На фона на формиралия се двупартиен консенсус, че САЩ трябвя да положат по-сериозни усилия за сдържането на Китай, повечето политически дебати във Вашингтон се концентрират върху темата за китайското икономическо и технологично влияние.

Ангелина Марковска. Съвременният външнополитически анализ: в търсене на универсалната доктрина, 260 стр., Университетско издателство ,,Св. св. Кирил и Методий” Велико Търново, 2024.

Без съмнение, Турция има специално отношение към Балканите. За това способстват множество фактори, като историята, икономиката, визиите за бъдещето и културните сходства. Балканският регион, чиято площ е 700 хил. квадратни километра, а населението 80 милиона души и където са разположени 11 национални държави сред чиито граждани има почти 8 милиона мюсюлмани, представлява стратегически приоритет за Анкара, особено от началото на ХХІ век насам.

Дигиталната дипломация се е утвърдила като мощен инструмент в международните отношения, особено в Близкия изток - регион с интензивни политически, социални и икономически предизвикателства.

Близкия изток е арена на въоръжени конфликти от времето на Първата световна война, което е резултат от разделението на земите на Османската империя (споразумението Сайкс-Пико), при което границите раздробените арабски държави не съвпадат с етническата принадлежност на населението, принудено живее в различни държави и така се създават предпоставки за напрежение на политическа, етническа и религиозна основа.

През последните години едва ли има по-противоречив аспект на търговската политика на Европейския съюз от този за митата на внасяните от Китай електромобили. Впрочем, този спор между двете икономическо-политически пространства, свързан предимно с необходимостта от защита на вътрешния европейски пазар отглобалната конкуренция, е и отлична илюстрация за краха на неолибералната догма за неограничената от нищо световна търговия.

Наивно вярвайки, че в Европа вече е много малко вероятно да възникнат войни и конфликти, в това число и междуетнически, европейските общества години наред живееха с тази илюзия, преди да станат свидетели на краха на двуполюсния модел, а някои и дълго след това. След Втората световна война, пренареждането на политическите карти и установяването на двуполюсния модел на глобален ред смятахме, че лошото повече никога няма да ни застигне.

ПОКАНА

Секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към ИФС-БАН и Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната

Ви канят

да участвате в кръглата маса на тема:

„ЕДИННАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА И СИГУРНОСТ, И МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В НЕЯ

(Новите геополитически разломи и бъдещето на проекта „Обединена Европа“)

която ще се проведе на 18 март, 2025 година в

Централния военен клуб, гр. София, бул. „Цар Освободител“ 7

зала Музикална, ет. 2, от 9.30 ч.

От началото на новото хилядолетие опитите за прекрояване на установената след Втората световна война архитектура на международна сигурност се подлагат на все по-интензивна критика и ревизия. Проектът „Европейски съюз“ постепенно губи своята притегателна сила до голяма степен и поради неспособността да води самостоятелна и независима от САЩ дипломатическа и военна политика. Последиците от това, особено в условията на продължителния въоръжен конфликт в Украйна, престават да са проблем само на европейските управляващи елити. Те остро се усещат от болшинството европейски граждани под формата на икономическа рецесия, поскъпване на живота, лична несигурност и все по-неясни перспективи на фона растящата социално-политическа поляризация. Ако новата администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп решително налага своята визия за функционирането на НАТО, за увеличаването на военните бюджети на европейските страни, за една експанзионистка „велика Америка“, при която на Европа е отредена второстепенна роля, възниква въпросът дали неглижирането на въпроса за общата европейска отбрана досега не е било погрешно? Късно ли е да  бъдат изработени нови европейски военни стратегии и да бъдат изградени обединени въоръжени сили? И може ли да бъде съхранен икономическият просперитет, ако зад него не стои респектиращ военен потенциал?

Това са част от въпросите, които ще бъдат подложени на дискусия на кръглата маса. Специално място ще бъде отделено и на перспективите пред България:

1. Какви трябва да са принципите и ключовите елементи на националната отбранителна стратегия пред перспективата за продължително геополитическо противопоставяне и нарастващи заплахи за въоръжен сблъсък в Европа?
2. Има ли потенциал и компетентност българската дипломация да участва пълноценно в справянето с растящите предизвикателства при формирането на новия международен ред?
3. Какви са необходимите трансформации на цялостната обществена структура (икономика, образование, здравеопазване, пазар на труда, граждански сектор, услуги, вътрешен ред, въоръжени сили), за да отговори на новите стандарти за сигурност и защита?
4. Каква е ролята на високотехнологичните средства, изкуствения интелект, медиите, информационните и комуникационните технологии и др. за компенсиране на недостигащия човешки и ресурсен потенциал?
5. Доколко е в състояние България, в качеството ѝ на член на ЕС и на НАТО, да запази своята автономия и национален суверенитет в условията на променящата се архитектура на международни отношения и сигурност?

От организаторите     

В навечерието на Новата 2025 пред двете ДПС-та стои неустоимо въпросът за бъдещето,за острата нужда от промяна. Промяна на досегашната политика и на партийния имидж. Дванадесетата извънредна конференция на ДПС даде заявка за Ново начало сред поддръжниците на Делян Пеевски.

Текстът си поставя за цел да даде ясна представа за организационната архитектура на военното крило на ХАМАС- Бригадите Ел Касем и чрез изложените факти да докаже тезата на автора, че пред израелските сили, а и пред света стои не обикновена терористична организация с ограничени възможности, а добре организирана армия с перфектно обучени войници с висок морал, с експерти в различните родове войски и обвързаната инфраструктура, с добре изградена разузнавателна архитектура.

Поведенческите нагласи на българските турци са обект на изследване от десетилетия. Те са анализирани от социолози, политолози и религиоведи. Тези изследвания обаче имат един недостатък - не отчитат един много важен фактор - принципа „такийя”.