04
Съб, Апр
7 New Articles

(Не)възможната победа на Тръмп в търговската война с Китай

брой 1 2020
Typography

През 2017 администрацията на Доналд Тръмп започна подготовката на търговско-икономическа война срещу Китай, която придоби сериозен размах през 2018-2019. Според повечето анализатори, конфликтът едва ли ще бъде разрешен в близко бъдеще, макар, че от икономическа гледна точка това би било изгодно и за двете страни.

Именно последното обстоятелство даде основания за оптимистичните прогнози относно изхода на стартиралите през декември 2018 преговори между Вашингтон и Пекин. Те обаче твърде бързо се оказаха в задънена улица и през пролетта и лятото на 2019 САЩ продължиха да усилват натиска върху Китай. В резултат възникна ситуация на принципно противопоставяне между двете държави, което засяга не само интересите на американския и китайския бизнес, но и широк кръг въпроси, излизащи далеч извън рамките на двустранните отношения.

Предисторията и обосновката на търговската война

Не е съвсем коректно да свързваме търговския конфликт с Китай само със сегашната администрация на САЩ. Раздразнението от независимия курс на Пекин и неговата икономическа експанзия постепенно нарастваше и "обръщането" към Азия, обявено от предишния американски президент Обама след кризата през 2008-2009, на практика означаваше преход от политика на ангажиране към политика на сдържане на Китай, включително в икономическата сфера. Не бяха нещо ново и призивите към американския бизнес да се върне в САЩ: така, по време на втората си президентска кампания Барак Обава лансира собствен план за "инсорсинг" ("решоринг"), т.е. за връщане на индустриалното производство от чужбина и най-вече от Китай. При това, Пекин още тогава беше обект на публични критики заради нелоялните си търговски практики, недоволството от които беше официално заявено и по време на срещата между Обама и тогавашния зам. председател на Китай Си Дзинпин през февруари 2012 [Cooper].

По време на втория президентски мандат на Обама, претенциите към китайската търговско икономическа политика присъстваха редовно в годишните доклади до Конгреса за това, как Пекин спазва правилата на Световната търговска организация (СТО), и бяха обсъждани в различни двустранни формати: например в съвместната американско-китайска комисия за бизнес и търговия (U.S. – China Joint Commission on Commerce and Trade, JCCT) или в тази за стратегическия и икономически диалог (U.S. – China Strategic and Economic Dialogue, S&ED). Тук е мястото да напомним, че през 2017 тези два формата първоначално бяха обединени, а след това активността им бе замразена.

Преходът към политика за икономическо сдържане на Китай получи своя логичен завършек при Тръмп  и то по един доста безкомпромисен начин. Още по време на предизборната си кампания, той яростно критикуваше предишните президентски администрации за прекалено мекото им отношение към Пекин, а около него бързо се формира сериозна група от т.нар. "китайски ястреби". Сред тях са вицепрезидентът Майк Пенс, държавният секретар Майкъл Помпео, запазващият определено влияние върху Тръмп анализатор Стивън Банън, който беше част от администрацията му до края на 2017, както и  държавният секретар по търговията Уилбър Рос, постоянният търговски представител Робърт Лайтхайзър и Питър Наваро, поел ръководството на специално създадения Офис по търговия и индустрия. Последният спокойно може да бъде квалифициран като идеолога на търговската война: той е автор на три книги и на откровено пропагандистки филм за китайската заплаха ("Смъртта от Китай"), появил се през 2012. Никакви симпатии към Китай не демонстрираха и доскорошният съветник по националната сигурност на президента Джон Болтън и икономическия му съветник Лари Кудлоу. С усилията на американската администрация през 2017-2019 беше оформена документално-правната основа за мащабно настъпление срещу Китай. Неин основен стълб е Законът за търговията от 1974, предвиждащ, в частност, налагането от страна на президента, на допълнителни вносни мита върху стоките от страни, в които неоснователно се ограничава активността на американския бизнес. При това съзнателно се пренебрегваше архаичният характер на този документ, както и наличието на ясни правила и механизми на СТО. Нещо повече, още в първия доклад до Конгреса, относно спазването на правилата на СТО от страна на Китай, изготвен от Лайтхайзер (и публикуван през януари 2018), се съдържаха следните твърдения: "само правилата на СТО са недостатъчни за да бъдат ограничени пазарните деформации, породени от поведението на Китай"; "САЩ ще предприемат всички възможно мерки за преустановянане на осъществяваната от Китай вредна държавна меркантилистка политика и практика, дори ако тези мерки не се вписват в правилата на СТО" [2017 Report pp. 2, 4].

Радикално (в сравнение с аналогичния документ от 2015) се промени и мястото на Китай в Стратегията за национална сигурност на САЩ, приета през декември 2017. Наред с Русия, тази страна беше включена в групата на "ревизионистките държави". Многократно бяха повторени и обвиненията срещу Пекин, че осъществява нечестни търговски практики [National Security, pp. 2, 17, 19, 41, 47, 48]. Освен това, Китай се оказа сред "противниците на Америка", които "крадат и използват интелектуалната ни собственост и лични данни, намесват се в политическите процеси в страната, превърнаха в свои мишени американския авиационен и морски сектор и подлагат на риск критичната ни инфраструктура". На китайците, в частност, се приписват внос на фентанил в САШ, икономическа агресия, кражба на технологии за стотици милиарди долари и т.н. [National Security, pp. 7, 12, 17, 19-20].

През май 2018 пък приключи разследването на постоянния търговски представител, дало основание за началото на митническата война, на която ще се спрем по-нататък. В него, в частност, се посочва, че политиката на Пекин е в разрез с чл.301 на Закона за търговията от 1974:  на американските компании в Китай се оказва натиск с цел получаване на челни технологии, освен това китайците "пробиват" компютърните мрежи и крадат търговска и бизнес информация [Findings... р. 5]. На Пекин се вменява като вина и наличието на планове за научно-техническо развитие и най-вече програмата "Произведено в Китай 2025", приета през 2015 и съдържаща мерки за заместване на вноса и навлизане на световния пазар за челни технологии.

Папката с подобни документи, касаещи Китай, продължи да се попълва и след това: например с поправките към американското законодателство за чуждестранните инвестиции [Foreign Invesment Risk], с доклада на ръководения от Наваро офис [How Chinas], с квалифицирането на Китай като "икономически агресор" и т.н. Своеобразно обобщение на всички тези обвинения представлява докладът на Лайтхайзер от януари 2019, в който например се твърди следното: "Китайските действия нанасят сериозна вреда на другите членове на СТО и на многостранната търговска система, която не е планирана да си взаимодейства с една толкова голяма непазарна икономика" [2018 Report  р. 5]. На практика, докладът призовава другите членове на СТО да се солидаризират с американските претенции към Китай. Засега обаче, този призив не среща особен отклик, което е и един от резултатите и уроците от търговската война.

Струва си да отбележим, че квалифицирането на Китай като страна с непазарна икономика (на което се крепят и повечето конструкции на "китайските ястреби") не издържа сериозна критика. Както посочва във фундаменталния си труд от 2013 патриархът на либералната икономическа мисъл Роланд Коуз, китайският пазар окончателно се е оформил през първото десетилетие на ХХІ век. Нещо повече, "забележителните успехи в сферата на икономиката, демонстрирани от Китай за 30-те години на пазарни преобразувания, укрепиха доверието на китайското ръководство и обществото, като цяло, към пазарната икономика - без значение, дали я наричаме капиталистическа или социалистическа" [Коуз, Ван с. 232].

 

Таблица 1. Дял на предприятията с различна форма на собственост в износа на Китай, %

 

Държавни

Чуждестранни и с чуждо участие

Частни

1996

50

47

3

2014

11

46

43

2018

10

42

48

Източник: Главно митническо управление на Китай

 

Напълно пазарният характер на съвременния експортен сектор на китайската икономика се вижда добре от таблица 1. След третия пленум на ЦК на Китайската компартия през 2013 либерализацията на китайската икономика беше ускорена и продължава и днес, въпреки търговската война. Така, според доклада на Световната банка, през 2018, по такъв показател като условия за осъществяване на бизнес, Китай се намира на 46-то място в света, докато през 2017 е бил на 78-мо.

Търговската война като елемент от битката за глобално лидерство

Сегашният търговски конфликт между САЩ и Китай е само елемент от битката за световно лидерство, на която сме свидетели в момента. Впрочем, най-новата история на китайско-американските отношение е изпълнена с безпринципни егоистични опити на САЩ да използват Китай в свой интерес и с поредица от взаимноизключващи се политически изисквания на Вашингтон, който непрекъснато изпада от една крайност в друга. След идвването на комунистите на власт през 1949, Пекин се превърна в идеологически и военно-политически противник на Вашингтон. След посешението на президента Никсън в Китай през 1972 обаче, американската политика се обърна на 180 градуса, като САЩ се споразумяха с китайското ръководство да си взаимодействат, противопоставяйки се на СССР. Събитията на пекинския площад Тянанмън през 1989 сложиха край на това приятелство и дори доведоха до налагането на антикитайски санкции.

През последните трийсетина години американците изпробваха най-различни варианти за оформяне на отношенията си с Китай - от сдържането до "конструктивното интегриране". При това, през целия този период американските компании отчаяно се бореха за изключително привлекателния китайски пазар, стремително увеличавайки двустранната търговия и инвестирайки милиарди долари в икономиката на Китай. Само допреди 11-12 години Вашингтон предлагаше на Пекин да поделят света помежду си (тази концепция стана известна като "глобалната двойка" или Г-2), съвсем сериозно разчитайки да привлече Китай на своя страна и с помощта на т.нар. "американско-китайски дуумвират" да съумее да съхрани собственото си еднолично лидерство в международната политика. В крайна сметка обаче, САЩ стигнаха до извода, че последната им възможност да спрат възхода на Китай е да му обявят хибридна война.

Днес белезите на тази нова американска стратегия могат да се видят в целия спектър от въпроси на многостранния и двустранен дневен ред. Обявявайки Китай за свой стратегически опонент, САЩ започнаха да реализират последователна политика за неговото военно сдържане. Така, в администрацията на Тръмп не крият, че плановете за разполагане в Азия на нови ракети със среден обсег, чиято разработка вече не е ограничена след като САЩ излязоха от Договора за премахване на ракетите със среден и малък обсег (INF Treaty), са насочени именно срещу Китай.

Американците следват курс на външнополитическо сдържане на Пекин (опитите за формиране на антикитайка коалиция с участието на редица държави от региона, разработването на т.нар. "индо-тихоокеански стратегии", спекулациите с въпроса за свободата на корабоплаване в Южнокитайско море, решението за доставки на нови въоръжения за Тайван и т.н.). САЩ съзнателно провокират социално напрежение в различни райони на Китай (последният пример е откритата подкрепа за протестите в Хонконг). В същото време те се опитват да ограничат усилването на китайските икономически позиции, противодействайки на реализацията на китайския суперпроект "Един пояс, един път". Освен това Вашингтон си е поставил задачата да не допусне Китай да отнеме лидерските позиции на САЩ в сферата на 5G-технологиите, изследванията в областта на изкуствения интелект и др. И, като капак на всичко, американците водят мащабна информационна война срещу Пекин.

Сферата на търговията е едно от най-важните "бойни полета" в битката на САЩ с Китай. При това (предвид голямата зависимост на китайците от търговско-икономическите отношения със САЩ) екипът на Тръмп разчиташе да постигне най-бързи успехи именно на този "фронт", използвайки за целта такива агресивни средства като едностранните екстериториални санкции, нарушаване правилата на СТО, отказ от постигнатите споразумения, шантаж, заплашване и натиск върху суверенните държави и бизнеса.

Ескалацията на митата и последиците от нея

Както е известно, първите две "порции" от допълнителни 25%-ни мита върху китайски стоки на обща стойност 50 млрд. долара, бяха приети през лятото на 2018. Китай отговори с реципрочно повишаване на таксите върху вноса от САЩ. В края на септември 2018 американците повишиха с 10% митата върху вноса от Китай на стойност 200 млрд. долара, заплашвайки да ги повишат до 25%, през януари 2019. Китайският отговор беше асиметричен: 5-10%-ните мита засегнаха вносни стоки от САЩ на обща стойност 60 млрд. долара. Тоест, през 2018 с допълнителни мита бяха обложени китайски стоки на стойност над 250 млрд. долара, както и американски - на стойност 110 млрд. долара.

Резултатите се оказаха малко неочаквани. Китайският износ в САЩ започна да се забавя (а през декември 2018 дори намаля), но въпреки това годишният му показател надхвърли 550 млрд. долара, нараствайки с 11,3%, в сравнение с предходната 2017. На свой ред, американският износ в Китай стагнира, оставайки на ниво 150 млрд. долара. В крайна сметка, дефицитът на САЩ в търговията с Китай нарасна с около 50 млрд. долара.

По време на срещата на Г-20 в Буенос Айрес през ноември 2018, Тръмп и Си Дзинпин се споразумяха да започнат преговори по търговските въпроси и постигането на примирие в митническата война до 1 март 2019. В резултат САЩ отложиха повишаването с 25% на митата на китайски стоки на стойност 200 млрд. долара. Въпреки това, под въздействие на вече въведените мита, обемът на двустранната търговия започна да намалява (таблица 2). В относителна стойност по-силно пострада американският износ в Китай, но в абсолютна спадът на китайският внос на пазара на САЩ се оказа по-сериозен, в резултат от което се очерта слаба тенденция за намаляване на американския дефицит. Ясно беше, че и двете страни търпят загуби, затова сред експертите се появи надежда, че споразумението между тях е възможно. Въпреки изтичането на договорения срок през март 2019, преговорите между тях продължиха, като примирието беше удължено до началото на май, когато стана ясно, че не са постигнати реални резултати.

Тук е мястото да отбележим, че по време на преговорите, за чиито провал се правят множество предположения, Китай всячески демонстрираше готовността си за компромиси, предприемайки малки стъпки за смекчаване на търговските противоречия. Бяха възобновени покупките на соя и понижени някои въведени преди това мита на различни чувствителни стоки и, в частност, на автомобили и резервни части. Официалните китайски медии коментираха търговската война изключително сдържано, предпочитайки да използват термина "търкания". На свой ред, в доклада си пред китайския парламент през март 2019, премиерът Ли Къцян съзнателно не спомена нито веднъж програмата "Произведено в Китай 2025".

Поведението на САЩ обаче беше съвсем различно. Малко след срещата на Г-20 в Аржентина, американците стартираха кампания против китайския индустриален гигант "Хуавей", продължи и натискът върху Пекин във военната, информационната и други сфери.

 

Таблица 2. Намаляването на търговията между Китай и САЩ през 2019, %

 

Яуари-март

Януари-май

Януари-юли

Износът на Китай

8,5

8,4

7,8

Вносът на Китай

31,8

29,6

28,3

Източник, Главно митническо управление на Китай

 

Обвинявайки китайската страна, че е провалила преговорите, веднага след приключването им (на 10 май) Тръмп наложи от 1 юни 2019 отложеното преди това 25%-но повишаване на митата за китайски стоки на стойност 200 млрд. долара. Освен това, президентът на САЩ обеща да наложи допълнителни мита върху други китайски стоки на обща стойност 300 млрд. долара.

Паралелно с това бяха наложени санкции и на корпорацията "Хуавей" (година преди това същото се случи със ZTE), а броят на на китайските компании в "черния списък" на Департамента по търговията на САЩ нарасна до 143.

Китай реагира, повишавайки (също от 1 юни) с 10-15% митата на американски стоки за 60 млрд. долара, като запази за част от тях 5%-ните мита.

Този път, реакцията на китайското общество вече нямаше как да бъде сдържана - и медиите, и социалните мрежи бяха залети от възмутени коментари и предложения да бъдат предприети радикални антиамерикански мерки (масова продажба на американски ценни книжа, бойкот на американски стоки и компании, забрана на износа на редки земни елементи за САЩ и т.н). Въпреки това, властите в Пекин запазиха хладнокръвие, ограничавайки се със заплахата, че могат да обявят собствен "черен списък" с американски компании. Тоест, стратегическата линия на Китай за взаимноизгодно сътрудничество с американския бизнес и скептичното му отношение към Вашингтон (без оглед на конкретната президентска администрация) не се промениха. През лятото отново беше поставен въпросът за възобновяване на диалога, като в края на юни 2019, по време на срещата на Г-20 в Осака, Си и Тръмп се споразумяха двете страни да продължат преговорите в Шанхай в края на юли.

Междувременно стана ясно, че експортният сектор на Китай, като цяло, успешно се справя с възникналите трудности. Наистина, темповете на нарастване на китайския БВП намаляха, но не критично. През първата половина на 2019 националната икономика постигна 6%-тов ръст на БВП, а притокът на чуждестранни капитали нарасна със 7%, като ръстът на инвестициите от Южна Корея и Германия достигна 70%. Впрочем, притокът на капитали от САЩ също се запази на нивото от предходната 2018 [Wang]. Американският енергиен гигант ExxonMobil подписа договор за изграждането на нефтохимически комплекс в Китай, а през декември 2019 Tesla стартира производството на електромобили в Шанхай (с максимален капацитет 500 хил. годишно).

Междувременно продължи да набира скорост и реализацията на амбициозната китайска инициатива "Един пояс, един  път". В нейните рамки, Китай вече е инвестирал над 90 млрд. долара в различни инфраструктурни проекти, подписвайки споразумения за сътрудничество с около 150 държави. На Втория форум за международно сътрудничество "Един пояс, един път", провел се през април 2019, в който участваха държавни и правителствени ръководители от 37 страни, включително десет европейски, китайският президент Си Дзинпин очерта изключително амбициозни планове, навеждащи на извода, че китайската стратегия за формиране на алтернативна система за глобално управление навлиза в качествено нов етап. От голямо значение е, че - освен всичко друго - този мегапроект цели да придаде нова динамика на развитието на самата китайска икономика, извеждайки я на ново технологично равнище и повишавайки степента на отварянето и към света.

Повишаващите се залози

Стартиралите през юли 2019 търговски преговори между САЩ и Китай първоначално протичаха в спокойна и конструктивна обстановка. В частност, страните се споразумяха да увеличат доставките на китайска селскоскопанска продукция на американския пазар и да продължат диалога през септември.

След завръщането на американската делегация във Вашингтон обаче, Тръмп изненадващо заяви, че "преговорите са довели до прекалено малко отстъпки от китайска страна" и съобщи, че от 1 септември 2019 ще наложи допълнителни 10%-ни мита на китайски стоки на обща стойност 300 млрд. долара. Макар да бяха шокирани от действията му, властите в Пекин предпочетоха да не реагират веднага.

Сред последиците от тази стъпка на американския президент беше бурната негативна реакция на пазарите. В началото на август съществено спадна курсът на юана към долара, което даде повод на Тръмп за неоснователни обвинения срещу Пекин във валутни манипулации. Междувременно, недоволство започна да проявява и едрият американски бизнес: "Уолстрийт джърнъл" например обяви настъпването на "рецесията на Наваро", в отговор на което самият Наваро квалифицира вестника като "комунистически".

Малко след това Тръмп леко смекчи решението си, обявявайки, че въвеждането на новите мита ще стане на два етапа, като на първия (от 1 септември) ще бъдат засегнати стоки за 110 млрд. долара, а за останалите митата ще бъдат повишени от 15 декември. В същото време обаче, той повиши митата на стоки за 250 млрд. долара до 30% (от 1 октомври), а митата на други стоки за 300 млрд. долара - до 15%.

След което, въпросът за възобновяване на китайско-американските преговори окончателно увисна във въздуха.

Както изглежда, в Пекин все повече възприемат Тръмп като своеобразно стихийно бедствие. Действията му са трудно предсказуеми и с него е невъзможно да се споразумееш, а с последиците от този феномен се налагаш да се бориш, изчислявайки само приблизително вредата от него.

Според повечето оценки, през 2019 загубите на китайските компании, изнасящи стоки в САЩ вероятно ще варират между 80 и 90 млрд. долара. Те ще бъдат компенсирани донякъде от изнасянето на част от производството в трети държави (така през 2019 значително нарасна китайският износ във Виетнам, Канада, Мексико, както и в Тайван, Малайзия, Филипините и други страни). Започват да се използват различни механизми за трансферно ценообразуване, а за подобряване положението на фирмите износителки помага и спадът в курса на юана, както и "раздробяването" на износа чрез адресни (и безмитни) доставки до крайния потребител [Zhou, Bermingham].

Загубите на САЩ от намаляването на износа им в Китай пък ще достигнат около 50 млрд. долара, което ще позволи намаляване на търговския дефицит с 30-40 млрд. долара, т.е. с максимум 0,2% от американския БВП. Което е доста скромна цифра. За сравнение, през 2018 бюджетният дефицит на САЩ е нараснал със 17% (113 млрд. долара), достигайки 779 млрд.

Най-важното обаче е, че съдейки по всичко, Китай ще продължи курса на стимулиране на износа както на собствените, така и на чуждестранните компании. При това Пекин едва ли ще създава пречки на американските компании, работещи на китайския пазар. А те, на свой ред, ще продължат да произвеждат и да продават стоки в Китай. Годишният обем на тези продажби варира между 250 и 300 млн. долара, което съзнателно се премълчава от съветниците на Тръмп. Както посочва в тази връзка известният китайски международен анализатор Ван Дзъси: "Когато американското правителство ограничава активността на "Хуавей", компанията следва да активизира сътрудничеството си с американските компании, а не реципрочно да бъде ограничаван бизнесът на Apple в Китай".

Междувременно, все повече бизнесмени и икономисти съветват самия Тръмп да престане да преследва илюзорната цел за връщането на американските корпорации в САЩ и да осъзнае, че дефицитът в търговията с Китай е естествено явление. Той възникна вследствие на дългогодишните процеси на коопериране на ориентирания към вънщните пазари бизнес в Източна Азия и баналния разрив в нивото на заплащане на американските и китайски работници. Съкрашаването на китайския износ на американския пазар през 2019 доведе до нарастването с по-високи от досегашните темпове на вноса в САЩ на стоки от Виетнам, Япония, Южна Корея и Тайван. Тоест, на практика не се случи реално подобряване на положението с търговския баланс, а и нямаше как да стане нещо подобно [Yao].

Разбира се, не може да се отрече, че администрацията постигна редица успехи: например определено подобряване на икономическата ситуация в САЩ, включително по отношение на заетостта. Само че това далеч не се дължи на успехите в търговската война: върху индустрията например, се отрази благоприятно появата на евтиния шистов газ. В обработвателната индустрия (газохимическата, производството на пластмаси, влакна и т.н.) бяха разкрити 400 хиляди работни места. Все пак, да не забравяме, че през първите две и половина години от втория мандат на предишния президент Обама бяха разкрити 330 хиляди нови работни места, т.е. разликата не е голяма [Klein].

В такъв случай, защо атаката срещу Китай, която може да провокира глобална рецесия, продължава? За да отговорим на този въпрос, следва да си изясним логиката на разгръщащата се пред очите ни битка.

Социологията на търговската война

От полза за разбирането на корените на "китайската война" на Тръмп са ежегодните проучвания на отношението на американците към Китай, осъществявани от 2005 насам от авторитетната неправителствена организация Pew Research Centre. Няма съмнение, че изборният щаб на сегашния президент също е бил запознат с тях.

Така, за периода 2009-2011 са характерни високи показатели на положителното отношение към Китай (около 50%). През 2012 съотношението се изравнява (40% от американците се отнасят положително към Китай, а 40% - отрицателно). След това се очертава ръст на негативните настроения, които през 2014-2016 се споделят от 55% (при това сред подкрепящите републиканците респонденти, този дял е с 10% по-висок). Както изглежда, тази тенденция беше свързана с началото на преориентацията на американската външна политик към сдържане на Китай и прокарваната от големите медии теза за агресивността на китайците, натрупаното от тях прекалено голямо богатство, кражбите на технологии и т.н.

През 2018 над половината американци демонстрират загриженост от значителния обем на американския дълг към Китай, загубата на работни места в САЩ за сметка на КНР и дефицитът в търговията с тази страна. 58% смятат за основна заплаха, свързана с Китай, неговата икономическа мощ, което е с 6% повече, отколкото през 2017. По-малко ги вълнуват проблемите с китайските кибератаки, въздействието върху околната среда и човешките права [Wike, 20Devlin, p. 2]. Ако въз основа на тези и други данни, с които разполагаме, се опитаме да диагностицираме отношението на американското общество към Китай, очевидно ще констатираме наличието на прогресиращ параноидален синдром.

Тръмп заложи на масовите антипатии към Китай, формирали се в течение на десетилетия и това му донесе успех. Достатъчно е да си припомним, че през есента на 2018 70% от американците подкрепиха налагането на допълнителни мита върху китайските стоки [Ци].

Истината е, че в главите на американците цари сериозно объркване, а в социалните мрежи често доминират опростенчески и агресивни твърдения. През януари 2019 известният икономист Джефри Сакс коментира в Туитър атаката срещу "Хуавей", която според него е била продиктувана от интересите на конкурентната борба. В резултат той моментално беше подложен на остри критики и дори се наложи да премахне страницата си.

През пролетта на 2019 негативното отношение към Китай достигна максималните си стойности за цялата история на изследванията на Pew - 60%, като цяло, и 70% - сред привържениците на рапубликанците. Последните са склонни да разглеждат Китай и като най-голямата заплаха за САЩ, докато за привържениците на демократите това е Русия, следвана от Китай [Silver, Devlin, Huang, р. 2-4].

Големият въпрос обаче е, дали Тръмп действително постигна успех в търговската война с Китай и нагнетяването на истерия по темата?

От май 2019 насам експертите отбелязват ръст на броя на публично изразяваните мнения против ескалацията на търговската война. При това едрият американски бизнес се опитва да влияе върху администрацията, използвайки собствените си канали. Първи изразиха недоволство от курса на Тръмп т.нар. "ритейлъри" (които създават значителна част от работните места в днешна Америка), последвани от хай-тек корпорациите. Така, на срещата на Тръмп с представителите на едрия бизнес през юли 2019, топ-мениджърите на Cisco, Intel, Broadcom, Qualcomm, Micron Technology, Western Digital и Alphabet поискаха максимално опростяване на процедурата за издаване на лицензи за доставка на компоненти на "Хуавей". Месец по-късно, изпълнителният директор на Apple Тим Кук пък обясни на Тръмп (докато играеше голф с него), че от митата върху смартфоните ще спечели единствено Samsung.

Впрочем, през пролетта на 2019 стана ясно и, че 50% от американците смятат, че постъпателното развитие на китайската икономика е изгодно за САЩ, докато на противоположно мнение са 42%[Silver, Devlin, Huang, р. 5].

Според нас, от гледна точка на еволюцията на общественото мнение, сред доказателствата за погрешните действия на Тръмп е и рязкото влошаване на отношението към САЩ в самия Китай, както и в китайската диаспора в чужбина. Така, докато през 2016 60% от китайците са се отнасяли положително към Америка, днес този показател е много по-нисък.

Въпреки това, ентусиазмът в екипа на Тръмп засега не е намалял. За настроенията в президентската администрация, както и в целия американски елит, можем да съдим по провелата се през юни 2019 дискусия между старшия икономически съветник на Белия дом Лари Кудлоу и Фред Бъргстийн - почетен президент на Института за международна икономика "Питърсън", мнозина от чиито сътрудници (включително един от най-добрите световни експерти по Китай - Никълъс Ларди) многократно са изразявали съмнение относно ползата от търговската война. В хода на дискусията, Кудлоу директно заяви, че "китайците трябва да бъдат наритани, за да бъде постигнато споразумение с тях" [Larry].

Тоест, изглежда че продължаването на конфликта е неизбежно. Поне така мислят повечето китайски международни експерти, според които основната причина за търговската война е възходът на Китай и негативната реакция на глобалния хегемон [Chen; Zhang; Yao, Zou].

Самият Китай обаче е свикнал да преодолява изпитанията на историята, освен това китайците по традиция ще търсят полезни възможности и в хода на търговската война, акцентирайки върху самообезпечаването с продоволствие, суровини, технологии и т.н. Впрочем, те никога не са се отказвали от това в хода на глобализацията.

Китайската битка на Тръмп е сред белезите за това, че в съвременния, все по-полицентричен свят, продължава да се формира нов биполярен модел "САЩ-Китай", въпреки продължаващата доминация на хегемона, който впрочем прогресивно губи досегашната си мощ и (особено) влияние [Барский, Салицкий]. Китай старателно избягва прерастването на тази биполярност в конфронтация, залагайки на сътрудничеството с едрия американски бизнес и (при възможност) използвайки многобройните външнополитически грешки на сегашната администрация.

Налице са обаче няколко фактора, които правят прогнозите за изхода от тази война нееднозначни. Сред тях, разбира се, са настроенията в средите на американския бизнес, който работи с Китай и с чиито интереси Вашингтон е свикнал да се съобразява. Следва да споменем и отношението към американските избиратели към този конфликт, както и способността на администрацията да постигне разумен компромис и да признае обективно формиралите се реалности на международното разделение на труда.

Едно обаче е ясно: всички участници в глобалната икономика само ще загубят от продължаването на митническата война и прерастването и в технологична, валутна и т.н.

 

Литература:

Барский К.М., Салицкий А.И. Полицентризм современного мира и новая биполярность как возможный сценарий глобального развития // Мир и политика. 2012. № 7 (70).

Коуз Р., Ван Н. Как Китай стал капиталистическим / Пер. с англ. М. 2016.

Ци Ч. Стратегические игры и перспективы двусторонних отношений Китая и США // Россия в глобальной политике. 27.09.2018. globalaffairs.ru/global-processes/Strategicheskie-igry-i-perspektivy-dvustoronnikh-otnoshenii-Kitaya-i-SShA-19775 (дата обращения: 16.08.2019).

2017 Report to Congress on China’s WTO Compliance. United States Trade Representative. January 2018. – URL: ustr.gov/sites/default/files/files/Press/Reports/China%202017%20WTO%20Report.pdf (date of access: 08.08.2019).

2018 Report to Congress on China’s WTO Compliance. United States Trade Representative. January 2019. – URL: ustr.gov/sites/default/files/2018-USTR-Report-to-Congress-on-China%27s-WTO-Compliance.pdf (date of access: 07.06.2019).

Chen Jiyong. The Background, Causes, Essence and Countermeasures of Sino-US Trade War // Wuhan University Journal (Philosophy & Social Science). 2018. №71(05): 72-81 (на кит. яз).

China should cooperate with all nations, not be put off by US’ aggressive trade war tactics, academic says // South China Morning Post. 13.06.2019. – URL: scmp.com/news/china/diplomacy/article/3014406/china-should-cooperate-all-nations-not-be-put-us-aggressive (date of access: 28.05.2019)

Cooper H. President Visits Wisconsin Factory to Hail ‘Insourcing’ Plan // The New York Times. 16.02.2012. – URL: nytimes.com/2012/02/16/us/politics/obama-hails-insourcing-at-wisconsin-factory.html (date of access: 08.08.2019).

Findings of the Investigation into China’s Acts, Practices, and Policies Related to Technology Transfer, Intellectual Property, and Innovation under Section 301 of the Trade Act of 1974. United States Trade Representative. March 2018. – URL: ustr.gov/sites/default/files/Section%20301%20FINAL.PDF (date of access: 08.08.2019).

Foreign Investment Risk Review Modernization Act of 2018. August 2018. – URL: home.treasury.gov/sites/default/files/2018-08/The-Foreign-Investment-Risk-Review-Modernization-Act-of-2018-FIRRMA_0.pdf (date of access: 08.08.2019).

How China’s Economic Aggression Threatens the Technologies and Intellectual Property of the United States and the World. White House Office of Trade and Manufacturing Policy. June 2018. – URL: whitehouse.gov/wp-content/uploads/2018/06/FINAL-China-Technology-Report-6.18.18-PDF.pdf (date of access: 15.08.2019).

Klein J. Donald Trump said his tariffs on Chinese imports would bring factory jobs back to the US, but that’s not happening // South China Morning Post. 01.08.2019. – URL: scmp.com/news/china/diplomacy/article/3021007/donald-trump-said-his-tariffs-chinese-imports-would-bring (date of access: 28.08.2019).

Larry Kudlow: US needs to ‘kick butt’ to get trade deal with China // South China Morning Post. 14.06.2019. – URL: scmp.com/news/china/diplomacy/article/3014511/larry-kudlow-us-needs-kick-butt-get-trade-deal-china (date of access: 15.06.2019)

National Security Strategy of the United States of America. December 2017 – URL: whitehouse.gov/wp-content/uploads/2017/12/NSS-Final-12-18-2017-0905.pdf (date of access: 08.08.2019).

Silver L., Devlin K. Huang Ch. U.S. Views of China Turn Sharply Negative Amid Trade Tensions // Pew Research Center. 13.08.2019. – URL: pewresearch.org/global/2019/08/13/u-s-views-of-china-turn-sharply-negative-amid-trade-tensions/ (date of access: 15.08.2019).

Wang O. China paints rosy picture of foreign investment despite Donald Trump’s claim ‘thousands’ of firms are leaving // South China Morning Post. 13.08.2019. – URL: scmp.com/economy/china-economy/article/3022560/china-paints-rosy-picture-foreign-investment-despite-donald (date of access: 08.08.2019).

Wike R., Devlin K. As Trade Tensions Rise, Fewer Americans See China Favorably // Pew Research Center. 2018. – URL: pewglobal.org/wp-content/uploads/sites/2/2018/08/Pew-Research-Center_U.S.-Views-of-China_Report_2018-08-28.pdf (date of access: 20.08.2019).

Yao A. The US-China trade war has produced more losers than winners // South China Morning Post. 18.07.2019. – URL: scmp.com/comment/opinion/article/3018712/us-china-trade-war-has-produced-more-losers-winners (date of access: 18.08.2019).

Yao Yang, Zou Jingxian. China-US Trade Disputes: From a Long-term Economic Growth Perspective // International Economic Review. 2019(01): 146-159 (на кит. яз).

Zhang Yifei. Evolution, Motivation and Future Trend of “Ballast” in the Sino-US Relations since China’s Reform and Opening-up // International Economic Review. 2019(02): 75-97 (на кит. яз).

Zhou C., Bermingham F. China-based firms look to obscure tariff loophole to dodge trade war, but US customs is cracking down // South China Morning Post. 23.08.2019. – URL: scmp.com/economy/china-economy/article/3024108/china-based-firms-look-obscure-tariff-loophole-dodge-trade (date of access: 28.08.2019).

 

* Дипломат от кариерата, бил е представител на Русия в ШОС и посланик в Тайланд

** Старши научен сътрудник в Института за световна икономика и международни отношения в Москва

*** Старши научен сътрудник в Института по изтокознание на Руската академия на науките