През последните месеци светът с изумление осъзна, че на Иран и неговите йеменски проксита – хутите, не се налага да контролират световните петролни находища, за да упражняват огромно влияние върху световната икономика.
Достатъчно е просто да контролират или ограничат достъпа до тесните водни пътища, през които преминава основният петролен трафик.
Войната, засегна ключови енергийните артерии
Ормузкият проток се превърна в основен икономически лост в американско-израелската война с Иран. Търговското корабоплаване през този воден път значително намаля, а конфликтът доведе до още по-високи цени на петрола и появата на нов рисков фактор на световните енергийни пазари. Значението на Ормузкия проток е очевидно: той е основната морска врата за износ на петрол и газ от Персийския залив. Проблемът обаче, вече не се ограничава само до Ормузкия проток.
Това създава парадоксална ситуация за САЩ и техните регионални партньори. Колкото повече се стремят да разрешат политическите конфликти в региона, разчитайки на огромното си военно превъзходство, толкова по-голям е стимулът за опонентите им да използват оптимално малкото райони, където тяхното географско местоположение им дава предимство. На хиляди километри разстояние, йеменските хути засилват позициите си на брега на Червено море. Тяхното присъствие в протока Баб ел-Мандеб засилва влиянието им върху друг от най-важните морски проливи в света. Ако тази позиция се превърне в устойчив контрол над морските пътища, последствията ще се разпрострат далеч отвъд Йемен. Което не бива да се разглежда просто като нарушаване на стабилната международна енергийна система от страна на Иран и хутите. Тяхното нарастващо влияние е следствие от много по-мащабния регионален конфликт, наложен им от Съединените щати и техните местни съюзници.
Както е известно, хутите започнаха кампанията си в Червено море в края на 2023, като открито свързаха действията си с войната на Израел в Газа. Впоследствие техните операции принудиха големи логистични компании да започнат да пренасочват корабите към нос Добра надежда, увеличавайки разстоянието между Азия и Европа с хиляди километри и значително увеличавайки разходите за доставка. Сегашната военна конфронтация между Съединените щати и Иран добави още едно измерение. Тъй като САЩ и Израел пренесоха конфликта директно в Иран, Техеран започна да търси начини да накара противника си да плати не само на бойното поле. Географското местоположение на Иран му дава очевиден лост за натиск: Ормузкия проток. Същата логика важи и за хутите. Това, че контролираните от тях територии са разположени близо до пролива Баб ел-Мандеб и съюзът с Иран им позволяват за оказват влияние върху един от основните глобални морски пътища, свързващи Индийския океан, Червено и Средиземно море. И в двата случая географията се превръща в инструмент за съпротива.
Географията като асиметрична мощ
Изключителното значение на настоящия момент е свързано с географията на Близкия изток. Иран се намира близо до Ормузкия проток. Хутите действат на подходите към Баб ел-Мандеб. Нито една от страните не се нуждае от най-големия военноморски флот в света или от най-големите петролни запаси, за да влияе върху глобалните енергийни потоци. Географското местоположение им осигурява асиметрична мощ, която не може лесно да бъде неутрализирана от конвенционалното военно превъзходство. С други думи, географията не може да се промени просто така.
Съединените щати могат да разполагат самолетоносачи, изтребители и системи за противоракетна отбрана. Израел може да провежда военни операции на далечни разстояния. Саудитска Арабия и ОАЕ притежават огромни финансови ресурси и сложно оръжие, доставено от Запада. Иран и хутите не могат да се конкурират с тези страни при равни условия. Но това не е и нужно. Иран може да използва позицията си близо до Ормузкия проток, за да влияе на върху трафика по тази морска артерия, през която енергийните ресурси от Персийския залив достигат до световните пазари. Хутите пък могат да използват позицията си около пролива Баб ел-Мандеб, за да влияят върху трафика през южната врата към Червено море. Това води до фундаментално преосмисляне на традиционните представи за мощта. Не е задължително държавите с най-голям военен потенциал да имат пълен контрол върху икономическите последици от войната. Благоприятното географско положение позволява на някой не толкова силен играч да упражнява значително влияние върху далеч по-голяма икономика.
Ето защо протокът Баб ел-Мандеб е толкова важен. Управлението за енергийна информация на САЩ го смята за едно от основните тесни места по пътя на петролния трафик. Предишните операции на хутите в Червено море вече доведоха до значителни смущения в движението на петролни продукти през региона. Възможността за едновременни ограничения в Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб издига ситуацията на ново ниво.
Ако трафикът през Ормузкия проток остане силно ограничен, а достъпът през Баб ел-Мандеб става все по-труден, световният енергиен пазар ще има по-малко нискобюджетни алтернативи. Корабите могат да обикалят Африка, но допълнителното разстояние увеличава разхода на гориво, разходите за застраховки и превози, както и времето за доставка. Следователно, въпросът не е, дали петролът ще изчезне физически от света, а дали ще може да продължи да циркулира през световната икономика със същата скорост и на същите цени, както преди. Това е фундаментална разлика. Иран и хутите притежават нещо, което традиционните показатели за военна и икономическа мощ не обхващат: способността да влияят върху географията на глобалните енергийни потоци.
Границите на военното превъзходство
В ескалиращата енергийна криза се крие дълбока ирония. В продължение на десетилетия сигурността на държавите от Персийския залив силно зависеше от военната мощ на САЩ. Саудитска Арабия и други монархии от Залива поддържаха тесни връзки в областта на сигурността с Вашингтон, разглеждайки Иран като ключов регионален съперник. Ще припомня, че Саудитска Арабия и ОАЕ активно участваха и във военната кампания срещу хутите в Йемен. Настоящият конфликт обаче демонстрира границите на тази система за сигурност. Военната мощ може да защити отделни плавателни съдове. Тя може да унищожи ракетни системи и военни инсталации. Тя може да разположи допълнителни сили около стратегически водни пътища. Но това няма да промени географията. Докато Иран остава близо до Ормузкия проток, а хутите поддържат позиции около Баб ел-Мандеб, и двете страни ще имат предимство, което не може да бъде елиминирано чрез прости военни действия.
В крайна сметка, това е политически а не само военен въпрос. Колкото повече регионът разчита на силата за разрешаване на политическите спорове, толкова по-ценно става географското му местоположение за играчите, които не могат да се конкурират чрез конвенционални военни средства. Иран не се нуждае от военна победа над САЩ, за да демонстрира, че последиците от атаката срещу него ще засегнат цялата световна икономика. На хутите не се налага да се конкурират с военните възможности на Израел или държавите от Персийския залив, за да бъде стратегическата позиция на Йемен значима в световен мащаб. Тяхното предимство се крие именно в тази асиметрия.
Това обяснява и, защо енергийните последици от конфликта в крайна сметка биха могли да засегнат не само пряко участващите страни. Азиатските вносители, европейските потребители и дори производителите от Персийския залив биха могли да се сблъскат с по-високи цени поради една война, която може би не са започнали. Това създава парадоксална ситуация за САЩ и техните регионални партньори. Колкото повече се стремят да разрешат политическите конфликти в региона чрез военно превъзходство, толкова по-голям е стимулът за техните противници да използват малкото области, където географията им дава предимство.
Следователно, колкото по-дълго продължава противопоставянето, толкова по-малко оправдано ще бъде да се разглеждат Ормузкият проток и Баб ел-Мандеб просто като корабоплавателни маршрути. Те се превръщат в обект на преговори. А това би могло коренно да промени енергийната геополитика. В продължение на десетилетия централният въпрос в Близкия изток бе, кой контролира петрола. Назряващият в момента въпроса е далеч по-сериозен: кой има право да решава как, кога и на каква цена този петрол ще достигне до пазарите на света?
*Център за енергийни анализи и прогнози
