2025

Modern Bulgaria is an inheritor of a political tradition associated with the oldest name of statehood that has been preserved as toponymy and spatial affiliation in Europe. This is the result of a complex combination of dynamically occurring processes over the centuries that caused a specific ethnic symbiosis in this part of Southeast Europe.

Арктика, която дълги години оставаше предимно в сферата на интересите на осемте т.нар. „арктически държави”, днес е обекта на ескалираща геополитическа конкуренция. Това се дължи на цяла редица фактори, ключови сред които са гигантските запаси на природни ресурси, неяснотата относно правния статут на арктическите морски маршрути, както и очертаващото се прехвърляне на конфронтацията между Русия и Запада и в тази част на света.

Според някои експерти, след края на 12-дневната война между Израел и Иран през юни, Ислямската република вероятно ще претърпи сериозна трансформация, която би могла да доведе да превръщането и от идеологическа теокрация в прагматична авторитарна държава, макар че, поне на първо време, тя ще запази всички досегашни ислямско-шиитски атрибути.

Геополитиката ни дава възможност да оценим реално използваните или пропуснатите шансове за териториално единение на икономическото развитие на българската държава при географските дадености на балканския регион.

Наративът за Русия, като държава провеждаща агресивна имперска политика, беше присъщ на полския елит дълго преди 2022. След началото на войната в Украйна обаче, той придоби съвсем конкретен и практически израз.

След военния разгром на Фатимидския халифат през 1171 и създадените от него производни псевдоетатистки образования, исмаилитите не успяват да се прегрупират, за да формират мощна алтернативна държавна структура.

В своите мемоари създателят на Петата френска република генерал Шарл Дьо Гол подчертава, че „Истинската Франция е възможна само, ако е в първите редици на великите световни сили“.

Къде се намира „Изтокът“ от гледната точка на Русия? Това е основният въпрос на политиката на „обръщане към Изтока“. В течение на цялата руска история продължава спорът за Изтока и Запада, чието своеобразно въплъщение са славянофилите и западниците, дискусията между които протича предимно в рамките на дилемата „Изток-Запад“.

В днешния многополюсен свят, където традиционните инструменти за натиск – военното превъзходство и икономическият диктат – постепенно губят привърженици, държавите все повече насочват вниманието си към един по-фин и сложен инструмент за международно влияние – т.нар. „мека сила“ (soft power).

Балканският въпрос е геополитически въпрос. Известният сръбски географ професор Миломир Степич изтъква геополитическия магнетизъм на Балканите, който кара великите дcржави постоянно да се опитват да решат този въпрос. Интересът на извънрегионалните играчи към Балканите често е ирационален и надхвърля рамките на актуалната им геополитическа значимост.

Европейският съюз започна нов политически цикъл, като началото на втория мандат на Комисията „Фон дер Лайен“ беше белязано с ангажимент за повишаване на готовността на Съюза за отбрана, укрепване контрола на външните граници и приемане на по-твърди позиции по отношение на миграцията, за да се гарантира по-сигурна Европа.

Настоящата статия разглежда визията на терористичната групировка Ислямска държава за държавност и суверенитет в стремежа и да създаде собствена държава в Близкия Изток с надеждата тя да се уголемява и привлича нови участници.