В началото на октомври турският президент Реджеп Тайип Ердоган поздрави гражданите на „тюркския свят” със 17-ата годишнина от Нахичеванската спогодба, с която беше създадена Организацията на тюркските държави (ОТД), както и с Деня на сътрудничеството на тюркските държави.
Както отбеляза турският лидер: „По този път на братство, който започнахме с мотото за единство в езика, мисълта и делото, пожелавам нашето единство, сплотеност и солидарност да бъдат вечни и непоколебими“.
В тази връзка ще припомня, че 13-ата среща на върха на Съвета на държавните глави на Организацията на тюркските държави трябва да се проведе в Турция на 29-30 октомври. Тоест, под опеката и патронажа на Анкара, пантюркистите правят поредната стъпка напред. Във всеки случай, те със сигурност искат да създадат точно това впечатление, т.е. да демонстрират на международната общност значението на ОТД и нейния потенциал. И, както изглежда, успяват поне в някои области. Така например, през последните дни турските медии особено често цитират един доклад, изготвен от Азербайджанския център за анализ на икономическите реформи и комуникации. Този колективен труд, очевидно финансиран от Анкара и Баку, представя данни за икономическите показатели, търговския потенциал, логистичните възможности и технологичната интеграция на страните от ОТД. Целта на въпросния пропаганден труд е ясна: да демонстрира на аудиторията си, че Организацията разполага с голям потенциал и е важен актив и инструмент в турския арсенал от международни инициативи и проекти.
Според данните, цитирани в документа (от които, очевидно, се очаква аудиторията да бъде силно впечатлена), общата площ на страните-членки на Организацията на тюркските държави (ОТД) е 4,82 милиона квадратни километра, а населението на страните-членки и наблюдателите на организацията достига 178,8 милиона души, което представлява 2,8% от населението на света. В доклада се отбелязва също, че общият БВП на страните от ОТД е 2,11 трилиона долара, а техният дял в световната икономика се доближава до 2%. Естествено, турската страна активно парадира със заслугите си за съществуващия потенциал на постсъветските републики, които членуват в Организацията на тюрските държави.
В документа се подчертава, че общият обем на търговията между страните членки на ОТД е достигнал 1,13 трилиона долара, което представлява 3,6% от световната търговия. Икономическите отношения между страните от Организацията се трансформират: от традиционна търговско-ориентирана структура те преминават към по-интегриран икономически модел.
Показателно е, че авторите на документа подчертават важната роля на логистичните връзки за икономическите перспективи на страните от ОТД. Отбелязва се, че геополитическите промени са повишили стратегическото значение на Средния коридор и логистичната активност по този маршрут е нараснала. Изтъква се и, че превозите на сухи товари през Каспийско море са се увеличили с 34%, докато обемът на обработените контейнери в пристанището на Баку е нараснал с 15%.
Накрая, авторите отбелязват 12%-но увеличение на транзитния железопътен трафик Изток-Запад и подчертават, че индексът на устойчивост на Средния коридор е 0,5 от 1. Комплексната оценка на показателите за търговията, инвестициите и логистиката показва, че икономическите връзки между страните от ОТД се трансформират в система, обхващаща все по-широк спектър от дейности.
В този процес икономическият потенциал, географското местоположение и транспортната инфраструктура на съответните страни са ключови елементи на икономическата интеграция в рамките на Организацията. Което повдига въпроса: защо всеки път, когато се споменава Средният коридор, Анкара го свързва именно с ОТД? Отговорът, като цяло, е почти очевиден. Следва да се отбележи, че през последните години Турция активно развива логистичните връзки между страните от Организацията.
В частност, турските летища и авиокомпании не само осигуряват на Турция тесни връзки с външния свят, но и улесняват международния транзит. Истанбул вече се е превърнал в своеобразен хъб за държавите от Централна Азия и Азербайджан, тоест за членовете на ОТД. Най-удобният маршрут до Европа е именно през Турция. Тоест, освен всичко друго, ОТД представлява своеобразен маркетингов и пропаганден ннструмент, предназначен както за Европа, така и за Китай, с цел привличане на вниманието им и пренасочване на търговските потоци.
В тази връзка следва да си припомним и да вземем предвид, че след началото на войната в Украйна Русия попадна под ударите на мащабни европейски санкции. В резултат от което трафикът по Северният коридор за товарни превози между Китай и Европа беше поставен под въпрос. Дали този фактор се използва от инициаторите на Средния коридор, и най-вече от Турция и нейните партньори от Организацията на тюркските държави (ОТД) в конкуренцията с руския маршрут? Разбира се, защото в момента пред тях се е отворил прозорец на възможности, включително за привличане на големи инвестиции, позовавайки се на затруднената в момента функционалност на Северния коридор и фактът, че има нужда от диверсификацията на този ключов маршрут между Европа и (Източна)Азия.
Логистиката и енергетиката са крайъгълните камъни на външната политика на Турция и Азербайджан. Тяхната обща визия е да създадат непрекъснат, мултимодален сухопътен и морски тюркски коридор от Китай до Европа, през Каспийско море. По този начин Средният коридор (част от който скоро може да стане и т.нар.Зангезурски коридор през гериторията на Армения) е конкурент на Северния коридор, свързващ Китай и Европа през територията на Русия.
Точно на това са посветени огромната част от турските усилия и стратегическият план на Анкара, свързани с ОТД. Целта е проста: да се привлекат инвеститори или, по-просто казано, пари, за реализирането на необходимите транспортни и логистични проекти. От друга страна обаче, тюркските републики не бива да се заблуждават, защото за реализацията на тези свои планове Анкара разчита изключително на икономически стабилни играчи. А в Централна Азия за такива се смятат само Казахстан и Узбекистан. Техните икономики са най-балансирани, а териториите им притежават значителен транзитен потенциал. Докато на останалите се отрежда само второстепенната роля на статисти.
*Център за геополитически анализи и прогнози
