В началото на август 2017 председателят на Европейския съвет и бивш премиер на Полша Доналд Туск открито обвини сегашното полско правителство, че поставя под въпрос европейското бъдеще на страната.
Според него, намерението на Варшава да не изпълни решението на Европейския съд (касаещо сечта в древната Беловежка гора) говори за много опасна тенденция и е очевиден опит Полша да бъде тласната към открит конфликт с ЕС. Туск в прав текст заяви, че "всичко това много прилича на подготовка за официалното обявяване, че Полша вече не се нуждае от Европейският съюз, нито пък Съюзът от нея". Междувременно, Европейската комисия вече заплаши Варшава, че ще и наложи санкции заради осъществяваната от правителството спорна съдебна реформа, като Полша може дори да бъде лишена от право на глас в Съвета, което би било безпрецедентен случай в цялата история на ЕС. Освен това, Комисията стартира подготовката за налагането на финансови санкции на страната заради отказа и да предостави убежище на "бежанци", намиращи се в момента в лагери в Гърция и Италия. В отговор, Варшава заплаши, чрез своя скандален военен министър Антони Мечеревич, че ще поиска от Германия (която според сегашните полски управляващи очевидно олицетворява "европейското зло") да и плати репарации за окупацията на страната по време на Втората световна война и извършените от нацистите зверства.
Полската "културна революция" срещу Брюксел
Както е известно, европейският интеграционен проект изначално предвиждаше интегрирането на приблизително еднакви държави - разбира се не като територия и население (няма как да сравняваме в това отношение Германия и Люксембург например), а по отношение на нивото на своето икономическо развити, правната си система и своите ценностни ориентири. И докато евроинтеграцията се движеше в това русло, тя не пораждаше сериозни вътрешни конфликти. В началото на ХХІ век обаче, този принцип беше нарушен с последователното присъединяването на дванайсет източноевропейски държави (плюс Кипър), които чисто географски са част от Стария континент, но се различават както по нивото на икономическото си развитие, така и по своя манталитет от Западна Европа. И в момента брюкселските "еврократи" жънат плодовете на тази сбъркана стратегия, тъй като именно "неправилното" поведение на такива "неправилни" членове като Полша, Унгария или Чехия например, провокира днешната изключително сериозна криза вътре в ЕС.
Тези държави категорично не приемат прокарваното от Берлин и Париж задълбочаване на европейската интеграция (което означава ограничаване на националния суверенитет на страните членки), както и редица други политика на ЕС, например по въпроса за т.нар. "бежанци". Но след като не разполагат с реални инструменти да променят тази политика, пред тях би трябвало да има само два варианта - да се подчинята на "брюкселския (разбирай германския) диктат" или пък да последват британския пример и да напуснат Съюза. Както изглежда обаче, поляците са открили и трети вариант - да продължат да прокарват собствените си "анти ЕС"-инициативи и в същото време да останат членове на Съюза, най-малкото за да продължат да ползват средствата от еврофондовете.
Именно това обяснява полския феномен, който някои вече дефинираха като своеобразна "културна революция", тъй като в момента Варшава се опитва да реализира откровено консервативна и национално ориентирана политика в рамките една ултралиберална и наднационална организация, каквато е ЕС. Както вече споменах, Полша отказва да приема "бежанци", гласува редица закони, увеличаващи държавния контрол върху медиите, а след това стартира и реформа на съдебната система, в резултат от която управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) на практика ще постави под свой контрол и съдилищата. Наистина, под натиска на масовите протести, организирани от либералните и леви кръгове в страната, президентът Дуда наложи вето на законите за съдебната реформа, но е много съмнително, че новите законопроекти, които PiS се готви да предложи вместо тях, ще са по-различни. Защото, както заяви министърът на правосъдието Збигнев Зьобро: "Полша е демокрация, а не съдокрация".
Естествено, Брюксел нямаше как да не реагира на полската "културна революция". Така, президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, както и вицепрезидентът на Комисията Франс Тимерманс, намекнаха, че може да бъде задействан чл.7 на Договора за ЕС, даващ възможност за лишаване на държава от Общността от право на глас в Съвета на Съюза. Както е известно, Комисията може да предложи прилагане на този текст, но решението се взима съгласувано със Съвета на ЕС и Европейския парламент и трябва да е единодушно. Това обаче няма как да се случи, тъй като "полската революция" очевидно се подкрепя и от други постсоциалистически членове на ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан, в частност, ясно заяви, че: "иквизиторската кампания срещу Полша няма да се увенчае с успех, защото Унгария ще използва всичките си законни възможности в ЕС за да демонстрира своята солидарност с поляците".
Впрочем, според редица авторитетни експерти, задълбочаващата се конфронтация между Брюксел и Варшава е свързана не само с полската "културна революция", но и с плановете на сегашните управляващи да превърнат Полша в регионална суперсила, включително за сметка на демографските ресурси на съседите и Украйна и Беларус.
Полският стремеж към хегемония в Източна Европа и ролята на САЩ
Както е известно, през юни 2017 полският президент Анджей Дуда поиска американският военен контингент в страната му да бъде увеличен , а само месец по-късно (по време на срещата на върха на Инициативата "Три морета", на която присъства и американският му колега Доналд Тръмп), предложи това военно присъствие на САЩ да стане постоянно. Междувременно Дуда подготвя провеждането на два важни референдума, като първият е свързан с разширяването на пълномощията на президента, включително в сферата на военното ръководство, а вторият касае миграционната политика на Полша. Според някои анализатори, всъщност истинската цел на полското ръководство не е мащабното увеличаване на американския военен контингент в страната под предлог, че тя трябва бъде защитена от "непрекъснато нарастващата руска заплаха", а по-скоро да демонстрира пред президента Тръмп, че Варшава разчита на американското покровителство за осъществяването на регионалните си геополитически планове, както и че "става дума за дългосрочна тенденция в поведението на полското правителство". Те смятат също, че сегашната антируска реторика на Варшава не е плод толкова на "голи емоции" и "погрешно възприемане на действителността", а по-скоро съзнателно създаване на представа за уж надвиснала над страната екзистенциална заплаха, което позволява на Полша да получава определени инвестиции за укрепване на собствените си въоръжени сили, както и да финансира мрежата от неправителствени организации, представляващи гръбнака на полската "мека сила". Тоест, макар че действително става дума за откровено антируска политика (доколкото значителна част от сегашния полски политически елит е буквално обсебен от темата за "руската опасност"), зад инициативите на полския президент се крие и нещо друго. Полша все повече започва да се разглежда като регионален лидер, но в същото време осъзнава, че не разполага с достатъчен собствен потенциа за да доминира в Източна Европа. И тъкмо затова Варшава се опитва да се позиционира като "европейския фаворит" на Вашингтон. Без американското военно присъствие, Полша би загубила много от тежестта си в Европа и ЕС, докато благодарение на това присъствие възможностите и рязко нарастват и тъкмо с това е свързано желанието за привличане на колкото се може повече американски ресурси.
Участниците в Инициативата „Три морета”
Между другото, т.нар. Инициатива "Три морета", на чиито форум във Варшава участва и Тръмп, е проект на предишната американска администрация, който по същество също е насочен срещу Русия. Формалното и начало беше поставено на срещата на 12 държави членки на ЕС от Централна и Източна Европа, провела се през август 2016 в Дубровник В нея участват, Австрия, Албания, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватска и Чехия. Подобно на много други антируски проекти, Варшава се опитва да го използва за да укрепи позициите си в региона. Основната официално обявена цел на инициативата е създаването на енергийна алтернатива на руските газови проекти в Балтийско, Черно и Адриатическо морета. В частност, планира се свързването на предназначените за доставка на втечнен природен газ (LNG) от САЩ и Катар терминали в полското балтийско пристанище Швиноуйшче и тези на хърватския адриатически остров Кърк с мрежа от вътрешноевропейски газопроводи, което според организаторите ще позволи "да бъде отслабена зависимостта на Европа от Газпром". Във Варшава наричат този проект "Триморие" (Тrojmorze). Според повечето експерти, новата инициатива до голяма степен повтаря прословутият полски геополитически проект от 20-те и 30-те години на миналия век за т.нар. "Междуморие" (Międzymorze), целящ да се противопостави едновременно на руската (съветската) и германската експанзия в региона. Що се отнася до съвременния вариант на проекта, освен че го позиционират като "преграда срещу агресивната политика на Русия на Путин", т.е. като своеобразен нов "санитарен кордон", полските стратези и техните американски покровители искат по този начин да укрепят ролята на държавите от Източна и Централна Европа (повечето от чиито правителства са проамерикански настроени) като своебразен противовес на тези от Западна Европа, вътре в ЕС.
Използването на съществуващите противоречия
Сред причините Тръмп да удостои с личното си присъствие форума във Варшава, както и за призивите на полските управляващи за увеличаване на американския военен контингент в страната, са и изплувалите на повърхността по време на срещата на Г-7 в Таормина, през май 2017, противоречия между консервативния "англосаксонски център" в лицето на Тръмп и либералния брюкселски "полюс", представляван от Макрон, Меркел и цялата т.нар. "еврокрация".
Очевидно САЩ са склонни да заложат на поляците в противопоставянето си с т.нар. "Стара Европа". На свой ред, за сегашното ръководство във Варшава е съвсем естествено да се стреми към колкото се може по-тесен алианс с Вашингтон, включително защото е обект на все по-рязката критика на Брюксел заради крайно консервативната си политика (практически пълната забрана на абортите, отказа за приемане на имигранти от Близкия Изток и Африка, опитите за подчиняване на Конституционния съд на президента и Парламента и т.н.). На този фон, полският президент Дуда се опитва, от една страна, да използва противоречията между САЩ и ЕС, за да не допусне налагането на санкции от Брюксел, от друга - да демонстрира значимостта и новата роля на Полша, а от трета - да стартира модернизацията на полската армия със средства от трети страни (и най-вече от САЩ). Тоест, като голяма държава с достатъчно сериозно представителство в Европейския парламент и значителна икономическа и демографска тежест, Полша претендира - нито повече, нито по-малко - да се превърне в новия (след предстоящота напускане на Великобритания) проводник на англосаксонските ценности - в техния консервативен вариант - в рамките на ЕС.
В същото време, някои (включително полски) анализатори смятат, че Полша ще се опита да реализира стратегическата задача за превръщането си в регионала свръхсила, не само разчитайки на военната и политическа подкрепа на САЩ, но и за сметка на ресурсите, включително демографските, на своите най-близки съседи и най-вече на Украйна. Така, втория от споменатите по-горе два референдума, които подготвя президентът Анджей Дуда, ще бъде посветен на миграционната политика на полската държава. Варшава е сред най-последователните противници на натрапваната от Брюксел на източноевропейските членове на ЕС система за квотно преразпределяне на мигрантите, в рамките на която добралите се до Германия, Франция или Италия араби, афганци и африканци ще бъдат прехвърляни в други държави, според установените от брюкселските еврократи квоти за всеки член на Съюза. Именно този въпрос ще бъде обект на бъдещия референдум в Полша.
Всъщност, истината е, че Варшава не възнамерява да се бори с миграцията, а по-скоро се стреми да я регулира и постави под контрол. В условията на продължаващо "изтичане" на коренно полско население на Запад, страната и нейната бурно развиваща се икономика се нуждае от свежа работна ръка. В тази връзка някои от сегашните управляващи не крият, че биха искали населението на Полша да нарасне до 50-60 млн. души (споменава се дори цифрата 80 млн.!) за да разполага в ЕС със същата тежест като Германия или Франция например. Само че, вместо да постигнат това отваряйки широко вратите за арабските и африкански мигранти, те разчитат на притока на украинци и беларуси. Тоест, обявявайки се с основание против миграционната политика на Брюксел по отношение на мюсюлманското население, което не е част от европейската култура, Варшава прокарва целенасочена политика за привличането на мигранти от съседните славянски (и не само) държави, които до края на ХVІІІ век са били част от т.нар. Жечпосполита (съществувала през 1569-1795).
Сред инструментите, използвани за целта, на първо място следва да спомена т.нар. "полска карта", позволяваща на притежателя и да живее, учи и работи в Полша. Такъв документ може да получи всеки гражданин на Беларус, Украйна и Литва, имащ поне един роднина, който да е бил гражданин на "Втората полска република" (съществувала през 1918-1939). В Беларус например, това са почти две трети от населението на страната. Освен това, ако някой се асоциира с полската култура, дори и без да е имал такива роднини, също може да претендира за "полска карта". Между другото, тъкмо поради това повечето експерти смятат, че отмяната на визовия режим между Украйна и ЕС, влязла в сила през юни 2017, няма да се отрази сериозно на полската политика за активно привличане на украински мигранти и последващата им "полонизация" (при това дори се определят сроковете на този процес - между 15 и 20 години).
Редица водещи полски медии редовно коментират ползата за страната от привличането на "ново население" от съседните страни, като по отношение на Украйна се говори за необходимостта да бъдат "полонизирани" между 15 и 20 млн. нейни граждани. В същото време Варшава разглежда своя нестабилен съсед, в чиито източни области продължава да се води гражданска война, като заплаха за националната си сигурност. При това, според полските власти, тази заплаха има предимно криминален характер, затова се прави всичко възможно да не се допусне проникването в страната на украински радикално-екстремистки и престъпни групировки. И макар че определени кръгове в Полша носят сериозна вина за избухването на гражданската война в Украйна, стимулирайки я и интелектуално, и организационно и финансово, Варшава съумя ефективно да се защити от последиците от тази война. Полските власти много стриктно филтрират украинските мигранти, затова на територията на страната, поне засега, не са фиксирани сериозни случаи на контрабанда на оръжие или проникване на украински криминални групировки.
САЩ като покровител на новия проект
Непосредствено след избирането си на поста през 2015, полският президент Анджей Дуда заяви, че сред основните му цели във външнополитическата сфера ще бъде реализацията на идеята за "съюза на трите морета" - Балтийско, Черно и Адриатическо. Тогава мнозина анализатори предположиха, че става дума за поредния опит за реанимация на старата концепция на маршал Пилсудски или за проява на нелепи амбиции, подхранвани от силно митологизирания полски исторически контекст. Още през лятото на 2016 обаче, в хърватското адриатическо пристанище Дубровник се проведе форум "Укрепването на Европа: да свържем Севера и Юга", на който беше подписана декларация за създаването на т.нар. Инициатива "Трите морета" (The Three Seas Initiative).
Инициативата на Дуда намери продължение в действията на президента на Хърватска Колинда Грабар-Китарович, която се очертава като не по-малко сериозен лобист на този нов алианс, отколкото официална Полша. Участници в проекта са Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватска и Чехия, като интерес към него демонстрират Албания и Черна гора (които не са членове на ЕС, но вече са част от НАТО). Инициативата предполага въпросните държави да си взаимодействат най-вече в сферата на икономиката и енергетиката - например изграждането на интеконекторни газопроводи, които да им помогнат да намалят зависимостта си от руския газ, както и да си сътрудничат в сферите на развитието на инфраструктурата, селското стопанство и туризма.
Освен държавите участници, на първия програмен форум на Инициативата присъстваха и представители на Черна гора, Косово, Турция, САЩ и Китай. При това, докато американските представители (както и можеше да се очаква) акцентираха върху геополитическите въпроси и, в частност, тези касаещи енергийната сигурност на Европа, китайците наблегнаха на това, че новият проект е съвместим с концепцията за морско сътрудничество в рамките на техния суперпроект "Един пояс, Един път".
В момента водеща роля в рамките на Инициативата "Три морета" играят Полша и Хърватска. През юни 2017 президентите на двете страни Анджей Дуда и Колинда Грабар-Китарович се срещнаха в Загреб за да обсъдят концепцията за по-нататъшното развитие на "Триморието", икономическите въпроси и перспективите пред туристическия сектор. Впрочем, докато в началото именно Загреб се очертаваше като основната "площадка" на форумите на Инициативата, поляците постепенно наложиха тя да се измести към Вроцлавския глобален форум, който както е известно има "трансатлантически характер" и се организира от американския Атлантически съвет и Полския институт за международни отношения. Специално във връзка с посещението на Тръмп в Полша обаче, тазгодишният форум се проведе не във Вроцлав а във Варшава.
Макар че доскоро Инициативата се приемаше сериозно само от Варшава и Загреб, след като американския президент Доналд Тръмп се появи в началото на юли в полската столица за да участва на нейния втори форум, това сериозно стресна мнозина в т.нар. "Стара Европа" и особено в Берлин. Символичното значение на това посещение е голямо, защото носталгичната идея за регионален съюз, разположен в зоната между Източна (Русия) и Западна (Германия) Европа, внезапно се сдоби с определена политическа тежест. Тоест, Тръмп вдъхна нов живот в полската мечта за "Междуморието", пробуждайки в същото време сериозни опасение в Западна Европа.
Тук е мястото да припомня, че малко преди началото на войната в Ирак през 2003, тогавашният държавен секретар на САЩ Доналд Ръмсфелд заяви пред поканените от него представители на държавите от Централна и Източна Европа, че САЩ правят ясно разграничение между "новата" и "старата Европа". Според него, последната се олицетворява от Франция и Германия, обявили се против американската интервенция в Ирак. "Новата Европа", която Ръмсфелд очевидно смяташе за по-перспективна от гледна точка на американските стратегически интереси, пък включва посткомунистическите държави на изток. Сега мнозина се опасяват, че с появата си във Варшава на форума на Инициативата "Три морета" Тръмп на практика е актуализирал идеята за "двете Европи", доколкото - като изключим Австрия - всички държави членки на Инициативата се присъединиха към ЕС в периода от 2004 насам. В момент, когато - използвайки решението на Великобритания да напусне съюза, Берлин и Париж се опитват да реформират радикално ЕС, интегрирайки го по-тясно около немско-германската ос, възникват опасения, че с американско покровителство вътре в Съюза могат да бъдат възродени страрите противопоставяния по оста Изток-Запад (и най-вече тези между Варшава и Берлин).
Както е известно, консерватизмът и национализмът на Тръмп бяха приети добре от управляващата във Варшава партия "Право и справедливост" (PiS), също както и решението му да оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата. В същото време обаче, мнимата близост на новия американски президент с Русия, както и критиките му към НАТО породиха определено безпокойство там. Съмненията обаче бяха разсеяни окончателно, след като НАТО разположи, през април 2017, 1000 свои военни в Полша, в близост до руския анклав Калининград, като 900 от тях са американци.
Тоест, докато в Берлин и Брюксел нарастват настроенията в полза на "еманципирането" на ЕС от САЩ, правителството във Варшава демонстративно търси близостта и покровителството на американците, включително за новата си "анти ЕС"-инициатива. Впрочем, посещението на Тръмп в полската столица имаше и политико-икономическо измерение, пряко касаещо Германия, която е фактическия лидер на Съюза. Както е известно, немските концерни BASF и E.on изградиха преди време, съвместно с руския Газпром, тръбопровода "Северен поток", по който Русия доставя газ в Германия, заобикаляйки Полша и Украйна. Сега те искат да изградят и втори газопровод "Северен поток 2". Част от държавите от Централна и Източна Европа и най-вече Варшава, активно лобират против него както в Брюксел, така и във Вашингтон, твърдейки, че той би увеличил зависимостта на ЕС от руските енергийни доставки. В същото време Конгресът на САЩ прие закон за налагането на нови санкции срещу Русия, подписан в началото на август от президента Тръмп. Освен всичко друго, той визира и "Северен поток 2", определяйки го като вреден и препоръчва, вместо изграждането му, да започне мащабен износ на американски втечнен шистов газ (LNG) за Европа.
Инициативата "Три морета" се вписва идеално в тази експанзия. Истината е, че тя изначално беше планирана от полските стратези като противовес на Германия и Франция в ЕС. Неслучайно в момента участниците в Инициативата концентрират усилията си върху реализацията на няколко големи инфраструктурни проекти, като най-важният измеждут тях включва изграждането на нов терминал за LNG в Хърватска и на транснационален газопровод, който ще свърже Полша с Хърватска и по който ще се транзитира предварително регазифициран американски LNG.
Разбира се, във Варшава твърдо отричат, че Инициативата "Три морета" е насочена против Германия и ЕС, като цяло, твърдейки, че регионалното сътрудничество е "нова концепция за прокарване на единството и сплотяването на Европа". В същото време обаче, в Брюксел и Берлин са наясно, че появата на Тръмп на форума на Инициативата във Варшава въобще не беше случайна. Очевидно подновеното, демонстративно единство между Германия и Франция, усилва в определени държави-членки на Съюза от Източна Европа, опасенията, че могат да бъдат превърнати в "протекторати" на оста Берлин-Париж, която при това им изглежда прекалено склонна към сближаване с Русия. Затова те активно се опитват да създадат собствен противовес, разчитайки разбира се на американската (и британска) подкрепа.
Украйна и Инициативата "Три морета"
Още на миналогодишния форум на Инициативата "Три морета" в Дубровник, определено впечатление на наблюдателите направи отсъствието на Украйна, макар че тя беше поканена там като наблюдател. Тогава това не предизвика особена реакция сред украинската общественост, но след като на втория форум на Инициативата във Варшава се появи и американският президент, това нямаше как да не провокира бурни дебати за отношението на Киев към новата инициатива. Според някои украински експерти, фактът че Украйна остава извън Инициативата "Трите морета" означава, че тя се оказва и извън формиращия се нов източноевропейски контекст, който има всички шансове да бъде подкрепен от САЩ. Други обаче посочват, че ангажирането на режима в Киев с тази инициатива моментално би му навлякло гнева на неговите покровители в Берлин и Брюксел, което страната, намираща се на ръба на фалита, просто не може да си позволи. Освен това, нито Полша, нито повечето централноевропейски участници в Инициативата са склонни да "интегрират" Украйна в нея, не само защото формално тя обединява само държави членки на ЕС, но и защото са наясно, че в сегашното си състояние украинската държава може да генерира единствено нестабилност и конфронтация с Русия. Затова, макар че Варшава е готова да черпи от тази страна както демографски, така и други ресурси, тя със сигурност няма никакво намерения да създава по-тесен алианс с нея както по икономически, така и по политически причини, включително заради силното политическо влияние на крайните украински националисти, които традиционно са настроени не само радикално антируски, но и антиполски. Тоест, поне засега изглежда, че Украйна ще остане извън новия полски геополитически проект.
* Българско геополитическо дружество