от тези на природен газ. Отварянето на Северния морски път, улеснено от свиващата се ледена покривка, предлага възможност за разработване на алтернативни търговски маршрути за намаляване на времето на транзита между Азия и Европа. Въпреки липсата на директен достъп до Арктика, Китай интегрира концепцията за Полярния копринен път в своята по-широка инициатива „Един пояс, един път“ (EПЕП). В същото време Русия, страната с най-дългата брегова линия в Арктика, разглежда региона като ключов елемент от своята геополитическа стратегия, стремейки се да запази контрола над Северния морски път като зона на националната си сигурност. Тези два подхода водят както до сътрудничество, така и до потенциално напрежение между двете страни. Те са отразени и в техните стратегически документи.

Основните въпроси в настоящата статия касаят стратегиите на Китай и Русия в Арктика и въздействието на техните политики върху отношенията помежду им. Дали Арктическият регион ще се превърне в зона на сътрудничество в променящата се геополитическа система или пък в арена на конкуренция за влияние и ресурси? Статията се фокусира върху идентифицирането на областит на сътрудничество, като енергийни и транспортни проекти например, възможните точки на напрежение, като различията в подходите на двете страни към управлението на СМП, и дългосрочните последици от присъствието на Китай в Арктика за позицията на Русия. За целта се анализира наличната литература по темата и се прави критична оценка на академичните източници и международните доклади. Интердисциплинарният подход включва геополитически, икономически и правен анализ, позволяващ да се разгледа широк спектър от перспективи.

Събраните данни и информация са анализирани в исторически и съвременен контекст, с цел да се изяснят механизмите и динамиката на отношенията между Пекин и

Москва в Арктическия регион. Важна част от изпозваната методология е и сравнителният анализ на стратегиите на двете страни и оценката на техните интереси в Арктика.

Китайската концепция за Полярния път на коприната

Концепцията за Полярния път на коприната (ППК) е ключов елемент от арктическата стратегия на Китай, част от по-широката инициатива „Един пояс, един път“ (EПЕП), която цели глобалната интеграция на транспортните маршрути между азиатските, европейските и северноамериканските пазари. Развитието на ППК стана възможно благодарение на топенето на арктическата ледена шапка, което отваря нови възможности за корабоплаване в региона. Включването на ППК в ЕПЕП отразява амбицията на Китай да установи присъствие в Арктика и се вписва в по-широкия контекст на политиката му за диверсификация. Традиционните морски пътища, като Суецкия канал и Малакския проток, са уязвими от различни геополитически и екологични рискове, а ППК, като тяхна алтернатива, позволява на Китай да повиши независимостта и ефективността на международното корабоплаване. Тези амбиции се основават на дългосрочна стратегия за укрепване на китайските позиции в един регион, в който досега доминираха арктическите държави и западните сили (Sliwa et al., 2023; Kobzeva, 2021). 

Основната стратегическа цел на ППК е да съкрати времето за транспорт между Азия и Европа с до една трета, в сравнение с традиционните маршрути, като тези през Суецкия канал. Подобна оптимизация е важна за експортния сектор на Китай, намалявайки транспортните разходи и повишавайки конкурентоспособността на продукцията му на световния пазар.

Скъсяването на корабния маршрут е особено привлекателно в контекста на ескалиращото съперничество със Запада и нарастващите ограничения, произтичащи от геополитическото напрежение. В същото време логистичната ефективност на ППК укрепва стабилността на китайската търговия, която зависи от бързия и евтин стоков транзит. Освен това Арктика дава възможност за разширяване на транспортните възможности в контекста на географските ограничения на традиционните морски пътища, което превръща ППК в ключов елемент от глобалната стратегия за икономическо влияние на Китай (Rainwater, 2013; Sliwa et al., 2023).

Пекин отдавна демонстрира стремеж да се позиционира като „държава близо до Арктика“, което е отразено в декларациите му като „отговорна сила“. Статутът на постоянен наблюдател в Арктическия съвет, получен от Китайската народна република през 2013, откри нови възможности за сътрудничество с арктическите държави, както и за мащабни инвестиции в добива на природни ресурси като цинк и редкоземни метали. Този статут позволява на Китай да участва активно в дискусиите за бъдещето на Арктика, което укрепва възможностите му да влияе върху регулирането в региона. Възприетият от Пекин наратив  за „отговорната сила“ позволява на Китай да представи присъствието си в Арктика като съответстващо на глобалните интереси, ограничавайки потенциалната съпротива на други играчи в региона. Освен това инвестициите в добива на стратегически суровини подкрепят развитието на китайските технологични сектори, като електрониката, производството на акумулаторни батерии и съвременните военни технологии. Тази активност легитимира регионалното присъствие на Китай, като в същото време укрепва икономическото му присъствие и технологично влияние (Hanusiak, 2019). Този наратив, както и дългосрочната политика на Пекин в Арктика намират отражоение в т.нар.“Бяла книга за арктическата политика на Китай“ (State Council Information Office of the People’s Republic of China, 2018).

Дългосрочните амбиции на Китай в рамките на ППК включват осигуряване на стабилни доставки на енергийни ресурси като петрол и природен газ, които са от решаващо значение за неговата, зависима от вноса, икономика. Регионът на Арктика, който е богат на природни находища, позволява на Китай да диверсифицира източниците си на внос, което го прави по-устойчив на промените и конфликтите в такива традиционни

региони за доставки като Близкия изток. Сътрудничеството с Русия в проучването на суровини и развитието на минната инфраструктура допълнително подкрепя усилията на Китай за укрепване на енергийната  си сигурност. Участието в проучванията на природните ресурси в Арктика укрепва китайската икономика, както и международното влияние на Пекин, което е от стратегическо значение за Китай в контекста на нарастващите му глобални амбиции (Rainwater, 2013).

Разширяването на активността  в Арктика осигурява многобройни предимства, включително подобряване на позициите на Китай в преговорите мусъс САЩ и ЕС.

Инвестициите в инфраструктура и развитие на ППК допълнително консолидират позицията на Китай като световен лидер, като в същото време подкрепят визията му за полицентричен свят. Тези действия са особено уместни в контекста на променящия се баланс на мощта в света, в който Арктика се оказва все по-важна зона на конкуренция и сътрудничество. Важен елемент от концепцията за ППК е, че органично се вписва в по-широката китайска стратегия за утвърждаване на полицентричния характер на глобалния международен ред.

Китайското присъствие в Арктика, осъществявано чрез ППК, укрепва позицията на Пекин като един от ключовите участници, формиращи силовия балансв региона. Китай се стреми да използва новите възможности, които Арктика предлага, за да засили влиянието си, като паралелно с това увеличи независимостта си от западните сили. Създаването на морски маршрути в Арктика се разглежда и като инструмент за влияние върху глобалните търговски споразумения, които играят ключова роля в реализирането на китайската визия за полицентричен свят. Разширяването на транспортния капацитет в региона и развитието на инфраструктурата за пореден път подчертават стратегическото значение на ППК, за да може Пекин да провежда ефективна външна и икономическа политика (Soroka, 2022; Kobzeva, 2021).

Полярният път на коприната предполага интензивно развитие на транспортната инфраструктура, необходима за ефективното функциониране на арктическото корабоплаване, което се вписва в по-широките цели на арктическата стратегия на Китай. Ключов аспект в това отношение е инвестирането в технология за изграждане на ледоразбивачи и кораби, адаптирани към суровите климатични условия в Арктика. Китай постоянно развива своя арктически флот, което му позволява не само да стане по- независим от руската инфраструктура, но и да укрепи позицията си в региона. Тези инвестиции са значителни, предвид технологичните и капацитетни ограничения на руските пристанища, които остават пречка за оптималния транспорт. Изграждането на съвременни плавателни съдове и разработването на модерни технологии повишават гъвкавостта на Китай при избора на маршрути, като ефективно минимизират рисковете, свързани с доминирането на Русия в поддържащата инфраструктура (Mekhdiev et al., 2021; Gacek, 2018).

Оперативните възможности на Китай в Арктика се подкрепят от усъвършенстваната сателитна система BeiDou, която значително подобрява навигацията и сигурността в Арктическия регион. Развитието на тази технология позволява прецизното позициониране в сурови климатични условия, което е от решаващо значение за ефикасната и безопасна навигация. Системата BeiDou осигурява логистична оптимизация, намалявайки зависимостта на Китай от американската система GPS, като в същото време повишава неговата технологична и навигационна независимост. Интегрирането на системата с арктическиге инфраструктурни проекти, като изграждане на  пристанища и

корабостроене, повишава ефективността на транзита по полярните маршрут, което отразява по-широките амбиции на Пекин за глобално технологично и геополитическо влияние. Друг аргумент за стратегическото значение на тази технология е нейното въздействие върху намаляването на оперативните разходи - важен елемент от политиката на Китай за диверсификация на търговските пътища (Śliwa et al., 2023; Hanusiak, 2019).

Сътрудничеството на Китай с Русия играе важна роля в развитието на инфраструктурата на ППК, особено за модернизирането на ключови пристанища като Сабета и Мурманск. Тези инвестиции са от решаващо значение както за китайската, така и за руската арктически стратегии, особено в контекста на износа на енергоносители. Проекти като Ямал LNG илюстрират взаимните ползи от това сътрудничество, но едновременно с това разкриват и наличието на напрежение, свързано с различията в целите на двете страни. Така, докато подкрепя развитието на руската инфраструктура, Китай едновременно с това

укрепва инвестиционните си позиции в региона, което би могло да увеличи неговото влияние за сметка на Русия. Следователно, модернизацията на пристанищата и развитието на логистичната инфраструктура се превръщат както във фактор, подкрепящ двустранното сътрудничество, така и в потенциално поле за съперничество (Gacek, 2018; Hermann et al., 2022). Русия е ключов партньор за Китай в ППК. Руските арктически пристанища са инструмент за оказване на влеияние върху китайската икономика, която още от съветско време е зависима от природнитересурси и особено от вноса на петрол и газ. Предвид факта, че много от руските проекти, касаещи арктическите пристанищни райони се реализират именно в контекста на китайско-руското сътрудничество, следва да се отбележи, че тази инфраструктура изисква значителни инвестиции и модернизация. Споменатите пристанища, като Мурманск например, играят ключова роля като транспортни центрове. В същото време, развитието на тази инфраструктура подчертава зависимостта на Русия от чуждестранните инвеститори, и най-вече от Китай, което е предизвикателство пред запазването на нейната стратегическа автономност (Faury et al., 2021).

Развитието на Северния морски път (СМП) обаче е изправено пред сериозни предизвикателства, свързани с ограничения в инфраструктурния капацитет и логистични проблеми. След ескалацията на сблъсъка с Украйна през февруари 2022 Руската Федерация е изправена пред различни финансови и технологични ограничения и е силно зависима от китайската подкрепа. Пример за това е проектът Ямал LNG, който едновременно подкрепя развитието на СМП и подчертава нарастващата роля на Китай във финансирането и модернизацията на региона. Пекин разширява своите икономически и стратегически възможности в Арктика, но в същото време прави Русия зависима от своята подкрепа, което може да има дългосрочни последици за баланса на силите в региона (Mekhdiev et al., 2021; Moe, 2020).

Планираните инвестиции в терминалите за претоварване на стоки  по Северния морски път (СМП) са ключови за повишаване на ефективността на този маршрут и капацитета на пристанищата и обработката на по-големи обеми товари. Създаването на дълбоководни терминали е важна част от инфраструктурата, поддържаща ППК, повишавайки ролята на СМП като ключов международен маршрут. Сътрудничеството при изграждането на такива терминали е от полза и за двете страни, но в същото време може да доведе до

напрежение поради различията, породени от стремежа към регионално господство. Логистичната ефективност и регионалната транспортна мрежа влияят върху способността

и на двете страни да използват оптимално ресурсите на СМП, което допълнително

подчертава стратегическото значение на инвестирането в арктическата инфраструктура

(Hermann et al., 2022; Moe, 2020).

Руската геостратегия в Арктика

Геостратегията на Русия в Арктика се фокусира върху поддържането на контрол над ключови морски пътища и осигуряването на достъп до богатите природни ресурси на региона. Северният морски път е в основата на геополитическата стратегия на Русия в Арктика и един от най-важните инструменти за преследване на националните и интереси. Русия обосновава правото си да контролира СМП с многобройни исторически, географски и правни аргументи, както е отразено и в последователно публикуваните руски стратегически документи, очертаващи арктическата геополитика на страната, подписани съответно през 2008, 2013 и 2020. (Администрация Президента Российской Федерации, 2008; Правительство Российской Федерации, 2013; Президент Российской Федерации, 2020).

Според техните разпоредби, СМП е обявен за исторически установен национален транспортен маршрут, намиращ се под пълен държавен контрол (Vylegzhanin et al., 2020). Историческите аргументи, подкрепени от дипломатическата нота на СССР от 1964, в която арктическите проливи Вилкицки, Дмитрий Лаптев и Санников са определени като вътрешни води на страната, са от фундаментално значение за стратегията за национална сигурност на Русия. Тези исторически аргументи са важна част от руския наратив, особено в контекста на международните дискусии за статута на СМП, демонстрирайки

решимостта на Москва да защитава своя суверенитет в региона. Това тълкуване на руското законодателство обаче загатва и за потенциално напрежение в отношенията с международните партньори, особено с онези, които насърчават принципите на свободата на корабоплаването (Lajeunesse et al., 2023).

Дължината на СМП, която се оценява на между две до три хиляди мили, включва важни пристанища, като Сабета, Дудинка и Игарка. Тези стратегически центрове са от ключово значение за руската икономика, тъй като позволяват транспортирането на енергоносители, които представляват до 86% от товарите, превозвани по този маршрут през 2020. (Yermakov & Yermakova, 2021). Износът на природен газ, петрол или втечнен природен газ (LNG) генерира значителни бюджетни приходи и укрепва позицията на Русия като един от ключовите износители на енергийни ресурси в света. Тези пристанища са стълб на експортната стратегия на Русия и са пригодени за обслужване на високотехнологични плавателни съдове, като например танкери, превозващи втечнен природен газ. Сезонният характер на корабоплаването по СМП обаче, все още ограничава пълното използване на

транспортния потенциал на маршрута. Въпреки тези трудности, както логистичната  гъвкавост, така и избягването на претоварените традиционни маршрути, като Суецкия канал, осигуряват конкурентно предимство, особено предвид променящите се условия на глобалните вериги за доставки (Faury et al., 2021).

Русия разглежда контрола върху Северния морски път (СМП) като ключов елемент на националния си суверенитет. Президентските укази също демонстрират политическа решимост за развитието на този маршрут (Vylegzhanin et al., 2020; Gacek, 2018). Постигането на тази цел обаче изисква интензивни инвестиции в инфраструктура и

технологична поддръжка, което налага международно сътрудничество, особено с Китай. Тези инвестиции стимулират икономическото развитие на Русия и укрепват позицията и в преговорите с други арктически държави и международни партньори. В същото време стремежът за засилване на контрола над СМП говори за стремеж за осигуряване на независимост от външни влияния, отразявайки по-широкия контекст на руските геополитически амбиции (Konyshev et al., 2017). Различията в тълкуването на  международните правни норми, свързани с СМП, представляват значително предизвикателство за прилагането на руската стратегия и сътрудничеството с други държави, включително с Китай. Разглеждайки СМП като интегрална част от своя суверенитет, Русия потенциално се противопоставя на концепциите, лансирани от Китай, който набляга на принципа за свобода на корабоплаването. Тези различия в подходите на двете страни са важни, особено в контекста на международни разпоредби като Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), което би могло да доведе до дипломатически спорове. Русия оправдава действията си с необходимостта от защита на околната среда и безопасността на корабоплаването в суровата арктическасреда, докато Китай твърди, че глобалният характер на региона изисква по-голяма международна достъпност. Подобно напрежение би могло да повлияе негативно върхуреализацията на някои съвместни проекти, като Ямал LNG например, и да подкопае ефективността на двустранното сътрудничество (Lajeunesse et al., 2023).

Русия активно развива инфраструктурата по маршрута на СМП, което включва модернизиране на пристанища, усъвършенстване на технологията за изграждане на ледоразбивачи и създаване на ефективни логистични системи. Подобни мерки са необходими за увеличаване капацитета на маршрута и подобряване на икономическата ефективност. Стратегическа роля в това отношение играят пристанища като Сабета и Дудинка, които подпомагат износа на енергийни ресурси към ключови азиатски и европейски пазари (Faury et al., 2021). Въвеждането в експлоатация на модерни ледоразбивачи, като корабите от клас „Арктика“, позволява корабоплаване в суровите зимни условия, повишавайки атрактивността на СМП. Финансовите и технологичните ограничения, свързани със западните санкции обаче, принуждават Русия да работи с

международни партньори и най-вече с Китай. Проекти като Арктик LNG-2 илюстрират допълващите се нужди на двете страни, включително от капитали, технологии и достъп до ресурси (Østhagen, 2019). Климатичните промени разкриват нови навигационни възможности по Северния морски път (СМП), като допълнително повишават привлекателността му  като алтернативен транспортен маршрут (Yermakov & Yermakova, 2021). Русия вижда в това възможност да укрепи геополитическата си позиция, използвайки променящите се климатични условия като аргументза управление на корабоплаването в Арктика (Gacek, 2018). Намаляващатаа ледена покривка позволява по-дълъг корабоплавателен сезон, което е от полза за руските и китайските планове за развитие на СМП.

Развитието на руската военна инфраструктура в Арктика

Развитието на руската военна инфраструктура в Арктика включва модернизиране на съществуващите военни бази и изграждане на нови съоръжения, като например базата „Нагурская“ в Земята на Франц-Йосиф. Примерът с тази база илюстрира фокуса на Русия върху разработването на високотехнологични съоръжения за наблюдение и защита на арктическото пространство в отговор на нарастващата активност на други сили. Разгръщането на нови радарни и противовъздушни системи засилва способността на Русия да реагира на потенциални заплахи, демонстрирайки желание за запазване на пълен контрол над стратегическите точки в региона. В същото време, подобно разширяване на инфраструктурата подчертава нарастващото геополитическо напрежение в Арктика,

особено сред западните държави, които разглеждат руската активност като елемент от процеса на милитаризация на региона (Klimenko, 2016).

Ключов аспект на руското присъствие в Арктика е разширяването на флотилията от ледоразбивачи, като „Арктика“ и „Сибир“ например. Тези технологии създават основата за военни и търговски операции по Северния морски път. Ледоразбивачите осигуряват целогодишна навигация в екстремни климатични условия, което е от съществено значение за поддържането на ефективна логистика в региона. Освен това, подсилена от тези кораби, оперативната независимост на Русия в Арктика подчертава способността ѝ да преследва националните си стратегически интереси. Разходите по създаването на флотилия от ледоразбивачи и усвояването на свързаните с това съвременни технологии обаче изискват значителни инвестиции, което поставя Русия в трудно икономическо положение на фона на западните санкции. Трябва да се отбележи и, че подобни действия биха могли да доведат до неформална надпревара във въоръжаването в региона, в хода на която други арктически и неарктически държави се опитват да отговорят на засилващото се руско присъствие (Laruelle, 2015).

Разполагането на системи за противовъздушна отбрана (A2/AD), включително

модерни системи за противовъздушна отбрана като С-400 и нови радарни системи

в ключови арктически зони, е важен елемент от руската стратегия за защита на

националните интереси в региона. Тези технологии позволяват на Русия ефективно да наблюдава въздушното пространство и да защитава стратегически обекти като военни бази и енергийна инфраструктура. Разполагането на подобни системи цели и да противодейства на нарастващото присъствие на страните от НАТО в Арктика, което Москва разглежда като потенциална заплаха за своя суверенитет. Тези мерки обаче са обект на критики от страна на международната общност, според която те водят до ескалация на регионалното напрежение. Русия твърди, че развитието на тази инфраструктура е в резултат от необходимостта за гарантиране на сигурността и

предвид нарастващата международна военна активност в Арктика, но тази позиция изисква допълнителен анализ в контекста на баланса на силите в региона (Klimenko, 2016).

Военните учения, като „Умка 2021“ например, играят важна роля за тестването на оперативността на оборудването и инфраструктурата в екстремните арктически

условия. Тези маневри се използват и за демонстриране на военните способности на Москва, изпращайки недвусмислено геополитическо послание за мощта на руското присъствие в региона. Ученията обикновено включват сътрудничеството на различни родове войски, усилвайки всеобхватния характер на руските отбранителни усилия. Редовното организиране на подобни военни маневри обаче може да бъде възприето като провокация от други държави, което допълнително усложнява геополитическата ситуация в Арктика. Тази активност подчертава необходимостта от по-нататъшен анализ на последиците от военните демонстрации на сила в региона, особено в отношенията

със западните държави и Китай (Hanusiak, 2019; Sliwa et al., 2023).

Развитието на военната инфраструктура в Арктика също отразява желанието на Русия да запази господстващото си положение в региона. Инвестициите във военни бази, флотилии от ледоразбивачи и модерни отбранителни системи целят да защитят руските стратегически интереси и да гарантират независимостта на Москва от други арктически сили, включително Китай. Независимо от руско-китайското сътрудничество в много области, като например проучването на ресурси и транспортната инфраструктура, китайското присъствие в региона би могло да повлияе негативно  на руските амбиции. Русия последователно изгражда своите отбранителни способности, за да сведе до минимум риска от негативно влияние от страна на други арктически държави и глобални играчи, превръщайки региона в арена за конкуренция и сътрудничество (Laruelle, 2015; Lanteigne, 2010).

Критиците на осъществяваната от руснаците „милитаризация на Арктика“ акцентират върху потенциалната заплаха за стабилността на региона. Международни организации като НАТО изразяват загриженост, че разширяването на военната инфраструктура в Арктика ще ескалира геополитическото напрежение, което би могло да доведе до нови конфликти. Русия обаче защитава действията си, обяснявайки ги с необходимостта от защита на суверенните интереси и националната сигурност. Анализът на руската позиция изисква да се вземат предвид историческите прецеденти и съвременните геополитически развития, които влияят на върху динамиката на отношенията между арктическите държави. Подобен подход позволява по-доброто разбиране на многоизмерния характер на руското военно присъствие в региона и неговите последици за бъдещето на Арктика (Klimenko, 2016; Gacek, 2018).

Руско-китайското сътрудничество в Арктика

Енергетиката е сред най-важните области на руско-китайското сътрудничество в Арктика. Проекти като Ямал LNG, който се реализира на полуостров Ямал, са пример за синергията на китайския капитал и руските природни ресурси, което позволява на Русия да развива износа си на природен газ към Азия и Китай, гарантирайки стабилни доставки на LNG. Китайските компании, които притежават 29,9%-ов дял в Ямал LNG, предоставят технологии и капитал, позволявайки реализацията на този високотехнологичен проект в екстремните условия на Арктика. В контекста на западните санкции срещу Русия,

Ямал LNG се превърна в доказателство за стратегическото значение на китайските

инвестиции за запълване на вакуума, възникнал след оттеглянето на западните

партньори на Москва (Conley & Melino, 2019; Dauylbayev et al., 2024).

Сътрудничеството в рамките на проекта Ямал LNG позволява на Русия да диверсифицира експортните си пазари, намалявайки своята зависимост от традиционните клиенти в Западна Европа, което е важно в условията на сегашното  геополитическо напрежение със

Запада. От друга страна, проектът е от решаващо значение за Китай в контекста на стратегията му за енергийно хеджиране, тъй като позволява редовни доставки на 4 милиона тона LNG годишно, подкрепяйки процъфтяващата му икономика. Китайските

инвестиции също са важен фактор за трансфера на технологии, включително използване

на специализирани транспортни единици и логистични решения, допринасящи за ефективността на проекта, като цяло. Освен това, проекти като Ямал LNG стимулират развитието на инфраструктурата в региона, укрепвайки пристанища като Сабета и позволявайки целогодишно корабоплаване по Северния морски път с новите модерни ледоразбивачи (Kobzeva, 2021; Sørensen & Klimenko, 2017).

Проектът Арктик LNG-2, който се смята за продължение на успешния Ямал LNG, е още една стъпка в укрепването на енергийното сътрудничество между Русия и Китай. Участието на Пекин в този проект засилва позицията на двете страни на арктическия пазар и подкрепя развитието на пристанищна инфраструктура и съоръжения за втечняване на природен газ, които са от решаващо значение за устойчивостта и високата ефективност на проекта. В същото време той демонстрира все по-нарастващия интерес на Китай към Арктика като част от стратегическите цели на Полярния път на коприната. За Русия Арктик LNG-2 представлява възможност за по-нататъшно развитие на експортния и потенциал и намаляване на зависимостта от традиционните европейски пазари. Освен това китайското инвестиционно участие в проекта подчертава взаимната зависимост между двете страни в преследването на техните стратегически интереси, особено в условията на по-нататъшни ограничения върху достъпа на руските компании до западни технологии поради наложените им санкции (Кобзева, 2021; Ханусяк, 2019).

Сътрудничеството в енергийните проекти дава възможност за широкообхватни икономически инициативи, като например изграждането на специализирани танкери, пригодени за транспортиране на втечнен природен газ (LNG) в суровите климатични условия на Арктика. Развитието на инфраструктурата в рамките на тези проекти, включително пристанища като Сабета, позволява значително повишаване на логистичната

ефективност на Северния морски път, което отговаря както на руските, така и на

китайските интереси. Ключов аспект на това сътрудничество е и дългосрочният характер на подобни проекти, които се вписват както в стратегията на Русия за експлоатация на арктическите ресурси, така и в стратегията на Китай за диверсификация на енергийните източници и енергийна сигурност (Dauylbayev et al., 2024; Sørensen & Klimenko, 2017).

Друга сфера на активно сътрудничество между Москва и Пекин е развитието на транспортната инфраструктура в Арктика. Китай участва активно в модернизирането на арктическите пристанища, като например руското пристанище Сабета, което се превърна в една от най-важните логистични точки за транспорт на LNG в рамките на проекти като Ямал LNG. Тези инвестиции целят да подкрепят износа на енергийни ресурси и развитието на алтернативни търговски маршрути, което е особено важно в контекста на намаляване на зависимостта от традиционни маршрути като Суецкия канал (Faury et al., 2021; Dauylbayev et al., 2024). Въпреки това, подобно сътрудничество представлява предизвикателство, особено в контекста на инфраструктурните ограничения на Русия, причинени от западните икономически санкции. Това отваря пространство за китайските инвеститори, които получават стратегическо влияние в развитието на арктическата логистика (Surdel, 2019; Sliwa et al., 2023). Дългосрочният успех на подобно сътрудничество обаче ще зависи от ефективното управление на общите интереси и евентуалните различия в стратегическите визии на двете страни. Макар че се стреми да използва максимално СМП, Русия иска да избегне прекомерната зависимост от китайските капитали, илюстрация за което са усилията ѝ за укрепване на собствените технологични възможности в строителството на пристанища и модерното корабостроене (Faury et al., 2021; Liu et al., 2021).

Технологиите, позволяващи арктическото корабоплаване, като например ледоразбивачите, играятфундаментална роля в развитието на транспорта в региона. Като един от лидерите в строителството на ледоразбивачи, Русия предоставя усъвършенствани технологии, позволяващи целогодишна навигация по трудните северни маршрути. На свой ред Китай инвестира в развитието на потенциала си за строителство на ледоразбивачи, което демонстрира желанието му да намали зависимостта си от руската технологична инфраструктура (Gacek, 2018; Liu et al., 2021). Забележителен пример за китайските усилия за постигане на независимост в арктическото корабоплаване е навигационната система BeiDou - алтернатива на американската GPS и руската GLONASS (Sliwa et al., 2023; Surdel, 2019). Следва да се отбележи обаче, че успешното използване на възможностите, произтичащи от топенето на арктическия лед, ще изисква допълнителни инвестиции и разработване на съвременни технологии, което създава пространства както за сътрудничество, така и за съперничество между двете държави (Železný, 2024; Rainwater, 2013).

Китайските инвестиции в Арктическия регион излизат извън рамките на сътрудничеството с Русия, като включват и развитие на инфраструктурата в Гренландия и Исландия. Осъществените в периода 2012-2017 инвестиции на Китай в Гренландия (2 млрд. долара) и Исландия (1,2 млрд.долара) са част от стратегията на Пекин за диверсификация на инфраструктурата на Полярния път на коприната (Surdel, 2019; Sliwa et al., 2023). Разширяването на пристанищата и логистичните центрове в тези страни осигуряват на Китай по-голяма инфраструктурна независимост и развитие на неговите логистични хъбове извън Русия. Подобна активност обаче, може да доведе до напрежение с Москва, която би могла да ги възприеме като опит за ограничаване на руското господство в Арктическия регион, както и със САЩ, които са обезпокоени от нарастващото китайско влияние в Арктика. Вторият президентски мандат на Доналд Тръмп и териториалните претенции към Гренландия потвърждават тази стратегическа загриженост на Вашингтон (Surdel, 2019; Havnes, 2020).

Потенциални огнища на напрежение

Сътрудничеството между Китай и Русия невинаги е безпроблемно. Различията в подходите към тълкуването на международното право по отношение на статута на Северния морски път (СМП) са очевиден пример в това отношение. Русия третира СМП като свой вътрешен корабен маршрут, докато Китай акцентира върху принципа за свобода на корабоплаването, което се вписва в по-широката му цел за интернационализиране на Арктика (Lajeunesse et al., 2023; Gacek, 2018). Дългосрочните последици от тези различия могат да повлияят върху естеството на по-нататъшното сътрудничество, особено ако Русия се стреми да запази пълен контрол над СМП, ограничавайки потока от китайски инвестиции и търговия в региона. Примерите включват задължения за докладване на планираните пресичания на СМП и за разкриване на технически данни за плавателните съдове, засилвайки контрола на Русия върху този стратегически маршрут (Sliwa et al., 2023; Hanusiak, 2019). Преобладаването на ледоразбивачи, включително такива, задвижвани с ядрена енергия, като ключови съдове, поддържащи корабоплаването в екстремните арктически условия, позволява на Русия да запази доминиращата си позиция в региона. С най-големия флот от ледоразбивачи в света, Русия укрепва суверенитета си над Северния морски път и ограничава независимостта на страни като Китай, които зависят от достъпа до тази инфраструктура. Подобна стратегия обаче поражда опасения относно монополизирането на корабоплаването, което може да доведе до обвинения в неспазване на принципите на Конвенцията на ООН по морско право. В същото време, развитието на китайската инфраструктура извън Русия показва потенциалното желание на Китай да намали зависимостта си от руските транспортни маршрути и да увеличи автономността си в региона. Тези точки на напрежение се вписват в по-широкия контекст на стратегията на Китай за Полярния път на коприната и руските геополитически амбиции, подчертавайки динамичния и непредсказуем характер на бъдещето на Арктика (Wisniewska, 2021; Gacek, 2018).

Визията на Русия за СМП като вътрешен морски път противоречи на схващането на Китай за свобода на корабоплаването, което е един от основните аспекти на потенциалното напрежение между двете страни. Китай се позовава на нормите на международното морско право, особено на тези, съдържащи се в UNCLOS, като твърди, че СМП е маршрут с глобално значение и трябва да бъде достъпен за всички заинтересовани играчи. Тези различия се дължат на желанието на Пекин да намали транспортните разходи и да съкрати сроковете за доставка на стоки между Азия и Европа, което ще подобри значително конкурентоспособността на китайските продукти на световните пазари (Wisniewska, 2021; Lajeunesse et al., 2023). Китай постоянно се стреми да легитимира своето присъствие в Арктика чрез дипломация и инвестиции в инфраструктура, което му позволява да преговаря при равни условия с Русия. Подобна стратегия, провеждана под флага на „близка арктическа държава“ (както се позиционира Китай), е в съответствие с дългосрочната китайска  цел за диверсификация на търговските маршрути. От своя страна, Русия оправдава позицията си със специфичните екологични условия и необходимостта от опазване на природата, като въвежда ограничения за корабоплаването по ППК, което на практика може да попречи на Китай да използва пълноценно маршрута (Havnes, 2020).

Въвеждането на регулации, като например изискването за използване на руски кораби по СМП от 2026, допълнително усилва контрола на Русия върху корабоплаването в региона. Прави се изключение за кораби, построени в чужбина, които са поръчани преди тази дата, но това условие ограничава възможността на държави като Китай да използват маршрута свободно. Тези действия показват желанието на Русия да укрепи морската си инфраструктура по начин, който изключва прекомерното участие на чуждестранни играчи в региона, което пък може да породи опасения за монополизиране на СМП от нейна страна. Подкрепяйки официално опазването на околната среда в Арктика и обявявайки се за спазване на регионалните правила, Китай на практика ерозира пълния контрол на Москва върху СМП. Руската политика за защита на Арктика, която включва санитарни, карантинни и навигационни разпоредби, увеличава транспортните разходи на

чуждестранните участници, провокирайки натиск от тяхна страна за договаряне на по-либерални правила. Това обаче, може да доведе до ескалиране на споровете между Москва и Пекин, особено предвид опитите на Китай да намали зависимостта си от руската инфраструктура (Wisniewska, 2021). Макар и взаимноизгодно, енергийното партньорство между Китай и Русия разкрива наличието на структурна зависимост – Русия предоставя суровини, а Китай осигурява капитали. Тази структура обаче може да се промени, ако Пекин придобие по-голямо влияние върху ключови решения относно използването на Северния морски път, което би могло да породи у руснаците опасения, че могат да загубят пълния си контрол над региона. Допълнително напрежение може да възникне и в резултат от инвестициите на китайците  в морски технологии, позволяващи им да намалят зависимостта си от руската инфраструктура (Kobzeva, 2021).

Достъпът до природните ресурси на региона

Арктика е регион, богат на неразработени природни ресурси, който е от ключов интерес за Русия и Китай. Данни на Геоложката служба на САЩ сочат, че в района има огромни запаси от суровини, включително около 90 млрд. барела петрол и 1,7 трлн. кубически фута природен газ, еквивалентни на 13% от неразработените петролни находища в света и 30% от газовите находища. Това изобилие от суровини поставя Арктика в фокуса на вниманието на световните сили, които я разглеждат като важен регион за енергийната сигурност и осигуряване на икономическо и геополитическо предимство (Gacek, 2018). Продължаващите промени в климата, които намаляват обхвата на ледената покривка, разкриват нови възможности за достъп до тези ресурси, но в същото време засилват конкуренцията между държавите за контрол над тях. Паралелно с това нарастващото значение на Арктика за глобалната енергийна политика превръща региона в ключов и от гледна точка на международните усилия за намаляване на зависимостта от традиционните доставчици на суровини (Blunden, 2012).

Русия, която притеава най-дългата брегова линия в Арктика, традиционно разглежда

региона като стратегическа зона на своя териториален суверенитет. Разполагайки с най-значимите суровинни ресурси на Арктика, Москва е изградила силна позиция в региона, което прави съперничеството с Китай почти неизбежно. Руското правителство последователно разширява регулациите, касаещи експлоатацията на арктическите природни ресурси, ограничавайки активността на чуждестранни компании, включително китайските. Този модел за управление на ресурсите отразява желанието на Русия за пълен

контрол върху природните ресурси на региона, което се конфронтира със стремежа на китайците да увеличи ролята си на инвеститор и партньор в експлоатацията на

находищата там. Тези ограничения могат да се разглеждат като проява на предпазливост от руска страна пред лицето на нарастващата китайска експанзия, което, от една страна, защитава интересите на Москва, но – от друга - препятства развитието на

двустранното сътрудничество (Sliwa et al., 2023). Русия третира Арктика като ключов

елемент от своята стратегия в сферите на икономиката и сигурността, израз на което са редица нейни действия, като например предявяването на претенции към континенталния шелф и милитаризирането на региона. Ярък пример в това отношение са руските териториални претенции, обхващащи райони отвъд 200-милната икономическа зона, с цел осигуряване на достъп до стратегически находища. Освен това Москва интензивно развива своята военна инфраструктура, включително отбранителни системи като С-400 и флотилия от ледоразбивачи, което ѝ позволява да консолидира присъствието си в региона и да защити природните си ресурси от външна намеса. Подобна политика повдига въпроси относно въздействието ѝ върху дългосрочната стабилност на региона и отношенията с Пекин, който може да я разглежда като опит за ограничаване на потенциалното му влияние в Арктика (Hanusiak, 2019; Gacek, 2018).

От своя страна, Китай, който е сред най-големите вносители на енергийни ресурси в света, разглежда Арктика като ключов елемент от своята стратегия за диверсификация на доставките и укрепване на енергийната сигурност. Пекин инвестира в проекти за добив на нефт, като например Арктик LNG-2, като част от дългосрочен план за увеличаване на регионалното си влияние. На фона на нарастващото търговско напрежение със западните страни и нестабилността в традиционните региони за добив на ресурси, Арктика се разглежда от Китай като алтернатива за стабилизиране на доставките и укрепване на преговорните му позиции на международната сцена. Изтъквайки ролята си на отговорен инвестиционен партньор, в същото време Пекин се стреми да договори по-широк достъп до ресурси, като предлага капитал и технологии на Русия под формата на инфраструктурна подкрепа (Hanusiak, 2019).

Като инвестира активно в развитието на инфраструктурата в арктическите региони като Гренландия например, Китай показва, че стремежите му надхвърлят сътрудничеството с Русия. Значителните китайски инвестиции в минния сектора на Гренландия, насочени към стратегически ресурси като редкоземни метали и уран, показват, че Пекин се стреми да изгради свои независими източници на доставки извън Русия. Подобна стратегия може да се разглежда от Москва като потенциална заплаха, тъй като Китай се стреми да намали

зависимостта си от сътрудничеството с Русия, като в същото време оспорва господството и в региона. Това повдига въпроси за потенциалното възникване на напрежение в руско-китайските отношения, особено в контекста на конкуренцията за влияние в Арктика. Сред ключовите фактори за напрежението между Русия и Китай е нарастващото значение на редкоземните метали и други редки стратегически ресурси в Арктика, като урана например. Тези ресурси са от решаващо значение за високотехнологичните индустрии, включително електрониката или възобновяемата енергия, което е от интерес за Китай, активно инвестиращ в тяхната експлоатация.Ето защо Русия, която разполага със значителни запаси от суровини, предприема стъпки за ограничаване на достъпа до ресурсите си за чуждестранни компании, възпрепятствайки китайските планове за разширяване (Brady, 2010; Sliwa et al., 2023).

Заключение

Въз основа на всичко казано по-горе става ясно, че Полярният път на коприната и Северният морски път играят централна роля в стратегиите на Китай и Русия. Чрез Северния морски път Китай се стреми да диверсифицира търговските пътища, да намали времето за транспорт и да си осигури достъп до стратегически ресурси, което подпомага дългогодишните му цели, свързани с постигането на глобално икономическо и технологично влияние. Обратно, Русия разглежда Северния морски път като крайъгълен камък на своя суверенитет и икономическа стабилност, използвайки уникалното си географско положение, за да поддържа контрол над ключовите маршрути в Арктика. Макар и да се допълват в много аспекти, двете стратегии разкриват и наличието на дълбоки различия в приоритетите на двете държави, което потенциално може да доведе до по-нататъшно напрежение и конфликт на интереси в бъдеще. От очевидна полза за двете страни е сътрудничеството им в областта на енергетиката и инфраструктурата. Проекти като Ямал LNG и Арктик LNG-2 илюстрират успеха на икономическото сътрудничество, като Русия доставя природни ресурси, а Китай инвестира капитал и технологии. Допълващите се нужди на двете страни правят възможно осъществяването на сложни проекти в екстремните арктически условия, укрепвайки позицията им в региона и на световния енергиен пазар. Въпреки това, структурната асиметрия на това сътрудничество, където Китай доминира в предоставянето на капитал и технологии, а Русия е водещ доставчик на суровини, сочи към потенциални проблеми, които биха могли да застрашат баланса на двустранните отношения, особено предвид нарастващата зависимост на Москва от Пекин.

Една от основните точки на напрежение между Китай и Русия е управлението на СМП, тъй като Русия третира маршрута като вътрешен елемент на собствения си суверенитет, което противоречи на китайската концепция за свобода на корабоплаването. Тези различия произтичат от разминаващи се стратегически визии: Русия се стреми да запази контрол над СМП, изтъквайки като предлог необходимостта от защита на околната среда и безопасността на корабоплаването, докато Китай, като „разположена в близост до Артика държава“, се стреми да разшири присъствието си в региона чрез насърчаване на отварянето на търговските маршрути. Бъдещето на отношенията между двете страни ще зависи от преговорите и от това, как тези различия ще бъдат регулирани, което оказва сериозно влияние върху характера на арктическото сътрудничество. Достъпът до богатите природни ресурси на Арктика също е важен аспект на съперничеството. Русия, разполагаща с най-големите ресурсни запаси в региона, се стреми да ограничи участието на чуждестранните инвеститори, включително тези от Китай, в експлоатацията на стратегически ресурси като петрол, природен газ и редкоземни метали. От своя страна, Китай, който следва собствената си стратегия за енергийна сигурност, инвестира капитали и технологии в руски проекти и в арктическа инфраструктура в Гренландия и Исландия. Подобни действия демонстрират желанието на Пекин да намали зависимостта си от Русия, което би могло да доведе до по-нататъшно напрежение между двете страни.

Резултатите от настоящия анализ се вписват в по-широкия контекст на изследванията на арктическата геополитика, разкривайки както области на сътрудничество, така и на съперничество между Русия и Китай. Анализът потвърждава, че Арктика се превръща в пространство, в което международните отношения се оформят динамично, и че руско-китайското сътрудничество, макар да носи важни ползи, е белязано и от предизвикателства, произтичащи от различията в подходите за управление на региона. Приносът на представеното изследване се състои в цялостния му подход към анализа на тези връзки, показващ както потенциала за синергии, така и възможните точки на напрежение, които могат да повлияят на бъдещето на Арктика. По-нататъшните

изследвания следва да включват по-подробен анализ на ролята на други международни участници, като САЩ, ЕС или скандинавските страни, които също разработват своите стратегии за Арктика и могат да повлияят върху динамиката на руско-китайските отношения. Освен това е необходимо изследванията да се разширят, включвайки редица технологични и екологични аспекти, включително въздействието на експлоатацията на ресурсите върху крехката арктическа екосистема. Анализът на тези въпроси изисква

интердисциплинарен подход, съчетаващ геополитика, икономика, екология и международно право.

Арктика си остава район с ключово геополитическо и икономическо значение, където съперничеството и сътрудничеството между Русия и Китай отразяват сложността на международните промени през ХХI век.Настоящият анализ разкрива както потенциала за сътрудничество, така и предизвикателствата, които могат да оформят бъдещето на региона, както и отношенията между двете страни. Изводите от него подчертават значението на Арктика като пространство, предефиниращо съвременната геополитика. В сферата на геополитическите изследвания се забелязва нарастващ интерес към арктическите въпроси. Досега обаче те са фокусирани предимно върху геополитиката и икономиката на региона, с ограничено внимание към отношенията между Китай и Русия в контекста на СМП и ППК. Следователно е необходимо този въпрос да се проучи по-задълбочено, особено като се има предвид динамичния характер на промените в Арктика, които ще повлияят върху бъдещето на района.

China’s Concept of a Polar Silk Road and Russian geostrategy in the Arctic

Abstract

The article explains the relationship between the People’s Republic of China and the Russian Federation in the context of their Arctic policies, focusing on China’s concept of the Polar Silk Road (PSR) and Russia’s geostrategy in the Arctic, with reference to the Northern Sea Route (NSR). The Arctic, rich in natural resources and strategic trade routes, is emerging as a key area of rivalry and cooperation between powers. As part of the Belt and Road Initiative, the NSR aims to shorten trade routes between Asia and Europe, diversify the supply of raw materials and increase China’s influence in the region. Russia views the NSR as a foundation for sovereignty and economic security, seeking to maintain control of the route. Cooperation between states includes energy projects (e.g. Yamal LNG, Arctic LNG-2) and infrastructure development, bringing mutual benefits, but also reveals tensions arising from differences in approaches to NSR governance, interpretation of international law and competition for resources. The article identifies synergies and potential conflicts, pointing to the complexity of Sino-Russian relations in the Arctic and their significance for global geopolitics. The analysis is based on an interdisciplinary approach, combining geopolitics, economics, and international law, and it highlights the need for further research into the dynamics of this relationship in the context of the changing Arctic environment.

Keywords: Arctic, geostrategy, China, Russia, Polar Silk Road, North Sea Route.

Библиография:

Administratsiya Prezidenta Rossiyskoy Federatsii, 2008, September 18.

Osnovy gosudarstvennoy politiki Rossiyskoy Federatsii v Arktike na

period do 2020 goda i na dal’neyshey perspektivu [Foundations of

the State Policy of the Russian Federation in the Arctic for the

Period up to 2020 and Beyond].

Blunden, M., 2012. Geopolitics and the Northern Sea Route. International Affairs, 88(1), 115-129.

Brady, A.-M. 2010. China’s rise in Antarctica? Asian Survey, 50(4), pp.

759–785.

Conley, H. A., & Melino, M., 2019. The implications of US policy stagnation

toward the Arctic region. Centre for Strategic & International

Studies.

Dauylbayev, A. B., Yelmurzayeva, R. S., & Kamaljanova, T. A., 2024. Arctic

horizons: Cooperation between Russia and China in a changing

polar and geopolitical landscape. L.N.Gumilyov ENU.

Faury, O., Alix, Y., & Montier, N., 2021. From the USSR to the polar silk road:

the rise of the strategic Russian Arctic port range. Post-Communist

Economies, 33(7), 842–861.

Gacek, Ł., 2018. Cooperation or rivalry: Russia and China in the Arctic.

Krakow International Studies, 1, pp. 143-158.

Ghisetti, M., 2024. Will the Arctic be a new Mediterranean?

Transformations in the polar geographies of power, Przegląd

Geopolityczny, 50, s. 68-89.

Hanusiak, M., 2019. The Arctic - an arena of international conflict?

Annales Universitatis Paedagogicae Cracoviensis. Studia de

Securitate, 9(4), 125-139.

Havnes, H., 2020. The Polar Silk Road and China’s role in Arctic

governance. Journal of Infrastructure, Policy and Development,

4(1), 121-138.

Hermann, R. R., Lin, N., Lebel, J., & Kovalenko, A., 2022. Arctic

transhipment hub planning along the Northern Sea Route: A

systematic literature review and policy implications of Arctic port

infrastructure. Marine Policy, 145, 105275.

Klimenko, E., 2016. Russia’s Arctic security policy: Still quiet in the high

north? Policy Paper, no. 45, SIPRI.

Kobzeva, M. A., 2021. Cooperation between Russia and China in Arctic

Shipping: Current State and Prospects. Arktika i Sever, 43, 75-91.

Konyshev, V., Sergunin, A., & Subbotin, S., 2017. Russia’s Arctic strategies

in the context of the Ukrainian crisis. The Polar Journal, 7(1), pp. 1–

18.

Kopeć, R., 2024. Ostatni atrybut supermocarstwa. Międzykontynentalne

pociski balistyczne jako element rosyjskiej triady strategicznej,

Przegląd Geopolityczny, 47, s. 27-46.

Lajeunesse, A., Lackenbauer, P. W., Sukhankin, S., & Bouffard, T. J., 2023.

Friction Points in the Sino-Russian Arctic Partnership. JFQ, 111(4th

Quarter), 96–106.

Lanteigne, M., 2010. Northern Exposure: Cross-Regionalism and the China-

Iceland Preferential Trade Negotiations. The China Quarterly, 202,

362–380.

Laruelle, M., 2015. Russia’s Arctic strategies and the future of the far north

(1st ed.). Routledge.

Lim, K. S., 2018. China’s Arctic Policy and the Polar Silk Road Vision. Arctic

Yearbook, 420-432. Northern Research Forum.

Liu, C.-Y., Fan, H.-M., Dang, X.-j., &Zhang, X., 2021. The Arctic policy and

port development along the Northern Sea Route: Evidence from

Russia’s Arctic strategy. Ocean & Coastal Management, 201,

105422.

Mekhdiev, E. T., Zakharevich, E. V., Mammadova, P. V., & Jumayev, F., 2021.

Northern Sea Route - Russia and China: Competition or Partnership.

Journal of World Economy: Transformations & Transitions, 1(01),

8. 1–8.

Moe, A., 2020. A new Russian policy for the Northern Sea Route? State

interests, key stakeholders and economic opportunities in changing

times. The Polar Journal, 9(1), pp. 1–20.

Molo, B., 2017. Energy supply security - challenges for German security

policy. Security. Theory and Practice, 1(1), 99–115.

Osthagen, A., 2019. The New Geopolitics of the Arctic: Russia, China and

the EU. Wilfried Martens Centre for European Studies.

Pravitel’stvo Rossiyskoy Federatsii, 2013. Strategiya razvitiya Arkticheskoy

zony Rossiyskoy Federatsii i obespecheniya natsional’noy

bezopasnosti na period do 2020 goda [Strategy for the Development

of the Arctic Zone of the Russian Federation and National Security

for the Period up to 2020].

Prezident Rossiyskoy Federatsii, 2020. Osnovy gosudarstvennoy politiki

Rossiyskoy Federatsii v Arktike na period do 2035 goda [Foundations

of the State Policy of the Russian Federation in the Arctic for the

Period up to 2035].

Rainwater, S., 2013. Race to the North: China’s Arctic Strategy and Its

Implications. Naval War College Review, 66(2), 61–82.

Śliwa, Z., Olech, A. K., and Dutkiewicz, P., 2023. China’s Arctic aspirations

and its relations with the Russian Federation. Security Theory and

Practice, 1(L), 147-164.

Sorensen, C. T. N., 2018. China as an Arctic Great Power. Royal Danish

Defence College.

Sorensen, C. T. N., & Klimenko, E., 2017. Emerging Chinese-Russian

Cooperation in the Arctic: Possibilities and Constraints. SIPRI.

Soroka, P., 2022. The formation of a new international order during the

coronavirus pandemic. Geopolitical Review, 40, 27-43.

State Council Information Office of the People’s Republic of China, 2018.

Bai shu: Zhongguo de Beiji zhengce [White paper: China’s Arctic

policy].

https://english.www.gov.cn/archive/white_paper/2018/01/26/c

ontent_281476026660336.htm.

Su, P., & Huntington, H. P., 2023. Using critical geopolitical discourse to

examine China’s engagement in Arctic affairs. Territory, Politics,

Governance, 11(3), 590–607.

Surdel, B., 2019. The Polar Silk Road. Centre for International Relations.

Sykulski, L., 2019. The geopolitical dimension of Russian Arctic policy. New

Geopolitics, 1, pp. 9-27.

Vylegzhanin, A., Bunik, I., Torkunova, E., & Kienko, E., 2020. Navigation in

the Northern Sea Route: Russian and international applicable law

interaction. The Polar Journal, 10(1), pp. 1-17.

Wilczyński, P. L., 2014. Surowce mineralne Rosji (in:) Sykulski L. (ed.),

Studia nad rosyjską geopolityką, Polskie Towarzystwo

Geopolityczne, Częstochowa 2014, s. 47-68.

Wilczyński, P. L., 2020. Rozwój sił zbrojnych ChRL w ujęciu

geostrategicznym, Przegląd Geopolityczny, 34, s. 52-79.

Wisniewska, I, 2021. The Northern Sea Route in Russian politics. OSW

Mark Karp Centre for Eastern Studies.

Yermakov, V., & Yermakova, A., 2021. The Northern Sea Route: A state

priority in Russia’s strategy of delivering Arctic hydrocarbons to

global markets. Energy Insight, Insight, 1-20. Oxford Institute for

Energy Studies.

Železny, J., 2024. The Dragon and the Bear on the Polar Silk Road. [in:]

Routledge Handbook of Chinese and Eurasian International

Relations, (1st ed., p. 14). Routledge.

*Авторът е известен полски геополитик, основател и почетен президент на Полското геополитическо дружество, председател на Полския институт за мирни изследвания в Ченстохова и анализатор на Przegląd Geopolityczny. Член на редакционния съвет на списание „Геополитика”.