17
Пон, Фев
8 Нови статии

Феноменът на трансграничния тероризъм

брой 3 2017
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Орлин Борисов, Трансграничният тероризъм в глобалния свят, 245 стр. "Нова звезда", София, 2017

Най-новият труд на известния наш юрист професор Орлин Борисов, озаглавен "Трансграничният тероризъм в глобалния свят“, несъмнено е значим и актуален. Очаквано, той съдържа научно обосновани анализи, изводи и квалификации, освен всичко друго, и защото авторът единствен в България притежава най-високата научна степен доктор на юридическите науки по международно публично право. В книгата си той надгражда и обогатява познанието за феномена на трансграничния терор.

В първата глава „Историческо развитие и глобализация на трансграничния тероризъм“ авторът прави ретроспективен анализ на възникването, развитието и състоянието на трансграничния тероризъм. За улеснение на читателя са разграничени три основни периода в развитието на този феномен - до началото на ХХ век, след учредяването на ООН и през ХХІ век. Отделно е разгледан въпросът за глобализацията на трансграничния тероризъм.

Еволюцията на трансграничния тероризъм

Авторът доказва, че корените на трансграничния тероризъм следва да се търсят още в дълбоката древност, като през изминалите години той се изменя и трансформира, но заплахата остава винаги остра. Акцентира се върху факта, че между двете световни войни, тероризмът все повече започва да се обвързва със задгранична финансова подкрепа, че зад действията на терористите все по-ясно прозират сянката на специалните служби и частните корпоративни интереси, а държавната подкрепа и подкрепата на тайните общества за трансграничния тероризъм са един от основните компоненти на този феномен, в неговите съвременни измерения. Според автора, след Втората световна война тероризмът се трансформира и променя подхода си, като вместо атентати срещу държавни лидери и водещи политици се ориентира към атаки срещу мирни граждани с основна цел въздействие върху обществото и оттам върху управляващите. Приема се, че трансграничният тероризъм постепенно се трансформира от политически в социално-политически. В първата глава на книгата е отделено място на факторите, които влияят за осъществяването на съвременния трансграничен тероризъм, проследява се развитието и глобализацията на трансграничния тероризъм и неговата връзка с процесите на глобализация, протичащи в съвременния свят. С основание авторът задава и по-скоро реторичния въпрос: “Кой има полза от терористичните актове?“

Във втората глава „Същност, понятие и видове трансграничен тероризъм“, която е преди всичко теоретична, авторът акцентира върху мотивацията и характерните особености на трансграничния тероризъм, неговите цели, способността му максимално да се адаптира към съвременната обстановка в света и най-вече да се възползва от възможностите на съвременните медии и комуникации. Изтъкват се причините за възникване, субектите, обектите, видовете тероризъм, формите, методите и средствата, през призмата на международноправните актове, както и финансирането на терористичната активност. Интерес представлява сравнението на трансграничния тероризъм с други насилствени и ненасилствени действия в рамките на съвременните международни отношения.

Важно място заема изясняването на термините „трансграничен тероризъм“, „транснационален тероризъм“, „международен тероризъм“. Задълбочено са анализирани причините и условията, пораждащи трансграничния тероризъм, социалният елемент и ролята на религията. Подробно и по различни критерии са диференцирани отделните видове трансграничен тероризъм.

В третата глава „Традиционен трансграничен тероризъм“ авторът дефинира понятието „трансграничен тероризъм“, което включва следните специфични моменти. На първо място това е „трансгранично социално-политическо или друго явление“. На второ място, той е „с много висока степен на обществена опасност“. На трето място, трансграничният тероризъм се „осъществява с конвенционално оръжие и други средства“. На четвърто място, той се осъществява „от държави, международни неправителствени органи, юридически или физически лица“. На пето място, той е инструмент „за постигане (или непостигане) на определена цел или планирано мероприятие“. На шесто място, той се осъществява и „чрез умишлено нагнетяване на страх и психическо въздействие върху населението“. Проф. Борисов определя разновидностите на трансграничния тероризъм според извършителя, мотивацията, използваните традиционни (конвенционални) оръжия и транспортни средства. В тази връзка се отделя място и на проблема за космическия тероризъм.

В четвъртата глава „Постмодерен трансграничен тероризъм“ авторът дава определение на понятието „постмодерен тероризъм“ и го подразделя на следните видове: тероризъм, използващ оръжия за масово поразяване (ядрен, биотероризъм, химически тероризъм); високотехнологичен тероризъм (кибертероризъм, екологичен, енергиен и т.н. тероризъм). За първи път в международноправната доктрина се използват мотивирано понятията „миграционен тероризъм“ и „бежански тероризъм“ като форма на постмодерния тероризъм.

В пета и шеста глави на книгата - „Антитерористично сътрудничество в рамките на ООН“ и „Междудържавно сътрудничество в борбата срещу трансграничния тероризъм“, проф. Борисов защитава схващането си, че борбата срещу трансграничния тероризъм трябва да се води под егидата на ООН от абсолютно всички държави без изключение, а за да е ефективна тя е необходимо резултатно сътрудничество – двустранно, многостранно, регионално и глобално. Авторът изтъква, че усъвършенстването на нормативната уредба, на механизмите за оказване на правна помощ, борбата с финансирането на тероризма и снабдяването на терористичните групировки с оръжие са сред най-важните условия в областта на международното сътрудничество за ефективна борба с тероризма.

Особен принос на изследването на проф. Борисов представлява Приложение № 1, което съдържа проект за Конвенция за глобална борба срещу националния и трансграничен тероризъм за установяване на траен мир и сигурност.

Заключение

Научната и практическа стойност на разработката се определя от потребността за решаване на актуалните проблеми на съвременната теория и практика на борбата с трансграничния тероризъм. Авторът е навлязъл достатъчно дълбоко в разглежданата проблематика, което му позволява да разкрие нейната същност, съдържание и специфика.

Несъмнено, появата на това изследване ще обогати познанията в тази област и ще улесни органите, борещи се с терора. Освен това, то би могло да стане ценно помагало за изследователи, политици, депутати, университетски преподаватели и др.

Изследването може успешно да се използва от всички студенти по магистърските програми по „Национална сигурност“, „Международни отношения“ и „Политология“ във висшите училища в България, както и за поддържане и развитие на подготовката на докторанти в тази област на знанието.

 

* Преподавател в УНСС и ВСУ "Черноризец Храбър"

Поръчай онлайн бр.1 2025