На 29 април навърши 90 години големият български урбанист, геополитик и публицист проф. д-р арх. Христо Генчев. Той е роден през 1934 в Габрово. Завършва е архитектура в Инженерно-строителен институт (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия). Развива изключително широка дейност като архитект, градостроител, преподавател, изследовател, учен и публицист.

Виден наш литератор се произнесе за арх. Христо Генчев, че е "сбъркана глава". Поводът беше току що появилата се във в. "Народна култура" статия на архитекта, в която същият твърдеше, че работите у нас се развиват по "сценарий, валиден за всички източноевропейски страни" и свързан с новото преразпределение на зоните на влияние при срещата Буш-Горбачов.

Никак не е лесно да се говори за архитект Христо Генчев, който дълги години съпътстваше обществения живот на страната ни, предупреждаваше, препоръчваше изход и решения на заплетени политически и социални проблеми, бе избран за председател на Съюза на архитектите в България и си извоюва име и репутация на мислител, теоретик и незаменим патриот.

По инициатива на изселническата организация „Бултюрк”, в началото на август 2023, пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган бе представен филм за Кърджа Али баба, обявен за митичен основател на българския град Кърджали.

Както е известно, през май 2024, Общото събрание на ООН прие резолюция с която 11 юли се утвърждава като "Международен ден в памет на геноцида в Сребреница".

Текстът си поставя за цел да даде ясна представа за организационната архитектура на военното крило на ХАМАС- Бригадите Ел Касем и чрез изложените факти да докаже тезата на автора, че пред израелските сили, а и пред света стои не обикновена терористична организация с ограничени възможности, а добре организирана армия с перфектно обучени войници с висок морал, с експерти в различните родове войски и обвързаната инфраструктура, с добре изградена разузнавателна архитектура.

Поведенческите нагласи на българските турци са обект на изследване от десетилетия. Те са анализирани от социолози, политолози и религиоведи. Тези изследвания обаче имат един недостатък - не отчитат един много важен фактор - принципа „такийя”.

Политическата криза в България не подмина и Движението за права и свободи, под въпрос е етническия мир в страната. Провалът на проектокабинета „Желязков” и бламирането му в Народното събрание е върхът на айсберга. Политическите сили в страната, с изключение на ГЕРБ и Възраждане, са в състояние на полуразпад.

Константин Николаевич Леонтиев (1831–1891) е един от най-значимите руски мислители от втората половина на XIX вес. Неговите идеи оказват влияние на такива философи и мислители като Владимир С. Соловьов[1], Николай Бердяев[2] и Павел Флоренски[3].

Балканите винаги са били регион със сериозно геополитическо значение за Европа. От него зависят както сигурността, така и икономическото развитие на Стария континент. През Балканите преминават стратегически транспортни артерии (коридори), свързващи Европа с Близкия изток и Азия, чрез Черно море, Проливите, Бяло море, Адриатика.

Битката за политическото наследство на Ахмед Доган започна. Единадесетата национална конференция даде старт на преформатирането на неговото любимо политическо отроче – т.нар. „български етнически модел”.