Известният френски геополитик Паскал Бонифас е роден през 1956 в Париж. Завършва лицея "Сент Екзюпери", а след това Университета Париж ХІІІ и Института за политически изследвания във френската столица. През 1985 защитава докторат по публично право. Оттогава насам издава и годишника L'Année stratégique, а през 1991 създава списанието La Revue internationale et stratégique. През 1996 Бонифас лансира концепцията си за характера на съвременните войни, които според него все по-рядко са "войни с цел завюване", а в повечето случаи са "войни за отделяне". От 1997 насам работи в областта на стратегическите и дипломатически аспекти на спорта и създава нова област на геополитическата наука - "геополитика на спорта". В периода 2001-2005 е съветник в ООН, а от 1998-2004 е административен директор на Института за висши изследвания в сферата на националната отбрана (IHEDN). През 1986-1988 е съветник на парламентарната група на Социалистическата партия, а в периода 1988-1992 е съветник на министрите на отбраната Жан Пиер Шевенман и Пиер Жокс.
2020
(Не)възможната победа на Тръмп в търговската война с Китай
През 2017 администрацията на Доналд Тръмп започна подготовката на търговско-икономическа война срещу Китай, която придоби сериозен размах през 2018-2019. Според повечето анализатори, конфликтът едва ли ще бъде разрешен в близко бъдеще, макар, че от икономическа гледна точка това би било изгодно и за двете страни.
Военните измерения на оста Пекин-Москва
В коментар на "Ню Йорк Таймс" от лятото на миналата 2019 се твърди, че "ако Москва и Пекин продължат да се сближават, глобалната система и американското влияние в нея ще се обърнат с главата надолу". Всъщност, тревогата на САЩ е съвсем разбираема. Според редица анализатори, през последните години Китай и Русия са издигнали двустранните си отношения до ниво на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие.
Практическите измерения на теориите за международните отношения
Евгения Василева, Приложна трансформация на теориите за международните отношения, 255 стр., ИК УНСС, 2019
Отражения на Еврозоната върху новоприетите държави и кандидатите за членство
На 22 август 2018 българското правителството одобри План за действие, включващ мерки във връзка с намеренията на страната ни за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019.
Защо Западът следва да възприеме по-прагматично отношение към Москва
Идвайки на власт, всеки американски президент след края на студената война обещаваше да подобри отношенията с Русия. И всеки път тези обещания се оказваха илюзия. Първите трима - Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама, искаха да интегрират Русия в евроатлантическата общност, превръщайки я в партньор в изграждането на глобалния либерален ред.
Геополитически модели, стратегии и идентичности*
Геополитическият анализ, или теоретичната геополитика, запазва своето привличане вече повече от 120 години като инструмент за навигация в нормална и най-вече в усложнена международна обстановка или в това, което Самюел Хънтингтън нарича "опростена карта на действителността".
Четвъртата индустриална революция: между надеждата и трагедията
Наскоро основателят на Световния икономически форум в Давос и професор по икономика Клаус Шваб публикува книгата „Четвъртата индустриална революция”. Тя е посветена на протичащия бум в развитието на науката и технологиите и тяхното отражение върху човечеството.
Необходимостта от нов подход към контрола на конвенционалните въоръжения
Навлизането на отношенията между НАТО и Русия в период на "открито сдържане" е свързано с опасността от нова надпревара във въоръженията и военни рискове, особено в зоната на съприкосновение на двамата играчи. Тези рискове могат да бъдат минимизирани посредством установяването на субрегионален контрол на въоръженията.
Ремилитаризацията на Япония: еволюция на дебатите относно чл.9 на конституцията
Първото следвоенно десетилетие е динамичен период в дипломатическата история на Япония. В него страната успява да направи преход от военен разгром и пълна изолация до дипломатическо признание и интеграция в структурите на Организацията на обединените нации[1]. Положението на Япония на международната арена след безусловната капитулация е тежко и неизгодно[2], страната губи статута си на Велика сила, а излизането ѝ от изолация се превръща в първостепенна задача[3], за чието постигането Токио разчита най-вече на САЩ[4].
Глобалните последици от деиндустриализацията на САЩ
Проблемите на американската конкурентоспособност са в центъра на научните и обществени дискусии от 80-те години на ХХ век насам. През последните 20 години прехвърлянето в чужбина на широк спектър от производства - при това не само трудоемки, като леката индустрия например, но и производството на компютри, телекомуникации, потребителска електроника, индустриално оборудване и много други отрасли, доведе в крайна сметка да загубата на 5 млн. работни места в обработвателната промишленост, както и до намаляване броя на предприятията в Съединените щати.
Квазирелигиозната война в Йемен
През 2007 вече покойният крал на Саудитска Арабия Абдула ибн Абдул-Азис ал-Сауд заяви, че сигурността и стабилността на Йемен са от ключово значение за просперитата на собствената му държава. Днес обаче, до голяма степен именно в резултат на стартиралата през 2015 саудитска военна интервенция в обхванатия от гражданска война Йемен, социалните противоречия в тази страна са изострени до такава степен, че спирането на кървавото насилие изглежда почти невъзможно.