Професор Джао ХУАШЪН: Да се надяваме на по-добро, но да се готвим за най-лошото

Интервюто с професор Джао Хуашън публикуваме с любезното съдействие на китайския аналитичен портал Guancha.cn

- Нека започнем с проблема за глобалната сигурност. Как гледате на сегашната ситуация в тази сфера - с песимизъм или с оптивизъм?

- За съжаление, липсват каквито и да било основания за оптимизъм: ние не само живеем в най-опасния период от края на студената война насам, но и в най-опасния период от времената на нейното начало. Хората все по-често поставят въпроса, дали светът ни навлиза в нова студена война, но далеч по-уместно е да се запитаме, дали той няма да влезе в нова гореща война, защото сме свидетели, как вече повече от две години милиони войници се сражават в продължаващия руско-украински конфликт, при това използвайки почти всички видове тежко въоръжение, като изключим ядреното оръжие - самолети, танкове, артилерия, военни кораби, ракети и т.н., а САЩ и държавите от НАТО вече са почти пряко въвлечени в бойните действия в Украйна. В подобни условия, разговорите за това, дали ще има нова студена война, ми се струват доста неуместни. Някои смятат, че липсата на два големи военни блока, две големи идеологически системи и два големи световни пазара, е признак, че не се води нова студена война, но това просто не е вярно, тъй като същността на студената война е невоенното противопоставяне и конфронтацията между световните държави.

Макар че съдбата на планетата ни не е предопределена и не може да се твърди, че светът е обречен, сегашната ситуация не може да не поражда тревога. Задълбочава се политическата, икономическата, дипломатическата и технологичната фрагментация на света, както и фрагментацията в сферата на сигурността, индустрията и веригите на доставки. Най-важната движеща сила на този процес е изкуствено налаганото от Запада разделяне на света на "демократичен" и "тоталитарен" лагери, както и свързаната с това политика. Китай се обявява против подобен подход и решително му се противопоставя, но единството изисква сътрудничество и на двете страни, докато разцеплението и антагонизмът могат да станат факт и в случай, че само едната страна настойчиво работи в тази посока.

Всички водещи държави укрепват своята въоръжена мощ и армиите си. Преговорите за разоръжаване останаха в миналото и в момента всички големи сили са заети с усилването на военните си арсенали. Всички държави искат да гарантират сигурността си чрез укрепване на своята военна мощ, но това води до напревара във въоръжаването, което само усилва глобалната несигурност и нестабилност. Регионалните конфликти се разрастват и вече трудно могат да бъдат сдържани. Въоръженият конфликт между Израел и ХАМАС не само оказва силно влияние върху регионалната сигурност и стабилност, но и върху международната политика и световната търговия. Организацията на обединените нации и международните механизми са безсилни да се справят с всичко това, а противопоставянето между големите държави не позволява оказването на ефективен международен натиск и сдържане на регионалните конфликти.

В същото време регионалните "горещи точки" продължават да си остават горещи, формирайки обширна зона от потенциални конфликтни огнища, подобно на действащ вулкан, който в един прекрасен ден ще започне да изригва, което поставя света в състояние на постоянна тревога.

Разбира се, най-голямата криза в момента, е въоръженият конфликт между Русия и Украйна. Той продължава вече повече от две години и краят му не се очертава, като неговата интензивност нараства, а мащабите на бойните действия се разширяват, което означава, че този конфликт има потенциал за ескалация. В момента, в който руско-украинският конфликт излезе изпод контрол, всички държави от НАТО ще се окажат вкарани в него и тогава ще бъде много трудно да избегнем нова световна война.

- Каква е разликата между сегашната ситуация в сферата на сигурността и предишните кризи?

- След горчивия опит и поуките от двете световни войни през миналия век, след създаването на редица международни системи и механизми, след безпрецедентно тясното международно сътрудничество и взаимна обвързаност между страните, след многообещаващия период на мир и сътрудничество между великите държави през следвоенния период, в условията на значителен прогрес на цивилизацията и обществото, безпрецедентен ръст на благосъстоянието и стремително развитие на науката и техниката - е просто невъзможно да разберем и приемем факта, че влизайки в ХХІ век - най-цивилизованата и развита епоха, човечеството се връща към варварските войни и традиционното братоубийство и е изправено пред прага на нови световни войни. Само че тези войни могат да унищожат човешката цивилизация! Каква е причината за подобен "атавизъм" в поведението на хората? Това е важен въпрос, над който международната общност би трябвало много сериозно да се замисли и да се опита да извлече необходимите поуки от миналото. Защото, ако не успеем да решим този проблем сега, той със сигурност ще продължи да възниква и в бъдеще.

Всяка голяма криза в сферата на сигурността се отличава с уникални обстоятелства и динамика и в това отношение руско-украинският конфликт не е изключение. Особено тревожно е, че в Русия, Украйна, Европа и САЩ, гласовете в полза ва продължаването на военните действия са много по-силни, отколкото онези, които настояват за тяхното прекратяване, т.е. във всички страни липсва силно политическо и социално желание за постигане на мир. Нито една от страните не е склонна да отстъпи. Всички играчи се подготвят сериозно за по-мащабна война. И всички те смятат, че това ще се окаже мощен сдържащ фактор, който ще принуди противника да не предприема рискови действия и да избегне разширяването на военните действия. Само че, както историята многократно е показвала, включително историята на Първата световна война,  подобна тактика често води до ескалация на кризата. Освен това, и двете страни се стремят да се поучат от историята на Втората световна война, за де предотвратят избухването на нов глобален конфликт, само че поуките, които извличат, се оказват различни. Европа например смята, че опитите за омиротворяване на агресора са били една от главните причини за избухването на Втората световна война и затова следва да се противопоставя докрай на Русия. На свой ред, Русия смята, че неспособността да се реагира решително на приближаването на враждебните сили към границите на СССР преди Втората световна война, е поставила Съветския съюз в неизгодно положение, повишавайки пряката заплаха от агресия. Тоест, поуките, които двете страни вземат от историята, не водят до мир, а до задълбочаване на конфликта помежду им. Най-големият проблем е свързан с дълбокото неразбиране или пълното отсъствие на взаимно разбирателство и от двете страни. Русия разглежда разширяването на НАТО и приближаването на алианса към своите граници като пряка заплаха за себе си, а навлизането и в Украйна цели да премахне тази заплаха. В същото време НАТО смята, че разширяването му на Изток е гаранция за сигурността в Европа и че, ако Русия победи в Украйна, Европа ще се превърне в следващата и мишена. Затова, според европейските политици, алиансът трябва да подкрепя Украйна и да се стреми към изтеглянето на руските войски от страната.

Но, независимо от спецификата на руско-украинския конфлект, той, както и всички войни, вече донесе огромни страдания и на двете страни: бяха убити и ранени стотици хиляди военни и мирни граждани, градове и села биват превръщани в руини, унищожава се имущество, натрупано в резултат от стотици години тежък труд, а между двата народа възникна силна и почти непреодолима омраза. Продължаването и ескалацията на конфликта може да доведе само до още по-големи бедствия за руския и украинския народи, затова неговото прекратяване и предотвратяването на ескалацията му са най-желаният път за Русия и Украйна за да бъдат минимизирани загубите и страданията.

- Защо краят на студената война доведе до още по-голям регрес в световната общност?

- Що се отнася до Русия и Запада (Русия и Украйна - това са съвърeшенно различни взаимоотношения и различна съвкупност от обстоятелства), обяснението на двете страни за руско-украинския конфликт представляват два тотално различаващи се наратива.

Русия твърди, че генезисът на конфликта е свързан с разширяването на НАТО на Изток. На свой ред, в НАТО смятат, че колкото по-далеч на изток бъдат изместени границите на алианса, толкова по-сигурни ще се чувстват европейските държави. Затова, въпреки постоянните предупреждения на Русия, НАТО осъществи пет последователни фази на разширяване, включвайки в състава си трите прибалтийски постсътветски държави, както и страните от Централна и Източна Европа и очевидно не е готова да спре дотук. Нещата не опират до това, че НАТО не чуваше или не разбираше руските предупреждения: просто в алианса смятаха, че Русия е слаба и нищо няма да може да направи, загова ще и се наложи да приеме разширяването като свършен факт. Както е известно в руския стратегически арсенал има две "убийствени оръжия" - енергетиката и военната мощ. Използването на енергийното оръжие обаче е нож с две остриета, защото това би могло да навреди на самата Русия, тъй като мащабното му използване е доста проблематично, докато използването на военния арсенал поне доскоро изглеждаше немислимо в епохата, настъпила след края на студената война.

От руска гледна точка, всяка стъпка на НАТО на изток повишава заплахата за сигурността на Русия. Очевидно е, че следвашите цели на това разширяване са Украйна и Грузия - както е известно, въпросът за тях бе поставен на дневен ред още на срещата на върха на алианса в Букурещ, през 2008, което означава, че военната мощ на НАТО ще бъде концентрирана по руските граници. Русия осъзна, че вече няма накъде да отстъпва и, че е принудена да действа превантивно, установявайки контрол над Украйна.

На свой ред, САЩ и Европа, виждат първопричината за конфликта в руската инвазия в Украйна, завладяването на част от нейната територия и нарушаването на основите на международното право от Москва. Според Запада, поведението на Русия се корени във възраждането на нейните имперски амбиции и традиционната и териториална експанзия.

Ако анализираме обективно случващото се, следва да признаем, че процесът, довел до руско-украинския конфликт, беше сложен и не е обусловен от някаква единствена причина или от нечие едностранно действие, а се формираше под въздействие на пресичането и взаимодействието на много фактори. Той се случи в резултат от продължителното натрупване и разрастване на конфликтите между Русия и Запада. Руското и западно обяснение на нещата, базиращи се на собствената им гледна точка, имат своята логика, своите факти и основания, но всяка от тях има и своята ахилесова пета. Това са съвършено различни и взаимноизключващи се наративи, основаващи се на различни позиции, обслужващи различни цели и недопускащи постигането на консенсус.

- Реален ли е рискът от избухване на ядрена война?

- Няма да е преувеличение, ако кажа, че сегащната ситуация е напълно съпоставима с Кубинската или Карибската ракетна криза през 1962, или дори е по-опасна от нея. Някои смятат, че Кубинската ракетна криза не ескалира в ядрена война, благодарение на това, че тогавашните лидери на Съветския съюз и САЩ, т.е. Никита Хрушчов, и Джон Кенеди, оценяват трезво последиците от подобна война, както го признава и самият Хрушчов. Днес, когато ядреното оръжие не е използвано вече почти 80 години, след бомбардирането на Хирошима и Нагазаки в края на Втората световна война, някои стратези са склонни да се поддадат на илюзията, че ядреното оръжие никога няма да бъде уптребено, т.е. страхът от него очевидно е намалял.

Ще припомня, че Кубинската ракетна криза продължава 13 дни и е изключително напрегната, но кратка - по онова враме е необходимо просто качествено кризисно управление. В момента обаче, САЩ и Русия са в състояние на своеобразна прокси-война, която се води вече над две години и краят и не се вижда. Смятам, че нито Русия, нито НАТО искат ядрена война, но проблемът е, че избухването и може да не зависи от субективното желание за тласкане (или напротив) на ситуацията към размяна на ядрени удари. Истината е, че ядреният призрак витае от самото начало на военния конфликт между Русия и Украйна, в който участват двете най-големи ядрени държави в света. Ходът на този конфликт е непредсказуем и не изключва възможността за различни непредвидени инциденти, така че докато бойните действия в Украйна продължават, рискът от ядрена конфронтация няма да изчезне, напротив може само да се усилва. Следва да отбележа също, че за Русия и САЩ този конфликт не е обикновено събитие, а стратегическа авантюра, залозите в която са толкова високи, че дори използването на ядрено оръжие не би могло да се изключва напълно. С миниатюризацията на ядреното оръжие и повишаването на точността му, идеята, че тактическото ядрено оръжие може да бъде използвано на бойното поле, започна да изглежда по-приемлива. Според тази доктрина, използването на тактическо ядрено оръжие няма да доведе до ядрена война или до унищожаването на човечеството. Подобна логика само повишава риска от ядрена война.

Ситуацията в ядрената сфера също не внушава оптимизъм. Режимът за контрол на ядрените въоръжения между САЩ и Русия почти напълно се разпадна, остана само т.нар. Нов СТАРТ, но Москва престана да се съобразява и с него. Тоест, ставаме свидетели на възобновяването на ядрената надпревара между САЩ и Русия, премахнати са ограниченията върху ядрените изпитания, все по-често се провеждат военни учения, включително с възможно използване на ядрено оръжие, нараства опасността от използването на ядрено оръжие в космоса, нараства потенциалът за разпространение на ядреното оръжие в света, като цяло.

Макар че ядрената война все още изглежда неособено вероятен сценарий и рискът от нея е сравнително малък, значението на нейното предотвратяване не може да бъде подценявало, предвид непредсказуемите и сериозни последици. Ядрената война не може да се води в "тестов режим", тя би означавала да отворим "кутията на Пандора", която след това вече не може да бъде затворена. Моралното табу, което международната общност спазва вече почти 80 години, ще бъде нарушено, а най-мощният инструмент за сдържане на който разчитат големите държави за предотвратяването на нова световна война, ще престане да съществува и вече нищо няма да пречи на човечеството да върви все по-далеч по пътя на войната, водещ към собственото му унищожаване.

- Кои, според вас, са най-лошите перспективи и, как могат да бъдат предотвратени?

- Светът е изправен пред множество сериозни предизвикателства и от гледна точка на международната сигурност като най-лош сценарий в сегашната ситуация се очертава евентуалната ескалация и загубата на контрол над конфликта между Русия и Украйна. Ескалацията означава голяма неопределеност и огромен риск, освен това може да доведе до това конфликтът да излезе от контрол и да тласне Русия и НАТО към директна война помежду им. Истината е, че и Русия, и НАТО се подготвят сериозно за такъв вариант. Ако Русия влезе във война с НАТО, този сблъсък почти сигурно ще прерасне в нова световна война, която най-вероятно ше бъде ядрена. В определен смисъл, новата световна война е еквивалентна на ядрена война, защото световната война ще доведе до ядрена война, а ядрената война със сигурност ще представлява глобален конфликт.

Някои смятат, че сблъсъкът между Русия и Украйна е европейски проблем, който не касае другите региони. Това не е вярно. Русия, Съединените щати и Европа са основни звена на световната политически и икономическа система, както и на системата за сигурност. Ако тази система рухне, това неизбежно ще доведе до глобална катастрофа, ще породи хаос в останалите държави и региони, т.е. никой няма да има възможност хладнокръвно да наблюдава разгръщащия се конфликт в комфортно уединение. И Първата, и Втората световна войни започват като европейски конфликти, но след това целият свят се оказва вкаран в тях. Не е изключено това да се повтори отново.

Сегашната ситуацията в сферата на международната сигурност изглежда особено крехка. Крахът на световния ред, ожесточеното противопоставяне между водещите държави, несъстоятелността на международните институции и неефективността на глобалното управление задълбочават проблемите в сферата на сигурността и улесняват възникването на нови регионални конфликти. В най-добрия случай, това би могло да доведе до появата на един "хаотичен" свят.

Съществува обаче и още по-лош сценарий - възникването на "горещи точки" в Североизточна Азия, Южнокитайско море и Тайванския пролив. Ако тези горещи точки бъдат възпламенени, това ще окаже колосално влияние върху целия свят. Китайците обичат да казват: "готви се за най-лошото, но се стреми към най-доброто". И макар че сегашната ситуация не внушава оптимимизъм, все едно, би следвало да положим максимални усилия за да намерим най-добрия изход от нея.

- Как, според вас, ще изглежда бъдещият световен ред?

- Както знаем, трансформацията на световния ред през ХХ век беше ознаменувана от три световни войни: Първата световна, Втората световна и студената война, която в известен смисъл също представляваше специфична форма на световна война. След Първата световна война възниква Версайската система, след Втората - Ялтенската система, а след края на студената война в международните отношения започна да преобладава т.нар. либерален ред. Тоест, и трите световни войни разрушават или пречупват съществувалия преди тях международен модел, налагайки нов световен ред.

И така, дали продължаващият руско-украински конфликт ще доведе до появата на нов световен ред?

Историята демонстрира наличието на обща тенденция, определяша основното направление за развитие на света. Според една стара китайска поговорка: "Основната тенденция е, че когато светът прекалено дълго се обединява, разцеплението му става неизбежно, а когато разцеплението продължи прекалено дълго, можем да очакваме обединение".

Струва ми се, че в момента общата тенденция е към разделение и разцепление. След украинската криза светът ще се окаже още по-разделен. През следващия период "разделението" ще се превърне в основна характеристика на общата глобална тенденция, която трудно ще може да бъде промененена в краткосрочна и средносрочна перспектива. Световната общност се поляризира както от политическа гледна точка, така и от гледна точка на дипломацията, сигурността, финансите, икономиката, промишлените вериги и дори технологичните стандарти, затова не можем да очакваме формирането на някакъв единен международен ред.

В краткосрочна перспектива няма да станем свидетели на появата на съвършено нов световен ред, още по-малко пък на единен ред. Нито западните, нито незападните държави няма да могат да създадат единен световен ред, съответстващ на собствените им представи. Появата на сравнително единен и цялостен световен ред ще бъде възможна едва в по-далечното бъдеще. Несъмнено е обаче, че украинската криза нанесе сериозен удар по възникналия след студената война международен ред, превръщайки го в още по-фрагментиран.

За разлика от Първата и Втората световни войни и студената война, резултатът от руско-украинския конфликт ще е съвсем друг. Поне засега този конфликт все още не представлява пълномащабна война, т.е. на бойното поле може да има поражения или победи, но сред ангажираните с него държави няма да има явни победители или победени: нито Русия, нито САЩ и Европа, няма да са в състояние да победят другия и да му наложат волята си. Двете враждуващи страни ще си останат влиятелни и важни елементи на международната общност, т.е. за тях ше е просто невъзможно да отричат взаимно съществуването си.

Нещо повече, освен Русия и Запада, в света има и други важни сили, чиято роля в изграждането на бъдещия международен ред също е изключително важна и съществена.

Формирането на международния ред през ХХІ век грябва да излезе от руслото на преоблаващите през миналото столетие тенденции. Както вече споменах, всички трансформация на международния ред през ХХ век се случват вследствие на световни войни, но през ХХІ век вече не може да се върви по този път. В съвременния свят еволюцията е далеч по-препоръчителна, отколкото революцията, за изграждането на новия световен ред, т.е. по-добре е да се върви по мирен, а не по насилствен път, да се залага на реформите, а не на радикалните промени и да се даде предимство на съгласуването и диалога пред конфронтацията. Справедливият и честен световен ред няма да възникне от самосебе си, а изисква сътрудничеството и съвместните усилия на цялата глобална общност.

По отношение на способите и средствата за изграждането на бъдещия нов световен ред, между Китай и Русия има както сходства, така и различия. Важното обаче е, че двете страни споделят еднакви визии относно това, какъв би следвало да е този ред. Става дума за многополюсен свят, за политическо равенство, за отказ от еднополюсната хегемония и запазване на системата на международните отношения и Организацията на обединените нации, като нейно ядро, като този световен ред следва да се опира на международни закони и правила.

- Споменахте Китай и Русия. Как, според вас, следва да се развиват отношенията между тях предвид новите обстоятелства?

- В сегашната ситуация на бързи промени и нестабилност за китайско-руските отношения е особено важно да бъде запазена стабилността, да се избягват радикалните промени и да не се допускат резки възходи и падения. Последните, в крайна сметка, са в състояние сериозно да навредят на китайско-руските отношения, докато запазването на стабилността само ще им бъде от полза. Именно стабилността е основата за дългосрочното сътрудничество между Китай и Русия, условие за запазването на доверието между тях и предпоставка за надеждно прогнозиране на бъдещото развитие на двустранните отношения.

Важна особеност на съвременната международна политика е усилването на идеологическите фактори и тенденцията към усилване на чисто емоционалните елементи. В това отношение китайско-руските отношения следва да си останат разумни и рационални. Макар че наличието на емоции и различни настроения е естествено и нормално, необходимо е да се избягва излишната емоционалност, както и подмяната на прогнозируемата политика с диктата на емоциите.

Радикалните промени в международната ситуация често са съпроводени от необходимостта да се прави избор с високи залози, което поставя сериозни задачи пред държавите. В тези обстоятелства е необходимо да бъде съхранен стратегическият фокус, да се използват стратегическите възможности, когато възникват такива, но да не се действа опортюнистично. Моментните интереси и ползи също са важни, но не бива да се губи от поглед стабилната дипломатическа основа и да се търси полза от някое конкретно събитие за сметка на общите и дългосрочни стратегически интереси.

Взаимната политика на Китай и Русия следва да бъде максимално предсказуема, а факторите на случайността и неопределеността да се сведат до минимум. Сред важните условия за постигане на предсказуемост е последователността и приемствеността в провежданата политика. В същото време е изключително важно да се поддържат институционални връзки и постоянни контакти, както и да се провеждат консултации. Естествено, между партньорите винаги биха могли да възникнат недоразумения и за да бъде избегнато неразбирането е най-добре да се действа откровено и прямо, т.е. да не се разчита прекалено на "езика на жестовете или поведението", нито пък на общите и неясни формулировки. Не бива да се допуска например, единият партньор да гадае, какво точно е имал предвид другият, тъй като - предвид културните различия - това често води до нежелателни резултати.

Китай и Русия са две големи държави с общи интереси, но всяка от тях има и собствени специфични интереси и дипломатическа среда. Двете страни са партньори в сферата на международните отношения, сътрудничейки си тясно една с друга, но в същото време им е необходимо и да разполагат с пространство за провеждане на достатъчно гъвкава политика, ето защо сътрудничеството между тях също следва да е гъвкаво и не може да се приема като напълно последователно и лишено от каквито и да било условия. Следва да отбележа, че двете страни вече постигнаха взаимно разбирателно по този въпрос, което също е важен фактор за устойчивостта на двустранните отношения.

Фактът че китайско-руските отношения са нормални междудържавни отношения, т.е. двете страни не са формирали официален алианс, им осигурява максимална легитимност, рационалност и свободно пространство за развитие на сътрудничеството, тъй като в рамките на нормалните междудържавни отношения можем да развиваве всички видове сътрудничество. Макар че за описанието на сегашните китайско-руски отношения могат да бъдат използвани много думи и квалификации, струва ми се, че техните най-добри черти в момента са стабилността, постоянното разширяване на двустранното сътрудничество, запазването и укрепването на политическото доверие, взаимната сигурност и надеждност, ефективната международна координация, взаимноизгодното търговско-икономическо сътрудничество, както и приятелските и отзивчиви граждански общества.