30
Пон, Дек
28 New Articles

"Литиевата геополитика" като фактор в сблъсъка между Вашингтон и Пекин

брой 2 2020
Typography

Глобалната тенденция към производството на масови електромобили, която се очерта през последните десетина години, стана причина литият да се окаже във фокуса на вниманието както на бизнеса, така и на политиците, превръщайки се в нещо повече от стратегически метал.

В момента търсенето на литий в Китай, ЕС и САЩ е огромно, а контролът над доставките му се превръща в ключов геополитически въпрос, сравним с геополитиката на петрола и природния газ.

Световните литиеви запаси и ресурси през 2019

"Литиевата революция" в Китай

За Китай, който си е поставил за цел да се превърне в ней-големия в света производител на електромобили, разработването на литиеви акумулаторни батерии е сред приоритетните задачи в рамките на неговия 13-ти петгодишен план (2016-2020). Макар че китайците разполагат със собствени находища на литий, резервите им са ограничени, затова Пекин работи активно за да гарантира правото да добива този метал в чужбина.

В Австралия например, китайската компания Tianqi Lithium притежава и разработва най-големите и най-качествени в света запаси от съдържащия литий минерал сподумен в миньорския център Грийнбушис, край Пърт. Talison Lithium Inc. е най-голмия производител на първични литиеви акумулаторни клетки. В момента, производството им в Грийнбушис покрива около 75% от потребностите на Китай от този метал, както и 40% от световното търсене. Именно поради това, китайско-австралийското сътрудничество е от стратегическо значение за Пекин, който между временно се превърна и в най-големия търговски партньор на Канбера.

В същото време обаче, нарастващото китайско влияние в Тихия океан стана причина австралийският премиер Скот Морисън да предупреки Пекин, да се съобразява с интересите на страната му в Азиатско-Тихоокеанския регион. Освен това, с цел допълнителното сдържане на Китай, в края на 2017 Австралия възобнови неформалното сътрудничество в рамките на т.нар. Четиристранен диалог по сигурността (т.нар. Quad), в който участват също САЩ, Индия и Япония.

Пак с тази цел, Канбера разшири процеса на кредитиране на своите стратегически партньори сред тихоокеанските островни държави. Очевидно по този начин Австралия се опитва да се противопостави на мащабните инвестиции в икономиките на въпросните държави от страна на китайските финансови структури.

Тревогата на Австралия и противопоставянето и на усилващото се китайско влиняие в Азиатско-Тихоокеанския регион, очевидно принуждава Пекин да потърси други суровинни пазари, с цел да гарантира изпълнението на заложените в неговия 13-ти петгодишен план икономически цели.

И тъй като развитието на елекрическите превозни средства (ЕV) се превърна в приоритет за него, Китай се ориентира към Чили, която е друг голям производител на толкова необходимия му литий. В тази страна китайската компания Tianqiis преговоря за покупката на контролния пакет акции на чилийския концерн Sociedad Quimica y Minera (SQM), който е сред най-големите производители на литий на планетата. Ако преговорите се окажат успешни, това окончателно би променило геополитиката на глобалния контрол върху литиевите запаси в полза на Китай, тъй като световните запаси от този стратегически компонент на литиево-йонните акумулатори, които се използват за захранване на електромобилите и другите ЕV, са концентрирани в много малък брой държави.

За да добием по-ясна представа за потенциалното търсене на лития, можем да използваме като пример бизнеса с електромобили на Илън Мъск. Така, акумулаторът за неговия модел Tesla Model S се нуждае от 63 килограма литиев карбонат - количество достатъчно за захранването на около десет хиляди батерии за мобилни телефони. В един от последните доклади на банката Goldman Sachs, литиевият карбонат е наречен "новият бензин", като се посочва, че увеличаването на производството на електромобили само с 1% може да увеличи търсенето на литий с над 40%. А предвид факта, че много държави се обявяват за намаляване емисиите на вредни парникови газове, световната автомобилна индустрия възнамерява през следващите десет години, т.е. до 2030, значително да разширява планираното производство на електромобили и други ЕV. Това пък ще превърне в близко бъдеще лития в потенциално също толкова стратегически важен материал, какъвто е петролът днес.

Боливия: "литиевото Елдорадо"

Впрочем, освен в Чили и Австралия, големи находища на литий има и в Боливия. Затова не е учудващо, че през последните години тази страна се превърна в обект на засиления ресурсен интерес на Китай. По някои данни, запасите от литий в Боливия са най-големите в света, като според експертни оценки, само в силно засолените почви в района на Салар де Уюни се съдържат девет милиона тона от този метал, което е между 50% и 70% от всички световни запаси.

От 2015 насам, китайската миннодобивна компания CAMC Engineering Company управлява в Боливия голям завод, произвеждащ химически торове от калиев хлорид. При това обаче, САМС съзнателно не изтъква факта, че под слоевете калиев хлорид, се намира най-голямото на планетата литиево находище в засолените почви на Салар де Уюни (едно от общо 22-те подобни находища в Боливия). На свой ред, през 2014 китайската компания Linyi Dake Trade изгради на същото място завод за литиеви акумулатори.

През февруари 2019 пък, правителството на Ево Моралес подписа поредната "литиева сделка", този път с китайската Xinjiang TBEA Group Co Ltd. Последната ще разполага с 49% от акциите в планираното съвместно предприятие с боливийската държава компания YLB. Договорът предвижда добив на литиева руда в районите на Компас и Пастос Гранде, а стойността му е около 2,3 милиарда долара.

Що се отнася до лития, в момента Китай очевидно доминира в сферата на неговия добив. Китайските компаии контролират почти половината от световното производство на литий и 60% от производството на акумулатори за електромобили. Според прогнозите на Goldman Sachs, в рамките на следващите десет години Китай ще е в състояние да произвежда и доставя до 60% от всички електромобили и ЕV в света.

Контраатаката на САЩ: литиевата геополитика и превратът в Боливия

Другият глобален играч в сферата на добива на литий в момента са САЩ. Така, компанията Albemarle от Северна Каролина е ангажирана с производството на този метал в Австралия и Чили, където директно се конфронтира с китайците. През 2015 Albemarle стана доминиращата компания в глобалния добив на литий, след като купи друга американска фирма - Rockwood Holdings. При това е показателно, че Rockwood Holdings добиваше руда в чилийското находище Salar de Atacama, както и в същата онази австралийска мина в Грийнбушис, в която 51% от акциите са собственост на китайската индустриална група Tianqi. Тоест, в момента Albemarle държи 49% от акциите в този гигантски австралийски литиев проект и при това директно си партнира с китайците.

Междувременно обаче, стана ясно, че напрежението между САЩ и Китай, свързано с китайските икономически мегапроекти и стремежа на Тръмп да "направи Америка отново велика", закономерно води до усилване на американското противодействие на влиянието на Китай, включително що се отнася до контрола над стратегическите запаси от литий. Така, има достатъчно основания да се смята, че осъщественият през ноември 2019 военен преврат в Боливия, довел до бягството на президента Ево Моралес в Мексико, зад който очевидно стоеше Вашингтон, е свързан именно с "литиевата геополитика". Фактът, че президентският пост в страната беше поет първо от временно изпълняващия длъжността Жанин Аниес, а след това от милионера - ортодоксален католик и консерватор -Луис Фернандес Камачо, определян от противниците му като "християнски фашист", недвусмислено сочи за рязък завой към САЩ в геополитическата ориентация на страната.

В тази връзка, някои анализатори дори посочват корпорацията Tesla на американския милиардер Илън Мъск като едва ли не пряк организатор на преврата в Боливия, напомняйки, че за да реализира свръхамбициозните си планове за производство на 500 хиляди електромобили годишно, Мъск и Tesla ще трябва да изкупят целия наличен на световния пазар литий. В същото време цената на последния стремително нараства: така, ако през 1998 един тон литий струваше около 2 хиляди долара, днес той се продава за 20 хиляди.

Междувременно, малко преди преврата в Боливия, руският "Росатом" също реши да се включи в проекта за изграждане на завод за литиев карбонат, осъществяван от боливийската компания YLB и китайския консорциум TBEA Group-Baocheng, който предвижда и строителството на завод за акумулатори.

Впрочем, както посочва американският портал Common Dreams, превратът в Боливия бе извършен само седмица след като президентът Моралес отмени споразумението от 2018 с германската компания ACI Systems Alemania (ACISA) за разработване на литиеви находища в страната. Още преди това, през юни 2019, той обяви, че е твърдо решен да реализира стратегията си за индустриализация на Боливия, в резултат от което в бъдеше литият ще може да се изнася от страната, само като част от произведените в нея акумулатори. Според Common Dreams, новият режим в Боливия най-вероятно ще преразгледа тази стратегия на Моралес, което означава, че ще върне икономиката на страната в ръцете на транснационалните корпорации. Не по-малко важен е и въпросът, дали сегашното проамериканско правителство в Ла Пас ще анулира договорите за добив на литий, подписани с китайските компании.

 

 

Южноамериканският "литиев триъгълник"

Между другото, отмяната на срещата на страните участници в Азиатско-Тихоокеанското икономическа сътрудничество (АТИС), която трябваше да се проведе на 16 ноември 2019 в Чили, също следва да се разглежда в светлината на търговската война между САЩ и Китай и на "литиевата геополитика", в частност. Както е известно, на този форум на АТИС американският президент Тръмп и китайският му колега Си Дзинпин трябваше да осъществят поредния тур от търговските преговори между двете страни, освен това - както твърди китайският South China Morning Post - се планираше там да се реализират редица големи търговски сделки между Китай и Чили. Очакваше се, китайската делегация да включва около 150 ръководители на корпорации, заинтересовани от постигането на мащабни икономически споразумения между двете страни. Разбира се, във Вашингтон бяха наясно с това.

В тази връзка, редица анализатори подчертават, че внезапната експлозия на масовите протести, разтърсили Чили, чиито формален повод бе повишаването на цените на билетите за обществения транспорт, притежава всички признаци на т.нар. "цветни революции", аналогична на онези, които Вашингтон организира в други държави от Латинска Америка и Големия Близък Изток. Протестите не траеха дълго, но именно те станаха причина за отмяната на срещата на АТИС в Сантяго де Чиле. В крайна сметка, твърденията за активната роля на финансираните от САЩ неправителствени организации в чилийските протести не се потвърдиха, но е очевидно, че в Белия дом не гледат с добро око на задълбочаващите се икономически отношения между Чили и Китай.

Така или иначе, става все по-ясно, че сме свидетели на глобална битка за доминация на пазара за акумулатори за електромобилите на бъдещето, в чиито епицентър е именно "геополитиката на лития", т.е. въпросът за контрола върху добива на този изключително ценен метал.

 

* Българско геополитическо дружество

 

 

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн