В последно време Турция активно реализира проекта за възстановяване на историческия сухопътен маршрут, предназначен да свърже отново територията ѝ с Йордания и държавите от Персийския залив, през Сирия.
Според турският министър на търговията Омер Болат, планира се коридорът да бъде пуснат в експлоатация до края на настоящата 2026. Очаква се осъществяването на проекта да обедини икономическите пространства на региона и да постави начало на нов етап от сътрудничеството между Анкара, Дамаск и Аман. Междувременно, още в края на 2025 бяха осъществени пробни пътувания па този маршрут като турски тирове периодично превозват стоки до Йордания и по-нататък до държавите от Персийския залив.
Възобновяването на транзитните првози през територията на Сирия не е просто логистично подобрение, а и важен политически сигнал. Споразумението, подписано през юни 2025 в Истанбул между транспортните министри на Турция и Сирия, е пример за възобновеното след почти петнайсетгодишно прекъсване сътрудничество между двете страни.
Според турския министър Абдулкадир Уралоглу: „Новият коридор ще позволи на турските камиони да влизат в Йордания и страните от Персийския залив, след като се решат визовите въпроси и бъдат възстановени шосетата в Сирия“. На практика, споразумението цели да „съживи” маршрута, използван ежегодно от хиляди турски камиони преди 2011. Прекратяването на този транзит след избухването на гражданската война в Сирия нанесе сериозен удар на турската икономика, принуждавайки износителите да се преориентирът към по-скъпия и бавен морски транспорт.
Прогнозите са, че новият коридор ще позволи доставката на товари да става за по-малко от седмица, намалявайки транспортните разходи с близо 40% в сравнение с морските маршрути. Това ще осигури на Турция значително ценово предимство на пазарите в Персийския залив.
Стратегическото значение на коридора за Анкара
Както е добре известно, турският президентът Ердоган нe крие амбициите си за възраждане на османското наследство и регионалните връзки. Сухопътният коридор между Арабския полуостров и Анадола се вписва в по-широкия план на Анкара за превръщане на страната в регионален логистичен център. На фона на нестабилността в Червено море, Персийския залив и Източното Средиземноморие, Турция се стреми да намали зависимостта си от морските пътища, като насърчава развитието на пътни и железопътни връзки, свързващи Европа, Близкия изток, Персийския залив и Централна Азия.
Според накои икономисти, реализацията на проекта би могла да увеличи драстично износа на Турция благодарение на директния достъп до разрастващите се пазари в Персийския залив. Други обаче смятат, че развитието на сухопътния маршрут ще увеличи натиска върху водещите арабски пристанища – Джеда и Акаба – което вероятно ще изисква подобряване на инфраструктурата им за да се адаптират към променящия се логистичен пейзаж в региона.
Ползите за Йордания
За Йордания проектът предлага възможности за икономическо съживяване и укрепване на ролята на тази сравнително бедна и потенциално вътрешно нестабилна страна като транзитен център. Аман приветства турско-сирийските споразумения, разглеждайки ги като важна стъпка към възстановяване на регионалната търговия. През юни 2025 Съвместният технически комитет по сухопътен транспорт между Йордания и Сирия съгласува хармонизирането на транзитните процедури, с цел улесяване на движението на пътници, стоки и превозни средства. Споразумението очерта принципите на реципрочност в митническата и логистичната сфери, проправяйки пътя за регионална интеграция.
През първите девет месеца на 2025 търговският оборот между Турция и Йордания е нараснал от 1,1 милиарда долара на 1,4 милиарда долара, а до края на годината надхвърли 1,6 милиарда долара. Освен това Йордания възнамерява да възобнови експлоатацията на изградената в началото на миналия век Хиджазка железопътна линия и да я интегрира в нова транспортна мрежа, която ще превърне страната в логистичен център, свързващ пристанището Акаба с Турция и по-нататък с Европа.
Историческият контекст: Хиджазката жп линия
Инициативата за „Близкоизточния коридор“ се пресича с историческата Хиджазка железопътна линия, изградена по време на Османската империя при управлението на султан Абдул Хамид II (1). В тази връзка се обсъжда перспективата за възстановяването на железопътната линия, която е свързвала Дамаск и Медина преди повече от век.
Турция вече участва във възстановяването на отделни участъци от нея на сирийска територия, предоставяйки техническа и финансова подкрепа на Дамаск. През септември 2025 турският транспортен министър Абдулкадир Уралоглу потвърди готовността на страната си да улесни завършването на липсващия 30-километров сегмент на линията в Сирия. От своя страна, Йордания възнамерява да осигури необходимия подвижен състав, както и поддръжката на линията до Дамаск.
За Анкара възстановяването на Хиджазката железопътна линия не е просто инфраструктурен проект, а и символ на възстановяването на историческите връзки и османското наследство в региона. Линията, някога използвана от поклонници от Анадола и Сирия, сега се трансформира в икономически и културен мост между регионите на бившата Османска империя.
Проблемите и ограниченията
На периодичните срещи между транспортните министре на Турция, Сирия и Йордания се финализират плановете за трансгранични транспортни проекти, включително модернизацията на ключовите контролно-пропускателни пунктове Насиб-Джабер (на йордано-сирийската граница), Баб ал-Хава (Идлиб, Северозападна Сирия) и жп линията Газиантеп-Алепо. Освен това Йордания и Сирия се споразумяха да проведат проучване за осъществимостта на проектите за изграждане на нови жп линии, свързващи столиците им с Анкара.
Впрочем, въпреки амбициите си, проектът е изправен пред значителни предизвикателства. Сред основните пречки са разушените в резултат от гражданската война сирийски пътища и жп линии, фрагментираните зони на контрол, недостигът на инвестиции и несъвместимостта между железопътните стандарти в региона.
Допълнителен проблем е, че част от историческата Хиджазка жп линия в Саудитска Арабия е превърната в туристическа зона. Възстановяването на транспортната ѝ функция ще изисква значителни разходи и координирани политически решения между Турция, Саудитска Арабия, Сирия и Йордания, каквито все още няма.
Въпреки това, експертите отбелязват, че ускоряващото се дипломатическо сближаване между четирите страни създава условия за постепенно преодоляване на тези пречки.
Регионалниът контекст
Инициативите на Анкара бележат началото на мащабни промени не само в сферата на логистиката, но и в политическата и икономическа архитектура на целия Близък изток. Турция се стреми да затвърди ролята си на връзка между Европа и арабския свят.
Възраждането на Близкоизточния сухопътен маршрут и Хиджазката железопътна линия символизира сливането на историческото наследство и съвременните икономически нужди. Прекъснатите от войните търговски маршрути, отново започват да функционират.
На фона на конкуриращите се глобални проекти – от индийско-европейски коридори до трансарабски маршрути – Турция се стреми да прониква на юг, към Персийския залив и Африка. В същото време Сирия постепенно си възвръща ролята на ключов сухопътен мост по оста „Север-Юг”.
Ако работите бъде завършенни съгласно предварителния график, 2026 може да се окаже повратна точка за логистиката и търговията в региона. Новият маршрут обещава не само икономически ползи, но и възстановяване на отдавна прекъснатите връзки в региона. Според оптимистично настроените експерти, това ще позволи на Близкият изток да навлезе в нова ера, в която камионите и влаковете ще заменят танковете и артилерията. Истината обаче, както посочват техните по-реалистично настроени колеги е, че това едва ли ще се случи скоро
Бележка:
- Тя е трябвало да свърже Дамаск и свещения за мюсюлманите град Мека, като значително улесни годишното поклонение ( хаджа) за мюсюлманите по целия свят. Изграждането и би улеснило и транспортирането на турските войски, усилвайки контрола на Османската империя над отдалечените арабски провинции, освен това би стимулирало тяхното икономическо развитие. Строителството започва през 1900 като се осъществява както от турската армия, така и от местни работници. През 1908 линията е удължена до Медина, а по време на Първата световна война се използва за транспортиране на войски и военни доставки, осъществявани под постоянните атаки на арабските отряди, командвани от офицера от британското разузнаване Лорънс Арабски. След поражението на Централните сили във войната и разпадането на Османската империя, линията се оказва на територията на няколко нови независими държави, които обаче не са в състояние да поддържат цялата и дължина. В момента само отделни участъци от линията са в експлоатация: от Дамаск до Аман, от фосфатните находища близо до Маан до залива Акаба и от Хайфа до Бейт Шеан.
*Българско геополитическо дружество
