В социално-икономическата динамика на Страната на изгряващото слънце има събития, които играят ролята на точка на бифуркация, т.е. момент във времето и пространството, след който започва качествено нов тип развитие. Такова събитие, например, е т.нар. „Икономика на спекулативния бум“.

Втората световна война, завършва с подписването на 2 септември 1945 на капитулацията на Япония на борда на американския линеен кораб „Мисури“. От страна на антифашистката коалиция подписите си слагат представителите на САЩ, Китай, Великобритания, СССР, Австралия, Канада, Холандия, Франция и Нова Зеландия.

Проблемите свързани с т.нар. „Технологически войни“ безспорно представляват важна и животрептуща тема предвид сериозните технологически, социокултурни, геоикономически и геополитически въздействия, които оказват тези специфични конфликти не само на междустраново, но и на глобално равнище.

I. Въведение – Какво е американска стратегия?

Как американската „стратегия“ се отклони?

За да гарантира, че Америка ще остане най-силната, най-богатата, най-могъщата и най-успешната нация в света за десетилетия напред, нашата страна се нуждае от последователна, целенасочена стратегия за взаимодействие със света. И за да направим това правилно, всички американци трябва да знаят точно какво се опитваме да направим и защо.

                                    Никой не е толкова богат,че да не изпита нужда от съседа си. 

                                                                                                                        Турска поговорка

На 18 октомври 2025 се навършват сто години от подписването на Ангорския договор. На тази дата преди век Царство България и Република Турция скрепяват дружеските си отношения, чието начало е поставено от двама големи политици: българският премиер (през 1919-1923) Александър Стамболийски и президентът на Република Турция (1923-1938) Мустафа Кемал Ататюрк.

Събудих се през нощта от този слаб, но настойчив шум, който разнася навсякъде постоянния, макар и непроливен, пролетен дъжд – напомнящ на тремолото на оркестровия барабанчим; без да е благозвучен, се появява в точното време след уморителния патос на духачите. Свързах го със спомена за татко и неговия кабинет в Габрово; било ще е година-две преди/след 9 септември и пак Гергьовден: Татко се радваше-бе трогнат от пролетния дъжд. Чух и запомних „неговите“ думи: „Ден година храни +(?) Гергьовски дъжд – от всяка капчица – жълтица. От поколения в семействоно му никой не се занимаваше със земеделие [освен¹ Omi Berta в 1943], въпреки това мислеха и даже възприемаха/чувстваха земята като като източник на живот... на всичко-майка на народа, оплождана от дъжд (- „вода от Небето!“). Дар Божи, комуто ние ДарДаните дължим Дан в признателност – народ от (БожиДар+БогДан)-овци, иначе казано – ДАРДАНи!!