Босна между интеграцията и дезинтеграцията

Гласуването, което породи сериозно напрежение и провокира масови протести в Сърбия и босненската Република Сръбска (а у нас предизвика скандал заради указанията дадени от служебния премиер и външен министър на представителката ни в ООН, как следва да гласува, и отказа на последната да се съобрази с тях) отново привлече вниманието на света към Босна и Херцеговина. Ще припомня, че резолюцията включва седем точки, първата от които обявява 11 юли за Международен ден за размисъл в памет на геноцида от 1995 в Сребреница, който следва да се отбелязва всяка година. Освен това, в документа се съдържа изискване за безусловно осъждане на всяко отричане на геноцида в Сребреница. Той включва също предложение до генералния секретар на ООН да  инициира информационно-просветна програма под надслов "Геноцидът в Сребреница и Организацията на обединените нации", като стартира реализацията и в хода на подготовката за отбелязване на 30-годищнината от трагичните събития в Босна, през 2025.

Два месеца преди това, на 21 март 2024, Европейският съвет взе решение за началото на преговори с бившата югорепублика за присъединяването и към ЕС, което страната очакваше от декември 2022 насам, като по този начин тя получи официален статут на кандидат за членство (четвъртата от шестте страни от Западните Балкани, като последните две, които все още очакват начало на преговорния процес със Съюза, са Северна Македония и Косово). Макар че местните медии побързаха да обяват това събитие за "най-великия ден в следвоенната история на Босна и Херцеговина", есклацията на конфликтната реторика през последните месеци, показва, че перспективата за евроинтеграцията на страната си остава крайно неясна, тъй като ще изисква радикалното преформатиране на основите на нейния държавен модел.

Вътрешнополитическите проблеми

Поредният препъник камък във вътрешната политика на Босна и Херцеговина станаха промените в избирателното законодателство, утвърдени в края на март 2024 от Върховния представител на международната общност в страната Кристиан Шмид, т.е. само няколко дни след старта на преговорния процес с ЕС. Промените касаят редица технически аспекти на насрочените за 6 октомври 2024 местни избори: използване на биометрични данни за потвърждаване личността на избирателите, инсталиране на видеонаблюдение в изборните участъци и електронно броене на гласовете.

Опирайки се на официалния доклад на Централната избирателна комисия в Босна и Херцеговина, Шмид посочва, че промените ще позволят да бъда предотвратени манипулациите с гласовете и ще бъдат своеобразна репетиция преди пълноценното внедряване на цифровите технологии на федералният избори през 2026.

Решението му обаче, провокира острата реакция на Република Сръбска (едната от двете части, от които се състои страната - другата е хърватско-бошняшката Федерация Босна и Херцеговина, ако не броим автономния Окръг Бръчко, който е част едновременно и от двете), която не признават легитимността на Шмид, тъй като той беше назначен на поста без съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН. На 29 март ръководството на Република Сръбска, което разглежда нововъведенията като преход към електронно гласуване в бъдеще (според него, това би позволило на "външни играчи да режисират босненските избори") прокара проектозакон за изборите в РС, според който само Републиканската избирателна комисия взема решението за провеждане на преки избори в Република Сръбска и организира изборите за президент, вицепрезидент и депутати в нейното Национално събрание.

Както можеше да се очаква, това решение доведе до редица обвинения от страна на ЕС и САЩ, че Република Сръбска и лично нейният президент Мирослав Додик ерозират конституционния ред в Босна и Херцеговина, функционирането на нейните институции и основните свободи (макар самият Додик да твърди, че без Република Сръбска евроинтеграцията на Босна и Херцеговина няма как да се случи).

На фона на сегашната вътрешнополитическа криза, босненската политика на идентичността продължава да се базира на дейтънската архитектура на Босна и Херцеговина, която бе замислена и реализирана на етническа основа. Както знаем, преди почти трийсет години, постигнатото тогава мирно споразумение за Босна, от една страна, закрепи историческото разделение между православната, католическата и мюсюлманската общности, а от друга - предопредили съюзническите отношения между католиците (хърватите) и мюсюлманите (бошняците), институционално обединени в рамките на Федерация Босна и Херцетовина и фактически противостоящи си с православните босненски сърби, които в хода на войната през 1992-1995 успяха да отстоят правото си на собствено квазидържавно образувание - Република Сръбска. С други думи, Дейтънското споразумение сложи край на кръвопролитния въоръжен конфликт, разграничи враждуващите страни и обособи териториите на Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската Федерация. Според него, в рамките на общите босненски институции (Президиумът, двукамарната Парламентарна асамблея и Министерският съвет) бяха предвидени консоциативни механизми с цел да бъдат отчетени интересите на двете образувания и трите държавнообразуващи народа - босненските мюсюлмани, сърбите и хърватите.

Днес обаче, именно политизацията на етническата принадлежност определя агресивния характер на политиката на идентичността в Босна, която се използва като инструмент в политическата борба и за негативната политическа мобилизация на отделните групи на босненското общество. Както показва последното преброяване на населението в страната, неговата етническа и религиозна самоидентифиция почти напълно съвпадат: 50,7% от гражданите на Босна и Херцеговина се определят като мюсюлмани; 30,7% - като православни, а 15,2% - като католици, като в същото време 50,1% се определят като бошняци, 30,8% - като сърби и 15,4% - като хървати. Институционализацията на етническите привилегии и ограничения актуализира етническата идентичност, превръщайки я в социално значима за жителите на Босна и Херцеговина. В същото време, в страната съществува и определен сегмент от хора, които не се определят етнически - 3,62%. Което означава, че над 130 хиляди души, на практика, се оказват извън политическия живот, тъй като интересите им не са защитени от Споразумението за мира в Босна. Те не могат да бъдат представени в парламента, т.е. отказът от етнокултурна самоидентификация на практика им затваря възможността да работят в държавните институции, тъй като квотите в тях се разпределят изключително между трите етнически групи.

На практика, това намира израз във факта, че жителите на Босна и Херцеговина разглеждат и себе си, и останалите най-вече като представители на определена етническа и религиозна група, а едва след това - и като граждани на една и съща държава или членове на един и същ културен хабитат. Впрочем, за тази ситуация способстваха и действията на външните фактори: ще припомня например, че през 2021 тогавашният Върховен представител Валентин Инцко утвърди поправка в Наказателния кодекс, с която се забранява отричането на геноцида на мюсюлманите в Сребреница, извършен по време на юговойните. На практика, този закон демонизира само една от страните в конфликта - босненските сърби, освен това способства за по-нататъщното разделение на босненското общество на етнически принцип. Както вече споменах, в края на май 2024, по инициатива на Германия и Руанда, Генералната асамблея на ООН прие резолюция, с която се признава геноцида в Сребреница и колективната вина на сърбите (при това не само тези от Босна, но и от Сърбия) за него. Това обаче, може окончателно да парализира политическия живот в Босна и Херцеговина, тъй като на теория дава възможност Република Сръбска бъде определена като "геноцидно образувание", което пък би дало основание за анулиране на статута и в рамките на федералната държава.

В тази връзка, външните играчи активно използват наратива за "балканизацията" на Босна, дискредитиращ гражданите на страната по етнически принцип. Подобни манипулации на общественото съзнание водят до усилване на разцеплението по линията "ние - те". За "вътрешните" потребители целта на този наратив е да докаже, че Босна се нуждае от външно управление, а пътят към "европеизацията" следва да се възприема като "прогресивен" внос на икономическа и политическа стабилност срещу отказа и от нейното "балканско" минало. По отношение на "външните" (т.е. за другите държави) пък, тезата за заплахата от "балканизация" легитимира намесата на големите външни играчи и в други части на региона и на света.

Ролята на Офиса на Върховния представител

Държавното устройство на Босна и Херцеговина, която навремето беше създадена по-скоро като преговорен механизъм за разрешаването на конфликта в бившата югорепублика, а не като пълноценна политическа система, очевидно е дисфункционално. Досега международната общност се опитваше да реши този проблем с помощта на такива специализирани инструменти като Съвета за изпълнение на мирното споразумения (наследник на Международната конференция за бивша Югославия, съществувала през 1991-1994) и Офиса на Върховния представител (OHR). Последният, който постепенно прерасна в наднационална структура, позволяваше на "международната общност" (или по-скоро на определени, заинтересовани външни играчи) да прокарват политика на "пълзяща" централизация, в съответствие с концепцията за създаване на "гражданска" държава Босна и Херцеговина с цел по-лесното и последващо интегриране в евроатлантическите структури. Ще припомня, че до средата на 2000-те години OHR се ползваше с единодушната подкрепа на всички страни членки на Съвета за изпълнение на мирното споразумение, включително на Русия. Оттогава насам обаче, ситуацията се промени значително: отнощенията между Вашингтон и Москва придобиха откровено конфронтационен характер, при това руснаците са заинтересовани от запазването на Дейтънското стакукво, опитват се да попречат на усилията за "централизацияа" на Босна и подкрепят премахването на OHR.

Както е известно, сегашният Върховен представител Кристиан Шмид, чието назначаване не беше утвърдено със съответното решение на Съвета за сигурност на ООН, не се признава от Република Сръбска (както впрочем и от Русия), но се ползва с подкрепата на мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина. Въпреки проблемите с легитимността му обаче, с решенията си Шмид оказва сериозно влияние (за съжаление, предимно негативно) върху ситуацията в Босна. Ще припомня, че той за първи път се опита да използва пълномощията си за до отмени закона за недвижимото имущество на Република Сръбска, но без успех: въпросният закон влезе в сила въпреки позицията му. Последвалият опит на Шмид да отмени закона с помощта на Конституционния съд на Босна и Херцеговина (трима от деветимата съдии в него са чужденци) само влоши ситуцията тъй като сръбските представители напуснаха съда. Тоест, Кристиан Шмид очевидно не разполага с всички онези пълномощия, които имаха предшествениците му, а постановленията му, на практика, не действат на цялата територия на страната. Ясно е също, че Конституционният съд и решенията му също са загубили легитимността си.

Впрочем, Шмид отново използва извънредните си пълномощия по време на предизборната кампания през 2022, когато едностранно внесе поправки в предизборното законодателство, целящи според него, да разрешат политическата криза в босненско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина. Според тези поправки, "конституционен народ" не може да изпраща свои представители в Палатата на народа (15-членната горна камара на парламента, включваща петима бошнаци, петима хървати и петима сърби) от някой кантон, в който, числеността му е под 2%, като по този начин се изключва възможността бошняшката общност да влияе върху състава на хърватското представителство в Палатата.

В края на април 2023 Върховният представител за пореден път се намеси в политическия живот на Босна, този път под предлог да бъде гарантирано формирането на правителство на бошняшко-хърватската Федерация. Преди това, за утвърждаването на правителството, което се предлага от президента на Федерацията, се изискваше съгласието на двамата вицепрезиденти (президентът и двамата вицепрезиденти, съответно, представляват трите "конституционни народи" в Босна и Херцеговина). Според поправките на Шмид обаче, при несъгласие на един от двамата вицепрезиденти, след изтичане на 30-дневен срок, президентът може да утвърди състава на правителството със съгласието само на единия вицепрезидент. С други думи, правото на абсолютно вето на всяка от трите общности беше заменено със право на суспендиращо вето. Освен това бяха внесени промени в наказателното законодателство на Босна и Херцеговина, включително предвиждащи по-сурови наказания за подкупване на длъжностни лица.

На пръв поглед, тези конституционни поправки трябваше да решат проблема с назначаването на правителство на Федерацията. Ще припомня, че от провеждането на изборите през 2022  така и не бе създадено федерално правителство, а продължи да работи формираният още през 2014 служебен кабинет. Последният обаче беше силно дискредитиран от корупционния скандал с премиера Фадил Новалич, който беше осъден през 2023 за злоупотреба със служебното си положение за лична облага.

Ще припомня, че въпреки мнозинството си в Палатата на представителите и консенсуса между президента и вицепрезидента, управляващата парламентарна коалиция, включваща осем бошняшки партии и граждански движения, както и Хърватския демократичен съюз на Босна и Херцеговина (HDZ-BiH), не бе в състояние да назначи министерски съвет заради позицията на другия вицепрезидент - представителя на босненските мюсюлмани Рефик Лендо (от Партията на демократичното действие на Бекир Изетбегович), обусловена от факта, че партията му не получи нито един министерски пост.

Поправките в конституцията решиха този проблем в краткосрочна перспектива: новото правителство беше сформирано въпреки опита на водещата партия на босненските мюсюлмани да използва съществуващия преди приемането им блокиращ механизъм (ветото на вицепрезидента Лендо). В средносрочна перспектива обаче, тези поправки създават нова политическа реалност: формирането на правителството вече няма да зависи от постигането на консенсус между водещите национални партии, а от резултатите от избирателната кампания и възможността на някоя от водещите партии да привлече малките формации на своя страна.

В дългосрочна перспектива пък, поправките могат да засегнат не само бошняшко-хърватската Федерация, но и Босна и Херцеговина, като цяло. Така, в рамките на Федерацията, евентуална победа на политическите сили, призоваващи за по-нататъшна централизация на държавата, може да доведе до ускоряване на процеса на предаване на пълномощията и към централните органи на властта в Босна и Херцеговина. Тоест, възможно е да възникне дисбаланс в пълномощията на съставните елементи на федералната държава, което пък ще стане повод за преразглеждане и на степента на автономия на Република Сръбска.

За осъществяването на подобна трансформация на босненската политическа система, заинтересованите от нея външни играчи използват не само Офиса на Върховния представител, но и Конституционния съд на Босна и Херцеговина. Много показателен в тази връзка бе начинът, по който през 2000-те години беше реформирана политическата система на Босна и Херцеговина. Под предлог да бъде изпълнено решение 5/98-III72 на босненския Конституционен съд, тогавашният Върховен представител Волфганг Петрич направи редица поправки в конституцията на бошняшко-хърватската Федерация и на Република Сръбска с цел: "привеждането им в съответствие с Конституцията на Босна и Херцеговина". В резултат от тези поправки за конституционни народи бяха признати и трите най-многобройни общности в страната (мюсюлманите, сърбите и хърватите), а механизмът за избор на представители в горната камара на Скупщината на Босна и Херцеговина (Палатата на народите) беше променен. Наред с реформата на избирателното законодателство, осъществена през 2000-та, поправките доведоха до ситуация, в която хърватските представители в Палатата на народите вече не можеха да използват правото си на вето. Все пак, в навечерието на изборите през 2022 Кристиан Шмид реши да отстъпи пред натиска на хърватската общност и, на практика, оттегли тези промени, но според мнозина местни анализатори, това е "стъпка назад с цел след това да бъдат направени две стъпки напред".

Реформите налагани от Шмид, могат да се превърнат в екзистенциална заплаха за автономията на Република Сръбска. Наистина, след като Баня Лука оттегли представителите си в Конституционния съд на Босна и Херцеговина, осъществяването на подобен сценарий засега не изглежда вероятно. Въпреки това обаче, налице са две условия, при които ситуацията може да се развие в негативен за местните сърби план. На първо място, заинтересованите външни играчи, в лицето на САЩ и ЕС (като цяло, както и отделни страни членки, като Германия например), биха искали на власт в бошняшко-хърватската Федерация да дойдат привърженици на централизацията, което би създало дисбаланс в пълномощията на отделните съставни части на Босна и Херцеговина. На второ място, в интерес на въпросните сили е впоследствие Република Сръбска да бъде оглавена от лоялна към тях политическа сила, която да върне сръбските представители в Конституционния съд и да е склонна на отстъпки по редица принципни въпроси, включително по проблема за държавното имущество.

При това, както показа и последната избирателна кампания в Република Сръбска през 2022, външните играчи отдавна и успешно работят в тази посока: използвайки инструментариума на "меката сила" те се опитва да подготвят сръбската обшност да възприеме идеята за формирането на "единна" (т.е. унитарна) Босна и Херцетовина и тъкмо с тази цел се акумулират и негативните за сръбската страна исторически наративи, включително и този за "геноцида в Сребреница". В тази връзка е показателно, че едно от първите решения на Кристиан Шмид, в качеството му на Върховен представител, касаеще функционирането на Мемориалния център Сребреница-Поточари, като според него, с предварителното съгласие на спонсорите, неизразходваните средства, първоначално предназначени за препогребване на жертвите, могат да бъдат използвани за други цели, включително за "разпространение на истината за геноцида".

Паралелно с това се полагат усилия за формирането на нов, прозападно настроен политически елит в Република Сръбска: така, макар че на последните избори през 2022 заложилата на антикорупционната реторика опозиция не успя да застраши лидерството на управляващия Съюз на независимите социалдемократи и неговия водач Милорад Додик, все пак съумя да постигне нелош електорален резултат.

Факторът Додик

Усилващите се в последно време тенденции за дестабилизиране на вътрешнополитическата ситуация  в една от най-проблемните европейски държави - Босна и Херцеговина се свързват от мнозина - по един или друг начин - с позицията и действията на президента на Република Сръбска (РС) Милорад Додик.

Както е известно, Додик традиционно се обявява за по-широка автономия на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина и е най-големия критик на външното управление на страната в лицето на Върховния представител на световната общност Кристиан Шмид. Лидерът на босненските сърби все по-често игнорира политическите решения и препоръки на Шмид, напомняйки че кандидатурата му така и не беше одобрена от Съвета за сигурност на ООН и определяйки го като "турист". В същото време Додик не се притеснява открито да коментира евентуалното излизане на Република Сръбска от състава на Босна и Херцеговина, ако натискът от страна на властите в Сараево лично върху него, както и върху РС, продължи да ескалира.

Паралелно с това той твърдо и последователно продължава да работи за укрепването на отношенията между Република Сръбска и Руската Федерация (включително след началото на войната в Украйна) и редовно посещава Москва. При това си позволява да демонстрира пълна солидарност с външнополитическия курс на Кремъл в сегашните условия на криза на сигурността в Европа и не се притеснява открито да говори за прятелството си с президента Путин. Всичко това вече му навлече персонални санкции от страна на ЕС, което обаче не го тревожи особено, а освен това се сдоби на запад с имиджа на "изключително неудобен" политик, който очевидно се противопоставя на всички западни ценности и гради своята външна и вътрешна политика в съответствие единствено с интересите на босненските сърби.

Същността на сегашния вътрешнополитически конфликт между Баня Лука и Сараево не е свързана само с различните подходи към международния дневен ред, но и с вече споменатия по-горе проблем за имуществото на Република Сръбска, частично намиращо се на територията на Федерацията Босна и Херцеговина. Централните власти обявиха, че ще блокират намерението на РС официално да оформи това имущество като своя собственост, а Прокуратурата на Босна и Херцеговина отправи официални обвинения срещу Милорад Додик и започна съдебен процес против него. Водачът на босненските сърби е обвинен, че не изпълнява решенията на Конституционния съд и игнорира Върховния представител Кристиан Шмид. Това може да му донесе присъда до пет години затвор, както и забрана да заема държавни постове и да се занимава с политика.

Разбира се, властите в Баня Лука определят тези обвинения като "изфабрикувани", а самия процес - за политически и абсолютно нечестен. Действително, предвид сегашната геополитическа ситуация, цялата тази активност против РС и нейното ръководство най-вероятно е насочена към лишаването на Република Сръбска от суверенитет и изваждането завинаги на Милорад Додик от политическата сцена, защото - както вече споменах - той предизвиква силно раздразнение и продължава да бъде изключително неудобна фигура за Брюксел и Вашингтон.

Впрочем, самият Додик също допринесе за това, след като нарече "кретени" Върховния представител Кристиан Шмид и посланика на САЩ в Сараево Майкъл Мърфи. Що се отнася до последния, сръбският лидер и преди това го критикуваше, че се меси грубо във вътрешните работи на Република Сръбска, напомняйки, че Босна и Херцеговина все пак "не е колония" и не се нуждае от външно управление, нито от наставленията на западните си "покровители".

Като реакция на външния натиск, в края на 2023 Баня Лука представи законопроект, според който ръводителите на Република Сръбска и нейните представители в централните ортани на Федерацията получават имунитет срещу преследвания и обвинения от страна на Върховния представител в Босна и Херцеговина, освен това се подготвят поправки в закона за референдумите, целящи признаването на резултатите от тях и при наличие на просто мнозинство от гласовете. Междувременно, самият Додик обяви, че ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноемвре 2024, той отнова ще постави въпроса за излизането на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и обявяването и за независима държава, очевидно разчитайки, че Тръмп едва ли ще иска да се намесва сериозно в този процес.

Впрочем, още преди американските избори, в края на май, Милорад Додик обяви, че в рамките на 30 дни, т.е. до началото на юли, босненските сърби ще представят на Сараево проект за мирното разделяне на Босна и Херцеговина. На страницата си в Х (бившия Туитър) президентът на Република Сръбска посочва, че "днес започваме с официалното искане за мирно разграничаване. Предлагаме първо да уточним политическите компетенции на отделните съставни части, при запазване на сегашния модел на функциониране на икономиката и приспособяването му през следващите няколко години към механизма за мирно разграничаване. Сръбският народ вече не може да живее в тази Босна и Херцеговина. Това, което направиха бошнаците с резолюцията за Сребреница е незаконно, те не уважават интересите на сърбите".

За това, какво би могло да последва евентуалното отделяне на Република Сръбска, стана ясно няколко дни по-късно от интервюто на Додик, дадено по време на участието му на Санктпетербургския икономически форум, в което той не изключи евентуално бъдещо обединение със Сърбия: „Да, най-вероятно би било естествено и абсолютно оправдано исторически страните, в които мнозинството от населението е представено от сръбския народ, да се обединят в единна структура и общност, но това е задача на бъдещите поколения и на политическите решения на двете страни“.

Въпреки персоналните санкции и несекващия политически натиск, Милорад Додик твърдо възнамерява да продължи борбата и да отстоява интересите на Република Сръбска. Тук е мястото да напомня, че освен с руския президент Путин, той поддържа тесни връзки и с унгарския премиер Виктор Орбан, сръбския президент Александър Вучич и словашкия министър председател Роберт Фицо, които - също като него - не се ползват със симпатиите на Брюксел и Вашингтон. Ще припомня също, че през февруари Додик посети Беларус.

Междувременно съдебният процес против него все още не е прекратен. На този фон е трудно да се прогнозират резултатите от сегашното вътрешно противопоставяне в Босна и Херцеговина, защото то се развива доста динамично, а самата Босна и Херцетовина, която бе създадена в резултат от Дейтънските споразумения от 1995, представлява своеобразна "държава-пъзел" с външно управление, която в определен момент би могла да се взриви отвътре (дори и без помощ отвън). При всички случаи обаче, на фона на твърдата и последователна позиция на Милорад Додик, който упорито продължава да следва курс, противоречащ на възприетия от западните "покровители" на Босна наратив, перспективите за запазване на напрежението и усилване на политическия натиск срещу ръководството на Република Сръбска изглеждат повече от вероятни.

Вместо заключение: има ли изход от задънената улица

В момента политиката на идентичност в Босна и Херцеговина се основава на мобилизирането на етническия ресурс за извличане на краткосрочни ползи. На фона на слабата държавност (на практика Босна продължава да е протекторат на ЕС и САЩ), реториката на местните политическа партии продължава да се гради върху противопоставянето на собствената етническа група на останалите. В същото време обаче, необходимостта от развитие на страната (включително във връзка с перспективата за нейната евроинтеграция) изисква от политическите институции да работят за помирението между етническите групи и да се откажат от политизирането на етническата идентичност. Общественото развитие предполага намаляване на неравенството до социално приемливо равнище, преодоляване на диспропорциите в развитието на отделните територии, безконфликтно разрешаване на социалните противоречия и стремеж към хармонизиране на съществуващите във всяко общество разделения чрез осъществяването на съответните секторни политики и прокарване на практиките на социалния диалог. В случая с Босна и Херцеговина, принципите на изключване и противопоставяне между отделните етнически общности следва да бъдат заменени с интегративни идеи за обща гражданска идентичност. Тоест, съществуващата, макар и частично, на локално ниво, практика за взаимодействие между представителите на различни етнически групи в рамките на едни или други социални институции, следва да бъде разширена и на общодържавно ниво.

Днес реалната вътрешнополитическа интеграция на Босна е възможна само при условие, че бъдат отхвърлени противоречивите (амбивалентни) политики на идентичност на трите съставляващи я народа и бъде съществено ограничена ролята на външния фактор. За съжаление обаче, ако самото босненско общество, което е уморено от историческите вражди и постепенно се възстановява от травмите на кръвопролитния етнополитически конфликт през 1990-те, има известен шанс да постигне някакво приемливо ниво на социална солидарност, външните играчи очевидно не са склонни да се откажат от влиянието си върху съществуването и развитието на тази страна. В тази връзка ще припомня, че наскоро шведският министър по въпросите на ЕС Джесика Росвал заяви, че широкото присъствие на международните фактори (чуждестранните съдии, Офисът на Върховния представител и частите на EUFOR) не само че няма да бъде намалено, но ще продължи поне до присъединяването на Босна и Херцеговина към ЕС (което няма да се случи никак скоро) или дори и след това.

* Българско геополитическо дружество