Шпионажът като секюритизиран проблем

В този контекст, шпионажът – тази  исторически стара, скрита и негласна практика (за да не я наречем престъпление), придобива значение далеч надхвърлящо „класическото“ разузнаване и тайно добиване на класифицирана информация от чужди държави. В съвременната среда на сигурност активизирането на шпионски действия от всякакъв вид е характеристика на едно ново свръхрисково общество и специфичната за него „постоянна трансформация на риска в опасност“, при която рискът е „много по-непосредствен и близък, а времето за реакция ще бъде минимално“, но същевременно са налице „успоредно развиващи се рискове застъпващи се последици“[1].

Статията има за цел да покаже, че шпионажът е трансформиран в секюритизиран проблем в съвременната среда на сигурност, възприеман като „екзистенциална заплаха“ за държави, общества, икономики и институции. Доказването е през призмата на Копенхагенската школа (чиито представители са Bary Buzan, Ole Wæver и Jaap de Wilde), но и чрез съвременни примери. В настоящата стратегическа и технологична среда, шпионажът, който по природата си е латентен, асиметричен и мултисекторен, е много подходящ обект за секюритизация. Именно чрез този процес на „секюритизация“ може да се легитимират извънредни политики, които да променят нормалната публична и политическа рамка на действие, включително наказателноправна и дипломатическа.

Според Buzan, Wæver и de Wilde, сигурността не е просто обективен факт, а конструирана чрез дискурс. Определени сектори – военен, миграция, икономика, екология и др., могат да бъдат „преместени“ от сферата на нормалната политика в сферата на сигурността чрез речев акт, в който авторитетен играч ги обявява за екзистенциална заплаха към относим/ценен обект[2] (държава, общество, икономика, отбрана, идентичност). Когато публиката, която може да бъде политически субекти с решаващи функции, висши военни или обществено мнение, приеме това, се отваря път към извънредни мерки – действия, които нямат място в класическата политика.[3] Важно е, че секюритизацията не е просто акт - тя е практика на политическа трансформация, която преначертава рамките на допустимото. Секюритизацията от цитираните автори се определя като „…успешен речеви акт, посредством който в рамките на една политическа общност се изгражда разбирателство между субектите, нещо да бъде третирано като екзистенциална заплаха за даден ценен обект и да се даде право за призоваване към неотложни и извънредни мерки за справяне със заплахата…“

В монографията[4] си Buzan, Wæver и de Wilde дефинират пет сектора на сигурността: военен, политически, икономически, социетален и екологичен[5]. Теми, които традиционно се смятат за „политически“ (например дипломатическите отношения), могат да бъдат преразгледани и смесени с икономически дейности, търговски сделки между държави, обществени отношения по защита от неприятелско информационно въздействие или киберсигурност. Шпионажът, особено в ерата на дигитализацията, често засяга и може да повлияе или увреди едновременно няколко сектора: икономически (чрез незаконосъобразен достъп до технологии и индустриални тайни), политически (да увреди държавен суверенитет и институции, да разкрие политическа класифицирана информация и стратегически планове на чужди държави), военен (да се придобият противозаконно военни тайни и технологии, данни за модерни отбранителни системи, включително за ядрени и други оръжия за масово унищожение със стратегическо значение) и обществен (да се подкопае националната идентичност, да се ограничи и постави под съмнение достъпа и разпространението на достоверна информация, да се ерозира общественото доверие в институциите или политическите партии). Така, секторният подход позволява да се разбере, защо шпионажът не е единствено „разузнавателен“ феномен или тясно пеналистично възприеман като вид противодържавно престъпление, а потенциално системна заплаха за различни измерения на националната сигурност.

Шпионажът като обект на секюритизация

Шпионажът е явление и като такова притежава различни характеристики, чието разглеждане позволява да се аргументира възможността да е обект на секюритизация. Основните характеристики, които ще използваме са:

- Латентност, асиметричност и мултисекторност. Шпионажът винаги е скрит и асиметричен като чрез използването на по-ограничен ресурс – финансов или идеологически, неприятелските разузнавателни служби постигат значителен положителен информационен ефект за себе си и държавите, за които добиват класифицирана информация, а шпионският интерес може да бъде насочван в различни сектори. Това прави шпионажа „удобен“ за рамкиране като екзистенциална заплаха, защото последствията от него могат да бъдат тежки, но причината и извършителят да останат скрити за дълъг период от време. В дигиталната ера, кибершпионажът и особено насоченият срещу индустриалните тайни, допълнително засилва ефект на тежко, но скрито негативно въздействие.

- Политически и институционален суверенитет. Шпионажът създава реална заплаха за, или обективно уврежда независимостта, легитимността и управляемостта на държавни институции, т.е. пряко застрашава или накърнява външната сигурност на държавата. Ако чужди разузнавателни служби осъществят успешно проникване на високо ниво в държавната администрация, събират компрометиращи материали или финансово мотивират лица с достъп до класифицирана информация да я издават на чужда държава, това е пряка предпоставка за ерозия на държавния суверенитет и заплаха за външната сигурност на страната. Въпросът престава да е просто за някаква „външна намеса“, той се измества в областта на запазване или загуба на контрол над собствената държава.

- Икономическа и технологична уязвимост. В контекста на глобалната технологична конкуренция, индустриалният и кибершпионаж засягат стратегически сектори като: информационни и компютърни технологии, фармацевтична продукция, енергетика, отбранителни технологии. Противозаконното и скрито добиване на специфични данни или патенти може да лиши държавата и/или крупни компании от конкурентни предимства, което прави шпионажа реален икономически риск и съответно правилно дефиниран проблем, подлежащ на секюритизация в икономическия сектор.

- Хибридни заплахи и нови форми на война. При съвременните конфликти, каквито и да са те (кинетични, хибридни, кибер, информационни[6]), се комбинират действия на шпионаж, кибератаки, разпространение на дезинформация и икономически натиск. В такава среда шпионажът става част от по-широки стратегически операции, което усилва неговия екзистенциален характер като заплаха.

- Лесна институционализация и легитимизация на извънредни мерки. Когато шпионажът се възприема не просто като престъпление по Наказателния кодекс, а като заплаха за националната сигурност, това дава легитимност на държавните органи за широки, често извънредни, мерки, които могат да се проявят под различни форми: налагане на целеви финансови санкции, експулсиране на лица, обявяване на дипломатически служители за персона нон грата, засилване на контраразузнавателните мерки, контрол върху трансфери на нови технологии и ограничаването им за дадени държави/региони, ограничаване на чуждестранните инвестиции и проверки за наличие на корозивен чужд капитал и други, включително обявяване на изолационистка политика по линия на разделението Изток-Запад и заявяване на намеса във вътрешните работи на трети държави. Тоест, действия и мерки, които трудно биха могли да бъдат квалифицирани като „нормална държавна политика“.

Още един довод за секюритизирането на шпионажа е фактът, че в съвременните условия съществуват частни военни компании, разполагащи със собствени разузнавателни способности и, както се отбелязва в едно изследване, „не бива да се пропуска обстоятелството, че частните военни компании имат собствени информационни източници, т.е. на практика конкурират държавните органи в сферата на придобиване на разузнавателна информация, използвайки я за собствените си (търговски) цели“[7]. Това означава, че заплахата от разузнавателна активност може да идва не само от противникови държави, но и от частни компании, работещи (понякога) в синхрон с държавни разузнавателни организации.

Примери за секюритизация на шпионажа

Обосноваването на посоченото по-горе твърдение, че шпионажът като явление и заплаха за националната сигурност е напълно подходящ да бъде „секюритизиран проблем“ по смисъла на Копенхагенската школа, се постига с представянето на примери със сериозна обществена тежест и последици.  

На първо място е поставен икономическият и кибершпионаж на Китай, възприеман през гледната точка на ФБР и Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2025. Още през 2020 тогавашният директор на ФБР, Кристофър Рей, заявява на конференция на Министерство на правосъдието на САЩ[8], че: „ първото нещо, което трябва да разберем за заплахата от Китай, е колко разнообразна и многопластова е тя – по отношение на техники, участници и цели. Китай използва широк спектър от методи и техники – от киберпроникване до корумпиране на вътрешни лица. Те дори са се занимавали с физическа кражба. Пионери са в експанзивния подход за кражба на иновации чрез широк кръг от участници – включително извършвана не само от  китайските разузнавателни служби, но и от държавни предприятия, уж частни компании, определени видове докторанти и изследователи, както и редица други участници, действащи от тяхно име“.[9] И по-нататък в същата реч се акцентира: „Това е заплаха за нашата икономическа сигурност – и в по-широк смисъл, това е заплаха за националната ни сигурност“[10].

Тази гледна точка на ФБР представя икономическия шпионаж не просто като престъпление, а като системен риск за националната сигурност и икономическата мощ. В отговор, САЩ предприемат пакет от мерки като наказателни процеси, санкции, ограничения върху технологичен трансфер и засилено контраразузнаване по китайска линия. Примерът илюстрира как шпионажът, особено икономическият кибершпионаж, съчетан с вербуване на лица, имащи достъп до индустриална класифицирана информация, постепенно се превръща в централна тема на националната сигурност.

В потвърждение на извода е и най-актуалната Стратегия за национална сигурност на САЩ[11] от ноември 2025, която определя, че САЩ „трябва да защитават и отбраняват икономиката и народа от вреди, нанасяни от която и да е държава или източник. Това означава прекратяване:...на кражбата в голям мащаб на интелектуална собственост и индустриален шпионаж.“ Нещо повече, в цитираната стратегия на САЩ администрацията на президента Доналд Тръмп очертава заплахите, от които ще се защитава страната, т.е. онези събития, които, съгласно Копенхагенската школа, биха подлежали на секюритизация: „Искаме да защитим тази страна, нейния народ, нейната територия, нейната икономика и нейния начин на живот от военни нападения и враждебно чуждестранно влияние, независимо дали става въпрос за шпионаж, хищнически търговски практики, трафик на наркотици и хора, разрушителна пропаганда и операции за влияние, културна подривна дейност или всяка друга заплаха за нашата нация“. С други думи, шпионажът е припознат като екзистенциална заплаха за нацията и не само е изразено виждане (речеви акт) на висши държавни служители, но тя е и официално фиксирана като такава в стратегически публичен държавен документ[12].

Вторият доказателствен пример са проведените масови експулсирания на руски дипломати и служители в дипломатически представителства в Европа (в периода 2022-2023), използвали позициите си като разузнавателни прикрития. През април 2022 множество европейски държави, сред които Франция (41[13]), Германия, (40[14]) Испания[15] (25), Италия[16] (30), Полша (45), Словения (33), Словакия (35) и други, обявяват експулсирането на десетки руски дипломати, определени като заплаха за сигурността (в скобите до името на съответната държава е посочен броят на експулсираните руски дипломатически служители). България също предприема безпрецедентна стъпка и през юни 2022 експулсира или обявява за персона нон грата 70 служители в дипломатическото представителство на Руската Федерация в София. В целия Европейски съюз са предприети подобни мерки и в периода 2022 до 2023 са експулсирани общо над 450 служители в дипломатически и консулски представителства на Русия.

Видно е, че описаните действия представляват координиран, публичен политически акт, насочен към премахване на разузнавателни мрежи на дипломатическо прикритие, изградени от руските служби за сигурност. Шпионажът се трансформира в публичен, политически формулиран проблем на сигурността, а не в дипломатически скандал или в тясно криминално деяние, изискващо отделен ограничен наказателноправен отговор. Изгонването е инструмент за реакция за екзистенциална заплаха, който приема своята легитимация чрез рамката на националната сигурност и политическата воля на управляващите тогава правителства в цитираните държави.

Третият доказателствен пример касае технологичния шпионаж и безопасността на 5G, т.е. дейността на Huawei във Великобритания. В официален доклад на парламентарната комисия по отбрана на Обединеното кралство[17] се посочва, че 5G ще увеличи зависимостта ни от мобилната свързаност и това представлява риск за сигурността, независимо дали става въпрос за „шпионаж, саботаж или системна повреда“. Същевременно, в същия доклад се заявява категорично, че „присъствието на оборудване на Huawei в нашата мрежа увеличи риска, породен от тези атаки, и няма съмнение, че определянето на Huawei като високорисков доставчик е било оправдано“ Докладът отива по-далеч и определя, че „Друго геополитическо съображение, което нашето разследване подчерта, бяха отношенията на Huawei с китайската държава. Компанията очевидно е силно свързана с китайската държава и Китайската комунистическа партия, въпреки твърденията ѝ за противното, както се вижда от модела на собственост и получените субсидии. Освен това, очевидната готовност на Huawei да подкрепя китайските разузнавателни агенции и Националния закон за разузнаването на Китай от 2017 са допълнителен повод за безпокойство“.

В резултат британското правителство забранява закупуването на ново оборудване от Huawei за 5G след 31 декември 2020 и обявява, че цялото оборудване ще бъде премахнато до края на 2027.[18] Описаният последен пример и докладът на парламентарната комисия по отбрана на Обединеното кралство, показва, как технологичният шпионаж, дори ако няма публично разкрит конкретен инцидент, може да бъде секюритизиран. Оборудването с телекомуникационна техника от конкретна компания се категоризира като внесено от „високорисков доставчик“, а отказът от него се превръща в политически и стратегически акт, основан на логиката и мотива за защита на националната сигурност.

Анализ и съпоставка с Копенхагенската школа от 90-те години на ХХ век

Видно е, че всички играчи използват речеви изрази като „заплаха за националната сигурност“, „риск за сигурността“, „заплаха за интересите и сигурността на страната“, т.е. ясно дефинират фундамента на заплахата като екзистенциален. Относимият ценен обект, върху който въздейства заплахата, е различен в примерите: технологичният напредък и постижения на дадена страна, държавният суверенитет, външната сигурност, но и националната сигурност, като цялостно състояние на обществото. Възприемащата аудитория на секюритизиращото речево изявление е многопластова: политическите органи, вземащи дадени решения (при изказвания и доклади на ФБР до Конгреса и Сената на САЩ), по-широката общественост (при Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2025), международни партньори и съюзници в НАТО (при масовите експулсирания на дипломати) до телекомуникационни оператори и държавни органи (при казуса с Huawei). Що се касае до приложените извънредни мерки, също има различия – от изгонване на дипломати, определяне на държавна политика за борба с шпионажа и насърчаване на същото в Европа[19], до премахване на определено техническо оборудване. Представените случаи илюстрират, как шпионажът, без оглед на неговата форма - икономически, технологичен, военен, дипломатически, е възприет като екзистенциална заплаха, разпозната от широк кръг играчи, и използвана като обоснование за радикални публични политики и мерки извън регулярния политически курс и действия.

Изводите, които се налагат от горните примери са, че:

• Шпионажът е по дефиниция подходящ обект за секюритизация: латентен, многосекторен, асиметричен и, в дигиталната ера, активно комбинируем с използването на човешки и технологичен фактор.
• В съвременния свят шпионажът обхваща не само „военни“ или „политически класифицирани“ измерения, но и икономика, технологии и комуникации в най-широк аспект, което значително разширява полето на сигурността в съзвучие с Копенхагенската школа и секторното й възприемане на секюритизацията. Що се касае до наслагването на секюритизацията на шпионажа спрямо заплахите от такова деяние на наша територия, то определено може да се сподели, изразеното от Андрей Михайлов виждане, че „..влиянието на Русия в българския политически живот ще се увеличи значително, настроенията срещу НАТО и ЕС – също….Не бива да се пропуска и вероятността от засилена активност на руските разузнавателни служби на територията на България, т.е. превръщане на страната в оперативно поле за много по-активна дейност и провеждане на операции в България. Това обстоятелство ще налага и съответния контраразузнавателен отговор, но и засилена подготовка на оперативния състав на Държавна агенция „Национална сигурност“[20].
• Публичните актове на секюритизация като речи, официални доклади, парламентарни решения, дипломатически действия служат за легитимиране на извънредните мерки, които променят рамката на регулярната и класическа политика.
• Последствията от такава секюритизация обаче може да не са само положителни, тоест ясно означават и трасират посоката на и към по-силен държавен контрол, ограничения върху свободата в икономиката и свободното предоставяне на услуги (особено от партньори извън ЕС и НАТО), намаляване на международното сътрудничество, риск за ограничаване на гражданските права, а в известна степен и стесняване на отвореността към чужди инвестиции и научен обмен. Точно за това предупреждават Buzan и Wæver като аргумент за десекюритизация, където, разбира се, това е възможно.

Заключение

Чрез теоретичната рамка на Копенхагенската школа и редица емпирични примери от последните години, може ясно да се онагледи, че шпионажът вече не е просто дипломатически скандал или „напрежение“ между отделни държави, а централен елемент на националната и международна сигурност. Трансформацията на шпионажа в секюритизиран проблем дава възможност за мобилизация на ресурси, институционални промени и извънредни политики. Това обаче носи и значими рискове като ерозия на граждански свободи, институционално, финансово, кадрово и техническо усилване на противодействието на шпионажа, т.е. виден е потенциал за злоупотреби, ако тези ресурси се използват незаконосъобразно. Именно поддържането на баланс между сигурност и свобода и, когато е възможно, десекюритизация, остава критична задача. В аспектите на борбата с шпионажа десекюритизацията минава през:

- ясни правила и процедури за разкриването на престъпното посегателство при спазване на правата и свободите на гражданите, установени в конституцията и законите на страната;

- високо ниво на институционален и граждански контрол при прилагане на специални разузнавателни средства, събиране, обработване и съхранение на чувствителна информация от държавните органи;

- използване на всички способи за доказване от прокуратурата за разкриване на обективната истина за извършени предателски престъпления при наличие на съвременни методики за разследване на шпионаж;

- ефективно междуинституционално и международно сътрудничество;

- координирани политически мерки в резултат и като отговор на правилни действия по установяване и разследване на противодържавни престъпни посегателства.

И накрая, нека посочим, че осъзнатото и адекватно използване на механизма на секюритизация може да помогне на демократичното общество да отсее истинските заплахи от политическите манипулации и да позволи адекватен комплексен отговор на заплахата.

 *Хоноруван преподавател в Нов български университет

Бележки:

[1] Михайлов, Андрей. Новото свръхрисково общество. Списание „Геополитика“, бр. 6/2023.

[2] Цитираните автори възприемат като ценни или относими обекти (referent objects) „неща, които се възприемат като екзистенциално застрашени и които имат легитимно право на оцеляване“.

[3] Buzan, B., Wæver, O. & de Wilde, J. Security: A New Framework for Analysis. London: Lynne Rienner Publishers, 1998, с. 23–27.

[4] Barry Buzan, Ole Wæver, and Jaap de Wilde, Цит. съч.

[5] Mikkel Flohr. Key Concept: Securitization (Copenhagen School), 2025.

[6] За различните видове конфликти вж. Богданов, Пламен. Теория и практика на военните конфликти, За буквите, 2020, с. 40 и сл.

[7] Михайлов, Андрей, 2023. Осигуряване на непрекъснатост на бизнеса в условията на военен конфликт – идентифициране на риска и мерки за неговото намаляване, сп. Геополитика, бр. 6, ISSN 1312-4579.

[8] Confronting the China Threat,  Director Wray Says Whole-of-Society Response is Needed to Protect U.S. Economic and National Security, достъпно на https://www.fbi.gov/news/stories/wray-addresses-china-threat-at-doj-conference-020620?utm_source=chatgpt.com

[9] Wray, C. Responding Effectively to the Chinese Economic Espionage Threat. Реч на China Initiative Conference, 06 февруари 2020, https://www.fbi.gov/news/speeches-and-testimony/responding-effectively-to-the-chinese-economic-espionage-threat .

[10] Директорът на ФБР Кристофър Рей заявява, че Китай се стреми да открадне американски технологии „с всички необходими средства“ и че правоохранителната агенция има около 1000 разследвания за кражба на технологии в своите 56 регионални офиса, от  китайски извършители. Съгласно показания на Директора на Федералното бюро за разследване на САЩ Кристофър Рей пред Комисията по правосъдие на Камарата на представителите във Вашингтон, САЩ, 5 февруари 2020.

[11] U.S. National Security Strategy 2025, The White House, Washington DC, USA.

[12] В цитираната вече Стратегия за национална сигурност на САЩ от 2025. се казва: „Трябва да защитим страната си … от трансгранични заплахи като тероризъм, наркотици, шпионаж и трафик на хора. Граница, контролирана от волята на американския народ, прилагана от неговото правителство, е от основно значение за оцеляването на Съединените щати като суверенна република“, с. 11.

[13] В изявление на френското министерство на външните работи от 11.04.2022 се посочва, че „Шестима руски агенти, действащи под дипломатическо прикритие, чиято дейност е била установена като противоречаща на националните ни интереси, са обявени за персона нон грата“, достъпно на https://www.france24.com/en/france/20220411-france-expels-six-suspected-russian-spies-operating-under-diplomatic-cover. Седмица по-рано МВнР на Франция посочва в изявление: „Франция реши... да експулсира редица руски служители с дипломатически статут, разположени във Франция, чиито дейности противоречат на интересите ни за сигурност.“

[14] Германският външен министър Аналена Бербок на 04.04.2022 обявява, че „Федералното правителство реши да обяви значителен брой членове на руското посолство за нежелани лица“. Министърът подчертава, че руските дипломати „работят всеки ден тук, в Германия, срещу нашата свобода“ и „срещу сплотеността на нашето общество“. „Работата им е заплаха за онези, които търсят защита при нас. Няма да толерираме това повече. Това казахме на посланика на Русия този следобед.“, така изказване на Бербок, отразено на Germany expels 40 Russian diplomats in response to massacre in Ukraine | Euractiv 

[15] Испанският министър на външните работи Хосе Мануел Албарес през април 2022 заявава: „Решихме да експулсираме руски дипломати и служители от руското посолство в Испания, които представляват заплаха за интересите и сигурността на нашата страна“, така вж. https://www.reuters.com/world/europe/spain-expel-around-25-russian-diplomats-foreign-minister-says-2022-04-05/

[16] Италианският външен министър Луиджи Ди Майо посочи в изявление, че страната му е разпоредила експулсирането на 30 руски пратеници по съображения от национална сигурност. https://www.aljazeera.com/news/2022/4/5/denmark-italy-expel-dozens-of-russian-diplomats. На 05.04.2022 г. външният министър на Италия Луиджи ди Майо посочва „Тази мярка, взета в координация с други европейски и атлантически партньори, е наложена от мотиви, свързани с националната ни сигурност, в контекста на настоящата кризисна ситуация, произтичаща от неоправданата агресия срещу Украйна от страна на Руската федерация“, достъпно на https://www.aa.com.tr/en/europe/italy-expels-30-russian-diplomats/2555577 .

[17] The Security of 5G, Second Report of Session 2019–21 HC 201, Defence Committee, 08.10.2020, достъпен на https://committees.parliament.uk/publications/2877/documents/27899/default/

[18] Leo Kelion. Huawei 5G kit must be removed from UK by 2027, 14 July 2020, достъпна на https://www.bbc.com/news/technology-53403793

[19] Насърчаване на Европа да предприеме действия за борба с технологичните кражби, кибершпионажа и други враждебни икономически практики, така на с. 27 в Стратегията за национална сигурност на САЩ 2025.

[20] Михайлов, Андрей, 2024. Прогнозиране и оценка на риска при победа на Русия във войната в Украйна. Вероятни политически и военни последици за Европа и България, сп. Национална сигурност, бр. 16, ISSN: 2682-941X & ISSN: 2682-9983, с. 29.