Евгения Василева, Приложна трансформация на теориите за международните отношения, 255 стр., ИК УНСС, 2019

Първото следвоенно десетилетие е динамичен период в дипломатическата история на Япония. В него страната успява да направи преход от военен разгром и пълна изолация до дипломатическо признание и интеграция в структурите на Организацията на обединените нации^[1]. Положението на Япония на международната арена след безусловната капитулация е тежко и неизгодно^[2], страната губи статута си на Велика сила, а излизането ѝ от изолация се превръща в първостепенна задача^[3], за чието постигането Токио разчита най-вече на САЩ^[4].

На 22 август 2018 българското правителството одобри План за действие, включващ мерки във връзка с намеренията на страната ни за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019.

Геополитическият анализ, или теоретичната геополитика, запазва своето привличане вече повече от 120 години като инструмент за навигация в нормална и най-вече в усложнена международна обстановка или в това, което Самюел Хънтингтън нарича "опростена карта на действителността".

През 2017 администрацията на Доналд Тръмп започна подготовката на търговско-икономическа война срещу Китай, която придоби сериозен размах през 2018-2019. Според повечето анализатори, конфликтът едва ли ще бъде разрешен в близко бъдеще, макар, че от икономическа гледна точка това би било изгодно и за двете страни.

Наскоро основателят на Световния икономически форум в Давос и професор по икономика Клаус Шваб публикува книгата „Четвъртата индустриална революция”. Тя е посветена на протичащия бум в развитието на науката и технологиите и тяхното отражение върху човечеството.