Произраелското лоби в САЩ: инструментариум и основни представители

Основният тласък за създаването на подобни структури идва от групите за защита на интересите, или просто групите по интереси, ако използваме термина, въведен в академичния дискурс от американския политолог Артър Бентли в началото на миналия век (2). Той се определя като „група от хора, които имат общи интереси и формират група за да прокарват и защитават тези интереси в отношенията си с държавата, обществото и други групи по интереси“ (3).

Политолозите от двете страни на Атлантика все още спорят за съдържателните рамки на това понятие. Групата за натиск (термин, предложен от американския учен Дейвид Труман (4)) се различава от групата за защита на интереси по това, че преследва специфична политическа цел и стратегия. За да упражнява пряко политическо влияние, групата по интереси се трансформира в група за натиск - понякога за определен период от време (5). Групите за натиск се представляват от лобисти, служещи като техен инструмент в опитите за упражняване на влияние върху политическия процес. Понякога лобистите се насочват към „поддръжниците”, а понякога към противниците на определена кауза (6), За лобистите е по-лесно да работят с политици или държавни служители, които изначално са по-близки до тях по идеологическите си убеждения, но във фокуса на вниманието им могат да се окажат и нерешителните политици, с цел да ги „примамят“ на своя страна. Накрая, те могат да се опитат да дискредитират конкретен „нежелан политик“ или пък активно да подкрепят неговия опонент на изборите.

Като типичен пример за подобни структури много често се посочват редица организации, действищи в САЩ – страната, където се е формирал вероятно най-известният модел на лобизъм и където лобистката активност е интегрална част от функционирането на политическата система (7). В САЩ лобизмът се регламентира от редица нормативно-правни актове, включително от законите „За лобистката активност” от 1995 (8) и „За честното лидерство и отвореното управление” от 2007 (9). Важна роля играят и президентските укази, целящи да регулират и дерегулират дейността на американските лобисти (10).

С най-голямо влияние измежду всички лобистки структури в САЩ, се ползват тези, създадени от американските евреи. В края на XIX век тези организации бавно, но сигурно, започват да увеличават активността си с цел да повлияят върху вземащите решенията по въпроса за създаване на еврейско национално „огнище” в Палестина. Впоследствие, на тази основа започва да се осъществява мащабна лобистка активност, вече в полза на интересите на Държавата Израел.

Редица учени твърдят, че политически активната и финансово добре обезпечена еврейска общност в САЩ е един от „меките“ фактори за поддържане на „специалните“ отношения на страната с Израел (11). Когато през лятото на 2025 иранско-израелските отношения ескалираха, прераствайки в открит военен конфликт не само между двете страни, но и с прякото участие на Съединените щати, в Google рязко нараснаха търсенията за една от най-известните произраелски лобистки организации, Американско-израелският комитет по обществените въпроси (AIPAC) (12).

Американският вътрешнополитически дискурс, където лобирането заема специално място, както и характерът на отношенията между САЩ и Израел, стимулират интереса към произраелският лобизъм. В същото време, около произраелските лобисти са създадени множество митове и спекулации, относно: какъв е терминът, който най-точно го характеризира; доколко консолидирана и единна е тази лобистка общност; доколко уникални са инструментите, използвани от тези организации и колко мощни и влиятелни са те.

Целта на настоящата статия е да отговори на тези въпроси, като стремежът ми е да представя теоретична концептуализация на понятието за произраелското лобиране, да структурира м информациите за основните му представители и да идентифицирам ключовите инструменти, които те използват, за да влияят върху американските държавни органи.

Какво представлява произраелският лобизъм и кои са основните му представители

Изследователите често класифицират произраелският лобизъм като етнически, но в основите си той има политически измерения (13). Както правилно отбелязва руският изследовател доц. Иван Лошкарьов, етническите лобита следва да се разграничават от етническите общности (включително диаспорите) (14). При изследването на феномена на произраелския лобизъм е налице и известно терминологично объркване.Понятието „израелско лоби“ сравнително точно отразява целта и дейността на организациите, които лобират за приемането на определени политически решения от законодателната или изпълнителната власт на САЩ. Усилията им са насочени към поддържане на „специалните“ отношения между Съединените щати и Израел и гарантиране сигурността на еврейската държава като най-близък американски съюзник. Често използваният преди термин „израелско лоби“ може да се окаже подвеждащ поради погрешното възприемане на дейността им като пряка намеса на израелското правителство или неговите представители във вземането на политически решения в САЩ чрез американски лобисти. Опитите на израелския истъблишмънт да повлияе върху управляващите елити на САЩ следва да бъдат предмет на отделно изследване (15).

И накрая, използването на термина „еврейско лоби“ по отношение на произраелските лобистки организации в САЩ също не изглежда коректно, тъй като не отразява основната им цел или състава на техните представители, сред които най-активни през последните години са християните-евангелисти. Освен това, използването на термина „еврейско лоби“ би могло да измести дискусията в руслото на конспиративните теории и да укрепи широко разпространения мит за всесилните и непобедими произраелски лобисти, които уж „имат право на вето“ при формулирането на политиката на САЩ в Близкия изток. Както ще бъде показано по-долу, това е сериозно заблуждение.

В настоящото изследване се фокусирам изключително върху формалната и легитимна лобистка активност, т.е. действията на онези организации с нестопанска цел, които са освободени от данъци съгласно член 501 (c) 4 от Данъчния кодекс на САЩ и които могат да участват в политиката и да се занимават с лобиране, тъй като са официално регистрирани и отговорни пред правителството. Неясните дефиниции и наличието на „сиви зони“ в американското законодателство затрудняват разбирането за границите на лобистката активност, към която изследователите могат по инерция да включат и благотворителните организации, които активно прокарват своите интереси, но са законово ограничени в реализацията на пълния набор от лобистки практики (16).

В основата на произраелските лобистки структури са организации, освободени от данъци по чл. 501(с) 4 на Данъчния кодекс на САЩ, които могат да се занимават с лобиране, а не само със застъпничество (17): Американо-израелският комитет по обществените въпроси (AIPAC), Конференцията на президентите на големите американски еврейски организации, Обединени християни за Израел, J Street, Републиканската еврейска коалиция и Демократичното мнозинство за Израел.

Най-известната от тези организации е Американският ционистки комитет за обществени въпроси (AZCPA, преименуван през 1959 в AIPAC), основан през 1954 от Исая Л. Кинан (1905–1988), който преди това – с цел по-добро взаимодействие с Конгреса на САЩ - ръководи в продължение на няколко години Американския ционистки съвет (18).

Кинан е роден и израснал в еврейско семейство в Канада и още от детските си години е близък до средите на ционистите. По-късно става журналист и работи за Еврейската агенция (Sochnut). До 1951 е официа.но регистриран в САЩ като чуждестранен агент, представляващ интересите на израелското правителство в Ню Йорк. Впоследствие той действа изключително като лобист и затова не е засегнат от Закона за регистрация на чуждестранни агенти от 1938. Именно благодарение на него AIРАС започва успешно да използва методите за застъпничество (информация, мобилизиране на поддръжници и др.), а по-късно и да се ангажира с откровено лобиране. Комитетът веднага си създава връзки с други еврейски организации, което легитимира дейността му като ползваща се с широка подкрепа сред американските евреи (19) . Както посочва американският експерт по проблемите на еврейската общност в Америка Джек Вертхаймер, членовете на AIPAC се регистрират като лобисти и са „набирани да лобират на местно ниво и, когато е необходимо, да пътуват до Вашингтон, за да се срещнат със своите представители в Конгреса“ (20). За да популяризира програмата си сред конгресмените, AIPAC публикува седмичен бюлетин, „Доклад за Близкия изток“ (Near East Report).

Активната лобистка дейност на AIPAC привлича вниманието и води до многократни разследвания относно спазването на американското законодателство. Едно от най-големите разследвания за финансирането на AIPAC е инициирано от сенатора от Арканзас Джон У. Фулбрайт през 1962 най-вече заради небалансирания, според него, подход на САЩ към държавите от Близкия изток на фона на нарастващата американска помощ за Израел. Въпреки, че на AIPAC не е предоставен статут на чуждестранен агент, Фулбрайт продължава да изразява загриженост относно непропорционалното влияние на Комитета върху близкоизточната политика на САЩ.

През 1980-те години, под ръководството на Томас Дийн, AIPAC започва да разширява взаимодействията си с Конгреса на САЩ, Държавния департамент, Министерството на отбраната и други органи на държавната власт. Бюджетът на AIPAC, както и броят на членовете му, значително нарастват (от 1,2 млн. на 15 млн. долара) (21). Именно тогава AIPAC превръща в отлично организирана и ефективно функционираща лобистка структура, способна да влияе върху политическия процес в САЩ. Тази репутация е изградена отчасти от самия комитет. Добре известни са думите на Дийн след неуспешния опит на сенатора от Илинойс Чарлз Х. Пърси, бивш председател на Комисията по външни отношения на Сената на САЩ, да бъде преизбран: „всички евреи от Тихоокеанския до Атлантическия бряг на САЩ са обединиха за да провалят Пърси И американските политици – тези, които в момента заемат публични длъжности, и онези, които се стремят да ги заемат – получиха ясно послание.“ (22).

Впрочем, през този период, AIPAC търпи и редица неуспехи в опитите си да лобира за определени решения. Така например, Комитетът не успява да спре продажбата през 1982 на системата за въздушно предупреждение и управление (AWACS) на Саудитска Арабия от администрацията на Рейгън (1980–1989). Същото се случва и , когато администрацията на Джордж Буш-старши (1989–1993) решава да замрази 10 милиарда долара гаранции за заеми, които е възнамерявала да предостави на Израел за заселване на съветски евреи, поради нежеланието на израелското правителство да направи компромис относно участието си в Мадридската конференция през 1991 (23).

Въпреки това, редица изследователи оценяват AIPAC като „модел“ за други американски лобисти заради развитата му инфраструктура, обширните финансови ресурси, високото ниво на мобилизация и установените връзки с политици и обществени организации. Комитетът не се позиционира като еврейска организация, въпреки че е член на Конференцията на президентите на големите американски еврейски организации. Освен това AIPAC започва да търси подкрепа и от други групи извън общността, включително християните-евангелисти и афроамериканците (4).

Формално AIPAC остава надпартийна организация, но през 2010-те години нейните представители демонстрират все по-десни възгледи, сближавайки се с Републиканската партия на фона на все по- критичноото възприемане на Израел от страна на демократите.

Първоначалният тласък за създаването на Конференцията на президентите (съкратеното название на Конференция на президентите на големите американски еврейски организации) идва от съветник на държавния секретар на САЩ Джон Фостър Дълес, който заявява през 1956, че еврейската общност в Съединените щати се нуждае от „единен глас“ (25). Конференцията е основана от лидера на Еврейската агенция Наум Голдман, американския бизнесмен и държавник Филип Клуцник и израелския посланик в Съединените щати Аба Еван. Конференцията на президентите е организация-чадър, включваща 53-ма представители на различни еврейски групи в Съединените щати, включително Еврейските федерации на Северна Америка, Антидифамационната лига и AIРАС. Асоциацията се ползва с голям авторитет, защото формира и транслира консенсусното мнение на цялата общност (26). Активността на Конференцията включва разрешаване на вътрешнообщностни въпроси, като борба с антисемитизма и укрепване на отношенията между САЩ и Израел. Организацията взаимодейства пряко с изпълнителната власт на САЩ, стреми се да остане надпартийна и работи с всички администрации, както и с всички израелски лидери, независимо от идеологическите им убеждения.

През 2006 е основана най-голямата произраелска структура „Обединени християни за Израел“ (с 10 милиона членове), представляваща позицията на християните евангелисти, с които Израел започва да развива отношения още през 1970-те години. Лидер на организацията е пастор Джон Хаги. Американските християни-евангелисти са между 23% и 25% от населението на страната (27).

Тяхната политическа активност, включително електоралната, привлича най-голямо внимание по време на управлението на Тръмп: те се изязяват като най-лоялните поддръжници на Републиканската партия на САЩ, за която Израел е важен от диспенсационалистка гледна точка, като това предоопределя тяхната пламенна и безусловна подкрепа за еврейската държава, както и мащабните им дарения за нейните нужди (28).

През 2021 посланикът на Израел в САЩ Рон Дермър (2013–2021), заяви, че християните евангелисти формират ядрото на подкрепата за Израел в Съединените щати поради техния брой и тяхната „страстна и безусловна подкрепа за еврейската държава“ (28).

Произраелската, ляволиберална организация J Street, обявяваща се за мир между Израел и Палестина, е основана през 2008. Появата ѝ отразява усилващата се тенденция в еврейската общност към преосмисляне на отношението към Израел - от безусловна подкрепа към по-критично възприемане на провежданата от него политика. Организацията е основана от Джереми Бен-Ами, бивш съветник по вътрешна политика на президента Клинтън (1993–2001). J Street представлява възгледите на младите американци, стоящи на либерални позиции и демонстриращи по-критичен поглед към израелската политика (29). По този начин тя отправя предизвикателство към флагмана на произраелския лобизъм в САЩ – AIPAC (30). J Street не беше приета в Конференцията на президентите заради позицията си относноо израелско-палестинския конфликт (31) (въпреки че редица еврейски организации, обяваващи се за мир между Израел и Палестина и , по-специално Americans for Peace Now, се присъединиха към нея в началото на 1990-те години). J Street активно работи с еврейската ляволиберална младеж (J Street U) и организира тематични екскурзии в Израел под надслов „Нека нашите хора знаят“. Въпреки че първоначално се опитва да остане надпартийна, от средата на 2010-те години насам J Street си сътрудничи повече с Демократическата партия на САЩ ( и особено с „прогресивните демократи“, неслучайно звездата на конференцията на J Street през 2019 беше сенатор Бърни Сандърс), което ограничава потенциала ѝ за лобиране (както сподели с мен през 2019 един виден американски експерт, на практика, действията на на J Street допълнително тласкат AIРАС към Републиканската партия на САЩ).

И накрая, Републиканската еврейска коалиция (първоначално Национална еврейска коалиция) е основана през 1985 и е близка до Републиканската партия. Основната ѝ цел е укрепване на връзките между еврейската общност в САЩ и Републиканската партия (32). В борда на директорите ѝ са бившият посланик на САЩ в Израел (2017-2021) Дейвид Фридман, бившият съветник на Доналд Тръмп (2017-2019) Джон Грийнблат и други. Докато J Street е ляволиберална организация, Републиканската еврейска коалиция представлява дясноконсервативните възгледи, включително по отношение на политиката на Израел. През последното десетилетие тя все по-остро критикува Демократическата партия и произраелските групи, които я подкрепят. През 2024 лидерът на Републиканската еврейска коалиция Майкъл Брукс произнесе реч на Републиканската национална конвенция в подкрепа на президентската кандидатура на Доналд Тръмп (33). През 2019 пък, бе създадена лобистката организация „Демократично мнозинство за Израел“, с цел оказване на подкрепа за произраелските кандидати на демократите на изборите (34). Нейния основател е Майкъл Мелман, американски политически консултант, който преди това е работил в AIРАС и е бил съветник на бившия израелския премиер (2022) Яир Лапид. „Демократично мнозинство за Израел“ се придържа към предимно лявоцентристки възгледи и се самоопределя като „прогресивна организация“. Въпреки това, по редица въпроси, свързани с Израел, организацията се придържа към по-традиционен подход, настоявайки, че демократите трябва да продължат да подкрепят еврейската държава (35). В тази връзка организацията се опитва да обедини онези демократи, които се противопоставят на прекалено критичната към Израел J Street и прекалено произраелската AIРАС. Републиканската еврейска коалиция и „Демократичното мнозинство за Израел“ са пряко свързани с водещите партии в САЩ, което се отразява на техните идеологически позиции и ограничава възможностите им за взаимодействие с привържениците на други политически възгледи.

Характеризирайки произраелското лоби на настоящия му етап на развитие, професор Дов Уаксман условно го разделя на ляво, дясно и центристко.Той смята, че J Street представлява лявото произраелско лоби; определя AIРАС като център, макар да отбелязва, че в последно време организацията идеологически се е изместила надясно, а Ционистката организация на Америка и Републиканската еврейска коалиция - като десни. Тоест, изглежда, че през 2020-те години общността на произраелските организации е станала още по-фрагментирана. Според тяхната идеологическа ориентация, бихме могли условно да разграничим произраелските лобистки групи по следния начин: към левите спадат J Street и Еврейският демократичен съвет на Америка; към лявоцентристките – Демократичното мнозинство за Израел, към дясноцентристките – AIРАС, а към десните – Републиканската еврейска коалиция. Тук е мястото да отбележа ,че J Street и Еврейският демократичен съвет на Америка не отхвърлят ционизма, както го прави например групата за защита на човешките права „Еврейски глас за мир“. Въпреки това, в сравнение с други произраелски организации, те клонят към лявата част на идеологическия спектър.

Инструментариумът на произраелския лобизъм в САЩ

Интересите на произраелските лобисти засягат различни аспекти на вътрешната и външната политика на САЩ. Ако разгледаме всички групи за натиск, свързани с еврейската и израелска проблематика, оказва се, че повече от половината от всички лобистки усилия са насочени изключително към разрешаване на вътрешни проблеми на САЩ (36).

За да разберем по-добре действията на лобистите, си струва да разгледаме ключовите инструменти и механизми, използвани от произраелските лобистки организации и най-вече AIРАС и J Street, за да повлияят (пряко или косвено) върху хората, вземащи решенията в Конгреса на САЩ. Тези инструменти, много от които се използват и от други американски лобистки организации, включват:

- информация и консултации;

- организиране на частни пътувания за членове на Конгреса на САЩ до Израел и палестинските територии;

- мобилизиране на привържениците и прокарване на „инициативи отдолу“ с цел оказване на влияние върхуедин или друг политик;

- участие в предизборни кампании чрез т.нар. Комитети за директно действие.

Нека разгледаме по-подробно всеки от тези инструменти.

Качественото и бързо информиране на представителите на властта по един или друг въпрос е основния инструмент, използван от произраелските лобисти. Това може да се постигне например чрез лични срещи и обаждания до офиса на конкретния конгресмен, изпращане специален имейл бюлетин или разпространение на печатни бюлетини. Лени Бен-Давид, сътрудник в Йерусалимския център за сигурност и външна политика, който е работил в AIРАС повече от 25 години, си спомня например случай, когато офис на Конгреса на САЩ е поискал информация за предполагаемите планове на една арабска държава да се сдобие с ядрени оръжия и AIРАС я е предоставил по-бързо от Изследователската служба към Библиотеката на Конгреса (37).

Всяка голяма произраелска лобистка организация, независимо дали става дума за AIРАС, J Street или Обединени християни за Израел, се стреми всяка година да провежда различни мероприятия с участието на ключови политици от САЩ, Израел и други държави. До 2021 в големите конференции на AIРАС често участваха кандидати от двете партии за президентския пост в САЩ: през 2020 например, на поредната конференция, говориха както Доналд Тръмп (лично), така и Джо Байдън (онлайн). По отношение на мащаба, посещаемостта и медийното отразяване, конференциите на AIРАС са без конкуренция сред събитията, провеждани от произраелски лобисти. Поради кризата с коронавируса, а по-късно и поради промените в лобистката му стратегия, AIРАС се ориентира към организиране на по-малко мащабни събития (38). На годишните конференции на J Street, с редки изключения, говорят само представители на Демократическата партия, а на тях присъстват няколко хиляди души. През 2024 беше обявено, че поради конфликта между Израел и ХАМАС ежегодната конференция ще бъде отложена за 2025. На свой ред, „Обединени християни за Израел“ и Републиканската еврейска коалиция канят само републикански политици (през 2017 израелският лидер Бенямин Нетаняху се включи чрез видеовръзка в срещата на организацията, заявявайки, че Израел „няма по-добър приятел“ от нея в САЩ) (39). Събитията, организирани от произраелски лобисти, включват не само речи на различни представители на политическия елит, но и кръгли маси с участие на авторитетни експерти, както и гала вечери, предоставящи възможност за активна работа „в мрежа“.

Представителите на произраелските лобистки групи имат правото да се изказват по време на изслушвания в Конгреса на САЩ, представяйки своите виждания в опит да повлияят за приемането на определени закони. В контекста на отношенията между САЩ и Израел подобни решеия често засягат въпроса за предоставянето на американска чуждестранна помощ (Израел е най-големият получател на американска чуждестранна помощ в историята) (40). През 2025 например, председателят на AIPAC Елиът Брандт изпрати писмено изявление, което да бъде прикрепено към материалите за изслушване на конгресната подкомисия по бюджетни кредити за националната сигурност, Държавния департамент и свързаните програми, в което призова за одобряване на военна помощ за Израел без никакви политически мотивирани ограничения, тъй като Израел е незаменим съюзник на САЩ, американските ценности и интереси в критично важен регион (41). Впрочем, AIPAC често лобира и за предоставяне на американска финансова и друга помощ на Египет и Йордания, с които Израел има мирен договор, изтъквайки съображения, свързани със сигурността в региона (42). През 2019 например, при изслушването в Конгреса на САЩ, AIРАC подкрепи решението на администрацията на Тръмп да спре двустранната помощ за палестинците и да прекрати финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), докато J Street разкритикува това решение (43).

Според неправителствената организация OpenSecrets, през последните години най-подкрепяният от лобистите, включително AIPAC и J Street, закон е „За партньорството между САЩ и Израел и усъвършенставането на Авраамическите споразумения“ (2023) (44). Мащабите на активността на AIPAC в подкрепа на различни законодателни актове са многократно по-големи от тези на J Street или Обединени християни за Израел, при това Комитетът може да лобира и за приемането на закони, които не са пряко свързани с Израел и Близкия изток. През 2024 например, AIРАС подкрепи законите „За дивата природа“ и за Фондация Udall, касаещи опазването на околната среда и запазване наследството на коренните народи. Лобистките стратегии на AIPAC и J Street се различават. Така през последните години Комитетът демонстрираше най-голяма ангажираност с въпросите, касаещи сигурността на Израел, докато J Street подкрепи „Закона за признаване на продължаващата Накба и правата на палестинските бежанци“ (2023) (45) и „Потвърждаване на подкрепата на Камарата на представителите за създаване на две държави за двата народа“ (2024) - и двата бяха внесени в Конгреса, но така и не бяха подложени на обсъждане. Разбира се, подкрепата на лобистите за внесените законопроекти не означава автоматичното им приемане, но спомага за напредъка на дебата по повдигнатите в тях въпроси.

Сред най-важните инструменти за информиране на членовете на законодателната власт е организирането на частни, платени пътувания за американски конгресмени до Израел и други страни в региона. За тази цел AIPAC използва Американско-израелската образователна фондация, създадена през 1988. Според уебсайта на фондацията, пътуванията „помагат за информирането на политическите лидери и влиятелни личности за важността на отношенията между САЩ и Израел“ (46). През 2024 Центърът за разследваща журналистика „Хауърд“ към Университета на Мериленд, в сътрудничество с изданието Politico, публикува доклад, от който следва, че от 2012 насам по-голямата част от пътуванията на конгресмените в чужбина са били именно до Израел (като над от 75% от тях са организирани от фондация, свързана с AIPAC) (47) На свой ред, другата лобистка организация - J Street, също организира пътувания на американски политици до Израел и Палестина чрез своята Образователна фондация (48).

Маршрутите на пътуванията, организирани от AIPAC и J Street, се различават значително и то не само географски (J Street например включва и Западния бряг в маршрута си), но и по съдържание. AIPAC се фокусира върху организирането на срещи с представители на политическия и военен елит, включително с премиера и президента на Израел. От своя страна, J Street включва в мероприятията си предимно политици от различни партии в Кнесета, включително и опозиционни, както и представители на бизнеса и гражданското общество в Израел и Палестина.

Мобилизирането на поддръжници и организирането на „инициативи отдолу“ цели да повлияе на един или друг конгресмен и провежданата от него политика. Произраелските лобисти активно си взаимодействат с други групи за натиск, за да прокарат своята програма. Това се улеснява и от работата на американски мозъчни тръстове, които могат да помогнат за формирането на определен обществен дискурс. Вашингтонският институт за близкоизточна политика, основан от AIPAC през 1985 и по-късно станал независим, се смята за един от най-произраелските мозъчни тръстове в САЩ. Не по-малко важна роля за прокарването на определен дискурс играят и медиите. Така например, през 1982 историкът Уилям Майзелман основава Комитета за коректно американско отразяване на събитията в Близкия изток, който осъществява мониторинг на събитията, свързани с Израел. Струва си да се подчертае обаче, че в САЩ има множество мозъчни тръстове с различни идеологически позиции – от либералната фондация Brookings до неоконсервативната Фондация за защита на демокрациите (FDD). Същото важи и за медиите: либерално настроените американци предпочитат CNN, докато тези с консервативни възгледи гледат само Fox News. Произраелските лобисти избират по-по-подходящите за целите им местни платформи за разпространяването на своя дневен ред.

Участието в предизборни кампании чрез Комитетите за политически действия (PAC) позволява на лобистите законно да набират дарения за кампанията си. Много лобистки организации имат собствени PAC. Освен това съществуват така наречените супер-PAC, които се отличават със способността си да промотират определени кандидати за федерални длъжности, включително за президент на САЩ, и да пречат на други. При това, няма ограничения за размера на даренията. Сред основните дарители на супер-PAC са например милиардерите Шерлок Аделсън (1933–2021) и Джордж Сорос – съответно поддръжници на Републиканската и Демократическата партия. Разбира се, размерът на даренията не гарантира безусловната победа на който и да е кандидат за президент или конгресмен. Така през 2024 Камала Харис получи почти 2 милиарда долара за президентската си кампания (включително всички дарения и финансирането), докато Доналд Тръмп получи само 1,5 милиарда долара, но в крайна сметка спечели изборите с голяма разлика (49).

От 2018 насам произраелските лобисти все повече се ангажират с популяризиране на кандидати за Конгреса на САЩ чрез директни дарения, реклама и имейл кампании. J Street например, е изразходвала чрез своята PAC над 4 милиона долара по време на междинните избори, което в онзи момент е своеобразен рекорд за произраелска PАC (50).

През 2022 AIРАС, за първи път в историята си, създаде собствена PАC, както и „супер-PАC“, наречена „Проект за обединена демокрация“ (51). Комитетът веднага заяви ясно, че подкрепата за някой кандидат чрез PАC ще зависи единствено от възгледите му за отношенията между САЩ и Израел (52). Бившият президент на САЩ Барак Обама (2009–2017) описва въздействието на дейностите на AIРАС върху всеки политик, който е твърде гласовит в критиките си към Израел и отношенията между САЩ и Израел, посочвайки, че той рискува „да бъде обявен за придържащ се към антиизраелски (и евентуално антисемитски) позиции и да се изправи срещу добре финансиран от израелското лоби опонент на следващите избори“ (53). Според OpenSecrets, през 2024 AIРАС е дарил близо 52 милиона долара чрез своите PAC на кандидати от различни партии (над 55% от реципиентите са демократи) (54).

През последните години борбата между различните произраелски лобита стана още по-ожесточена: така, докато AIPAC подкрепя умерените демократи, J Street предпочита прогресивните. През 2022 политикът от Мичиган Андрю. Левин, прогресивен демократ, ционист и известен критик на палестинската политика на Израел, обвини именно AIPAC за загубата си в Камарата на представителите на САЩ (55). Поражението му обаче вероятно се дължи и на други фактори. Той, в частност, не представляваше своя окръг, което даде предимство на опонента му (56). На изборите за Камара на представителите през 2024 AIPAC подкрепи умерения демократ Джеймс Латимър (57), докато J Street застана зад левия демократ Джеймс Боуман (58). В крайна сметка победи Латимър, а J Street впоследствие оттегли подкрепата си за Боуман поради крайно противоречивите му изявления след нападанието на ХАМАС срещу Израел на 7 октомври 2023 (59). От друга страна, въпреки активната подкрепа на AIРАС за Джоана Уайс (Комитетът дари над 4 милиона долара за кампанията и), победата в 47 избирателен район на Калифорния беше извоювана от прогресивния демократ Дейвид Мин (60).

Основните критици на Израел от Демократическата партия в Конгреса на САЩ - лидерите на т.нар. „Отряд“ (Squad), Рашида Тлайб и Илхан Омар, бяха успешно преизбрани в Конгреса на САЩ. В този случай AIРАС не се опита да дарява средства за кампаниите на опонентите им. Както обясни през журналиста Рон Кампеас анонимен политически експерт на AIPAC: „Тя (Илхан Омар – б.а.) отдавна води много сериозна кампания и стигнахме до извод, че няма да можем да променим нещата“ (61). Тоест, произраелските лобисти следят отблизо проучванията на общественото мнение и резултатите от предсрочното гласуване за даден кандидат, както и напредъка на кампанията му, преди да решат дали следва да се ангажират, при положение, че шансовете за успех не изглеждат големи.

Заключение

Лобизмът е интегрална част от американската политическа култура и е важен елемент на политическия процес в САЩ. Преплитането на лобиране и застъпничество не е характерно само за произраелския лобизъм, но именно тук тази връзка е особено забележима. Често към лобистките организации автоматично биват причислявани и онези, които се занимават единствено със застъпничество и не представляват групи за натиск. StandWithUs например, е неправителствена произраелска организация, основана през 2011 в Лос Анджелис. Тя активно прокарва произраелския дясноконсервативен дискурс на различни площадки, включително в традиционните и социалните медии и американските университети, използвайки разнообразни инструменти - от организирането на „инициативи отдолу“ (grassroots mobilization) и реализацията на образователни програми, до осъществяване на цели кампании за повишаване на обществената осведоменост. В същото време обаче, тя не е нито група за натиск, нито лобистка организация, тъй като няма политически цели и съответната стратегия.

В продължение на последните няколко десетилетия представителите на еврейската общност успяват да координират усилията си за работа с правителството по въпросите, свързани с подобряване на отношенията между САЩ и Израел и защитата на Израел от заплахите за сигурността му. Развитието на лобистките структури бе значително улеснено в резултат от дейността на лидери като Исая Кинан, Томас Дийн и Джереми Бен-Ами. Християнските ционисти винаги са играли значителна роля в историята на произраелското лоби в САЩ като през последните десетилетия още повече засилват позициите си и започват да развиват собствени лобистки структури.

Влиянието на AIРАС - най-голямата и най-развита произраелска лобистка организация, върху политическия процес в САЩ често се преувеличава и митологизира. По-внимателният анализ показва, че успехите на произраелската лобистка дейност са съпътствани и от множество провали. Както подчертава професор Дов Уаксман, произраелските лобистки организации не контролират американската политика, но в някои случаи могат да допринесат за промяната и (make a difference) (62). Те играят важна, но не и решаваща роля при формулирането на политиката на САЩ по отношение на Израел и Близкия изток.

Днес в САЩ няма сила която би могла да претендира, че именно нейната лобистка активност е единствено правилната. Произраелският лобизъм е силно фрагментиран и се характеризира със своеобразна гласова полифония, т.е. част от него са какти тези, които продължават да защитават еврейската държава, така и онези, които открито критикуват политиката на сегашните управляващи в Израел. Впрочем, това е в пълно съответствие с тенденциите, които напоследък намират все по-ярко изражение както в американското общество, като цяло, така и в еврейската общност в САЩ.

Pro-israel lobbyism in the United States: key representatives and their instruments for achieving political goals

Abstract

This article is devoted to the phenomenon of pro-Israel lobbying in the United States that is often defined as a model for other lobbies. The U.S. Jewish community coordinated its efforts and resources to become an interest group and then developed professional lobbying structures to make a difference in political decision-making. The paper aims to reveal the structure of the pro Israel lobby and identify the main tools used by these lobbyists to achieve their goals. Although pro-Israel lobbying is often classified as ethnic lobbying, its agenda is political. Despite the activities of pro-Israel lobbyists are mythologized, the latter do not have the right of veto when it comes to determining the foreign policy vector of the United States, they can only try to facilitate the adoption of one or another decision. Key pro-Israel lobbying organizations use a number of tools that are common among lobbyists, including information, mobilization of supporters, using Political Action Committee (PAC) in elections. One of their unique tools is the organization of private trips for members of the U.S. Congress to Israel and the Palestinian territories. Special attention is paid to tendencies in the pro-Israel lobbying in the U.S. For several decades, pro-Israel lobbying activities were certainly associated with unconditional support for Israel and its policies, however, nowadays they are approached more nuancedly due to the deep fragmentation of pro-Israel lobbying structures. There is no single voice that can claim to represent the entire pro-Israel lobby.

KeyWords: The USA, Israel, lobbying, American Jews, advocac

Бележки:

1. Лошкарев 2017; Лошкарев, Пареньков, Сушенцов 2018.
2. Bentley 1908.
3. Каневский 2020, 6.
4. Truman 1968, 67.
5. Каневский 2020, 18.
6. Golstein 1999, 128.
7. Каневский 2015, 24.
8. “Lobbying Disclosure Act,” Lobbying Disclosure, accessed May 10, 2025, https://lobbyingdisclosure.house.gov/lda.html.
9. “S.1 – Honest Leadership and Open Government Act of 2007,” Congress.gov, accessed May 10, 2025, https://www.congress.gov/ bill/110th-congress/senate-bill/1.
10. През 2017 президентът Тръмп идаде указ, с който на политиците, претърпели поражение на изборите, се забранява да се ангажират в лобистка активност в течение на пет години, но го отмени след поражението си на изборите през 2020. Но свой ред президентът Джо Байдън (2021-2025) издаде нови укази, но те бяха отменени от Тръмп след връщането му на власт.
11. Bar-Siman-Tov 1998, 232.
12. С помощта на Google Trends могат да бъде идентифициран броят на заявките за търсене в световен мащаб или в отделни държави и дори градове, като се изберат конкретни категории. Ако се търсят двата термина – AIPAC и „Американо-израелски комитет за обществени въпроси“ – за период от 30 дни (от 26 май до 26 юни 2025), ясно се вижда, че броят на споменаванията е пряко свързан с военната ситуация. Както показва графиката на уеб търсенето, броят на заявките започва да се увеличава на 13 юни, когато Израел започва ударите по Техеран. Допълнителен скок настъпва на 19 юни, когато е излъчено интервюто на сенатора от Тексас Тед Круз с журналиста Тъкър Карлсън, в което се обсъждат израелско-иранската война и дейността на AIPAC. Следващият пик настъпва на 22 юни, когато САЩ започват удари по иранска територия. По този начин е възможно да се проследи динамиката на популярността на тази заявка в зависимост от ситуацията в страната и региона.
13. Waxman 2012, 80.
14. Лошкарев 2017, 79
15. Leaked Documents Reveal Israel’s Strategy to Avoid US Foreign Lobbying Law – Report,” The Jerusalem Post, August 18, 2024, accessed May 11, 2025, https://www.jpost.com/israel-news/article-815198.
16. Mearsheimer, John, Stephen Walt, Aaron Friedberg, Dennis Ross, Shlomo Shlomo Ben-Ami, and Zbigniew Brzezinski, “The War over Israel’s Influence,” Foreign Policy, August 2006.
17. Лобирането може да се разбира и като организации с нестопанска цел, които попадат под съвсем различен раздел от Данъчния кодекс на САЩ – 501(c)(3) и нямат право да се занимават с пряко лобиране: „мозъчни тръстове“, някои произраелски медии и др.
18. Застъпничеството, или публичната кампания, се разбира като насърчаване и защита на обществените интереси на определени социални групи.
19. Американският ционистки съвет (AZC) е основан през 1949, за да насърчи подкрепата за Израел в американското общество, сред ционисти и неционисти, както и в Конгреса на САЩ. Заплахи за разследване на финансирането на AZC започват да се появяват още в началото на 1950-те години, тъй като има основания да се смята, че средствата му идват от чужбина. През 1962 организацията е определена за чуждестранен агент, което води до нейното разпускане.
20. Wertheimer 1995, 56.
21. , 56.
22. 4 Lazarowitz 2011, 132–133. 5 Waxman 2016, 156.
23. Connie Bruck, “Friends of Israel,” The New Yorker, August 25, 2014, accessed May 10, 2025, https://www.newyorker.com/magazi ne/2014/09/01/friends-israel.
24. Waxman 2012, 87.
25. Thomas L. Friedman, “Israel, Ignoring Bush, Presses for Loan Guarantees,” The New York Times, September 7, 1991, accessed May 10, 2025, https://www.nytimes.com/1991/09/07/world/israel-ignoring-bush-presses-for-loan-guarantees.html.
26. 4 Nathan Guttman, “AIPAC Not Just for Jews Anymore,” Forward, March 15, 2012, accessed May 10, 2025, https://forward.com/ israel/153025/aipac-not-just-for-jews-anymore/.
27. 5 Waxman 2016, 155.
28. 6 Wertheimer 1995, 56
29. “Religious Landscape Study,” Pew Research Center, accessed May 10, 2025, https://www.pewresearch.org/religious-landsca pe-study/.
30. Карасова, Хлебникова, Штереншис 2022, 44–45.
31. , 46–48.
32. Хлебникова, Л. Голос прогрессивных американских евреев звучит все громче // РСМД. 18 декабря 2019. [Электронный ресурс]. URL: https://tinyurl.com/ypt32nef (дата обращения: 10.05.2025).
33. Хлебникова 2019.
34. Edwin Black, “The Inside Story of J Street’s Rejection by the Conference of Presidents,” The Times of Israel, May 30, 2014, accessed May 10, 2025, https://tinyurl.com/5fpb2k5u
35. “Republican Jewish Coalition,” accessed May 10, 2025, https://www.rjchq.org/about.
36. Ron Kampeas, “Republican Jewish Coalition CEO Gives First-Ever GOP Convention Speech,” The Times of Israel, July 17, 2024, accessed May 10, 2025, https://tinyurl.com/3km83tc4.
37. Еврейският демократичен съвет на Америка е създаден още по рано – през 2017 . Негов идеолог е демократът Р. Клайн.
38. Andrew Solender, “Scoop: Pro-Israel Group Wages Fight Over Democrats’ Gaza Stance,” Axios, May 29, 2024, accessed May 10, 2025, https://www.axios.com/2024/05/29/biden-democrats-israel-gaza-dmfi.
39. Waxman 2016, 169.
40. Lenny Ben-David, “The Evolution of AIPAC’s Political Operation in Washington over 50 Years – An Eyewitness Perspective,” Jerusa lem Center for Security and Foreign Affairs (JCFA), December 12, 2022, accessed May 10, 2025, https://tinyurl.com/436vsukk.
41. Marc Rod, “Top Four Congressional Leaders to Address AIPAC Leadership Meeting,” Jewish Insider, March 11, 2024, accessed May 10, 2025, https://tinyurl.com/4h65pmc7.
42. Rebecca Shimoni Stoil, “Netanyahu: Evangelical Christians are Israel’s Best Friends,” The Times of Israel, July 18, 2017, accessed May 10, 2025, https://tinyurl.com/mry57vcb.
43. Jim Zanotti, “Israel: Major Issues and U.S. Relations Updated,” Congressional Research Service, December 5, 2024, https://sgp.fas. org/crs/mideast/R44245.pdf.
44. Elliot Brandt, “Written Testimony for the Record to the U.S. House of Representatives Appropriations Subcommittee on National Security, Department of State, and Related Programs in Support of U.S. Security Assistance to Israel and Robust Funding for Foreign Aid,” April 2, 2025, accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/2kywj83e
45. Бартенев 2020, 156–157.
46. Бартенев 2022, 26.
47. „Clients Lobbying on H.R.3792: U.S.-Israel Partnership and Abraham Accords Enhancement Act of 2023,” OpenSecrets, accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/4fkdfcct.
48. “H.Res.1231 – Recognizing the Nakba and Palestinian Refugees’ Rights,” Congress.gov, accessed May 13, 2025, https://www.con gress.gov/bill/118th-congress/house-resolution/1231/text.
49. “H.Res.1074 – Reaffirming the House of Representatives Support of a Two-State Solution,” Congress.gov, accessed May 13, 2025, https://www.congress.gov/bill/118th-congress/house-resolution/1074.
50. “The American Israel Education Foundation,” accessed May 13, 2025, https://www.aiefdn.org/.
51. Aidan Hughes, Cait Kelley, and Daryl Perry, “Members of Congress Have Taken Hundreds of AIPAC-Funded Trips to Israel in the Past Decade,” November 1, 2024, accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/4zahnkzn
52. “Post-Travel Disclosure Form,” Office of the Clerk, accessed May 13, 2025, https://disclosures-clerk.house.gov/gtimages/ MT/2023/500025927.pdf.
53. “Post-Travel Disclosure Form,” Office of the Clerk, accessed May 13, 2025, https://disclosures-clerk.house.gov/gtimages/ MT/2024/500028253.pdf.
54. “2024 Presidential Race,” OpenSecrets, accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/su28mswr.
55. “JStreetPAC Distributed More Funds in 2018 Than Every Other Pro-Israel PAC Combined,” Jstreet.org, accessed May 13, 2025, https://jstreet.org/election-2018/our-impact/.
56. Herb Keinon, “AIPAC’s New Political Action is Legitimate – Analysis,” The Jerusalem Post, July 26, 2022, accessed May 13, 2025, https://www.jpost.com/diaspora/article-713117.
57. „AIPAC Letter on March 18, 2022,” accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/rp5md2sd.
58. Obama 2020, 629.
59. “American Israel Public Affairs Cmte,” OpenSecrets, accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/45jp3ybf.
60. Austin Ahlman, “AIPAC Defeats Andy Levin, the Most Progressive Jewish Representative,” August 2, 2022, accessed May 13, 2025, https://theintercept.com/2022/08/02/michigan-primary-andy-levin-results-aipac/.
61. Jason Kornbluh, “How Andy Levin’s Defeat in Michigan Was – and Wasn’t – All About AIPAC,” Forward, August 3, 2022, accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/3bvf9u4a.
62. Кандидатурата на Дж. Латимър бе подкрепена от други произраелски лобисти– Демократичното мнозинство за Израел и Еврейският демократичесн съвет на Америка. Вж.: Gabby Deutch, “Jewish Dems Endorse Challengers to Squad Members Jamaal Bowman, Cori Bush,” Jewish Insider, March 28, 2024, accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/3zzt6hh2.
63. Nicholas Fandos, “Bowman Falls to Latimer in a Loss for Progressive Democrats,” The New York Times, June 25, 2024, accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/2n468ea.
64. Ron Kampeas, “J Street Drops Jamaal Bowman Endorsement, Saying His Rhetoric ‘Crossed a Line’,” Jewish Telegraphic Agency, January 29, 2024, accessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/yruxnp4y.
65. Dani Anguiano, “Pro-Israel Group Spent Millions in Tight Race for Southern California House Seat – and Lost,” The Guardian, March 11, 2024, https://tinyurl.com/3j45a54x
66. Ron Kampeas, “Why Pro-Israel Groups Aren’t Going After Ilhan Omar After Helping Oust Others in Squad,” August 10, 2024, ac cessed May 13, 2025, https://tinyurl.com/bd2aa5tz.
67. Waxman 2012, 80

Литература:

Бартенев, В.И. Помощь США арабским странам при администрации Д. Трампа: логика диффе ренцированного подхода // Вестник Московского Университета. Серия XXV. Международные отноше ния и мировая политика. 2020. Т. 12. № 4. С. 131–170. https://doi.org/10.48015/2076-7404-2020-12-4-131-170.

Бартенев, В.И. США и БАПОР: логика разрыва и нормализации взаимодействия // США и Канада: экономика, политика, культура. 2022. № 10. С. 19–39. https://doi.org/10.31857/S2686673022100029.

Давыдов, А.А., Самарская, Л.М. “Особые отноше ния” США и Израиля: структурные основы и фактор Трампа // Мировая экономика и международные отношения. 2020. Т. 64. № 10. С. 40–51. https://doi. org/10.20542/0131-2227-2020-64-10-40-51.

Каневский, П.С. Институт лоббизма в XXI веке. Сравнительный анализ. Канон+, 2020.

Каневский, П.С. Социология лоббизма. Учебное пособие для вузов. М.: МАКС Пресс, 2015.

Карасова, Т.А., Хлебникова, Л.Р., Штереншис, М. Отношение американских евреев и христианских сионистов к политике современного Израиля // США и Канада: экономика, политика, культура. 2022. Т. 52. № 12. С. 38–52. https://doi.org/10.31857/ S2686673022120033.

Лошкарев, И.Д. Ресурсы этнического лоббиз ма во внешней политике США: теоретические аспекты // Мировая экономика и международные отношения. 2017. Т. 61. № 3. С. 76–83. https://doi. org/10.20542/0131-2227-2017-61-3-76-83

Лошкарев, И.Д., Пареньков, Д.А., Сушенцов, А.А. Влияние этнонациональных лобби на внешнюю по литику США: исторический опыт украинской диаспо ры // Вестник МГИМО-Университета. 2018. № 2(59). С. 165–184. https://doi.org/10.24833/2071-8160-2018-2 59-165-184.

Хлебникова, Л.Р. Произраильский лоббизм в эпоху Д. Трампа: AIPAC VS J STREET // Становление еврейской государственности в XX веке: ключевые события. Книга вторая. М.: ИВ РАН, 2019. С. 267–277.

Bar-Siman-Tov, Yaacov, “The United States and Israel since 1948: A ‘Special Relationship’?” Diplomatic History 22, no. 2 (1998): 231–262.

Bentley, Arthur. The Process of Government: A Study of Social Pressures. Chicago: Chicago University Press, 1908.

Golstein, Kenneth. Interest Groups, Lobbying, and Participation in America. Cambridge: Cambridge University Press, 1999.

Lazarowitz, Arlene. “A Southern Senator and Israel: Senator J. William Fulbright’s Accusations of Undue Influence over American Foreign Policy in the Middle East.” Southern Jewish History 14 (2011): 119–154.

Obama, Barack. A Promised Land. New York: Crown, 2020.

Truman, David. The Governmental Process: Political Interests and Public Opinion. New York: Paeger, 1968.

Waxman, Dov. “The Pro-Israel Lobby in the United States: Past, Present and Future.” In Israel and the United States. Six Decades of US-Israeli Relations, edited by Robert O. Freedman, 79–99. Boulder: Westview Press, 2012.

Waxman, Dov. Trouble in the Tribe. The American Jewish Conflict over Israel. Princeton: Princeton University Press, 2016.

Wertheimer, Jack. “Jewish Organizational Life in the United States Since 1945.” The American Jewish Year Book 95 (1995): 3–98

*Преподавател в Московския държавен университет „Ломоносов“, анализатор на International Analytics