Силовите структури на сирийските кюрди: между милиция и редовна армия

Този тежък удар по сирийските кюрди беше предшестван от овладяването на контролираните от тях петролни находища от правителствената армия.

Изградената система за сигурност в Североизточна Сирия дълго време бе една от сериозните предпоставки за оцеляването на кюрдската „Автономна управа”. Тя беше ефективна, защото е изградена отдолу-нагоре. Първоначално се появяват спонтанно въоръжени охранителни групи в отделните населени места и по повод определени публични мероприятия. Логично, те са контрареакция на правителствените сили за сигурност и отрицание на централната власт. Понякога имат напълно стихиен характер, преди да се оформят като добре организирана въоръжена сила, приемаща подходящата роля в осигуряване на политическия режим в Рожава.  

Формирането на кюрдските милиции

Така например, идеята за формирането на най-старата кюрдска милиция - Отрядите за народна защита (YPG), възниква още през 2004. Това става по време на сблъсък между фенове на футболните отбори от Камишли и Дейрезор. След избухването на антиправителствените бунтове кюрдските активисти опитват да се обединят, противопоставяйки се на арабите, които издигат портрети на бившия иракски президент Саддам Хюсеин. Срещу тях се изправят местните кюрди, които ги атакуват с лозунга: „Ще жертваме живота си за Буш (тогавашния американски президент - бел. авт.)“. Практически, на сирийска територия се възпроизвежда антагонизъм, избухнал на етническа основа в съседната иракска държава. Още тогава се вижда, че все още институционално неоформеният Иракски Кюрдистан ще играе съществена роля в Североизточна Сирия. Ултрасите на кюрдския футболен отбор „Джихад“ от Камишли са основата на бъдещата страховита милиция YPG, която разгръща своя потенциал едва когато през 2011 избухва гражданската война в страната.[1]    

Съществуват различни версии за появата на YPG, всяка от които съдържа отделни елементи от истината. Първата е, че през периода юли-август 2011 спонтанно възникналите Отряди за самозащита (YXG) се трнсформират в YPG.[2] Втората е, че всъщност въпросната силова структура е въоръжено крило на основната управляваща в Сирийски Кюрдистан партия Демократичен съюз (PYD). Третата версия пък акцентира върху хипотезата, че въпросната политическа формация постига  консенсус с конкурентната й партийна структура - Кюрдският национален съвет (KNC) и по този начин формират силовия субект Върховен кюрдски комитет (KSC). Последният постепенно прераства в „Отряди за народна защита“ (YPG), които да защитават населените с кюрди райони в Северна Сирия, т.е. Сирийски Кюрдистан и кюрдския анклав Шейх Максуд в Алепо. С течение на времето, милицията се отваря и къмдруги етноси освен кюрдския. Освен това в редовете и се появяват и множество чужденци.[3] Процесът се динамизира,  когато милицията влиза в ожесточени битки срещу терористите от ИДИЛ.

Силовите структури, свързани с ”Автономното управление”, се влияят не толкова от теренните нужди, колкото от политическата конюнктура. На първо място, става въпрос за изискванията и политическите критерии на доминиращия за дадения регион партиен субект. За огромната част от територията на Североизточна Сирия това е партията Демократичен съюз (PYD) или по-скоро управляващата коалиция Движение за демократично общество (TEV-DEM), от която PYD е съставна част. От друга страна, YPG е неразделен компонент от силовите структури на транснационалния кюрдски „Съюз на общностите на Кюрдистан“, чийто почетен лидер е Абдулла Йоджалан. Става въпрос за клона в Сирийски Кюрдистан (Рожава), а именно KCK ROJAVA. В този силов холдинг YPG попада заедно с военното крило на Кюрдската работническа партия (ПКК) – „Народните сили за отбрана“ (HPG), с военното женско крило на ПКК – „Части на свободните жени“ (YJA), с военната организация в Турски Кюрдистан (Бакур), насочена към подготовка на млади бойци – „Части за гражданска защита“ (YPS), и с женското крило на YPG – сирийските „Отряди за женска самоотбрана“ (YPJ). На второ място, форсмажорно влияние оказват гражданските управленчески структури в Североизточна Сирия, а именно административната, законодателната и изпълнителната система на Автономната администрация. Не е без значение  и подкрепата на външните фактори - най-вече предоставянето на съветници, доставка на оръжие и директно финансиране от създадената по-късно антитерористична коалиция за борба срещу ИДИЛ.   

Създаването на лоялни към PYD и, респективно, към KCK,военни структури в Сирия преминава през два отчетливи периода. Както вече беше отбелязано, първият започва след „интифадата“ през 2004 с рекрутирането и организирането на няколко силови ядра, предимно в аграрните райони на Сирийски Кюрдистан. До избухването на гражданската война през 2011 обаче, въпросните клетки  нямат отчетливо организирани връзки с политическата партия PYD. Процесите са бавни и относително размити, тъй като инициативата по това време е в ръцете на централата на ПКК, т.е. тогава се създават клоновете на транснационалния KCK, в това число и военните такива в Сирия. Инициативата идва от турско доминиращата ПКК, докато в арабската страна не са изпратени сирийски кадри, които до този момент са работили за нея. Важна роля в това отношение изиграва т.нар. „Революционно младежко движение“ под командването на Хабат Дерк (Махмуд Мохамед), който е убит на 12 януари 2012.[4]

YPG и YPJ представляват гръбнака на въоръжените сили на Автономната администрация като първите инструктори, провеждащи военно и идеологическо обучение са представители на ПКК. Числеността на двете милиции не е ясна, тъй като понякога е завишен по политически причини. За мъжете в YPG се смята, че са между 20 000 и 30 000, но понякога се твърди, че наброяват 50 000 души. За женското крило на YPJ често се отбелязва, че наброява около 24 000 души. Съществуват и две военни академии, съответно мъжка и женска. В това отношение се усеща опитът на ПКК, в която ясно присъства военна инфраструктура, изцяло насочена към жените.

Интересно събитие е откриването на 18 юни 2018 в град Кобане (арабското наименование е Айн ал Араб) на Женската военна академия „Мъченица Шилан Кобане“. Това става в присъствието на представителки на италианска женска организация. Председателката на европейската делегация Карла Клуни отбелязва: „Опитът на жените в революцията в Рожава във всички военни и политически области дава сила и воля на италианските жени и ги  вдъхновява“. Още по-интересен е лозунгът „Жени, живот, свобода“, с който се прерязва символичната лента от създателите на женската академия в Кобане.[5] Същият се превръща в лого на бунтовете срещу управлението на Ислямска република Иран, избухнали в страната почти пет години по-късно. След убийството на младата жена от кюрдски произход Мохса Амини в средата на  септември 2022, тъй като не е носела задължителния  в Иран хиджаб, там се надигат стотици хиляди жени, а впоследствие и мъже – противници на теократичния режим в Техеран.[6] Повече от очевидно е, че мощните антиправителствени вълнения са вдъхновени от опита на сирийските кюрди в постигането на равенство и солидарност между представителите на двата пола.

След натрупването на положителен опит в битките срещу ислямистите от ИДИЛ, както и със създаването на Сирийските демократични сили (SDF) и разширяването на подкрепата на антитерористичната коалиция през 2017 YPG утвърждават своята структура. Целта е осигуряването на по-добра защита на регионите, които са контролирани от Автономната администрация. Територията на последните  се разширява и кюрдската гражданска структура управлява дори там, където кюрдите са малцинство спрямо местните арабски племена. На практика, отделните войскови единици са заимствани от световната практика, само числеността им е по-малка. В йерархията на частите по възходяща линия можем да отбележим следните звена: отделение (Tîm); взвод (Taxim), състоящ се от три отделения; рота (Belûk), състояща се от четири до шест взвода; батальон (Tabur), състоящ се от четири до осем взвода, с по 40 до 50 войници и полк (Foc), състоящ се от четири до осем батальона, с по 300 до 400 войници. [7] До турската военна интервенция през 2018 в най-западния кантон Африн YPG разполага с осем батальона с приблизителна численост от около 2 000 бойци. Бойци на въпросната кюрдска милиция има още в Кобане, ал Джазира Хасаке, ал Джазира ал Муабада, Алепо и Табка.

Чуждестранните доброволци

В редиците на YPG има множество чуждестранни бойци. Огромната част идват по идеологически причини, демонстрирайки солидарност с борбата срещу Турция и терористите от ИДИЛ. Първите доброволци в битката на кюрдите са чужденци, симпатизиращи на Кюрдската работническа партия (ПКК). Те са членове на християнски милиции в Северен Ирак, които са обучени от инструктори на организацията с нестопанска цел „Синове на свободата“, създадена от холандеца Матю ван Дайк. Изглежда, че първите западни ветерани са имали по-скоро религиозни (християнски) мотиви. В последствие обаче става ясно, че в редовете на YPG навлизатт комунисти, анархисти, синдикалисти, маоисти, ходжаисти (привърженици на комунистическата версия на бившия албански диктатор Енвер Ходжа) и последователи на други левичарски организации. Това е причината въпросният приток на прохристиянски настроени западни бойци да прекъсне. Новата вълна чужденци коренно се отличава от първата генерация про-YPG чуждестранни доброволци. Рекрутирането на този тип военен контингент, особено на англоговорящите, става чрез уебсайт, създаден от YPG за каузата. Ентусиастите започват да изучават местния кюрдски диалект курманджи, резервирайки си пътуване до територията, контролирана от сирийските кюрди. В продължение на години маршрутът до Рожава преминава през град Сюлеймания, Ирак, докато Кюрдското регионално правителство (KRG) на Ирак не предприема действия за спиране на този тип поток от бойци. Понастоящем сайтът за набиране на доброволци за YPG е само начална страница, обясняваща, че маршрутът е блокиран. Все пак не е труден достъпът до стария сайт чрез странични линкове.

Най-старата чуждестранна военна част в Рожава е Международният батальон за свобода (МБС). Той е създаден през юни 2015 в град Рас ал Айн предимно от активисти на леви организации и политически партии. Става въпрос за комунисти, анархисти, синдикалисти, маоисти, ходжаисти и други. Те възпроизвеждат опита на интернационалните бригади, формирани от световното комунистическо движение по време на Гражданската война в Испания и воюващи  срещу войските на генерал Франсиско Франко. Много от присъединилите към отделните части на МБС са в редовете на кюрдската милиция още преди създаването на чуждестранния корпус. Основният принцип на сглобяването на различните подразделения е езиковият критерий. Някои наричат МБС турскоговорящ, тъй като мнозинството части са съставени от активисти на разнообразното турско ляво и крайноляво политическо пространство. Водещите бойни части са:

• Революционната комунарска партия (DKP), която е резултат от сливането на Турската революционна партия и Движението за освобождение. В Турция тя е забранена, тъй като се отъждествява с ПКК. [8]
• Звено за марксистко-ленинска пропаганда (MLSPB), познато още като Народноосвободителна партия - Фронт на Турция/Марксистко-ленинско звено за въоръжена пропаганда (THKP-C/MLSPB). Това е група, отцепила се от оригиналната THKP и е известна с атентатите си срещу американски военни цели в Турция. [9]
• Обединените сили на свободата (BÖG) e най-многобройната група в рамките на YPG. Тя е съставена от няколко левичарски групи от завърнали се от чужбина турски граждани. Част от нея е
• Марксистко-ленинска комунистическа партия (MLKP) e нелегална проходжаистка турска политическа организация. Нейните бойци още от 2012 воюват в Сирия рамо до рамо с първите кюрдски военни части. Кюрдски източник твърди, че MLKP е част от кюрдска военна коалиция, която през 2014, под ръководството на ПКК, дава отпор на терористите от ИДИЛ. Последните се стремят да ликвидират физически язидското кюрдско малцинство в провинция Синджар, Северен Ирак.[10] Независимо, че кюрдските левичарски организации наричат Запада „колонизатори“, те се обръщат с призив към него да помогне да се спре геноцида на язидите от ислямските екстремисти. През август 2014 президентът Барак Обама дава разрешение да бъдат нанесени въздушни удари срещу терористите и американските военни самолети да хвърлят пакети с храна на бягащите язиди в синхрон със защитаващите ги бойци на ПКК.[11] Всичко това е факт независимо, че за САЩ и Европейския съюз ПКК е терористична организация.

Язидските кюрди практикуват язидизма, монотеистична етническа религия с корени в древна иранска вяра. Тя почита един,единствен Бог и ангела Мелек Таус, символизиран от паун. Религията им е различна от исляма и другите монотеистични вероизповедания. Мнозинството мюсюлмани я смятат за ерес, наричайки язидите „адвокати на дявола“. Ислямските радикали като Ал Кайда и ИДИЛ преследват язидите, подлагайки ги на физическо изтребление. Язидизмът споделя някои предислямски корени с други кюрдски вероизповедания като алевизма и ярсанизма. [12]

• Освободителната армия на работниците и селяните на Турция (TIKKO), която е въоръженото крило на промаоистката Комунистическата партия на Турция/Марксистко-Ленинистка (TKP/ML). На 25 март 2016 седалището на въпросната организация в град Рас ал Айн е обект на въоръжено нападение. Двама члена са леко ранени и има нанесени щети на сградата. Двама заподозрени са арестувани от кюрдската полиция и силите за вътрешна сигурност Асайиш.[13]
• „Социално въстание“ е основана през 2013  в Турция от група зелени анархисти в град Тузлучайър.[14]
• Комунистическа реконструкция (RC) е марксистко-ленинска група от Испания. Нейното знаме е едно от тези, които издига Втората испанска република. RC има силни връзки с MLKP, а бойците и се бият като членове на тази турска формация. Такива има дори във вече споменатата гореща точка в провинция Синджар, Ирак. След завръщането си в Испания, някои от членовете на радикалната испанска организация са арестувани от правителството, защото са се сражавали извън територията на страната, без разрешението на държавата, излагайки на риск  интересите и.Според испанския вътрешен министър, „задържаните, в сътрудничество с други лица, пребиваващи в различни европейски страни, са осигурявали необходимата инфраструктура за разселените лица, за да пътуват в чужбина и най-накрая да се интегрират в редиците на Отрядите за народна защита (YPG) или в едно от въоръжените крила на организацията“ като „по-голямата част от арестуваните принадлежат към групата „Комунистическа реконструкция“. Според лидера и основател на „Комунистическа реконструкция“ Роберто Вакеро обаче, неговата формация не участва в конфликта в Рожава.[15]
• Революционният съюз за интернационална солидарност (на гръцки ΕΣΔΑ или RUIS) е гръцка анархистка военизирана група, основана е през 2015. Веднага след избухването на гражданската война в Сирия отделни гръцки анархисти отиват да се бият в Рожава. Те се сражават против правителството в Дамаск и против ИДИЛ, като се стремят да натрупат боен опит, за да го приложат по-късно в Гърция, след като се върнат в родината си. Едва през 2015 формират самостоятелна гръцкоговоряща бойна единица. През май 2017 представител на RUIS прави изявление, че неговата организация действа „от Рожава до Атина“, което провокира остра реакция сред гръцките органи за сигурност.[16] Сред легендарните фигури в редовете на гръцката анархистка военна част е исландският анархист Хайкур Хилмарсон. Той е син на известната исландска писателка Ева Хауксдоттир. Исландецът участва в превземането на сирийската столица на ИДИЛ – Ракка, но е убит в началото на 2018 при турската военна операция в Африн. Тялото му не е открито.[17] Според RUIS, той е „станал безсмъртен“ и  примерът му е  вдъхновил членовете на организацията да продължат „съпротивата срещу фашизма и тиранията“. Като продължение, RUIS призовава за нападения срещу активи на турската държава в Гърция. В оттговор през 2019 крайнолеви групи, свързани с организацията нападат турското консулство в Солун и подпалват турски дипломатически автомобил.[18]
• Бригадата „Боб Кроу“ (BCB) са група левичари от Великобритания и Ирландия. Тя носи името на английски синдикален лидер, впоследствие самоопределил се като „комунист/социалист“. През март 2014 той умира от инфаркт. Членовете на BCB изразяват солидарност със стачкуващите по това време железопътни работници в Обединеното кралство. Старши помощникът на генералния секретар на железопътния синдикат RMT Стив Хедлиетар отбелязва: „Боб би бил щастлив, ако млади хора от Великобритания се борят срещу силите на злото в негово име. Голям почитател на международните бригади, които се сражаваха в Испания, Кроу, разбира се, би направил паралел с новите интернационални бригади, борещи се срещу клерикалния фашизъм и защитаващи язидските, мюсюлманските и християнските работници от робство и преследване.“[19]

На 2 септември 2016 бойците от бригадата „Боб Кроу“ се преместват, от фронта в Ракка срещу отстъпващата ИДИЛ, на фронта в град Манбидж срещу турската армия и нейните прокси милиции. Англоговорящите бойци декларират: „Когато дойдохме да защитим революцията, имахме предвид всички нейни врагове - големи или малки“.[20]

• По подобие на англоговорящите комунисти, техните френски колеги формират бригадата „Анри Красуцки“.Това е името на един лидерите на профсъюза CGT и Френската комунистическа партия. От бойното поле в Сирия членовете на военната част изразяват своята солидарност със стачкуващите работници от френската авиокомпания Air France.[21]
• Международните революционни народни партизански сили (съкратено IRPGF) e самоорганизирал се корпус от чужденци – анархисти. Формирането на IRPGF е обявено на 31 март 2017 във видеосъобщение до няколко революционни уебсайта и медийни организации. Според декларацията на групата, целта й е да защити социалната революция в Рожава и да разпространява анархизма. Интересното е, че в рамките на тази организация на 24 юли се създава и първият LGBT батальон (TQILA).[22] Той участва в превземането на столицата на ИДИЛ Ракка. Снимката с разпънатото от бойците на военната част знаме, изобразяващо дъгата, бързо намира място в световните информационни бюлетини. Реакцията на създаването на тази бойна част, както и на знамето на LGBT е крайно негативна кактоо в Анкара, така и в консервативните ислямски среди. Вероятно под американски натиск, на 24 септември 2018, IRPGF е разпуснат.[23]
• Бригадата „Майкъл Израел“ е създадена в началото на 2018 по време на битката при Африн. Тя се появява като международно доброволческо формирование. Носи името на американски боец от Международния батальон за свобода, Майкъл Израел, известен още като Робин Агири. Той е убит на 24 ноември 2016 от турските ВВС североизточно от пограничния сирийски град ал Баб, по време на операцията „Щитът на Ефрат“. В първото си прессъобщение, публикувано на 13 февруари 2018, бригадата се представя като „група от комунисти, социалисти, анархисти и антифашисти от всички, четири краища на света,… обединени в Рожава от принципите на солидарност, интернационализъм и антифашизъм“. Бойната част е съставена от крайнолеви чуждестранни доброволци, предимно турци и граждани на западни държави.[24]

На 19 февруари 2018 бойната част обявява, че отива на фронта в Африн. Силната турска офанзива обаче я принуждава на 22 март 2018 да се оттегли от сирийско-кюрдския анклав. След съобщението за ликвидирането на един от нейните бойци – турския доброволец Шевгер Махно, остатъците от бригадата, са изпратени на източния фронт. [25]

Второто военно поделение, част от чуждестранния контингент на YPG, е „YPG Enternasyonel“. Бригадата е формирана през декември 2016, а първият ѝ командир е итало-мароканецът Карим Франчески, известен с бойния си псевдоним Марчело. В много голяма степен, той е причината кюрдските генерали да и гласуват доверие и да не я включат в предходната войскова част.  Първоначално, тя действа като полуавтономен взвод под командването на командира на бригадата Хевал Тауфик, който назначава Карим Франчески за неин лидер. Франчески успява за кратко време да усвои диалекта курманджи, използван от сирийските кюрди, което го прави годен за бърза комуникация с централното кюрдско командване. Неговото постоянно лобиране пред командването на YPG, подкрепено от репутацията му на компетентен воин, участвал в обсадата на Кобане, допринася за създаването на „YPG Enternasyonel“. Ако в предходния международен батальон турският е преобладаващият език, а ръководството му е съставено от турци, тази военна част е англоезична, а командирите са граждани на западни държави. Опитът на Франчески и владеенето на множество езици го правят ключова фигура в организирането на западни доброволци от цяла Европа и САЩ. По-голямата част от тях са анархисти, социалисти и комунисти, но немалко са просто авантюристи, които искат да влязат в реална бойна обстановка. Както отбелязват журналистите Сет Харп и Педро да Фонсека, „става въпрос за „войници на късмета“, ветерани от Френския чуждестранен легион или от войните в Ирак и Афганистан. В същото време, Франчески е идеологически мотивиран, твърдейки че се бори за „социализма в Рожава, подобно на интернационалните бригади по време на Гражданската война в Испания“. „YPG Enternasyonel“ се самоопределят като бойци, присъединили се към битката срещу ИДИЛ в Сирия. Карим Франчески твърди, че „капиталистическото общество е пропаднало, точно каквото е било египетското по времего на пирамидите и фараоните.“ Самият той е последовател на идеите на Мао Дзедун и носи на ръкава си  портрета на покойния китайски лидер.[26] Интересно е, че  определя  отряда си като Antifa International Tabur или просто Батальона Антифа.[27] Участието и по-късните преживявания на Франчески в революцията в Рожава са документирани в книгата му „Не умирам: Батальонът на италианския командир, който освободи Кобане от ИДИЛ“, в която разказва за ролята си в битката за Кобане и войната с ислямистите.[28]

Според вече споменатия материал на Сет Харп и Педро да Фонсека, „YPG Enternasyonel“ има сериозен принос в превземането на сирийската столица на ИДИЛ – Ракка. Освен това участва и в офанзивата в Манбидж през 2016, в кампанията в Дейрезор (2017-2019), в съпротивата срещу турската инвазия в Африн през 2018 и срещу турската офанзива в Североизточна Сирия през 2019. Впоследствие обаче подразделението е разпуснато като оцелелите бойци се завръщат  родината си.[29]

Силите за вътрешна сигурност

Втората  силова структура на сирийските кюрди носи официалното наименование  Сили за вътрешна сигурност на Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия (СВСДААСИС) или, за по-кратко, Сили за вътрешна сигурност (СВС). Структурата е известна още като Асайиш в регионите ал Джазира, Ефрат и Африн (до прогонването на YPG от кантона от турската армия през 2018 ). Сформирани в ранните етапи на сирийската гражданска война, частите на СВС първоначално са създадени за да осъществяват полицейски контрол в районите, контролирани от Върховния кюрдски комитет. През октомври 2013 ръководството на Асаийш твърди, че има 4000 членове, а през 2017 броят им нараства до над 15 000.[30] Понастоящем той се оценява на около 30 000 души.[31] Кюрдите доминират етнически в Асаийш, въпреки че половината от активната им членска маса в района на Джазира са араби, а около 300 туркмени също участват, предимно в Тел Абяд. През 2017 членовете на СВС получават месечна заплата от 120 долара, което е над средните месечни заплати на сирийските държавни служители. По това време последните получават около 70 долара. Всичко това показва наличието на сериозни материални стимули за привличането към кюрдските полицейски сили.  

Според конституционното устройство на Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия, полицейската дейност е отговорност на автономните подрегиони. Като цяло, местните сили на Асаийш включват 26 официални филиали, чиято задача е както да гарантират сигурността, така и да намират решения на възникващите социални проблеми. СВСДААСИС изпълнява следните функции:

• Управление на контролно-пропускателните пунктове;
• Управление на антитерористичните сили;
• Управление на разузнавателната агенция;
• Управление на Дирекцията за борба с организираната престъпност;
• Управление на Дирекцията за движението по пътищата;
• Управление за Службата за разминиране;
• Управление на Финансовата Дирекция.

До 2016 са създадени 218 офиса и 385 контролно-пропускателни пункта, чийто личен състав на конкретната служба е не по-малко от 10 души. Около сто офиса са предназначени да гарантират сигурността на гражданите в борбата срещу терористите от ИДИЛ. По-големите градове имат генерални дирекции, отговарящи за всички аспекти на сигурността, включително за контрола по пътищата. Всеки подрегион има отделно звено със специални антитерористични части. През 2017 за ръководител на СВСДААСИС е назначен бившият журналист Дживан Ибрахим.[32]

В региона ал Джазира дейността на Асаийш се подпомага от асирийските полицейски сили Sutoro. Във всички райони, в които доминира християнското население тази милиция изпълнява тъждествени на СВСДААСИС функции. Официално асирийските сили за сигурност са подчинени на Асаийш и  нейни представители участват в работата на Управителното и тяло. В същото време Sutoro се ползва с голяма вътрешна автономия. Нейните части патрулират в християнските квартали на Камишли, без участието на Асаийш, а назначенията са напълно самостоятелни. Охранителните служби Khabour и Nattoreh, също са попълнени с асирийски бойци, гарантиращи сигурността в градовете по поречието на река Хабур.[33]

В различните градове са създадени филиали на СВС, в чиито редици са привлечени местни жители. Такъв е Ракка, а в град ал Шададе клонът на Асаийш е съставен от жени. На 4 юли 2018 в Ракка се провежда форум , на които са одобрени два вида знамена. На първото е изписано само на арабски „Сили за вътрешна сигурност“, докато на второто е добавено и „Асаийш” на кюрдски (с латински букви). Използването им зависи от доминиращия етнос в даденото населено място. Така,в регионите Ракка, Табка, Дейрезор и Манбидж знамето е с арабски надпис, а в регионите ал Джазира, Африн и Ефрат се издига второто знаме.[34]

Асаийш много често участват и в директни сблъсъци с външни врагове. За такива са определени представителите на Националните отбранителни сили на бившето сирийско правителство. Така например, през 2016 СВС са част от кюрдските въоръжени сили в битката при Хасаке, а през 2021 антитерористичните сили към Асаийш влизат в реални бойни действия в Кимишли срещу същия противник. Очевидно за Асаийш нещата не се променят и през 2025, когато нейните сили участват в битката край Дейрезор между новата сирийска армия и кюрдските военни части. .

Особена роля играе женският контингент на СВС. Около 30% от личния състав на Асаийш са жени. В ръководството на всеки офис на СВС работят, задължително паралелно, мъж и жена. Ако в даден вътрешен конфликт (независимо какъв е той) има представителка на нежния пол, задължително сред разследващите има и жена. Не са редки случаите, при които те са обект на нападения от страна на радикални ислямски фундаменталисти. Обратното, жените в Рожава възприемат своето рекрутиране в Асаийш като акт на лично и колективно освобождаване и реализация.

През 2017 към Асаийш се създава и контингент, нареченСили за гражданска защита (HPC). Става въпрос за граждански доброволци по места. Към него по-късно се създава и женски клон. Целта на тази структура е да осигури обучение и навици на всички граждани на Административната автономия в поддържане на вътрешен ред и сигурност. Амбицията е, дори IFS да бъде разпусната, населението да придобие навици, които да са в унисон с публичния ред и стабилност.[35] Обучението на тези сили се осигурява предимно от американски или европейски инструктори, с  акцент върху програмата на антитерористичния контингент. В допълнение към подготовката за боравене с оръжие се преподават дисциплини като осъществяване на медиация, етика, история на Кюрдистан, противопоставяне на психологическата война, обща култура и самооценка.

Основната военна сила в Рожава са Сирийските демократични сили (SDF). Под тяхно командване са всички центрове, гарантиращи сигурността в регионите на Автономната администрация. Създаването на кюрдската милиция е обявено на 11 октомври 2015, по време на пресконференция в град Хасаке. Основната причина е необходимостта Глобалната коалиция за борба срещу ИДИЛ (ГКБИ), съставена от 89 партньори под егидата на САЩ да създаде сухопътна армия, с която да взаимодейства в разгрома на ислямистите. Самият международноправен субект е създаден през септември 2014 по молба на иракското правителство, което бе основен съюзник в битката срещу терористите в тази арабска страна. Основната задача на многонационалните сили е унищожаването на ислямските радикали в Ирак и в Сирия. Но, ако правителството в Багдад е надежден партньор във военните действия, в Сирия такъв липсва. Правителството на Башар Асад не се ползва с доверието на международната общност и най-вече на САЩ, които създават ГКБИ. До този момент водещ партньор в Сирия са YPG, към които в Турция са много чувствителни. Последната, която е съседна държава и пряко засегната от създаването на т.нар. „халифат“ от лидера на терористите от ИДИЛ Абу Бакър ал Багдади, възприема кюрдската милиция като част от ПКК и я обявява за терористична организация. В тази връзка през 2017 тогавашният командир на Командването за специални операции на САЩ генерал Реймънд Томас заявява, че американците са наясно с опасенията на Турция относно връзките на YPG с ПКК. Затова се налага въпросната милиция да промени името си и да включи в наименованието си думата „демократични“. Според Томас, именно така възниква името Сирийски демократични сили.[36]   

Втора важна причина е преформатиране на анти-Асад коалицията, тъй като до 2015 операциите Syrian Train and Equip не дават резултати. Програмата, която се ръководи от американските специални части и ЦРУ, с подкрепата на Великобритания и разузнавателните служби на някои арабски държави и за която са изразходвани около 500 млн. долара, успява да подготви едва 54-ма души. Те са наречени „Дивизия 30“, която бързо е разгромена от Фронта ал Нусра (ръководена от настоящия президент на Сирия Ахмед Шараа, известен тогава като Абу Мохамед ал Джолани). Същото се случва и с втория отряд от 75 бойци, обучени от САЩ.[37] Буквално, дни след прекратяването на споменатата операция Пентагонът прави първата доставка на около 45 тона въоръжения за новата кюрдска милиция. Причината за провала на споменатата американска програма е поставянето на изключително високи критерии, сред които са не само физически и психологически изисквания, но и условието кандидатът да не е принадлежал към нито една въоръжена сила. На практика, по това време подобно изискване е неизпълнимо, тъй като след избухването на гражданската война през 2011 Сирия се превръща в най-голямата „световна трудова борса за джихадисти”. Извън армията на режима и бунтовническите милиции е трудно да се намерят кандидат-бойци без военно минало. Очевидно стратезите в Пентагона и ЦРУ не могат да се ориентират добре в реалната политическа, военно-стратегическа и социална обстановка в арабската страна.

Третата причина е разширяването на периметъра на партниращите с ГКБИ организации извън традиционните до този момент YPG и YPJ. SDF покрива по-широки географски зони, включвайки общности извън кюрдската и така ограничава възможностите на ИДИЛ за съпротива. Първоначално, SDF са предимно кюрдско военно тяло, като в тях се включват само малки групи от християни, язиди, туркмени и араби. С течение на времето обаче, масовото арабско участие в кюрдските военни съвети и особено в битката за Ракка през 2015 показва на недоверчивите араби, че биха могли да работят заедно с кюрдите срещу ислямистите. Това насърчава рекрутирането на араби в SDF. До 2017 Министерството на отбраната на САЩ информира, че в кюрдската милиция вече съществува арабско мнозинство.[38] Проучване на американската НПО Wilson Center от 2019 също предполага, че по-голямата част от личния състав на SDF са араби. Анкетата се базира върху допитване до 391 бойци. От общия брой респонденти, 68,7% са араби, 17,2% кюрди, 12,5% християни, 0,9% язиди и 0,6% туркмени. За сравнение, самите SDF оценяват по това време, че 50–70% от бойците им са араби, 30–50% кюрди, 5% християни, 2% язиди и 2% туркмени.[39] Неофициални данни, цитирани в списанието „ал Маджалла“ през 2021, потвърждават наличието на значително арабско мнозинство – 65 000 от общо 100 000 души. Арабската печатна медия посочва и други причини за арабския наплив в кюрдската армия. От една страна, SDF се възприема като алтернатива на режима на Дамаск, на тъмните сили и на алауитската хегемония, но и като сериозен източник на добро заплащане. През 2023 заплатата на боец в SDF е 200 долара срещу 60 долара в държавния сектор, т.е. в правителствените служби. [40]  

Учредителният документ за създаването на SDF е подписан от следните милиции и въоръжени групи

• Отряди за защита на народа (YPG)
• Отряди за защита на жените (YPJ)
• „Силите на ал Санадид“ – милиция, формирана от арабското племе ал Шамр, воюващо срещу ИДИЛ. Става въпрос за бившата милиция „Джеиш ал карама“, чиито бойци са между 4 000 и 5 000. Впоследствие милицията променя името си на „Хума ал джазира“ (Пазители на ал Джазира-бел.авт.);[41]
• „Асирийски военен съвет“, създаден на 8 януари 2013 с цел да защитава асирийското малцинство, присъстващо предимно в провинция Хасаке. Бойците му воюват най-вече срещу ИДИЛ и ал Нусра. Участва и заедно с YPG и по-късно в рамките на SDF на иракска територия.
• „Бригада на революционерите на Ракка“, формирана през септември 2012. Първоначално групата се бори срещу правителствените войски на Башар Асад заедно с ислямистите от ИДИЛ, ал Нусра, „Ахрар ал Шам“ и други. През 2014 обаче, вече се сражава редом с кюрдите срещу предишните си съюзници.  
• Коалицията „Ефратският вулкан“ е анти-ИДИЛ съюз от арабски бойци, борещи се за прогонването на терористите от Ракка и Алепо.
• „Армия на революционерите“, която е създадена като анти-ИДИЛ и анти-Асад коалиция. Част от нея е и Сирийската свободна армия, оглавявана от Риад Асаад. Последната е създадена още в самото начало на сирийската гражданска война от дезертьори от армията на режима на Башар Асад.
• „Бригадата на селджуците“. Тя е създадена през 2013 в село Рай в провинция Алепо. Оглавявана е от полковник Талал Сило, който е туркмен. Първоначално се присъединява към „Армията на революционерите“, а впоследствие - към SDF. Сило става говорител на кюрдската милиция през периода 2014-2017, преди да дезертира в Турция.
• Бригада „Слънцето на Севера“ е създадена на 16 април 2014 от бригаден генерал Мохамед Хаму, дезертьор от армията на режима на Асад. Това става в град Манбидж, провинция Алеппо. Към него се присъединява милицията „Ахрар Сурия“ и отделни бойци, а няколко дни по-късно и други по-малки групи. Въпросните военни части са ръководени от бивши командири на опозиционната формация „Кюрдски фронт“. [42]

Структурата SDF не успява да осигури пълна координация и безоблачно съжителство между отделните си елементи. Причините са от различно естество. На първо място е съперничеството между отделните военни организации с оглед налагане на контрол върху по-големи територии. Стимул в това отношение е фактът, че SDF и в частност кюрдското им ядро - YPJ и YPG, налага властта си върху територии, в които кюрдите са малцинство. Такива са провинциите Ракка и Дейрезор. На второ място са раздухваните от Турция вътрешни интриги на базата на нейното влияние върху туркмените и върху някои милиции от бившата Сирийска свободна армия. Така например бригадата „Революционерите от Ракка“ напуска кюрдската милиция, обявявайки саморазпускането си. Впоследствие обаче част от нейния личен състав декларира, че членовете й отново се събират и постъпват за втори път в редовете на SDF.

Интересното е, че след създаването на водещото въоръжено формирование на сирийските кюрди се появява и негово политическо крило. Обикновено класическият процес протича в обратна посока; първо възниква политическият субект, а след него – въоръженото му крило. След двудневна конференция на 10 декември 2015 се появява и Сирийският демократичен съвет (SDS). В духа на кюрдската кадрова традиция начело застава тандем, включващ учения и правозащитник Хайтам Мания и члена на управляващата партия PYD Ил Ахмед. Членовете му са с различен етнически произход и религиозна принадлежност.[43] Впоследствие въпросната дихотомна форма (военен и политически орган) се възпроизвежда в отделните градове на Автономната администрация и се превръща в основа на реалното управление по места. 

Ролята на генерал Мазлум Абди

Генерал Мазлум Абди е командващ на най-силната военна част в Североизточна Сирия. Той е роден през 1967 в Кобане с името Ферхад Абди Шахин в семейство на сирийски кюрди. Завършва Инженерния факултет на Университета в Алепо. През 1990 се присъединява към ПКК. Става личен приятел на лидера Абдулла Йоджалан и фаворит на члена на висшето ръководство на ПКК и негов сънародник Ердал Бахоз. Вероятно именно последният го препоръчва за ръководител на сирийските кюрди след като Абди доказва лоялността си към кюрдската кауза. Той работи за нея в Сирия и в Турция, а в периода 1997-2003 - и в Европа, където се укрива. По-късно се мести в Ирак, където участва в реални бойни действия. През 2005 става член на висшето командване на ПКК. След избухването на гражданската война в Сирия, през 2012 последното го изпраща отново в  родината му, за да организира действията на YPG.

Кюрдският генерал поддържа отлични отношения със Съединените щати. През октомври 2019 група американски сенатори предлагат на Държавният департамент да издаде на Абди виза, за да може той да обсъжда ситуацията в Сирия в САЩ. В отговор турският министър на правосъдието Абдул Хамид Гюл критикува американското правителство, че третира Абди като „легитимна политическа фигура“. Той заявява, че е депозирано искане от Анкара командващият на SDF да бъде екстрадиран в Турция, ако стъпи на американска земя. Абди е поствен на девето място в списъка на най-издирваните терористи на турското правителство като Анкара предлага награда от 9 милиона лири за залавянето му. На 9 октомври 2019 президентът на САЩ Доналд Тръмп изпраща писмо до турския президент Реджеп Тайип Ердоган, като прилага бележка от Абди, предлагаща приемането на американското посредничество в спора между Турция и YPG. Американският държавен глава отстоява пред Ердоган тезата, че Абди е „готов да направи отстъпки, които не са правени в миналото“. По време на държавното посещение на Ердоган в САЩ на 14 ноември 2019 обаче, турският президент депозира множество документи, в които се твърди, че Абди е терорист. Всъщност, причината е нарасналото международно влияние на генерала, което води и до покачване на напрежението между SDF и ПКК. Ръководството на последната осъжда „личната популярност“ на Абди и изразява загриженост относно неговите „успехи, повишаващия се имидж и задълбочаващите се връзки“ със САЩ.[44] Всъщност, отношението към Мазлум Абди илюстрира разликата, която американската дипломация и военен истъблишмънт правят между турската ПКК и сирийските SDF и YPG.

Американската подкрепа за кюрдската милиция остава основната гаранция за стабилната и перспектива на фона на враждата към нея, демонстрирана от Турция и нюансираната такава от правителството в Дамаск. Както вече отбелязах, именно Пентагонът формира, обучава и финансира SDF. Докато това бе гарантирано, Автономната администрация  продължаваше да съществува. В съвместен доклад, публикуван на 12 септември 2017, НПО-тата „Проект за докладване на организираната престъпност и корупцията“ (OCCRP) и „Балканска мрежа за разследващи репортажи“ (BIRN) информират, че американското министерство на войната е доставило до момента на публикуването на документа оръжия на стойност около 2,2 милиарда долара на кюрдската милиция.[45] В отделна информация от 12 февруари 2018 самият Пентагон публикува бюджетен план за 2019, в който се вижда, че по отношение на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия се включват 300 милиона долара за SDF и 250 милиона долара за граничната сигурност на региона. Анализът на информацията показва, че САЩ оценяват нуждите на кюрдските въоръжени сили в Сирия на около половин милиард долара.[46]

След падането на режима на Асад на 8 декември 2024 Мазлум Абди се среща със сирийския президент Ахмед ал Шараа. На 10 март 2025 двамата подписват декларация, че SDF ще се интегрират в новоформираната сирийска армия. Разногласията между двете страни обаче са очевидни. На първо място, кюрдите искат това да стане ан блок, докато сирийското правителство се стреми то да стане на индивидуално ниво. Командването на SDF не отстъпва от настояването си да се запази йерархията вече изградена в рамките на кюрдската милиция. На свой ред, сирийското министерство настоява всеки военнослужещ да бъде оценяван персонално. На второ място, новата сирийска армия, в която доминират бившите ислямистки милиции, не приема в редиците си жени, т.е. министърът е на мнение, че YPJ трябва да бъде закрита. Подобно искане противоречи на кюрдските традиции за равнопоставеност на половете, в това число и в армията. Отделно, Дамаск въобще не преговаря  за интегрирането на Асаийш, тъй като се придържа към презумпцията, че кюрдските сили за вътрешна сигурност имат потенциал да създадат структури, които ще останат извън контрола на правителството.[47] Същото важи и за вливането на структурите на Автономната администрация в правителствените органи. Поради това разминаване на позициите на двете преговарящи страни периодично се достига до въоръжени сблъсъци по места.[48]

Все пак процедурата по сливането започва да се осъществява, след намесата на командването на ГКБИ. Това се налага тъй като SDF е важен компонент на антитерористичната коалиция. През ноември 2025 числеността на кюрдската милиция е оценена на повече от 100 000 бойци. Ръководството на SDF е представило на ГКБИ списък от 70 командири, които да участват в командването на три бригади като начална крачка към сливането със сирийската армия. Първото подразделение е разположено в сирийския регион ал Джазира, второто - в региона на река Ефрат, а третото - в град Дейрезор. Една от бригадите ще бъде натоварена с антитерористични операции в координация със силите на Международната коалиция в цяла Сирия. Съответно, SDF предлага тримата бригадни командири да ръководят трите специални бойни единици под егидата на Генералния щаб на националната армия. Освен това кюрдите трябва да получат 30% от ръководните позиции в Генералния щаб, както и отделни позиции в самото Министерство на отбраната. Предложените кюрдски офицери имат „специални заслуги в битката срещу терористите от ИДИЛ и защитата на районите, освободени от бившия режим в Северна и Североизточна Сирия. Всички те са взимали решения, гарантиращи правата на кюрдските граждани.“[49] През декември 2025, за първи път на SDF е връчено писмено предложение за интегрирането на кюрдските бойни единици в сирийската армия. Споменатите по-горе три бригади ще станат част от националната армия като бойни части, а не като отделни бойци. Общата численост на визираните кюрдски части е 50 000 души. Приложен е и списък от 100 офицери, които ще ги командват.[50] Това означава, че сирийското Министерство на отбраната се е съгласило с някои от условията на SDF. За 2026 се отлага изработването на решение по отношение на YPJ и дислоцирането на некюрдски военни части на територията на Рожава, за което настоява правителството в Дамаск, но което кюрдите не приемат, както и политическите различия между преговарящите страни (най-вече изменението на Конституционната декларация и произтичащите от нея правни последици за устройството на държавата).[51]     

Друг вид силови структури, ръководени от PYD, са частите на въоръжените квартални граждански гвардейци - HPC (Hêzên Parastina Cewherî), действащи в общините. В рамките на тези сили са сформирани и „специални части“ (HXP), първият випуск от които са рекрутирани и обучени през 2017 в Африн. Отделно съществува и Военна полиция (Yekîneyên Diziplîna Leşkerî). Нейната задача е да арестува членове на SDF, чиито действия се оценяват като противоуставни. Според закона за военната повинност и самозащитата, всички мъже на възраст между 18 и 30 години са задължени да отслужат шестмесечна военна служба. Изключения са направени единствено за тези, в чието семейство имат членове на YPG или Асаийш, както и такива, в чието семейство има „мъченици“ на „кюрдското народноосвободително движение“. Според сирийската практика обаче, в немалко случаи, лица с връзки във властта просто не служат в армията. Обичайна практика е и бягството в териториите, контролирани от правителството в Дамаск или в чужбина. Това води до множество арести на КПП-тата на подобни лица от членовете на Асаийш.

Според законите за  военната повинност, наборниците служат само в районите, от които произхождат и не трябва да бъдат изпращани на фронтовата линия. Ако обаче са доброволци, те могат да отидат в други райони. По време на войната с ИДИЛ множество наборници са изпратени в райони с преобладаващо арабско население. Не е ясно, дали са били доброволци или са пратени против волята им. Особено показателен е случаят с превземането на столицата на ИДИЛ Ракка или с отбраната на Манбидж.[52]

Обвинениията срещу кюрдските милиции

Не всички информации, свързани със SDF, са с позитивна конотация. На 24 април 2024 „Амнести Интернешънъл“ излиза с доклад, че кюрдската милиция е извършила мащабни нарушения на човешките права на повече от 56 000 души, включително 30 000 деца и 14 500 жени. Последните са държани за неопределено време в най-малко 27 центъра за задържане за лица с „предполагаема принадлежност към ИДИЛ“. Според документа, сред задържаните са стотици язиди, сирийци, иракчани и чуждестранни граждани от близо 74 други държави. Мнението на световната правозащитна организация е, че мнозина от тези хора са задържани без официални обвинения. Претенциите са, че хвърлените в кюрдските затвори са държани в нечовешки условия и са подложени на мъчения, включително тежки побоища, стресови позиции и електрошокове, като хиляди са изчезнали. Жените също са били подложени на сексуално и основано на пола насилие от членове на силите за сигурност на SDF, както и на нападения от други затворници за предполагаеми „морални“ нарушения. Генералният секретар на „Амнести Интернешънъл“ Агнес Каламар обвини правителството на САЩ, че играе централна роля в създаването и поддържането на тази система.[53]

Друго обвинение срещу военните части на сирийските кюрди е за етническо прочистване на населени места, в които доминиращо живеят други етнически малцинства. Така например катарският сателитен канал ал Джазира съобщава за масови претърсвания на къщи и експулсиране на жителите на град Тел Абияд, след като от него са прогонени джихадистите на ИДИЛ. Турция пък постоянно обвинява SDF, че кюрдите прогонват коренното население на Северна Сирия, което бяга в съседната страна.[54]

Има и обвинения за рекрутиране на деца във въоръжените сили,[55] както и за прилагане на полицейско насилие за разгонване на протестиращи срещу властта на SDF в Североизточна Сирия.[56]

Нито една структура от въоръжените сили на Рожава не получава официално регулирани заплати. Техните членове получават финансова помощ, в зависимост от частта и финансовото положение на семейството. Все пак съществуват някакви рамки на материалното възмездяване на бойците. През 2017 членовете на YPG, които са имали семейство получават месечна сума от около 40 000 - 50 000 сирийски лири, която е равна на около 180 щатски долара. Сходна е сумата за полицаите от Асаийш, докато новопостъпилите от HXP получават чувствително по-малко, а именно около 25 000 сирийски лири или 115 щатски долара. Освен това доброволците в Кобане получават и мобилни телефони, най-вече за да си помагат в тежката военна обстановка. Все пак заплащането е силно децентрализирано и диверсифицирано, тъй като осигуряването на тези суми е свързано с възможностите на отделните кланове и племена, които излъчват бойци в рамките SDF. За сведение, през 2015 средните месечни семейни доходи в Рожава са били 140-196 щатски долара, което показва, че в присъединяването към въоръжените сили на Автономната администрация присъства и сериозен материален стимул.[57] Все пак те остават силно неконкурентноспособни по отношение на заплатите, осигурявани от ислямистките групировки като ал Нусра (300-350 долара) и ИДИЛ (500 долара, по време възхода и през 2014-2015)[58] Всичко това показва, че за значителна част от кюрдите материалните стимули не са били водещи при присъединяването към въоръжените структури на Автономната администрация.

Заключение

Въоръжените сили на сирийските кюрди са основната гаранция за оцеляването на Автономната администрация, което в момента е под много сериозен въпрос след настъплението на силите на новия ислямистки режим, подкрепено от арабските племена, срещу кюрдите. Нещо повече, ръководството на управляващата партия Демократичен съюз PYD е наясно, че без дисциплинирана и боеспособна армия не би могла да осъществи политическите си амбиции. А тези амбиции са да се изгради модел на управление, който на практика е сходен с този на иракските кюрди в съседен Башур. По същество обаче, структурните профили между двете кюрдски управленчески парадигми са доста различни, тъй като идеологически и организационно кюрдите в Рожава остават най-близко до оригиналните идеи на историческия лидер на ПКК Абдулла Йоджалан.

*Българска академия на науките

Бележки:

[1] Gold, D., Meet the YPG, the Kurdish Militia that Doesn’t Want Help from Anyone, VICE, 31.10.2012,  https://www.vice.com/en/article/meet-the-ypg/, последно видян 21.10.2025.  

[2] Knapp, M., Flach, A., E., Ayboga, Revolution in Rojava Democratic Autonomy and Women’s Liberation in Syrian Kurdistan, London: United Kingdom, Pluto Press, 2016.   

[3] Holmes, A., Arab Across Syria Join the-Kurdish Led Syrian Democratic Forces, 28.07.2018, MERIP,  https://www.merip.org/2020/07/arabs-across-syria-join-the-kurdish-led-syrian-democratic-forces/, последно видян 21.10.2025.  

[4] Шахид Хабат Дирк…масират каид таури, Мъченик Хабат Дирк… Пътят на един революционен лидер, PYD, 13.01.2023, https://pydrojava.org/%D8%A7%D9%84%D8%B4%D9%87%D9%8A%D8%AF-%D8%AE%D8%A8%D8%A7%D8%AA-%D8%AF%D9%q, последно видян 22.10.2025. 

[5] Би худур уофд итали…ифтитах аул академия кхас би ал имраа фи кобане, В присъствието на италианска делегация... в Кобани се открива първата академия за жени, Харака ал муджтамаа ал демократи тф.дм., 18.06.2018, https://tev-dem.com/ar/2018/06/18/%D8%A8%D8%AD%D8%B6%D9%88%D8%B1-%D9%88%D9%81%D8%AF-%D8%A5%D9%8A%D, последно видян 23.10.2025. 

[7] Ал буни ал аскария уа ал амния фи манатик ал идара ал датия, Военни и охранителни структури в автономните административни райони, Omran Strategic Studies, 31.10.2017,  https://www.omrandirasat.org/%D8%A7%D9%84%D8%A5%D8%B5%D8%AF%D8%A7%D8%B1%D8%A7%D8%AA/%D8%A7%D9%84%D8%A9.html, последно видян 23.10.2025.

[8] Kilpatrick, C., The Online Left Goes to War, Jacobin, 27.08.2017, https://jacobin.com/2019/08/the-online-left-goes-to-war, последно видян 24.10.2025.

[9] Around the World; Turks Execute 2 Terrorists who Killed U.S. Sailor, NYTimes, 26.06.1982,  https://www.nytimes.com/1981/06/26/world/around-the-world-turks-execute-2-terrorists-who-killed-us-sailor.html, последно видян 24.10.2025.  

[10] MLKP Fighters also in Singar, Kurdistan info, 23.08.2013, https://web.archive.org/web/20160304093331/http://www.kurdishinfo.com/mlkp-fighters-also-sinjar, последно видян 24.10.2025.   

[11] 10 days in Iraq: Air Drops, Air-strikes and 200 000 New Refugees, 19.08.2014, https://www.bbc.com/news/world-middle-east-28761383, последно видян 24.10.2025.    

[12] Allison, C., The Yazidis, Religion, 25.01.2017, https://oxfordre.com/religion/display/10.1093/acrefore/9780199340378.001.0001/acrefore-9780199340378-e-254, последно видян 24.10.2025.  

[13] Islamic State bomb attack against Serekaniye HQ of TKP/ML – TIKKO, Signalfire, https://web.archive.org/web/20190829093909/http://www.signalfire.org/2016/03/28/islamic-state-bomb-attack-against-serekaniye-hq-of-tkpml-tikko/, последно видян 24.10.2025.       

[14] War against ISIS/DAESH: From Tuzlucayir to Kobane – Interview with Anarchist Warrior (Kurdistan), Radical Media, 6.07.2015, https://web.archive.org/web/20170728120141/https://325.nostate.net/2015/07/06/war-against-isisdaesh-from-tuzlucayir-to-kobane-interview-with-an-anarchist-warrior-kurdistan/, последно видян 24.10.2025.   

[15] Police Arrest Eight Spaniards and One Turk for Recruiting Fighters for PKK-KCK, News, 27.01.2016, https://web.archive.org/web/20171009233840/https://www.thespainreport.com/articles/599-160127162614-police-arrest-eight-spaniards-and-one-turk-for-recruiting-fighters-for-pkk-kck, последно видян 24.10.2025.   

[16] Greek Anarchists Wow to Implement Warfare Methods they Learned from PYD Terrorists in Syria, Daily Sabah,   https://www.dailysabah.com/europe/2017/05/29/greek-anarchists-vow-to-implement-warfare-methods-they-learned-from-pyd-terrorists-in-syria, последно видян 24.10.2025.

[17] Spencer, R., Veteran Icelandic activist Haukur Hilmarsson killed fighting for Kurds in Syria, The Times, 9.03.2018, https://www.thetimes.com/world/article/veteran-icelandic-activist-haukur-hilmarsson-killed-fighting-for-kurds-jtq3kcw97, последно видян 24.10.2025.

[18] Oz, V., Fighting Fire with Fire? An Assessment of the Potential Threats of Westerners Fighting against ISIS in Syria and Iraq, The Journal of Défense Sciences, 18.10.2022,  https://dergipark.org.tr/en/download/article-file/2299333, последно видян 24.10.2025. 

[19] Pullman, B., Rojava International Brigadiers Honore the Legendary Bob Crow, The Morning Star, 16.08.2026, https://web.archive.org/web/20160828134848/https://www.morningstaronline.co.uk/a-3be2-Rojava-international-brigaders-honour-the-legendary-Bob-Crow#.V8Lr0HbP1qY, последно видян 24.10.2025.     

[20] Baker, G., British YPG Fighters ahead to Manbij to Face Turkish Forces, MEE, 3.09.2016, https://www.middleeasteye.net/news/british-ypg-fighters-head-manbij-face-turkish-forces, 24.10.2025.   

[21] Sekkai, K., Syrie: le soutien da la brigade Henri Krasucki aux salaries d’Air France , Paris-Match, 28.09.2026, https://www.parismatch.com/Actu/International/Syrie-le-soutien-de-la-brigade-Henri-Krasucki-aux-salaries-d-Air-France-1077370, последно видян 24.102025.  

[22] First LGBT Unit Created to Fight ISIS in Syria. Its Name? The Queerer Insurrection, Newsweek, 24.07.2017,  https://www.newsweek.com/first-lgbt-unit-created-fight-isis-syria-its-name-queer-insurrection-641148, последно видян 24.10.2025.

[23] Final Communique of IRPGF,  IRPGF, 24.09.2025, https://theanarchistlibrary.org/library/international-revolutionary-people-s-guerrilla-forces-final-communique-from-irpgf, последно видян 24.10.2025.

[24] Puxton, M., Syrie-Brigade Michael Israel: des volontaires antifascistes contre l’armee turque, France-soir, 16.05.2026, https://www.francesoir.fr/politique-monde/syrie-brigade-michael-israel-des-volontaires-antifascistes-contre-larmee-turque, последно видян 24.101.2025.   

[25] Op.cit.

[26] Harp, S. P. Da Fonseca, The Untold Story of Syria’s Antifa Platoon, Rolling Stone, 10.07.2018, https://www.rollingstone.com/politics/politics-features/untold-story-syria-antifa-platoon-666159/, последно видян 26.10.2025. 

[27] Антифа е ляво антифашистко и антирасистко политическо движение. Самото наименование произлиза от немската дума antifaschistisch. Появява се в Германия през 30-те години на XX век. Понастоящем Антифа представлява силно децентрализирана мрежа от автономни групи в Съединените щати. Политическата дейност на Антифа включва както ненасилствени методи за директни действия, като например кампании с плакати и листовки, взаимопомощ, речи, протестни маршове и организиране на общности. Някои, които се идентифицират като Антифа, използват и тактики, включващи дигитален активизъм, доксинг, тормоз, насилие и увреждане на имущество. Поддръжниците на движението се стремят да се борят с крайнодесните екстремисти, включително неонацисти и бели расисти. Антифа се разраства през 2016, когато президентът Тръмб спечели първия си мандат. Паралелно с това движението изигра голяма роля в спечелването на изборите през 2020 от бившия президент Джо Байдън. Заедно с това на 25 септември 2025 президентът Доналд Тръмб обяви Антифа за национална терористична организация и я забрани на територията на САЩ. Има опити за създаването на Антифа и в България. За повече информация вж: Antifa Bulgaria, https://antifa-bulgaria.org/, последно видян 26.10.2025.   

[28] Franceschki, K., T., Brava, Non moriro stanotte. Un comandante, la sua squadra e la caduta dell’ISIS, Burreau Rizolli, 2018, ISBN 8817 10990.

[29] Op.Cit.

[30] Баян садир ан ал марказ ал иляни ал аам ли куа ал амн ал дахили фи шамал шарк сурия, Декларация, издадена от Генералния медиен център на Силите за вътрешна сигурност в Северна и Източна Сирия, ал Маукаа ал расми ли куа ал амн ал дахили – шамал уа шарк сурия, 23.01.2017,  https://web.archive.org/web/20210208035540/https://asayish.org/2021/01/23/%D8%A8%D9%8A%D8%A7%D9%86-%D8%B5%D8%A7%D8%AF%D8%B1-%D8%B9%D9%86-%D9%82-11/, последно видян 26.10.2025.  

[31] Баян би мунасабат ал дикра ал санауия ал тамина лил тахрир мадинат ракка мин танзим даеш ал ирхаби, Декларация по случай осмата годишнина от освобождението на Ракка от терористичната организация ИДИЛ, ал Маукаа ал расми ли куа ал амн ал дахили – шамал уа шарк сурия, 20.10.2025, https://asayish.com/?p=2478, последно видян 26.10.2025.

[32] Rojava Public Security Director Ciwan Ibrahim spoke to Saudi Newspaper, Yurtsever, 28.07. 2017,  https://yurtsever.org.tr/2017/rojava-asayis-baskani-ciwan-ibrahim-suudi-gazetesine-konustu-iran-isidden-daha-tehlikeli-107466/, последно видян 26.10.2025.  

[33] Assyrians Seek self-management in Hasake over Deal with PYD, Zaman al Wasl, 13.04.2017, https://web.archive.org/web/20170805222012/https://en.zamanalwsl.net/news/25221.html, последно видян 27.10.2025.    

[34] Northen Syrian Internal Security Forces Hold Congress in Raqqa, ANF News, 4.07.2017, https://anfenglishmobile.com/rojava-northern-syria/northern-syrian-internal-security-forces-held-congress-27973, последно видян 27.10.2025.

[35] Rojava Défense Force Drows Thousands of Recruits, Rudaw, 4.06.2015,  https://www.rudaw.net/english/middleeast/syria/04062015, последно видян 27.10.2025.   

[36] U.S. General told Syrian’s YPG: „You have got to change your brand“, Reuters, 22.07.2017, https://www.reuters.com/article/world/us-general-told-syrias-ypg-you-have-got-to-change-your-brand-idUSKBN1A62SS/, последно видян 27.10.2025.   

[37] Syrian Commander of U.S.-trained Fighters is kidnapped by Al Qaeda Affiliate, The Minnesota Star tribune, 31.07.2015, https://www.startribune.com/syrian-commander-of-u-s-trained-fighters-is-kidnapped-by-al-qaida-affiliate/320211681, последно видян 27.10.2025.   

[38] U.S. Commander says Syrian Arab Coalition is now majority group within SDF, Rudaw, 3.03.2017, https://www.rudaw.net/english/middleeast/syria/03032017, последно видян 27.10.2025.   

[39] Holmes, A., SDF’s Arab Majority rank Turkey as Biggest Treat to NE Syria, Wilson Center, 2019, https://www.wilsoncenter.org/sites/default/files/media/documents/publication/sdf_arab_majority_rank_turkey_as_biggest_threat.pdf, последно видян 27.10.2025.

[40] Mahmud, R., Why Arabs are increasingly joining SDF in Syria’s northeast, Al Majella, 9.06.2023, https://en.majalla.com/node/295071/politics/why-arabs-are-increasingly-joining-sdf-syrias-northeast, последно видян 27.10.2025.     

[41] Мохамед, М., Мукатилу ал кабаил ал арабия фи „ксд“ бейна нареи „ал тахмиш“ уа „ал ихмал“ ал хукуми, Арабските племенни бойци в Сирийските демократични сили (SDF) са разкъсани между маргинализацията и правителственото пренебрегване, ал Шарк ал аусат, 5.11.2025, https://aawsat.com/%D8%A7%D9%84%D8%B9%D8%A7%D9%84%D9%85-%D8%A7%D9%84%D8%B9%D8D9%84, последно видян 5.11.2025.  

[42] Al Khalidi, S., T. Perry, New Rebel Alliance formed, says weapons to way, Reuters, 12.10.2025, https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-kurds/new-syrian-rebel-alliance-formed-says-weapons-on-the-way-idUSKCN0S60BD20151012/, последно видян 27.10.2025.       

[44] Gurkan, M., Is PKK worried by growing popularity of YPG?, Al Monitor, 7.11.2017,  https://web.archive.org/web/20191108183057/https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/11/turkey-syria-pkk-worried-by-growing-popularity-of-ypg-kurds.html, последно видян 28.10.2025.

[45] Angelovski, I., L. Marzouk, Revealed: The Pentagon is Spending Up to $ 2,2 billion on Soviet-Style Arms for Syrian Rebels, OCCRP, 12.09.2017, https://www.occrp.org/en/project/making-a-killing/revealed-the-pentagon-is-spending-up-to-22-billion-on-soviet-style-arms-for-syrian-rebels, последно видян 29.10.2025.   

[46]  Pentagon Budget retains same troop levels in Iraq, Syria, Al-Monitor, 12.02.2018, https://www.al-monitor.com/originals/2018/02/pentagon-budget-troop-levels-iraq-syria.html, последно видян 29.10.2025.

[47]2015 се появява и Сирийският демократичен съвет (SDS). В духа на кюрдската кадрова традиция начело застава тандем, вслючващучения и правозащитник Хайтам Мания и члена на управляващата партия PYD Ил Ахмед. различен етнически Фажуат тоаркил итифак индимаж ксд фи джеиш сури…уа ал абди янфи зиярат димашк, Пропуски възпрепятстват споразумението за интеграция на SDF в сирийската армия... а Абди отрича да е посещавал Дамаск, Араби 21, 29.12.2025, https://arabi21.com/story/1728226/%D9%81%D8%AC%DD9%82, последно видян 29.12.2025.

[48] Sharawi, A., Stalled Syria-SDF deal Risks Sparking Wider Conflict, FDD, 14.08.2025,  https://www.fdd.org/analysis/2025/08/14/stalled-syria-sdf-deal-risks-sparking-wider-conflict/, последно видян 29.10.2025

[49] „КСД“ тудаа каима би ал асма уа улуия саяндамижун фи ал джеиш ал сури, „Сирийските демократични сили“ (SDF) са съставили списък с командири и бригади, които ще бъдат интегрирани в сирийската армия, Шарк ал аусат, 30.10.2025, https://aawsat.com/%D8%A7%D9%84%D8%B9%D8%A7%D9%84%D9%85-%D8%A7%D9%84%D8%B9%D8%B1%D8%AD9%8A, последно видяно 30.101.2025.

[50] Ръфд дамни ли рад „ксд“ І димашк – анкара: тауофак ала ал тасаиид, Имплицитно отхвърляне на отговора на Сирийските демократични сили | Дамаск - Анкара: Споразумение за ескалация, ал Ахбар, 23.12.2025,  https://www.al-akhbar.com/syria/872873/%D8%B1%D9%81%D8%B6-%D8%B6%D9%8D8%AF, последно видян 23.12.2025.  

[51] Суз, Д., Ли ауал мара моктарах мин димашк иля „ксд“ …3 фирак уа таажил ал кхилафат, За първи път, предложение от Дамаск към SDF: 3 бригади и отлагане на споровете, ал Арабия, 18.12.2025, https://www.alarabiya.net/arab-and-world/syria/2025/12/18/%D9%84%D8%A7%D9%88%D9%A7%D8%AA, последно видян 19.12.2025.

[52] Al Masri, A., Challenges surround anti-ISIS Raqqa Operation, Ara Arab Weekly, 13.11.2016, https://www.thearabweekly.com/challenges-surround-anti-isis-raqqa-operation, последно видян 30.11.2025.  

[53] Syria: Mass death, torture and other violations against people detained aftermath of Islamic State defeat – new report, Amnesty International, 17.04.2024, https://www.amnesty.org/en/latest/news/2024/04/syria-mass-death-torture-and-other-violations-against-people-detained-in-aftermath-of-islamic-state-defeat-new-report/, последно видян 29.10.205.  

[54] Ал акрад ямшатун тел абиад уа туркия тутахимахум фи ал татхир ал ирки,  Кюрдите претърсват Тел Абяд, а Турция ги обвинява в етническо прочистване, Ал Джазира, 16.06.2025, https://www.aljazeera.net/news/2015/6/16/%D8%A7%D9%84%D8%A3%D9%83%D8%B1%D8%A7%D8%AF-%D9%8A%D9%85%D8%B485, последно видян 29.10.2025. 

[55] Ал тажнид ал ижбари: ашарат ал аба уа ал умахат ал акрад яхтажун ала тажнид ал фатаятихим ал сагират, Принудителна военна служба: Десетки кюрдски родители протестират срещу вербуването на малките си дъщери, BBC news араби, 28.11.2021,  https://www.bbc.com/arabic/middleeast-59452728, последно видян 29.10.2025.  

[56] Wienberg, B., Syrian Democratic Forces fire on Arab protesters, Countervortex, 11.05.2019,  https://countervortex.org/blog/syrian-democratic-forces-fire-on-arab-protesters/, 29.10.2025.

[57] Allsopp, H., W. van Wilgenburg, The Kurds of Northen Syria. Governance, Diversity and Conflicts, I.B.Taurus, Bloomsbury Publishing House, 2019, p. 212,  https://drive.google.com/file/d/18ReHG1JX8EHAmc54WsIDT-QiSEod7lvf/view, последно видян 30.11.2025.  

[58] Чуков, Вл., Даеш (не)ислямска държава, Изток-Запад, 2016, с. 216.