Актуално
Резюме
Днес бунтуването, бохемството, говоренето са на мода, и като название, и като идентификация. Рискът се състои в това, че идеите се разпространяват по-бързо от действията, особено в съвременната технологична епоха, толкова по-бързо, че до действия не се стига въобще, което накрая обезценява и самите идеи.
Докато беше сенатор, Кей Бейли Хътчинсън се придържаше към позициите на умерения консерватизъм. След като беше назначена за постоянен представител на САЩ в ООН обаче, тя сякаш започна да излиза от досегашните рамки. Днес Хътчинсън - нито повече, нито по-малко - заплашва Русия с превантивна военна атака.
Неизбежна последица от ускоряващото се навлизане на сегашния световен ред в период на повишена турбулентност са пукнатините в неговите основи, които се очертават не само в системата на междудържавните отношения, но и във вътрешната политика на водещите глобални играчи. Най-характерен пример в това отношения са САЩ. В момента е доста трудно да се отговори на въпроса, каква е сегашната американска външна политика и кой точно я реализира на международната сцена.
През септември 2018 Изпълнителният комитет на Световната антидопингова агенция (WADA) взе решение с девет на два гласа да възстанови правата на Руската антидопингова агенция (РУСАДА). Според президента на WADA Крейг Риди, това е началото на приключването на цялата история с допинговия скандал. Дали обаче наистина е така?
Още от Актуално
бр.4/2018
Известният италиански политолог Марко Балдасари е роден на 10 март 1975. През 2001 завършва политически науки в Болонския университет. Специализира в Хумболтовия университет в Берлин. Докторската си дисертация по социология защитава в Университета на Парма, където по-късно става и преподавател. От 2004 Балдасари е научен директор на Фондацията на Европейския колеж в Парма. От февруари 2012 той е професор по история на европейските институции в Университета на Парма. Марко Балдасари е автор на десет книги, последната от които е "Популизмът и радикалната демокрация".
Yanis Varoufakis, Adults in the Room: My Battle with the European and American Deep Establishment, 560 р., Farrar, Straus and Giroux, 2017.
Според публикувания през ноември 2017 доклад на изключително влиятелния Атлантически съвет, озаглавен "Напред Балкани: новата стратегия на САЩ за региона" (1), „американската дипломация следва да положи допълнителни усилия за да подготви Атина и Скопие за бъдещ алианс (както помежду им, така и със САЩ). Освен това Съединените щати трябва да обединят усилията си с ЕС за да подкрепят и ускорят преговорите между Белград и Прищина и да съдействат за по-бързото им успешно приключване”.
Откакто свят светува се осъществява постоянен обмен на култури, които в някои пространства се консолидират за дълъг период от време. Съвременните процеси на глобализация водят до интензивни процеси на миграции, технологични нововъведения, революция в транспортните и комуникационни технологии. От своя страна, те предопределат културната дифузия.
Определящото влияние на процесите на глобална икономическа, политическа и културна унификация върху локалните общества не можеше да не провокира полярно различаващи се оценки както на самия феномен на глобализацията, така и на описващите го теоретични модели.
Преди почти сто години, на 18 януари 1919, започва Парижката мирна конференция, която трябва официално да оформи посредством система от международни договори резултатите от Първата световна война, или с други думи да определени съдбата на загубилите в нея - Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България.
