Завръщането на производството и реиндустриализацията на Запада

Производството се изнасяше към държави с ниски разходи за труд, висок прираст на населението и максимално благоприятен инвестиционен климат, като основни бенефициенти на този процес станаха държавите от Източна Азия.

Илюстрация за мащабите на случилото се е спадът на дела на обработващата индустрия в икономиката на САЩ и държавите от Западна Европа (виж. таблица 1).

Таблица 1. Дял на обработващата индустрия в националния БВП, %.

По данни на National Accounts Statistics за съответните години

В държави като Великобритания, Франция и САЩ, делът на обработващата индустрия е намалял повече от два пъти през периода 1960-2012. В същото време, в развиващите се страни този показател е нараснал значително, достигайки през 2012: 24,2% в Малайзия, 24,7% в Индонезия, 27,9% в Южна Корея, 29,6% в Тайланд и 31,8% в Китай (в Русия делът на обработващата индустрия в националния БВП е намалял от 15%, през 2000, до 12,9%, през 2012, но там процесът на деиндустриализация се характеризира със съвършено различен контекст и причини, в сравнение със Запада).

Ако през 50-те години на ХХ век на американската икономика се падат 40% от световното производство на стоки, през ХХI век, в резултат от аутсорсинга, САЩ се сблъскаха с драматична загуба на пазари в такива отрасли и сегменти като например производството на телевизори, стомана, автомобили и компютърни чипове. Прогресивната деиндустриализация и перспективата за загуба на промишлена конкурентоспособност провокираха нарастваща тревога и недоволство. В САЩ се разгоря дискусия относно целесъобразността на използването на модела на индустриална политика на Япония, която успя да избегне общата тенденция от края на ХХ век [ Made in...].

На дневен ред излезе въпросът за реиндустриализацията, т.е. възстановяването на индустриалната база на нова технологична основа. Според американските експерти, значението на реиндустриализацията се обуславя от това, че именно обработващата индустрия осигурява високоплатени работни места, генерира най-много търговски иновации, позволява съкращаването на бюджетния дефицит и платежния баланс и гарантира екологичната устойчивост на икономическото развитие.

Курсът към реиндустриализация в западните държави получи силен тласък след кризата през 2008-2009. Много страни потърсиха допълнителни източници на икономически растеж и създаване на работни места. Нарасналият интерес към политиката на реиндустриализация съвпадна с усилването на конкуренцията от страна на развиващите се държави. Сред най-ярките прояви на тези тенденции стана т.нар. „решоринг”, т.е. връщането на национална територия на изнесените в чужбина производства.

През последните години започнаха да се появяват съобщения, че компаниите от обработващата индустрия на държавите от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудниичество и развитие) все по-често връщат производството си обратно „в къщи”, т.е. на своя територия. Нагледно потвърждение за това са действията на такива транснационални корпорации, като Apple, General Electric, NCR, Ford Company и други.

Решорингът привлече повишеното внимание на икономическите медии, академичните кръгове и политическия елит. Налице са обаче известни разногласия относно степента на значимост и реалните мащаби на този феномен. Скептиците отбелязват все още малкия брой на компаниите, прехвърлящи своето производство и работни места обратно в родината си. Други експерти, като Хал Съркин, Хари Мозер или Гари Пизано, пък смятат решоринга за фундаментална тенденция в началото на ХХI век [Sirkin; Moser; Pisano](1).

Очертават се няколко фактора за по-нататъшно ускоряване процеса на реиндустриализация, които ще продължат да действат в средносрочна перспектива. На първо място, сблъсквайки се с рецесията и перспективата за продължителна стагнация, западните държави осъзнаха необходимостта от стимулиране на икономическия растеж не само чрез активизирането на търсенето, но и чрез усъвършенстването на предлагането, което изисква инвестиции в инфраструктурата и подкрепа за технологии, компании и цели сектори от икономиката. Подкрепата за селективни отрасли е опит за запазване на работните места и подпомагане на националните компании в битката им с чуждестранните конкуренти.

На второ място, кризата постави въпроса за границите на ефективността на пазарните механизми и особено на финансовите потоци, за способността им да се трансформират в инвестиции в „необходимите” сектори и да върнат икономиката по пътя на дългосрочния растеж. Държави като САЩ и Великобритания започнаха да се стремят да балансират икономиката си, оттегляйки се от хипертрофирания сектор на финансовите услуги и недвижимите имоти.

На трето място, в резултат от кризата, в икономиката на много страни се очертаха остри дисбаланси, налагащи бързи корекции. Това наложи възприемането на стратегии, насочени към усъвършенстването на балансите между вътрешното и външното търсене и между отделните икономически сектори. Обикновено подобни мерки целят намаляването на зависимостта от финансовия сектор и акцентират най-вече върху челните отрасли на обработващата индустрия и сферата на новите технологии.

Основен аргумент в полза на решоринга е тезата, че тази тенденция ще генерира добавена стйност и работни места в държавите от ОИСР, освен това може да повиши конкурентоспособността им в глобалната обработваща индустрия.

Темата за решоринга се дискутира особено интензивно в САЩ, където разчитат с негова помощ да бъде възродена обработващата индустрия. В първото си изследване по въпроса, компанията Boston Consulting Group изнася данни, че над половината от анкетираните от нея америрикански фирми с обем на продажбите над един милиард долара връщат работните си места обратно в страната или планират да го направят през следващите две години. Така, компанията NCR вече върна производството на банкомати в завода си в Кълъмбъс, щата Джорджия, където в момента работят 840 хил. души. На свой ред, Coleman Company пренесе хладилното си производство от Китай в Уичита, щата Канзас, поради нарастващите производствени разходи в Китай и големите разходи за транспорт. Ford Motor Company също ще върне 2000 работни места обратно в САЩ след постигнатото споразумение за нивото на заплатите с Обединения синдикат на автомобилната индустрия. Sleek Audio пък пренесе производството на високачествени музикални слушалки от Китай във фабриката си в Манати Каунти, щата Флорида. Според проучването на Boston Consulting Group (BCG), решорингът на продукцията, както и нарастващият експорт, ще позволят до 2020 в САЩ да бъдат създадени между 2,5 и 5 милиона нови работни места [Made in...].

В Европа дискусиите за политиката на решоринг не са чак толкова активни. Една от причините е, че европейската обработваща индустрия беше по-слабо засегната от процеса на аутсорсинг, особено китайския. Въпреки това, през последните две години и тук темата за решоринга стана част от политическия дневен ред. Във Великобритания например смятат, че решорингът може да балансира структурата на британската икономика. На свой ред, локомотивът на европейската обработваща индустрия Германия, вижда в решоринга важен фактор за перспективното си развитие, включително в рамките на т.нар. „Индустрия 4.0” (т.е. четвъртата индустриална революция, „интернетът на вещите” – IoT, „облачните изчисления” – cloud computing, „големите данни” – big data, 3D-моделирането).

В Италия пък, дискусията относно решоринга се концентрира предимно върху програмата „100% Made in Italy”, целяща да стимулира италианските компании да върнат производството си обратно в страната. Във Франция, Министерството на индустрията (което през 2012-2013 дори се наричаше Министерство на възраждането на производството) също взе решение за стимулирането на процеса на решоринг и предприе редица мерки за ограничаване на офшоринга и аутсорсинга.

Напоследък темата за решоринга излезе извън рамките на обработващата индустрия, засягайки и сектора на услугите. Редица компании например, преместиха своите колцентрове заради езиковите проблеми на локалните пазари. За разлика от обработващата индустрия, чиито мощности се изнасят най-вече от Китай, услугите се връщат в развитите държави предимно от Индия и в по-малка степен от Филипините.

Терминологичният аспект

В текущата дискусия по проблемите на решоринга често се използват синонимни термини като „бекшоринг”, „ниършоринг” или „оншоринг”. Значенията на последните обаче невинаги съвпадат напълно. В някои трудове например, решорингът се дефинира като връщане на обработващата индустрия обратно в страната, където е разположена компанията-майка [Ellram]. Други изследвания пък разглеждат решоринга като промяна на местоположението по отношение на предишната офшорна държава [Fratocchi, 2014].

Бекшорингът се дефинира като процес на реконцентрация и прехвърляне на част от производствените мощности, намиращи се преди това в чужбина или контролирани от чуждестранен доставчик, към националните предприятия на съответната компания [Kinkel]. С други думи, това е „географска релокация на генериращите стойност функционални операции от чужбина обратно в рамките на националните граници” [Holz].

Като ниършоринг (nearshoring) пък се определя решението за прехвърляне на офшорните операции в някоя съседна държава. В специализираната литература много често се акцентира върху нарастващата привлекателност на Мексико, където американските автомобилни компании прехвърлят много свои операции от различни азиатски и европейски държави [Reshoring Mexico].

Концепциите за решоринга, бекшоринга и ниършоринга илюстрират процеса на реверс на аутсорсинга. Аутсорсингът е свързан с прехода от интегрирания производствен процес, осъществяван на едно място, към формирането на разсредоточени производствени мрежи в рамките на глобалните стойностни вериги, което пък води до прехвърлянето на обработващите мощности в развиващите се държави. Навремето, офшорингът и аутсорсингъг трансформираха за десетилетия напред националното базиране на отраслите на обработващата индустрия. Ако под аутсорсинг се разбира закупуването на междинни стоки и услуги от странични, предимно национални специализирани доставчици, към офшоринга спадат покупките от страна на компанията на междинни стоки и услуги от чуждестранни доставчици. Офшорингът включва както международния аутсорсинг (когато доставките и производството се прехвърлят на независим чуждестранен доставчик), така и международния инсорсинг (прехвърлянето на отделни дейности към чуждестранния филиал в рамките на една и съща компания).

И така, решорингът може да се дефинира като обратно (реверсно) по отношение на офшоринга инвестиционно решение, водещо до прехвърлянето на производствената активност в страната на базиране на съответната компания (бекшоринг) или в някоя съседна страна (ниършоринг). Решорингът (както и офшорингът) е свързан с решението, къде да бъде мястото на производсвото и не зависи от формата и структурата на собствеността (т.е. активността може да се осъществява както в рамките на самата компания, така и да бъде аутсорсвана към независими доставчици). Това обяснява, защо именно с решоринга са свързани дискусиите за деглобализацията и деиндустриализацията на производството.

Факторите за решоринга

Решението на компаниите, къде да разположат производството си зависи от такива фактори като размерите и темповете на растеж на локалните и регионални пазари, производствените разходи, наличието на ресурси, човешки капитал, доставчици и научна инфраструктура. Значението на тези фактори се променя в зависимост от отраслите и видовете дейност в рамките на стойностните вериги (производство, разпределение, научно-изследователска и опитно-конструкторска работа – НИОКР, и т.н.). Фактът че значението на решоринга постоянно нараства, косвено означава, че развитите държави отново стават по-привлекателни за някои видове производства след продължилата десетилетия загуба на производствени мощности в полза на развиващите се страни.

Промяната на структурата на разходите в развиващите се страни. През 90-те и 2000-те години компаниите интензивно прехвърляха производството си в развиващите се страни с ниски производствени разходи. С течение на времето обаче, разходите в тези страни съществено нараснаха. В Китай например, през последните 15 години средното почасово заплащане е нараствало с 15-20% годишно, което сериозно ерозира конкурентоспособността на страната в трудоемките отрасли. Ако през 2000-та почасовото заплащане в развиващите се страни беше едва 2% от средното ниво в САЩ, през 2015 тази цифра скочи до 9%. Освен това, в редица развиващи се държави рязко нараснаха строителните и енергийните разходи [De Backer...].

От друга страна, новите технологии водят до съществено намаляване на разходите за труд в общата структура на производствените разходи. Така, през 1991 в производството на транспортно оборудване в САЩ, делът на тези разходи беше 31%, докато през 2011 беше намалял до 21% [The Rebirth...].

Цифровата революция в обработващата индустрия на държавите от ОИСР. Новите цифрови технологии постепенно трансформират производствения процес. Нарастващата автоматизация на производството и все по-масовото използване на роботи, може да ерозира предимствата на развиващите се страни, тъй като делът на разходите за труд от съвкупните производствени разходи ще намалява. Тоест, очакванията са, че цифровата революция ще създаде благоприятни условия за разполагането на нискоразходните и висококачествени производства в развитите държави, като в същото време ще пречат за разширяването на офшоринга, т.е. ще стимулират процеса на решоринг. Някои предварителни изследвания показват наличието на отрицателна корелация между използването на роботи и офшоринга в редица отрасли и държави по света [The new...].

Подценяването на „пълните разходи”. Управленските, логистичните и прозводствените проблеми генерират съществени „скрити разходи” (пренебрегнати при решението за офшоринга), които в редица случаи правят офшоринга неизгоден [Poerter; The shifting...]. Материалните разходи, свързани с мониторинга, комуникацията и координацията между отделните филиали и централата, нерядко се оказват по-високи, от първоначално заложените.

В периода на разцвет на офшоринга компаниите често копираха офшоринговата политика на конкурентите си, без да анализират задълбочено всички последици от това. Предвид мащабите и сложността на глобалните стойностни вериги, значителна част от оборотния капитал се оказа „закотвена” в застрахователните и стокови запаси. В резултат, в много случаи спестените разходи при офшоринга се оказаха по-малки от очакваните. Освен това, някои компании се сблъскаха с проблема за недотам високото качество на офшорните продукти.

Съвместното разполагане на НИОКР, иновациите и производството. Смята се, че в редица отрасли и най-вече в машиностроителните, иновационният процес може да бъде забавен, ако производството се отдели от иновационната активност и НИОКР [Pisano]. По правило, промените в иновациите и производството се управляват по-лесно при по-къси глобални стойностни вериги. Затова, вместо да практикуват офшоринг по отношения на НИОКР и иновационната си активност, компаниите връщат обратно своите обработващи производства, така че те да бъдат по-близо до иновационните им центрове.

Проблемите със защитата на интелектуалната собственост. При офшоринга на иновационната активност (например с цел адаптирането на продукцията и производствения процес към потребностите на локалните пазари) компаниите често откриват, че защитата на съответната интелектуална собственост в развиващите се страни невинаги е на същото ниво, като в метрополията. Местните производители могат да се превърнат в опасни конкуренти, заимствайки новите производствени технологии. По-слабо развитите правни мерки за защита на интелектуалната собственост и, особено, слабото правоприлагане също карат западните компании да преразгледат офшорните си стратегии и да върнат някои производства обратно в родината.

Постигането на баланс между намаляването на разходите и разпределянето на рисковете. Колкото по-широко разгръщат производството си на глобалния пазар, толкова повече компаниите се оказват уязвими пред лицето на непредвидените събития от типа на природните катаклизми и политическата нестабилност. Веригите на доставките се оказват толкова сложни и мащабни, че появата на проблеми в някой сегмент бързо води до ерозията на цялата стойностна верига [Interconected]. Събития като земетресението и цунамито в Япония и наводнението в Тайланд през 2011 или вулканичното изригване в Исландия през 2012, нагледно демонстрираха колко крехки са офшорните схеми. За да диверсифицират рисковете, присъщи на на веригите на доставки, и да превърнат последните в по-гъвкави и еластични, компаниите започват да се ориентират към по-къси стойностни вериги.

Слабият долар и „шистовата революция” в петролния и газовия добив. В САЩ процесът на решоринг е свързан и с отслабването на долара и развитието на газовия и петролния отрасли. Нарастващата достъпност на шистовия газ и петрол (в комбинация с ръста на енергийните разходи в развиващите се държави) способства за решоринга на производството в енергоемките отрасли, като химическата индустрия, производството на цимент и изкуствени торове и т.н.

Статистиката на решоринга

Независимо от очевидните случаи на решоринг, количествените оценки на този процес трудно се поддават на статистически анализ. Също както и при офшоринга, решенията са част от корпоративната стратегия, чиито детайли компаниите гледат да не разкриват. Затова експертите често използват вторични данни, включително информации от медиите и други източници.

Така, данните, публикувани в ежегодните обзори на германската обработваща индустрия (от 1997 до 2012), налагат извода, че всяка година между 400 и 700 компании връщат производството си в страната. Между 2010 и 2012, 2% от германските фирми са осъществявали бекшорингови операции. По-голямата част (50% от всички случаи) от техните производства биват „репатрирани” в Германия от различни източноевропейски страни. В 80% от случаите, бекшорингът се осъществява от 3 до 5 години след предишните решения за офшоринг на производствената дейност. Тези данни дават основание да предположим, че бекшорингът на германските компании следва да се разглежда като краткосрочна и средносрочна корекция на предишните инвестиционни решения [Kinkel].

Представа за ситуацията с решоринга в другите европейски държави дава Обзорът на европейската обработваща индустрия (2). Наскоро станаха достъпни данните за периода 2010-2012 [Dachs]. Статистическите данни за редица страна (Австрия, Швейцария, Германия, Дания [Kinkel], Испания, Франция, Унгария, Португалия, Холандия, Швеция и Словения) показват, че 4% от анкетираните компании вече са върнали производството си в своите страни.

Анализът на данните позволява също да бъдат очертани най-важните особености на решоринга, а именно, че той най-често се осъществява от големите компании (с над 150 служители), като склонноста към решоринг е право пропорционална на размера на компаниите; случаите на решоринг са най-малко в нискотехнологичните отрасли на обработващата индустрия и най-много – във високотехнологичните; в повечето (2/3) случаи решорингът се осъществява от страни от Източна Европа, макар че напоследък той все по-активно се реализира от Китай и Индия (виж фиг.1); мотивите за решоринга до голяма степен са свързани с проблемите за качеството на стоките, произвеждани в чужбина, и загубата на гъвкавост (т.е. на възможността да се реагира бързо на промените в търсенето и непредвидените обстоятелства).

Факторите, свързани с иновациите, като например загубата на ноу-хау и квалификацията на сътрудниците, играят по-малко важна роля в решоринга на европейските компании, като това се отнася и за разходите за труд (виж фиг.2).

Фигура 1. Държави, от които се осъществява решоринг на производството в Европа

Легенда:

Русия

Бразилия

Африка

Други страни от Латинска Америка

Други страни от Азия

Индия

Източна Европа

Китай

Източник: Backing Britain. A Manufacturing base for the future. EEF. The Manufacturer’s Organisation 2013, London, 23p.

Фигура 2. Фактори за решоринга на производството през 2010‒2012

Легенда:

Загуба на ноу-хау

Липса на квалифициран персонал

Разходи за труд

Близост до центровете на НИОКР

Липса на инфрастрактура

Разходи свързани с координацията

Транспортни разходи

Степен на използване на мощностите

Гъвкавост

Качество

Източник: Dachs B. and C. Zanker. Backshoring of production Activities in European Manufacturing. European Manufacturing Survey Bulletin, Number 3, December 2014.

Данните за решоринга във Великобритания са достъпни в редица източници. Първото проучване, осъществено през 2013, показва, че около 15% от британските компании в сферата на обработващата индустрия вече са върнали производството си обратно в страната, а около 1/3 се готвят да го направят съвсем скоро [Bailey; Backing Britain...]. В проучване на компанията  PricewaterhouseCoopers от 2014 се посочва, че решорингът може да увеличи британския БВП с 6-12 млрд. паунда и да генерира до 2025 между 100 и 200 хиляди нови работни места [Reshoring - A New...] (виж Таблица  2).

Таблица 2. Оценка за влиянието на решоринга върху икономиката на Великобритания

Източник: Reshoring – A New Direction for the UK Economy. PricewaterhouseCoopers –PWC, 2014, London, pp.25-34.

Аналогично проучване, проведено през 2011 от консултантската компания The Boston Consulting Group [Made in...], стимулира дискусията за решоринга в САЩ. В това и следващи проучвания на същата компания се прогнозира, че до 2020 в американската обработваща индустрия и свързаните с нея услуги ще бъдат създадени между 2,5 и 5 млн. нови работни места. Предвид намаляването на конкурентоспособността на Китай, експертите твърдят, че няколко отрасли в САЩ се намират в своеобразна преломна точка, след която все повече компании ще започнат да връщат производствата си обратно в страната.

Освен подробния анализ на разходите, The Boston Consulting Group проучва 200 американски компании с обем на продажбите над 1 млрд. долара. Става ясно, че през 2013 54% от тях са планирали или са обсъждали решоринга на някои производство (срещу 37%, през 2012). Нещо повече, над 20% от въпросните компании (т.е. два пъти повече, отколкото през 2012) са потвърдили, че вече активно осъществяват решоринг или, че ще прехвърлят производството си на територията на САЩ в най-близко бъдеще. Експертите прогнозират, че решорингът от държавите с ниски разходи за труд едва сега започва и ще способства за възстановяването на американската обработваща индустрия.

Решорингът в отделните отрасли на американската индустрия може да се види в таблица 3.

Таблица 3. Решорингът в отделните отрасли на индустрията на САЩ (2010‒2015)

Източник: The US Manufacturing Renaissance: Driving a Resurgence in Industrial Real Estate. NAIOP, Spring 2016, 9p.

По данни на друга консултантска компания, някои отрасли, които доскоро се оценяваха от експертите като неподходящи за решоринг, като производстото на дрехи например, сега са сред лидерите в този процес (виж таблица 4).

Таблица 4. Дял на отраслите на икономиката на САЩ в решоринга (2011‒2015)

Източник: US Reshoring: Over Before It Began? ATKearny, 2015, atkearney.com/documents/10192/7070019/US+Reshoring.pdf/14777afa-0c14-460e-937b-11233be34....

Hackett Group публикува друго интересно изследване в областта на офшоринга и решоринга. То се базира на анализа на стратегите за доставки на големите компании от обработващата индустрия. Оказва се, че делът на компаниите, прехвърлящи мощностите си от държави с високи разходи (т.е. от развитите) към такива с ниски разходи (т.е. към развиващите се), демонстрира тенденции към понижаване, докато делът на тези, прехвърлящи производства от развиващите към развитите държави нараства (виж фиг.3).

Фигура 3. Дял на производствените мощности, прехвърляни от едни страни в други в рамките на глобалната стратегия за доставките

Легенда:

От развитите към развиващите се страни

От развиващите към развитите страни

Източник: Job Losses from Offshoring and Productivity Improvements Far Outpace Gains from Economic Growth. The Hacket Group, 2014, 9 p.

Според Индекса на доверие на чуждестранните инвеститори, изготвен от компанията «ATKearny» [The 2016...], САЩ продължават да са начело в списъка на най-привлекателните за инвеститорите държави в света. Китайските компании например са инвестирали след 2000-та 46 млрд. долара в Съединените щати, при това по-голямата част от инвестициите са реализирани през последните години. От 60-те хиляди нови работни места, създадени на територията на САЩ през 2014, китайските компании са създали 8 хиляди. През последните три години много други чуждестранни компании, като например «Rolls Royce», «Volkswagen», BMW, «Siemens», «Airbus», BASF, «Bridgstone» и «Michelen» ‒ създадоха или възнамеряват да създадат свои индустриални предприятия в САЩ.

Измежду компаниите, планиращи да разширят производствените си мощности през следващите пет години с цел да пласират производството им в САЩ, 31% възнамеряват да го направят на територията на самите Съединени щати, а 20% искат да разширяват мошностите си в Китай. През 2013 съотношението беше точно обратното (виж фиг.4), което говори за съществена промяна на тенденциите [Minter].

Фигура. 4. Планиран растеж на производствените мощности за покриване на търсенето в САЩ

Легенда:

США - САЩ

Източник: Reshoring Gaining Strenght Among Large Manufacturrers. Industry Week, 12.10.2015, industryweek.com/competitiveness/reshoring-gaining-strength-among-large-manufacturers-bcg....

В редица изследвания се анализират различията и спецификата на процеса на решоринг в САЩ и Европа [Виж например: Fratocchi 2015]. В общи линии те се свеждат до следното:

- в САЩ решорингът е разпространен десет пъти повече, отколкото ниършоринга, докато в Европа ниършорингът играе по-голяма роля, макар, че и там решорингът е седем пъти по-разпространен;

- американските компании осъществяват решоринг предимно от Китай и други азиатски държави, докато европейците – от други западноевропейски държави или от Източна Европа.

- решорингът в Европа има по-дълга история, като първите случаи са фиксирани още през 80-те години на ХХ век.

- решорингът се осъществява в широк кръг от отрасли на обработващата индустрия – както нискотехологични (производство на обувки и дрехи в Европа и на мебели в САЩ), така и високотехнологични (електроника, битови уреди);

- ниършорингът е по-концентриран в малко на брой сектори и най-вече в текстилната и леката индустрия в Европа;

- факторът на разходите и най-вече на трудовите и логистичните, се очертава като най-важния мотив за решоринг. Намаляването на различията в нивата на разходите между развитите и развиващите си държави се оказва по-важен  фактор за американските компании (в сравнение с европейските, които имат други приоритети);

- при вземането на решение за решоринг от страна на американските компании, освен разходите, важна роля играят ниското качество на стоките и съображенията, свързани с имиджа.

Освен анкетите на отделните компании, при анализа на процеса на решоринг могат да бъдат използвани и данните на официалната статистика, макар че тези оценки имат косвен характер. Като възможен индикатор може да се използва делът на вноса при удовлетворяването на вътрешното търсене. Ролята на този показател е в това, че при решоринга вътрешното търсене ще се измества с течение на времето от вноса към вътрешното производство.

Данните сочат, че в повечето развити държави темповете на нарастване дела на вноса за покриването на вътрешното търсене намаляват. В Япония, Германия и Великобритания дори е налице абсолютно намаляване на този дял, което е косвено свидетелство за интензивното развитие на процеса на решоринг [De Backer]. Що се отнася до САЩ, през последните години там забележимо нараства делът на вноса от Мексико, което говори за наличието на ниършоринг, т.е. че американските компании превеждат  в съседно Мексико производството си, което досега е било изнесено в трети страни. Друг източник на данни е географското разпределение на производствените ресурси на мултинационалните компании. Ако решорингът се превърне във важен феномен на агрегирано равнище, може да се очаква, че все по-голям дял от производствените ресурси ще се разполагат на територията на страните на произход на въпросните компании. Що се отнася до американските ТНК, до 2013, делът на капиталовложенията им в ниско- и среднотехнологичните отрасли на обработващата индустрия на територията на САЩ постепенно нараства [Ibid]. Решорингът в сектора на услугите пък стартира едва през 2013.

Икономическата политика в сферата на решоринга

Тъй като решорингът е тясно свързан с проблема за инвестиционната привлекателност на държавите, средствата и инструментите на политиката, влияещи върху факторите за разполагането на производството, влияят и върху самия процес на решоринг. Наред с общите принципи на политиката, целяща повишаването на инвестиционната привлекателност, редица държави се ориентираха към използването на специални инструменти, стимулиращи процеса на решоринг. Сред тях са както общи мерки за подкрепа (субсидии, данъчни ваканции), така и специфични механизми на търговската политика.

Както вече споменах, най-интензивните дискусии относно политиката в сферата на решоринга се водят в САЩ. Така, в документа на Белия дом от 2012, озаглаен Blueprint for an America Built to Last, се предлагат специални мерки, стимулиращи решоринга на производствената активност – като например финансовата подкрепа на компаниите (включително данъчни облекчения, данъчни кредити и стимули), по-репресивно търговско законодателство и правоприлагане и инвестиции в логистичната инфраструктура [Blueprint...].

Освен това, решорингът се стимулира от опитите на САЩ усилено да развиват високотехнологичната обработваща индустрия, увеличавайки бюджетните разходи за НИОКР в тази сфера и приемайки различни програми от типа на «Manufacturing Extension Partnership» (помага на компаниите да изчислят разходите си и да вземат обосновани решения за разполагане на производстото) или «Make it in America Again» (оказва финансова подкрепа на проекти за решоринг на производствените мощности).

Темата за решоринга присъстваше и в редица обращения на различни институции на ЕС. Така например, решорингът беше обявен за основна цел в приетия от Европейския парламент документ „Възраждането на индустрията в рамките на стратегията за устойчиво развитие на Европа”, която е част от Стратегията Европа 2020, целяща увеличаването на дела на обработвашата индустрия в БВП на ЕС до 20%. Редица обръщения на Европейската комисия (например, «A Stronger European Industry for Growth and Economic Recovery» и «For a European Industrial Renaissance»), включват конкретни препратки към решоринга и предложения за Нова индустриална политика в подкрепа на този процес. Комитетът за регионално развитие на ЕС също подкрепя решоринга в контекста на програмата на Европейските традиционни индустриални региони.

Що се отнася до отделните държави от ЕС, британското правителство например, се ангажира с програмата «Reshore UK», в чиито рамки се осигурява експертна и техническа подкрепа на проектите за решоринг. Малките и средни компании могат да получат финансова подкрепа и достъп до веригите на снабдяване с висока добавена стойност. Освен това, програмата «Advanced Manufacturing Supply Chain» помага за формирането на мрежа от локални доставчици около най-големите британски компании, както и да бъде стимулиран решорингът на доставчиците обратно на територията на Великобритания.

Във Франция, според едно изследване от 2013 на Министерството на индустрията, 60% от компаниите, осъществили решоринг на производството си, са получавали финансова подкрепа от централното правителство и местните власти. На свой ред, Министерството на икономиката създаде интернет-сайта «Colbert-2-0», с цел подпомагане на компаниите при оценката на ефективността на връщането на производствените им мощности във Франция.

Регионализацията като нова глобализация

Навремето, създаването на дълги комплексни глобални стойностни вериги (с цел да се постигне оптималното за бизнеса разполагане на производството на глобалния пазар) демонстрира предимството си по отношение на производителността, ефективността, икономията от мащаба и т.н. От друга страна, именно размерите и комплексният характер на тези международни производствени мрежи генерираха сериозни рискове за доставките и направиха компаниите по-малко гъвкави по отношение на своевременната реакция на промените в потребителското търсене и предпочитания. След дългите години на мащабен офшоринг и аутсорсинг, компаниите започнаха да преминават към по-диверсифицираната стратегия на избор на доставчици и да разглеждат различни варианти за (пре)структуриране на производствения си процес.

Напоследък се наблюдава преструктурирането на някои глобални стойностни вериги. Освен в глобалните хъбове, производството се концентрира в регионални и локални хъбове, разположени по-близо до крайните пазари както в развитите, така и в развиващите се страни. За това си има причини.

На първо място, стимул за регионализацията на обработващата индустрия са промените на производствените разходи в отделните държави. Така например, в Китай, Бразилия и източноевропейските страни, тези разходи са нараснали през последното десетилетие повече, отколкото в САЩ и Великобритания (последната е страната с най-ниски производствени разходи в Западна Европа) [Кондратьев]. Традиционните разлики между разходите в развиващите се и развитите държави стремително намаляват. Днес можем да открием нискоразходни клъстери във всички региони на света, което стимулира разполагането на производството по-близо до регионалните пазари.

На второ място, тъй като получаването на адекватна печалба се оказва все по-сложна задача, нараства влиянието на факторите, свързани с търсенето, върху вземането на решенията за разполагане на производството. Ако преди се акцентираше изключитено върху постигането на най-малки разходи, сега компаниите се стремят да реагират максимално бързо на промените в търсенето и предпочитанията на потребителите. Веригите на доставките и снабдяването с по-локализирани производствени центрове и частичното дублиране на тези центрове, подобряват реакцията на компаниите на промените в търсенето.

С прехода към модел, основаващ се на потребителското търсене, се извършват промени и в глобалните стойностни вериги, тъй като се наблюдава изместване от масовото производство и масовите пазари към нишевите пазари и продукти и удовлетворяването на нарастващото търсене на стоки, произвеждани по индивидуални поръчки. Осведомеността на потребителите за негативните ефекти, възникващи в транспортните потоци на междинните и готови товари вътре в глобалните стойностни вериги, както и потребителското търсене на устойчиви транспортни потоци, също усилват тенденцията към регионализация на производството.

Предвид нарастващото значение на „клиентизираните” стоки (т.е. стоките, произвеждани по индивидуални поръчки), активността на компаниите все повече зависи от скоростта на иновациите. Става дума не само за удовлетворяването на инвидуализираното и локалното търсене, но и за възможността да се адаптират НИОКР, проектирането и дизайна към променящите се условия. Териториалната близост на иновационните и производствените центрове води до намаляване на сроковоте за усвояване на продукцията и максимизиране на ефекта на обратната връзка между производството и НИОКР.

На трето място, появата на нови технологии прави напълно осъществими регионалните стойностни вериги.Така например, инвестицията в създаването на промишлени роботи позволява да се организира ефективно производство и в отраслите с относително по-високи разходи за труд. Широкото използване на роботехниката води до намаляване дела на работната заплата в производствените разходи и прави офшоринга в развиващите се държави по-непривлекателен.

Информационните технологии не само повишават ефективността и производителността, но и подобряват ответната реакция на промяната в условията на пазара, позволяват интеграцията на процесите на проектиране и производство и променят характера на доставките на стоки и услуги. Бързото препрограмиране на оборудването позволява производството на широк спектър от стоки в съответствие с различни спецификации, базиращи се на цифровото моделиране и имитационните възможности. Интернет повишава ефективността на производството и иновациите и съкращава пътя до пазара.

Като цяло, разпространението на цифровите технологии коренно променя характера на производството, укрепвайки тенденцията към формирането на регионални стойностни вериги. В момента, обработващата индустрия все още произвежда достатъчно специализирани стоки за масова употреба. „Цифровизацията” ограничава значението на икономията от мащаба в някои сектори. Намаляването на разходите за производството на ограничени партиди от стоки с различни характеристики прави регионалното производство по-оправдано икономически. Нововъзникващите технологии, като адитивното производство например, новите материали, информационните и нанотехнологиите, намаляват разходите за производството на малки серии от стоки. 3-D печатът например, позволява стоката да се обвърже с индивидуалното търсене на потребителя.

Така, промените в структурата на разходите, факторите за търсенето и технологиите постепенно променят характера на производството, придавайки му един по-регионален характер.

Литература:

Кондратьев В. Мировая обрабатывающая промышленность: сдвиги в конкурентных издержках // МЭиМО. № 7. 2015. C. 5-16.

Backing Britain. A Manufacturing base for the future. EEF. The Manufacturer’s Organisation 2013. London. 23p.

Bailey D., De Propris L. Manufacturing Reshoring and Its Limits: the UK Automotive Case // Cambridge Journal of Regions, Economy and Society. Volume 7. 2013. Pp.379-395.

Blueprint for an America Built to Last. The White House. Washington, DC. 2012. – Mode of access: whitehouse.gov/sites/default/files/blueprint_for_an_america_built_to_last.pdf (date of access 07.11.2016)

Dachs B., Zanker C. Backshoring of production Activities in European Manufacturing // European Manufacturing Survey Bulletin. Number 3. December 2014.

De Backer K., Menon C., Moussiegt L. Reshoring: Myth or Reality? OECD Science, Technology and Industry Policy Papers No 27. 2016. 34p.

Ellram L. Off-Shoring, Reshoring and the Manufacturing Location Decision // Journal of Supply Chain Management. 2013.Vol. 49. Pp. 3-5.

Fratocchi L., Di Mauro C. When Manufacturing Moves Back: Concepts and Questions // Journal of Purchasing & Supply Management. 2014. Vol. 20. Pp. 54-59.

Fratocchi L., Di Mauro C., Ancari Manufacturing Back-and Near-Reshoring: A Comparison of European and North American Evidence // Stentoft J., Vastag G. and Paula A. (eds) Research in the Decision Sciences for Innovations in Global Supply Chain Networks: Best Papers from the 2014 Annual Conference. 2015. 311p.

Holz R. An Investigation into Off-Shoring in the German Automotive Industry. University of Whales, Swancea. 2009. 352 p.

Interconnected Economies: Benefiting from Global Value Chains. OECS Publishing, Paris 2013.

Kinkel S. Future and Impact of Backshoring – Some Conclusions from 15 Years of Research on German Practices // Journal Purchasing & Supply Management. 2014. Vol. 20. Pp. 63-65.

Made In America Again. Why Manufacturing Will Return to the USA // The Boston Consulting Group. 2011. – Mode of access: bcg.com/documents/file84471.pdf (date of access 07.11.2016)

Minter S. Reshoring Gaining Strenght Among Large Manufacturrers // Industry Week. 12.10.2015. URL: industryweek.com/competitiveness/reshoring-gaining-strength-among-large-manufacturers-bcg-survey-finds (date of access 07.11.2016).

Moser H. Reshoring: The Trend from Globalization to Localization. 2016. – Mode of access: industrytoday.com/FlippingBook/19.4/#50 (date of access 20.12.2016).

Pisano G., Shih S., Restoring American Competitiveness. Harvard Business Review. March 2012.

Pisano G., Shih S. Producing Prosperity: Why America Needs a Manufacturing Renaissance. Harvard. 2012.

Poerter M., Rivkin J. Choosing the United States. Harvard Business Review. March 2012.

Reshoring – A New Direction for the UK Economy. PricewaterhouseCoopers –PWC. 2014. London. Pp.25-34.

Reshoring Mexico 2014. CIDAC 2014, Mexico. – Mode of access: reshoretomexico.org/csv/ReshoringMexico2014MexicosReshoringAttractionIndex.pdf (date of access 07.11.2016).

Sirkin H. L., Rose J. R., Zinser M. The US Manufacturing Renaissance: How Shifting Global Economics Are Creating an American Comeback. Philadelphia. 2012. – Mode of access: kw.wharton.upenn.edu/made-in-america-again/ (date of access 20.12.2016).

The 2016 A.T. Kearney Foreign Direct Investment Confidence Index. – Mode of access: atkearney.com/documents/10192/8064626/2016+A.T.+Kearney+Foreign+Direct+Investment+Confidence+Index%E2%80%93FDI+on+the+Rebound.pdf/e61ec054-3923-4f96-b46c-d4b4227e7606 (date of access 07.11.2016)

The new hire: How a new generation of robots is transforming manufacturing. Robots in Manufacturing: A First Look at the Evidence. OECD Publishing. 2015. Paris; PWC. 2014. 18p. – Mode of access: pwc.com/us/en/industrial-products/assets/industrial-robot-trends-in-manufacturing-report.pdf (date of access 07.11.2016)

The Rebirth of US Manufacturing: Myth or Reality? // L.E.K. Executive Insights. Volume XVI. Issue 32. 2014. – Mode of access: lek.com/sites/default/files/LEK_1632_RebirthOfUSManufacturing_Web.pdf (date of access 07.11.2016)

The Shifting Economics of global Manufacturing, How Cost Competitiveness Is Changing Worldwide. The Boston Consulting Group. 2014.

Бележки:

1. Виж повече на: Reshoring initiative. reshorenow.org/main-reshoring-library/ (date of access 20.12.2016).

2. В Обзора на европейската обработвателна индустрия се анализират технологичните и нетехнологични иновации. За разлика от «Community Innovation Survey», той се фокусира повече върху дифузията на технологията и организационните иновации (включително офшоринга и аутсорсинга, а напоследък и решоринга). Обзорът е иницииран от консорциум, обединяващ изследователски институти и университети и се прави на всеки три години: в обзора за 2012 например участваха 3500 компании от 13 държави членки на ЕС.

*Авторът е ръководител на Центъра за индустриални и инвестиционни изследвания към Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките