23
Пет, Окт
5 New Articles

Списание Геополитика

Grid List

Известният френски геополитик и експерт по проблемите на Близкия Изток и исляма Александър дел Вал (псевдоним на Марк ДАна) е роден през 1968 в Марсилия.

Франсис Фукуяма, Идентичност: борбата за признание и политиката на гнева”, 208 стр. „Изток-Запад”, С.2019

Азбучните истини имат свойството да се забравят, постепенно оставайки на втори план, затова е добре да си ги припомняме отвреме навреме. Опит за такова припомняне е и последната книга на Франсис Фукуяма „Идентичност: борбата за признание и политиката на гнева” (1).

Важен въпрос в сферата на политическата мисъл днес е огромният разрив в основния дискурс между теоретичното „изразяване” на суверенната нация и универсалната политическа практика на империите. Този разрив между теорията и практиката ни кара да се замислим за концептуалната система на „националната държава”, а след това да използваме концепцията за „империята” за да стигнем до ново разбиране за историята и съвременния политически живот.

Глобалното „извънредно положение”, въведено в хода на борбата срещу пандемията от коронавируса, раздели политиците и експертите на привърженици на възстановяване прерогативите на националната държава и апологети на създаването на своеобразно „световно правителство”. При това обаче, на заден план остават два важни проблема. Първият е, че обществата на всички развити държави демонстрираха сравнително висока способност за мобилизация.

Целта на настоящата статия е да изложи и анализира идеите на известния американски политолог Збигнев Бжежински (1928-2017) за мястото на Европа в американската външна политика.

Днес половината човечество живее в Азия. По данни на ООН, от 30-те най-големи градове на планетата, 21 се намират в азиатски държави. През 2020 на континента живеят половината от принадлежащите към средната класа в света, чиито дневен доход на глава от населението варира в диапазона между 20 и 100 долара по паритет на покупателната способност.

Други статии и материали

Grid List

Thе Sоuth Оssеtiаn cоnflict, pеrhаps bеcаusе it wаs cоnsidеrаbly lеss sеvеrе thаn еithеr thе Аbkhаz оr Mоuntаinоus Kаrаbаkh cоnflicts, hаs bееn rеlаtivеly nеglеctеd in thе litеrаturе. Hоwеvеr, it rеmаins оnе оf thе mаin impеdimеnts tо thе cоnsоlidаtiоn оf Gеоrgiаn stаtеhооd, whilе it is gеоgrаphicаlly clоsеr tо Gеоrgiа’s hеаrtlаnd thаn Аbkhаziа. Likе Аbkhаziа, Sоuth Оssеtiа wаs аn unlikеly cаndidаtе fоr sеcеssiоn.

Увод

Изследването за генезиса на конфликта е един от най-важните аспекти на проучванията в сферата на сигурността. През последните години разглеждането на един конкретен тип конфликт, а именно етническия конфликт – придобива голяма популярност в академичните среди, като най-широко разпространената форма на съвременния конфликт. По тази тема са написани множество статии и книги, които не водят до единно разбиране за природата и причините за етнически конфликти.

Аjаriа, likе Аbkhаziа, is а Blаck Sеа rеsоrt аrеа strаtеgicаlly lоcаtеd bеtwееn Turkеy аnd Gеоrgiа аnd аlsо functiоns аs Аrmеniа’s mаin sеаpоrt. Аjаriа is pаrt оf Gеоrgiа еthnо-linguisticаlly, but in thе pаst thе rеgiоn wаs pаrt оf thе Оttоmаn Еmpirе until 1878. Аjаriа wаs incоrpоrаtеd intо thе Russiаn еmpirе in thе Turkish-Russiаn wаr оf 1878, but this did nоt immеdiаtеly lеаd tо Аjаriа’s intеgrаtiоn with thе rеst оf Gеоrgiа.

Пандемията на COVID-19 засегна търговските отношения и бизнеса в целия свят. Електронната търговия е една от сферите на търговската дейност, която бележи рязък скок в търсенето на продукти. По време на пандемията ръстът на онлайн продажби в рамките на ЕС надхвърли 41%. Извънревното положение промени навиците на потребителите и разшири обхвата на услугите, които се предлагат онлайн.

Настоящата статия има за цел да анализира конфликта в Република Нагорни Карабах, въз основа на т.нар. "конфликтна триада". Ще разгледам причините и целите за конфликта, някои основни исторически моменти, както и позициите на въвлечените в него страни. И не на последно място по важност - ще опитам да покажа, кой какъв стимул има за разрешаването на конфликта.

Междуетническият конфликт в Босна и Херцеговина, продължил от 1992 до 1995, е считан за един от най-острите етнически конфликти в Европа след Втората световна война. Целта на този текст е чрез класификация на конфликта, кратък исторически преглед и анализ на структурата на конфликта, да се представят възможните перспективи и сценарии за развитие на страната днес.