Милитаризацията на Азиатско-Тихоокеанския регион и нейните ядрени измерения

След срещата Байдън, Кишида и Маркос-младши направиха съвместно зявление, в което изразяват тревогата си във връзка с действията на корабите на бреговата охрана и морското опълчение на Китай в Южнокитайско море. Според тях, те имат "опасен и агресивен характер", още повече, че според решението от 2016 на създадения с посредничеството на Постоянната палата на Арбитражния съд в Хага Международен трибунал, Пекин няма "исторически права" върху спорните територии в Южнокитайско море (ЮКМ).

Както е известно, тристранната среща във Вашингтон беше осъществена на фона на изострянето на ситуацията в ЮКМ, където Манила и Пекин си оспорват териториалната принадлежност на някои зони. От своя страна, през последните години САЩ увеличават военното си присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР), стремейки се все по-активно да използват териториите на Филипините и Япония като плацдарми в конфронтацията си с Китай. Срещу това, Вашингтон гарантира на Манила и Токио, че ще продължи стриктно да изпълнява съюзническите си ангажименти, освен това обещава инвестиции в редица важни за тях инфраструктурни проекти в региона.

Лидерите на САЩ, Филипините и Япония обвиниха Китай, че се опитва едностранно да промени статуквото в Източнокитайско море, споменавайки, в частност, островите Сенкаку (Дяоюйдао), за чиято принадлежност спорят Токио и Пекин. На свой ред, Филипините си оспорват с китайците собствеността на архипелага Спратли в Южнокитайско море.

Байдън, Кишида и Маркос-младши заявиха също, че "мирът и стабилността" в Тайванския пролив са "незаменим елемент на глобалната стабилност и просперитет". При това те подчертаха, че позицията им относно Тайван остава непроменена, отбелязвайки, че подкрепят "мирното разрешаване на разногласията с Пекин".

Освен това САЩ и Япония обещаха да окажат сериозна помощ на филипинската брегова охрана с цел укрепване на нейния потенциал, беше обявено и за старта на тристранен морски диалог за подобряване на координацията между страните. През 2024 трите държави за първи път ще осъществят съвместно патрулиране в Индо-Тихоокеанския регион, както и тристранни военноморски учения, целящи "подобряване на координацията и гарантиране на морската сигурност". В тази връзка, президентът Байдън изрази готовността на САЩ да укрепват връзките с Филипините и Япония в сферата на сигурността, потвърждавайки, че американските гаранции за защитата на тези две страни си остават "железни".

Новият тристранен алианс

Всъщност, новият алианс започна да придобива по-ясни очертания още след миналогодишните преговори между съветниците по национална сигурност на лидерите на трите държави в Токио, но сега беше затвърден и на най-високо ниво. Междувременно военните вече започнаха да разширяват тристранното взаимодействие в ЮКМ, включително привличайки в него и други държави. В началото на април например, Австралия, САЩ, Филипините и Япония проведоха съвместни учения в региона, а преди това САЩ, Филипините и Япония осъществиха учения с цел координиране действията на силите на бреговата охрана. Освен това, през 2023, американскихе военни получиха достъп до още четири бази на Филипините, срещу което се ангажираха да съдействат на местните въоръжени сили да постигнат пълна оперативна съвместимост с тези на САЩ.

Това е поредният формат в мрежата от алианси, в които Вашингтон активно въвлича съюзниците си от АТР. В медиите все по-често се коментира, че американците възнамеряват още през следващите месеци да разширят военния квазиалианс AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ), като включат в неговия военно-технологичен компонент редица държави, като Канада, Нова Зеландия, Южна Корея и Япония. Ще припомня че от доста време насам в АТР функционират и такива структури като Quad (диалогът за сигурност между Австралия, Индия, САЩ и Япония) и разузнавателният алианс "Пет очи", включваш Австралия, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и САЩ. Впрочем, НАТО също постепенно се сдобива и с "азиатско измерение".

Разбира се, в Пекин нямат никакви илюзии относно общата антикитайска основа на тези създавани и развиващи се с решаващата подкрепа на САЩ структури. Както посочва в тази връзка говорителят на китайското Министерство на отбраната У Цян, "американската намеса е най-големият фактор за нестабилност в Южнокитайско море".

Освен че се споразумяха за укрепване на сътрудничеството в сферата на морската сигурност, САЩ, Япония и Филипините разширяват и сферата на тристранното си сътрудничество, която вече включва икономически проекти, свързани с инфраструктурата, веригите на доставки и енергетиката на Филипините. Най-важният измежду тези проекти касае американската и японска подкрепа за развитието на икономическия коридор в най-гъстонаселения остров от Филипинския архипелат - Лусон. Очакванията са, че той ще подобри свързаността между Субик Бей, Кларк, Манила и Батангас чрез реализацията на "високоефективни инфраструктурни проекти", включително модернизация на пристанищата и железопътната мрежа. Освен това Вашингтон и Токио ще подкрепят достъпа на Филипините до челните технологии, например свързаните с полупроводниците и системите за телекомуникация, както и прехода към невъглеродна енергетика, предлагайки за целта различни учебни програми, както и експертиза в сферата на ядрената енергетика.

Американско-японската ос

Ден преди началото на тристранната среща във Вашингтон, президентът на САЩ Байдън и японският премиер Кишида обявиха плановета си за преструктуриране на американското военно присъствие в Япония. Както посочват от Reuters, по време на последното посещение на Кишида в страната, Токио и Ващингтон са подписали почти 70 различни споразумения за сътрудничество в сферата на отбраната. Според самия Байдън: "това е най-значителното обновяване на нашия алианс от момента на създаването му".

В частност, двете страни се споразумяха, че американските военни ще създадат с японските си колеги съвместна командна структура, която да гарантира "безпрепятствените и ефективни" колективни действия, особено в кризисни ситуации, т.е. най-вече при евентуална инвазия на Китай в Тайван.

Както заяви в тази връзка представител на американска администрация: "за първи път ще променим структурата на нашите войски в Япония", което ше осигури "реална възможност за интеграция" на въоръжените сили на двете страни. Според негов колега, "уточняването на детайлите" на това преструктуриране ще отнеме няколко месеца, като това ше бъде "най-голямата промяна" в съюзническите отношения между САЩ и Япония за последните 60 години и ще е техният отговор на "предизвикателствата на ХХІ век".

Освен това, в резултат от срещата между Байдън и Кишида беше решено да бъде създаден американско-японски "военно-промишлен съвет", което ше позволи на двете страни да произвеждат съвместно различни видове въоръжение. Във Вашингтон разчитат, че привличането на японския потенциал в тази сфера ще даде на САЩ възможност да разширят военното производство с цел реализация на "стратегическите им ангажименти".

Паралелно с това Байдън и Кишида обявиха и, че е постигнато "важно споразумение по въпроса за изследването на Луната", в чиито рамки Японската агенция за авиокосмически изследвания ще действа като пълноценен партньор на Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ (NASA), и бяха озвучени редица съвместни инициатива в сферата на изкуствения интелект. Впрочем, в съвместното си заявление, двамата подчертаха и готовността на страните си да продължат да налагат сурови санкции на Русия и да продължат всячески да подкрепят Украйна.

Възможното разширяване на AUKUS и обликът на обновения алианс

Междувременно, през април 2024 министерствата на отбраната на САЩ, Австралия и Великобритания обявиха, че възнамеряват да разгледат кандидатурите на Нова Зеландия, Южна Корея и Япония за присъединяване към AUKUS. Дискусията за евентуалното разширяване на алианса върви доста отдавна, но получи допълителен тласък с преминаването на AUKUS към втората фаза в развитието му - т.нар. "Втори стълб", в който акцентът е поставен върху съвместната разработка на водещи военни технологии.

И така, какви са перспективите за разширяването на алианса?

Както е известно, AUKUS първоначално бе замислен като проект, ориентиран най-вече към Австралия. Неговият т.нар. "Първи стълб" предвижда разполагането, на ротационна основа, на американски ядрени подводници Virginia и британски Astute в австралийски военно морски бази, обмен на опит и обучение на личния състав на ВМС на Австралия, изграждане на ядрени подводници Virginia за австралийския флот, а в дългосрочна перспектива и създаване на нови ядрени подводници, условно обозначавани като SSN- AUKUS. Акцентът върху ядрените подводници, като цяло, се вписва в руслото на общия геополитически вектор на САЩ за конструирането на Индо-Тихоокеанския регион (ИТР) и укрепване на американските позиции в него. И тъй като именно Австралия заема централно положение в ИТР, свързвайки пространствата на Тихия и Индийския океан, тя следва да усили своята стратегическа роля като ключов съюзник на САЩ.

Разбира се, сътрудничеството между участниците в алианса съвсем не се изчерпва с инициативата за изграждане на ядрени подводници. Наред с тази конкретна задача, AUKUS формулира и по-широк дневен ред, в рамките на т.нар. "Втори стълб", предвиждащ широко сътрудничество в такива сфери, като киберсигурността, квантовите технологии, свръхзвуковото и анти-свръхзвуково въоръжение, съвременните средства за радиолокационна борба, иновациите и обмена на данни. В момента, общият смисъл са усилията в рамките на "Втория стълб" се свежда до синхронизирането на технологичните процеси и правните системи на страните членки на алианса с цел по-нататъшното организиране на прякото им сътрудничестгво и реализацията на проектите в споменатите области. В общото заявление на министрите на отбраната на страните участнички в AUKUS от 8 април 2024 като важни направления на сътрудничеството се посочват също хармонизирането на политиката и законодателството, регулиращо процесите на разработка и производство на отбранителна продукция, опростяване на експортния контрол и създаване на безлицензионна система за търговия с въоръжения, укрепване на връзките между предприятията от военната индустрия на трите държави, както и привличане на нови партньори в реализацията на различни проекти в рамките на "Втория стълб".

По този начин САЩ възнамеряват да разширят AUKUS, трансформирайки го от фокусиран предимно върху Австралия проект, в стабилен алианс с многопластова роля в региона. Това ще стане, включително, и чрез присъединяването на нови членове, които вече поддържат стабилни военно-политически връзки с Вашингтон.

Кои са кандидатите на нови членове на AUKUS

Най-реалистичният вариант за разширяването на AUKUS е свързан с присъединяването на Южна Корея и Япония. САЩ от дълги години насам се опитват да формират стратегически триъгълник Вашингтон-Сеул-Токио, акцентирайки върху военно-политическото сътрудничество в неговите рамки. Днес този стремеж постепенно започва да се реализира: отношенията между Сеул и Токио са достигнали безпрецедентно високо равнище, въоръжените сили на трите страни провеждат мащабни военни учения, а по време на тристраннната среща помежду им в Кемп Дейвид през август 2023, беше анонсирана впечатляваща програма за сътрудничество в сферата на сигурността, което следва да започне да се осъществява "на качествено по-високо ниво". Въпреки това, устойчивото и дългосрочно укрепване на отношенията между Южна Корея и Япония тепърва предстои да бъде постигнато. Ето защо, САЩ разглеждат като възможна алтернатива за развитие на въпросния триъгълник включването на Сеул и Токио във вече съществуваща многостранна структура за сигурност AUKUS. Освен общата им проамериканска ориентация, военната индустрия и въоръжението на армиите на двете страни съответстват напълно на американските стандарти, което е важно в контекста на общата задача на AUKUS за конвергенция на военните технологии и военно-промишлените системи на страните участници.

В тази връзка, основното внимание на САЩ е насочено към Япония. Вашингтон подкрепя политиката за укрепване на японския военен потенциал, очертана в обновените стратегически документи на страната през 2022 и, в частност, ревизията на Трите принципа за трансфер на военно оборудване и технологии, улесняваща износа на въоръжения и разширяваща диапазона на необходимите условия за това. Последното е особено важно за САЩ, които още от времената на студената война се стремят да защитят лидерските си позиции в сферата на челните военни технологии. Днес обаче, точно обратното, Вашингтон е заинтересован от това, технологично напредналите държави да допринесат за защитата на американските интереси в сферата на сигурноста, като именно за тази цел беше лансирана и идеята за създаване на безлицензионна екосистема за търговия с въоръжения в рамките на AUKUS. Смекчавайки или премахвайки вътрешните си политически ограничения, Япония може не само да позволи на САЩ да извлекат сериозна полза от доставките на японска военна продукция и обмена на технологии, но и да си осигури достъп до нови оръжейни пазари.

Малко по-различна е ситуацията с опростяването на режима на търговия с оръжие по отношение на Южна Корея. Сеул вече е утвърден износител на въоръжения, разполагащ със сериозни позиции на различни пазари в много региони на света. Впрочем, Австралия също е сред тези пазари, като между двете страни има множество споразумения за доставка на различни въоръжения, а южнокорейската компания Hanwha Defense осъществява мащабен проект за изграждането на нов завод в австралийскиия град Джелонг, където ще се произвеждат 155-милиметрови самоходни артилерийски установки  (САУ) К9. Тоест, присъединяването към безлицензионната екосистема на AUKUS може да се окаже рискована стъпка за Сеул, тъй като корейците могат да загубят част от вече извоюваните позиции, отстъпвайки в конкуренцията с другите членове на алианса. Впрочем, в момента се очертава подобен проблем и в двустранния алианс между САЩ и Южна Корея: двете страни преговарят за подписване на Споразумение за взаимни военни доставки, което трябва да премахме преградите в оръжейната търговия между тях. Сеул обаче не бърза да вземе решение по въпроса, настоявайки за щателен анализ и уточняване на условията на споразумението, така че то да не постави в уязвима позиция южнокорейския военнопромишлен комплекс.

По същия начин, в случая с AUKUS всичко ще зависи от конкретния модел на търговия с военна продукция. Ако членовете на алианса, включително потенциалните кандидати, успеят да се споразумеят за приемливи за всички условия и си поделят пазара (като Южна Корея например, би могла да защити своите доставки на САУ К9 в рамките на сухопътния компонент на "Втория стълб", докато САЩ и Япония могат да се ангажират със създаването на свръхзвукови ракети и т.н.), подобна структури би имала смисъл. При всички случаи обаче, съгласуването ще изисква продължително време - според представители на AUKUS, включването на нови членове в алианса ще изисква "няколко месеца предварителни консултации".

И така, през следващите години, активността на AUKUS ще се концентрира предимно върху синхронизирането на правните бази и технологичните стандарти на страните участнички в алианса. Очакванията са, че разрешаването на правните въпроси и преодоляването на сегашния американски режим за търговия с въоръжения ITAR (International Traffic in Arms Regulations), касаещ осъществяването на оръжейните сделки, който принуждява партньорите на САЩ да изразходват прекалено много средства, ще бъде постигнато в рамките на бъдещата безлицензионна екосистема на AUKUS, само че едно толкова амбициозна задача със сигурност ще изисква продължителен процес на съгласуване.

Впрочем, на практика, всички направления на сътрудничеството, анонсирани в рамките на "Втория стълб", изискват и технологична конвергенция. Отличен пример в това отношение са технологиите на изкуствения интелект (ИИ), на чието използване във военната техника (дронове, системи за управление на бойните машини, системи за проследяване изстрелването на свръхзвукови ракети и т.н.) залагат САЩ и партньорите им. Предвид непрозрачния характер на различните модели на ИИ, приложими в работата на съответните технологии, са необходими общи критерии и стандарти за разработването, тестването и оценката за работата на системите, без които прогнозирането и разбирането на поведението на системите с изкуствен интелект ще бъде максимално затруднено. Всичко това ще изисква огромна предварителна работа, преди съюзниците да могат да преминат към практическата реализация на съвместните си проекти.

В крайна сметка "Вторият стълб" включва голям брой функционални проекти във високотехнологичните сфери, които са обединени по-скоро от идеологически, а не толкова от военно-стратегически цели. Перспективата за разширяването на AUKUS изглежда доста вероятна, като това може да стане с присъединяването към алианса на нови участници, измежду държавите с развита военна индустрия и високотехнологичен сектор. Ако се присъединят към AUKUS, такива играчи, като Южна Корея и Япония, ще могат да допринесат за реализацията на редица конкретни проекти в сферите на създаването на технологии и средства на изкуствения интелект, радиоелектронната борба, свръхзвуковите въоръжения и т.н. В същото време обаче, ценността и стратегическото значение на подобен алианс, представляващ своеобразна палитра от отделни проекти без ясни ангажименти и ясна институционална структура, няма да е особено голяма. Поне, докато съюзниците не успеят да превърнат AUKUS в пространство с единни технологични стандарти и общ правен режим. Именно върху решаването на тази, идеологическа по своята същност, задача вероятно ще се концентрират и усилията на "обновения" АUKUS.

Ескалиращото напрежение в Южнокитайско море

От началото на ХХІ век напрежението в света постоянно нараства. След кулминацията си по време на Студената война, противопоставянето между великите държави достигна нов връх. На този фон съперничеството между Китай и САЩ с основание се смята за един от най-значимите и опасни проблеми на съвременната епоха. Предвид значението на морската търговия, Южнокитайско море и държавите от Югоизточна Азия се превърнаха в стратегически център на съперничеството между двете глобални свръхдържави. В момента светът отново се оказва разделен на два ключови блока: Западен и Източен. И двете страни се стремят да разширят влиянието си върху различни по-малки държави, а 2024 започна с ескалация на напрежението помежду им. При това, ситуацията бързо се изостря и, ако не бъде ефективно регулирана, може да прерасне в ужасна катастрофа. Южнокитайско море е в центъра на вниманието на големите глобални играчи както заради стратегическото си географско положение, така и заради съществуващите в региона геополитически проблеми.

Конфликтите в Южнокитайско море имат вековна история, а в момента Китай, Тайван, Виетнам, Филипините и Бруней си оспорват суверенитета над различни острови там. Всички те имат исторически претенции спрямо тях, които се подхранват от противоречащи си исторически интерпретации и тактически предимства. И петте държави предявават припокриващи се, а понякога и разминаващи се, претенции по отношение на островите, което обяснява защо конфликтите продължават да тлеят в течение на десетилетия. Бързият възход на Китай обаче, допълнително усили напрежението в региона. На свой ред, САЩ използват регионалното съперничество, заставайки зад регионалните съперници на Пекин. От своя страна, Китай също усилва влиянието си региона, демонстрирайки все по-решителни и дори агресивни претенции за спорните територии.

Освен бързият възход на Китай, ключова причина за нарастващия американски интерес към региона са неговите ресурси. Южнокитайско море притежава огромен икономически потенциал, тъй като там се осъществява 12% от световния улов на риба. Освен това в региона има значително запаси на газ и петрол, оценявани, съответно, на 190 трлн. куб. фута и 11 млрд. барела. Всяка година през Южнокитайско море преминават стоки на обща стойност над 3 трилиона долара. Този икономически потенциал го прави един от най-ценните региони на планетата. Участието на САЩ в регионалното съперничество допълнително задълбочава ситуацията в него. Междувременно, и Вашингтон, и Пекин увеличават военноморското си присъствие в региона.

Паралелно с това двете страни повишават дипломатическия си натиск върху държавите от региона. Китай активно се стреми да ограничи американското влияние в тях и, както изглежда, действа успашно в тази посока. Според публикувано наскоро проучвяне на Института "Юсуф Исхак" (ISEAS), по-голямата част от населението на региона предпочита Китай пред САЩ, като само през последната година популярността на Китай е нараснала с 11%. В същото време обаче, държавите, които имат териториални спорове с Пекин, не крият враждебното си отношение към него и застават на страната на САЩ. Преди време китайците публикуваха нова териториална карта с цел да заявят пред останалите за островите, които смятат за свои. Част от тях обаче и особено Япония и Филипините оспорват тези претенции и смятат картата за "абсолютно несъответстваща на действителността".

Ще припомня, че напрежението между Филипините и Китай значително нарасна през последните години, което повиши вероятността за избухване на открит конфликт между тях. Естествено, САЩ използват тази ситуация в свой интерес. Както вече споменах, на тристранната среща в Белия дом през април 2024 американският президент Байдън потвърди, че Вашингтон стои твърдо зад Япония и Филипините. В тази връзка той акцентира върху необходимостта да бъде гарантирана сигурността на Филипините, напомняйки за 70-годишното споразумение за взаимна отбрана между двете страни. Заявлението беше направено непосредствено след сблъсък между филипинската брегова охрана и кораб на китайското т.нар. "морско опълчение" в спорния регион. Макар че подобни сблъсъци не са нещо необичайно, Вашингтон използва този за да осъществи първата тристранна среща между САЩ, Филипините и Япония и за да демонстрира подкрепата си за държавите от региона в противопоставянето им с Китай. Байдън дори обяви за изграждането на нов икономически коридор на Филипините в рамките на партньорството на Г-7 за глобална инвестиции в инфраструктурни проекти. Всички тези стъпки са мотивирани именно от изострящата се конкуренция между Вашингтон и Пекин и нарастващото китайско влияние в региона. САЩ в никакъв случай не биха искали да загубят позициите си в региона, особено на фона на нарастващите критики във връзка с политиката на сегашната администрация по отношение на войните в Украйна и в Сектора Газа.

На фона на нарастващата популярност на Китай в Югоизточна Азия, САЩ активно си взаимодействат с част от държавите от региона, за да гарантират сигурността на съюзниците си в него. Миналогодишното посещение на Байдън във Виетнам, който е сред най-перспективните пазари в света, също бе част от тази кампания. С течение на годините партньорството между САЩ и Виетнам се разшири, а през 2023 двете страни подписаха и споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство. Това не само задълбочи тяхното икономическо и военно сътрудничество, но бе насочено и против нарастващото китайско влияние в региона. Макар че Китай продължава да е най-големия търговски партньор на Виетнам и двете държави подготват създаването на т.нар. "Китайско-виетнамска съвместна общност с общо бъдеще", тази стъпка буквално вбеси Пекин. Сделката между САЩ и Виетнам представлява сериозно дипломатическо предизвикателство за Китай, на който ще се наложи да възобнови усилията си за запазване на Виетнам като близък партньор и в бъдеще. Впрочем, победата на проамериканския кандидат на президентските избори в Тайван Лай Чинг-те през януари 2024, също бе горчиво хапче за Китай, който моментално усили антитайванската си реторика.

Като цяло, предизвикателствата пред Китай в Южнокитайско море нарастват. Пекин рискува да се сблъска с редица както дипломатически, така и икономически проблеми, в резултат от активното взаимодействие на САЩ с редица държави от региона за сдържането на Китай. От друга страна обаче, съперничеството между двете световни сили дава възможност на редица азиатски държави да се сдобият с важни стратегически и икономически инструменти за влияние, благодарение на ролята си на балансьор. Нарастващата популярност на Китай в региона показва, че активните усилия на САЩ засега не носят очакваните от тях резултати. В същото време, Китай вероятно ще продължи да следва предпазлива външна политика по отношение на останалите държави от региона за да избегне възможността те да се окажат в американската орбита на влияние. При всички случаи, ескалиращото напрежение в зоната на Южнокитайско и Източнокитайско морета показва, че в бъдеще регионът може да се превърне в епицентър на глобален конфликт. И, за да не се случи това е необходима изключелно умела дипломация от китайска страна.

Ядрените измерения на американската стратегия в Източна Азия

Двойнственият подход на Вашингтон към глобалната стратегическа стабилност доби ясни очертания още по време на подписването на Договора Нов СТАРТ през 2010. Въпреки притесненията на руската страна, в него не бяха наложени ограничения за развитието на американската система за противоракетна отбрана (ПРО), макар че според чл.14 на договора и заявлението на тогаващния руски президент Медведев, евентуално разширяване на възможностите на ПРО на САЩ е сред „изключителните обстоятелства, застрашаващи върховните интереси на Руската Федерация и са основание за излизането и от Договора”.

Ще припомня, че още през 2011 руското правителство предупреди американските си партньори, че разширяването на системата за ПРО без участието на Русия е недопустимо и, че всяка едностранна активност в тази сфера ще се възприема от Москва като враждебна и ще доведе до излизането и от Договора. Както е известно, през февруани 2023 Русия се изтегли от Договора за стратегическите настъпателни въоръжения (СТАРТ), аргументирайки се с ангажирането на държавите от НАТО с украинския конфликт и ударите по руски военни и граждански обекти. Срокът на действие на довора изтича през февруари 2026, но в момента съдбата на процеса на съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения е абсолютна неясна предвид напълно противоположните визии на Москва и Вашингтон относно глобалната стабилност. Интересно е, че през апрел 2024 Държавният департамент на САЩ изрази готовност да отмени контрамерките и да започне изцяло да прилага договора СТАРТ, ако "и Русия започне да спазва ангажиментите си”. Което нямаше особен смисъл на фона на замразяването на действието на договора от страна на руснаците и твърдата позиция на администрацията на Байдън относно Украйна.

Опасен капан

Както е известно, Договорът за ограничаване на системите за ПРО от 1972 утвърждаваше практическото признаване, от Москва и Вашингтон, на основните положения на концепцията за гарантираното взаимно унищожаване (Mutual Assured Destruction, MAD). Двете страни съзнаваха относителната незащитеност на своите територии от евентуална атака с цялата ядрена мощ на противника, което залегна и в основата на възприетия от тях рационален подход към взаимното сдържане. Някои експерти обаче смятат, че именно разполагането на отбранителни системи за защита на населението е изиграло дестабилизираща роля в геополитическите условия на студената война. В същото време Съветите трудно могат да бъдат обвинявани в съзнателно ескалация чрез разполагането на ешелонирана система за ПРО около Москва и т.нар. Централен промишлен район с единствената цел да си осигурят карт бланш за нанасяне на първи ядрен удар. Истината е, че създаването и бе в съответствие с допълнителния протокол към Договора от 1974.

Тук е мястото да припомня, че още през 1962 тогавашния секретар по отбраната на САЩ Робърт Макнамара лансира идеята за нанасяне на удар с конвенционални средства с цел унищожаване на противниковите средства за ядрено нападение и инфраструктурата за управлението им. Съветският съюз обаче не възприема тази концепция, продължавайки да настоява на правото си да нанесе съкрушителен ответен ядрен удар по агресора. Както посочва още в началото на 1960-те години американският политолог Ричард Фриклънд, САЩ се основават на резултатите от осъществените от тях експерименти на основата на военни игри с използването на електронно-изчислителни машини, според които САЩ биха спечелили войната със Съветите или поне биха постигнали максимално благоприятно за тях разрешаване на конфликта, ако се откажат от унищожаването на съветските градове.

Още по времето на президента Ричард Никсън (1969-1974) обаче, американските военни започват да разработват нова стратегия за реагиране, целяща постигане на превъзходство при размяната на удари с тактически ядрени оръжия. По-късно, при управлението на Роналд Рейгън, тези идеи се трансформират в концепцията за ограничената ядрена война. Както е известно, официално лансираната по времето на Рейгън "Стратегическа отбранителна инициатива" цели да ограничи способността на СССР да нанесе ответен удар срещу САЩ, включително чрез развитие и усъвършенстване на американските средства за ПРО.

През 2000-те години, т.е. при управлението на Джордж Буш-младши, надделя идеята да бъдат премахнати пречките пред създаването на ефективна глобална система за сигурност на САЩ, т.е. Вашинггон реши да се възползва от възникналия след края на студената война "еднополюсен момент" за да укрепи глобалната си хегемония.

Според някои експерти, придържащи се към идеята за "взаимно гарантирана защита" (Mutual Assured Protection), ако САЩ и Русия запазят ядрения си потенциал, установен от действащите споразумения в сферата на стретегическите въоръжения, това все още би гарантирало стабилността, дори ако някоя от страните разположи система за ПРО, способна да прихване до 10% от изстреляните от противника ракети.

Проблемът обаче е в детайлите - при пълното разпадане на режима, установен с договора СТАРТ, пред Вашингтон и Москва вече няма да има никакви формални ограничения срещу увеличаването на броя на носителите и ядрените бойни глави. При подобно развитие американците много бързо ще могат да разположат съхраняваните в складовете заряди на междуконтиненталните балистични ракети, стратегическите бомбардировачи и балистичните ракети на техните ядрени подводници. В тази връзка експертите посочват, че само за 24 часа ядрените сили на САЩ могат да получат 73 носителя и 466 заряда, а в рамките на 30 дни - 121 носитела и 1139 заряда. От ключово значение в случая са и американските планове за разполагане на тактическо ядрено оръжие, включително ракети със среден обсег, което допълнително ше увеличи ударния им потенциал. В този контекст, развитието на американските системи за ПРО се оказва пряка заплаха за целия свят.

Доколко обосновани са глобалните планове на САЩ

През 2002 беше приета "Националната политика на САЩ в сферата на противоракетната отбрана”, предвиждаща създаването на ешалонирана структура на ПРО с наземно, морско и въздушно базиране в глобален мащаб. Ключово внимание в нея се отделя на предното базиране на средства за прехващане на балистичните ракети на потенциалните противници по най-опасните направления - в Източна Европа и Източна Азия. При това инициативите на Вашингтон в сферата на противоракетната отбрана следва да се разглеждат само като етап от реализацията на концепцията за нанасяне на бърз глобален удари (Prompt Global Strike), залагаща на паралелното развитие на конвенционалните свръхточни оръжейни системи, ядрените сили за сдържане и противоракетната отбрана. Ограничаването на възможния ущърб с помощта на системите за ПРО има смисъл най-вече в рамките на задачата за унищожаване на средствата за ядрено нападение на вероятните противници чрез нанасяне на изпреварващ удар по тях.

Първоначално обявената от Вашингтон, като оправдание за собствените му грандиозни планове, заплаха от ракетно-ядрено нападение от страна на недържавни играчи или държави-парии, не изглеждаше особено достоверна. В същото време, следва да имаме предвид, че от началото на 2000-те години насам, нивото на развитие на ракетната техника и безпилотните апарати в такива държави, като Северна Корея и Иран, нарастна сериозно. САЩ, безспорно, отчитат този факт и в собственото си военно строителство. Що се касае до използването на балистични ракети от недържавни играчи обаче, дори имайки предвид опита от Близкия Изток (като този с йеменските "хути" например), Вашингтон съзнателно преувеличаваше степента на подобна заплаха. За защитата на американската инфраструктура в зоната на Персийския залив например, е напълно достатъчно осигуряването на ракетно покритие на въпросните обекти, както и на част потенциалната зона на бойни действия.

В Обзорния доклад за противоракетната отбрана от 2010 беше очертан курс към максимална глобализация на американската активност чрез ангажирането на нови държави с цел създаване на регионални и локални компоненти в потенциалните зони на военни действия и в районите, представляващи стратегически интереси за САЩ, както и за намаляване на собствените разходи. В документа се залага на адаптивния подход към усъвършенстване на потенциала на ПРО на основата на неговите стационарен наземен, морски и мобилен наземен компоненти. Още през 2012, в изказванията си, редица американски политици акцентираха върху необходимостта Пентагонът да създаде в АТР мащабна регионална инфраструктура на противоракетната отбрана с цел да бъдат задоволени "уникалните потребности" на САЩ от ядрено сдържане. При това, следва да имаме предвид, че нито една държава от Източна Азия, открито или завоалирано, не е демонстрирала намерения да атакува непровокирано американските бази, да не говорим пък за територията на Съединените щати. Разбира се, тук следва да си припомним, отправяните отвреме навреме заявления на Пхенян за "нанасяне на съкрушителен удар по столицата на противника", но не бива да забраваме, че повод за тях беше курсът на САЩ и Южна Корея към военна конфронтация със Северна Кория.

В тази връзка ще припомня, че американската Агенция за противоракетната отбрана поиска през 2024 бюджет от 28,9 млрд. долара, от които 9,2 млрд. са предназначени за закупуване на нови системи за въоръжение. Според Иследователската служба на Конгреса на САЩ, сред основните опасности з а националната сигурност се посочват програмите за създаване на балистични ракети на Северна Корея и Иран, способността на китайските ракети със среден обсег да поразяват американските бази и военни кораби в Източна Азия и голямата концентрация на средства за поразяване в района на Тайванския пролив, както и предполагаемото разполагане, от страна на Русия, на ракетно оръжие със среден обсег (от 3,5 до 5,5 хил. км). Според някои американски експерти обаче, финансирането на Агенцията следва значително да бъде увеличено, а също да бъде разширен списъкът с мерките за повишаване на защитата на стратегические ядрени сили на САЩ.

Мястото на Източна Азия в американската глобална система за ПРО

Архитектурата на глобалната система за ПРО на САЩ постепенно се изгражда около редица възлови компоненти, някои от които обхващат Източна Азия. Както е известно, системата за предупреждаване за ракетно нападение, се основава на мрежи от радиолокационни станции (РЛС) и спътникова групировка. В рамките на тихоокеанското пространство, в частност, стационарни РЛС са разположени в Калифорния и на Алеутските острови, а мобилните редари - на плаващи платформи в зоната около Маршаловите острови и Япония.

От 2004 насам, в рамките на програмата Ground-based Midcourse Defense, САЩ са разположили 44 противоракетни прихващащи системи GBI (ground-based interceptor) във военновъздушните бази Форт Грили (Аляска) и Ванденберг (Калифорния). При това, в рамките на цикъла от 18 изпитания, осъществени в периода от 1999 до 2018 (т.е. първото беше проведено още преди САЩ да излязат от Договора за ограничаване на системите за ПРО), осем се провалиха. Ще припомня, че тези ракети, създадени на основата на междуконтиненталната балистична ракета "Минитмен", могат да развиват скорост над 8 км/сек и да прихващат цели на разстояние до 40000 км и височина 2000 км. Показателно е, че през 2024 компанията "Локхийд Мартин" получи от Пентагона поръчка на стойност 17 млрд. долара за създаване на следващо поколение стратегически прихващачи (Next Generation Interceptor) до 2028.

В периода 1995-2018 са осъществени над двайсет изпитания на противоракетния комплекс THAAD (Terminal high altitude area defense). Тези прихващащи ракети са способни да нанасят кинетични удари на разстояние до 200 км и височина до 150 км. Американските въоръжени сили разполатат със седем батареи, две от които вече са разположени на остров Гуам и в Южна Корея. Тъй като става дума за мобилен комплекс, той бързо може да бъде прехвърлен по въздуха от континенталната част към застрашената зона. Точковата противоракетна отбрана пък разчита на комплексите Patriot PAC-3, които освен въздушни цели, могат да поразяват и балистични ракети на височина 20 км в обсег около 50 км, т.е. непосредствено над защитавания обект.

Максимална плътност на противоракетната отбрана обаче,  може да бъде постигната с помощта на корабните мултифункционални бойни информационно-управляващи системи Aegis. Характеристиките на последните модификации на прихващачите SM-3 Block IIa позволяват на тази система да унищожава различни класове и типове ракети и спътници на ниска орбита на разстояние над 2000 км и височина над 250 км. Показателен в това отношение е фактът, че в рамките на осъществените от 1999 до 2018 49 изпитания на тези системи, 40 са били успешни. Планира се до края на 2025 броят на разрушителите и крайцерите снабдени с противоракетни системи да нарасне до 56. По данни на американския Военноморски институт (USNI), в момента общият брой на различните версии прихващащи ракети SM-3, способни да унищожават цели в космоса, е 265, а този на SM-6, предназначени за унищожаване на цели в атмосферата на разстояние до 370 км е над хиляда. Само в състава на Седми американски флот, базиращ се най-вече в Япония, има девет кораба, способни да изпълняват задачи, свързани с ПРО.

Напълно съвместима с американските стандарти е системата за ПРО, която Япония изгражда през последните двайсет години. В състава на японските Морски сили за самоотбрана вече има шест разрушителя с управляеми ракетни системи SM-3, както и над 24 батареи Patriot-3.
Показателно е, че японците многократно разполагаха ракетни комплекси Patriot (PAC-3) на отдалечените острови в префектура Окинава в отговор на севернокорейските ракетни изпитания. Токио не изключва и закупуването на комплекси THAAD, но все още не е взел окончателно решение, още повече че при нужда американците биха могли да разположат собствена батарея на Окинава. Ще припомня, че през 2020 Япония се отказа от изграждането на своя територия на сухопътен комплекс Aegis (Aegis Ashore), като онези, разположени в Полша и Румъния.

На свой ред, Южна Корея разполага с три разрушителя със системи Aegis, снабдени с прихващачи (предимно SM-6). Освен това Сеул изгражда ешалонирана мрежа KAMD (Korean Air and Missile Defense), в чиято основа са ракетите Patriot, използвайки израелския опит при създаването на т.нар. "Железен купол". Според някои експерти обаче, американската батарея THAAD не би могла да реагира при изстрелване на балистична ракета от Северна Корея, тъй като е разположена твърде близо, а за да могат да осъществят сигурно прихващане на севернокорейските ракети, корабите на Южна Корея ще трябва да бъдат изпратени чак в района на Окинава. Което навежда на мисълта, че южнокорейският ракетен потенциал на практика се оказва по-полезен за зашитата на американските военни обекти в ИТР, както и на територията на самите САЩ. Впрочем, принос за американската ПРО има и Австралия, чиито три разрушитела тип Hobart разполагат с прихващащи ракети SM-6, инфрачервена система за спътниково разузнаване SBIRS и радарна мрежа JORN.

Естествено, цялата тази активност нямаше как да не провокира негативната реакция на Русия и Китай. Ще припомня, че още преди 17 години руският външен министър Лавров предупреди, че интензивното разполагане на системи за ПРО в АТР ще наруши баланса на силите в региона. В тази връзка, през 2018 той отново призова Токио да обсъди с Москва американските планове за създаване на глобална ПРО. Но тъй като нито САЩ, нито регионалните им съюзници обръщат внимание на притесненията на Москва и Пекин, можем да очакваме, че двете страни ще се ориентират към увеличаване на собствения се потенциал за защита от ракетно нападение, като сред доказателствата за това е разширяващото се сътрудничество с цел създаване на единна руско-китайска система за предупреждение за ракетно нападение.

*Българско геополитическо дружество