„Русия е неотделима, органична част от Голяма Европа, т.е. от широката европейска цивилизация. Нашите граждани се усещат европейци. Ето защо Русия предлага да се върви към създаването на единно икономическо и човешко пространство от Атлантика до Тихия океан – общност, която руските експерти наричат „Съюз на Европа”, който само ще укрепи възможностите и позициите на Русия в рамките на нейното икономическо обръщане към „новата Азия”

Владимир Путин, «Русия и променящият се свят"», февруари 2012

Резултатите от референдума в Турция от 16 април т.г. могат да бъдат интерпретирани по различни начини: узаконяване и засилване на личната власт на Ердоган, задълбочаване на поляризацията в турското общество, отдалечаване на перспективата за европейско членство на страната и всичко това взето заедно.

Българското ротационно председателство на Европейския съвет през 2018 е най-сериозното предизвикателство пред външната политика на София след влизането ни в общността преди десет години.

Непосредствено след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември 2016 и в очакване на евентуален успех на консервативните националисти на парламентарните избори в Холандия през март 2017 и в президентската надпревара във Франция, през април и май, мнозина анализатори с тревога заговориха за очертаваща се "консервативна революция" в западния свят.

Едва ли е пресилена характеристиката на Балканския полуостров като „ключ за дестабилизацията на Европа”.

Политическите, икономически, технологични, социални, демографски и т.н. оценки (както в количествен, така и в качествен аспект) за състоянието българската държава в началото на ХХI век и след 27 години демократични промени и вече над десетгодишно членство в евроатлантическите структури (ЕС и НАТО) са единодушни и безапелационни.