В края на миналата 2016 Кралският институт за международни отношения, по-известен като Чатъм Хаус, публикува поредното си изследване, посветено на обвързаността между проблемите на ядреното въоръжаване и редица други въпроси на многостранното международно сътрудничество (1).
То е озаглавено "Ядреното въоръжаване: липсващото звено в мултилатерализма" и е изготвено под ръководството на директора по международна сигурност на института Патриша М. Люис, заедно с експертите д-р Бейза Юнал и Сасан Аглани. Впрочем, името на Люис е свързано и с редица други материали, посветени на борбата за съкращаване и премахване на ядрените оръжия, в контекста на катастрофалните последици от евентуалното му използване, включително ограничено или пък станало възможно в резултат от грешка. Така, през 2014 се появи един доклад относно ситуациите, в които използването на ядрено оръжие става особено вероятно, и възможните политически решения за тяхната минимизация (и, в частност, удължаване на сроковете при вземането на решения за използване на ядрено оръжие, мерки за укрепване на доверието и информиране за последиците от подобно използване), а на следващата година бе публикувано изкледване, посветено на хуманитарните измерения на проблема с ядреното въоръжение, с активното участие на неядрените държави и гражданското общество.
В доклада на Чатъм Хаус от 2016, тримата автори стигат до извода, че ядреното оръжие представлява непреодолима опасност за здравето, развитието, климата, социалните структури и човещките права в глобален мащаб. Случайното или съзнателното му използване би довело до катастрофални последици както в зоната на ядрената атака, така и в други части на света. Ето защо авторите апелират към международната общност да обвърже взаимно всички изброени въпроси в рамките на последователния многостранен подход към проблема на най-високо равнише, извеждайки на преден план не просто сигурността на човечеството, а "оцеляването му като биологичен вид".
С основание се подчертава, че експертите и официалните лица, работещи в тази сфера, невинаги са в течение на всички особености и последици от използването на ядреното оръжие. Освен това се очертават три тенденции, оказващи негативно въздействие върху ефективния анализ на тази проблематика: общата увереност, че в момента рисковете, свързани с ядреното оръжие, са по-малки, отколкото по време на студената война; наложилата се теза, че няма нужда да се обръща специално внимание на процеса на ядрено разоръжаване, който и без това си върви; намаляващият интерес към обвързаността на ядреното разоръжаване с устойчивия прогрес на човечеството.
Легенда:
Ядрени държави, подписани ДНЯО
Ядрени държави, неподписали ДНЯО
Възможни ядрени държави
Възможни нелегални програми
Влиянието на ядрения потенциал върху проблемите пред международната общност
В доклада си, експертите от Чатъм Хаус анализират влиянието на евентуалното използване на ядрено оръжие върху редица актуални проблеми, пред които е изправена международната общност, като: климатичните промени, развитието, международното право, джендърната проблматика, съхраняването на културните паметници, здравеопазването, недържавните въоръжени групировки, хуманитарната активност и киберсигурността.
Въз основа на проучване на експерти по климата от 2014 (повече за него, виж в статията на Стивън Стар "Светът в сянката на "ядрената зима"", публикувана в бр.1/2017 на "Геополитика" - б.а.) се акцентира върху катастрофалния характер, който би имала дори ограничена ядрена война в Азия (с използването на около сто ядрени заряда с мощност 15 килотона) за природата и климата в глобален мащаб и в дългосрочен период, включително с нанасянето на непоправими щети на селското стопанство в Китай и САЩ. В резултат от това всички усилия на световната общност в борбата срещу климатичните промени, включително Парижкото споразумение от 2015, биха се оказали напразни. Ето защо се предлага да се осигури взаимодействието между експертите по климата, ядрените оръжия и международното право, които да анализират съвместно следните ключови въпроси: "интегрирането" на екологичните норми в международното хуманитарно право, използването на многостранните договори за защита на природната среда в рамките на конфликтите и дефинирането на ядреното оръжие като комплексен регулируем обект, който замърсява околната среда както при своето производство, така и при разплагането си, да не говорим за евентуалното му използване.
Спирайки се на необходимостта от постигане на целите в областта на развитието, формулирани в Декларацията на хилядолетието на ООН и анализирайки бегло Дневния ред в областта на устойчивото развитие до 2030, експертите от Чатъм Хаус акцентират върху връзката както на набелязаните, така и на вече постигнатите резултати с ядреното оръжие, както и с проблематиката на разоръжаването, като цяло. Отбелязва се, в частност, че огромни ресурси, които биха могли да се използват за решаване на задачи, свързани с развитието, се изразходват вместо това за: подготовката на резервисти и на медицински кадри в случай на ядрена война; производството и съхраняването на ядрените заряди; разработката, производството и експлоатацията на средствата за доставка и поддържането на системите за управление.
Нещо повече, преразпределянето на ограничените вътрешнодържавни ресурси за усъвършенстване на ядрения арсенал може да доведе до понижаване на жизненото равнище и общ ръст на напрежението. В тази връзка, авторите на доклада привеждат любопитен пример за „вредни” приоритети, а именно – необходимостта да се отчита възможността за терористични нападения с използването на ядрено оръжие по време на подготовката и осъществяването на мащабни международни мероприятия (като Световното първенство по футбол например) и свързаното с това разработване на съответните планове и разпределяне на ресурсите.
От гледна точка на международното право, се отбелязва противоречието между самия факт на наличието на ядрено оръжие и възможността то да бъде използвано и целите и задачите на ООН, както и, че то на практика попада под забраната на Женевския протокол от 1925 и на други международни договори. В Генералната асамблея на ООН, Обзорните конференции на ДНЯО (Договорът за неразпространение на ядрените оръжия) и в Международния съд на ООН продължават дискусиите за принципното определяне статута на ядреното оръжие като „незаконен”. Днес вече се смята, че за ядреното оръжие, като цяло, са приложими нормите на Международното хуманитарно право (което пък поражда интересен казус, предвид очевидния неизбирателен характер и дългосрочните последици от ядрените удари), но Международният съд не изключва допустимостта („легалността”) на използването на ядреното оръжие „в екстремни случаи на самоотбрана”. Според авторите на доклада е необходимо да бъдат запълнени пропуските в международното право с цел гарантирането на контрола и ликвидирането на ядрените въоръжения.
В доклада се посочва, че анализът на влиянието на последиците от използването на ядреното оръжие и най-вече на радиацията, показват, че жените са по-застрашени от ракови заболявания, което – предвид ролята им в репродуктивния процес – води до дългосрочни последици за човечеството, като цяло. Предвид принципния акцент върху джендърното равенство, включително в съвременните международни отношения и задачите на устойчивото развитие, експертите на Чатъм Хаус се присъединяват към призивите на Генералната асамблея на ООН да се гарантира участието на жените в процесите на разоръжаване на международно и национално равнище.
Въпросът за последиците от използването на ядрено оръжие в контекста за съхраняването на културните ценности не се нуждае от подробен анализ, но възможността за ангажирането на съответните експерти в дискусията не бива да се подценява. Рискът от превръщането на всеки форум в място за размяна на емоционални обвинения е доста голям, в същото време обаче, погледнато в перспектива, държавите, разполагащи с ядрено оръжие биха могли да постигнат многостранни споразумения относно разполагането на ядрените си сили и избора на потенциалните мишени с цел да бъде максимално гарантирано оцеляването на културното наследство на човечеството. Още повече, че злоупотребите в тази сфера за повече от вероятни.
Що се отнася до системата за здравеопазване, авторите на доклада правят бегъл преглед на катастрофалните кратко-, средно- и дългосрочни последици от размяната на ядрени удари, включително за териториите, които не са пряко засегнати от тях. В тази връзка се акцентира върху проблемите с водоснабдяването и влошаването на епидемиологичната обстановка, резкият спад на добивите на земеделски култури, гладът и съпътстващите го болести. Експертите от Чатъм Хаус смятат, че взаимодействието между експертните общности в сферите на здравеопазването и ядреното разоръжаване, би могло да помогне за формирането на цялостна представа за последиците от използването на ядреното оръжие от здравна гледна точка.
Няма как да не подкрепим тезата на авторите, че евентуалното попадане на ядрени заряди в ръцете на недържавни въоръжени групировки си остава сред най-големите съвременни заплахи. В същото време, именно в тази сфера са постигнати доста сериозни резултати, както на национално, така и на международно равнище – в тази връзка можем да споменем Срещите на върха по проблемите на ядрената сигурност, осъществени под патронажа и по инициатива на бившия президент на САЩ Обама, както и запазващият се интерес на международната общност към проблема за сигурността на ядрените обекти и материали в постсъветското пространство. В перспектива, като ключови въпроси в тази сфера се очертават спадът на обществения интерес към ядрената проблематика (илюстрация за което беше и миналагодишната президентска кампания в САЩ), както и запазващата се „непрозрачност” на ядрените арсенали на „малките” ядрени държави. Освен това, тук следва да си припомним наличието на американски ядрени оръжия в европейските държави, както и, че преди време активисти на янтиядрените движения в Белгия и САЩ безпрепятствено успяха да проникнат във военните бази Клайне Брьогел (в Белгия) през 2010 и в Оук Ридж (САЩ) през 2012, получавайки на практика достъп да съхраняващите се там ядрени боеприпаси. Ако същото бъде повторено и от ислямските терористи, последиците за цяла Европа ще са катастрофални. А да на забравяме и, че преди повече от десет години белгийските власти арестуваха и пратиха в затвора терориста от Ал Кайда Низар Трабулси, именно заради намерението му да атакува базата Клайне Брьогел, където има американски тактически атомни бомби.
Освен очевидно непостижимата задача да бъде постигната пълна забрана на ядрените оръжия в обозримо бъдеще, организациите, ангажирани с различни хуманитарни акции, отделят сериозно внимение на анализа на подходите при оказване на помощ на пострадалите от ядрени атаки. В частност, оценяват се мащабите и направленията на миграционните потоци, типичните наранявания и заболявания, както и последиците от унищожаването на транспортната, здравната, комуникационната и финансовата инфраструктура.
В доклада се посочва, че от гледна точка на междунароното право е налице противоречие между самия факт на наличието на ядрено оръжие и възможността за използването му и целите и задачите на ООН. Професионалният анализ на тези въпроси с участието на представители на ядрените държави би могъл да съдейства за повишаване устойчивостта на критичната инфраструктура и ограничаване на последиците от използването на ядреното оръжие за мирното население, както и за общата систематизация на наличните данни за защитата на населението от съвременните средства за поразяване.
Взаимната обвързаност между ядрената сфера и киберсигурността е част от дневния ред на всички ключови изследователски центрове, държавни организации и международни форуми. Сред ключовите проблеми тук е, че при евентуално нападение срещу обекти на ядрения оръжеен комплекс, системата за управление и другата свързана с тях инфраструктура, е практически невъзможно да бъде определен не само конкретният източник на атаката, но и дали той има държавен или недържавен произход.
При това следва да се подчертае, че осъзнаването на потенциала на кибератаките от страна на „вероятния противник” очевидно води до укрепване на защитните мрежи на управлението на ядрения потенциал срещу незаконна намеса от страна на недържавни играчи. Необходима е конструктивна дискусия, при това както между ядрените, така и между неядрените държави. При наличието на готовност от страна на заинтересованите играчи за конкретно обсъждане на проблема, следва много внимателно да се подбере мястото, където това да се случи за да се избегне възможния конфликт между „ядрените”, ангажираните с разоръжаването и занимаващите се с проблемите на IT-технологиите органи и организации
Безядрен или безопасен свят?
Истината е, че в момента не съществуват условия за пълното ликвидиране на ядреното оръжие, а предвид сегашното ниво на напрежение в международните отношения подобна перспектива не се очертава и в обозримо бъдеще. Според някои, оптималният сценарий в това отношение би било очертаването на обща глобална визия по проблематиката, свързана със стратегическата стабилност в двустранните и многостранни отношения, общо разбиране за стабилизиращия или дестабилизиращ характер на едни или други технически и организационни мероприятия, както и нарастване на прозрачността, безопасността и доверието по отношение взаимната оценка на ядрените арсенали. При това ситуацията се усложнява значително от наличието на няколко условни групи ядрени държави: "големи", "малки", "официални", "признати", "непризнати" и т.н. В тази връзка, реализацията на препоръките, съдържащи се в доклада на Чатъм Хаус, относно необходимостта от широка размяна на мнения за последиците от използването на ядреното оръжие с участието на експерти и правителствени чиновници от различни сфери, би могла да даде положителен тласък на инклузивния диалог в тази област.
Както е известно, през октомври 2016, на 71-та сесия на Генералната асамблея на ООН, бяха приети няколко проекторезолюции, пряко касаещи ядрената проблематика. В частност, приетият тогава проект за резолюция относно взаимната връзка между ядреното оръжие и хуманитарните въпроси, частично съвпада с някои от тезите в доклада на Чатъм Хаус. Най-интересна обаче е проекторезолюцията за организирането през 2017 на конференция под егидата на ООН с цел съгласуването на правнозадължителен документ за забрана на ядреното оръжие, който с течение на времето да доведе до пълната му ликвидация. Но макар че някои експерти, побързаха да нарекат това събитие "историческо", повечето им колеги акцентират върху пълната липса на интерес към него от страна на САЩ, както и върху твърде сдържаната реакция на Русия.
Всъщност, доколкото призивите за "всеобщо ядрено разоръжаване" от страна на различни западни институции не са нещо ново през последните десетина години, опитът на експертите от Чатъм Хаус да обвържат този проблем с "глобалните хуманитарни проблеми" на пръв поглед, очертава една нова тенденция. Истината обаче е, че идеята за обвързването на проблематиката за ядреното въоръжаване с "глобалните проблеми" на практика повтаря реториката от началния период на управление на последния съветски лидер Михаил Горбачов. Както е известно, основният постулат на лансираната от него концепция за т.нар. „ново политическо мислене” беше, че в ядрената война не може да има победител. Според Горбачов, в ядрената епоха престава да действа формулата на Клаузевиц за взаимната връзка между войната и политиката, а в основна задача на дипломацията се превръща гарантирането на „глобалното оцеляване на човечеството”. В тази връзка е интересно, че експертите на Чатъм Хаус въобще не споменават последния съветски лидер, макар че докладът им буквално повтаря много от тезите му.
Следва да припомня обаче, че концепцията за „глобалното оцеляване” на Горбачов много бързо беше сведена до едностранни отстъпки на Москва пред Запада. При това тези отстъпки се оправдаваха с необходимостта „в никакъв случай да не се допусне ядрена война”. Оттук пък следваше друга ключова теза от епохата на „перестройката” на Горбачов, а именно, че интересите на абстрактното „човечество” стоят над националните интереси. При това положение, отказът от защитата на тези интереси намира оправданието си с гарантирането на „оцеляването на цялото човечество”.
През есента на 2016 експертите на Чатъм Хаус, кой знае, защо възраждат именно тази реторика. При това едва ли го правят само за да докажат, колко вредни са ядрените оръжия. Всъщност, в доклада си неговите автори признават, че в обозрима перспектива пълното ликвидиране на ядрените въоръжения не изглежда реалистично. Затова пък, те очевидно смятат за реалистично подписването на комплекс от споразумения в сферата на ядреното разоръжаване, в чиито рамки една от страните (а именно САЩ) ще може да постигне едностранни отстъпки от другите ядрени държави (и най-вече от Русия).
На кого пречи ядреното оръжие
При това обаче, експертите на Чатъм Хаус, кой знае защо, игнорират редица важни моменти. Например, че в „ядрения свят” вече 70 години не е избухвала нова световна война, нито дори конвенционална война между великите държави. Освен това, наличието на ядрено оръжие въобще не се оказва пречка за „глобалното развитие”. По-скоро, то дори съдействаше за прогреса, илюстрация за което са атомните електроцентрали или скокът в медицината, постигнат благодарение на "ядрените" технологии. Не е ясно също, как наличието на ядрено оръжие би могло да застраши социалните структури и човешките права. Защото, ако според авторите на доклада това е така, то означава, че ядреният статут на САЩ и Великобритания например, застрашава човешките права в тези две страни.
Според експертите на Чатъм Хаус, „случайното или съзнателно използване на ядрено оръжие ще доведе до катастрофални последици, както в зоната на взрива, така и в други части на света, включително в дългосрочна перспектива”. Само че световните войни през миналото столетие доведоха до катастрофални последици и без използването на ядрено оръжие. И кой би могъл да гарантира, че в един свят без ядрено оръжие великите сили няма да са върнат към практиката на директната военна конфронтация помежду си, използвайки конвенционални оръжия (да си припомним например, как забраната за използване на химическо оръжие от 1925 всъщност улесни избухването на Втората световна война)?
Доста спорна изглежда и тезата на авторите, че държавите излишно харчат значителни финансови ресурси за ядрена инфраструктура (впрочем, те кой знае защо се обявяват не само против хранилищата на ядрени бойни заряди, но и против наличието на резервисти и медицински корпус, предназначени да влязат в действие при евентуален ядрен удар). Всъщност, този проблем може да бъде погледнат и от друга гледна точка: на практика разходите за ядрената инфраструктура са част от разходите за поддържането на "глобалния мир". Ликвидирането на ядрените оръжия най-вероятно ще доведе до пренасочването на тези пари не за целите на "глобалното развитие", а за нова надпревара в сферата на конвенционалните въоръжения, както и за директни конвенционални войни между великите сили. Експертите на Чатъм Хаус не споменават, какви ресурси биха били необходими в един подобен "безядрен свят", за поддържането на големи професионални и наборни армии в състояние на постоянна бойна готовност, както и за воденето на директни войни.
Освен това, те не посочват, кое би гарантирало мира в подобен "безядрен свят" (в тази връзка си струва да си припомним например, че безядреният свят, съществувал до 1945 трудно би могъл да се наречен "мирен"). Устойчивостта на прословутите "международни институции"? Да не забравяме обаче, че дейността на Обществото на народите, създадено през 1919, е съпътствана от множество провали, най-големият от които е избухването на Втората световна война. Или пък отсъствието на "авторитарни режими"? Само че Първата световна война например, е започната от напълно демократични (за времето си) държави. Тоест, всичко това не дава гаранции, че вместо "ядрения свят" и съпътстващото го успешно (макар и не идеално, разбира се) глобално развитие, няма да се появи "неядрен свят", доста наподобяващ модела, установен през ХІХ век от Виенския конгрес, с характерните за него представи за войните между великите държави като нещо нормално и дори положително.
За разлика от този бъдещ хипотетичен "безядрен свят", в сегашния "ядрен свят" всеки потенциален агресор би се замислил за последиците от евентуално нападение срещу някоя ядрена сила. В доклада си, експертите от Чатъм Хаус посочват, че "в перспектива, държавите, притежаващи ядрено оръжие, биха могли да постигнат многостранни споразумения относно разполагането на силите и средствата, както и за избора на целите, отчитайки необходимостта от максимално съхраняване на културното наследство на човечеството". В същото време обаче, в основата на концепцията за ядреното сдържане е заплахата от нанасянето на неприемлива вреда на евентуалния агресор. Тоест, авторите предлагат нещо доста странно: вредата, която ще бъде нанесена на възможния агресор, да стане максимално приемлива за него, гарантирайки предварително, че някои от ключовите му обекти няма да бъдат обект на ответния ядрен удар. Дали обаче това няма да накара агресора да реши, че подобни хирургични удари са приемлива цена за осъществената от него агресия?
Основната заплаха
Накрая, сред ключовите аргументи на привържениците на глобалното ядрено разоръжаване, които се споделят и от експертите на Чатъм Хаус е, че "евентуалното попадане на ядрено взривно устройство у недържавни въоръжени групировки си остава сред най-големите заплахи в съвременния свят". Всъщност, тази заплаха присъства, под една или друга форма, в повечето публикации, касаещи ядрената проблематика, от последните поне трийсет години. В същото време обаче, никой от авторите им не се запитва, защо през последните няколко десетилетия терористичните мрежи не са предприели нито един сериозен опит да овладеят ядрен боен заряд или дори да направят "мръсна бомба"? Единственият пример за реален "ядрен тероризъм" са събитията в Алжир през далечната 1961. Тогава разбунтувалите се против президента Шарл дьо Гол части на френската армия в Алжир, начело с генерал Морис Шале, се опитват да овладеят ядрения полигон Реган, където се намира разглобено ядрено взривно устройство. Непосредствено след възникването на тази опасност обаче, френското командване унищожава и устройството, и самия полигон. Този пример показва, колко бързо и оперативно реагират военните дори на простата заплаха от завземането на ядрен полигон от недържавен играч. Други достоверно известни примери за "ядрен тероризъм" поне засега няма.
Затова пък, някои държави нерядко биваха нарочвани от Запада (т.е. от САЩ и ЕС) за "източник на разпространение на ядрени технологии". В началото на 90-те години на миналия век например, тази роля се отреждаше най-вече на Русия и държавите от постсъветското пространство. По онова време западните медии буквално ни заливаха със съобщения за възможно "изтичане" на ядрени бойни заряди или на обогатен уран от територията на бившия СССР, а Холивуд пусна немалко "екшъни" с подобен сюжет. На практика обаче, няма нито един доказан случай на реална кражба на обогатен уран, да не говорим пък за ядрен боен заряд. И трите постсъветски републики, на чиято територия имаше такова оръжие (Беларус, Украйна и Казахстан) го изнесоха в Русия, стриктно спазвайки установените от Лисабонския протокол към Договора за съкращаване на стратегическото настъпателно въоръжение (СТАРТ-1) срокове.
След това, за "глобален ядрен разпространител" беше нарочен Пакистан. През 2004-2005, американските медии постоянно ни внушаваха, че талибаните "буквално всеки момент" могат да овладеят пакистанските ядрени обекти. За целта беше използван и случаят с известния пакистански физик Абдул Кадир Хан, обвинен, че е продавал холандски и германски ядрени технологии на международния "черен пазар" (между другото прави впечатление, че въпросния пазар, кой знае защо е залят не от пакистански или руски, а от западноевропейски ядрени технологии). На практика обаче, нито една от битките, водени от талибаните, не е била в близост до пакистанските ядрени обекти. Впрочем, липсват данни, че талибаните въобще са предприемали опити да се доберат до тези обекти, макар че - както е известно - те разполагат със собствена "квазидържава" на пакистанска територия - във Вазиристан.
(Не)възможният отказ от ядрените оръжия
На фона на всичко изброено по-горе, изглежда доста показателно, какви точно инициативи предлагат авторите на доклада на Чатъм Хаус. Става дума - нито повече, нито по-малко - за интернационализацията на ядрения горивен цикъл, а идеята за вредата, която нанася ядреното въоръжение на глобалното развитие, просто следва да легитимира този проект. При подобно развитие, държавите, които откажат да поставят ядрената си енергетика под международен контрол ще бъдат третирани като противници на държавите от Третия свят и на целия процес на ядрено разоръжаване, т.е. на постановките на ДНЯО.
Между другото, още през 1946 тогаващният представител на САЩ в Комисията за атомната енергия на ООН Бърнард Барух предлага ядрената енергетика да премине под международен контрол, като този процес трябва да се контролира от Генералната асамблея на Световната организация. Тоест, решенията в тази сфера следва да се приемат с просто мнозинство и без постоянните членове на Съвета за сигурност да имат право на вето. Навремето, Съветският съюз отхвърля този план, но както се вижда идеята за поставянето на ядрения цикъл под международен (т.е. под американски) контрол продължава да вълнува Вашингтон.
През последните петнайсетина години например, американската дипломация упорито се опитваше да лансира модернизиран вариант на "плана Барух". За целта се работи по три основни прецедента. Първият е създаването на алтернативен орган на МААЕ, който да контролира международния пазар на уран и производството на ядрено гориво. Вторият е създаването на прецеденти, свързани с разоръжаването на потенциално опасните, от гледната точка на САЩ, режими. Третият пък е свързан с прокарването на инициативи за ограничаване производството на плутоний (в резултат от което, държавите, които го правят, могат да се окажат нарушители на международното право).
Както е известно, опитът на САЩ да прокарат тази стратегия члез МААЕ се оказа неуспешен. Не бива да изключваме обаче, че американската дипломация (вероятно с подкрепата на британската, за което говори и докладът на Чатъм Хаус) може да се върне към нея, иниицирайки дискусия за взаимната обвързаност между процесите на ядреното разоръжаване и глобалното развитие. Съмнително е обаче, дали тази идея ще бъде подкрепена от останалите ядрени държави и най-вече от Русия и Китай, тъй като тя очевидно цели ерозията на техния собствен ядрен потенциал, който в момента им гарантира сравнително равнопоставени позиции спрямо единствената в света свръхдържава.
Бележки:
1. https://www.chathamhouse.org/publication/nuclear-disarmament-missing-link-multilateralism
* Българско геополитическо дружество
