Българските турци и тъй нареченият "Турски свят"

Това съобщи за медиите председателят на  „Бултюрк” Рафет Улутюрк. Сдружението е базирано в Истанбул и работи в тясно сътрудничество с изселнически организации на жители на мегаполиса от т.нар."Турски свят".

Карта на "Тюрсксия свят", издадена от Министерството на образованието в Анкара

Според Рафет Улутюрк, историческият за турците град Ахлат е станал свидетел на изключително важно събитие за турската история. Ахлат е градът, където турците селджуци стъпват за първи път в Анадола в похода си на запад. Именно там, се състоя и премиерата на документалният филм „Легендата за Кърджа Али“, като освен президента Ердоган на нея присъства и лидерът на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели. Лентата е заснета от организацията „Бултюрк” и е финансирана от турското Министерство на вътрешните работи. Президентът Ердоган и Девлет Бахчели имаха възможността да се запознаят с легендата за Кърджа Али, който според филма е роден в град Бухара, Узбекистан. Целта е да се популяризира идеята за Турския свят,чрез представянето на пътя на турците от Азия към Европа.

Лентата е в съзвучие с политиката на управляващите в Турция за консолидация на т.нар.Турски свят като приемник на "Великия Туран". Идеята за обединение на тюркските държави се лансира официално през 1976 от националистите в югоизточната ни съседка. Тя е продукт на провежданата по онова време от САЩ политика за създаване на „Зелен пояс” - т.е. на ислямски кордон около съветските цеантралноазиатски републики, насочен срещу Москва.

Премиерата на филма в Кърджали беше проведена в конферентната зала на хотел „Ида” на 23 септември 2023, пред едва двадесетина души. Единствените официални гости бяха районният мюфтия Басри Емин ефенди и секретарят на Народно читалише ”Юмер Лютфи” Мюзеки Ахмед. Очакванията за голям зрителски интерес не се сбъднаха.

По време на премиерата Рафет Улутюрк говори за дългия път, изминат от митичния Кърджа Али баба от азиатския град Бухара до Кърджали, като герой на газавата - свещената война за вярата.

Прожекцията на филма предизвика медиен скандал заради претенциите на авторите да преиначат историята на Кърджали, датираща от 8000 години, както и да приобщят българските турци към т.нар.Турски свят. Тази им идея пролича и при представянето на филма в Истанбул пред членове на изселнически организации от централноазиатските републики на бившия Съветски съюз.

Понятието "български турци"

Кои са българските турци и, защо те са толкова важни за Анкара? У нас понятието „български турци“ е продукт на изследванията от времето на социализма и е заимствано от един от идеолозите на тогавашната политика на комунистическия режим в България по "националния въпрос" - Шукри Тахиров, познат днес като проф. Орлин Загоров. Нито в българските конституции, нито в международните договори, Третата българска държава е признавала за наличието на български турци или турско малцинство.Според договора за приятелство, сключен с Турция през 1925, известен като Ангорски договор, в страната ни е признато наличие на мюсюлмански малцинства.

През 1978 Шукри Тахиров пише: ”Общото, което в крайна сметка определя тяхната същност, се състои в това, че българските турци представляват определена историческа даденост, която се е появила в резултат на сложни социални и етнически процеси и се е развила през вековете при българските условия, поради което те винаги са се чувствали неразделна част от българския народ.”⁽¹⁾

Многобройни исторически изследвания у нас оборват абсолютизирането на т.нар. колонизационна теория, лансирана от официалната турска историография, според която българските турци са потомци на заселени тюркски колонисти⁽²⁾. Бяха приведени убедителни доказателства за наличието на мащабни процеси на ислямизация и асимилация на българското население.⁽³⁾ Те обясняваха това, което колонизационната теория не можеше да обясни. Ако я приемем безкритично, излиза, че за да доминира колонизацията, при османското нашествия в българските земи е извършен или геноцид над българите, или етническо прочистване. Нито едната, нито другата теза са приемливи за официалната турска историческа книжнина. Днес в България се приема, че т.нар.”български турци” са потомци както на тюркски колонисти, така и на местни ислямизирани българи, които през вековете на османското иго са се вплели в хомогенна общност.

Всъщност, понятието „български турци” е въведено за първи път в Турция и визира преселниците от България⁽⁴⁾. Според Шукри Тахиров: ”Българските турци се различават от останалите тюркоезични маси както по език, нрави, обичаи, бит и традиция, по своята култура, психически облик и физически тип, така и по историческото си място…”. Междувременно в Турция са лансирани няколко понятия, целящи разграничаването на турци от тюрки, както и идентифицирането на преселниците от България. Използват се понятията „Türkiye türkleri” и „Türkiye türkçesi”, както и термините „ Bulgaristan türkleri” и „Bulgarıstan türkçesi”⁽⁵⁾.

Понятието „български турци” навлиза масово в Турция след мащабното изселване през 1980-те години, известно като ”Голямата екскурзия”. Над 300 000 български турци напускат България, огорчени от т.нар. „Възродителен процес“. Те се установяват в Турция и я приемат за втора Родина. В нея обаче те биват наричани „българи”, ”български турци” и дори „гяури” (т.е. "неверници")

В свое изследване, публикувано през 2006, българската етноложка Мила Маева разглежда самоидентификацията на нашите изселници в Турция. Според нея:„Особено важна е връзката на термините за етнична и религиозна принадлежност с определено пространство и територия. Използваните от преселниците названия “български турчин” и “български мюсюлманин” са маркер за идентификация с дадена локална етническа или религиозна група. Те са белег на осъзнаването на регионалните варианти на културата и религиозността, които предопределят самоопределението им и разграничаването им от останалите мигрантски общности от Балканите и Азия”.

Изследователката посочва още, че: „В определени ситуации,мигрантите се назовават “българи”: “Българин съм!”. Това става в присъствието на представители на други преселнически общности в Турция и обозначава страната, от която идват "гьочмените" (преселниците - б.а.). Тоест, “българин” отразява държавния произход на мигрантите. На второ място, особеностите в културата, обичаите и обредите, дори диалектът оправдават използването на това понятие от българските турци. Понякога то е повод за гордост, но често е израз на разочарование за отсъствие на определени качества: “Не сме търговци! Ние, българите, не сме такива!” . Общото впечатление е, че мигрантите осмислят “българското” като синоним на “европейското”. Чрез ендонима се описва не само културното самоопределение на преселниците, но и чувството за принадлежност към българската държава. Смисловите нюанси на названието “българин” много често търпят промяна според ситуацията и са в пряка зависимост от степента на интеграция на конкретната личност в новото турско общество”.⁽⁶⁾

Всичко това се отчита от представителите на турския политически елит. Показателен е фактът,че на отминалите местни избори в Турция политици използваха български език в кампанията си сред нашите изселници, живеещи компактно в Бурса.Това предизвика бурна реакция сред тези изселнически активисти, които ратуват за т.нар. Турски свят. Ето какво пише за сайта "Кърджали бг вести" Рафет Улутюрк:„Използването на предизборна агитация на гръцки и български език е ясен сигнал, че или представителят на Партията на справедливостта и развитието (управляващата партия, б.а.) в Бурса не разбира своите граждани или, че просто не ги познава достатъчно добре. Още по-лошото е, че Партията на справедливостта и развитието в Бурса не признава турците от България и Гърция като турци, а ги определя като българи и гърци. Освен това, мнозинството от по-младите избиратели, към които е насочено посланието, не говорят нито гръцки, нито български език. В Бурса, Партията на справедливостта и развитието, която управлява Турция от около 23 години, изглежда не е осведомена за тези подробности. Турците, които са се изселили от България и Гърция поради репресивните политики спрямо тях в тези две страни, са запазили своята идентичност през годините, и е трудно да се повярва, че областната партийна структура на Партията на справедливостта и развитието не е осведомена за тези факти”.

Отказът от понятието "български турци"

Под влияние на привържениците на принадлежността на нашите изселници към т.нар. Турски свят вече се проявява остра нетърпимост към използването на понятието „български турци”. В тази връзка ще припомня големия скандал с ръководството на най-голямата изселническа организация в Бурса - „Балгьоч”. Използването на израза „български турци“ от нейното ръководство провокира вълна от негативни коментари в социалнитемрежи, като скандалът се пренесе и в медиите в Бурса.

Гневът на изселническите активисти бе предизвикан от публикация на Дружеството за култура и солидарност на балканските преселници ”Балгьоч” по повод годишнина от смъртта на дисидента Нури ТургутАдалъ от Момчилград.

Желанието на националистически настроените наши изселници да се идентифицират с т.нар. Турски свят е очевидно.Те се опитват да пренесат тези нагласи сред българските турци и в нашата страна. Това отразява желанието им представителите на тази общност да получат статут на турско национално малцинство и да бъдат стожер на турските интереси в България.

Според журналиста и главен редактор на администрирания в Бурса сайт „Мисион” МюминТопчу, официална Анкара ще се опита до десет години да приобщи България към т.нар. Турски свят. Предпоставки за подобни усилия има - от една страна, това са демографските процеси в нашата страна,а от друга е тезата на официалната турска историография, че и самите българите са с тюркски произход.

В лансираната от президента Реджеп Тайип Ердоган нова държавна доктрина на Турция важно място се отделя на т.нар. Турски свят. Държавният глава на югоизточната ни съседка отбелязва: ”Векът на Туркция ще бъде Век на Турския свят!”.

Всъщност, идеята за Турския свят е съвременният прочит на пантюркизма, който е официална идеология на националистическите формации в Турция. Както е известно, пантюркизмът беше изключително силно оръжие в ръцете на официалната пропаганда на Анкара през годините на Студената война.

Самият турски презивент Реджеп Тайип Ердоган стана вдъхновител за създаването на Организацията на тюркските държави, която според турските националисти трябва да се превърне в гръбнака на Турския свят и митичния за тях Велик Туран.

Организацията на тюркските държави (OТД), известна в миналото като Тюркски съвет, е международна организация на страните, населени предимно с тюркско население. Основана е през 2009, като първоначално включва четири страни членки: Турция, Казахстан, Киргизстан и Азербайджан. Като наблюдател е асоциирана Унгария. Интерес към нея проявява и Украйна, заради наличието на татарска общност в страната.

Формално, идеята за тази организация беше лансирана през 2006 от казахстанския президент Нурсултан Назарбаев. Според медийните публикации, официалната насоченост на организацията е предимно към запазване и развитие на тюркската култура.Тя се оглавява от генерален секретар, като секретариатът и се намира в Анкара, седалището на Общото събрание е в Баку, Азербайджан, а в Астана, Казахстан има Тюркска академия. Страните учредителки приемат за обща митична основателка на Туран вълчицата Асена, водила тюрките на Запад⁽⁷⁾. Ще припомня, че тя е и официален символ на крайната националистическа организация „Сивите вълци” в Турция.

* Председател на сдружение "Балкански форум за мир" в Кърджали

Използвана литература:

1.Тахиров Ш.,Българските турци по пътя на социализма.С.,1978,с.11-12.

2.Кил М.,Разпространение на исляма в българското село през Османската епоха/ХV-ХVІІІ в/.Колонизация и ислямизация.Сб.Мюсюлманската култура по българските земи.СМОБ,с.56-126 и цитираната там литература:Aktepe M.,ХІV ve  ХV Asırlarda Rumeli,nin Türklıer tarafından iskanında dair-В Türkiat Mecmuası,10,1951,p.299-312;Emecen F.,ХVІ Asırda Balkanların Kuzeydoğu Kesimindi Iskan Tipleri ve Özenllkleri hakkında Bazı Notlar.-В:Mılletlerarası Türkiye Sosyal ve Iktisat Tarihi Tebligler.,Ankara,1990,543-550;Gökbilğin M.T.,Rümeli,de Yürükler,Tatarlar ve Evlad-i-Fatihan.Istanbul,1957 и др.

3.По следите на насилието.Съставител:Петър Петров,С.,1987;Българи и турци.Колектив,С.,2016;Турците в България.Колектив,С.,2012;Единични и масови ислямизации в българските земи до средата на XIX в.Съставител:проф.Петър Петров,С.,2014;Българският ислям.Колектив.Съставител:Георги Кулов,Габрово,2021;Кулов Г.,Мостът,Габрово,2017

4.Тахиров Ш.,Българските турци по пътя на социализма,с.12

5.Цит.съч.с.12

6.Маева М.,Българските турци-преселници в Република Турция.Култура и идентичност.С.,2006

7. https://en.wikipedia.org/wiki/Asena