Азербайджанският газ и активизирането на балканската енергийна геополитика

брой 5 2016
Typography

През пролетта на 2016 комбинация от геополитически и икономически фактори даде тласък на проектите за алтернативни газови доставки в Южна Европа, обединени под името Южен коридор на ЕС.

Той представлява система от три последователни тръбопровода – Южнокавказкия (от Баку, в Азербайджан, през Грузия, до Ерзурум, в Турция), Трансанадолския (ТАНАП), пресичащ Турция от изток на запад, и Трансадриатическия (ТАП), който върви през Гърция, Албания и Адриатическо море и стига до Италия. Цялата тази преносна система ще бъде захранвана от голямото азербайджанско находище Шах Дениз, което се намира в Каспийско море. Там и сега се добива газ, но след 2018 втората фаза от експлоатацията му ще даде допълнително 16-17 млрд. куб. годишно. Тези обеми вече са договорени – 6 млрд. куб. м са предназначени за турския пазар, по 1 млрд. – съответно за Гърция и България, а оставащите 8 млрд. ще достигат до Италия, а оттам – и до други европейски държави.

Основен двигател на проектите „Шах Дениз-2” и ТАНАП е Азербайджан, в лицето на държавната нефтена компания СОКАР. Това е обяснимо, защото младата каспийска република е най-заинтересована да докара своя газ до платежоспособния европейски пазар. На успеха на Южния коридор обаче, разчитат и няколко големи частни фирми, участващи в азербайджанския газодобив. Находището Шах Дениз се разработва от пъстър консорциум от международни публични компании, сред които най-голям дял има британската BP (бившата Бритиш петролиум). В ТАНАП азербайджанците държат мажоритарен дял (58%), а BP има 12%. В Трансадриатическит газопровод водещи са три компании, всяка с по 20% от проекта – споменатите СОКАР и ВР, както и италианската „Снам”. Находището Шах Дениз и трите тръбопровода, които трябва да докарат газа до Европа, са елементи от една бизнес верига, което налага времева синхронизация по между им. Eдва когато всички тези елементи бъдат задействани ще има възможност и България до получи азербайджански газ по бъдещия интерконектор с Гърция, който фактически ще бъде северно разклонение на ТАР.

 

Южният газов коридор

Южният газов коридор

Легенда:

Находище Шах Дениз

Южнокавказки газопровод

Трансанадолски газопровод (TAНАП)

Трансадриатически газопровод (TAП)

Интерконектор Гърция-България (ИКГБ)

 

След като вече си осигури газ от Азербайджан, сега основен проблем на Южния коридор е намирането на гигантските суми, необходими за изграждането му.По последни изчисления, става дума за малко над 39 милиарда долара ($23,8 млрд. за Шах Дениз-2 и разширението на Южнокавказкия газопровод, $9,3 млрд. за ТАНАП и $6 млрд. за ТАП)[1]. При това общата сума е намаляла с 4-5 млрд. долара от по-рано планираното поради спада на нефтените цени, който води и до поевтиняване на материалните, необходими за изграждането на газопреносна инфраструктура.

По-голяма част от необходимите близо $40 млрд. ще бъдат заемен капитал, който се набира на международните финансови пазари. За целта се водят преговори с могъщи международни кредитни институции като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Азиатската банка за развитие. През март 2016 Азербайджан излезе и на свободния финансов пазар като емитира дългови книжа  и успя да пласира емисия от 1 млрд. долара[2]. Очаква се наесен тази процедура да се повтори. Въпреки това набирането на необходимия капитал за Южния газов коридор никак не е лесно, първо защото става дума за огромна сума и второ, защото в момента енергоресурсите са евтини и това кара банкерите да бъдат предпазливи, когато финансират нефтени и газови проекти. В крайна сметка, пари за преносната инфраструктура вероятно ще се намерят, но осигуряването им може да отнеме доста време и да забави начинанието.

Кога азербайджанският газ ще стигне до Европа

Ясно е, че азербайджанският газ все някога ще стигне до Европа. Големият въпрос е „кога?”. Според министъра на енергетиката на Азербайджан Натиг Алиев, към началото на юни 2016 работата по Шах Дениз-2 е завършена на 71%, по ТАНАП – на 55% и по ТАП – 10%. Действително, ТАНАП отдавна се строи, а през май 2016 се проведе тържествената церемония за първата копка на ТАП, като част от тръбите за този газопровод вече пристигнаха в Солунското пристанище. В разговор с високопоставен служител на СОКАР получих следната прогноза: добивът от Шах Дениз-2 ще започне през 2018, в същата година ще бъде завършен ТАНАП, а през 2020 азербайджанското „синьо гориво” вероятно ще стигне до Европа[3]. Местните експерти в Азербайджан, както и някои дипломати, акредитирани в Баку, са по-скептични – те смятат, че газът ще потече по ТАП към 2021-2022. Това означава, че българо-гръцкият интерконектор трябва да е готов най-късно до 2021, за да може България да получава договорените с акционерите в Шах Дениз 1 млрд. куб. годишно азербайджански газ.

Слабите места на проекта за интерконектор Гърция-България (ICGB) са две – съмнителната икономическа ефективност и акционерната структура на компанията ICGB, която ще го строи. В нея Българският енергиен холдинг държи 50%, а останалите 50% са разделени по равно между гръцката държавна газова компания ДЕПА и италианската „Едисон”, която е собственост на „Електрисите дьо Франс”, а тя от своя страна се контролира от френското правителство. Активност по проекта за интерконектора с Гърция проявява най-вече българската страна. Правителството в София за втора поредна година предвижда в бюджета на страната държавна гаранции до 110 млн. евро за теглене на заем от ICGB. Партньорите от ДЕПА и „Едисон” засега не пречат на напредъка на интерконектора, като в случая немалка роля играе и геополитическият натиск, оказван върху тях от САЩ (чрез енергийния емисар на Държавния департамент Еймъс Хохстийн) и Европейската комисия, които са заинтересовани проектът да се случи.

През февруари 2016 ДЕПА и „Едисон” подписаха с „Газпром” меморандум за сътрудничество за пренос на руски газ през Гърция и Италия от неназована „трета страна”[4]. Единствените две държави, които граничат с Гърция и имат излаз на Черно море, са България и Турция. След като проектът „Южен поток” се провали, ясно е, че „Газпром” не може да доставя газ до Гърция и Италия през българска територия. Теоретично това е възможно през Турция, ако бъде построен „Турски поток”, но на практика движението на руския газ през Гърция за Италия най-вероятно ще бъде блокирано от Европейската комисия, както стана и с „Южен поток”. Следователно, меморандумът между ДЕПА , „Едисон” и „Газпром” цели по-скоро да всее смут у конкурентните проекти и да засили позициите на руската компания в усилията й да реализира проекта „Северен поток-2”. В същото време фактът, че българските партньори в ICGB се съгласяват да окажат съдействие на „Газпром” означава, че те са доста близки до Русия. От друга страна, руската компания не е особено заинтересована интерконекторът Гърция-България да се случи, защото той би отворил пътя за неруски газ към България, а евентуално и към други балкански държави. Тук е моментът да се отбележи, че „Електрисите дьо Франс” отдавна има общ бизнес с „Газпром” – през 2012 двете компании се договарят да придобият или построят съвместно газови електростанции в Европа, които ще работят с руски газ[5]. Израз на близките отношения между двете фирми е и фактът, че до края на 2014 „Електрисите дьо Франс” бе сред трите западни компании, привлечени от „Газпром” като акционери в проекта „Южен поток”.

Изводът е, че на фона на днешните очаквания за бъдещите газови потоци на Балканите акционерната структура на интерконектора Гърция-България изглежда неподходяща. Тя е наследство от времето, когато все още се смяташе, че ITGI (интерконектор Турция-Гърция-Италия) има най-големи шансове да спечели борбата за транспортиране на азербайджанския газ до Европа. Понеже тогава българо-гръцкия интерконектор бе мислен именно като разклонение на ITGI, логично акционерите на ITGI (ДЕПА и „Едисон”) влязоха с 50% и в интерконектора. През 2013 обаче стана ясно, че консорциумът „Шах Дениз” дава предимство на ТАП, в резултат на което ITGI бе замразен.

Към днешна дата мотивацията на ДЕПА и „Едисон” да участват в ICGB е отслабнала значително. Българската позиция е ясна – дори да е губещ, интерконекторът ще допринесе за диверсификацията на доставките за страната, затова трябва да се строи. ДЕПА и „Едисон” обаче не са длъжни да се грижат за енергийната сигурност на България, а единствено за печалбата на своите акционери.

Възможните варианти

При тези обстоятелства изглежда логично акционерното участие в интерконектора да бъде разнообразено и в него да влязат фирми, добиващи газ от Шах Дениз. СОКАР вече е канена от България да влезе в компанията ICGB, но поне засега азербайджанците се въздържат от подобна стъпка. Включването на азербайджанската държавна нефтена компания в гръцко-българския интерконектор би засилило стратегическите позиции на Баку на Балканите, но трябва да се отчита, че в сегашната ситуация на евтин петрол, азербайджанските газови стратези гледат под лупа всеки инвестиционен разход. Същото може да се каже и за другите големи акционери в Шах Дениз – ВР и малайзийската „Петронас”, която през 2014 изкупи дяловете на норвежката „Статойл”.

Друга важна новина от тази пролет е постепенното изкристализиране на идеята за строеж на плаващ терминал за втечнен газ в Северна Гърция, край Александруполис. Движеща сила на този проект е частната гръцка компания „Газтрейд” на милиардера Копелузос, а заинтересованост са проявили и две американски фирми – „Шениър”, която първа започна износ на втечнен газ от САЩ, и „Нобъл енерджи”, която е главния играч в разработването на находищата в Източното Средиземноморие край Израел и Кипър. Разбира се, потенциален участник в терминала е и ДЕПА. България също заяви ясно, че смята да влезе като акционер в това съоръжение, създадена е работна група между „Газтрейд” и Българския енергиен холдинг, която да изготви проект за терминала и да предложи вариант за българско държавно участие в него[6]. До известна степен е смущаващо, че плановете за терминала край Александруполис са твърде мащабни – предвижда се той да има капацитет 6,1 млрд. куб. м газ годишно, което е повече от текущото потребление на Гърция и България, взети заедно. Инициаторите на проекта посочват, че ориентировъчната му стойност е 415 млн. долара[7], но експертите в бранша смятат, че подобна ниска цена е невъзможна за терминал с такъв капацитет. От официалния сайт на „Газтрейд” научаваме, че се предвижда съоръжението да бъде изградено в морето на 18 км от Александруполис и на 10 км от най-близкия бряг. Втечненият газ ще се регазифицира и след това ще бъде пренасян по 28-километров тръбопровод преди да влезе в съществуващата гръцка газопреносна мрежа. Предвижда се и изграждането на хранилище с капацитет 170 000 куб. м[8].

По всичко изглежда, че съдбата на интерконектора Гърция-България ще зависи от успеха на другите два проекта – Южния газов коридор и терминала за втечнен газ в Александруполис. През тази пролет се проведе първата фаза от процедурата за набиране на необвързващи оферти за използването на интерконектора и на пръв поглед резултатите са обнадеждаващи – 9 компании са заявили капацитет от общо 4,3 млрд. куб. годишно като в този обем не се включва единия милиард куб. м, който България ще получава от Шах Дениз след 2020. Почти половината от този капацитет (2 млрд. куб. м) обаче е заявила „Газтрейд”[9], като нейният интерес към интерконектора ще се запази само при условие, че изграждането на терминала край Александруполис е сигурно. Макар и със символичен обем, заявка за пренос на газ от Гърция за България е подала и СОКАР.

Истинският интерес към ICGB ще стане ясен едва след втората фаза на пазарния тест, когато се подават обвързващи оферти. Първоначално се смяташе, че той ще се проведе през юни 2016, но впоследствие бе отложен за есента, за да може дотогава да има по-голяма яснота за съдбата на терминала край Александруполис. Засега е ясно само, че СОКАР смята да подаде обвързваща оферта за същия обем, с който е участвала и в първата фаза на пазарния тест[10].

Както е известно, Гърция и в момента разполага с терминал за втечнен газ (Ревитуса), разположен недалеч от Атина. В последно време обаче той почти не работи, защото цената на втечнения газ е по-висока от тази на доставяния от „Газпром” по тръбопроводи. Всъщност терминалът в Ревитуса е част от активите на газотранспортната компания ДЕСФА, която от три години е във висящо положение, защото СОКАР спечели приватизационния търг за нея още през 2013 и сега чака разрешението на Европейската комисия да завърши сделката. Генерална дирекция „Конкуренция” на Еврокомисията започна разследване по подозрение, че азербайджанците могат да получат доминиращо положение на гръцкия газов пазар и в крайна сметка СОКАР бе принудена да се съгласи да отстъпи 17% от ДЕСФА на реномирана еропейска компания, за да намали собсствения си дял до 49% (66%-17%). През пролетта на тази година стана ясно, че се е намерил купувач за тези 17% - италианската „Снам”, която си партнира със СОКАР в проекта ТАП. Малко по-късно обаче сделката отново стигна до задънена улица след като гръцкото Министерство на енергетиката изненадващо внесе в парламента законодателна поправка, която ще намали драстично преносните такси, събирани от ДЕСФА, при това със задна дата[11]. Ако поправката бъде приета, договорената цена от 400 млн. евро за 66% от компанията ще изглежда нереално висока и азербайджанците вече предупредиха, че ще се откажат от сделката.

Съдбата на приватизационната сделка за ДЕСФА ще има важно значение за балканския газов пазар. СОКАР отдавна се е превърнала в крупен международен търговец на енергоресурси и купува и продава и нефт и газ, които не са произведени в Азербайджан. В този смисъл навлизането на компанията в Гърция ще доведе до динамизиране на газовия пазар на Балканите, а терминалът в Ревитуса вероятно ще започне да се използва по-ефективно. При провал на сделката за ДЕСФА, Гърция има опция да проведе повторен приватизационен търг, но едва ли може да разчита на други кандидати освен руснаците, които обаче най-вероятно ще бъдат обезкуражени или направо блокирани от Европейската комисия.

Капацитетът на интерконектора Гърция-България и на бъдещия терминал в Александруполис едва ли ще бъде изцяло запълнен. Това означава, че сами по себе си, двете съоръжения не могат да излязат на печалба, защото регионалният газов пазар е малък и няма да расте с бързи темпове. Те обаче, следва да се разглеждат на фона на общата картина, която показва монопол на „Газпром” върху газовите доставки на Балканите. Ерозирането на този монопол може да доведе до договарянето на по-изгодни цени за вносителите и тази полза в крайна сметка да компенсира счетоводната загуба на интерконектора и терминала в Александруполис. Освен това разнообразяването на източниците на газ е в съзвучие със стремежа на Европейската комисия да увеличи сигурността на доставките. Амбицията на Брюксел е в средносрочен план всяка от 28-те страни членки на ЕС да разполага с най-малко три различни доставчици на „синьо гориво”. Поне в Югоизточна Европа обаче тази цел не може да бъде постигната само с механизмите на свободния пазар, нужна е и финансова помощ от европейските фондове. Още през 2009 ЕС обеща 45 млн. евро за интерконектора с Гърция, което е около 20% от прогнозната цена на проекта. Тези пари обаче са под условие – ще бъдат отпуснати, ако съоръжението бъде изградено в определен срок. Засега той е удължен до 2018[12].

Опитите на акционерите в ICGB да осигурят допълнително финансиране от ЕС (извън обещаните 45 млн. евро) засега са неуспешни. Главна причина е неудачната юридическа рамка на проекта, който ще получи изключение от правилата на Третия енергиен пакет, но това го лишава от право да търси още пари от Брюксел.

За терминала край Александруполис се очаква дори още по-голям процент финансиране от Евросъюза, но там проблемът е, че сумата, необходима за построяването му, е значително по-голяма от тази за ICGB.

Въпреки трудностите за интерконектора България-Гърция, 2016 носи добри новини за вазимната свързаност на газовите мрежи на балканските страни. Първата е предстоящото до края на годината завършване на интерконектора България-Румъния(15,4 км, от които 2,1 км под река Дунав)[13]. Той ще има капацитет от 1,5 млрд. куб. м годишно, като двете страни са се договорили за изграждането на още един, резервен газопровод със същата мощност, което на практика означава свързаност с общ капацитет от 3 млрд. куб. м годишно. Поради по-ниското налягане в румънската газопреносна мрежа на първо време ще бъде възможен само пренос на газ от България към Румъния, но впоследствие чрез изграждането на компресорна станция на северния бряг на Дунав ще станат възможни доставки и в двете посоки.

Другата важна новина за динамизирането на балканската газова търговия е подписването на споразумения между България и Гърция, България и Румъния и Румъния и Украйна за възможност за реверсен поток по съществуващия Трансбалкански магистрален газопровод, който до сега се ползваше само от „Газпром” за доставки на руски газ за Балканите. В края на юни след тристранни преговори между газовите оператори на България и Гърция и „Газпром” бе договорено освобождаване на част от капацитета на тръбопровода, пресичащ българо-гръцката граница. Така се отпушва виртуалната търговия в посока от Гърция към България, но се създава и възможност за физически пренос на газ в тази посока, защото наличните технически съоръжения на пункта Кулата-Сидерокастро го позволяват[14]. Първият виртуален износ на газ от гръцки търговец за български клиент вече е факт, макар че става дума за съвсем незначителни обеми. През юни т.г. газови споразумения, аналогични на българо-гръцкото, бяха подписани и между България и Румъния и Румъния и Украйна[15]. Така поне на теория става възможно по вече съществуващата инфраструктура газ да се пренася от Гърция до Украйна.

Съвпадението във времето и в съдържанието на споразуменията за междусистемна газова свързаност между Гърция, България, Румъния и Украйна не оставя никакво съмнение, че тези документи са подписани под натиска, диктовката и методическото ръководство на Европейската комисия. Първите три държави са членки на ЕС, а Украйна – на базираната във Виена Енергийна общност, която също работи по правилата на европейското енергийно законодателство.

Разнообразяването на газовите доставки за балканските държави е игра с множество променливи величини. Цените на тръбопроводния и на втечнения газ се менят постоянно, търсенето в световен мащаб също е динамично. Очаква се след 2018 да има рязко нарастване на предлагането на втечнен газ, най-вече заради влизането в експлоатация на нови експортни терминали в САЩ и Австралия. Прогнозите са, че към 2021 мощностите за производство на втечнен газ ще бъдат с цели 46% повече, отколкото през 2016[16]. В резултат на това може да се разрази истинска ценова война, в която някои производители да продават дори под себестойността. „Газпром” също има резерви за понижаване на цените и ще се бори да запази позициите си на балканските пазари. В тази ситуация печеливши ще бъдат купувачите на газ, но само онези от тях, които са изградили гъвкава многовариантна система за доставки, позволяваща им да се превключват от един доставчик към друг в зависимост от колебанията на цените. Тенденцията е дългосрочните договори за покупка на газ постепенно да отстъпват място на спот-доставките, които могат да обхванат дори част от суровината, доставяна по газопроводи.

Оптималният вариант за България

Конкретно за България оптималният вариант е в началото на третото десетилетие на нашия век да има техническа възможност за доставка на газ от три източника – „Газпром”, Азербайджан и терминала в Александруполис и да балансира между тези три опции в зависимост от ценовите оферти. А ако бъдат открити находища в българската икономическа зона в Черно море, след 2025 страната ще може да усили позициите си на важен газов транзитьор.

При такъв оптимистичен сценарий може да се очаква ниските цени да стимулират ръста на газовото потребление в България, макар че то никога няма да достигне нивата от края на миналия век (над 6 млрд. куб. м годишно).

От геополитическа гледна точка, най-голямо значение за газовата търговия на Балканите имат три фактора: обтегнатите отношения между ЕС и Русия; резките обрати в отношенията между Москва и Анкара; и амбицията на Азербайджан да ориентира своя геоенергиен вектор към Югоизточна и Южна Европа. Всичко това се случва на фона на сравнително ниски световни цени на енергийните ресурси и постепенен преход от регионална към глобална газова търговия.

Събитията през 2016 показват усилване на тенденцията за водеща роля на Европейската комисия в газовата търговия на Балканите. През юни Съветът на министрите (формат „министри на енергетиката”) на ЕС взе решение, че всички междуправителствени споразумения за покупко-продажба на газ ще бъдат изпращани за преглед и оценка на Европейската комисия още преди подписването им[17]. Очаква се това решение на Съвета да бъде одобрено от Европейския парламент и да влезе в сила. През 2017 изтичат и преходните периоди за прилагането на Третия енергиен пакет на ЕС, договорени от страните от Западните Балкани при встъпването им в Енергийната общност. Освен това Еврокомисията ще засили влиянието си върху маршрута на азербайджанския газ към Европа след очакваното през есента на 2016 присъединяване на Грузия към Енергийната общност[18].

В заключение може да се отбележи, че в следващите няколко години множество фактори ще динамизират балканската газова търговия като засега единственият сигурен нов доставчик е Азербайджан. Газът от Шах Дениз проправя нов енергиен коридор през южната част на Балканите. Впоследствие около този коридор се градят планове за допълнителна газова инфраструктура – терминали за втечнен газ; интерконектори; тръбопровод от Източното Средиземноморие (Израел, Кипър) до Турция или Гърция; евентуален тръбопровод през Каспийско море, който да вкара туркменистански газ в Южния коридор и т.н.

 

Бележки:

 


[1] Mustafayeva, Kama. Energy Prices Allow Cost Cuts in Caspian. Natural Gas Europe, June 05th, 2016; http://www.naturalgaseurope.com/energy-prices-help-cost-reduction-for-sgc-29962
 
[2] Azerbaijan's Southern Gas Corridor sells $1 bln Eurobond - finance ministry. Reuters, Mar 24, 2016; http://www.reuters.com/article/azerbaijan-eurobond-idUSL5N16W08Y
 
[3] Интервю на автора с Виталий Байларбайов, заместник-вицепрезидент на СОКАР, Баку, 3 юни 2016.
 
[4] Gazprom, DEPA and Edison sign Memorandum of Understanding, Gazprom web-site, 24.02.2016;  http://www.gazprom.com/press/news/2016/february/article267671/
 
[5] Gazprom Reaches Deal With EDF to Invest in European Power Plants. The New York Times, June 22, 2012; http://www.nytimes.com/2012/06/23/business/global/gazprom-reaches-deal-with-edf-to-invest-in-european-power-plants.html?_r=1
 
[6] БЕХ и Gastrade работят по проект за терминал за втечнен газ край Александруполис. Инвестор.бг, 31.05.2016; http://www.investor.bg/energetika/472/a/beh-i-gastrade-rabotiat-po-proekt-za-terminal-za-vtechnen-gaz-krai-aleksandrupolis-218007/
 
[7] Cheniere CEO Dismissed, Company Announces New LNG Investments; http://www.maritime-executive.com/article/cheniere-ceo-dismissed-company-announces-new-lng-investments
 
[8] Gastrade web-site; http://www.gastrade.gr/en/the-company/the-project.aspx
 
[9] Road map for Alexandroupoli LNG station sets 2018 target; Energy press, 17.05.2016; http://energypress.eu/alexandroupoli-lng-station-road-map-sets-completion-for-2018/
 
[10] Интервю с Виталий Байларбайов, заместник-вицепрезидент на СОКАР, Баку, 3 юни 2016 г.
 
[11] Socar now one step away from exiting delayed DESFA sale. Energy press, 29.07.2016; http://energypress.eu/socar-now-one-step-away-from-exiting-desfa-sale/
 
[12] Интервю с Теодора Георгиева, изпълнителен директор на „Ай Си Джи Би”, София, април 2016.
 
[13] Наесен ще е готов интерконекторът с Румъния. Стандарт, 23.07.2016;  http://www.standartnews.com/biznes-energetika/naesen_shte_e_gotov_interkonektorat_s_rumaniya-340205.html
 
[14] "Булгартрансгаз" и DESFA тестват интереса за пренос през Кулата – Сидирокастро. Инвестор.бг, 24.06.2016; http://www.investor.bg/energetika/472/a/bulgartransgaz-i-desfa-testvat-interesa-za-prenos-prez-kulata-sidirokastro-219568/.
 
[15] Bulgaria-Romania and Romania-Ukraine sign gas agreements; European Commission web-site, 19.06.2016; https://ec.europa.eu/energy/en/news/bulgaria-romania-and-romania-ukraine-sign-gas-agreements
 
[16] 2016 World LNG Report. International Gas Union, 12.04.2016; http://www.igu.org/publications/2016-world-lng-report
 
[17] EU to vet member states’ gas deals with Russia. Euractive.com, 07.06.2016;
 
http://www.euractiv.com/section/energy/news/eu-to-vet-member-states-gas-deals-with-russia/
 
[18] Georgia Plans for Energy Overhaul. Natural Gas Europe, 13.06.2016; http://www.naturalgaseurope.com/georgia-plans-for-energy-security-30077

 

*Българско геополитическо дружество

 

{backbutton}