След началото на войната в Украйна и последвалото рязко влошаване на отношенията между Русия и Запада, европейското пространство навлезе в период на ускорено геополитическо пренареждане.

Миналата 2025 ще се запомни с решението на Европейската комисия за ускорено изпълнение на плана за свързване на всички столици в ЕС в единна високоскоростна железопътна мрежа.

През цялата си история Европейският съюз рядко се е сблъсквал с предизвикателства, като сегашните. След края на студената война ЕС навлезе в период на възход, разширявайки се както количествено, така и и качествено.

Докато поне част от американските олигархични елити най-сетне осъзнаха, че глобалистките им амбиции за изграждане на „либерален световен ред“ нямат шанс да бъдат реализирани, Западна Европа и особено водещите държави от Европейския съюз, все още не могат да се примирят с провала на идеологическите си планове.

Както изглежда, след като успя с помощта на САЩ да нанесе удар по Иран и неговите регионални проксита, в момента израелският премиер Нетаняху активно работи за формирането на регионален военен блок с Гърция и Кипър, насочен срещу Анкара и персонално срещу турския лидер Реджеп Тайип Ердоган.

През 80-те и 90-те години на ХХ век неолибералните реформи започнати от правителствата на Тачър и Рейгън, чрез широкото разпространение на "Вашингтонския консенсус", се превръщат в  доминираща глобална икономическа парадигма.

В един все по-взаимосвързан и многополюсен свят културата все повече се утвърждава като стратегическо измерение на международните отношения.

Традиционната дипломация, която някога се е ограничавала до двустранни отношения между отделни държави на властово равнище, е вече многоспектърна, включвайки по-широк кръг от участници, инструменти и цели - сред които и културната дипломация.

В годините на разпадането на СССР и последвалия период Русия е подложена на силно напрежение, предизвикано от усещането за несигурност, което изпитва управляващият страната елит. То се подсилва още повече  от политиките на Запада и провокациите му спрямо Москва.

Политическите и социалните прогнози обикновено се базират на някаква теория, позовавайки се на детерминизма. Ако една теория е изградена върху анализа на миналото и по някакъв начин обяснява настоящето, тя би трябвало да може да прогнозира и бъдещето с известна степен на вероятност.

Фактическият провал на системата на неолибералния капитализъм даже в ядрото на неговото възникване – Великобритания и САЩ, стана особено ясен по време на т.нар. „Глобална криза – 2008-2010“ и след нея.

Реставрират, сиреч - връщат нещо, което никога не е напущало (правния мир на) България. Спомням си как (като 12-годишен) възприех резултата [- като “наложителна Неистина”] от референдума (само 5% - ЗА запазването и с/у 95 % - ПРОТИВ) (1). Беше си фалшификат, при това прекален, а и ненужен за целите на управляващите комунисти и леви земеделци.