Самир Саран е президент на един от най-влиятелните „мозъчни центрое” в Азия - Observer Research Foundation (ORF). Завършил е Технологичния институт в Манали, Индия и Лондонското училище по икономика и политически науки. Защитава докторската си дисертация в британския Институт за глобална устойчивост.

Никола Аврейски, Външна политика на Република България. Част І. Регионални измерения, 290 стр. Част ІІ. Европейски, трансатлантически и глобални измерения, 270 стр. София, Университетско издателство “За буквите – О писменехъ”, 2019.

Стоян Мемцов, Въоръжената хуманитарна интервенция, 235 стр., "Макрос" Пловдив, 2019.

Монографичният труд на д-р Стоян Мемцов, макар и третиращ основно бавно променящата се международноправната теория, е жизнено актуален, доколкото е насочен към същностната и произтичаща от практиката проблематика на мира и правата на човека, които несъмнено са сред първите точки на постомодерния дневния ред на човечеството.

Пандемията от коронавирус успя да се превърне в основното събития на високосната 2020, измествайки на заден план други драматични новости от последните месеци. Тя се оказа и най-тежката проверка за стабилността на глобалната икономика и финансова система, за много международни организации, както и за механизмите на държавното управление в отделните държави.

На 12 октомври 2016 администрацията на президента Обама публикува два доклада, които разкриват плановете на САЩ за изкуствения интелект. Авторите на статията: „Пътна карта на администрацията на Обама за политики към изкуствения интелект“ (The Obama Administration’s Road Map for AI policy) (1) критикуват документа, за това, че не съдържа никаква оценка за напредъка на Китай в областта.

В резултат от Наполеоновите войни световният дневен ред започва до голяма степен да зависи от двете тогавашни най-силни държави държави на планетата: Руската и Британската империи. През целия следващ век отношенията между тях се градят по класическата схема на противопоставянето между сухопътната и морската държава, в рамките на което последната всячески се опитва да ограничи териториалното разширяване на континенталния си съперник и да не допусне той да получи достъп до "топлите морета".

Thе Sоuth Оssеtiаn cоnflict, pеrhаps bеcаusе it wаs cоnsidеrаbly lеss sеvеrе thаn еithеr thе Аbkhаz оr Mоuntаinоus Kаrаbаkh cоnflicts, hаs bееn rеlаtivеly nеglеctеd in thе litеrаturе. Hоwеvеr, it rеmаins оnе оf thе mаin impеdimеnts tо thе cоnsоlidаtiоn оf Gеоrgiаn stаtеhооd, whilе it is gеоgrаphicаlly clоsеr tо Gеоrgiа’s hеаrtlаnd thаn Аbkhаziа. Likе Аbkhаziа, Sоuth Оssеtiа wаs аn unlikеly cаndidаtе fоr sеcеssiоn.

Увод

Изследването за генезиса на конфликта е един от най-важните аспекти на проучванията в сферата на сигурността. През последните години разглеждането на един конкретен тип конфликт, а именно етническия конфликт – придобива голяма популярност в академичните среди, като най-широко разпространената форма на съвременния конфликт. По тази тема са написани множество статии и книги, които не водят до единно разбиране за природата и причините за етнически конфликти.

Аjаriа, likе Аbkhаziа, is а Blаck Sеа rеsоrt аrеа strаtеgicаlly lоcаtеd bеtwееn Turkеy аnd Gеоrgiа аnd аlsо functiоns аs Аrmеniа’s mаin sеаpоrt. Аjаriа is pаrt оf Gеоrgiа еthnо-linguisticаlly, but in thе pаst thе rеgiоn wаs pаrt оf thе Оttоmаn Еmpirе until 1878. Аjаriа wаs incоrpоrаtеd intо thе Russiаn еmpirе in thе Turkish-Russiаn wаr оf 1878, but this did nоt immеdiаtеly lеаd tо Аjаriа’s intеgrаtiоn with thе rеst оf Gеоrgiа.

Пандемията на COVID-19 засегна търговските отношения и бизнеса в целия свят. Електронната търговия е една от сферите на търговската дейност, която бележи рязък скок в търсенето на продукти. По време на пандемията ръстът на онлайн продажби в рамките на ЕС надхвърли 41%. Извънревното положение промени навиците на потребителите и разшири обхвата на услугите, които се предлагат онлайн.

Настоящата статия има за цел да анализира конфликта в Република Нагорни Карабах, въз основа на т.нар. "конфликтна триада". Ще разгледам причините и целите за конфликта, някои основни исторически моменти, както и позициите на въвлечените в него страни. И не на последно място по важност - ще опитам да покажа, кой какъв стимул има за разрешаването на конфликта.

Междуетническият конфликт в Босна и Херцеговина, продължил от 1992 до 1995, е считан за един от най-острите етнически конфликти в Европа след Втората световна война. Целта на този текст е чрез класификация на конфликта, кратък исторически преглед и анализ на структурата на конфликта, да се представят възможните перспективи и сценарии за развитие на страната днес.