07
Съб, Дек
5 New Articles

Бьорн ЛОМБОРГ: Глобалното затопляне не застрашава човешката цивилизация

брой2 2010
Typography

Нашумелият напоследък датски еколог Бьорн Ломборг е роден през 1965. Завършва политология в Орхуския университет (1991), след което защитава докторат в Копенхагенския университет (1994). До 2005 преподава статистика в Орхуския университет, а след това е преподавател в Копенхагенското бизнес училище.

През 2002 оглавява създадения по инициатива на премиера Андерс Фог Расмусен Институт за оценка на околната среда, но през 2004 се оттегля от поста. През 2002 Ломборг и Институтът са сред основателите на Копенхагенски консенсус - неправителствена организация, поставяща си за цел подобряването на глобалното благосъстояние, като се използва методологията на „икономиката на благоденствието”.

Ломборг стана световно известен със своята книга „Скептичният еколог” (2001), в която оценява много твърдения на защитниците на околната среда като силно преувеличени. Следващият му бестселър „Намалете градуса” се появи в 2007 . През 2004, лондонският „Таймс” го включи в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света, а през 2008 „Гардиан” го обяви за един от „50 човека, които могат да спасят планетата”, „Форийн полиси” – за един от „100-те най-влиятелни интелектуалци”, а „Ескуайър” го включи в списъка на „75-те най-влиятелни личности на ХХІ век”.

 

- Кой, според Вас, спечели от конференцията на ООН за климата, състояла се през декември 2009 в Копенхаген?

- Не мисля че на тази конференция беше взето някакво наистина перспективно, в дългосрочен план, и разумно решение. За съжаление, отново бяха подписани добре звучащи документи, всички пиха шампанско, отбелязвайки поредния „пробив” и после доволни се разотидоха. А след десетина години ще открием, че всъщност нищо не се е променило. Тоест, ще продължим да губим време, както го правим от поне 18 години насам.

Ще припомня, че през 1992, светът се събра в Рио и развитите държави пак обещаха да съкратят, доста съществено, емисиите на въглероден двуокис, но така и не направиха нищо. След това се събрахме, през 1997, в Киото, и пак обещавахме – даже още повече неща – и пак не изпълнихме нищо от обещаното. Тоест, в началото на 2010, нищо от обещаното не е факт.

В Копенхаген се опитахме още веднъж да приложим същата, провалила се през последните 18 години, стратегия. Което беше грешка, по две причини: първо, защото тя показва, че не се тревожим особено за това, което действително се случва с климата, и второ – защото тази стратегия (дори ако бяхме успели да я реализираме) е твърде лош начин за преодоляване на климатичните проблеми. Както посочват редица водещи икономисти, с всеки долар, изразходван за намаляване емисиите на въглероден двуокис, вредата за климата се намалява само с 2 цента. Бих предложил да използваме по-умни стратегии, така че със същите разходи да преодоляваме далеч по-успешно климатичните проблеми.

Истината обаче е, че повечето участници в последната конференция в Копенхаген всъщност печелят от сегашното състояние на нещата. Колкото повече внимание отделя обществото на глобалното затопляне, толкова повече ресурси се отпускат за изследване на проблема. Не казвам, че конкретни изследователи или научни центрове играят нечестно, но виждаме, че е налице процес на своеобразен подбор. Тоест, ако сте учен и мислите, че глобалното затопляне е нещо много лошо и изследванията ви го потвърждават, ще получите още средства за да ги продължите. Но, ако проучванията ви не водят до подобен извод, по-добре се ориентирайте към нещо друго, защото няма да видите пари. Ще повторя, не става въпрос за нечестна игра, а за система, която изтласква онези, които се отнасят по-скептично към проблема.

Освен учените, от този подход печелят и политиците: защото това им дава възможност много да обещават и да печелят точки, без всякакъв реален ангажимент да изпълнят обещанията си. Всички политически лидери, които подписаха Протокола от Киото, през 1997, вече не са на власт. Навремето, това им позволи да заявят, че са „спасили” света и да оберат всички аплодисменти, още преди да са предприели каквито и да било конкретни стъпки.

И, разбира се, от тази ситуация печели бизнесът (макар че повечето хора упорито не желаят да повярват в това), който получава огромни субсидии и трупа политически точки. Бизнесът печели и от създаването на нови мини-пазари. Нека си припомним, че сред онези, които спечелиха от Протокола от Киото, бяха европейските енергийни компании, които, на практика, получиха даром всички разрешения за емисии на парникови газове, но после ги продадоха на потребителите (очевидно, авторът има предвид, че стойността на разрешенията беше включена в цената на електроенергията, а компаниите получиха възможност да търгуват с емисионните квоти – б.р.). Резултатът от това бе, че още през първата година, те получиха (и то без да са си мръднали пръста) допълнителни приходи, вариращи между 10 и 20 млрд. евро.

- Наистина ли вярвате, че има някакво бизнес-лоби, което печели от ограничаването на вредните емисии?

- Вярвам, че има групи, които бяха заинтересовани, на срещата в Копенхаген да се вземат поредните скъпоструващи решения. Няма как да влезеш в метрото на датската столица и да не видиш реклама на Vestas (местна компания, която е сред най-големите производители на вятърни генератори – б.р.), на която пише, че „светът се нуждае от силни решения в Копенхаген”. Разбира се, това е вярно, защото означава, че въпросната компания ще продаде много повече от своята продукция. Не мисля, че това е лошо, бизнесът трябва да се стреми към увеличаване на печалбата си и той действа именно така. Ние,  като избиратели, би трябвало обаче да се запитаме, дали искаме да правим това, което е изгодно за бизнеса, или онова, което е добре за нас, самите. Необходимо ни е нещо полезно за климата, само че на ниска цена.

- Смятат Ви за един от най-яростните критици на Протокола от Киото, който определяте като неефективен и безсмислен. Защо той не сработи?

- Основният проблем на Протокола от Киото е, че той се основава на споразумение между голям брой държави за реализацията на изключително скъпи решения, които, дори и да донесат някаква полза, това ще стане в далечното бъдеще и то не на тези, които ще плащат за тях. Затова, от политическа гледна точка, практическата му реализация е изключително сложна. Именно поради това толкова много политици говорят за него, но не го прилагат на практика.

Този недостатък може да се поправи. Защото опитите практически да бъдат намалени емисиите на въглероден двуокис са свързани с много високи разходи, които плащаме тук и сега, с надеждата, че ще се изплатят в далечното бъдеще за други поколения. Затова, вместо да се опитваме да подобрим едно изначално сбъркано и неработещо споразумение, е по-добре да концентрираме усилията си върху по-подходящи подходи към проблема. Така, в рамките на проекта „Копенхагенски консенсус”, 28 водещи световни икономисти изчислиха, че ще бъде много по-изгодно да инвестираме значителни средства за развитието на възобновяемите източници на енергия. Ако го направим, има шанс, че с цената на много по-малки разходи ще допринесем много повече за решаване на проблема с климата. Защото с всеки похарчен по тази начин долар, ще намалим вредата за климата с 11 долара. Което е 500 пъти по-ефективно, отколкото са показателите на Протокола от Киото. Тоест, става дума за много добра инвестиция и то по една много проста причина.

Днес например, слънчевите панели са прекалено скъпи, което означава, че само малцина сравнително богати хора могат да си позволят да ги инсталират на покривите на жилищата и офисите си. И то най-вече за да ни демонстрират, колко са добри. Сега си представете, че вложим значителни средства за изследвания, така че през 2040 енергията от слънчевите панели да стане по-евтина от тази от изкопаемите енергоносители. Това би спряло глобалното затопляне, защото всички ще предпочетат да ползват слънчеви панели и не защото някой ще ги принуждава да го направят, а защото изобретенията и иновациите ще направят слънчевата енергия по-евтина.

Тоест, трябва най-сетне да поставим коня пред каруцата – да осъществим иновациите в енергийната сфера преди да поставяме на хората ултиматум, че трябва да намалят емисиите. Днес се случва точно обратното: казваме „нека обещаем да съкратим емисиите”, без да разполагаме с технологиите, способни да превърнат това обещание в реалност. Затова още веднъж ще повторя, че са необходими мащабни инвестиции в „зелените технологии”, които ще ни позволят да намалим емисиите, практически безболезнено.

- Според Вас, твърдението за изтощаване на запасите от изкопаеми енергоносители е силно преувеличено. В същото време, предлагате повече инвестиции в „зелената” енергетика. Едното не противоречи ли на другото?

- Няма да спрем да използваме изкопаемите енергоносители, само защото те вече са се изчерпали. Ясно е обаче, че ако глобалното затопляне е реален проблем (а аз вярвам в това), в крайна сметка, следва да се ориентираме към икономика, която не е основана на използването на изкопаеми енергоносители (или поне не на емисиите на въглероден двуокис). И най-добрият начин да го постигнем е да направим „зелената” енергия толкова евтина, че да може да се конкурира с изкопаемите енергоносители, а не да правим последните толкова скъпи, че никой да не иска да ги използва.

- Според някои експерти, концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата нараства експоненциално. Така ли е, и ако е вярно, колко опасно може да бъде това?

- Съмнявам се, че концентрацията расте експоненциално, на тя наистина нараства. Това е опасно, но не е края на света. Важно е да осъзнаем тази разлика. Някои специалисти се опитват да създадат впечатление, че ако глобалното затопляне продължи до края на сегашния век, в света вече няма да може да се живее, т.е. поставят въпроса за оцеляването на човешката цивилизация. Това е пълна глупост. Експертите от ІРСС (Междуправителствена експертна група по промените в климата – б.р.) доказаха, че неконтролируемото глобално затопляне действително ще се окаже проблем, но това в никакъв случай няма да бъде края на света.

Нека се опитаме да добием представа за реалните мащаби на проблема: през настоящия век по-голямата част от вредите за климата ще идват от развиващите се държави и, ако погледнем какво ще се случи с тяхната икономика, то, според експертните оценки, цялата вреда от затоплянето (включително и непазарната) за развиващите се страни (на глава от населението) в края на ХХІ век ще достигне около 3% от техния БВП. Което е много, но в никакъв случай не застрашава живота на човечеството. По прогнозни оценки на ООН, в края на столетието, средният жител на развиващия се свят ще бъде с 3500% по-богат от днес. Тоест, вместо с бедни виетнамци или бенгалци, в края на века (и то повсеместно) ще си имаме работа с хора, богати колкото днешните датчани. Без съмнение, след 90 години ще живеем в един по-богат свят. А пък ако подходим достатъчно умно към проблема за глобалните климатични промени, този свят ще бъде още по-богат.

- Доколко обосновани са твърденията, че глобалното затопляне не е свързано с човешката намеса, а се обуславя от нормалните за планетата ни промени в температурата?

- Дори и такива скептици, като Ричард Лестър от Масачузетския технологичен институт, или Патрик Майкълс, са съгласни, че ръстът на емисиите на въглероден двуокис води до повишаване на температурата. Тоест, спорът не е, дали емисиите на въглероден двуокис повишават температурата, а с колко я увеличават – и този спор съвсем не приключил. Огромен брой учени са съгласни с тезата, че затоплянето, частично, е свързано с човешката дейност. Но това, за което си струва да се замислим е, че в миналото температурата на атмосферата също е изпитвала сериозни колебания и човечеството се е приспособило към тях. Сега хората могат да живеят еднакво комфортно както във Финландия, така и в Сингапур, макар че разликата между средните температури на двете места надхвърля 20 градуса.

Разбира се, това не означава, че не бива да си задаваме въпроса: ако сме виновни за това повишаване (което вероятно наистина е така), не трябва ли да се ограничим за да избегнем по-нататъшното повишаване на температурата? Отговорът е, вероятно да, в дългосрочен план, ако вземаме достатъчно умни решения. Но, ако решенията ни са глупави, само ще навредим на собствените си икономики,  а крайният ефект по отношение на климата ще се окаже минимален.

- Както е известно, в края на 2009, хакери разбиха сървъра на Университета на Източна Англия и публикуваха в Интернет имейли и документи на негови служители, от които става ясно, че през последните години температурата на планетата не се повишава. Как ще коментирате този скандал?

- Някои смятат, че това нищо не означава. Други, че това е краят на изучаването на климата. И едното, и другото не е вярно. Скандалът не опровергава фундаменталния факт, че увеличаването на въглеродния двуокис в атмосферата води до затопляне. Той обаче показва, че има много учени, за които не е достатъчно затоплянето да съществува, а искат да го използват като плашило. Като за целта са готови и на не съвсем законни действия – включително да фалшифицират наличните данни. Това, разбира се, не променя основите на изучаването на климата, но ни показва две неща. На първо място, че подобно поведение на учените може да изплаши, разочарова и настрои скептично много хора по света. В тази връзка, научната общност, занимаваща се с климатичните промени, следва да вземе мерки за да възстанови доверието към себе си. На второ място, не бива да се допуска изкривяване на информационното поле: информацията, която ни се подава за глобалното затопляне обикновено идва от среди, които предпочитат да преувеличават опасността.

- Сигурно сте виждали популярната реклама, в която въглеродните емисии на самолетите се свързват с измирането на белите мечки. Има ли нещо вярно в това?

- Виждал съм я, разбира се. И мисля, че тази реклама свърши много лоша работа на онези, които са я поръчали. Въпросните кръгове често действат глупаво, преувеличавайки опасността дотолкова, че хората престават да им вярват и дори да се интересуват от самия проблем. Впрочем, в рекламата има и известна истина. Температурата действително нараства и в резултат от това арктическите ледове се топят и условията за живот на полярните мечки се влошават.

В същото време обаче, белите мечки със сигурност не са застрашени от унищожаване. Не бива да забравяме, че още преди 6-8 хиляди години, когато средната температура на планетата е била много по-висока от сегашната, белите мечки са оцелели. Освен това, популацията на този вид напоследък значително нарасна. Може би, защото сме започнали да се грижим повече за тях. Откакто се правят преброявания, числеността на белите мечки е нараснала от 5000 до 22000, т.е. това не е актуален проблем.

Едновременно с това, следва да сме наясно, че в бъдеще броят на белите мечки ще намалява. Но, нека се замислим, колко съществени са предлаганите контрамерки за решаване на проблема. Според наличните данни, ако реализираме на практика предвиденото в Протокола от Киото, ще спасяваме средно по една бяла мечка годишно, което ще ни струва милиарди долари. Как ви изглежда това, на фона на факта, че всяка година биват застрелвани между 300 и 500 бели мечки? В тази връзка, бих попитал, ако толкова се тревожим за съдбата им, защо за начало просто не спрем да ги убиваме?

Накрая, глобалните емисии на самолетите са около 1% от всички емисии. Влиянието на парниковите емисии върху глобалното затопляне се оценява на 1,5%-2%. Тоест, предлагат ни да помагаме на белите мечки по възможно най-неефективния начин. Което е голяма глупост.

- Някои твърдят, че в икономически план глобалното затопляне може да се окаже твърде изгодно за страни като Китай например. Какво мислите за това?

- Действително, изследванията сочат, че Китай, най-вероятно, ще спечели в известна степен от глобалното затопляне. Проучванията, които направихме в рамките на Копенхагенския консенсус, през 2008, показват, че печалбите за Китай от глобалното затопляне ще надвишават загубите му, поне до началото на ХХІІ век. Което означава (макар често да забравяме за това), че в неголеми мащаби глобалното затопляне може да бъде и полезно – разбира се, за държавите с по-хладен климат. Както знаете, аз живея в Дания и известно затопляне няма да ни навреди. Когато излизат в пенсия, моите сънародници не се преселват във Финландия, а в Испания или Италия. Подчертавам обаче, че това не означава, че за държави, като Етиопия например, повишаването на температурата няма да навреди. Просто не бива да допускаме да ни въвличат в един спор, в който е позволено да се казва само, че глобалното затопляне има еднозначно лоши последици. Истината е, че глобалното затопляне си има и своите предимства. Разбира се, като цяло, т.е. в дългосрочна перспектива, недостатъците ще натежат над предимствата. Но, в краткосрочна перспектива, това не е така.

- Не означава ли това, че държавите, които днес печелят от глобалното затопляне, като Китай и Русия, ще пречат на развитието на „зелените” енергийни източници?

- Те с голямо нежелание ще се съгласяват да бъдат наложени съществени и скъпоструващи ограничения на обемите на вредните емисии. Убеден съм обаче, че и за тях инвестициите в разработките на „зелени” източници на енергия ще се окажат изгодни, тъй като възвращаемостта от тези инвестиции ще започне да се усеща през втората половина на века, т.е. точно когато предимствата от затоплянето започнат да намаляват, а цената на това затопляне ще започне да расте.

{rt}