Актуално
Американците са сблъскват с „пролет, каквато никога досега не сме имали” – предупреждава на първата си страница „Ню-Йорк Таймс”. Макар подобно твърдение да изглежда хиперболизирано, всъщност то е много подходящо за случващото се. Обикноено идването на пролетта ни обещава освобождаване от зимния дискомфорт. Сега обаче, пролетта ни носи само бедствия и нещастие.
Според известния американски поет Томас Елиът, „април е най-жестокия месец”. Истината обаче е, че жестокостта рядко има сезонен характер. Печално известната епидемия от „испанския грип”, която често сочат като аналог на сегашната криза, също започва през пролетта на 1918 и продължава чак до началото на 1919.
Русия не е Съветският съюз. Населението и е 145 милиона души, което е по-малко от това на Франция и Германия, взети заедно. Тя остава важен участник в международния живот, но вече не е една от двете доминиращи свръхдържави от блоковата епоха. В съвременния свят, където плурализмът нараства, тя вече не разполага с истински съюзници, нито пък със сателити. Путин смята, че новата Русия следва да бъде едновременно и наследничка на велико минало, и съвременна държава. Тя наистина си остава велика държава, но бъдещето и изглежда неопределено.
След съвместния план, разработен през 2016 от Европейския съюз и Турция, и поледователното укрепване на националните граници вътре в Шенгенската зона миграционния поток към Стария Свят значително намаля. Срещу европейската финансова помощ за Анкара, турската страна обеща да спре притока на бежанци на своя територия. Изострянето на ситуацията в сирийската провинция Идлиб в края на февруари 2020 обаче влоши и без това катастрофалната хуманитарна ситуация в тази размирна зона на Близкия Изток.
В хода на разпространението на епидемията от коронавирус Европа се превърна в основното „огнище на поразяване”. Броят на потвърдените случаи на заразяване в Италия, Испания, Германия, Франция и другите европейски държави достигна десетки хиляди души и продължава да нараства.
Още от Актуално
бр.1/2020 - Съдържание
Известният френски геополитик Паскал Бонифас е роден през 1956 в Париж. Завършва лицея "Сент Екзюпери", а след това Университета Париж ХІІІ и Института за политически изследвания във френската столица. През 1985 защитава докторат по публично право. Оттогава насам издава и годишника L'Année stratégique, а през 1991 създава списанието La Revue internationale et stratégique. През 1996 Бонифас лансира концепцията си за характера на съвременните войни, които според него все по-рядко са "войни с цел завюване", а в повечето случаи са "войни за отделяне". От 1997 насам работи в областта на стратегическите и дипломатически аспекти на спорта и създава нова област на геополитическата наука - "геополитика на спорта". В периода 2001-2005 е съветник в ООН, а от 1998-2004 е административен директор на Института за висши изследвания в сферата на националната отбрана (IHEDN). През 1986-1988 е съветник на парламентарната група на Социалистическата партия, а в периода 1988-1992 е съветник на министрите на отбраната Жан Пиер Шевенман и Пиер Жокс.
Евгения Василева, Приложна трансформация на теориите за международните отношения, 255 стр., ИК УНСС, 2019
Геополитическият анализ, или теоретичната геополитика, запазва своето привличане вече повече от 120 години като инструмент за навигация в нормална и най-вече в усложнена международна обстановка или в това, което Самюел Хънтингтън нарича "опростена карта на действителността".
Първото следвоенно десетилетие е динамичен период в дипломатическата история на Япония. В него страната успява да направи преход от военен разгром и пълна изолация до дипломатическо признание и интеграция в структурите на Организацията на обединените нации[1]. Положението на Япония на международната арена след безусловната капитулация е тежко и неизгодно[2], страната губи статута си на Велика сила, а излизането ѝ от изолация се превръща в първостепенна задача[3], за чието постигането Токио разчита най-вече на САЩ[4].
През 2017 администрацията на Доналд Тръмп започна подготовката на търговско-икономическа война срещу Китай, която придоби сериозен размах през 2018-2019. Според повечето анализатори, конфликтът едва ли ще бъде разрешен в близко бъдеще, макар, че от икономическа гледна точка това би било изгодно и за двете страни.
На 22 август 2018 българското правителството одобри План за действие, включващ мерки във връзка с намеренията на страната ни за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019.
