Докато светът следи внимателно развитието на конфликта в Персийския залив, импулсивните действия на президента Тръмп и твърдата реакция на режима на аятоласите и революцинните гвардейци, не по-малко важни събития се развиват в Източна Азия. Според мнозина експерти, именно там се заражда глобална финансова криза, в чиито епицентър са Южна Корея и Япония.
Всъщност, силата на южнокорейската финансова експлозия, сама по себе си, не би била достатъчна за целта. Но тя би могла да послужи като детонатор за срива на японската дългова пирамида. А нейният срив е в състояние да погребе икономиките на всички западни страни под руините си.
Ще припомня, че южнокорейският индекс Kоspi, подхранван от бума около изкуствения интелект, достигна невероятни висоти в средата на юни 2026, надхвърляйки 9000 пункта, т.е. утроявайки се (!) за една година. След това обаче, започна бърз спад и основният фондов индекс на страната загуби една четвърт от стойността си. До средата на юли над 1,2 милиона ливъридж сметки на дребно на корейския пазар изискваха допълнителни обезпечения. Между 320 000 и 360 000 сметки бяха напълно ликвидирани поради подобни изисквания, при това някои играчи останаха силно задлъжнели и след това. Тези цифри представляват национална драма.
Южна Корея има 35,7 милиона граждани на възраст между 15 и 64 години. Мнозинао от тях търгуват на фондовата борса и залагат на възхода на акциите на компании с изкуствен интелект, дори вземат пари назаем, за да ги подкрепят. Един на всеки 30 възрастни южнокорейци е получил искане за допълнително обезпечение. С други думи, през последния месец 3% от икономически активното население на страната е загубило всички или значителна част от спестяванията си.
Разбира се, подобни финансови сътресения ще повлияят и на реалната икономика на Южна Корея. Следвайки индекса, пазарите на недвижими имоти, корпоративни и държавни облигации могат да се сринат, което да доведе до проблеми за банките и следователно за финансово-промишлените корпорации (т.нар. „чеболи“).
Интересно е, че бързият спад на Kospi засегна съвсем леко „сестринския му“ японски индекс Nikkei 225. Той е загубил само около 5% от юнските си върхове. Това обаче не означава, че в японския финансов сектор не протичат разрушителни процеси. Само че те се проявяват най-вече в срива на националната валута. От началото на 2026 японските парични власти (Министерството на финансите и Банката на Япония) проведоха четири големи валутни интервенции за укрепване на йената, като изразходваха за целта над 70 милиарда долара. Въпреки това обаче, през втората половина на юли валутният курс се задържа малко над 160 йени за долар, което е близо 40-годишно дъно.
Обезценяването на японската валута води до повишена инфлация: японските компании внасят значително количество суровини и първична енергия. С обезценяването, всичко това става значително по-скъпо за корпорациите и населението. А блокадата на Ормузкия регион само ускорява тези разрушителни процеси. Инфлацията, от своя страна, започва да се отразява върху държавния и корпоративния дълг. Така например, стойността на десетгодишните японски държавни облигации пада вече седма поредна година. В началото на юли те достигнаха рекордно ниска доходност от средата на 1990-те години, т.е. от началото на т.нар. криза на „изгубените десетилетия“. За японското Министерство на финансите вземането на заеми с лихви под +2,8% е изключително скъпо. Особено след като е необходимо огромно количество заеми, само за да се рефинансира гигантският държавен дълг, достигнал 230% от БВП.
Проблемът е, че държавните облигации са еталон. Това означава, че след тази на „десетгодишните“ облигации, рязко спада и стойността на корпоративните облигации, цената на заемите за финансовия сектор и потребителските кредити се покачва, а стойността на обезпечените активи спада. Активите на банковата система на страната са 13,5 трилиона долара, което е значителна сума дори по днешните стандарти. В един момент обаче, капиталът на банките и финансово-индустриалните групи няма да е достатъчен, за да покрие загубите от обезценяването им. Сривът дори на малка японска банка може да предизвика верижна реакция в цялата система. Нещо повече, японските банки вече се сблъскват с проблеми.
През 2026 например, японските банки увеличиха емитирането на допълнителни облигации от първи ред AT1 (Additional Tier 1) – инструменти, които се отчитат към регулаторния капитал. Според Bloomberg, обемът на емитирането на AT1 в Япония се е увеличил повече от четири пъти в сравнение с 2025, достигайки приблизително 4,5 милиарда долара.
При това няма признаци, че паниката на пазара на японски държавен дълг ще отшуми. Напротив, темпът на спад на стойността на държавните облигации непрекъснато се ускорява. И Банката на Япония е принудена да затегне паричната политика в отговор на нарастващата инфлация.
Погрешно е обаче да се мисли, че случващото се в Корея и Япония е само изолиран проблем на азиатските икономики. Японската финансова система, например, е вторият по големина чуждестранен кредитор в света, след Китай. Японските финансово-индустриални групи имат както огромни преки инвестиции в почти всяка страна на планетата, така и портфолийни инвестиции. Япония е и основният кредитор на правителството на САЩ. И, разбира се, докато бушува пожарът с държавния дълг, ще започне репатриране на японски активи. Тоест, рано или късно, сривът на японската дългова пирамида ще започне да пука балони и на други финансови пазари: в САЩ, Европа и Китай.
*Център за геополитически анализи и прогнози
