Потребителски рейтинг: 5 / 5
Виден наш литератор се произнесе за арх. Христо Генчев, че е "сбъркана глава". Поводът беше току що появилата се във в. "Народна култура" статия на архитекта, в която същият твърдеше, че работите у нас се развиват по "сценарий, валиден за всички източноевропейски страни" и свързан с новото преразпределение на зоните на влияние при срещата Буш-Горбачов.
"Нищо по-естествено дълго подкопавани пластове да се срутят и без сценарий", бяха доводите на литератора.
Все по това време, в един разговор, проведен с Драгомир Петров, арх. Генчев предрече не само събарянето на Берлинската стена, но и сливането на двете Германиии, и то месеци преди осъществяването на това събитие, дошло като гръм от ясно небе дори за най-проницателните прогнозисти. Заедно с това, арх. Генчев, неповлиян от сластното по онуй време преклонение пред реформаторското дело на Горбачов, обяви все в "Народа култура", че споменатият сценарий вече включва и "нашето деморализиране до степен такава, че да се откажем да участваме осъзнато, самостоятелно и свободно в процеса на създаването на нова Европа".
Негови са и думите, появили се черно на бяло още през 1990 година, че САЩ и Русия са единни в отношението си към България, т.е. тя "да остане една аморфна маса, желе без структура, без съпротивителна сила и без желание да оцелее", че в името на това е поведена кампанията за създаване у народа ни на комплекси за виновност било във връзка с убийството на Георги Марков, за "участието" ни в покушението срещу папата или за улесняване на наркобизнеса и т.н.
Арх.Генчев бе не сред първите, а, струва ми се, единствен, който обърна внимание на размиващите нацията ни пароли като "световно братство", "световно гражданство" и прочие залъгалки, които две години по-късно влязоха като основни постулати в реформираното ни образование. Дума е за оповестената от бившия министър проф. Николай Василев основна задача на българското училище да възпитава на първо място "граждани на света", а едва след това и българи.
Когато арх. Генчев пишеше за "желето без структура" бе още 1990 година, а сега ние сме свидетели на развихрилите се по всички направления разложителни и отровителни - главно сред младежта - процеси, за които той ни предупреждаваше на страниците на в. "Народна култура". Година по-късно тези негови статии бяха събрани в една брошурка, озаглавена "Синдром на кукувицата" и издадена във Велико Търново. Два дена след появяването и, тя изчезна яко дим, без да е съвсем ясно дали бе разграбена от читателите или тихомълком прибрана на сигурно място от хора, които знаеха, кому тази книжка бърка в очита.
Все едно, разграбена или "прибрана", чрез нея смелият и автор своевременно предупреди, че в гнездата на българските пилети са снесени безброй кукувичи яйца, от които повечето са измътени и всеки, ако се огледа, може да ги съзре. Видяхме, че религиозните секти с усърдното небезкористно съдействие на властите, се укореняват сред младежта, сред децата в училище и постепенно заемат освободеното от православието пространство. Процъфтяващата порнография разлага еднакво и деца, и възрастни, а престъпността взема невиждани размери при едно симптоматично спокойствие на правителство, парламент и президентство.
Пред очите на всички Министерството на образованието отряза от своите програми родната история, предоставяйки за изучаването и словом и цифром 22 часа, вместо предишните 140, и цялото освободено учебно време предостави на "всеобщата история" - 260 часа в годината. Подобно съотношение между родна и чужда история достатъчно ясно говори, че механизмите за приготовлението ни в "желе" са в пълен ход. Неотдавна те бяха усилени с една проектопрограма за литературно образование, която предвижда експулсирането от учебните програми на произведетния като "Под игото" и "Епопея на забравените" от Вазов, "Записките" на Захари Стоянов и др. По-гарантирано указание, че предречената от Генчев програма за деморализация на страната е не само замислена, но и е силно напреднала, едва ли би могло да се посочи.
Дял в тази програма, при това - особен дял, се постара да вложи в своята сфера и Министерството на културата. То подготви баташкото клане върху българската книга чрез наказателно високите данъци, изравнявайки я с порнографията. То извърши сриването на българското кино и театър и проправи пътя чрез телевизията и радиото за изкореняването на традиционната култура и отродяването ни от традиционните ценности и идеали, без които нацията е наистина "желе".
В този поход срещу българщината, своевременно оповестен от арх. Генчев, не бе пощадена и Българската армия, в която съвсем открито започна "ликвидиране на национализма" и дори това беше публично обявено от един високопоставен съветник.
Мисля, че не е необходимо да изброявам още доводи за да се види, че арх. Христо Генчев се оказа не "сбъркана глава", а просто пророк.
И понеже пророците никому досега не са угодили, и неговите статии се печатаха само с прежалилата се "Култура", а изказванията му по радиото, в които с неизменно спокойствие и с чаровна независимост той отстояваше своите виждания за страната ни, превърната в "адски въртоп на геостратегически интереси", неочаквано секнаха.
Арх. Генчев се оказа не само опасно проницателен, но и същевременно непреклонен в убежденията си човек, чиято кандидатура за вицепрезидент беше с дружни усилия от "ляво" и от "дясно" смачкана, но името му (за добро или за лошо) придоби известност, а това не е без значение за мисията му на публицист.
Самият автор на "Синдрома на кукувицата", както се вижда и от статиите му, е толкова далеч от месианската параноя, която тресе половината ни политици, че вероятно е последния жител на "обрулена България", който би се вживял в подобна роля. Влогът, който направи той в съвременната публицистика, е по същината си месиански, като се знае колко малко сред истински интелигентните и даровити хора се тревожат за оцеляването на България. Колко повече са равнодушните и нихилистите, префасониралите се набързо като "граждани на света" дармоеди, леснохранци и безродници, които бъркат "желето" за да стане по-лесно за гълтане.
Късмет е, ча в тази обстановка на крушение имаме един Христо Генчев заедно с ярката му дарба да пише и говори отривисто, честно, завладяващо.
Благородна е инициативата на издателството "Христо Ботев" да популяризира това слово, чрез настоящия сборник със забележителните му статии, интервюта и есета, които са доказателство, че българинът много е търпял, но никога не мълчал!
* Представяне на книгата на арх.Генчев "Махалото е на път", 1993
