Актуално
Въпреки че пълномощията на молдовския парламент приключват в края на ноември 2018, депутатите насрочиха следващите парламентарни избори в страната чак за 24 февруари 2019.
Както е известно, внесеният на 14 август 2018 проектозакон "За защита на сигурността на Америка от агресията на Кремъл" (Defending American Security from Kremlin Aggression Act - DESKAA), както и евентуалното използване против Русия на Закона за унищожаване на химическото и биологично оръжие от 1991, може да доведе до налагането на нови сериозни ограничения в областта на енергетиката, финансовия сектор, както и в редица други сфери на руската икономика.
В края на август 2018, на срещата си с посланиците на Украйна, президентът на страната Петро Порошенко съобщи, че по време на форума на върха Украйна - Европейски съюз, провел се на 9 юли в Брюксел, е предложил на някои държави членки на ЕС да "поемат патронажа" над редица градове в източната част на страната, в близост до границата със самообявилите се Донецка и Луганска републики.
Според мнозина (включително и украински) анализатори, случващото се в момента в Украйна, във връзка с опитите за създаване на нова "национална" православна църква, трудно може да бъде квалифицирано като "нормален процес на предоставяне на автокефалия".
Още от Актуално
бр.4/2018
Известният италиански политолог Марко Балдасари е роден на 10 март 1975. През 2001 завършва политически науки в Болонския университет. Специализира в Хумболтовия университет в Берлин. Докторската си дисертация по социология защитава в Университета на Парма, където по-късно става и преподавател. От 2004 Балдасари е научен директор на Фондацията на Европейския колеж в Парма. От февруари 2012 той е професор по история на европейските институции в Университета на Парма. Марко Балдасари е автор на десет книги, последната от които е "Популизмът и радикалната демокрация".
Yanis Varoufakis, Adults in the Room: My Battle with the European and American Deep Establishment, 560 р., Farrar, Straus and Giroux, 2017.
Според публикувания през ноември 2017 доклад на изключително влиятелния Атлантически съвет, озаглавен "Напред Балкани: новата стратегия на САЩ за региона" (1), „американската дипломация следва да положи допълнителни усилия за да подготви Атина и Скопие за бъдещ алианс (както помежду им, така и със САЩ). Освен това Съединените щати трябва да обединят усилията си с ЕС за да подкрепят и ускорят преговорите между Белград и Прищина и да съдействат за по-бързото им успешно приключване”.
Откакто свят светува се осъществява постоянен обмен на култури, които в някои пространства се консолидират за дълъг период от време. Съвременните процеси на глобализация водят до интензивни процеси на миграции, технологични нововъведения, революция в транспортните и комуникационни технологии. От своя страна, те предопределат културната дифузия.
Определящото влияние на процесите на глобална икономическа, политическа и културна унификация върху локалните общества не можеше да не провокира полярно различаващи се оценки както на самия феномен на глобализацията, така и на описващите го теоретични модели.
Преди почти сто години, на 18 януари 1919, започва Парижката мирна конференция, която трябва официално да оформи посредством система от международни договори резултатите от Първата световна война, или с други думи да определени съдбата на загубилите в нея - Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България.
