Актуално
Преди двайсет години, в хода на бомбардировките на НАТО над остатъчна Югославия, на територията на днешните Сърбия и Косово бяха хвърлени 15 тона обеднен уран. Те се превърнаха в радиоактивен прах, който беше разпръснат от вятъра на цялата територията на Балканите, заразявайки почвата, въздуха, растенията и животните. Според учените, този токсичен радиоактивен прах ще остане завинаги в региона, достигайки върховата си радиоактивност едва след сто години.
На 13 септември 2019, в изказването си на провеждащата се в Киев 16-та годишна среща на Ялтенската европейска стратегия (YES), президентът на Украйна Владимир Зеленски изрази увереност, че корупцията в страната може да бъде победена, а отговорните за нея - изправени пред съда. Тази година логото на срещата беше "Щастието днес: нови подходи за света в криза". Както заяви самият Зеленски пред участниците в нея: "за мен е щастие е да видя, че крадецът е в затвора, а не на Малдивите", очевидно визирайки предшественика си Петро Порошенко и предизвикалата голям обществен скандал негова почивка на Малдивските острови.
Днес Голяма Европа е застрашена не толкова от вътрешното противопоставяне и раздори, колкото от двете хищни държави на ХХІ век. На изток, Китай на Си Дзинпин прокарва своите "пътища на коприната", купувайки земи, пристанища и природни ресурси. На запад, САЩ на Доналд Тръмп утвърждават своя цифров, правен, валутен и военен империализъм, превръщайки се в странен съюзник, който непрекъснато обижда и шантажира партньорите си.
Както е известно, през юни 2019, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази надежда, че процесът на ратификация на протокола за присъединяване на Македония ще приключи до декември и на предстоящата среща на върха на НАТО в Лондон през същия месец страната ще стане пълноправен член на Алианса. В коментар на Bloombеrg по този повод обаче се посочва, че "присъединяването на Северна Македония за пореден път повдига въпроса, какво означава на практика членството в този военен алианс".
Още от Актуално
бр.4/2019 - Съдържание
Известният чешки дипломат и експерт в сферата на международните отношения Яромир Новотни е роден през 1947 в Острава. През 1970 завършва външноикономически отношения във Висшето училище по икономика в Прага. След „Пражката пролет” през 1968 е преследван от комунистическата власт, която не му позволява да практикува професията си. В началото на 90-те години ръководи икономическата секция в канцеларията на чешкия президент, а по-късно представлява страната си в ЕС. В средата на 90-те ръководи външнополитическия отдел на Министерството на отбраната, а през 1997 става зам.министър на отбраната и в това си качество отговаря за присъединяването на Чехия към НАТО през 1999.
Орлин Борисов, „Мигранти и бежанци”, 370 стр. „Нова звезда”, 2018
Stephen Smith, La ruée vers l'Europe, 250 р., Grasset, 2018.
Бежанската криза и Балканите 2015-2016 (съставители Александър Костов, Ирина Огнянова и Бисер Банчев), 361 стр., София, Парадигма, 2018.
Колективната монография „Бежанската криза и Балканите 2015-2016” предлага политико-исторически и геополитически анализ на позицията на държавите от Балканския полуостров спрямо мигрантската криза от 2015-2016, която породи силен отзвук в Европейския съюз.
Въпреки разпространената представа, пространственият аспект на политическите процеси не се определя само от обективните фактори. Пространството влияе върху политиката не само директно, но и косвено - посредством субективните и нерядко изкривени представи на индивида за същото това пространство. Характерен пример за този феномен е устойчивият модел на интерпретация на международните отношения, в чиято основа е заложена представата за географския конфликт между Запада и Изтока. Нека се опитаме да изясним корените на тази представа и възможните и варианти.
Класическият политически реализъм в теорията на международните отношения, като научна дисциплина и изследователска сфера, възниква в междувоенния период в рамките на спора с доминиращата тогава утопична теория за международните отношения и е развит в трудовете на учени като Едуард Халет Кар, Рейнхолд Нибур, Ханс Моргентау, Георг Шварценбергер, Джон Миршаймър, Джордж Моделски, Робърт Строс-Хюпе, Джордж Кенан, Хенри Кисинджър и др.
