В началото на януари 2020 САЩ разположиха за няколко месеца отряд от безпилотни самолети MQ-9 Reaper и приблизително 90 американски военнослужещи в авиобаза 71 "Генерал Еманоил Йонеску" в Кампия Турзий (Сверозападна Румъния).

Всяка географски обособена част от обитаемото пространство (страна,  област, община, селище) се отличава със специфична природна среда, социално-икономически и етно-културен облик. До голяма степен, макар и в по-тесни хронологични рамки, това се отнася и за преобладаващите поведенчески стереотипи, като цяло, и за електоралното поведение, в частност.

Сред основните проблеми, които пречат на държавите и организациите да се подготвят и да отговорят на стратегическа изненада, е отричането на нейното съществуване. Всъщност, отричането е мощна форма на пристрастие и една от най-честите реакции.

В последно време инфраструктурата на (Западните) Балкани привлича все по-голям и разнопосочен външен интерес. В тази връзка отново придобива актуалност старата теза на Ото Бисмарк, че "който владее Балканите, владее Европа".

„Новият световен ред, доминиран от САЩ, се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия”

                                                                                                          Збигнев Бжежински

SYRIAN PHOTOGRAPHERS DOCUMENT A DECADE OF WAR[1]

Lost in the destruction

In this 2020 photo from Mohannad Zayat, a woman and her child shelter in a destroyed Binish school. "When the war in Syria began, I was a high school student, and I never expected myself to be a journalist and photographer," Zayat says. "Over the past years, I have been able to transmit many humanitarian stories worldwide, which gives me the motivation and strength to continue my work," he adds.

СИРИЙСКИЯТ ФОТОГРАФ ЗАЯТ ПРЕДСТАВЯ ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА ВОЙНАТА

Загубен в разрушението

На тази снимка от 2020 г. от Моханад Заят, жена и нейното дете се приютяват в разрушено училище на Биниш. „Когато започна войната в Сирия, бях ученик в гимназията и никога не съм очаквал да бъда журналист и фотограф“, казва Заят. „През последните години успях да предам много хуманитарни истории по целия свят, което ми дава мотивация и сила да продължа работата си“, добавя той.

Едно от изпитанията, пред които съвременните европейски (и не само) държави са изправени в последното десетилетие, белязано от най-внушителната световна мигрантска криза, е балансирането във вътрешния ред на обществото на законността и морала по отношение на бежанците. Много показателен пример в това отношение е настоящата вътрешна миграционна политика на Кралство Дания. Особено това е видимо по отношение на поетата в последните месеци активна политика на отстраняване от територията на страната на бежанци, дошли от Сирия, по презумпция, че положението в сирийската столица Дамаск и околностите вече е безопасно. Кратък преглед обаче, на националистичните нагласи в Дания води до извод за целенасочен стремеж към освобождаване (или разчистване), чрез привидно законни средства от присъствието нежелани мигранти. И независимо, че историческото развитие на мюсюлманското политическо присъствие в страната, създава поводи за търсене на рестрикции и ограничения, то очевидно неправилен изглежда начинът, по който днешната датска политическа власт се отнася с имигрантите, особено тези от сирийски произход и в частност, дошли от Дамаск и околностите на сирийската столица.

Дания е сред водещите страни[2], подписали Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 година.  Документът представлява първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Счита се освен това, за най-важния глобален инструмент за човешки права, преминал от първоначален незадължителен характер  в част от основополагащо законодателство на местно и регионално ниво. Със своите 30 нормативни текстове и допълнителни протоколи Всеобщата декларация гарантира на всички хора по света правата на равенство, недискриминация, живот, свобода, лична сигурност, свободно движение навътре и навън от страната, социална сигурност, образование, адекватен станрадт на живот, както и правото на център за бежанци в други държави за опазване от преследване. Съответно, правата на бежанците са специално гарантирани и в Конвенцията за статуса на бежанците от 1951 и от Върховния комисар за бежанците на ООН (UNHCR).

На 14 февруари 2015 г., само месец след атентата[3] в редакцията на сатиричния седмичник „Шарли Ебдо“ в Париж, Дания (Копенхаген) става поредният европейски обект на терористична атака, основана на ислямски религиозен екстремизъм.

Първата атака се е случила в късния съботен следобед (на 14 февруари 2015 г.), когато мъж стреля по културния център „Крудтьонден“, включващ конферентна зала и джаз кафе. В момента на нападението в центъра е имало публична дискусия с водещ лектор шведския карикатурист Ларс Вилкс, известен със скандални карикатури на пророка Мохамед, разгневили ислямския свят няколко години преди това и станали повод за непрестанни заплахи за живота му. Поради тази причина Ларс Вилкс е бил и под засилена охрана[4]. В дебата в културния център с няколко десетки гости участва тогава и френският посланик в Дания Франсоа Зимаре.

Стрелбата започнала след изказване на Зимаре. Именно той успял да изпрати първи туит след атаката, в който е казал, че е невредим, но впоследствие в телефонно обаждане до „Франс прес“ е разказал ужасяващи подробности като това, че според него е имало 50 изстрела, след което е чул от полицията, че изстрелите са били много повече, дори 200. Очевидци са описали, че е имало 30 - 40 дупки от куршуми по витрината на културния център, където е загинал 55-годишен мъж и са били ранени трима полицаи. От последващите данни е установено, че загиналите са двама, а ранените петима души.

Непосредствено след тази атака полицията е обявила, че смята, че това нападение е било покушение срещу Вилкс. Посланикът на Франция в Дания пък е заявил по телефона пред „Франс прес“, че според него извършителят е имал намерение да повтори нападението в Париж срещу „Шарли ебдо“, но не е могъл да влезе в културния център.

Малко след полунощ местно време нови изстрели отекнали в датската столица близо до синагога. Един човек е бил ранен тежко в главата и е починал от раните си в болница, а двама полицаи са били ранени. Еврейската общност в Копенхаген е идентифицирала втората жертва като евреин, отговарящ за охраната на синагогата, където е имало около 80 души. В ранните часове на неделя – 15 февруари 2015 г. в Копенхаген, след нападение срещу патрул, е бил застрелян мъж, за когото полицията е била категорична[5], че е отговорен за нападенията.

Няколко дни по-късно (във вторник) е станало ясно, че датската агенция за вътрешно разузнаване PET е била предупредена през септември от служители на затвора, в който предполагаемият терорист е излежавал присъда за намушкване с нож, че той е заплашен от радикализация. Тогава е бил поставен под наблюдение, но не и под 24-часово следене. Според PET не е имало индикации, че е планирал атака.

Той е бил освободен от затвора само няколко седмици по-рано и не е имал постоянен адрес или място, където да отседне след затвора. Идентифициран е като 22-годишният Омар ел Хюсеин, роден в Копенхаген, с родители палестинци. Бил е известен на органите на реда с престъпления, свързани с банди. Той именно е бил застрелян от полицията след двете атаки в Копенхаген. Други двама мъже пък са били арестувани по-късно и им е било повдигнато обвинение в подпомагане на стрелеца.

По същото време, политическите анализатори отбелазват[6] вероятно повлияване на атентатите в Копенхаген от терористичните атаки във Франция, но вземат предвид и липсата на доказателства за по-голяма организация или международни връзки зад трагедията. По-скоро се счита, че случаят е пореден пример за провалена интеграция и социална изолация. Повечето датски политици се въздържат тогава от това да използват случилото се за популистки цели. Но, по справедливото отбелязване от Wall Street Journal дебатът за свободата на словото вече се е изменил заради дълбоките промени в датския политически пейзаж. През последното десетилетие към този момент – 2015 г. вече значително е нараснала популярността на антиимигрантската Датска народна партия[7], която се е превърна от крайнодясно движение в най-голямата политическа сила в страната, представляваща над един от четирима гласоподаватели. Партията е пример за популистката употреба за националистичната идея в Дания, като основните й идеи, привличащи избирателите, е защитата на културното наследство на датчаните и предотвратяване превръщането на нацията в мултиетническо общество чрез ограничаване имиграцията и въвеждане културна асимилация. В същата връзка тогава, датският автор и политически колумнист Карстен Йенсен е заявил, че Дания е изправена пред ново предизвикателство да пребори речта на омразата, докато запазва традиционната свобода на словото. „Трябва да се запиташ дали това е конструктивно. Ако искаш малцинството и датското мнозинство да живеят мирно заедно, трябва да се запиташ дали речта на омраза е плодотворна“, казва той[8]. 

По повод терористичните атаки в Копенхаген от 2015-та година, арабистът проф. Владимир Чуков посочва[9] вероятна връзка на атентатите в Копенхаген с групировката „Хизб-ут Тахрир“. Според политическия анализатор убитият извършител на терористичните нападения в Копенхаген най-вероятно е член на групировката „Хизб-ут Тахрир“. Мнението на експерта е, че от дълго време Дания е била под прицел на ислямската организация. „Хизб-ут Тахрир“ в превод означава Ислямска Партия Освобождение и е международна политическа партия, основана през 1953 г. в Източен Йерусалим.

Насочването на вниманието към вероятната обвързаност на ислямската организация с нарастващата националистична потребност на датчаните да защитават своите патриотични интереси спрямо ислямския фундаментализъм е логичен извод, като се имат предвид отстояваните от групировката принципи и действията й по света и в частност, в Дания.

Организацията е известна с внушителни и твърде опасни масови демонстрации в Копенхаген през 2008 г.[10], с насочване на вниманието към дейността й от страна на националистични организации (каквато е партията Пегида в Германия, организирала митинг в Копенхаген непосредствено след терористичното нападение през февруари 2015 г.[11]), а също и с осезаемото активиране на дейността си в Дания през 2019 г.[12]. Именно такива прояви са водещи при засилване потребността от защита на националния интерес в Дания, като провокират незаслужени и достигащи до ксенофобия популистки националистически прояви от страна на представители на крайния политически спектър.

Хизб ут-Тахрир - Hizb ut-Tahrir (арабски : حزب التحرير , „страна“, или „партия на Освобождението“) е международна пан-ислямистка и фундаменталистка политическа организация, чиято заявена цел е възстановяването на ислямския халифат да обедини мюсюлманската общност (наричан умма) и прилага шариат, и която в крайна сметка се разширява в световен мащаб, за да включи и немюсюлмански земи.

Партията е основана през 1953 г. като политическа организация в контролирания от Йордания тогава Йерусалим от Таки ал-Дин ал-Набхани , ислямски учен от Хайфа, който е получил образование в Египет и е служил като съдия на религиозния съд (Кади ) в Палестина .  Ал-Набхани разработва програма и „проект на конституция“ за халифата.  От 1953 г. Хизб ут-Тахрир се разпространява в повече от 50 страни и има членството се изчислява между „есетки хиляди“ до “около един милион“. Hizb ut-Tahrir е особено активна в някои от западните страни, особено Великобритания, Дания, както и в арабски и централноазиатски страни, независимо и, че е забранен от някои правителства (напр. Германия).

Организацията проповядва Джихад като „война, предприета в името на Аллах“, изграждане на обществено мнение, което да доведе до възраждане на ислямската мисъл. Този процес партията нарича: „интелектуална трансформация чрез политическо и културно взаимодействие“. Заедно със създаването на Ислямска държава, другият основен принцип / цел на Хизб ут Тахрир е прилагането на шериатския закон за регулиране на всички аспекти на човешкия живот - политиката, икономиката, науките и етиката. Законът ще се основава на справедливи тълкувания на Корана, Сунната, консенсус на спътниците (Иджма ал-Сахаба ) и легитимни аналогии (Кии), извлечени от тези три източника.

Според Хизб ут Тахрир, западните капиталистически държави, водени от САЩ, са „най-жестоките врагове“ на исляма. Хизб ут-Тахрир вижда западното влияние като причина за стагнацията в мюсюлманския свят, причината за неуспеха му да възстанови досега халифата и нещо, което се нуждае от нападение и изкореняване. Според същата книга мюсюлманският свят изостава от Запада (или други немюсюлмански общества) не защото не е успял да заеме някои политически, културни или социални концепции, които тези цивилизации трябва да предложат, а защото: „Мюсюлманската стагнация започна в деня, в който те се отказаха от това придържане към исляма и ... позволиха на чуждата култура да навлезе в земите им, а западните концепции да завладеят съзнанието им.“. Организацията проповядва „изкореняване“ на западното интелектуално, културно и политическо и икономическо влияние от мюсюлманската общност, като разглеждат последната – включваща дори страни, които някога в историята си (например Испания) са били под османско владичество.

Съвсем естествено с тази своя политика в Дания, организацията предизвиква острата реакция на патриотично-настроените сили, като предоставя по този начин повод и за популистка употреба на националистическия политически интерес. Според Жан-Пиер Филиу „враждебността на Хизб ут Тахрир към демократичните институции и отказът му да признае правото на съществуване на Израел са причинили правни проблеми“. Във Франция и Испания от 2008 г. клетките на Хизб ут Тахрир са обявени за незаконни и властите държат партията под строг надзор.

След атентатите от 11 септември през 2001 г. Хизб ут Тахрир отново е активирала своя профил, като се е съсредоточила върху смъртта и разрушенията в резултат на американските инвазии в Ирак и Афганистан, подчертавайки „сблъсъка на цивилизациите“ между „капиталистическата западна цивилизация“ и исляма и това, което те особено силно проповядват, е западното „потисничество“ над мюсюлманите.

Конференция на Хизб ут Тахрир през 2002 г. в Лондон е събрала 6500 души, а друга конференция на организацията през следващата година в Бирмингам е събрала 7000 души.  В доклад на BBC Newsnight от август 2003 г. се казва, че уебсайтът на Хизб ут Тахрир „популяризира расизма и антисемитската омраза, нарича самоубийците атентатори и призовава мюсюлманите да убиват евреи“,  а през 2004 г. Конференция Националният съюз на студентите (NUS) в Обединеното кралство предупреждава в своята „Политика без платформа“ за Хизб ут Тахрир, че партията подкрепя тероризма и разпалва расова омраза.

Хизб ут Тахрир е основала свой клон в Дания официално през 2000 г. с помощта на нейни британски членове.  Организацията се счита за легална в Дания, но се сблъска с противоречия през 2002 г., когато разпространява листовки в Копенхаген, които датски съд е определил като расистка пропаганда. Имран Хан от предаването на BBC "Newsnight" описва брошурата по следния начин:

През март и април 2002 г. Хизб Ут Тахрир раздава листовки на площад в Копенхаген и в джамия. В листовката се казва: „Евреите са народ на клевета ... коварен народ ... те изфабрикуват лъжи и изкривяват думи от правилния си контекст“. А брошурата описва самоубийствените атентати в Израел като „законни“ актове на „Мъченичество“.

През август 2006 г. Фади Абделатиф, говорител на Hizb ut-Tahrir в Дания, е получил условна 60-дневна присъда в затвора за разпространение на листовката.  Абделатиф също е признат за виновен за заплахи срещу датския премиер Андерс Фог Расмусен. Съдът отхвърля твърденията му, че той просто цитира Корана, че това е акт на свобода на словото и че е насочен само към израелската държава, а не към евреите.  През 2002 г. клонът на Хизб ут Тахрир в Дания също е обвинен в изготвянето на „списък“ от 15 до двадесет водещи членове на датската еврейска общност“. В следващите години в Дания организацията е успяла да привлече в редиците си недоволни младежи и, според Copenhagen Post, дребни престъпници,  включително млади етнически датчани. Това е "единствената организация, която предлага организирани инструкции за Коран на датски ...“.

Така осъществяваните дейности от ислямистки настроени елементи, логично довеждат последвалите в днешно време действия на датските власти в изпълнение, включително и на програмите на политическите партии с националистически уклон. Главният потърпевш от всичко това обаче, са мюсюлманските мигранти – бежанци или техни потомци, живеещи в Дания – някои от самото си раждане, а други – пристигнали в държавата като част от последния бежански поток.

Най-напред се активира политическият националистически спектър, част от който са например партии като крайнодясната „Страм курс“. Тази партия е заявила крайната националистическа своя идея ислямът да се забрани, а стотици хиляди мюсюлмани да бъдат депортирани. Партията „Страм курс“ (Твърда линия) е учредена през 2017 г. от адвоката Расмус Палудан, който е станал известен с пускането на антиислямски клипове в Ютюб. Той публично е изгарял Корана, понякога увит в бекон, като оправдавал това с упражняване на свободата на словото. Към настоящия момент, след изборите през 2019 г., същата партия не е успяла да влезе в Парламента, но самата нейна поява и немалката подкрепа, както и бързият й възход, са показатели за нивото на необходимост, предизвикано за етническа защита на датското общество.

В стремежа си да ограничи влиянието и въздействието на ислямистките елементи, както и да преодолее нарастването на престъпността в страната, датската политическа линия на официалната власт е предприела в последните години градоустройствени и социални мерки сред мюсюлманските мигрантски общности, като особено тревожно обаче, изглеждат последиците от тези действия спрямо сирийските бежанци. В последните месеци датското правителство е предприело повсеместни рестрикции спрямо законно пребиваващите и търсещи убежище в страната сирийски граждани, като за тези от тях, които идват от сирийската столица Дамаск или нейните околности, правителствената политика на Дания е приела становището, че не следва да продължават да живеят занапред в Дания. Причината за последното, според политическите представители на управляващото мнозинство е, че положението в Сирия вече било безопасно (същото било констатирано от анкетна комисия, излъчена от датското правителство), съответно, и напусналите поради опасност за живота си бежанци от там, вече могат да се завърнат и ще бъдат в безопасност.

С тази административна мярка, вътрешната имиграционна политика на Дания е активирала физическото преместване и отстраняване от обичайното им установено местоживеене – чрез административното прекратяване на статута им на законно пребиваващи в Дания, на огромен брой сирийски бежанци или търсещи убежище, или очакващи признаване статут в Дания. Същите са принудени (включително и като им се предлагат парични средства за това) да напуснат Дания или принудително биват заселвани в специални лагери, където нямат право да работят, учат, извършват каквито и да било дейности, вкл. дори не могат да си приготвят сами храна. С това се прекратява всякакво тяхно нормално до този момент, съществуване в Дания, при което те са живели, създавали поколения, работейки, развивайки се, продължавайки образованието си.

Драстичните примери за намиращи се в Дания сирийци, които са поставени в унизителното положение да бъдат прогонени по този начин от приютилата ги първоначално държава, нарастват значително по брой и по трагичните си последици, водещи до унищожение в емоционално-психически, социален, а дори и интелектуално и физически план.

Сайтът Ал Арабия[13] на 13.04.2021 г., ни запознава с материал за трагедията на дезертирал офицер, за когото Дания настоява да отведе жена си и детето си в Сирия. Пред Al Arabiya Net сирийският полицай, избягал от Сирия, а впоследствие семейството му (съпруга и дете) получили възможността за временно убежище в Европа, споделя тревогата си от настоящите административни действия на управляващите в Дания, които са прекратили статута на семейството му и отправят принудителни покани те да напуснат територията на Дания, за да се завърнат в Сирия (където, според датските власти, вече е безопасно).

Сайтът информира, че датските власти са подложени на големи критики заради отказа им за разрешение за пребиваване на сирийски бежанци и настояването те да се върнат обратно в страната си, като се има предвид, че ситуацията е „безопасна“ в Дамаск и те могат да се върнат и да пребивават в нея без преследване, тормоз или страх. Няколко дни по-рано[14] върховният комисар на ООН за бежанците изрази „загриженост“ за решението на Дания, въпреки настоящото спиране на депортациите при липса на контакти между датското правителство и сирийския режим. „ВКБООН не смята последните подобрения на сигурността в части от Сирия за достатъчно съществени, стабилни или постоянни, за да оправдае прекратяването на международната закрила за която и да е група бежанци“, казва Филипо Гранди[15] в изявление, публикувано в Ню Йорк миналия четвъртък.

Историята на Мазен Кирван, сирийски офицер, който се е отклонил от армията на режима, разкрива съществени подробности за кризата, като разкрива пред Al-Arabiya.net, че е избягал от Сирия и сирийската армия, където е работил като офицер в Специално отделение за задачи, свързани със сектантски проблеми в армията. Тази специфика е завоалирано използване от президента на режима Башар Асад за потискане на демонстрациите и мирната революция. Офицерът е избягал заедно със съпругата и дъщеря си в Ливан, след което е успял да ги изпраи в Европа, за да търсят безопасно място далеч от опасностите и призраците на войната. Той добавя, че е останал в Ливан, докато съпругата и дъщеря му са успели да получат убежище и пребиваване в Европа, като са разчитали, че след това той ще може да се присъедини към тях съгласно закона за събиране на семейството. Сирийският офицер разкрива, че съпругата му при пристигането си в Дания е получила хуманитарно убежище, което е система, не позволяваща каквито и да било привилегии за получателя и не позволяваща семейството да бъде приведено в съответствие със закона за събиране на семейството. Офицерът разказва още, че е правил многобройни опити да пътува до семейството си, и едва година и половина по-късно е успял да се присъедини към тях. Сирийският офицер продължава, че съпругата му е провела дълго и мъчително пътуване с дъщеря им до Дания, като детето е било едва на възраст един месец. Пътуването е било изтощително и е преминало по земя през Либия, след това Алжир и оттам през морето в малка лодка с десетки други хора до Италия, след което са завършили (пътуването) в Дания. А година и половина по-късно той е успял да се събере с тях там. Той твърди, че след 5 години пребиваване в Дания със семейството, съпругата му е била изненадана от писмо от властите с покана да се върне с дъщеря си в Дамаск, защото столицата и околните райони са в безопасност и няма следи от война или тероризъм, или терористи, добавяйки, че е била информирана, че тя и дъщеря й могат да пътуват само до Сирия, да пътуват и да остават там без преследване, тъй като сирийският режим се ангажира да не вреди на семействата на дисиденти или мирни активисти и противници.

Офицерът добавя, че решението е взето след доклад на датски комитет, чиито представители били пътували до Сирия, за да разгледат ситуацията там, и въз основа на доклада на този комитет, на сирийците пребиваващи в Дания, се препоръчва да се върнат страната си. Офицерът подчертава, че комитетът със сигурност не е посетил Източна Гута, за да види какво се случва там. Той заявява, че датското правителство е решило да проучи условията на сирийските бежанци, пребиваващи на територията на страната, с цел да ги върне в страната им, по повод на обстоятелството, че убежището е по хуманитарни причини. Това е и основанието според датските власти да отправят поканата за депортиране към съпругата и дъщерята, но не и към офицера и неговият впоследствие роден в Дания син. Това е така, поради обстоятелството, че роденото в Дания дете момче е получило датско гражданство с раждането си, като бащата е получил право на политическо убежище. А в същото време, съпругата на дезертиралия офицер е жител на столицата Дамаск и за нея, както и за детето им от женски пол, не се счита, че има опасност от политическо или друго преследване към настоящия момент в Сирия за тези лица. Хората са в трагичното състояние на предстоящо разделяне на семейството, като случаят не е единичен, а на хиляди сирийци, изправени пред същото страдание в Дания. Те се молят да им бъде позволено да отидат в Швеция, за да защитят семействата и живота си.

В статия от 16.04.2021 г. друг арабски сайт (https://www.alhurra.com)[16] говори за „Паника сред сирийските бежанци в Дания след „писмата за депортация“.

Според същата информация, през месец март Дания е станала първата европейска държава, която е обявила Сирия за безопасна зона и е започнала движения за връщане на сирийски бежанци, въпреки неизвестната съдба, пред която са тези хора са изправени. Правителственият ход е предизвикал паника сред бежанците в Дания, се казва в доклад на британския вестник The Guardian. В доклада на вестника се цитират думите на сирийския бежанец Асма ал Натур: „Ако Башар Асад ни убива с ракети, датското правителство води психологическа война срещу нас.“ Ал-Натур е един от десетките сирийски бежанци, на които е казано, че временното им пребиваване в страната е отменено. 61-годишен сирийски бежанец почина от инфаркт, само седмици след получаване на уведомление от имиграционните служби. Смъртта му раздвижи бежанците в момент, когато заплахата от депортация принуждава много от тях да изживеят отново травмата от гражданската война.

Докладът цитира Ал-Натур, че съпругът й също наскоро е получил инсулт в лицето на решението за депортиране. Въпреки че Дамаск се счита за безопасен, Дания не може да връща принудително бежанци, защото няма дипломатически отношения с режима на Асад. Вместо това правителството предлага хиляди евро на сирийците, за да ги тласне към „доброволно завръщане“ към авторитарен режим. Вестникът заявява, че датското правителство е обвинено в преследване на бежанци и цитира едно от писмата, изпратени до някои от тях, в които се казва: „Ако не пътувате доброволно извън Дания, можем да ви изпратим в Сирия.“.

Вестник „Дейли Телеграф“ разказва за писмо от имиграционните служби до 18-годишен бежанец, чието име не се съобщава от съображения за сигурност, на когото се казва, че разрешението му за пребиваване няма да бъде подновено, въпреки че баща му е имал лични конфликти с режима, преди да избягат. Датските власти настояват на своето решение против правото на бежанеца да остане в Дания, въпреки че той е на възраст за призоваване в армията и за което той ще бъде принуден да се отзове, в случай на завръщането си. Баща му е християнин и той може да бъде изправен пред риск от отвличане от Ислямска държава. Докладът посочва, че животът му в продължение на пет години, владеенето на датски език и завършването на гимназията не се приемат от датските власти за обстоятелства в негова полза и в полза на оставането му в Дания.

New York Times съобщава в доклад, че тъй като датските имиграционни служби считат Дамаск и околните райони за безопасни през 2019 г., те са прегледали разрешенията за пребиваване на 1250 сирийци, напуснали страната си, за да се спасят от войната. Досега властите са отнели над 205 разрешителни за пребиваване, което прави Дания първата държава в Европейския съюз, която отказва на сирийците статут на бежанец по времето, когато повечето райони на Сирия са класифицирани като опасни от ООН.

Днешната тревожна ситуация в Дания спрямо сирийските бежанци представлява като че ли, и естествено продължение на цялостната вътрешна имиграционна политика на Дания, особено по отношение на представителите на мюсюлманските народности в страната. Пример за последното е градоустройствената и жилищна политика на правителствата на Дания от последните десет години, в рамките на която се предприемат мерки за механично пространствено ограничаване на социалните условия на живот.

В отворено писмо[17] до датския министър на жилищната политика Кааре Дибвад, няколко млади жени – жители на Тингберг, жилищен район на Копенхаген, пишат през 2019-та година: „Махнете този списък и, моля ви, не ни казвайте, че сме проблем”. Те изразяват недоволството си от това, че в края на всяка година, през декември, датското правителство публикува „списък на гетата“ в страната. В него се изброяват кварталите и жилищните райони в неравностойно положение, които се смятат за проблемни. През 2019 г. в регистъра са включени 28 района на страната, сред тях и Тингберг.

„Този списък ни стигматизира”, казва 19-годишната Амина Сафи, която е и сред основните инициатори на отвореното писмо. „Чувстваме се като втора ръка хора. Тингберг е страхотно място, но заради адресната си регистрация непрекъснато трябва да се оправдаваме”.

Тингберг всъщност е доста идилично място и със сигурност не прилича на гето. В квартала на около 6 километра северозападно от центъра на Копенхаген преобладават модерните жилищни сгради с жълти фасади, добре поддържаните зелени площи, разнообразието от супермаркети и кафенета. Много деца учат в библиотеката и играят на местните училищни площадки.

Независимо от това Тингберг е включен в списъка с гетата - за пета поредна година. Кварталът изпълнява четири от посочените пет критерия за това: повече от 50 процента от жителите му имат миграционен произход, над 60 на сто от живеещите там са с основно образование, средният доход е под 55 процента от средния за региона, а делът на жителите с присъди за различни престъпления е най-малко три пъти над средния за страната през последните две години.

„Тези критерии са дискриминационни“, казва Сафи, чиито родители са дошли в Дания от Афганистан. „Родена съм в Дания и израснах тук. Мисля и мечтая на датски. Много съм амбициозна що се отнася до обучението ми и искам да допринеса нещо за развитието на датското общество. Този списък обаче ни кара да се чувстваме отчуждени и нежелани“, казва младата жена. Списъкът е представен за първи път през 2010 г. от дясноцентристкото правителство на тогавашния премиер Ларс Расмусен и е създаден от Министерството на транспорта, строителството и жилищната политика. Според социолога Айдън Сой списъкът, както и използването на думата „гето“, са пречка за интеграцията и създават усещане за изключване.

Законът е бил приет от правителството на Расмусен през 2018 г., след като в новогодишната си реч той е обещал на датчаните „гетата да бъдат премахнати напълно“. Целта е в страната да няма паралелни общества. След навършването на 1 година децата от проблемните райони задължително трябва да ходят минимум 25 часа седмично на детска градина, където да учат не само датски, но и да възприемат „датските ценности“ и традиции. Родителите, които не пращат децата се на градина, рискуват да им бъдат съкратени социалните плащания. Освен това във въпросните райони се предвиждат по-строги мерки срещу някои престъпления като вандализъм или кражби.

Ако даден район остане за пет поредни години в списъка с „гетата“, в него може да бъде предприето дори събаряне на жилища и принудително изселване на жителите му - за привличане на частни инвеститори и промяна на демографската картина в района.

През юли 2019 г., малко след като поел поста на министър на жилищната политика в новото социалдемократическо правителство, Кааре Дибвад е заявил, че иска да прекрати политическата употреба на думата „гето“ - за да избегне стигматизирането на районите. Вместо това той предпочита да използва термина „непривилегировани жилищни райони“. Очевидно обаче, само механичното отстраняване на това понятие, както и само физическото отстраняване на конкретни лица, не само, че не биха довели до преодоляване на проблема, а биха създали допълнителни отрицателни и още по-тежки и негативни последици.

Поради тази своя политика, Дания основателно е застрашена от сериозни критики от страна на ООН и  правозащитни организации, както и рискува нарушения на основните права съгласно Хартата на основните права на ЕС, и за каквито нарушения вече има решения на Съда на Европейския съюз. От последните се извежда еднозначният извод за забрана за връщане в държавите им на бежанци или други търсещи убежище лица, за чиято безопасност няма сигурни гаранции и които, дори косвено са застрашени от преследване или е заплашен животът им, ако се върнат в държавите си.

Шарлот Сленте, генерален секретар на Датския съвет за бежанците, казва пред CNN[18]: „Не сме съгласни с решението районът на Дамаск или който и да е друг район [в Сирия] да бъде считан за безопасен за бежанци ......“. „Разпознаваме от различни доклади за произволни задържания и продължаващи нарушения на гражданските права на цивилното население в Сирия“, добави тя, цитирайки доклад от Съвета за правата на човека през март, който установи, че политиката и действията на сирийското правителство „се равняват на престъпления срещу човечеството [ и] продължават без забавяне в продължение на близо 10 години, без никакви признаци, че правителството възнамерява да ги прекрати.“.

Датският министър за имиграцията и интеграцията Матиас Тесфайе от друга страна защитава тази политика на правителството, като казва, че „Дания е отворена и честна от първия ден“, че разрешенията за пребиваване на сирийските бежанци са „временни и че разрешението може да бъде отнето ако нуждата от защита престане да съществува.“.

„Подходът на датското правителство е да осигури защита на нуждаещите се, но когато условията в родината им се подобрят, бившите бежанци трябва да се върнат в родината и да възстановят живота си там“, добавя Тесфайе.

От цитираните източници[19] е известно, че датското правителство e отказало да удължи разрешенията за пребиваване на поне 300 сирийски бежанци от 2019 г. насам, след като в оценката му за сигурност се стигна до заключението, че ситуацията в Дамаск „вече не е толкова сериозна“. В момента властите преразглеждат защитата на повече от 400 сирийски бежанци, живеещи в страната, според данни, дадени на CNN от Министерството на имиграцията и интеграцията.

Това е част от самоописаната промяна на парадигмата на датската политика за бежанците, каза Николас Фейт Тан, експерт по бежанско право в Датския институт по правата на човека.

Този ход е довел до последователни правителства, които приемат законодателни изменения, които изместиха фокуса на страната от интеграцията и постоянната защита на бежанците към вида разрешения за временно пребиваване, под които бяха поставени Дания и Хусам.

През януари 2020 г. левият социалдемократически премиер на страната Мете Фредериксен повтаря намерението на нейната партия да бъде толкова ограничаваща имиграцията, колкото нейните десни предшественици, като заяви пред парламента, че целта е да има „нула търсещи убежище“. Фредериксен зае твърда позиция по отношение на имиграцията в навечерието на изборите в Дания през 2019 г., примамвайки избирателите от дясната популистка Датска народна партия (ДНП).

След като печели изборите, социалдемократическата партия се чувства принудена да докаже, че нейната имиграционна политика не е мека и че ще изпълни обещанието си към десните партии и своя електорат.

Въпреки че датското правителство „не може да извърши принудително връщане“, тъй като няма дипломатически отношения със Сирия, „ясната надежда на правителството е, че тази група хора ще изберат да се върнат доброволно, което някои сирийци вече са направили“, добави Тан.

За да ги склони към доброволно завръщане в Сирия, датската държава предоставя на тези хора парични средства, като министърът на имиграцията и интеграцията Тесфайе говори пред CNN през 2020 г. за финансова подкрепа в размер на около 28 150 долара и че от 2019 г. над 250 сирийски бежанци са взели пакета за финансова подкрепа.

Активисти правозащитници обаче казват, че усилията на датското правителство са насочени да направи живота на сирийските бежанци непоносим - за хора без права на пребиваване. Депортиращите центрове, в които хората с основание се страхуват да влязат, са известни с характеристиките си на места, които са „за изтезания, предназначени да разбият хората и техните семейства“. Центровете са частично отворени, което означава, че обитателите им могат да се придвижват и излизат свободно. Но обитателите трябва да се настаняват всяка вечер и нямат доходи, права за работа или достъп до обществени жилища. Един център е на около четири мили от най-близката автобусна спирка, което прави невъзможно всеки да си тръгне през деня.

„Няма дейности, няма курсове за обучение, дори не можете да приготвите сами храната си“, казва правозащитникът Бендиксен, отбелязвайки, че дори в затвора има възможности за печелене на пари. Вместо да се върнат в страната си на произход, бежанците понякога „отиват в нелегалност“ и бягат в други европейски страни, с надеждата да „се опитат да възобновят своите дела за убежище“.

Тежкото положение на сирийските бежанци, в което те са поставени от властите в Дания, вече е предизвикало вълна от съчувствие в социалните мрежи и по целия свят, както и в самата Дания. Тези действия на датското правителство превръщат страната в нежелан партньор дори сред най-близките й съюзници. През март 2021 г. държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заявява пред Съвета за сигурност на ООН, че „не е в интерес на сирийския народ да оказва натиск върху сирийските бежанци да се върнат в Сирия, включително в контролирани от режима райони, където мнозина се страхуват, че ще бъдат произволно задържани, измъчван или дори убит от силите за сигурност на Асад в отмъщение за бягство.“.

„Съгласни сме с ООН, че връщането на бежанци трябва да бъде доброволно, добре информирано и трябва да гарантира безопасността и достойнството на замесените хора - иначе те не трябва да се случват“, добавя Блинкен.

Но Дания засега изглежда не желае да преразгледа този свой вътрешно-политически ход.  „Политиката на правителството работи и аз няма да отстъпя, няма да се случи“, казва министърът на имиграцията Тесфайе пред агенция Франс прес. В изявление пред CNN той посочва доклади на Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство, Службата за убежище на Европейския съюз и шведското правителство, според които ситуацията със сигурността в Дамаск се е подобрила.

Нито една от тези нации обаче не репатрира сирийци в района на Дамаск, както и ЕС не препоръчва това.

Вестник Ал-Мудун, Бейрут, в статия[20] от 23.03.2021 г. говори за внушителни протести срещу съдбата на сирийските бежанци в Дания. Сайтът разказва за демонстрация на стотици в датската столица Копенхаген, с искане за спиране на прехвърлянето във временни места за пребиваване на сирийските бежанци от датските власти. Датски организации на гражданското общество, включително Организацията за сътрудничество на хората, Младежката организация на Датския съвет за бежанците и Финджанската организация са участвали в демонстрацията пред сградата на датския парламент, в подкрепа на сирийските бежанци, пребиваващи в Дания. Член на администрацията на сирийско-датската организация „Finjan“ Асим Швейд е заявил, че демонстрацията призовава за незабавно прекратяване на нехуманните мерки, предприети от датските власти, чрез спиране на подновяването на разрешенията за пребиваване за бежанци. Той обяснява пред вестник Ал-Мудун, че повече от 100 ученици от гимназия „Нюбург“ са участвали в демонстрацията в подкрепа на колегата си Ая Абу Дахер, резиденцията на която е била изтеглена, подчертавайки, че Ая се е срещнала с екипа на училището си с група на представители на датския парламент и се заговори за закони, които са на път да унищожат живота й и да я изложат на опасност да се върне към смъртоносен диктаторски режим. И в пресата се твърди, че Дания е отнела разрешението за пребиваване от Абу Дахер, тъй като подкрепя (Дания) сирийския режим, който Абу Дахер отрича, подчертавайки противопоставянето си на сирийския режим, и описвайки го като „диктаторски режим“. Според Суид демонстрацията е била широко подкрепена от датчаните, които са изразили възражението си срещу правителствените мерки и са поискали незабавно спиране на депортирането на сирийски бежанци. Всъщност, Дания е била решила по-рано да спре да предоставя подновяване на пребиваването на бежанци (временни пребивавания) в очакване на тяхното депортиране в страната им и правителството е започнало да отнема действително разрешителните за пребиваване от някои бежанци, след като Дания класифицира Дамаск през 2019 г. като „безопасен“. През февруари 2020 г. датското правителство класифицира районите в околностите на Дамаск също като безопасни, а класификацията включва районите Дарая, Забадани и Източна Гута, които са унищожени по-рано от сирийския режим.

Източниците на Ал-Мудун поставят решението на датските власти в отговор на призивите на датската десница срещу бежанците. От друга страна, „Хюман Райтс Уоч“ разкритикува премахването на мерките за защита на Дания от сирийските бежанци, идващи от Дамаск и провинцията му, като подчертава, че „фалшивите съобщения за страната на произход на бежанците водят до грешна политика по отношение на бежанците“. „Вярваме, че нашите мнения като експерти, основна информация и други съвети, които предоставихме на датската имиграционна служба, ще бъдат оценени“, заявяват изследователите в съвместно изявление.

Според „Migrants News“ 94 сирийски бежанци са получили съобщения, че разрешенията им за временно пребиваване не са подновени, докато в момента властите преглеждат статута на 500 души от Дамаск и околните райони, което показва, че броят на сирийските бежанци, които са отказали да подновят разрешенията си за пребиваване е достигнало 189 бежанци. Броят на сирийските бежанци в Дания се оценява на 44 000, от които 35 000 са влезли в страната след 2011 г., а някои от тях са получили политическо убежище, временно пребиваване и пребиваване с „временна закрила“.

Универсалните човешки права се реализират в малки места, близо до дома - толкова близо и толкова малки, че не могат да се видят на никоя карта на света. Все пак те са светът на отделния човек: кварталът, в който живее; училището или колежа, които посещава; фабриката, фермата или офиса, в които работи. Такива са местата, където всеки мъж, жена и дете търси равна справедливост, равна възможност, равно достойнство без дискриминация. Само тогава, когато тези правa имат смисъл там, тогава имат смисъл и навсякъде другаде. Задължението на Държавата да уважава, промотира, защитава и да изпълнява правата е съответно от първостепенно значение и задължението на регионалните и международните трибунали влиза в действие основно, когато държавата преднамерено или системно нарушава правата.

Законите, политиките, процедурите и механизмите налице на национално ниво са ключови за използването на човешките права във всяка страна. Именно затова е изключително важно човешките права да са част от националните конституционни и законови системи, съдебните професионалисти да са обучени в прилагането на стандартите на човешките права и нарушенията на човешките права да бъдат порицавани и санкционирани. Нaционалните стандарти имат по-директно влияние и националните процедури са по-достъпни от онези на регионално и международно нива.

Много е вероятно по механизмите на тази, очевидно погрешна политика, Дания да принуди качествената част от бежанците (тези, които са коректни пред закона, работят за своето развитие и образование, припознали са страната като своя родина, за която биха били готови да се борят в името на спокойния и щастлив живот, който общественият ред там им е осигурил) да напуснат пределите на страната, въвличайки се в изключителната опасност за живота си във всяко отношение – физически, социален, интелектуален и икономически аспект, а в същото време, отработените вече механизми на престъпността, водена от радикални или радикализирани мюсюлмански представители, да останат в Дания, респ., и да продължат своите разрушителни за обществения ред дейности. Дания се „отървава“ от качествените, но оставя в пределите си истински престъпните и опасни субекти от тази част от своето население. Лицата с престъпно поведение, в много голяма своя част вероятно ще успеят да се укрият от властта, извършвайки нови престъпления (защото те са в престъпната си област и контакти), подправяйки документи, укривайки лица и обстоятелства и др., така че не действителните престъпни субекти ще бъдат отстранени от територията на Дания, а тези от сирийските бежанци, които са изрядни и добросъвестни граждани, да се превърнат повторно в жертви, след като веднъж вече са пострадали от режима в своята държава.

Правилото в естетиката, че всяко прекаляване се превръща в абсурд, е общовалидно, и важи и в настоящия случай. Силно националистичните политически нагласи на държавната власт в Дания към настоящия момент, заслепява и води до погрешната политика от имигрантската част от населението и в частност от тази нейна част, представляваща сирийските бежанци в широкия смисъл (вкл. техните семейства и близки, изобщо дошли от Сирия лица) да бъде отделена масата субекти, силно застрашени в Сирия, а в Дания – живеещи в съответствие с всички правила и норми, вкл. и вероятно, в полза на властта в Дания, защото те подкрепят официалната власт и обществения ред в Дания, вкл. и с действията си и срещу своите сънародници, чиито престъпни дейности заклеймяват и на които се противопоставят.

Погрешната политика на Дания в тази връзка, представлява допълнително наказание за изстрадалите и живеещи с опасност за живота си, ако се върнат в Сирия хора, за сметка на почти нищожната степен на действителна безопасност, която националистическата политика на настоящата датска власт постига, считайки, че извършва полезни за страната действия. Същите не само не са полезни, но са и опасни, защото създават привидна за властта и за обществото нагласа за прочистване на принципа на националност в масов план, а не на действителния принцип на морал и закон в индивидуален план. Резултатите от такава погрешна вътрешна имиграционна политика заплашват да бъдат изключително тежки, като се вземат предвид досегашните – доказано значително развити радикално-ислямистки субективни фактори (организации и лица с конкретни действия).

Правилният подход в изключително деликатната сфера на вътрешната имиграционна политика на Дания (както и във всяка страна от ЕС, която е засегната във висока степен от бежанската вълна) би следвало да бъде на диференциация и индивидуализация. Необходимо е внимателно и стриктно разграничаване и отделяне на елементите от масата сирийски бежанци, които съдържат потенциала на опасността или самата опасност от неспазване на обществения ред, закононарушения, тероризъм, радикализъм, религиозен екстремизъм и др. под. престъпни или подтикващи към престъпления такива лица или организации. Съответно след което разграничаване, включително и с прилагане на индивидуален подход към всеки конкретен случай или лице, и включително и в социално-политически план, да бъде завършена преценката относно необходимостта от фактическото отстраняване от територията на страната на конкретните субекти. Държавата би следвало да има своето право да провежда собствена вътрешна политика по отношение на бежанците. Европейската държава членка е длъжна да съобрази тази своя политика с Общата политика на Европейския съюз за преодоляване на бежанския проблем. Но нито институциите на ЕС, нито което и да било правителство или партия, в това число и управляваща такава, в държавата членка, не може да преминава границата на основните права на своите граждани и пребиваващи в страната лица.

В случая би могла да бъде направена (и същата се прави от много анализатори) аналогия с нацизма. Престъпленията срещу човечеството, извършени от Нацистка Германия са силен катализатор на движението за защита на човешките права. След като информацията за жестокостите, причинени по време на войната, стават публично достояние, в ООН се формира становището, че Хартата на Обединените нации твърде общо формулира тази материя. Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква сила само с приемането на всеобща декларация, която изрично да упомене всички човешки права. Като резултат в рамките на Обединените нации е формирана Комисия за правата на човека, която да разработи всеобщата декларация. В настоящия случай, Дания, която е една от първите държави, ратифицирали Всеобщата декларация за правата на човека, в днешно време, преживява отрицателна националистична метаморфоза, като, в стремежа си да защити национални ценности, игнорира същите тези основни човешки права.

Не могат да бъдат връщани в Сирия мирни пребиваващи в Дания при очевидно невярната презумпция, че положението в тяхната държава вече било безопасно, без това да наруши драстично, а в повечето случаи дори фатално техните основни човешки права. Същите са неотчуждими и представляват във всеки един момент от политиката на всяка страна членка връх на хуманност и цивилизационно отношение. Нарушаването или игнорирането на тези права е обида за демокрацията и за обществото, защото го връща в предходен етап на развитие, за преодоляване недостатъците на който (етап) същото това общество е полагало усилия десетилетия наред.

Случаят с Дания е особено показателен и поучителен за начините на водене на вътрешната имиграционна политика спрямо бежанците от последната бежанска криза. От една страна е налице допусната значителна толерантност, до степен да успеят да се възползват радикални елементи от бежанския поток във вреда на устройството, реда, закона и морала в страната. От друга страна обаче, така допуснатите недостатъци, не могат да бъдат преодоляни с масовото, наподобяващо, поради принудителния си характер, еврейското изгонване с цел прочистване на нацията. Напротив, последната не само че рискува да прогони действително качествената част от бежанците (само те биха попаднали в рамките на закона и само те биха изпълнили стриктно, независимо от действителното си желание, нормативните разпоредби на тази прочистваща вътрешна политика) и да остави в пределите на страната най-опасните елементи от тази субективна маса (защото именно най-опасните от тях ще успеят най-добре да се укрият от властта, и съответно – да останат на територията на Дания). Но тук съществува и допълнителният риск от създаване на привидност от същата националистична политика, стремяща се към прочистване, (привидност) за постигната цел, като в действителност да влее допълнителни сили в антизаконната или престъпна част от сирийските бежанци в Дания. Последното би се получило в естествен ред, тъй като досегашните „успешни“ действия на радикалните ислямистки елементи в Дания показват значителна сила, традиция и устойчивост. А това са характеристики, които биха помогнали включително и за успешното укриване от властта сега (в Дания) с цел бъдещи нови атаки срещу същата.

Поучителният характер на вътрешнополитическите кризисни моменти в Дания по отношение на бежанците от Сирия поставя за размисъл въпроса за пределите на толерантността и рестриктивните отговори на властта, когато с тази толерантност е допуснато да се прекали от едната или от другата страна (на взаимоотношението). Решението би било в правилния баланс на диференциация и индивидуализация на вътрешната имиграционна политика на страната членка.

Бележки:

[1] Източник: https://www.dw.com, посетен 21.04.2021 г.

[2] Останалите страни, гласували тогава „За“ декларацията, са: Афганистан, Аржентина, Австралия, Белгия, Боливия, Бразилия, Мианмар, Канада, Чили, Китай, Колумбия, Коста Рика, Куба, Доминиканска република, Египет, Еквадор, Салвадор, Етиопия, Франция, Гърция, Гватемала, Хаити, Исландия, Индия, Ирак, Иран, Либерия, Ливан, Люксембург, Мексико, Нидерландия, Нова Зеландия, Никарагуа, Норвегия, Парагвай, Пакистан, Панама, Перу, Филипини, Тайланд, Швеция, Сирия, Турция, Великобритания, САЩ, Уругвай, Венецуела. ЮАР, Саудитска Арабия и страните от социалистическия блок са гласували „Въздържал се“, с изключение на България, която тогава все още не е била член на ООН (такъв тя става през 1955 г.).

[3] Атентатът в редакцията на „Шарли Ебдо“ в Париж е на 7 януари 2015 г.

[4] Както е било постоянно към този момент, а и в последствие, и в родната му Швеция, и всеки път, когато посещава съседна Дания.

[5]  Главният инспектор на полицията Тьорбен Молгор Йенсен посочва: „Смятаме, че един и същ човек стои зад двата инцидента, както и че мъжът, застрелян от полицейските части на гара Ньоррепорт, е извършителят на тези убийства“, в: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2015/02/15/2472802_dvoino_teroristichno_napadenie_stresna_kopenhagen/, посетен 20.04.2021 г.

[6] След атаките Дания се опитва да се върне към нормалното си ежедневие, в: https://www.capital.bg, посетен на 20.04.2021 г.

[7] Датската народна партия е основана на 6 октомври 1995 година, когато се отделя от Партията на прогреса. Първият председател става Пиа Кьерсгорд. След 2001 година подкрепя дясноцентристкото правителство на Андерс Фог Расмусен (последван от Ларс Льоке Расмусен) без да участва в него. На изборите през 2011 година за пръв път от своето основаване партията получава по-слаб резултат от предходните избори, което, съчетано със загубите на други десни партии, я оставя в опозиция. През 2015 година получава 21% от гласовете и 37 депутатски места, като е втора партия в страната, и отново подкрепя правителството на Ларс Льоке Расмусен. На парламентарните избори през 2019 г. претърпява неуспех, като получава само 16 депутатски места във Фолкетингет.

[8] След атаките Дания се опитва да се върне към нормалното си ежедневие, в: https://www.capital.bg, посетен на 20.04.2021 г.

[9] Атентаторът в Копенхаген най-вероятно е член на групировката „Хизб-ут Тахрир“, 15.02.2015 г., в: https://www.tvevropa.com/2015/02/arc106598/, посетен на 20.04.2021 г.

[10] Demonstration in copenhagen (Hizb ut-Tahrir ), Мюсюлманите протестират срещу рисунките на Мохамед (Muslims protest against the  drawings of  Muhammed), 15.02.2008 г., в: https://www.youtube.com/watch?v=GL7gaLck40Q, посетен 20.04.2021 г.

[11]      Убийствата в Копенхаген: Последствията (Copenhagen Killings: The Aftermath), 21.02.2015 г., в: https://www.youtube.com/watch?v=1jC27qI8pgQ, посетен на 20.04.2021 г.:

На 14 февруари нападател откри огън по кафене в Копенхаген, убивайки един мъж и ранявайки трима полицаи. Кафенето беше домакин на дебат за свободата на словото - с участието на противоречивия карикатурист Ларс Вилкс, известен с рисунката си през 2007 г. на мюсюлманския пророк Мохамед като куче. Часове по-късно стрелецът, избягал от мястото на престъплението, се появи отново пред централната синагога на Дания, където простреля и уби еврейска доброволческа охрана и рани още двама полицаи. Стрелецът отново избяга от местопроизшествието, предизвиквайки издирване в целия град. Около 5 часа сутринта на 15 февруари заподозреният нападател е бил открит от полицията и застрелян. Скоро той беше идентифициран като Омар ел-Хусейн, 22-годишен роден в Дания мюсюлманин, току-що освободен от затвора. Властите подозират, че Хюсеин може да е радикализиран от поддръжници на бойната група „Ислямска държава“, докато е бил в затвора. Часове по-късно VICE News кацна в Копенхаген, за да разследва последиците от нападенията. Присъствахме на нощен митинг на антиислямската група PEGIDA и се срещнахме с главния равин на Дания и представител на пан-ислямската организация Hizb ut-Tahrir, който каза, че исламофобията се увеличава в датската столица. (On February 14, a gunman opened fire on a café in Copenhagen, killing one man and injuring three police officers. The café was hosting a debate on free speech — featuring the controversial cartoonist Lars Vilks, famous for his 2007 drawing of the Muslim Prophet Muhammad as a dog. Hours later, the shooter, who had fled the scene of the crime, reappeared outside of Denmark’s central synagogue, where he shot and killed a Jewish volunteer guard and wounded two more police officers. The shooter again fled the scene, sparking a citywide manhunt. Around 5am on February 15, the suspected gunman was located by police and shot dead. He was soon identified as Omar el-Hussein, a 22-year-old Danish-born Muslim man, who had just been released from jail. Authorities suspect Hussein may have been radicalized by supporters of the Islamic State militant group while in prison. Hours later, VICE News landed in Copenhagen to investigate the aftermath of the attacks. We attended a nighttime rally of the anti-Islam group PEGIDA and met with Denmark’s Chief Rabbi and a representative from pan-Islamic organization Hizb ut-Tahrir, who said that Islamophobia is rising in the Danish capital.).

[12] Демонстрационно предупреждение: Посолството на САЩ, Копенхаген, Дания - 20 март 2019 г., (Demonstration Alert:  U.S. Embassy Copenhagen, Denmark – March 20, 2019), в: https://dk.usembassy.gov/demonstration-alert-u-s-embassy-copenhagen-denmark-march-20-2019/, посетен на 20.04.2021 г.

Посолството на САЩ в Копенхаген информира американските граждани, че Hizb ut Tahrir ще проведе своите петъчни молитви на 22 март 2019 г. в 12:30 ч. в датския парламент, разположен в Кристиансборг Слотспладс в Копенхаген., (The U.S. Embassy in Copenhagen informs U.S. citizens that Hizb ut Tahrir will hold their Friday prayers on March 22, 2019 at 12:30 p.m. at the Danish Parliament, located at Christiansborg Slotsplads in Copenhagen.)

[13] По данни от: The Foreign Insider, проф. Владимир Чуков, в: https://foreigninsider.com/, от: https://www.alarabiya.net,  посетен на 13.04.2021 г.

[14] Статията е от дата 13.04.2021 г..

[15] Филипо Гранди е настоящият Върховен комисар за бежанците в ООН

[16] По данни от: The Foreign Insider, проф. Владимир Чуков, в: https://foreigninsider.com/, от:   https://www.alhurra.com, посетен на 16.04.2021 г.

[17] Шрьодер, Ане Софи Хофман, Дания: "Не сме гето, нито хора втора категория", 05.01.2020 г., в: https://www.dw.com/bg, посетен на 20.04.2021 г.

[18] John, Tara, CNN, In its latest lurch to the far right, Denmark plans to send some refugees back to Syria, (В последния си поход към крайната десница Дания планира да изпрати някои бежанци обратно в Сирия), в: https://edition.cnn.com, посетен на 25.04.2021 г.

[19] John, Tara, CNN, In its latest lurch to the far right, Denmark plans to send some refugees back to Syria, (В последния си поход към крайната десница Дания планира да изпрати някои бежанци обратно в Сирия), в: https://edition.cnn.com, посетен на 25.04.2021 г.

[20] По данни от: The Foreign Insider, проф. Владимир Чуков, в: https://foreigninsider.com/, от: Вестник Ал Мудун, Бейрут, 23.03.2021 https://www.almodon.com, посетен на 24.04.2021 г.

* Докторант в Русенския университет "Ангел Кънчев"

Резюме: Статията разглежда ограниченията върху преходния период, които засягат последващата легитимност на конституционното развитие и позицията на партиите спрямо настоящата конституция. 

Резюме: Статията разглежда поетапно и систематизирано хронологията и дейността на политическите партии в България, за периода от 1989 до наши дни. Многобройните политически партии, появили се след тази година, станаха основен символ на зараждащата се демокрация в България.

Резюме

Целта на настоящата статия е да анализира правата на човека като универсална ценност в исторически и правен аспект, както и да направи обзор на състоянието на системата за защита правата на човека в рамките на Организацията на Обединените Нации (ООН)

Ключови думи: права на човека, ООН, Върховни комисари на ООН, Съвет за сигурност, Общо събрание, Икономически и социален съвет

С този интригуващ въпрос често се обръщаше към отрудената си и посърнала  от домашни грижи майка мой познат,  жител на  провинциално градче, редовен посетител на гаровия ресторант, който беше и място, където преди 30-40 години всяка вечер заседаваше  местният „ парламент“.

Съществуването на модерна демократична държава е невъзможно без периодични свободни избори, без внимателно разработени изборни процедури. В същото време една от най-важните тенденции в развитието на избирателното законодателство е търсенето на избирателни системи, които осигуряват най-пълно отчитане на волята на гражданите и представителството на интересите в държавните органи, адекватни на това волеизявление.