На фона на формиралия се двупартиен консенсус, че САЩ трябвя да положат по-сериозни усилия за сдържането на Китай, повечето политически дебати във Вашингтон се концентрират върху темата за китайското икономическо и технологично влияние.

Ангелина Марковска. Съвременният външнополитически анализ: в търсене на универсалната доктрина, 260 стр., Университетско издателство ,,Св. св. Кирил и Методий” Велико Търново, 2024.

Без съмнение, Турция има специално отношение към Балканите. За това способстват множество фактори, като историята, икономиката, визиите за бъдещето и културните сходства. Балканският регион, чиято площ е 700 хил. квадратни километра, а населението 80 милиона души и където са разположени 11 национални държави сред чиито граждани има почти 8 милиона мюсюлмани, представлява стратегически приоритет за Анкара, особено от началото на ХХІ век насам.

Дигиталната дипломация се е утвърдила като мощен инструмент в международните отношения, особено в Близкия изток - регион с интензивни политически, социални и икономически предизвикателства.

Близкия изток е арена на въоръжени конфликти от времето на Първата световна война, което е резултат от разделението на земите на Османската империя (споразумението Сайкс-Пико), при което границите раздробените арабски държави не съвпадат с етническата принадлежност на населението, принудено живее в различни държави и така се създават предпоставки за напрежение на политическа, етническа и религиозна основа.

Събудих се през нощта от този слаб, но настойчив шум, който разнася навсякъде постоянния, макар и непроливен, пролетен дъжд – напомнящ на тремолото на оркестровия барабанчим; без да е благозвучен, се появява в точното време след уморителния патос на духачите. Свързах го със спомена за татко и неговия кабинет в Габрово; било ще е година-две преди/след 9 септември и пак Гергьовден: Татко се радваше-бе трогнат от пролетния дъжд. Чух и запомних „неговите“ думи: „Ден година храни +(?) Гергьовски дъжд – от всяка капчица – жълтица. От поколения в семействоно му никой не се занимаваше със земеделие [освен¹ Omi Berta в 1943], въпреки това мислеха и даже възприемаха/чувстваха земята като като източник на живот... на всичко-майка на народа, оплождана от дъжд (- „вода от Небето!“). Дар Божи, комуто ние ДарДаните дължим Дан в признателност – народ от (БожиДар+БогДан)-овци, иначе казано – ДАРДАНи!!  

ПО АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ДАННИ

Кратко лирично встъпление с отношение към темата.

Систематичните и спасителни проучвания на археологическа ТЕМП, под ръководството на покойния д-р Г. Китов, от края на ХХ в. и началото на сегашния, в ареала на Казанлъшко, обогатиха древната ни история с впечатляващи находки и факти.

В края на 2022 г. американската изследователска организация «OpenAI,Inc.» пусна модела ChatGPT. Това даде началото на т.нар. Генеративен изкуствен интелект» (Ген ИИ).  «ГенИИ» моделите могат да създават изображения, видеоклипове или писмени произведения, както и да отговарят на въпроси или да изпълняват онлайн задачи въз основа на прости покани.

През последните години едва ли има по-противоречив аспект на търговската политика на Европейския съюз от този за митата на внасяните от Китай електромобили. Впрочем, този спор между двете икономическо-политически пространства, свързан предимно с необходимостта от защита на вътрешния европейски пазар отглобалната конкуренция, е и отлична илюстрация за краха на неолибералната догма за неограничената от нищо световна търговия.

Наивно вярвайки, че в Европа вече е много малко вероятно да възникнат войни и конфликти, в това число и междуетнически, европейските общества години наред живееха с тази илюзия, преди да станат свидетели на краха на двуполюсния модел, а някои и дълго след това. След Втората световна война, пренареждането на политическите карти и установяването на двуполюсния модел на глобален ред смятахме, че лошото повече никога няма да ни застигне.

ПОКАНА

Секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към ИФС-БАН и Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната

Ви канят

да участвате в кръглата маса на тема:

„ЕДИННАТА ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА И СИГУРНОСТ, И МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В НЕЯ

(Новите геополитически разломи и бъдещето на проекта „Обединена Европа“)

която ще се проведе на 18 март, 2025 година в

Централния военен клуб, гр. София, бул. „Цар Освободител“ 7

зала Музикална, ет. 2, от 9.30 ч.

От началото на новото хилядолетие опитите за прекрояване на установената след Втората световна война архитектура на международна сигурност се подлагат на все по-интензивна критика и ревизия. Проектът „Европейски съюз“ постепенно губи своята притегателна сила до голяма степен и поради неспособността да води самостоятелна и независима от САЩ дипломатическа и военна политика. Последиците от това, особено в условията на продължителния въоръжен конфликт в Украйна, престават да са проблем само на европейските управляващи елити. Те остро се усещат от болшинството европейски граждани под формата на икономическа рецесия, поскъпване на живота, лична несигурност и все по-неясни перспективи на фона растящата социално-политическа поляризация. Ако новата администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп решително налага своята визия за функционирането на НАТО, за увеличаването на военните бюджети на европейските страни, за една експанзионистка „велика Америка“, при която на Европа е отредена второстепенна роля, възниква въпросът дали неглижирането на въпроса за общата европейска отбрана досега не е било погрешно? Късно ли е да  бъдат изработени нови европейски военни стратегии и да бъдат изградени обединени въоръжени сили? И може ли да бъде съхранен икономическият просперитет, ако зад него не стои респектиращ военен потенциал?

Това са част от въпросите, които ще бъдат подложени на дискусия на кръглата маса. Специално място ще бъде отделено и на перспективите пред България:

1. Какви трябва да са принципите и ключовите елементи на националната отбранителна стратегия пред перспективата за продължително геополитическо противопоставяне и нарастващи заплахи за въоръжен сблъсък в Европа?
2. Има ли потенциал и компетентност българската дипломация да участва пълноценно в справянето с растящите предизвикателства при формирането на новия международен ред?
3. Какви са необходимите трансформации на цялостната обществена структура (икономика, образование, здравеопазване, пазар на труда, граждански сектор, услуги, вътрешен ред, въоръжени сили), за да отговори на новите стандарти за сигурност и защита?
4. Каква е ролята на високотехнологичните средства, изкуствения интелект, медиите, информационните и комуникационните технологии и др. за компенсиране на недостигащия човешки и ресурсен потенциал?
5. Доколко е в състояние България, в качеството ѝ на член на ЕС и на НАТО, да запази своята автономия и национален суверенитет в условията на променящата се архитектура на международни отношения и сигурност?

От организаторите