Смяната на световните геополитически полюси

В сянка остава "нелегалният" субект в международните отношения - американските неоконсерватори, условно играещи ролята на "световно правителство". Специфична особеност на всички изброени по-горе субекти (играчи) е непоколебимата им увереност в собствената победа. Би могло да се каже дори, че залозите им в тази битка са по-големи от света.

Глобалният цикъл на смяна на световните икономически полюси

Световните геополитически полюси на военна и икономическа мощ постоянно се трансформират. В рамките на новия 500-годишен геополитически цикъл, в съвременната епоха на глобална нестабилност и постистина, се осъществява изместване на геополитическия полюс от Запад на Изток, с което е свързано и впечатляващото завръщане на Китай на глобалния Олимп.

Както е известно, глобален лидер в края на ХІХ век е Британската империя. В периода между двете световни войни тя е изпреварена от Германия, но след Втората световна война в недосегаема за останалите световна глобална държава се превърнаха Съединените щати, в резултат от борбата си за лидерство с другата свръхдържава - Съветския съюз. За икономическо лидерство известно време претендираше и Япония, но така и не съумя да го постигне. На свой ред, Германия, макар и да се превърна в икономически локомотив на Европейския съюз, във военно-политическо отношение продължава да е американска марионетка.

Както прогнозираха някои прагматици, след разпадането на СССР Съединените щати си позволиха да се отпуснат, разчитайки на ролята си на неоспорим глобален хегемон, и неочаквано се сдобиха с опасен съперник. Ако възходът на Америка към световното лидерство се осъществява в рамките на цяло столетие, на Китай се оказаха необходими само двайсет години за да увеличи дела си в глобалната икономика от 3,5% до 18%. По своя БВП Китай вече е достигнал и дори надминал САЩ (по паритет на покупателната способност), а според прогнозите до 2030 ще ги надмине и по номиналния си БВП. За третото място в тази надпревара претендира Индия (1). Междувременно, съперничеството между Вашингтони  Пекин навлезе в опасна фаза, но както гласи популярната поговорка: "късно е да затваряш вратата на конюшната, след като конят вече е избягал".

Лидерите на световната икономика, според размера на БВП

Съзнавайки че постепенно губи глобалното си лидерство, т.нар. "колективен Запад" предприема отчаяни опити да се консолидира. Неговото военно превъзходство, което оставаше неоспоримо почти петстотин години, му позволяваше да експлоатира останалия свят, включително през последните десетилетия, прикривайки се със смокиновия лист на демокрацията и човешките права. Днес обаче, когато това военно превъзходство вече не съществува, в новата епоха на постистината и антихристиянските ценности, се осъществява трансформация на "меката" сила на Запада. Ако в миналото за най-големият "гробокопач" на капитализма и знаме на "прогресивните сили" се е смятал германският философ Карл Маркс, в момента ролята на върховен главнокомандващ на Запада, т.е. на "прогресивната част от човечеството", се изпълнява от неоконсерваторите, начело с американските интелектуалци, проповядващи неолибералната глобализация, осъществявана под диктата на Запада, начело със САЩ, и използващи различни марионетки като своеобразен "преден пост" на цивилизования свят против "варварите". Следва да отбележа обаче, че  това "цивилизовано" и "прогресивно" глобално малцинство е наследник на колониалните империи, т.е. на онези, които провокираха двете кръвопролитни световни войни. Именно в недрата на Запада се зароди нацизмът с Третия Райх и концлагерите за евреите и "варварите", а в по-ново време - и неоколониализмът на офшорната демокрация.

Съвременните западни елити, формирали се в сравнително благополучната среда на епохата след края на студената война, не са склонни да се променят, а за да съхранят глобалната си доминация и отново да си гарантират високи норми на печалба, се нуждаят от конфронтация, т.е. от враг. След началото на руската инвазия в Украйна световната общност окончателно се раздели на "глобално мнозинство" (7 млрд. дущи) и т.нар. "златен милиард" на Запада (2). Съединените щати, които са основния бенефициент от украинския конфликт бяха сигурни, че Русия ще претърпи стратегическа загуба, само че очакваният от тях колапс не се случи, а междувременно в техен основен и идеологически, и икономически противник се превърна комунистически Китай. Съществуват множество прогнози относно развитието на глобалното съперничество между Вашингтон и Пекин, като някои анализатори смятат, че Китай ще повтори съдбата на Япония. Затова нека разгледаме една от тези прогнози (3), според която възходът на Китай към абсолютно глобално лидерство не само в икономическата, но и във военната и технологична сфери, може да бъде поставен под въпрос по следните причини: продължителния спад на темповете на икономически растеж; намаляване числеността на населението, особено на трудоспособното, във връзка с дългодишната политика на изкуствено ограничаване на раждаемостта; застаряването на населението и необходимостта от увеличаване на социалните разходи за издръжката му; нарастването на военните разходи; увеличаването на разходите за изследване и усвояване на космоса; ръста на разходите за усвояване и заселване на слаборазвитите западни провинции.

В същото време обаче, следните шест причини могат да ускорят края на глобалното лидерство от САЩ: загубата на глобалното геополитическо (военно-политическо) превъзходство и контрола над света; продължаващият ръст на разходите за военни цели; съкращаването на инвестиционните ресурси; периодичните политически и икономически кризи; проблемът с несменяемия и все по-застаряващ сегашен политически елит; застаряването на населението и намаляването на дела на белите американци.

През ХХІ век, сред най-големите западни държави, само САЩ запазват положителната си демографска динамика, като ниската раждаемост там ще продължи да се компенсира от притока на мигранти, включително на нова мигрантско вълна от Европа. За разлика от САЩ, Китай, по дефиниция, не би могъл да реши проблема с намаляването на населението си чрез притока на мигранти. След епохата на научно-техническата революция, навлизаме в новата (шеста) технологична епоха на високите технологии, предимно нанотехнологии. Тя се характеризира с конвергенцията на нано-, био-, инфо- и когнитивните технологии (NBIC), възпроизвеждащи основните мисловни процеси на човека в рамките на концепцията за изкуствения интелект. Предимството на новата епоха е в рязкото повишаване на енергийната и материална ефективност на производството и конструирането на материали и организми с предварително зададени качества. Този модел ще се наложи окончателно до 2040. Във връзка с промяната на технологичния модел китайските власти поставят пред страната задачата да се превърне в глобален лидер в сферата на изкуствения интелект. В тази връзка се разгръща изключително остра борба в производството на полупроводници ("чипове"). Въпреки мерките на САЩ за сдържане на Китай в тази област, китайците успешно усвояват производството им на нива 5G и 6G, което в момента покрива поне половината от нуждите на техните глобални потребители, включително немалко американски и европейски компании.

Китай уверено се превръща в лидер в конкуренцията в изследването и усвояването на космоса, където в недалечното минало доминираха Съветският съюз и САЩ. Пример за сътрудничеството в тази сфера е Международната космическа станция, създадена от пет космически агенции (руска, американска, канадска, европейска и японска), но след изтичане на експлоатационния и срок в космическото пространство ще остане само китайската станция "Небесен дворец". Китайците успешно изпратиха сонда и забиха знамето си на обратната страна на Луната и планират до 2030 да създадат собствена лунна обитаема станция.

По отношение на научното и техническо развитие САЩ засега изпреварват Китай, но разривът помежду им намалява. В момента почти половин милион китайци учат, стажуват или повишават квалификацията си в чужбина. В същото време бяха създадени благоприятни условия за връщане в родината на голям брой учени от китайски произход.

Междувременно се усилва зависимостта на "златния милиард" от "глобалното мнозинство" по отношение на осигуряването на необходимите енергийни и други природни рисурси. Въпреки "зеления" популизъм на Запада, човечеството е принудено отново да се обърне към ядрената енергетика. В тази връзка ще припомня, че през 2018 китайските АЕЦ покриваха едва 2% от нуждите на страната от електричество, но от 2021 стартира изграждането на 17 нови АЕЦ с обща мощност 18,5 ГВт. В момента атомните електроцентрали в САЩ произвеждат два пъти повече електроенергия, отколкото Китай. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) обаче, до 2030 китайците ще изпреварят Америка по производството на енергия от АЕЦ. През 2025 общата мощност на китайските атомни електроцентрали, в които се инсталират реактори местно производство, ще достигне 70 ГВт, а през следващите десет години ще нарасне до 180 ГВт. Което ще бъде повече от съвкупната мошност на ядрената енергетика на двете водещи държави в сектора - САЩ и Франция.

В същото време, гигантските военни разходи на САЩ вече не гарантират абсолютното им военно предимство. През 2022 Вашингтон е изразходвал за военни цели 780 млрд. долара, а Пекин - 3,4 пъти по-малко - 229 млн. Както посочва в тази връзка информационният канал Fox News, американският военно-промишлен комплекс (ВПК) е регистрирал ръст на пазарната печалба на най-големите производители на въоръжение от 16% до 41%, "благодарение на агресивната външна политика" на Вашингтон. Впрочем, военния бюджет на САЩ през миналата 2023 достигна нов връх от 858 млрд. долара. Държавите, които следват САЩ и Китай в класацията за размера на разходите за отбрана - Индия, Великобритания и Русия - изразходват за целта с цял порядък по-малки суми. По отношение на числеността на въоръжените сили, лидерското място се заема от китайската армия, като военните разходи на страната са предназначени най-вече за снабдяването и с модерно въоръжение и усъвършенстване на военната инфраструктура, комуникациите, управлението и снабдяването. На свой ред, САЩ изразходват огромни средства от военния си бюджет за поддържане на многобройните американски военни бази в чужбина. Както е известно, Съединените щати почти постоянно водят военни действия в една или друга точка на света, които са съпроводени с изключително големи материални разходи и загуби. Разходите на Вашингтон за продължилата двайсет години военна операция в Афганистан например, достигнаха 2,3 трилиона долара (4), като 90 млрд. от тях отидоха да въоръжаване и обучаване на афганистанската правителствена армия и полиция, които през 2021 почти без съпротива преминаха на страната на талибаните. Бягството на най-силната армия в света от Афганистан, а през 1970-те - от Виетнам, както и провалът в Ирак и Сирия, ерозираха престижа на американската военна мош, което принуждава Вашингтон да води провокирани от него регионални прокси-войни.

Китай продължава да е световен лидер по замърсяване на околната природна среда. Като изключим въглищата, страната не разполага с достатъчни количества други енергоносители. При това замяната на въглищата с внасяния от Русия природен газ може да е само частична. Ето защо китайските власти провеждат активна екологична политика за защита на околната среда и борба с климатичните промени. В момента Китай е световен лидер в производството на слънчени панели, като през 2025 ще произвежда два пъти повече панели, отколкото всички останали държави по света. Освен това, повишавайки рязко производството на акумулаторни батерии за електромобили, Китай се стреми да се превърне в глобален лидер в производството на автомобили с електрически двигатели.

Залезът на изключителното превъзходство и военно-техническото предимство на САЩ

За първи път през последните 500 години Западът, оглавяван в момента от САЩ, загуби своето военно-технологично предимство и абсолютния си геополитически контрол над света. След разпадането на Съветския съюз, САЩ останаха без достоен конкурент и, както прогнозираха някои анализатори, се "отпуснаха". Илюстрация за това бяха серията загубени регионални конфликти с тяхно участие. Америка е страна на мигранти, които не са склонни да се сражавят за "демокрацията" в марионетните държави на Вашингтон. От друга страна, сегашното поколение в американския политически елит напомня на Съветския съюз от началото на 1980-те години, когато генерацията на старците и годините на пищни погребения не позволиха своевременното идване на власт на новото "изгубено поколение". В резултат от това, през последните трийсет години в САЩ не се осъществи необходимата смяна на политическия елит и в момента в страната няма достойни лидери на фона на сивата маса управленци и физическата деменция на последните двама президенти. Едва ли президентските избори през 2024 ще решат проблема с липсата на стратегическа визия на фона на ожесточеното и излизащо извън всякакви морални граници противопоставяне между републиканците и демократите.

За разлика от другите велики сили, в САЩ числеността на населението ще продължи да нараства, но в страната ще се осъществи демографска трансформация. В резултат от намаляващия дял на бялото население, след 10-15 години на власт във Вашингтон ще дойде поколението на латиноамериканците. Това вероятнво ще доведе до радикални промени в американската външна политика. Трансатлантическото единство с Европа постепенно ще загуби ключовото си значение, а Вашингтон ще се обърне към Латинска Америка (5). За да бъде запазена поне частично водещата роля на "бялата Америка", страната се нуждае от нова вълна на европейскя миграция. Факт е, че по отношение на икономиката и енергетиката, Съединените щати са в много по-добро положение отколкото Европа. В резултат от енергийната криза беше ерозирана конкурентоспособността на ЕС по отношение на Америка. Отново зачестиха публикациите и прогнозите за "залеза на Европа", особено на фона на стремежа на САЩ да убедят големите корпорации да прехвърлят производството си на американска територия. В крайна сметка обаче, глобалната нестабилност ще засегне и Съединените щати, включително заради нарастването на цените на световния енергиен пазар. Както е известно, американският Конгрес прие закон за енергийната сигурност на Европа и диверсификация на енергоносителите за да изтласка Русия от европейския енергиен пазар, което наистина се случи. Парадоксът обаче е, че в тактическо отношение американците постигнаха успех, но загубиха в стратегически план. Залезът на Европа и на целия Запад ще навреди най-вече на геополитическите позиции на САЩ. В света на "Глобалното мнозинство" ще продължат да се формират такива крупни образувания като БРИКС, към членство в което се стремят все повече държави (през януари 2024 към групата се присъединиха Саудитска Арабия, Египет, Етиопия, Иран и ОАЕ, а желание да го сторят изразиха и Турци, Алжир и др.). Укрепват и позиците на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която се превръща в гръбнак на Евразийското Голямо пространство. Всичко това поставя и въпроса за необходимостта "Глобалното мнозинство" да наложи създаването на нови международни органи, той като контролираните от Запада институции се провалиха. Тоест, необходим е нов международен съд по правата на човека, нов международен олимпийски комитет и т.н. които да отразяват позициите и влиянието на Глобалното мнозинство.

За първи път от няколко десетилетия насам, в САЩ беше създадена нова военна доктрина за мултидомейнови (6) операции Army Field Manual No. FM 3-0, поставяща за цел пълното превъоръжаване на американската армия до 2030. В нея се посочва, че за първи път в най-новата история възниква толкова опасна ситуация, като днешната. На фона на съществуващите заплахи, САЩ продължават да смятат за свой основен противник Китай - втората икономическа свръхдържава, усилено изграждаща въоръжени сили на глобално ниво. Както е извество, в предищната концепция от 1982 FM 100-5: Operations основното внимание се отделяше на взаимодействието между сухопътните и въздушните сили, въз основа на поуките от регионалните войни в Близкия Изток.

Според сегашната американска доктрина за мултидомейнови операции, при избухване на пълномащабна война САЩ и съюзниците им ще действат едновременно и координирано във всички достъпни "домейни" - на сушата, в морето, във въздуха, в киберпространството и в космоса. Военните сили ще бъдат поставени под общо оперативно командване като ще се осъществява интензивен и постоянен информационен обмен между различните родове войски. Тази тактика за водене на война с приблизително равен по сила противник на практика бе създадена за сдържането или противопоставянето на Русия или Китай (7). Тя се различава от концепцията за водене на локални войни, която доскоро доминираше в Пентагона и замени доктрината за "бързия глобален удар", според която една от страните в конфликта би могла да постигне превъзходство над противника си, нанасяйки удар със стратегически неядрени средства по зоните на концентрация на неговите ракетно-ядрени сили.

В отговор, Русия създаде собствена концепция за противопоставяне на американската стратегия за мултидомейнови операции на Пентагона, предвиждаща нанасянето на масиран изпреварващ удар с всички достъпни средства, като изрично се посочва, че той може да бъде нанесен "в условията на надвиснала над Руската Федерация заплаха от локална война". В тази концепция се предлага да се премине от политика на сдържане на потенциалния противник, разчитайки на наличния ядрен потенциал, към политика на сплашване, че той може да претърпи неприемливо големи вреди в резултат от евентуалното нанасяне на превантивен удар по "критично важните обекти" на НАТО, използвайки за целта, авиация, дронове, ракети, средства за радиолокационна борба, както и нови свръхзвукови оръжия. Нанасянето на масиран въздушен удар ще позволи още в първите часове на конфликта да бъдат неутрализирани обектите, осъществяващи управлението на противниковата авиация, ракетно-ядрени сили, системи за въздушно-космическа отбрана, енергетика, комуникации, а също военното и държавно управление, разузнаването и управлението непосредствено на бойното поле, както и най-боеспособните военни формирования. В концепцията не се споменава изрично, че при това няма да бъде използвано ядрено оръжие.

Противниците на руската концепция за нанасяне на превантивен удар акцентират върху опасността от използването и в сегащните политически услови, когато почти не са останали канали за връзка и диалог между Русия и Запада. Всъщност, този проблем няма военно решение, тъй като всяка успешна операция на която и да било от страните най-вероятно би довела да ескалация, включително до размяна на удари с използване на стратегическите ядрени сили. Освен това, съвкупният военен потенциал на НАТО значително превъзхожда руския, т.е. евентуален изпреварващ удар няма да гарантира окончателната победа.

Както посочва New York Times, корекциите в Стратегията за национална сигурност на САЩ бяха направени най-вече заради комунистически Китай, който възнамерява да промени международния ред и за целта постоянно увеличава своята икономическа, дипломатическа и военна мощ. Русия също представлява непосредствена заплаха за доминирания от САЩ световен ред, но тя не е толкова голяма, като китайската. За САЩ Русия представлява остър тактически проблем, докато Китай се разглежда като стратегическа заплаха.

Междувременно, в условията на глобална геополитическа трансформация, в Съединените щати се осъществява целенасочена политика за преформатиране съзнанието на американските граждани. Сравнително доскоро средният американец, особено във вътрешността на страната, по правило беше религиозен, изповядвайки предимно протестантските ценности, включително правилото, че родината е там, където ти е добре. В резултат, в американското общество левите философски и антихристиянски идеи се насложиха върху расовите проблеми и ескалиращата пропаганда на т.нар. ЛГБТ ценности. В момента сме свидетели на своеобразен бунт срещу самата човешка природа - против Бога и морала. Какво бъдеще очаква изключително богатата и мощна в момента Америка, контролираща световната финансова система, което и позволява да не обръща внимание на гигантския си държавен дълг (който в края на 2023 надхвърли 33 трлн. долара), при положение, че американският долар реално не е обезпечен с нищо, т.е. да получава своеобразен имперски данък от останалия свят, който продължава да управлява?

Философските корени на характерните за американците самонадеяност и месианство могат да бъдат открити в калвинизма и англосаксонския пуританизъм. Докато немалка част от обикновените американци запазват вярата в традиционните си ценности, днешният политически елит на страната се е превърнал в своеобразен лидер в процеса на дебилизация на човечеството в социаално и културно отношение (8).

Както е известно, навремето големият американски дипломат и геополитик Джордж Кенан (1904-2005) се обявява против създаването, а след това и против разширяването на НАТО на Изток и смята, че политиката на САЩ по отношение на Русия е погрешна и опасна. Така, през 1999 той определя четвъртото разширяване на НАТО като "фатална стъпка", която отново ще превърне Русия във враг на Запада и в посткомунистическата епоха и по този начин ще навреди на демократизацията на страната. Според Кенан, тази "стратегическа грешка с епични мащаби" превръща новата световна война в напълно реалистичен сценарий и прави възможна дори евентуална гореща война. В тази връзка, той предлага на американските управляващи да се откажат от агресивното прокарване на либералната демокрация и човешките права в отношенията на САЩ с Китай и Русия.

Комунистически Китай: трудностите по пътя към "световния Олимп"

От началото на 1990-те години комунистически Китай демонстрираше стремително ръзвитие, благодарение на интегрирането си в глобалните производствени комуникации, превръщайки се - неочаквано за Запада - във втората най-мощна икономика в света. През последните години обаче, китайците се сбъскват с определени трудности по пътя си към "световния Олимп", свързани не само с пандемията, но и с енергийната криза, кризата на пазара на недвижимите имоти, небивалата суша, търговската война със САЩ и, особено, с антикитайските санкции в сферата на високите технологии. Междувременно, Китай вече е изправен и пред демографска криза, т.е. намаляване числеността на населението и, съответно, на наличните трудови ресурси.

Ще припомня, че на провелия се през 2022 ХХ конгрес на Китайската компартия  нейният генерален секретар Си Дзинпин не си позволи нито веднъж да критикува САЩ. Истината обаче е, че възходът на Китай представлява смъртна опасност както за Съединените щати, така и за неолибералната идеология. Анализирайки китайския възход, известният американски политолог Джеймс Гълбрайт критикува западния подход към него (9), като посочва, че Пекин е осъществил успешен "преход към капитализма", използвайки принципите на свободния пазар и затова "няма защо да се оплакваме, че ни надиграват в собствената ни игра". Наистина, включвайки се в "капиталистическата игра", Китай си осигури сериозно предимство, нарушавайки "правилата", т.е присвоявайки "интелектуална собственост", манипулирайки курса на юана или разчтайки на ниските заплати в производствения сектор. Истината обаче е, че през последните столетия въпросните "правила" са били нарушаване от всяка възходяща държава, включително от самите САЩ. На Запад често се опитват да представят Китай като "тоталитарна" комунистическа държава с агресивна икономика. Подобно обяснение обаче звучи абсурдно, защото ако бъде прието за истина, ще означава признание за превъзходството но комунизма и непълноценността на либералния капитализъм и демокрацията в икономическата сфера.

В същото време Китай продължава да е защитен до голяма степен от опасността да бъде подложен на външен финансов натиск, благодарение на големите си резерви от чуждестранна валута и контрола над движението на капиталите. За по-малко от 50 години, по метода на пробите и грещките китайският модел съумя да изкорени масовата бедност, да създаде безопасна и комфортна урбанистична инфраструктура и да гарантира свободния достъп на населението до образование и здравеопазване. През 2020 например, Китай успя да мобилизира населението си борба с Covid-19 така, както не съумя да го стори нито едно западно общество. Днес, този успешен модел, който не се нуждае и не се стреми да се натрапва, предлага инженерните си услуги на развиващите се страни при изгодни за тях условия и без каквито и да било идеологически или политически условия. Ето защо, пропагандното контранастъпление на Запада, акцентиращо върху китайските "недостатъци" и прокарващо най-различни обвинения срещу Пекин, неизбежно ще продължи да се разширява.

В момента Китай вече е най-голямата световна икономика, по паритет на покупателната способност, и най-голямата търговска държава на планетата. Пекин обаче все още не разполага с лидерски позиции в глобалната финсова система, нито пък в сферата на сигурността. Китайския модел на развитие не се основана на финансите, а на строителството и производството, а във военно отношение се гради изключително върху защитата на собствения суверенитет, спазване на международното право и запазването на мира на планетата. Китай не страда от дефицит на текущия си платежен баланс, който би наложил мащабна експатриация на финансовите изисквания и възможен риск от вътрешна нестабилност, което управляващите не могат да допуснат. Накрая, Китай разполага с американски ценни книжа на стойност над 1 трлн. долара, от които трудно може да се освободи (без да влияе върху цената на облигациите, нито върху обменния курс на долара, обзценявайки по този начин собствените си активи), дори ако искаше да го стори.

В същото време, съвместно с партньорите си, Китай полага успешни усилия за създавенето на платежни механизма, изключващи долара, като традиционно платежно средство. За целта се работи по създаването на общ резервен финансов актив за формиращата недоларова търговска зона на държавити членки на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). В реалните условия на Евразия това означава емитиране на облигации, основаващи се предимно на китайския юан. Стабилността на този инструмент по отношение на американските ценни книжа обаче, тепърва ще трябва да бъде доказана от времето.

Избухналата през 2022, след началото на руската инвазия в Украйна, световна криза вече доведе до радикална трансформация на търговско-финансовите отношения. И макар че военната мощ на Русия си остава силна, приносът и за новия глобален финансов ред е вторичен, по отношение на Китай, който продължава да е органична част от световната икономика  и ключов търговски партньор както на Русия, така и на САЩ и Европа. Подкрепяйки интересите на Кремъл в сферата на сигурността, Пекин все още запазва значителни доларови резерви. На свой ред, Индия и много други развиващи се държани несъмнено ще си сътрудничат с новата финансова система, но това няма да промени сегашното им отношение към долара и еврото.

Тоест, финансовата система на Запада, основаваща се предимно на долара, засега ще оцелее, но паралелно с нея ще продължи формирането на друга недоларова система на държавите от Изтока. Китай, който все още се придържа към "неконфронтационния модел на поведение", ще действа като мост между двете системи. Ако обаче, конфронтацията между Запада и Пекин се задълбочи, можем да станем свидетеле на истинско разцепление на света на изолирани блокове, като онези от ерата на студената война. При това, последиците за западните икономики - особено ако се запази сегашната им зависимост от евразийските ресурси и китайските производствени мощности - ще се окажат плачевни, затова изглежда малко вероятно западните политически лидери да стигнат толкова далеч. Поне досега, те съумяваха да се въздържат от поемането на смъртно опасни военни рискове, разчитайки на водената от тях информационна война и икономическите санкции. Възможно е, следващият кръг от спиралата на глобалната финансова криза да засегне Европа и най-вече Германия, когато станат очевидни последиците от високите цени на енергоносителите и постояння недостиг на доставките им. Конкурентоспособността на Германия традиционно беще свързана с руските енергоносители и китайските пазари, а нейната политика и финанси - с Трансаатлантическия алианс. С течение на времето напрежението между тези две направления само ще нараства (всъщност вече ставаме свидетели на това), което ще доведе или до деиндустриализацията на страната или пък до други отношения с евразийския Изток на основата на една нова "Източна политика".

Китай, по дефиниция, никога няма да се превърне в стратегически съюзник на някоя друга държава. Тактическото взаимодействие между Пекин и Москва обаче, ще продължи и през следващите години, без това да навреди на позициите на китайските компании, зависими от западните пазари и технологии. Истината е, че мощна и независима Русия е необходима на Китай като своеобразен стратегически тил, включително при бъдещото - мирно или военно - разрешаване на тайванския въпрос.

Тук е мястото да напомня, че през последните десетилетие Тайван постигна нещо изключително, демонстрирайки пред света феноменалните си успехи в създаването на иновационна мощ, опирайки се на качествено образование и традиционния китайски модел на формиране на бизнес елита въз основа на професионалните му качества. Това беше своеобразен подвиг на тази малка част от китайската нация, откъсната в течение на дълги десетилетия от голямата си Родина. За първи път в историята, освен ядреното оръжие, в ключов фактор за геополитическа мощ се превърна мирният технологичен потенциал на държавата, който обаче и осигурява и частичен военен паритет (10). Тайната на успеха на тайванския модел за просперитет е свързана с вековните конфуциански традиции. Технологичната индустрия на Тайван играе изключително важна роля в световната икономика. Глобалната трансформация на света, съпътствана от военни конфликти и икономически санкции, доведе до нарушаване на производствените процеси и транспортно-логистичните комуникации. На световния пазар за полупроводници и микросхеми (чипове) се разгоря истинска война. През ХХІ век контролът върху тяхното производство, в което Тайван разполага с лидерски позиции, се превръща в мощно иновационно оръжие и важен елемент на съвременната икономическа и военна мощ на държавата.

Олигархичната Русия и новата глобална периферия

Русия първа възприе социалистическия модел и твърде късно се завърна към капитализма, заимствайки от Запада всичко най-лошо. В днешната олигархична Русия, разяждана от корупция, все още липсва ясна стратегическа визия. Тя не съумя да създаде икономически модел на развитие, достатъчно привлекателен за останалите държави от постсъветското пространство. Междувременно, светът навлезе в епоха на глобална геополитическа нестабилност, съпроводена от формирането на нова световна периферия (дъга на нестабилност) в постсъветското пространство, която може да засегне и неговата руска "съставляваща". Постсъветското пространство е изправено пред глобални цивилизационни, геополитически, геоикономически и демографски предизвикателства и в момента сме свидетели на началото на нова вълна на неговия разпад, свързана с конкуренцията между големите държави и смяната на поколенията. Битката за  постсъветското пространство се води между Русия, САЩ, Китай, Турция, Великобритания и ЕС (11). След разпадането на СССР, въпреки многобройните планове за създаване на Голямо евразийско пространство (общност), начело с новата, демократична Русия, реалността се оказа различна. В икономически лидер на Голяма Евразия се превърна комунистически Китай. През последните 35 години, делът на Русия и Китай в световния БВП, по паритет на покупателната способност, съществено се промени. Така, руският дял намаля от 4,9% до 3,1% (при това на фона на фантастичния ръст на броя на олигарсите и корумпираните чиновници), докато китайският скочи от 4,1% до 19,2% и то на фона на впечатляващата победа в битката с бедността (12).

                        Фигура 1 Динамиката на БВП на Русия и Китай (млрд. дол.).

Източник: Калабеков И. Г. Россия, Китай и США в цифрах. 2020.

Споменатият по-горе професор от Тексаския университет Джеймс Гълбрайт посочва, че след инвазията си в Украйна, Русия съумява да запази силни позиции (13). На практика, тя е самодостатъчна, включително по отношение на енергията, продоволствието, тежкото машиностроене и въоръжението. Макар че на практика беше изключена от света на западните глобални финанси, това не засегна особено основите на нейната икономика и, несъмнено, помогна за укрепването на руския военно-промишлен комплекс. Всъщност, движещата сила на новото разделяне на света не е самата Русия, а асиметричния и предимно финансово-икономически отговор на държавите от НАТО на нейните действия в Украйна. Това принуди Москва да предприеме стъпки за да защити финансовите си интереси. С подкрепата на Китай, Иран, Беларус и, частично, Казахстан, и неутралитета на Индия се формира нова международна финансова система. Би могло да се каже обаче, че на практика всичко това не бе създадено от Русия, а се дължи на стратегията на водещите политици и стратези в САЩ. Още повече, че глобалният икономически радиус на действие на Русия е ограничен. Цялото и население е само 1/4 от населението на САЩ и ЕС, нейният БВП не е особено голям, а валутата и е исторически нестабилна.

В същото време обаче, провокираният от Запада руско-украински конфликт събуди руската мечка и вероятно ще доведе до прочистването на държавата от псевдодемократите и неолибералите, както и до ревизия на резултатите от несправедливата приватизация. Неслучайно след началото на инвазията в Украйна голяма част от тези хора, които никога не са обичали Голямата си Родина, а откровено я презираха и фалшифицираха историята и със своите действия и произведения, масово се изнесоха от Русия на Запад. Както посочва навремето британският премиер Уинстън Чърчил: "Понякога се налага да имитираш корабокрушение за да накаращ плъховете да напуснат кораба".

Известният арменски философ и преподавател в Базелския университет Карен Свасян (14) дава може би най-проницателното обяснение на осъществяващата се в момента глобална геополитическа трансформация на света. Според него, крайността на Запада се проявява в пренебрегването на традицията и историята и безумното форсиране на бъдещето, докато опасността за Изтока е да продължи да вегетира в миналото, т.е. в традиционните религиозни и битови форми на вчерашния ден (15).

В тази връзка, той посочва, че "Неслучайно, т.нар. "колективен Запад", от ХІХ век насам, постоянно се бори да не допусне евентуалният алианс между Германия и Русия. Впрочем, след 1945 германците вече не съществуват като истинска нация, тъй като "колективният Запад" успя да пречупи гръбнака им. Вместо някогашната силна Германия съществува своеобразен вакуум на мощ. В резултат от американското господство, Германия се превърна в политическа марионетка, а в духовен смисъл изглежда изчерпана". Що се отнася до САЩ, арменският философ смята, че най-доброто определение за тях дава навремето френският премиер Жорж Клемансо (1841-1929): "Америка преминава от варварството към декадентството, прескачайки културата". Според Свасян, "в момента американците се отличават от папуасите само по това, че първите забиват колове в земятата и танцуват около тях, а вторите гордо седят на конференциите с таблетите си. Тази субстанция на невежеството буквално убива Европа, която няма сили да и се противопостави духовно". В същото време, той твърди, че "спасението на Европа ще дойде от Русия". В момента подобно твърдение изглежда доста съмнително, предвид олигархичния характер на формиралия се през 1990-те руски модел, чиито слабости, между другото, се проявиха и през неособено успещшната за Русия първа година на войната и с Украйна. В последно време обаче, се забелязват сериозни опити от страна на Кремъл за преодоляване на този модел и решителен отказ от либералните постулати, сред примерите за което е и "прочистването", което върви в момента в средита на управляващия елит, включително в ръководството на армията. Впрочем, това вече се отразява и върху действията на руснаците на бойното поле в Украйна.

Европейският съюз: дехристианизацията и краят на модела на държавата на благоденствието

В най-ново време Европейският съюз успя да достигне САШ по икономическата си мош и своя привлекателен за много държави и региони модел. В същото време обаче, американският ядрен чадър и липсата на стратегическа самостоятелност превърнаха Западна Европа (Европейския съюз) в марионетка на Вашингтон и импотентен във военно-политическо отношение играч. Освен това, през последните години европейският модел на държавата на благоденствието започна да се изчерпва, особено след като ЕС сам се лиши от евтините руски ресурси. Ускорява се процесът на деиндустриализация на континентална Европа. През 2023 БВП на американският щат Калифорния надмина този на Германия, което автоматично го превръща в четвъртата световна икономика. Междувременно енергийната сигурност на Европейския съюз премина под пълния контрол на англосаксонската ос (16).

През 2022 множеството прогнози, че планетата ни може да бъде разтърсена от Трета световна война, започнаха да се сбъдват. Засега в този ескалиращ глобален сблъсък все още доминира информационната война, чиято реторика касае редица остри религиозни, исторически и философски проблеми. След кръвопролитните локални конфликти на Балканите, в Близкия и Средния Изток, в епицентър на Третата световна война се превърна Украйна, където за първи път НАТО и Западът, като цяло, водят мащабна прокси войни с чужди ръце, снабдявайки с оръжие и всякаква друга помощ украинските въоръжени сили.

В същото време сме свидетели на истински залез на европейката цивилизация, която прогресивно губи нравствените си ориентири. Европейците прекалено държат на своя комфорт, но вече не са в състояние да се борят за него, а процесът на постепенния упадък на континента се ускорява благодарение на дехристианизацията на Европа и поразилата я морална криза. Днешна Европа на практика е предала суверенитета си в ръцете на САЩ. И макар че, все още има шанс този процес да бъде обърнат, това едва ли ще се случи скоро (17).

Преди време в Глобалната мрежа беше публикуван секретен меморандум, изготвен от анализатори на американската корпорация RAND, която е тясно свързана с Пентагона и военно-промишления комплекс на САЩ. В този документ, който мнозина обявиха за фалшификат, се говори за новата стратегия на Вашингтон по отношение на Европа, която, между другого, активно се дискутира в средите на американската аналитична общност.

През последните десетилетия икономиката на ЕС се превърна в реален конкурент на САЩ на световните пазари. За преодоляването на този проблем, авторите на стратегията предлагат да бъдат ерозирани позициите на Германия - икономическият "локомотив" на Съюза, който доскоро се "захранваше" предимно с евтини енергийни ресурси от Русия и, частично, с евтина електроенергия от френските АЕЦ. Тоест, драстичният спад на руските доставки на петрол и природен газ, ще доведе до криза в германската икономика (както и стана след началото на войната в Украйна и ескалацията на налаганите от Запада антируски санкции), особено в нефтохимическия сектор, металургията и машиностроенето, което ще засегне и цялата икономика на ЕС. Посочва се също, че зависимостта на Франция от доставките на руски обогатен уран може да бъде избегната чрез увеличаване на вноса от Австралия и Канада, които са част от англосаксонския квазиалианс AUKUS, но финансовите загуби биха могли да достигнат 300 млрд. евро. Това неминуемо би довело до колапс на европейската индустрия, мащабен ръст на безработицата и миграция на част от компаниите, както и на високообразованите европейци, в САЩ. В средносрочен план, това би дало на американската икономика възможност да получи допълнителни приходи на стойност до 9 трлн. долара.

Както е извество, Вашингтон (с помощта на украинските специални части) прекъсна газопровода "Северен поток 2" и съумя почти напълно да отреже Германия от доставката на руски енергоносители, включително в резултат от активното ангажиране на Берлин във военния сблъсък между Русия и Украйна. Впрочем, възможно е да станем свидетели и на нова изкуствено провокирана ескалация на напрежението между Германия и Полща, ако Варшава не се откаже от претенциите си да получи гигантски репарации за щетите, нанесени и по време на Втората световна война, което пък може да провокира ответни претенции за бившите германски територии в Померания. Без значение, дали споменатият по-горе доклад на RAND e автентичен, истината е, че американските стратези също имат сериозна заслуга за руската инвазия в Украйна, разчитайки че това ще отслаби съществено Русия и евентуално би могло да доведе до нейния разпад. В същото време, инициираните от Запада санкции имаха бумерангов ефект върху европейската икономика, докато американската остана незасегната.

Геополитическата трансформация на света беще ускорена и от промяната на глобалните логистични вериги за доставка на енергийни и други ресурси. Както посочва в тази връзка Financial Times, от това са спечелили богатите на енергоносители държави, като Саудитска Арабия, Норвегия, Индонезия и дори Русия, която съумя да преориентира износа си към Азия. Сред големите губещи пък бяха ЕС, Индия, Бразилия и ЮАР. Ще припомня, че през 2022 Саудитска Арабия например, печелеше до 40 млрд. долара месечно от износа на енергоносители и най-вече на петрол. Приходите на Норвегия от износа на петрол и газ пък скочиха толкова, че ЕС поиска тя да му продава енергоносителите си под пазарната цена. В същото време такива традиционни износители на ресурси като Канада и Австралия съхраниха и дори подобриха позициите си, а пък САЩ се превърнаха от вносител на петрол и газ в един от най-големите износители на LNG (втечнен природен газ).

Паралелно с това станахме свидетели на изключително мащабна преориентация на доходите и богатството. Ще припомня, че през 2022 стойността на вноса на енергоносители в ЕС и Япония нарасна с повече от 1 трлн. долара. Пак през 2022, в резултат от ръста на приходите от износа на енергоносители и други ресурси и намаляване на разходите за внос, руският търговски профицит се утрои, в сравнение с предвоенната 2021.

Катастрофалната роля на неоконсерваторите в глобалната геополитическа трансформация

Ключова роля за осъществяващата се през последните десетилетия неолиберална глобализация изиграха американските неоконсерватори. Както е известно, съвременното неоконсервативно течение възниква през 1970-те години, около такива американски интелектуалци, като Лео Строс (1899-1973), Доналд Кейгън (1932-2021) и други, призоваващи икономическата и военна мощ на САЩ да бъде използвана за победата на "правилната" либерална демокрация в целия свят. Сред най-видните му представители са Ъруин Кристъл (1920-2009), Уйлям Кристъл (1952), Норман Подхорец (1930), Робърт Кейгън (1958), Фредерик Кейгън (1970) и Елиът Абрамс (1948).

През 1960-1970-те години мнозина американски либерални интелектуалци поддържат тесни връзки със сенатора от Демократическата партия Хенри Джексън (съавтор на известната поправка Джексън-Ваник), който оказва значително влания върху идеологията на неоконсерватизма. През 1980-те обаче, повечето от тях се присъединяват към Републиканската партия и подкрепят курса на президента Роналд Рейгън за увеличаване на военните разходи и по-твърда политика спрямо Съветския съюз. След терористичната атака от 11 септември 2001 неоконсерваторите активно подкрепят "войната срещу тероризма", обявена от президента Джордж Буш-младщи, изпращането на американски войски в Афганистан, както и интервенцията в Ирак. Повечето неоконсерватори безусловно стоят зад Израел (включително в сегашната война в Сектора Газа), разглеждайки тази страна като най-надеждния съюзник на САЩ в Близкия Изток и бастион на демокрацията в региона.

Съвременните неоконсерватори са убедени, че американската военна мощ следва да доминира в света, противопоставяйки се на първо място на Русия и Китай, които са в състояние да отправят предизвикателство срещу глобалното или регионално превъзходство на Съединените щати. За целта американските въоръжени сили следва да бъдат разполагани във военни бази, пръснати по целия свят, за да са в състояние, при нужда, да водят регионални войни. Организацията на обединените нации пък следва да се използва само за утвърждаване на стратегическите цели на Америка. Този подход е лансиран за първи път от Пол Уолфовиц в т.нар. "Доктрина Уолфовиц" (Defense Planning Guidance of 1992 - DPG). Тя предвижда разширяването на доминираната от САЩ зона на сигурност в Централна и Източна Европа, въпреки недвусмисленото обещание, дадено през 1990 от тогавашния германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер, че обединението на Германия няма да бъде последвано от разширяване на НАТО на Изток. Освен това, в доктрината са изброени редица доводи в подкрепа на водените от САЩ войни, защитаващи правото им да действат независимо в отговор на кризите, пораждащи загриженост във Вашингтон, с цел свалянето на "просъветските" режими в Ирак, Сирия и други бивши съюзници на СССР.

Руската инвазия в Украйна представляваше своеобразна кулминация на дългогодишния проект на американските неоконсерватори. В администрацията на Джордж Байдън пресъстват редица неоконсерватори, които навремето подкрепяха войните на САЩ срещу Сърбия (1999), Афганистан (2001), Ирак (2003), Сирия (2011), Либия (2011) и направиха всичко по силите си за да провокират руско-украинския военен конфликт: "макар че кариерата на повечето консерватори е пълна катастрофа, Байдън предпочете да заложи на тях, формирайки екипа си. В резултат, той тласка и Украйна, и САЩ и Европейския съюз към поредното геополитическо фиаско" (18).

Неоконсерваторите се обявяваха и се обявяват за разширяването на НАТО чрез присъединяването на Украйна, разглеждайки членството и в алианса като ключ към регионалната и глобална доминация на САЩ. Аргументите на неоконсерваторите в полза на разширяането на НАТО на Изток с цел окончателното утвържваване на западната либерална хегемония  са изложени най-пълно от Робърт Кейгън (19). Въпреки възможните тежки последици от продължаващото разширяване на Северноатлантическия алианс, неоконсерваторите съзнателно се стремят към тази битка. Глобалните амбиции на неоконсерваторите са основават на високомерното им убеждение за военното, финансово, технологично и икономическо превъзходство на САЩ, което според тях им дава право да наложат хегемонията си и да диктуват своите правила на останалия свят. Истината обаче е, че от 1950-те години насам, Съединените щати загубиха в повечето регионални конфликти с тяхно участие. В сегашната "битка за Украйна" те са готови да провокират пряка военна конфронтация между Русия и Запада (или по-скоро Европа, тъй като самите американци не изглеждат склонни да рискуват ядрен сблъсък с руснаците). Независимо от хода на войната те продължават да вярват, че в крайна сметка Русия ще рухне под натиска на западните финансови санкции и оръжие.

Опоненните на неоконсерваторите на Запад обаче, предупреждават за възможността от опасна военна ескалация между Запада и Русия. Според тях, реалното решение за избягването на евентуална глобална катастрофа е "да бъде сложен край на дългогодишните фантазии на неоконсерваторите" за по-нататъшно разширяване на НАТО на Изток. Известният британско-американски анализатор и историк, професорът от Харвардския университет Найл Фергюсън дава следната характеристика на руско-украинския конфликт: "Ако украинската стратегия се базира на последователната и постоянна подкрепа на Запада и особено на Америка, която ще продължи по-дълго, отколкото може да издържи руската икономика, това е изключително рискована стратегия. Руснаците се стремят войната да се проточи. Те знаят, че руската икономика ще издържи по-дълго от украинската. Знаят също, че решимостта на Запада е слаба... Само след няколко месеца вече няма да можем да гарантираме силната подкрепа за Украйна от страна на двете основни американски партии. Освен това, не съм сигурен, че НАТО наистина е единна в подкрепата за Украйна. От икономическа гледна точка, тази война не се развива добре за нея. Ударът по икономиката на страната доведе до свиване на нейния БВП с 40%, докато по данни на МВФ, през първата година на войната руската икономика се е свила едва с 3,4%. Тоест, налице е огромна разлика по отношение на вредата нанесена от войната на двете икономика... Има опасност, че формулата за избягване на ескалацията, според кято САЩ ще запазят контрола си върху прага на ескалация, в крайна сметка няма да доведе до очаквания резултат, поне от украинска гледна точка". Колкото по-дълго продължава войната, толково по-трудно ще става тя да бъде прекратена, затова Украйна би следвало "да започне да формулира реалистичен, а не максималистичен набор от цели" (20).

В началото на 1990-те години еуфорията от разпадането на СССР вдъхнови американските неоконсерватори да обявят пълната победа на Америка и дори "края на историята". Още тогава обаче, малобройните им по онова време опоненти от лагера на "реалистите" предупреждаваха, че ако неоконсерваторите отидат прекалено далеч в усилията си за силово налагане на американската демокрация на останалия свят, тяхната неолиберална демокрация може да приключи с катастрофа. Последиците от която ще се стоварят с особена сила върху най-близките америански съюзници, като Израел например (21).

Заключение: кога ще бъдат създадени международните институции на Глобалното мнозинство

Основната особеност на всички, изброени по-горе играчи от епохата на глобална нестабилност е непоколебимата им увереност в победата. Залозите им са по-големи от света. Истината е, че въпреки новия технологичен модел и високите технологии, новият световен ред ще се формира от позициите на геополитиката на силата.

Положителната демографска прогнози относно нарастването на числеността на населението на Съединените щати, като страна на мигранти, ще се съпровожда с постепенната загуба на лидерските позиции на "белите" американци за сметка на доминацията на т.нар. "латиноси" (а в по-далечно бъдеще и на имигрантите от Азия). Това вероятно ще доведе до радикална трансформация на геополитичекия код на САЩ и затихване на англосаксонския атлантизъм.

Комунистически Китай, който традиционно се обявява за "неконфронтационен модел" на икономическа глобализация, е принуден да се откаже окончателно от наложения още по времето на Дън Сяопин принцип "да не се набива на очи". Китайският възход представлява смъртна опасност за неолибералната идеология. В същото време, Китай, по дефиниция, никога няма да бъде стратегически съюзник на някоя друга държава.

Олигархичната Русия с нейния корумпиран елит досега не съумя да създаде икономически модел на развитие, който да е достатъчно привлекателен за държавите от постсъветското пространство, трансформиращо се в световна периферия. Въпреки това обаче, Глобалното мнозинство гледа на Русия с надежда или с очакване. Поне в краткосрочна перспектива Китай е заинтересован от една силна Русия, в качеството и на негов стратегически тил. Въпреки мечтите и желанието на Запада и неговите марионетки за разпадането на Русия, това няма да се случи. В същото време войната в Украйна (или поне първата година от нея) показа слабостите в руската армия и командването на войските. Надеждите за блицкриг не се сбъднаха, а що се отнася до информационната война, засега Западът надделява в нея. В момента обаче са налице редица белези, че Кремъл предприема сериозни усилия за ерозиране позициите на крайните либерали в икономическата и финансова сфера (с цел създаване на нов ефективен руски икономически модел, вместо страната да се развива като суровинен придатък на Запада), както и за драстично подобряване на състоянието на армията и военното командване и, което е най-важното, за сплотяването на нацията. В същото време, в краткосрочна перспектива, ще нарасват конфликтите в постсъветското пространство, където продължава процесът на формиране на нова световна периферия.

В периода след края на студената война Европейският съюз почти настигна САЩ по отношение на икономическата си мощ, и се превърна в привлекателен модел за много държави. В същото време обаче, американският ядрен чадър превърна Западна Европа (ЕС) в политическа марионетска на Вашингтон и импотентен във военно-политическо отношение субект. Освен това, Европа до голяма степен загуби волята си за самостоятелни действия в резултат от продължителния период на мир и просперитет, постигнат включително и благодарение на евтините руски ресурси. В последно време, русофобията доведе до това, че православието също започна да се разглежда от Запада като враждебна религия, подобно на исляма. Само че, както знаем, най-жестоките войни в историята са религиозните.

Съвременните неоконсерватори продължават да са убедени, че военната мощ на САЩ следва да доминира в целия свят, противопоставяйки се на такива "ревизионистки" държави, като Русия и Китай, които са в състояние да отправят реално предизвикателство към американската глобална или регионална хегемония. Ако обаче, усилията им за силово налагане на американската демокрация отидат твърде далеч, прокарваната от тях неолиберална глобализация ще приключи с катастрофа.

Не изглеждат добри прогнозите за политическите марионетки на САЩ, една от които е Германия - икономическият локомотив на ЕС. По традиция, с течение на времето Вашингтон е склонен без съжаление да се разделя са подобни "съюзници", особено ако принадлежат към т.нар. Трети свят. В класическата европейска мисъл желанието на управляващите в някоя бедна държава, която не е част от "златния милиард", да стане част от друга - в случая от западната - цивилизация се смята за аморално, тъй като води до унищожаването на социокултурния код на въпросната нация.

Глобалната геополитическа трансформация на света и епохата на глобална нестабилност ще приключи със създаването на международни иституции на Глобалното мнозинство, в които с ключови позици ще разполагат Китай, Индия и други развиващи се държави (бивши колонии).

През втората половина на ХХ век, в биполярния свят на двете свръхдържави - САЩ и СССР, възникна Европейска регионална общност (EС) извличаща ползи от междинното си положение. В резултат от осъществяващата се в момента геополитическа трансформация на света, в бъдеще ще възникнат два нови евразийски полюса на икономическа мощ - Китай и Индия и ще настъпи звездният час на Южните морета. С най-голямо предимство от междинното си положение между двата нови глобални полюса ще се ползва (както и по време на Средновековието) Индокитай, където ще бъде създадена ефективна регионална общност, т.е. своеобразен азиатски ЕС (възможно на базата на АСЕАН).

Като цяло, геополитическата трансформация на света и съпътствашите я възходи и падения на противооборстващите помежду си сили ще отнеме продължително време, като през целия този период опасността от глобален въоръжен конфликт ще се запази.

Литература:

1. Immanuel WallersteinDecline of American Power: The U.S. in a Chaotic World (Закат американского могущества: США в нестабильном мире). — New York: New Press, 2003.
   2. Henry KissingerLeadership: Six Studies in World Strategy.— London: Penguin Books Ltd, 2022. 528 p.
   4. James K. Galbraith The Dollar System in a Multi-Polar World. May 5, 2022.  http://www.defenddemocracy.press/the-dollar-system-in-a-multi-polar-world/
   5. Jeffrey D. Sachs Ukraine is the latest neocon disaster https://www.other-news.info/ukraine-is-the-latest-neocon-disaster/ 22.06. 2022.
   6. American Thinker: Ukraine, NATO, and the Most Fateful Error of American Policy. https://www.americanthinker.com/articles/2021/12/ukraine_nato_and_the_most_fateful_error_of_american_policy.html
   7. Niall Ferguson Doom: The Politics of Catastrophe. — London: Penguin Press Allen Lane, 2021. 496 p.
   8. Нил Фергюсон Сценарий войны, которого обязательно нужно избежать.12.2022.  https://nv.ua/opinion/rossiya-ssha-nil-fergyuson-o-pessimisticheskom-scenarii-zaversheniya-voyny-novosti-ukrainy-50294446.html
   9. Карен Свасьян Ориентация на Запад есть ориентация на безумие. 02.09.2000 http://www.karenswassjan.com/Interviews_orientation.htm.
   10. Леонид Ходов (Вена, Австрия) США или Китай: кто в ближайшие два десятилетия будет мировым лидером? — Международный журнал «Мир перемен», 2022, №2, с. 30 – 36.
   11. Никита Степанов Препятствия на пути реализации проекта «Большая Евразия» – Международный журнал «Мир перемен», 2022, №2, с. 163 – 173.
   12. Павел Аксенов (Би-би-си) Российские военные ученые придумали ответ на американскую концепцию войны https://www.bbc.com/russian/news-55984577
   13. В мире происходит мощное перераспределение богатства https://expert.ru/2022/09/16/denezhnyye-potoki/
   14. Preussische-allgemeine https://archiv.preussische-allgemeine.de/2021/paz2021-36.pdf
   15. Александр Панарин Искушение глобализмом. – М.: ЭКСМО-Пресс, 2002, 416 с. 
   16. Владимир Дергачев Геополитическая трансформация мира. Главные фронты в эпоху глобальной нестабильности и постправды. – Аналитический и образовательный интернет-портал «Институт геополитики».URL: http://dergachev.org/geop_events/210522-02.html
   17. Владимир Дергачев Распад СССР и формирование мировой периферии нестабильности на постсоветском пространстве. — Аналитический и образовательный интернет-портал «Институт геополитики». URL: http://dergachev.org/geop_events/051221-04.html
   18. Владимир Дергачев ДжорджКеннан. Американский дипломат, историк, геополитик, предсказавший будущее. — Аналитический и образовательный интернет-портал «Институт геополитики». URL: http://dergachev.org/geop_events/050222-02.html
   19. Владимир Дергачев Джордж Кеннан. Геополитический пророк не в нашем Отечестве. Секреты предвиденья. — Аналитический и образовательный интернет-портал «Институт геополитики». URL: http://dergachev.org/geop_events/050222-03.html
   20. Владимир Дергачев Карен Свасьян. Европейский философ, давший современный пророческий диагноз Западу. — Аналитический и образовательный интернет-портал «Институт геополитики». URL: http://dergachev.org/geop_events/210522-01.html
   Владимир Дергачев Китайский Дракон силы духа в эпоху глобальной геополитической нестабильности.— Аналитический и образовательный интернет-портал «Институт геополитики». URL: http://dergachev.org/geop_events/221022-01.html
   21. Владимир Дергачев Китайский Дракон в условиях резкого торможения темпов экономического роста. — Аналитический и образовательный интернет-портал «Институт геополитики». URL: http://dergachev.org/geop_events/221022-02.html
   22. Владимир Дергачев Тайвань. Маленький китайский гигант большой геополитики. — Аналитический и образовательный интернет-портал «Институт геополитики».  URL: http://dergachev.org/geop_events/221022-03.html

* Авторът е украински геополитик и икономист, директор на частния Институт за геополитика, създател на теорията за големите многомерни пространства