10
Вт, Дек
4 New Articles

Генeтично модифицираните продукти и втората „зелена революция”

брой2 2010
Typography

Често представят генетично модифицираните организми (ГМО) като едно от доказателствата за превъзходството на човека над природата. Възможността да се създадат организми, които липсват в света на природата, с набор от гени, избрани от човека, позволява на учените практически да осъществяват и направляват еволюцията на растенията и животните в лабораторни условия. При това, ако преди създаването на нов вид ГМО, с предварително зададен набор от гени, а това означава и с очаквани фенотипични и биологични свойства, отнемаше цяло десетилетие, сегашното равнище на научно развитие позволява създаването на нови култури само за 2-3 години.

Наред с очевидните предимства (като например високата урожайност, повишената студо- и влагоустойчивост, резистентността към редица болести, по-голямата чувствителност към хербицидите и по-високата устойчивост към вредителите, с които се характеризират генномодифицираните селскостопански култури), налице са и редица нерешени, поне засега, проблеми, свързани с ГМО. Липсата на ясна нормативно-правна база, която да регламентира контрола върху разпространението на ГМО, на система за оценка на безопасността им, както и невъзможността да се определят последиците от разпространението на ГМО за природата и хората, да не говорим за съзнателно или несъзнателното прикриване, от страна на производителите, на присъствието им в ежедневно консумираните хранителни продукти, водят до това, че проблемът за генетичната сигурност се превръща в първостепенен глобален въпрос.

Производството на генетично модифицирани култури

Въпреки че, поне до момента, безопасността на ГМО за човека и природата не може да се смята за доказана, площите, засети с трансгенни култури, нарастват с фантастична скорост, в глобален мащаб. Така, според обзорния доклад „Глобалното състояние на комерсиализираните биотехнологични/генетично модифицирани селскостопански култури през 2008”, изготвен от Международната служба по използването на агро-биотехнологии (International Service for the Acquisition of Agri-Biotech Applications) (1), през въпросната година 125 млн. хектара в света са били засети с генетично модифицирани селскостопански култури (виж таблица 1), като 110 млн. от тях се намират в Европа. Броят на държавите, занимаващи се с отглеждане на генномодифицирани култури, е нараснал от 6, през 1996 (първата година на комерсиализирането на ГМО), до 18, през 2003, и 25, през 2008. Очаква се, че през 2015, не по-малко от 40 държави ще произвеждат ГМО. В същото време, подобно стремително развитие на този отрасъл, в отсъствието на систематични фундаментални изследвания за безопасността на продукцията на генното инженерство, най-малкото, поражда редица въпроси.

 

Таблица 1. Разпределение на посевните площи на генномодифицирани култури по държави, през 2008 (в млн. ха)

Държава

Засети площи в млн. ха

Генномодифицирани култури

1

САЩ

62,5

Соя, царевица, памук, рапица, тиквички, папая, люцерна, захарно цвекло

2

Аржентина

21,0

Соя, царевица, памук

3

Бразилия

15,8

Соя, царевица, памук

4

Индия

7,6

Памук

5

Канада

7,6

Рапица, царевица, соя, захарно цвекло

6

Китай

3,8

Памук, домати, топола, петуния, папая, сладък пипер

7

Парагвай

2,7

Соя

8

ЮАР

1,8

Царевица, соя, памук

9

Уругвай

0,7

Соя, царевица

10

Боливия

0,6

Соя

11

Филипини

0,4

Царевица

12

Австралия

0,2

Памук, рапица, карамфил

13

Мексико

0,1

Памук, соя

14

Испания

0,1

Царевица

15

Чили

< 0,1

Царевица, соя, рапица

16

Колумбия

<0,1

Памук, карамфил

17

Хондурас

<0,1

Царевица

18

Буркина Фасо

<0,1

Памук

19

Чехия

<0,1

Царевица

20

Румъния

<0,1

Царевица

21

Португалия

<0,1

Царевица

22

Германия

<0,1

Царевица

23

Полша

<0,1

Царевица

24

Словакия

<0,1

Царевица

25

Египет

<0,1

Царевица

Източник: “Action Against Hunger”

 

Както е известно, транснационалните корпорации са най-големите привърженици на идеята за спасяването на човечеството от глада с помощта на ГМО. Наистина, според доклада на ФАО (Организацията на ООН за прехрана и земеделие), посветен на продоволствената обезпеченост на света (появил се през 2008), през 2007, 923 млн. души в света са били засегнати от глада (2), като огромната част от тях са жители на развиващите се страни. Днес населението на планетата е 6,6 млрд. души, като всяка година нараства приблизително с 80 млн. души. Очаква се, че през 2050 то ще достигне 9 млрд. души, затова дори и индустриално развитите държави могат да се сблъскат с недостиг на хранителни продукти. В този смисъл, предотвратяването на измирането на човечеството от глад е „насъщен” проблем и на развитите държави, позволяващ им, в същото време, да демонстрират загрижеността си към развиващите се страни.

„Зелената революция”

Първият опит за радикално решаване на проблема с недостига на хранителни продукти беше т.нар. „зелена революция” (3), т.е. трансформирането на селското стопанство на развиващите се страни, на базата на модерната агротехника, чрез въвеждането на нови високодобивни сортове зърнени култури, разширяване площите на напояваните земи и мащабното използване на минерални торове и пестициди. Осъществената през 60-те и 70-те години на миналия век „зелена революция” наистина доведе до значително увеличаване на световната селскостопанска продукция в развиващите се страни, но в същото време интензификацията на земеделието влоши екологичната ситуация и намали плодородието на почвите. Освен това, този подход предполагаше големи производствени разходи и висока професионална подготовка на селскостопанските работници, което не бе по силите на дребните фермери. Така се стигна до още по-дълбоко социално разслояване на обществото в развиващите се страни. Друга негативна последица бе, че „зелената революция” съдейства за глобализацията и овладяването на пазарите за семена, торове, пестициди и селскостопанска техника от големите американски компании. Както посочва носителят на Нобеловата премия за мир, за 1970, и „баща” на идеята за „зелената революция” Норман Борлоуг, тази революция постигна само временен успех във войната на човечеството с глада (4).

Предложение да бъде повторена неуспешната африканска „зелена революция” беше направено, през юни 2004, от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан (5). През септември 2006, Фондация Гейтс и Фондация Рокфелер създадоха Движението за зелена революция в Африка, което, година по-късно, беше оглавено от самия Анан. Движението разработи т.нар. програма PASS (Program for Africa’s Seed System) за развитие на националните и международни научно-изследователски центрове, занимаващи се със селскостопански проблеми. Според експертите, през следващите пет години, тази програма ще позволи създаването на поне 200 нови сортове семена на най-важните селскостопански култури. Освен това, се предвижда, в тясно сътрудничество с концерни от типа на Monsanto, да се използват „обещаващите възможности в сферата на биотехнологиите” (6). Тоест, сред основните мотиви за използването на ГМО, приспособени към различните неблагоприятни условия на конкретната среда, е стремежът да се спечели поредната битка от непрекъсната война на човечеството с глада. Остава неясно обаче, наистина ли разработването и повсеместното използване на все по-голямо разнообразие от ГМО преследва само тази, наистина благородна, цел.

През 2005, Световната здравна организация (СЗО) публикува резултатите от едно изследване, озаглавено „Съвременната хранителна биотехнология, човешкото здраве и развитие” (7), което стартира през 2002, с участието и на специалисти от ФАО, Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и други авторитетни международни организации. В него се прави извод, че трансгенните хранителни продукти наистина могат да допринесат за подобряване качеството на живот на хората, но в същото време се подчертава необходимостта от задълбочена оценка на безопасността на генетично модифицираните продукти за човешкото здраве и околната среда, преди да бъде дадено разрешение за тяхното производство и продажба

Трансгенните култури притежават редица очевидни предимства пред традиционните селскостопански растения (8): те гарантират по-високи добиви, подобряват качеството на хранителните продукти (включително и защото съдържат по-голямо количество хранителни вещества), увеличават разнообразието на хранителните продукти, което влияе положително върху здравето на потребителя и способства за нарастване на жизненото равнище. Освен това, експертите изтъкват и редица косвени предимства, като нарастване благосъстоянието на фермерите, особено в развиващите се държави. Така, според авторите на споменатия по-горе доклад (9), през 2004, използването на биотехнологични култури е увеличило доходите на фермерите, в глобален мащаб, от 4,8 до 6,5 млрд. долара, имайки предвид, че съвкупните им доходи, за периода 1996-2004, са варирали между 19 и 27 млрд. долара. Не по-малко важно предимство, при отглеждането на техногенни култури, е и намаленото количество торове и агрохимични средства за защита на растенията. Като пример за това можем, в частност, да посочим една статия, публикувана в списание Nature, през 2008 (10), в която се цитират резултатите от мащабното мониторингово изследване на т.нар. памукова нощенка (вредно насекомо, атакуващо памуковите насаждения), проведено, между 1992 и 2007, в шест провинции на Северен Китай. Наблюдавани са били над 10 млн. селски стопанства, обработващи повече от 38 млн. ха (3 млн. от които засети с памук, а 22 млн. – с други култури, които също страдат от памуковата нощенка – соя, тютюн и различни зеленчуци). Според експертите, именно преориентацията към отглеждане на трансгенен Bt-памук е довела до значително намаляване популацията на памуковата нощенка (Helicoverpa armigera), която е опасен вредител за много селскостопански култури. Авторите на изследването стигат до извода, че броят на тези вредители значително е намалял не само на полетата, засети с трансгенен памук, но и в тези на всички останали традиционн селскостопански култури, върху които паразитира памуковата нощенка, което пък позволява значително да се намали средният брой ежегодни обработки на посевите срещу инсектициди.

Някои тревожни сигнали

Скоро обаче, започна да се появява информация, че първоначално очерталата се положителна тенденция, не се потвърждава при по-продължителното използване на генетично модифицирани култури. Така, в обзорния доклад „Икономическите последици внедряването на ГМ-култури, в периода 1996-2004” (9) се констатира, че през този период, в САЩ и Аржентина, влиянието на генномодифицираните технологиите е започнало да изчезва. Освен това, както се оказва, ГМ-продуктите, вече не са чак толкова евтини (6) и в момента, в САЩ, генномодифицираната царевица е с 1/3 по-скъпа от обикновената. При отглеждането на някои видове ГМ-растения се налага използването на по-голямо количество химически средства, тъй като, с течение на времето, насекомите-вредители си изработват имунитет. Според авторите на посочения по-горе доклад (9), сравнението между произведената по традиционния начин соя и нейния трансгенен аналог показва, че в полетата, засети с генно модифицирана соя, са били използвани повече хербициди (съответно 1,2 кг на ха и 1,4 кг на ха). Този по-висок разход донякъде се обяснява от авторите с преминаването към минимална обработка на почвата. Освен това, следва да се отбележи, че използването на биотехнологиите в селското стопанство поставя фермерите в тотална зависимост от компаниите-производителки, тъй като ГМ-културите не притежават достатъчно жизнено потомство, което пък не позволява на фермерите да използват част от урожая за следващата сеитба (обикновено за целта се използва 5-8% от предходния урожай). Но, дори и ако оставим без внимание изброените дотук недостатъци при използването на ГМО, дали трансгенните култури действително са панацея срещу глада?

Компаниите, произвеждащи ГМО, обещават да създадат сортове, които реално да подобрят качеството на живот на хората. Така, под лозунга за спасяване на развиващите се държави от глада и с финансовата подкрепа на Фондация Рокфелер, преди време беше създаден нов сорт ориз – т.нар. „златен ориз” (11), генетично модифициран да произвежда по-голямо количество бета-каротин, придаващ на зърната му характерния златист цвят. „Златният ориз” трябваше да реши проблема с недостига на витамин А у страдащите от недояждане деца в развиващите се страни, което е и основната причина за слепотата и смъртността сред новородените. Но, както твърди Фредерик Уйлям Енгдал в книгата си „Семената на разрушението: скритата цел на генномодифицираните продукти” (12), това е било съвсем преднамерена лъжа – използването на „златния ориз” е целяло не толкова да се помогне на хората, страдащи от липсата на хранителни продукти и витамини, колкото тоталната замяна на естествения ориз с неговата генетична модификация.

Според Енгдал, изборът на ориза никак не е бил случаен, защото това е основната храна на 2,4 млрд. души, живеещи в Азия (където се отглежда над 90% от ориза на планетата), Западна Африка, Карибския регион и тропическата зона на Латинска Америка. За продължителен период от време, ползвайки методите на традиционната селекция, местните фермери създадоха над 140 хиляди разновидности на ориза, но по време на „зелената революция” по-голямата част от това разнообразие беше унищожена. На Филипините бе създаден Международният научно-изследователски институт по ориза, притежаващ генен фонд с 1/5 от цялото разнообразие на оризовите култури, който трябваше да съхранява предадените му оризови семена. На практика обаче, той позволи на компаниите, разработващи ГМО, незаконно да използват семената на фермерите за собствените си нужди. Попадайки в лабораториите на Monsanto или другия гигант на агробизнеса Syngenta, тези семена биваха подлагани на генни модификации, след което се патентоваха като изключителна интелектуална собственост на въпросните компании (12).

През 2000, Фондацията Рокфелер, финансирала създаването на „златния ориз”, обяви че предава резултатите от изследванията на световната общност. На практика обаче, патентът за тази генномодифицирана култура се оказа у компаниите Syngenta и Monsanto, които пък обещаха, че ще направят технологията „безплатна за всяка развиваща се държава, когато се използва за хуманитарни цели”. В крайна сметка, този сорт ориз не бе допуснат за култивиране.

Между другото, следва да се отбележи, че има много други достъпни източници на витамин А, както и, че предозирането му води до отравяне на организма, което пък предизвиква необратими мозъчни увреждания и други пагубни последици при децата кърмачета. Освен това, дневният порцион „златен ориз”, който човек трябва да поеме за да получи нормалната доза витамин А, се оказва 0,75-1,5 кг, докато обичайният дневен порцион обикновен ориз не нахвърля 300 грама.

С цел да се увеличи съдържанието на витамин А в ориза, през 2005, специалистите от британския филиал на швейцарската корпорация Syngenta създадоха второ поколение „златен ориз”, съдържащ 23 пъти повече витамин А (13). Компанията предоставя безплатно новия сорт „златен ориз” на всички азиатски изследователски центрове.

Следващата стъпка в тази посока бе създаването на генномодифицирана царевица, обогатена с витамини (14). Нейните създатели твърдят, че тази царевица изработва бета-каротин, а също витамин С и фолиева киселина. 100-200 грама от нея осигурява цялата препоръчителна дневна доза витамин А и фолиева киселина, както и 20% от тази за витамин С. През 2010, в САЩ, стартират полевите изпитания на новата генномодифицирана култура.

В момента се работи по създаването на нови сортове соя, позволяващи получаването на до 50% от биологично усвояваното желязо от храната, което пък би трябвало да окаже благотворно влияние върху хората, страдащи от анемия (8). Освен това, тези сортове соя ще се усвояват по-лесно от хората и животните и ще са по-богати на енергия.

Сумирайки казаното дотук, следва да подчертаем, че ролята на ГМО за спасяването на развиващите са страни от глад силно се преувеличава. Подобен подход не отчита, че истинската причина за глада в тези държави не е липсата на хранителни продукти и витамини, а силно затруднения достъп до тях и бедността на населението. Така, през 2002, в Индия са унищожени 60 млн. тона пшеница, тъй като населението не е разполагало със средства за да ги купи. Година по-късно, по същата причина, в складовете на Замбия са изгнили 300 хиляди тона маниока (15, 16). Решението на проблема и  гарантирането на безопасността на хранителните продукти е свързано с преодоляването на социалните и икономически прегради, ограничаващи покупателната способност на бедните слоеве на обществото в продоволствената сфера. Скъпоструващите технологии, от типа на генното инженерство, принадлежащи на големите корпорации, само увеличават тези прегради, задълбочавайки бедността.

Нежелателните последици от използването на ГМО

Сред най-значимите нежелателни последици от използването на генномодифицирани култури в селското стопанство е възможността от кръстосване на трансгенните култури с диворастящите им разновидности, в резултат от което се появяват т.нар. „суперплевели”, устойчиви на хербициди. Наскоро, в специализираното издание Molecular Ecology беше публикувано изследване, посветено на нов вид плевел – трансгенна репица, устойчива към хербицида глифосат (17). Според авторите му, при отглеждането на трансгенната маслодайна рапица (Brassica napus), която е устойчива на глифосата, е станало спонтанно кръстосване между нея и диворастящото родствено растение репица (Brassica rapa), в резултат от което устойчивостта към хербицидите се е предала и на плевела. Учените откриват, че чуждият ген се е съхранявал в генома на репицата цели шест години. При това следва да отбележим, че наблюденията се провеждат не в лабораторни условия, а в канадските ферми, където се отглежда трансгенната рапица.

Тези, създадени от човека, „суперплевели” могат да изтласкат естествените диви видове, както и растенията и животните, зависещи от тях. В тази връзка, Агенцията за защита на околната среда на САЩ (ЕРА), обезпокоена от възможността за кръстосване на диви растения, родствени на памука, с трансгенния памук на корпорацията Monsanto, задължи производителите на генетично модифицирани семена да вземат мерки срещу отглеждането на биотехнологичен памук (Bt памук)  за търговски цели, в районите, където са разпространени диворастящите му „роднини” и, в частност, на Хаваите (където расте Gossypium tomentosum) и във Флорида (където се среща Gossipium hirsutum). Върху всеки чувал със семена на генетично модифицирания Bt памук на компанията Monsanto има надпис: „Във Флорида да не се засажда южно от Тампа. Да не се продава на Хаваите”. Подобни мерки обаче, едва ли са ефективни, имайки предвид мащабите на разпространение на ГМ-културите, още повече, че само пчелите например, могат да пренасят прашеца на трансгенните растения на разстояние до няколко километра.

Анализирайки проблемите на трансгенните култури, не можем да не отбележим липсата на дългосрочни систематични изследвания за влиянието на консумацията на ГМО върху човешкото здраве. Едва наскоро започнаха да се публикуват изследвания на това влияния върху животните, макар че хората употребяват ГМО в храната си поне от двайсет години насам.

Компаниите-производителки се опитват да убедят обществеността, че предлаганите от тях ГМО са напълно безопасни, само че това невинаги е така. Ето само един пример – германският фермер Готфрид Глокнер от провинция  Северен Хесен, започва през 1997 да отглежда генномодифицирана царевица Bt-176 на компанията Syngenta, използвана за храна на едър рогат добитък. Тази царевица отделя токсина Bacilicus thuringiensis, който убива вредната царевична пеперуда. През 2001-2002 обаче, използването на тази генномодифицирана царевица води до намаляване броя на добитъка, драстичен спад в млекопроизводството на фермата и отравяне на засетите с нея площи (12, 18). Компанията-производител Syngenta отказва да поеме отговорност за пораженията, посочвайки, че според проведените от нея предварителни тестове, кравите неутрализират съдържащият се в ГМ-царевицата биотехнологичен токсин. Независимата научна експертиза обаче доказва, че след 2000, съдържанието на въпросния токсин в царевицата, отглеждана от Глокнер, е достигнало 8,3 мкг/кг. Освен това, някои учени предполагат, че именно този токсин е станал причина за масовата гибел на медоносните пчели, наблюдавана през последните години в различни региони на света. Въпреки това обаче, след 1997 отглеждането на устойчивата на вредители биотехнологична царевица беше разрешено в цяла Европа, с изключения на Австрия (забранена през 1997) и Германия (забранена през 2000).

През 2005, Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) поиска от корпорацията Monsanto да му предостави резултатите от всичките си изследвания на ГМ-царевица от сорта MON 863. Според вътрешния доклад на Monsanto, опитните мишки, хранени с нея, са имали сериозни проблеми с кръвоносната и имунната си система. Според ръководството на компанията обаче, тези данни имат случаен характер и не доказват, че въпросната царевица застрашава човешкото здраве (15).

Освен фалшифицираните данни за безопасността или просто за недостатъчно изученото влияние на ГМО върху природата и човека, не по-малко сериозен проблем представлява случайното попадане в храната на генномодифицирани компоненти, които въобще не са били предназначени за това. Така, преди време, американската общественост бе шокирана от съобщението, че след прибирането на реколтата от соя, предназначена за хранителната индустрия, на едно от полетата, засети с нея, са били открити следи от генномодифицирана царевица на компанията ProdiGen, засята там година по-рано (20). Внедреният в нея ген изработва вещество за борба със стомашно-чревните инфекции при прасетата. Междувременно, се установява, че реколтата от соя вече е изпратена за преработка, заедно с тази от няколко други ферми. В крайна сметка, по нареждане на Департамента по селското стопанство, бе унищожен целият соев урожай, на стойност 3 млн. долара. При аналогични обстоятелства и отново по вина на ProdiGen, на Департамента се наложи да унищожи целия урожай от зърнени култури, на площ от 380 ха (20).

През 2001 пък бе установено, че генномодифицирана царевица StarLink на комнанията Aventis, одобрена за използване единствено като храна за добитъка, е попаднала в 300 вида хранителни продукти, което е причинило алергия на десетки хора. В резултат от избухналия скандал, отглеждането на StarLink беше прекратено, а компанията Aventis продаде поделението си за трансгенни селскостопански култури на германския концерт Bayer.

Всички тези примери показват, колко опасни могат да бъдат ГМО при отсъствие на необходимия контрол върху разпространението им. От началото на отглеждането на генномодифицирани култури са фиксирани най-малко 137 случая на генетично замърсяване и „изтичане” на ГМО в околната среда, в 43 държави по света (21). Редица авторитетни специалисти смятат, че използването на ГМО може да има изключително тежки и вероятно необратими последици за човечеството и околната среда и никакви предполагаеми ползи не могат да оправдаят употребата им.

Световната общност започна да обръща по-сериозно внимание на въпроса за целесъобразността от използването на ГМО след 2000, когато учените открито заговориха за възможното негативно влияние на трансгенните продукти върху човешкото здраве, поставяйки под съмнение и икономическата изгода от тях. Именно през 2000 беше публикувано декларацията на редица световно известни учени (22), в която се подчертава опасността от генното инженерство, последвана от открито писмо до правителствата на всички държави (23), за безопасността и целесъобразността от използването на ГМО, подписано от 828 изтъкнати специалисти от 84 страни. През 2008, в резултат от координираните тригодишни усилия на 400 учени, правителства, представители на гражданското общество и частния сектор, в ООН беше представен доклад, в който се стига до извода, че ГМО няма да помогнат за спасяването на планетата от глада и селскостопанската криза (24). Според експертите, занапред следва да се отделя повече внимание на традиционните методи за селекция и екологично чистото селскостопанско производство.

Как започна всичко

Днес САЩ са световен лидер в производството на ГМО: през 2008, там се отглеждаха генномодифицираните култури върху площ от 62 млн. ха. Според Националната асоциация на производителите на хранителни продукти, генетично модифицираният соев протеин се съдържа в 60-70% от продуктите, продавани в американските магазини. В тази връзка възниква естественият въпрос, как една страна, в която толкова стриктно се следи за качеството на предлаганите на хората хранителни продукти и масови стоки, се оказва буквално „наводнена” с ГМ продукти, чиято безопасност все още не е доказана напълно?

Обяснението е, че за да се направи обективна оценка на безопасността на ГМО (и, в частност, на ГМ културите) за човешкото здраве, следва да се докаже, че трансгенните култури са също толкова безопасни, колкото и традиционните селскостопански култури, чиято сигурност не се поставя под съмнение и се смята за доказана от многовековното им използване в хранителните продукти. За да улесни сравнението между ГМ културите и традиционните им аналози, през 1993 ОИСР лансира концепцията за „съществената еквивалентност” (25), Става дума за пълното съответствие в състава на двата вида култури. Което пък означава, че ако трансгенната и традиционната култури не се различават по своя хранителен състав, съдържание на антинутриенти (т.е. съединения, препятстващи усвояването на хранителните вещества от организма) и естествени растителни токсини, те могат да се смятат за „съществено еквивалентни”. Тази дефиниция обаче, игнорира качествената вътрешна трансформация, осъществена в трансгенните култури (26). Според Уйлям Енгдал, възприемането на постановката за „съществената еквивалентност”, отменя необходимостта от специални регулативни мерки по отношение на огромния брой вариации, вече създадени или създаващи се в момента с методите на генното инженерство (12).

При това, следва да се отбележи, че привеждайки своите аргументи в подкрепа на „съществената еквивалентност”, с цел да се избегнат „затормозяващите прогреса” продължителни проверки на създадените от тях ГМ култури, транснационалните компании, паралелно с това, претендират за патентни права върху генномодифицираните растения, твърдейки, че генното инженерство всъщност създава нови растения, чиято уникалност следва да бъде защитена от въпросните патенти. Тоест, вграденият в чуждия организъм ген се смята за ново „изобретение”, върху което се разпространява правото на интелектуална собственост. Така обаче се създава силна зависимост на държавния агропромишлен комплекс от транснационалните биотехнологични корпорации, доколкото всяка държава, използваща в селското си стопанство ГМО, трябва да плаща на корпорациите за това (21).

В момента, патентите на над 90% от всички ГМ култури принадлежат на три гигантски корпорации: американската Monsanto, швейцарската Syngenta (и френското и поделение Syngenta Seeds) и германската Bayer (и дъщерната и Bayer CropScience).

Любопитен допълнителен източник на печалба се оказват исковете, подавани от компаниите-производителки на ГМО срещу фермерите, незаконно използващи генномодифициран посевен материал. Така, според някои оценки, корпорацията Monsanto е получила десетки милиони долари от фермери, обвинени в подобни престъпления, дори и в случаите, когато ГМ-културите са попаднали случайно в техните насаждения.

Оказването на хуманитарна помощ е сред често използваните начини за изпращането, в една или друга държава, на големи количества продукти, съдържащи ГМО. В ситуация на криза е най-важно пострадалите да получат възможно най-бързо необходимите им хранителни продукти, а въпросът за генетичната им чистота въобще не се повдига. Едва наскоро изпращаните продоволствени помощи започнаха да се проверяват за съдържание на генномодифицирани компоненти, като в много от случаите такова съдържание наистина беше установено (29).

През 2002, по време на Световната среща по проблемите на устойчивото развитие в Йоханесбург, транснационалните корпорации се опитаха да натрапят генномодифицираната царевица като продоволствена помощ за африканските държави, но правителствата на Замбия и Зимбабве се отказаха от подобен „подарък”, определяйки го като „нова форма на колонизация”. Според директора на неправителствената организация „Christian Care” от Зимбабве Форбс Матонга, ГМО „застрашават продоволствената сигурност на развиващите се държави, тъй като семената се контролират от няколко транснационална корпорации”. Той смята, че докато учените нямат единно мнение за последиците от използването на ГМО, генномодифицираните организми трябва да бъдат забранени.

През 2006, трансгенен американски ориз беше открит в хуманитарната помощ и в редица вносни хранителни продукти в Гана и Сиера Леоне. В тази връзка, африканските екологични организации поискаха от своите правителства да проверяват доставките и при наличие на ГМО да ги връщат обратно.

Според нигерийския професор Джонсън Екпере, който се занимава с проблемите, свързани с биотехнологиите, „днес съгласието да се използват биотехнологии често се оказва необходима предпоставка за получаване на икономическа помощ” (6).

Кой печели от разпространяването на ГМО?

Агробизнесът в сферата на ГМО се развива със светкавични темпове и по нивото на инвестиции и динамиката в ръста на печалбите може да се сравнява само с областта на компютърните технологии. През 1995 обемът на продажбите на трансгенни растения беше 75 млн. долара, но през 1999 той достигна 2,1-2,3 млрд. долара. Според редица данни (30), в момента, общата печалба на транснационалните корпорации, разработващи, отглеждащи и продаващи генномодифицирани селскостопански култури, варира между 3 и 5 млрд. долара, като се очаква, през 2020, да нарасне до 50-100 млрд. долара. При това, по експертни оценки, създаването на всеки нов вид ГМО струва около 3 млн. долара. Очевидно е, че подобни разработки са по силите само на големите транснационални корпорации, от типа на Monsanto, Syngenta или Bayer.

И така, кой има полза от ГМ културите? На този въпрос, който, между другото, никак не е прост, беше посветено изследването на група неправителствени организации, чиито резултати бяха публикувани, през февруари 2009, от Центъра по продоволствената сигурност на САЩ и организацията Friends of the Earth в доклада „Кой има полза от ГМ културите? Храним биотехнологичните гиганти а не бедните” (31). Неговите автори дават еднозначен отговор на този въпрос, посочвайки, че трансгенните култури са от полза най-вече за акционерите на транснационалните корпорации, занимаващи се с производството и разпространението на ГМО.

В доклада се обобщава, че, след 1996, генномодифицираните култури, които се отглеждат масово в 25 страни по света, не са помогнали за решаването на основните селскостопански проблеми и задачи, пред които са изправени фермерите, нито пък са доказали предимствата си пред традиционните сортове, получени в резултат на продължителна селекция. ГМ културите се използват в селското стопанство без необходимите предварителни изследвания, адекватна оценка или наличието на реална представа за тяхната производителност, както и за влиянието им върху човешкото здраве, околната среда и социално-икономическото развитие на човечеството. Използването им не само не доведе до намаляване, а напротив – до ръст в използването на пестициди, да не говорим, че не гарантират по-високи добиви, отколкото традиционните сортове (31). Използването на ГМО се оказва неизгодно на потребителите и дребните фермери, нещо повече, много фермери, заели се с отглеждането на ГМ култури, бяха докарани до фалит.

Както вече споменах, непрекъснато се обещава, че ГМО ще спасят човечеството от глада, като на този въпрос закономерно се отделя голямо внимание. Резултатите от изследванията обаче сочат, че поне досега генномодифицираните култури никак не са повлияли за решаването на проблемите с глада и бедността в света. Огромното мнозинство от ГМ културите, отглеждани днес из целия свят, се използват за храна на добитъка, с цел да се покрият нуждите на богатите държави от месо. Четири от всеки пет хектара, засети с генномодифицирани култури, притежаващи повишена устойчивост към определени хербициди, са собственост на едни и същи транснационални корпорации.

Според анализите (31), в САЩ, най-голяма изгода от комерсиализацията на ГМ културите има корпорацията Monsanto. Купувайки редица компании-производители на посевен материал, Monsanto постави под контрол значителен сектор от бизнеса със семена в света, което и позволява да модифицира и значително да увеличи цената на продавания от нея посевен материал. По-нататъшната мобилизация ще доведе до ограничаване избора на фермерите и потребителите, а вероятно и до изчезването на традиционните (т.е. немодифицирани генетично) сортове на редица ключови култури и, в частност, на памука, соята и царевицата. Стратегията на Monsanto включва „ускореното проникване” на ГМ културите на редица ключови пазари: на генномодифицираната соя - в Бразилия, на памука – в Индия и Африка, а на царевицата – в САЩ и Европа. В същото време обаче, соевата криза в Бразилия, конфликтите, породени от опитите за въвеждането на ГМ културите в Индия, както и негативното отношение към генномодифицираните продукти в Европа, принудиха Monsanto да ограничи мащабните си планове (31). Акциите срещу използването на ГМО, които имат място в редица страни по света (включително и в България), стават все по-мащабни, което, може би, все пак ще даде възможност на потребителите да направят честен избор между продукцията, съдържаща и несъдържаща ГМО, от който в момента си лишени.

Между другото, сегашната продоволствена криза се оказа изключително полезна за Monsanto. Мнозина известни финансови анализатори посочват, че, през 2010, чистата годишна печална на корпорацията ще нарасне трикратно, в сравнение с 2007, достигайки 3,96 млрд. долара (31). „ГМ културите са създадени най-вече за да „нахранят” биотехнологичните гиганти, а не най-бедното население на света” – посочва в тази връзка изпълнителният директор на нигерийския клон на Friends or the Earth Нимо Басей, според който: „Генномодифицираните семена и химикалите, с които те трябва да се използват, са прекалено скъпи за дребните африкански фермери. Онези, които прокарват тези технологии в развиващите са държави, са безкрайно далеч от действителността”.

На този фон, можем да предположим, че принуждавайки основните производители на селскостопански продукти всяка година да купуват все нови и нови видове ГМО на цени, които им се налагат от техните създатели, транснационалните корпорации могат, в крайна сметка, да поставят под контрола си цели държави. Въвеждането на генните технологии води до контрол на пазара на продоволствени стоки. В една своя статия (6), Анета Грот цитира служител на Monsanto, според който: „корпорацията се стреми към глобален контрол над всички хранителни продукти”. Впрочем, още през 70-години на миналия век Хенри Кисинджър (съветник на американския президент, през 1969-1975 и държавен секретар, през 1973-1977) посочва, че: „този който контролира петрола, контролира държавите, но този, който контролира продоволствието, контролира хората” (6).

Въпреки множеството свидетелства за (най-малкото) нееднозначното влияние на ГМО върху човешкото здраве, екологията и икономиката, СЗО продължава да пропагандира използването на трансгенни растения, като хуманитарна помощ за развиващите се държави, призовавайки хората да не се боят от ГМО, т.е. на практика предоставя пълна свобода на действие за транснационалните концерни. При това, няма как да не отбележим, че традиционните партньори, за които вече споменахме по-горе и с които активно си сътрудничи СЗО, са и „спонсори” на най-различни глобални проекти, предназначени да „ощастливят човечеството”. Тоест, може да се окаже, че печалбите от мащабното разпространение на ГМО не са единствената цел на създателите на генномодифицираните организма и онези, които стоят зад тях. Според някои експерти, става дума за своеобразна „биологическа война”, водена под лозунга за „решаване на проблема с глада в света” и „подобряване на здравеопазването” (12).

ГМО-тероризмът

Друг проблем, свързан със създаването на трангенните продукти, е т.нар. ГМО-тероризъм. През май 2004, в Комитетът на НАТО по глобалните предизвикателства пред съвременното общество проведе в Брюксел среща на експерти от страните-членки и други държави, включително и Русия, по проблемите на „генетичния тероризъм”. Участниците в нея стигнаха до извода, че днес е налице реална опасност от използването на генетично модифицирани източници (ГМИ) от биотерористите. В резултат от това беше решено ГМО да бъдат добавени в списъка на веществата и микроорганизмите (вируси и определени бактерии), които могат да попаднат в човешкия организъм чрез храната, напитките и питейната вода и да станат причина за опасни болести. Експертите на Алианса (15) предполагат, че ако над една нива, засята с традиционни култури, бъде разпръснат цветен прашец от модифицирани по съответния начин растения, могат да се провокират различни епидемии или епизоотии, масови отравяния и появата на постоянни епидемични огнища, включително и на заболявания, каквито никога досега не е имало в конкретната държава. Тоест, основният извод от срещата в Брюксел е, че хранителните продукти, съдържащи трансгенни компоненти, наистина биха могли да се превърнат в потенциално генетично оръжие за осъществяване на терористични действия.

В края на настоящия обзор бих искал да подчертая, че истинските цели на производителите на ГМО, както изглежда, остават извън вниманието на медиите и учените. Както показват редица, проведени напоследък изследвания, широко пропагандираното спасяване на човечеството от глада едва ли може да се постигне с помощта на ГМО. Вместо това, на фона на все по-широкото използване на ГМ културите в селското стопанство на много страни, се очертават тенденции към монополизиране производството на генномодифицираните растения и подходящите за тях пестициди, както и за замяната на сегашното видово разнообразие на основните селскостопански култури с 1-2 трансгенни култури. Интересен, но и тревожен факт е, че разработката на противовирусните ваксини, които, както подозират мнозина, водят до стерилизация на населението, се осъществява от същите корпорации и фондации, които работят и по създаването на трансгенните растения. Възможно е истинската цел на тези „благодетели, спасяващи света от глада”, да стане ясна едва след като бъде реализирана.

Днес светът е разделен на два „лагера” – на привържениците и на противниците на ГМО революцията, но всички последици от практическото и осъществяване не могат да предвидят нито едните, нито другите. В тази връзка, известен оптимизъм вдъхва фактът, че все повече хора и неправителствени организации започват обръщат необходимото внимание върху качеството на предлаганите хранителни продукти, включително и на генетичната им чистота.

 

Бележки:

1. ISAAA Brief 39-2008: Executive Summary. Global Status of Commercialized Biotech/GM Crops: 2008, The First Thirteen Years, 1996 to 2008.? International Service for the Acquisition of Agri-Biotech Applications.

2. The State of Food Insecurity in the World 2008: High food prices and food security – threats and opportunities. – 2008, Food and Agriculture Organization of the United Nations, Viale delle Terme di Caracalla, 00153 Rome, Italy.

3. The Blackwell Encyclopedic Dictionary, Oxford: Blackwell 1998. 456 р.

4. N. Borlaug, Green revolution: yesterday, today and tomorrow// Ecology & Life, № 4, 2001.

5. Secretary-General Calls for “Uniquely African Green Revolution” in 21st Century, to End Continent’s Plague of Hunger, in Addis Ababa Remarks, 07.07.2004; SG/SM/9405, AFR/988; http://www.unis.unvienna.org/unis/pressrels/2004/afg9405.html.

6. Annette Groth und Alexander King.  Wer die Nahrung kontrolliert? Junge Welt, 13.06.2008.

7. Modern food biotechnology, human health and development: evidence-based study. Food safety department World Health Organization, 2005.

8. The Benefits of Biotechnology: Scientific Assessments of Agricultural Biotechnology?s Role in a Safer, Healthier World. ? United Soybean Board, 2009.

9. G. Brookes, P. Barfoot. GM Crops: The Global Economic and Environmental Impact - The First Nine Years 1996-2004. ? AgBioForum (2005), 8(2-3):187–196.

10. Kong-Ming Wu, Yan-Hui Lu, Hong-Qiang Feng, Yu-Ying Jiang, Jian-Zhou Zhao. Suppression of Cotton Bollworm in Multiple Crops in China in Areas with Bt Toxin–Containing Cotton. ? Science (2008), 321(5896):1676-1678.

11. X. Ye, S. Al-Babili, I. Potrykus et al. Engineering the provitamin A (beta-carotene) biosynthetic pathway into (carotenoid-free) rice endosperm. ? Science (2000), 287(5451): 303-305.

12. F. William Engdahl Seeds of Destruction. The Hidden Agenda of GMO. Centre for Research on Globalization Publishing 2007, 320 р.

13. J. A. Paine, C. A. Shipton, S. Chaggar et al. Improving the nutritional value of Golden Rice through increased pro-vitamin A content. Nature Biotechnology (2005), 23(4):482-487.

14. Shaista Naqvi, Changfu Zhu, Gemma Farre, et al. Transgenic multivitamin corn through biofortification of endosperm with three vitamins representing three distinct metabolic pathways. ? Proceedings of the National Academy of Sciences (2009), 106:7762-7767.

15. ГМО: Контроль над обществом или общественный контроль, под ред. В.Б. Копейкиной. М. Эремурус, 2005, 197 стр.

16. Voices from the South. CA: Institute for Food and Development / Pesticide Action Network, 2003.

17. S. I. Warwick, A. Legere, M.-J. Simard and T. James. Do escaped transgenes persist in nature? The case of an herbicide resistance transgene in a weedy Brassica rapa population. ? Molecular Ecology (2008), 17(5):1387-1395.

18. M.-W. Ho and S. Burcher. Cows Ate GM Maize and Died. ? Science in Society (2005), 21: 4-7.

19. M. O’Callaghan, T.R. Glare, E.P.J. Burgess, L.A. Malone. Effects of plants genetically modified for insect resistance on nontarget organisms. ? Annual Review of Entomology (2005), 50: 271–292.

20. В.Г. Панченко. Вчера, сегодня, завтра украинского национального питания. Уроки здоровья. // Днепропетровск. Пороги. 2004. - 274 стр.

21. А. Баранов. К доктрине биологической безопасности России // ЭКОС. 2008. № 1. С. 27–39.

22. World Scientists Statement. Supplementary Information of the Hazards of Genetic Engineering Biotechnology. Third World Network, 2000.

23. Open Letter from World Scientists to All Governments Concerning Genetically Modified Organisms (GMOs), http://www.iis.org.uk/list.php.

24. International Assessment of Agricultural Knowledge, Science and Technology for Development (IAASTD): Synthesis Report with execute summary: A Synthesis of the Global and Sub-Global IAASTD Reports / Ed. by B. D. McIntyre (AASTD Secretariat), H. R. Herren (Millennium Institute), J. Wakhungu (African Centre for Technology Studies), R. T. Watson (University of East Anglia). Island Press, 2008, 97 p.

25. CRS Report for Congress: Agriculture: A Glossary of Terms, Programs, and Laws, 2005 Edition - Order Code 97-905.

26. E. Millstone, E. Brunner, S. Mayer. Beyond “substantial equivalence”. Nature (1999) 401(6753):525-6.

27. Federal Court of Appeal of Canada. Monsanto Canada Inc. v. Schmeiser (C.A.) [2003] 2 F.C. 165. Retrieved 25-Mar-2006.

28. Widespread Call Issued to Stop GM Alfalfa in Canada. 80 groups to fight the commercialization of genetically modified alfalfa, 28.04.2009, http://www.saskorganic.com/oapf/pdf/Call_Stop_GM_Alfalfa_Canada.pdf.

29. В. Колесникова. Соевые интриги. // Вести СоЭС. 2001. Т. 3. № 18.

30. Р. Барашев. Как минимум три Украины уже засеяны трансгенными культурами. // Еженедельник “2000” (2007), 45(389): 9-15.

31. Juan Lopez Villar, Helen Holder, Bill Freese, et al. Friends of the earth international: Who benefits from GM crops? Feeding the biotech giants, not the world’s poor. February 2009, Issue 116.

32. World Health Organization: Challenges in Reproductive Health Research // Biennial Report, 1992-1993, Geneva, 1994, p. 186.

33. Research in Human Reproduction// Biennial Report, 1986-1987/ WHO Special Programme of Research, Development and Research Training in Human Reproduction, WHO, Geneva, 1988.

* Българско геополитическо дружество

{rt}