Европейската стратегическа автономия: пътят към геополитическа Европа

Истината е, че европейската стратегическа автономия има, най-малкото, две страни: формалната, бюрократична и институционална, в чиито рамки европейските институции като Европейския парламент и Европейският съвет, приемат документи, ясно формулиращи стратегическата автономия като цел за Европейския съюз (ЕС), поне от 2013 насам. Другата и страна обаче е по-противоречива, което поражда разгорещени дебати в Европа относно самата необходимост от стратегическа автономия – перефразирайки дефиницията, представена във френската Бяла книга за отбраната от 1994, европейската стратегическа автономия обикновено се определя като възможност на европейските държави да действат независимо в един взаимозависим свят. Тоест, това не е синоним на автаркия, а изисква развиване на капацитет за действие, по-специално в традиционните области на сигурността, където през последните 70 години Европа беше свикнала да разчита на подкрепата на САЩ.

За европейците гаранцията за сигурност, предоставена им от Съединените щати чрез НАТО, си остава от екзистенциално значение , въпреки наличието на вътрешни дебати относно това как Европа би могла да бъде максимално ефективен съюзник на Вашингтон. Междувременно, позицията на САЩ по въпроса често е двусмислена. Макар че и предишните, и сегашната американски администрация, независимо от политическата им принадлежност, призоваваха европейците да изпълнят своята част от ангажиментите в сферата на сигурността, те се обявяваха против евентуално отделяне, дублиране и пренебрегване на съвместните усилия по отношение на отбраната, което би могло да ерозира НАТО (1).

Дори по време на управлението на Тръмп, чието пренебрежение към НАТО и военните алианси е добре известно, европейците бяха силно критикувани от Вашингтон, че увеличават усилията си за изграждане на общи европейски отбранителни способности с проекти като Европейския фонд за отбрана и Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС (PESCO) (2).

Оттогава насам ефектите от пандемията от Covid-19, руската инвазия в Украйна и последвалата европейска подкрепа за Киев, предстоящите президентски избори в САЩ и възможното изтегляне на американците от Европа, както и силно променящият се европейски политически пейзаж доведоха до призиви  - вътре и извън Европейския съюз - Европа да повиши своята автономия и мощта си, а също да се определят средствата за постигането на тази цел, както и границите на европейската автономия и мощ. Тази концепция може да бъде с наречена с различни имена: европейска стратегическа автономия, европейски суверенитет или европейска стратегическа агенция, но е сигурно, че европейците вече не могат да си позволят да избягват належащия въпрос за способността им да действат не само в непосредственото съседство, но и на глобалната сцена, особено на фона на нарастващото напрежение между САЩ и Китай.

В настоящата статия ще разгледам, как някои фактори ускоряват движението към по-голяма стратегическа автономия: от пандемията от Covid-19 и президентските избори в САЩ през 2024 до последиците от войната в Украйна и променящия се европейски политически пейзаж. Освен това ще се опитам да изясня, какво означава стратегическа автономия, както от институционална, така и от практическа гледна точка. Ще разгледам и въпросите за солидарността и ядрения аспект, които са в основата на търсенето на стратегическа автономия, и ще завърша с обосноваването на необходимостта от отварянето на нова глава в дискусията за бъдещето на Европа и нейната отбрана.

Движещите сили на стремежа към по-голяма стратегическа автономия и защо тя е неизбежна

В този раздел на статията ще разгледам четири ключови фактора за постигането на по-голяма европейска стратегическа автономия: пандемията от Covid-19, руската инвазия в Украйна, променящият се европейски политически пейзаж и президентските избори в САЩ през 2024.

Общественото здравопазване и пандемията: стратегическият подход

Въпреки че пандемията от Covid-19 засегна по различен начин страните членки на ЕС, общият проблем, с който се сблъскаха всички те в началото на пролетта на 2020, бе колко зависими са от трети държави и по-специално от Индия и Китай - по отношение на критично важните доставки на лекарства и стратегически материали като дефибрилатори и маски. Държавите-членки на ЕС бързо осъзнаха колко уязвими ги прави тази зависимост пред лицето на непредвидени събития като пандемията, когато се оказа, че страните на които най-много разчитаха, внезапно могат да решат да  им откажат достъп до необходимте материали и стоки. Това доведе до промяна във визията им относно ползата от взаимозависимостта, която беше в основата на икономическия успех на Европа и около която беше изграден целият европейски проект. Тази промяна обаче отне доста време и беше свързана с поредица трудни дискусии, касаещи ролята и бъдещето на ЕС.

Всъщност, в началото на пандемията ефектът от нея в отделните страни членки се различаваше най-вече по броя на смъртните случаи и мащабите на недостига на критични материали, което предопредели и вземането на различни решения и поставянето на различни приоритети. Нуждата от солидарност беше особено очевидна по отношение на Италия и Франция, които бяха силно засегнати от пандемията, но не бе толкова голяма за скандинавските държави, където смъртните случаи бяха значително по-малко. В резултат, настояването на някои страни членки на ЕС за по-голяма финансова и материална солидарност, се сблъска със силната съпротива на т.нар. "пестеливи държави“, които не смятаха, че Съюзът трябва да се намесва. След продължилите няколко седмици дискусии, ЕС взе безпрецедентното решение за отпускане на общи заеми, което в крайна сметка доведе до приемането на Плана за възстановяване на Европа ("Следващо поколение ЕС"), на стойност 800 милиарда евро, който е в сила и днес.

По същия начин, през първите дни на локдауна в САЩ, президентът Тръмп демонстрира твърдо намерение да се бори с европейците за достъп до ваксини, като се опита да придобие германската биотехнологична компания CureVac и друго стратегическо медицинско оборудване (3). Тогавашният му икономически съветник Питър Наваро пък заяви пред Fox News, че „в кризи като тази нямаме съюзници“ (4). Всъщност, тези декларации не бяха чак толкова изненадващи, тъй като в предишни свои декларация Тръмп вече беше посочил ЕС като "враг", но още веднъж потвърдиха необходимостта ЕС да се мобилизира за да защити интересите си, без в същото време да се отказва от подкрепата за глобалната програма за здравеопазване и многостранните действия с цел осигуряване на по-достъпни здравни услуги (5).

Освен това пандемията от Covid-19 показа на страните-членки на ЕС, че - подобно на отбранителната или телекомуникационната индустрия, здравната система е неразделна част от инфраструктурата на европейската сигурност. И в тази връзка, осигуряването на здравна сигурност „означава да се гарантира способността на обществата да функционират, икономиките да просперират и нациите да се конкурират в рамките на геополитическата надпревара. Освен това, както видяхме по време на кризата, породена от пандемията, извънредните здравни ситуации са в състояние да ерозират, при това за продължителен период, демокрацията и човешките права в европейските страни.“ (6). И тъй като здравето не влиза в компетенциите на ЕС, определени в Договора за Европейсия съюз, здравеопазването остава прерогатив на отделните страни членки, на които обикновено не се налага да се консултират с другите членове на Съюза или с европейските институции за да вземат решения в тази сфера. В същото време обаче, опитите за използването на здравеопазването като своеобразно оръжие от страна на Русия и Китай по време на пандемията (включително чрез кампании за дезинформация и конкуренцията при снабдяването с медицински материали) подтикна ЕС да формулира по-адекватен незабавен общ отговор, както и да подготви страните членки за бъдещи сценарии, при които сътрудничеството би било от съществено значение (7).

Така, ЕС повиши капацитета за ранно предупреждение на Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC); гарантира наличието на лекарства; организира съвместно снабдяване с медицински и защитни средства и оборудване; осигури натрупването и разпределянето на критично важно медицинско оборудване като дефибрилатори, лични предпазни средства, маски за многократна употреба, ваксини и терапевтични лабораторни консумативи; повиши европейския производствен капацитет и предложи допълнителна финансова подкрепа по линия на Фонд „Солидарност“ на ЕС (8).

Пак по време на пандемията, през юли 2020, Европейският съвет прие плана за възстановяване и многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027, нарушавайки съществуващото дотогава табу, което стана възможно благодарение промяната на позицията на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, както и на традиционно придържащите се към политика на сурови икономии северноевропейски държави (9). Както е известно, това бе доста противоречиво предложение, тъй като поставя важни въпроси относно финансовата солидарност в рамките на Съюза, които оставаха нерешени още от времето на финансовата криза през 2008-2012, когато се очерта разцепление между страните членки на ЕС от Северна и от Южна Европа. Тогава върху южноевропейските държави се стоварни основната тежест на  строгите мерки за икономии, наложени от международните финансови институции и подкрепени от Германия (10). През 2020 обаче, предвид отсъствието на американския хегемон, на ЕС се наложи да вземе безпрецедентно решение да заложи на собствените си сили и да приеме въпросния план, въпреки големите различия между икономиките на отделните страни членки. На фона на тежкото състояние на Съюза и на отделните европейски икономики, необходимостта да бъде възстановена солидарността между тях в периода на пандемията, накара ЕС да наруши съществуващото табу за да укрепи единството и способността си да действа ефективно.

В същото време пандемията и последвалите я "вторични трусове" не успяха да накарат Съюза да се откаже от международното сътрудничество и търговия – той и днес все още работи активно за укрепване на глобалната взаимозависимост – но след пандемията е по-наясно, как може да използва някои от активите си за да се конкурира успешно със своите съперници. Възприемайки този нов подход ЕС на практика прегърна идеята да провежда не само обща икономическа политика, но и да следва собствен геополитически дневен ред, което означава, че Съюзът възнамерява да постави своята география в услуга на провежданата от него вътрешна и външна политика. Стратегическият подход към анализа на пандемията от Covid-19 и последиците от нея, от страна на ЕС, потвърди, че здравната сигурност е интегрална част от по-широката инфраструктура за сигурност, в която Съюзът следва мащабно да инвестира. Освен това, ЕС осъзна, че задълбочаването на взаимозависимостта не бива да се превръща в самоцел, както и, че решението на проблема, как Съюзът може да се защити, запазвайки в същото време присъщата му откритост към света, е именно постигането на стратегическа автономия, т.е. свързването на взаимозависимостта с наличието на собствена стратегическа визия.

Руската инвазия в Украйна: стратегическото пробуждане на Европа

Но, ако пандемията от Covid-19 беше момент на стратегическа равносметка за европейците, стартиралата на 24 февруари 2022 инвазия на руската армия в Украйна доведе до своеобразно стратегическо пробуждане в ЕС. Стана ясно, в частност, че стратегическата автономия вече не касае само нетрадиционни сфери на сигурността, а следва да включва и "твърдата сигурност" – още едно табу, което ЕС трябваше да преодолее. Днес, повече от две години след началото на войната, можем да кажем, че Европа трябваше да се справи с два големи шока: завръщането на войната на територията на континента, за първи път след Балканските войни през 1990-те години, и необходимостта ЕС да ограничи или напълно да преодолее последиците от онези зависимости, които навремето формираха основата на неговия просперитет и на първо място зависимостта си от руския петрол и газ. Тоест, отговорите на тези две предизвикателства императивно изискваха Европа да се превърне в суверенна сила.

Когато Русия нахлу в Украйна, след продължилите няколко месеца дискусии относно вероятността на подобна инвазия, стартирала в резултат от безпрецедентната кампания за разсекретяване на данни на американското разузнаване, осъществена от САЩ, политическата и стратегическата координация между Америка и Европа вече беше достигнала рекордно историческо ниво. Въпреки че европейците и американците все още бяха шокирани, че постоянен член на Съвета за сигурност на ООН е предприел подобни действия, нарушаващи устава на Световната ортанизация, те незабавно и съвместно декларираха, че възприемат руските действия като атака срещу международния ред (11).

Впрочем, твърдостта и относителното единство на европейската реакция бяха силно стимулирани от неочаквано упоритата съпротива от страна на украинците (12 ). Ще припомня, че разузнавателните данни даваха основание на американците и европейците да смятат, че съществува голяма вероятност Киев да бъде превзет от руснаците в рамките на три-четири дни. Неочаквано мощната украинска съпротива обаче накара ЕС да осъзнае, че трябва да се активизира както и, че защитата на Украйна е от екзистенциално значение за бъдещето на Съюза. Освен това, първоначално съществуваха опасения, че бързият разгром на Украйна може да доведе до прехвърляне на конфликта на територията на съседните на тази страна членки на НАТО. Тоест, ЕС стигна до извода, че ако не подкрепи максимално Украйна, може не само да я загуби като стратегически актив, но и да му се наложи да воюва с Русия. Именно това накара Съюза да координира стриктно действията си с НАТО, до степен непозната преди (13). Тоест, ЕС и НАТО работеха в тясна координация с европейските институции, както и с отделните страни членки, което им позволи да предприемат безпрецедентни действия в подкрепа на Украйна. В не чак толкова далечното минало, тези усилия вероятно щяха да бъдат предприети само от САЩ, тъй като Европейският съюз не се смяташе за "доставчик на сигурност", но предвид хода на войната и поетите от ЕС в последно време нови отговорности в сферата на сигурността, в момента Съюзът смята, че съдбата му е тясно свързана с тази на Украйна.

Още в първите часове, последвали инвазията, ЕС неколкократно одобри машабни пакети от санкции срещу Русия и взе решение за предоставяне на финансова, материална и хуманитарна помощ за Украйна. В рамките на няколко месеца Съюзът на практика се освободи от зависимостта си от руските енергоносители (или поне външно изглежда така) и съумя да постигне максимално единство в усилията за изолиране на Русия. На пръв поглед изглеждаше, че ЕС използва за целта обичайния си набор от инструменти (14). Решението да се доставят летални оръжия на Киев по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF) – извънбюджетен инструмент, целящ повишаване на способността на ЕС да предотвратява конфликти и да налага мир, както и да укрепва международната сигурност, позволявайки финансирането на оперативни действия, имащи военни или отбранителни последици - демонстрира сериозността на намерението на ЕС да помогне на Украйна да се противопостави успешно на Москва в най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война (15).

Предвид тежестта на момента, това беше първият случай в историята на Съюза, когато той се ангажира с доставки на летални оръжия, да не говорим че става дума за държава, която (все още) не е член на ЕС или НАТО. След решението за целта да бъде използван Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF) е налице очевиден напредък по практическата реализация на предложението за съвместните поръчки за производство и доставки боеприпаси и ракети за Украйна, а друго предложение за съвместно производството на тези боеприпаси в ЕС беше прието през май 2023 (16). И макар че тези стъпки вероятно няма да са достатъчни, за да осигурят на Украйна всички оръжия, от които се нуждае за да спечели войната, промяната на парадигмата е очевидна: днес ЕС вече се разглежда и като доставчик на сигурност.

Променящият се европейски политически пейзаж

Както вече споменах, след началото на войната в Украйна европейските страни внезапно осъзнаха колко са зависими от руския газ и петрол. Затова те положиха много сериозни усилия за да се освободят тази зависимост още до края на 2022. За разлика от шока, предизвикан от избухването на нова мащабна война на континента обаче, стратегическото пробуждане на Европа относно опасностите, свързани с отношенията и с Русия, не се случи веднага, тъй като разногласията по темата в рамките на ЕС продължиха през цялата 2022 (17). Както е известно, след края на Студената война, подходът на европейските страни към Русия от дълги години беше предмет на спорове, в хода на които като някои страни членки призоваваха за по-тесни икономически връзки с руснаците, докато други предупреждаваха, че Москва представлява екзистенциална заплаха, а трети дори настояваха, че Русия трябва да стане част от европейската архитектура на сигурност. Вероятно руският президент Путин също е разчитал, че това разделение ще забави усилията за координиране на европейския отговор, след началото на инвазията в Украйна.

Вътре в Европейския съюз германският канцлер Шолц нарече новата политика на Германия Zeitenwende, т.е. "смяна на епохата", въпреки че тази смяна все още не е окончателен факт (18). Както е известно, ако Германия е икономическата сила на Европа, в исторически план тя си остава "джудже" по отношение на въпросите, свързани със сигурността и отбраната, като доскоро изцяло залагаше в това отношение на взаимозависимостите в търговията и енергетиката. Инвазията на Русия в Украйна обаче, изглежда сложи началото на нова глава в историята на Германия, където дискусиите относно ролята на страната за сигурността на Европа вече не са табу, олицетворение на което е и въпросната Zeitenwende. Междувременно, Франция също демонстрира значителна промяна на предишната си по-мека политика спрямо Русия, но ще трябва да убеди и партньорите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), че тази промяна е трайна. В момента обаче, Париж е на  мнение, че ако не бъде възпирана правилно, след години Русия може да дръзне да да атакува и някоя страна членка на НАТО (19). При всички случаи, като следствие от "стратегическото си пробуждане", ЕС ще продължи да се стреми към "европеизацията" на своята климатична, енергийна и, отчасти, на отбранителната си политика.

В същото време, тъй като европейската дискусия за увеличаване на военните доставки за Украйна (което остават прерогатив на отделните страни членки), продължава с пълна сила, рискът от разделение се завръща (20). Така например, редица както крайнолеви, така и крайнодесни политици и партии в България и, съответно, в Унгария започнаха да поставят под въпрос смисъла на санкциите срещу Русия (21). Ще припомня, че войната и нейните икономически последици бяха неразделна част от предизборните кампании във Франция и Италия през 2022 (22). През август 2023 бившият държавен глава на Франция Никола Саркози изрази подкрепа за Владимир Путин и призова за компромис с него - необичайна позиция, тъй като бившите френски президенти по правило избягват да коментират, още по-малко пък да критикуват външнополитическите решения на сегашния обитател на Елисийския дворец (23). Самият Саркози стана обект на остри нападки заради изразената от него позиция, но тя може да се окаже все по-популярна в рамките на европейските дебати, ако войната се проточи. И все пак стратегическа автономия може да бъде постигната -  това е обща европейска цел. Всяко разделение по отношение на външната политика и политиката на сигурност (а санкциите са част от нея) излага постигането на тази цел на риск. На фона на изборите за Европейски парламент през юни 2024 и възхода на консервативната десница в Европа, европейските лидери и правителства ще трябва да изяснят, дали и защо европейското единство по отношение защитата на Киев от подновените руските атаки е от съществено значение за бъдещето на Украйна и Европа.

Президентските избори в САЩ и рискът за оттеглянето им от Европа

Поредните президентски избори в САЩ ще се проведат само след няколко месеца и европейците следят много вниманително дебатите относно бъдещата американска външна политика. Без съмнение, евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия доме ше ги притесни, но няма да ги шокира. Просто, защото шокът се състоя още през ноември 2016 и следващите няколко месеца, когато спечелилият изборите Тръмп определи ЕС като "враг" (24). Малко по-късно той оттегли САЩ от няколко ключови многостранни ангажимента - Парижкото споразумение за климата, иранската ядрена сделка (JCPOA) и ЮНЕСКО, като в същото време наложи високи мита за стоките на американските съюзници и постоянно демонстрираше скептицизма си към участието в алианси, които според него са вредни за интересите на Америка (25). Освен това Тръмп демонстрира антагонистично спрямо европейците поведение по време на пандемията, когато влезе в сблъсък с тях относно достъпа до ваксини и отмени безвизовия режим. Както е извество, по време на управлението си той дори обмисляше оттеглянето на САЩ от НАТО, но в последния момент беше убеден от съветниците си да не го прави. През 2024 обаче, предизборната платформа на Тръмп включва обещанието „да завършим процеса на фундаментална преоценка на целта и мисията на НАТО, който започнахме при предишното ми управление“ (26). На митинг през февруари 2024 в Южна Каролина Доналд Тръмп стигна и по-далеч, заявявайки, че „ще насърчи Путин да атакува“ онези европейски държави, които не спазват ангажимента си да изразходват 2% от своя БВП за отбрана (27). Въпреки че коментарите му са в духа на традиционно демонстрираното от него презрение към многостранните институции и ЕС, те бележат сериоза и тревожна ескалация в позицията му.

Твърдата подкрепа на администрацията на Байдън за НАТО след началото на войната в Украйна е в ярък контраст с начина, по който Тръмп (некриещ симпатиите си към авторитарни лидери като Владимир Путин), вероятно щеше да действа (28). Точно затова европейците, в и извън НАТО, се безпокоят относно последствията за собствената им сигурност в случай, че Тръмп спечели изборите през ноември (29).

В момента европейските държави са под кръстосания огън на две на пръв поглед противоречащи си цели. От една страна, докато се подготвят за сценария "Тръмп-2", те признават че без американските гаранции за сигурността им, биха се оказали в състояние на квази- или дори на абсолютна уязвимост. От друга страна, европейците се опасяват, че повишаването на способността им да действат самостоятелно, както и на отбранителните им способности, би могло да усложни трансатлантическите отношения, дори ако Байдън спечели втори президентски мандат, тъй като американската страна традиционно се противопоставят на създаването на автономен европейски отбранителен потенциал. Следователно за да успокоят американския си съюзник, европейците ще трябва да го убедят, че инвестициите им в сигурността и отбраната могат да се осъществяват (когато сметнат за необходимо) както в рамките на НАТО, така и в рамките на ЕС, той като двете не се изключват взаимно. Истината е, че американците биха искали те да се осъществяват само в рамките на Северноатлантическия алианс, както и, че преди войната в Украйна, ЕС не се разглеждаше от тях като потенциален "доставчик на сигурност". В същото време,  мощта и доверието към НАТО продължават да се основават именно на американските гаранции за сигурност. Следователно, ако в определен момент САЩ решат да се оттеглят от НАТО или просто да дезавуират алианса, европейците ще трябва да инвестират другаде. В рамките на другия сценарий, при който НАТО ще продължи да е основата на колективната отбрана в Европа, повече инвестиции на ЕС в отбраната ще укрепят съществуващите ангажименти на НАТО – особено след присъединяването на на Швеция и Финландия (и двете са членки на ЕС) към алианса.

Какво всъщност означава стратегическа автономия?

Изразът „европейска стратегическа автономия“ провокира инстинктивни реакции в цяла Европа, а понякога и отвъд Атлантическия океан. Което е доста изненадващо, тъй като европейските институции са възприели и използват понятието в своята официална комуникации и заявленията си. Въпреки това, от практическа гледна точка, ЕС все още има да извърви дълъг път докато създаде необходимия потенциал за такава автономия.

По-долу ще разгледам двете основни дефиниция на това понятие.

Институционалната дефиниция

Европейската стратегическа автономия е много спорен израз, най-вече защото

десет години след като беше лансиран за първи път в няколко официални документа на ЕС, той все още се възприема като френска идея и се свързва с целта на Париж за постигане на пълна независимост и способност за действие. В същото време обаче, липсват както френски документи, така и такива от ЕС, в които да се призовава за пълна автономия, разбирана като независимост на Съюза по въпросите, касаещи сигурността. Дори френската Бяла книга за отбраната от 1994, в която за първи път се използва терминът „стратегическа автономия“, дава да се разбере, че способността на Франция да действа следва да се разглежда само в рамките на поетите от страната европейски и международни ангажименти. В Бялата книга „стратегическата автономия“ е дефинирана като „способност да се действа независимо във взаимозависимия свят“. Тази фраза обаче е доста неясна и позволява различни тълкувания. Когато Бялата книга се появи през 1994, в историческия контекст след Студената война изглеждаше, че ЕС вече е постигнал основната си цел, а именно да създаде и укрепи една мирна среда, където икономическите взаимозависимости, които страните членки доброволно са си наложили една на друга, сами по себе си, са в състояние да предотвратят завинаги възможността те отново да воюват помежду си.

Почти двайсет години по-късно понятието са появи в документите на ЕС, приети на

срещата на Европейския съвет през декември 2013, на която всички държави членки се съгласиха, че „Европа се нуждае от по-интегрирана, устойчива, иновативна и конкурентоспособна отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB), за да развива и поддържа отбранителните си способности. Това може също да подобри стратегическа автономия на Съюза и способността му да взаимодейства с партньорите си” (31). От което става ясно, че европейската стратегическа автономия е била замислена от самото начало като способност на Европа да допринесе повече за европейските отбранителни усилия в и извън рамката на НАТО, както и да бъде

по-полезен партньор на отвъдатлантическия си съюзник, а не като опит да се изолира от другите или да действа напълно самостоятелно.

Понятието присъства и в други документи, включително в Глобалната стратегия на ЕС от 2016, в която изрично се декларира „подкрепа на амбицията за стратегическа автономия на Европейския съюз“. Тук стратегическата автономия се интерпретира като разширяване на капацитета на ЕС да поддържа мира вътре и извън своите граници. В Стратегията се посочва, че за да постигне тази цел, Съюзът трябва да изгради „устойчива, иновативна и конкурентоспособна европейска отбранителна индустрия“ (32).  Глобалната стратегия, която беше приета от всички страни членки, потвърждава стремежа на европейците към постигане на стратегическа автономия. Въпреки това, само дни след появата на стратегията, способността и да окаже реално влияние върху формирането на европейската външна политика и политика на сигурност беше потавена под много сериозен въпрос от решението на Обединеното кралство да напусне ЕС. Както е известно, наред с Франция, Великобритания е единствената държава в ЕС, разполагаща с ядрени оръжия, освен това нейните военни и дипломатически мрежи значително допринасяха за способността на Европа „да действа”, т.е. на практика за нейната „стратегическа автономия“ (33).

Впрочем, „стратегическата автономия“ е тема на спорове и в САЩ. И тъй като обикновено се акцентира върху френската интерпретация на това понятие, то често се разглежда като начин Франция да вбие клин в трансатлантическите отношения, като внуши на европейците, в и извън ЕС, да разсъждават за европейската сигурност и отбрана отвъд рамките на НАТО (34). Същата гледна точка се споделя и от повечето страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), чиято зависимост от НАТО и  американнските гаранции за сигурност има екзистенциален характер и които критикуват Франция, че само лансира общи идеи без да ги обвързва с конкретни предложения за това, как да се постигне нов европейски модел на сигурност. Съзнавайки тези опасения, по време на посещението си в Братислава през май 2023 френският президент Макрон призна пред държавите от ЦИЕ, че „ние (т.е. западноевропейците – б.а.) пропуснахме възможността да се вслушаме във вас” (35).

През март 2022 ЕС препотвърди стратегическата автономия като цел в своя т.нар. Стратегически компас. Документът е актуализация на Глобалната стратегия от 2016, но в същото време съдържа и редица нови елементи, например в него за първи път беше представена общата оценка на ЕС относно заплахите пред Стария континент, което е първа стъпка към формирането на обща стратегическа култура в Европа. Приет само месец след руската инвазия в Украйна, Стратегическият компас признава стратегическия шок, който ЕС преживяваше в онзи момент и си поставя за цел да засили „стратегическата автономия на ЕС и способността му да работи с партньори, за да защити своите ценности и интереси.“ (36). Така се слага край на едно табу, тъй като ЕС най-накрая официално призна, че има собствени интереси, особено по отношение на сигурността и ще използва възможностите си – които засега са предимно икономически – за да ги прокарва.

Макар че тези документи целят да премахнат съмненията, че европейската стратегически автономията е обща цел за ЕС, те все още не определят пътя към

постигането и. Причините за това са, на първо място, че сигурността и отбраната остават до голяма степен прерогатив на отделните държави-членки и, на второ място, фактът, че ЕС беше създаден като мирен проект, предполагащ, че Съюзът ще се фокусира върху икономическото и социално развитие, докато НАТО ще отговаря за сигурността на Европа.

Да действаш независимо в един взаимозависим свят

Следователно, в областта на сигурността и отбраната европейците все още имат да извървят дълъг път за да постигнат стратегическата си автономия. Приемането на необходимостта да се инвестира в сферата на отбраната и сигурността — както вътре, така и извън НАТО — изисква нещо повече от стратегическото пробуждане, което ЕС преживя след 24 февруари 2022. Пътят към укрепване на възможностите за действие – по-приемливия начин за реализация на необходимостта от стратегическа автономия – изисква Европа да бъде по-добър доставчик на сигурност, а оттам и по-надежден партньор на своите съюзници.

Изброеното по-горе показва, как при нужда ЕС може да повиши стратегическата си автономия в сферите на здравеопазването, енергийните доставки, и икономическата мощ. Необходимо е обаче и изграждането на такъв капацитет и в областта на сигурността и отбраната, което ще изисква значителни инвестиции. Ако такива липсват, европейският потенциал за действие в тези сфери ще си остане несбъдната мечта.

В качеството си на уникален и все още продължаващ политически експеримент, ЕС първоначално очерта курса си на действие в рамките на екслузивните и споделени компетенции на своите страни членки. Той може да действа самостоятелно в такива специфични, ексклузивни компетенции като митническия съюз; формулиране правилата за конкуренция на единния европейски пазар; парична политика на страните от еврозоната; търговските и международни споразумения (при определени обстоятелства); общата политика в областта на риболова. В същото време притежава  и споделени компетенции – това означава, че както ЕС, така и държавите членки могат да приемат закони, касаещи следните въпроси: единния европейски пазар; заетост и социални въпроси; икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство; риболов; околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергия; правосъдие и основни права; миграция и вътрешни работи; обществено здравеопазванее; изследвания, включително в космоса; сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ (37).

Следва да отбележа, че отбраната и сигурността не присъстват никъде в този списък. В Общата външна политика и политика за сигурност се предлага много ограничена дефиниция на това, което ЕС може да направи в областта на сигурността и отбраната – в това отношение Съюзът разполага със специални компетенции. Истината обаче е, че успехът на основната цел на европейския проект – осигуряването на икономическия и социален просперитет на страните членки, продължава да се основава на американските гаранции за сигурността на Европа.

В случая с руската инвазия в Украйна американската финансова, материална и

военна подкрепа (САЩ предоставха на Киев военна помощ за 35 милиарда долара) беше от решаващо значение за да накара Европа също да се задейства - без нея европейската сигурност щеше да бъде разклатена (38). Освен това американците осигуриха разузнавателните данни, както и политическото и военното лидерство, необходими за да може Европа да реагира адекватно. Впрочем, безпрецедентно високото ниво на координация и сътрудничество между ЕС и НАТО, също стана възможно благодарение на подкрепата на САЩ. Но макар че войната можеше да бъде използвана за концентриране на енергията и политическата воля, необходими за стимулиране на европейските усилия в сферата на отбраната – т.е. на практика за постигането на европейска стратегически автономия - това не се случи. Запасите от въоръжения бързо бяха изчерпани, а европейските държави и техните отбранителни индустрии не се оказаха способни да ги възстановят достатъчно бързо. Както посочват експертите в сферата на сигурността София Беш и Макс Бергмант: „Европа не разполага с общ отбранителен пазар, за може да отговори на нуждите на европейската сигурност”. Пазарите на Европа са разпръснати, защото бяха създадени, за да отговорят на националните нужди на отделните страни членки (39). Противопоставянето на САЩ срещу изграждането на обща европейска индустриална база в сферата на отбраната, което е характерно както за Демократическата, така и за Републиканската партия, доведе да запазането и дори усилването на европейската зависимост от САЩ, при това в момент, когато Европа вече не може да си позволи да бъде толкова зависима от турбуленциите в американската вътрешна политика.

Пандемията от Covid-19 и провокираната от нея икономическа, политическа и геополитическа парализа се оказаха преломен момент за европейците и фундаментално промениха представата им за това, каква трябва да бъде тяхната роля в международните отношения, принуждавайки ЕС да действа отвъд рамките на правомощията си в здравния сектор. В резултат на това ЕС рещи да заложи на политики, основаваши се на солидарносттта и дългосрочните инвестиции в един фундаментално променен свят, при това го направи много по-бързо, отколкото действа обикновено. Истината е, че бързината, с която Съюзът реагира, притичайки се на помощ на Украйна, не би била възможна без тази предишна промяна на парадигмата, осъществена по време на пандемията. Но за да може да се нагърби с подобна роля и да е в състояние да се справи със съпътстващите я отговорности,  Европа ще трябва да инвестира мащабно в повишаването на своя капацитет, по-специално в традиционните области на сигурността, което досега не беше склонна да прави. Следва да сме наясно обаче, че автономията не е синоним на това, да се справяш сам с проблемите. Точно обратното, тя предоставя възможност за по-продуктивно сътрудничество с партньорите и съюзниците. Без да притежава подобни споособности обаче, Европа не би могла да се превърне в истински геополитически субект.

В търсене на стратегическа автономия: солидарността и ядреният аспект

В оставащите месеци преди президентските избори в САЩ през 2024 европейците следва да осъзнаят изключителната ситуация, в която се намират: след като през по-голямата част от последните 75 години разчитаха на американската мощ, сега се налага да се превърнат в самостоятелна сила, включително за да бъдат по-добър и полезен партньор на Съединените щати. Истината е, че Джо Байдън ще бъде последния „трансатлантически президент”. Дори ако бъде преизбран през ноември 2024, новото поколение америкаски външнополитически стратези, както и онези, които ще вземат решенията във Вашингтон, насочват вниманието си на изток, тъм Индо-Тихоокеанския регион (40). Както американските, така и европейските и трансатлантическите дискусии относно Китай оказват значително влияние върху дебата за стратегическата автономия на Европа. Китай все повече се превръща в проблем номер едно за външната политика на САЩ. Впрочем, той е приоритет и за Европа, но ЕС се стреми към по-малко конфронтационен подход по отношение на тази страна, която все още смята за „системен съперник“, а не за противник (41).

Европейците постепенно развиха капацитета си да се справят с икономическите предизвикателства и предизвикателствата пред сигурността, породени от взаимозависиостта между страните членки, заложена навремето в основата на европейския проект. Сега обаче, те ще трябва да защитават трансатлантическия съюз от вътрешните опасения и опозицията в самия ЕС, както и от подозрителното или откровено негативно отношение на част от американския елит към амбициите им да го трансформират в равноправно партньорство.

Подготовката за европейското бъдеще започва сега и е свързана с херкулесовата задача да отговори на въпроса: как може ЕС да направи член 42.7 от Договора за Съюза реално действащ? Както е известно, член 42.7 е клаузата за солидарност на Европейския съюз, определяща, как той следва да действа при наличие на външни заплахи за страните членки. Той предвижда „че ако дадена държава членка е жертва на въоръжена агресия на нейна територия, другите държави членки имат задължение да я подпомагат и да и съдействат с всички средства, с които разполагат” (42). Формулировката на този член го прави дори по-обвързващ от прословутия член 5 от Устава на НАТО относно колективната отбрана. Той обаче не уточнява, как държавите-членки трябва да осигурят тази защита, независимо дали чрез институциите на ЕС или чрез отделните правителства.

Тази липса на яснота във формулировката е едновременно и риск, и възможност. Рискът е че нито държавите-членки на ЕС, нито институциите на Съюза ще се ангажират с реални действия при възникване на външна заплаха срещу някой от членовете му и така ще стане ясно, че въпросният ангажимент няма реално покритие. Преодоляването му би могло да стане чрез формулирането на европейски гаранции за за сигурност, подплатени с реален военен потенциал, който да бъде изграден със средства на ЕС, както и чрез създаването на европейски стълб в рамките на НАТО— което означава, че европейските страни от НАТО - както от ЕС, така и извън Съюза, биха допринесли еднакво за сигурността и отбраната в алианса, както го правят САЩ (43). Както е известно, от десетилетия насам се лансират проекти за изграждане нa обща отбранителна индустриална база и по-тясно партньорство между ЕС и НАТО. Предишните опити за създаване на общ френско-германски самолет, като Future Combat Air System (FCAS), или  като френско-германската сухопътна бойна система на бъдещето - MGCS (MGCS), се сблъскаха със сериозни затруднения. Ето защо по-тясното сътрудничество между ЕС и НАТО относно изграждането на европейска отбрана, в чиито рамки Европейската агенция за отбрана (EDA) да поеме координацията на инвестициите в отбраната в рамките на Съюза, се превръща в абсолютна необходимост. Войната между Русия и Украйна демонстрира взаимното допълване на ЕС и НАТО. Разпределянето на задачите между двете организации в началото на руската инвазия, при което НАТО пое отговорността за възпирането и отбраната, а ЕС - за мобилизирането на финансови инструменти, се оказа ефикасно. Въпреки това, институционалните съперничества, основани на остарялата идея, че всяка инвестиция в отбраната на ЕС ще отслаби НАТО - не са изчезнали. Факт е обаче, че без дублирането и излишъка в двете рамки, Европа и САЩ не биха били в състояние да осигурят на Украйна оръжията, от които страната се нуждаеше досега.

Подготовката за бъдещето изисква от ЕС да поеме по-голяма роля в дефиницията и покриването на нуждите на Европа в сферата на сигурността. В тази връзка задължителната стъпка, която Европа е длъжна да предприеме за да защити както себе си, така и Украйна, е да инвестира в мощности за производство на боеприпаси, както на европейска, така и на украинска територия. В момента сме свидетели на война на изтощение, в която Русия разчита да запази предимството си, постоянно обстрелвайки и бомбардирайки военни обекти на цялата територията на Украйна. Тоест, украинската армия се нуждае от постоянен достъп до боеприпаси за да се защити и да избегне отстъпването на нови територии на руснаците. Предоставената досега военна помощ е една важна стъпка - и тя трябва да бъде значително увеличена - но изграждането на военни заводи в Украйна и осигуряването на дългосрочни инвестиции в отбраната също трябва да стане част от стратегията на ЕС за възпиране на Русия.

Развитието на тези производствени възможности, съвместно с Украйна, би помогнало и за възстановяване на страната след края на войната. В миналото липсваше  политическа воля за осъществяването на тези проекти, но истината е, че липсваше и необходимото финансиране. През януари 2024 обаче, Европейският инвестиционен фонд, съвместно с Европейската комисия, реши да предостави 175 милиона евро на венчърни и частни капиталови фондове, инвестиращи в европейски компании в сферата на отбраната(44). Макар че сумата излежда малка, на фона на действителните нужди, тя означава премахването на още едно табу, касаещо проблема за укрепването на европейските отбранителни способности.

Презрителното отношение на Доналд Тръмп към НАТО и военните съюзи, като цяло, е добре известно, но изявленията му през февруари в Южна Каролина са плашещи ескалация в неговата реторика и показват че европейците не могат да чакат докато станат ясни резултатите от президентските избори през ноември 2024. Евентуално оттегляне на САЩ от НАТО ще породи редица критично важни въпроси относно това, кой трябва да организира европейските армии - дали те трябва да останат в рамките на бъдещата НАТО без САЩ или ЕС ще трябва да поеме организаторски функции в рамките на алианса? Само че какво ще стане с държавите членки на НАТО, които не са част от Съюза, при подобно развитие? Редица други много важни въпроси, касаещи командването, контрола и трансфера на данни също ще трябва да бъдат поставени и решени веднага, т.е. без предварителна подготовка. Тук е мястото да напомня, че ключов компонент на американските гаранции за сигурността на Европа е ядреното възпиране. Следователно, една необходима стъпка напред в този контекст е европейците спешно да започнат да обсъждат въпроса, дали и как може да действа хипотетично европейско ядрено сдържане, което е свързано с преодоляването на друго табу (45).

Двете европейски ядрени сили са Франция и Обединеното кралство. Те предприеха безпрецедентни стъпки за ядрено сътрудничество помежду си чрез Ланкастърския договор, подписан през 2010, което на практика ги прави „взаимнозависими по редица критични аспекти на техните ядрени средства за възпиране“, демонстрирайки по този начин степента на ангажираност и на двете страни (46). В него Лондон и Париж декларират, че евентуална атака срещу жизнените интереси на една от страните би застрашила жизнените интереси на другата, т.е. двете биха могли да формират основата на европейско ядрено сдържане. Още повече, че досега са дали достатъчно ясни сигнали, че са готови да го сторят.

Сега обаче двете европейски ядрени сили ще трябва да представят реални доказателства за взаимното си сътрудничество и подкрепа, както и за ангажиментите си към останалите европейски държави - както тези, които са в ЕС, така и онези, които са извън Съюза и особено по отношение на сигурността на Украйна Само тогава останалата част от Европа може да бъде убедена, че има път напред, който води до истинска европейска (а не само в рамките на ЕС) стратегическа автономия. Връщането на Обединеното кралство в дискусиите за европейската сигурност, от които то на практика се оттегли след Brexit, ще бъде от ключово значение за изграждането на стратегическа автономия и за очертаване бъдещето на европейския ред на сигурност. Някои вероятно биха възразили, че това може само да доведе до разделение в алианса, други - че няма да има полза от него, тъй като Путин не може да бъде сдържан от ядрените сили на Франция и Обединеното кралство, а трети -че то, така или иначе, е невъзможно. Въпреки това, ако Европа сериозно иска да се ангажира с бъдещето на Украйна, би било глупаво да не разчитаме на това, че на континента има две ядрени държави и не ги обединим, за да създадат ядрен чадър над континента, включително над Киев.

Независимо от резултатите от изборите в САЩ през 2024, евентуално решение на Европа да поеме по-голям дял от гарантирането на собствената си сигурност не означава, че САЩ ще останат извън този проект, нито пък, че ако американците продължат да бъдат ангажирани с гарантирането на сигурността на Европа, европейците могат да си позволят да стоят със скръстени ръце. В случая има две неща, които могат да бъдат верни едновременно: европейците и американците имат капацитет както да присъстват в Европа, така и да бъдат доставчици на сигурност. Общото - европейско и американско - възприемане на тази реалност би допринесло за европейската стратегическа автономия. Истината е, че една по-силна европейска отбрана ще укрепи трансатлантическите отношения и ще позволи на Европа и САЩ да си сътрудничат на една по-солидна и равнопоставена основа.

Нова глава за Европа и нейната отбрана

Тъй като краят на главата за европейската история след Студената война настъпи на 24 февруари 2022, в момента Европа е в началните страници на нова, чието заглавие трябва да бъде „Стратегическа Автономия”. Когато ЕС увеличи подкрепата си за Украйна, възникна въпросът, дали реалността на войната на континента не доказва, че проектът за Съюза за постигане на политически мир в Европа е безнадеждно остарял. ЕС, който първоначално беше замислен като икономически проект след травмите от Втората световна война, се формира въз основа на предположението, че икономическата взаимозависимост между бившите врагове би ги възпряла да влязат отново във война. В момента политическата, икономическата, хуманитарнитарната, а вече и военната роля, с която ЕС реши да се нагърби за да подкрепи Украйна, както и съществената роля на самата Украйна за жизнеспособността на Съюза, вече не се поставят под въпрос. През юни 2022 ЕС даде статут на кандидат за членство на Украйна (и Молдова), което показва, че Съюзът е решил да обвърже бъдещето си с военния успех на Киев във войната с руснаците и последващата интеграция на страната в ЕС.

В същото време обаче, самите основи, на които се крепи успехът на европейския проект: свободна търговия, икономическа взаимозависимост и модел, в чиито рамки САЩ до голяма степен гарантират сигурността на ЕС, се оказват под въпрос. На фона на променящата се глобална среда - ревизионистки настроената Русия, все по-напористият Китай и новите възходящи сили, които искат да укрепят и разширят предимствата си и преследват своите собствени интереси, нарастващото технологично разделение и конкуренция, изменението на климата и растящите цени – същността на европейския проект си остава актуална и значима. Въпреки че обсъждането на въпросите, касаещи общата сигурност и отбрана доскоро не бе характерно за модела на ЕС и в Съюза все още е налице съпротива срещу концепцията за стратегическата автономия, неотложната необходимост от развитие на необходимите способности, които да дадат възможност на Европа да действа в сферата на отбраната, изглежда по-важна отвсякога. Ако иска да има възможност да действа самостоятелно - т.е. да разполага със стратегическа автономия - ЕС ще трябва да прецени как да направи наистина действена, включително във военната сфера, клаузата за солидарност (член 42, параграф 7) от Договора за Съюза, а освен това ще трябва да работи с Обединеното кралство, Франция и други европейски партньори за да реши, как би могло да изглежда европейското ядрено възпиране.

Тъй като инвестициите и намесата на САЩ в Европа все повече стават обект на вътрешнополитически дебат както в самите Съединени щати, така и в рамките на Европейския съюз и отделните държави членки, Европа ще трябва да докаже, че занапред ще допринася повече за гарантирането на собствената си сигурност. При това може да го направи съвместно със САЩ и без да пречи на американския ангажимент към европейската сигурност. Истината обаче е, че пътят към стратегически автономна Европа, съюзена със САЩ, ще изисква изключително мащабни и всеобхватни инвестиции.

Бележки:

1. Kelly A. Grieco and Marie Jourdain, “To Strengthen NATO, the U.S. Should Embrace EU Defense,” World Politics Review, July 11, 2023, https://www.worldpoliticsreview.com/nato-europe-security-eu-strategic-autonomy-defense-us/.

2. Ulrike Franke and Tara Varma, “Independence play: Europe’s pursuit of strategic autonomy,”European Council on Foreign Relations (ECFR), July 18, 2019, https://ecfr.eu/special/independence_play_europes_pursuit_of_strategic_autonomy/.

3. Aitor Hernandez-Morales, “Germany confirms that Trump tried to buy firm working oncoronavirus vaccine,” Politico, March 15, 2020, https://www.politico.eu/article/germanyconfirms-that-donald-trump-tried-to-buy-firm-working-on-coronavirus-vaccine/#:~:text=According%20to%20the%20article%2C%20Trump,%E2%80%9Cfor%20the%20U.S.%20only.%E2%80%9D.

4. “Peter Navarro on how US is fighting the spread of coronavirus,” Fox News, February 23,2020, https://www.foxnews.com/transcript/peter-navarro-on-how-us-is-fighting-thespread-of-coronavirus.

5. Cat Contiguglia, “Trump: EU is one of United States’ biggest foes,” Politico, July 15, 2018, https://www.politico.eu/article/donald-trump-putin-russia-europe-one-of-united-statesbiggest-foes/.

6. Jonathan Hackenbroich, Jeremy Shapiro, and Tara Varma, “Health Sovereignty: How to build a resilient European response to pandemics,” European Council on ForeignRelations (ECFR), June 29, 2020, https://ecfr.eu/publication/health_sovereignty_how_to_build_a_resilient_european_response_to_pandemics/.

7. Mark Scott, Laura Kayali, and Laurens Cerulus, “European Commission accuses China of peddling disinformation,” Politico, June 10, 2020, https://www.politico.eu/article/european-commission-disinformation-china-coronavirus/; European Center for Disease Prevention and Control (ECDC), "Covid-19," last consulted February 26, 2024, https://www.ecdc.europa.eu/en/covid-19.

8. European Commission, “Ensuring the availability of supplies and equipment,” May 2021,https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/coronavirus-response/public-health/ensuring-availability-supplies-and-equipment_en#:~:text=the%20coronavirus%20pandemic-,Availability%20of%20medical%20equipment,public%20health%20and%20patient%20safety.

9. Andreas Eisl and Mattia Tomay, “European debt mutualisation,” Institut Jacques Delors,July 15, 2020, https://institutdelors.eu/en/publications/european-debt-mutualisation-2/.Neil Irwin, “How Germany Prevailed in the Greek Bailout,” New York Times, June 29,2015, https://www.nytimes.com/2015/07/30/world/europe/how-germany-prevailed-inthe-greek-bailout.html.

11. “Ukraine crisis: Biden warns Russia may invade next month,” BBC News, January 28,2022, https://www.bbc.com/news/world-europe-60164537.Ivan Krastev and Mark Leonard, “Fragile unity: Why Europeans are coming together on Ukraine (and what might drive them apart),” European Council on Foreign Relations, March 16, 2023, https://ecfr.eu/publication/fragile-unity-why-europeans-are-comingtogether-on-ukraine/.

13. NATO Secretary General, “NATO and the EU stand with the brave people of Ukraine,”February 24, 2022, https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_192397.htm. European Commission, “EU agrees 10th package of sanctions against Russia,” February 25, 2023, https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_23_1185.

15. European External Action Service, “The European Peace Facility,” July 12, 2023, https://www.eeas.europa.eu/eeas/european-peace-facility_en.

16. European Council, “EU joint procurement of ammunition and missiles for Ukraine: Council agrees €1 billion support under the European Peace Facility,” May 5, 2023,https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2023/05/05/eu-jointprocurement-of-ammunition-and-missiles-for-ukraine-council-agrees-1-billion-supportunder-the-european-peace-facility/; European Commission, “Defence: €500 million and new measures to urgently boost EU defence industry capacities in ammunition production,” May 3, 2023, https://defence-industry-space.ec.europa.eu/defence-eu500-million-and-new-measures-urgently-boost-eu-defence-industry-capacities-ammunition-2023-05-03_en.

17. Constanze Stelzenmuller et. al, “Lessons for Ukraine,” Brookings Institution, February 24,2023, https://www.brookings.edu/articles/lessons-from-ukraine/.

18. Constanze Stelzenmuller, “Germany’s policy shift is real but still falls short,” Financial Times, February 13, 2023, https://www.ft.com/content/cd19430d-8506-4e16-9c43-c341accc6547.

19. Olivier Schmitt, “Pourquoi Poutine est notre allié » (Hikari Editions, 2017), https://www.academia.edu/35107573/Pourquoi_Poutine_est_notre_Alli%C3%A9; David Cadier and Martin Quencez, “France‘s policy shift on Ukraine‘s NATO membership,” War on theRocks, August 10, 2023, https://warontherocks.com/2023/08/frances-policy-shift-onukraines-nato-membership/.

20. Emmanuel Rivière, “Comment le soutien à l’Ukraine façonne les opinions publiques européennes [How support for Ukraine shapes European Public Opinions],” Grand Continent, June 14, 2023, https://legrandcontinent.eu/fr/2023/06/14/comment-lesoutien-a-lukraine-faconne-les-opinions-publiques-europeennes/.

21. Vessela Tcherneva, “Easy prey? Russia’s influence in Bulgaria,” European Council on Foreign Relations (ECFR), February 8, 2023, https://ecfr.eu/article/easy-prey-russiasinfluence-in-bulgaria/; Zsuzsanna Végh, “Alignment or isolation: Hungary’s foreign policy after its parliamentary election,” European Council on Foreign Relations (ECFR), March 31, 2022, https://ecfr.eu/article/alignment-or-isolation-hungarysforeign-policy-after-its-parliamentary-election/.

22. Mark Leonard and Tara Varma, “How Putin’s war is shaping France’s election,” Mark’s World in 30 Minutes, March 9, 2022, https://ecfr.eu/podcasts/episode/how-putins-war-isshaping-frances-election/; Hannah Roberts and Giorgio Leali, “Giorgia Meloni’s Putin play,” Politico, June 22, 2022, https://www.politico.eu/article/giorgia-meloni-valdimirputin-italy/.

23. “France’s ex-president Sarkozy slammed for call to ‘compromise’ with Russia,” France24,August 17, 2023, https://www.france24.com/en/live-news/20230817-france-s-sarkozyblasted-for-call-to-compromise-with-russia.

24. Maegan Vasquez, “Trump calls the European Union a ‘foe’ of the United States,” CNN,July 16, 2018, https://www.cnn.com/2018/07/15/politics/donald-trump-european-unionfoe/index.html.

25. Joseph S. Nye Jr, “If Trump returns,” Project Syndicate, May 31, 2023, https://www.project-syndicate.org/commentary/trump-2024-election-us-foreign-policy-by-joseph-snye-2023-05.

26. Donald J. Trump, “Agenda47: President Trump Issues New Video on Ukraine Policy as the Globalist Establishment Are Committed to Endless Wars,” Campaign website, March 16, 2023, https://www.donaldjtrump.com/news/9172bde9-a4e3-4024-846f-8f7fd7d06e9f/.

27. David E. Sanger, “An Outburst by Trump on NATO May Push Europe to Go It Alone,” New York Times, February 11, 2024, https://www.nytimes.com/2024/02/11/world/europe/trump-nato-analysis.html.

28. “Trump’s soft spot for authoritarian leaders,” France24, October 21, 2020, https://www.france24.com/en/americas/20201021-trump-s-soft-spot-for-authoritarian-leaders.Steven Erlanger, “In Europe, Few Even Want to Talk About Trump Part 2,” New York Times, August 19, 2023, https://www.nytimes.com/2023/08/19/world/europe/trump-2024-election-europe.html.

30. The Prime Minister, “Livre Blanc sur la Defense [French White Book on Defense],” 1994,https://www.vie-publique.fr/files/rapport/pdf/944048700.pdf.

31. General Secretariat of the Council, “European Council conclusions,” December 19 & 20,2013, https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-217-2013-INIT/en/pdf.

32. European External Action Service, A Global Strategy for the European Union’s Foreign and Security Policy, 2016, https://www.eeas.europa.eu/eeas/global-strategy-european-unionsforeign-and-security-policy_en.

33. German Council on Foreign Relations (DGAP), Building European Resilience and Capacityto Act, December 2021, https://dgap.org/en/research/publications/building-europeanresilience-and-capacity-act.

34. Lucia Retter et. al, European Strategic Autonomy in Defence (Santa Monica, CA: RandCorporation, 2021), https://www.rand.org/pubs/research_reports/RRA1319-1.html.

35. Tara Varma, “‘We lost an opportunity to listen to you’: Why Macron is embracing EasternEurope,” Brookings Institution, June 6, 2023, https://www.brookings.edu/articles/we-lostan-opportunity-to-listen-to-you-why-macron-is-embracing-eastern-europe/.

36. Council of the European Union, A Strategic Compass for a stronger EU security and defencein the next decade, March 2022.

37. European Commission, “Areas of EU action,” accessed February 2024, https://commission.europa.eu/about-european-commission/what-european-commission-does/law/areas-eu-action_en#:~:text=justice%20and%20fundamental%20rights,research%20and%20space.

38. Liana Fix, “U.S. Leadership on Ukraine Is Increasing European Dependence,” World Politics Review, February 6, 2023, https://www.worldpoliticsreview.com/russia-europewar-us-ukraine-aid-nato-biden-putin/; US Department of State, “Fact Sheet: U.S. Security Cooperation with Ukraine,” April 2023.

39. Sophia Besch and Max Bergmann, “Why European defense still depends on America,”Foreign Affairs, March 7, 2023, https://www.foreignaffairs.com/ukraine/why-europeandefense-still-depends-america.

40. Camille Brugier and Pierre Haroche, “2027: the year of European strategic autonomy,” LeGroupe d’Etudes Géopolitiques, April 7, 2023, https://geopolitique.eu/wp-content/uploads/2023/04/Note-de-travail-10-avril-EN-1.pdf.

41. European Commission, “EU-China outlook,” March 12, 2019.
42. EUR-Lex, Access to the European Law, “Mutual defence clause,” accessed October 24, 2023, https://eur-lex.europa.eu/EN/legal-content/glossary/mutual-defence-clause.html.

43. Tara Varma, “Europe and NATO are stepping up on Ukraine,” Brookings Institution,February 2, 2024, https://www.brookings.edu/articles/europe-and-nato-are-stepping-upon-ukraine/.

44. “The European Commission and the European Investment Fund join forces to boost investment in defence innovation through the Defence Equity Facility,” European Investment Fund, January 12, 2024, https://defence-industry-space.ec.europa.eu/europeancommission-and-european-investment-fund-join-forces-boost-investment-defence-innovation-2024-01-12_en.

45. Manuel Lafont Rapnouil, Tara Varma, Nick Witney, “Eyes tight shut: European attitudes towards nuclear deterrence,” European Council on Foreign Relations, December 19, 2018,https://ecfr.eu/special/eyes_tight_shut_european_attitudes_towards_nuclear_deterrence/.

46. Peter Ricketts, “France and the UK: A Decade of the Lancaster House Treaties,” Royal United Services Institute for Defence and Security Studies, November 2, 2020, https://rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/france-and-uk-decade-lancasterhouse-treaties.

*Авторката е научен сътрудник в Центъра за САЩ и Европа на Института Брукинг и бивш ръководител на парижкото бюро на Европейския съвет за международни отношения, анализатор на "Уошингтън куотърли"