В началото на юли 2026, в столицата на Фиджи – Сува, премиерът на островната държава Ситивени Рабука подписа с австралийския си колега Антъни Албанезе договор за взаимна отбрана, наречен "Океан на мира" (Veitacini).
Непосредствено след това китайска подводница осъществи изпитания на балистична ракета в международните води, северно от Фиджи. Това беше второто подобно китайско изпитание от далечната 1980 насам.
Новината стресна лидерите на малките тихоокеански островни държави. Във Фиджи тя беше приета особено сериозно, като министърът на отбраната на страната дори се опита да убеди Пекин да се откаже от изпитанието, но без резултат. За Фиджи и няколко други страни в региона това изстрелване беше поредно потвърждение, че курсът към сближаване с Австралия не е избран случайно. Тревогата им се подхранва от спомените за историческите събития: по време на Втората световна война, великите сили превърнаха Тихия океан в бойно поле, а по време на Студената война – в ядрена площадка.
Според експертите е възможно изстреляната през юли китайска ракета, както впрочем и тази, изстреляна през септември 2024, която също падна в Тихия океан, да са били въоръжени с ядрени бойни глави. В последно време, все повече лидери на островните държави от региона се опасяват, че съперничеството между Съединените щати и Китай – най-голямата военна сила в Азия – отново ще превърне Тихия океан в зона на нестабилност.
Вместо обаче да избират директно между Вашингтон и Пекин, въпросните страни все повече се сближават с Австралия, формирайки нови военни съюзи с Канбера – първите в Азиатско-Тихоокеанския регион от началото на Студената война насам. Договорът за взаимна отбрана с Фиджи, която е основният търговски и дипломатически център на тихоокеанския островен регион, е второто подобно споразумение на Австралия в региона за по-малко от година. Ще припомня, че през октомври 2025 Канбера създаде военен алианс и с най-голямата тихоокеанска държава Папуа-Нова Гвинея.
В момента Австралия преговаря и с Тонга, единствената тихоокеанска островна държава, разполагаща със собствени въоръжени сили, макар че военният съюз с нея все още не е станал факт. А, както е известо, Нова Зеландия е съюзник на Австралия още от ерата на Студената война.
Ръководствата на споменатите по-горе държави твърдят, че новите споразумения не са насочени срещу Китай. Според тях, целта е да се гарантира, че регионалните въпроси на сигурността ще се решават в рамките на така нареченото „тихоокеанско семейство“.
Последното включва най-вече Австралия и Нова Зеландия, които са дългогодишни членове на Форума на тихоокеанските острови - основната регионална организация. Впрочем, САЩ също имат своето място в тази система: Вашингтон е отговорен за отбраната на три държави членки на форума, както и на две от добре укрепените си територии в Тихия океан – Гуам и Северните Мариански острови, които не са членове на форума.
За разлика от тях, Китай на практика остава извън обхвата на регионалните споразумения за сигурност в рамките на тази система.
Само допреди няколко години ситуацията беше съвсем различна. В Австралия се опасяваха, че Пекин поема инициативата и вече е близо до постигането на дългогодишната си цел да създаде военна база на един от тихоокеанските острови.
Така, в Тихия океан постепенно се формира нова система от военни съюзи. Засега тя наподобява умалена версия на американския модел в Азия – така наречената система „hub and spoke“ („главина и спици”). В Европа НАТО обединява американските съюзници в многостранен съюз, докато в Азия СЩ са обвързани с отделни двустранни договори с всеки от петте си регонални съюзника. В момента Австралия действа на подобен принцип: тя вече разполага с три двустранни военни съюза в Тихия океан.
Тази система обаче може скоро да се разшири. Нова Зеландия вече заяви интереса си да се присъедини към Договора „Океан на мира” между Австралия и Фиджи. Ако Уелингтън предприеме тази стъпка, което най-вероятно ще се случи след изборите през ноември, споразумението може да създаде основата на първия нов многостранен военен алианс в региона. Ръководствата и на трите страни не отричат този сценарий.
В разговор с журналисти в столицата Сува, вицепремиерът на Фиджи Маноа Камикамика предпазливо отбляза, че „вероятно ще създадем нещо като НАТО“.
В бъдещия военен съюз ще бъдат допускани само държави, разполагащи със собствени въоръжени сили. На останалите Австралия предлага споразумения с различен формат. Ще припомня, че Канбера подписа подобни споразумения с Тувалу през 2023 и с Вануату през юни 2026. Целта им е да предотвратят създаването на китайски военни бази там и да усложнят сключването на споразумения за сигурност с Пекин, които формално биха могли да се представят като сътрудничество между полицейските агенции на страните.
Подобни преговори сега се водят и със Соломоновите острови. През последните години тази страна се смяташе за един от най-близките партньори на Китай в региона, но след смяната на правителството през май тя започна да обсъжда евентуалното подписване на такова споразумение с Австралия.
Само две от другите независими държави в региона – Кирибати и Самоа, все още не са сключили споразумения с Австралия или дори не са започнали преговори за това. Интересното е, че както отбранителните съюзи, така и другите видове договори, са предназначени да ограничат китайските инвестиции в критична инфраструктура, която може да се използва и за военни цели, като пристанища и телекомуникационни мрежи.
В замяна Австралия инвестира над 1 милиард долара годишно в икономиките на своите нови партньори. Във Фиджи австралийските дипломати се надяват да включат в тези усилия и американската агенция за чуждестранна помощ Millennium Challenge Corporation (MCC), която Илон Мъск и Министерството на енергетиката на САЩ (DOGE), кой знае защо забравиха да закрият миналата година, заедно с другите подобни „либерални” структури. Канбера се надява, че МСС ще отпусне още няколкостотин милиона долара за реконструкцията на стратегически разположеното дълбоководно пристанище Сува.
Новият премиер на Соломоновите острови, Матю Уейл, който е дългогодишен критик на опитите на Китай да разшири влиянието си в региона, предлага да се отиде още по-далеч. Той иска всички тихоокеански островни държави – независимо дали имат собствени въоръжени сили – да се споразумеят за ново многостранно споразумение на годишната си среща на върха. Това споразумение трябва да ограничи сътрудничеството в областта на сигурността само до „тихоокеанското семейство“, т.е. напълно да изключи Пекин. За това обаче ще е необходимо съгласието на всички членове на Форума на тихоокеанските острови.
И тук могат да възникнат усложнения. За двамата най-уязвими членове на групата – Кирибати и Науру – подобен ход би могъл сериозно да навреди на отношенията им с Китай. И двете страни вече блокираха съвместното изявление, осъждащо изстрелването на китайската ракета през юли, което разгневи останалите членове на форума. Нещо повече, Науру отказа да подкрепи протеста, въпреки споразумението с Австралия, подписано още през 2024.
В същото време голяма част от дискусията игнорира очевидното: сближавайки се с Австралия, която е съюзник на САЩ, островните държави на практика избират страна в глобалния сблъсък между Вашингтон и Пекин.
Във Фиджи и други страни, които имат споразумения с Канбера, почти не се обсъжда въпросът, какво точно може да поиска Австралия от новите си съюзници, ако самата тя, заедно със САЩ, влезе в открит конфликт с Китай.
Затова, поне засега, военното сътрудничество ще се развива постепенно. Така например, в обозримо бъдеще не се очаква постоянно разполагане на австралийски войски на територията на новите съюзници. Впрочем, САЩ са доволни и от това. За тях сега е важно австралийската дипломация да пречи на Китай да се укрепи в тихоокеанските островни държави – територии, които някога са играли ключова роля в битките на американците във Втората световна война.
*Център за мониторинг и превенция на конфликтите
