02
Вт, Юни
24 New Articles

Залезът на Европейския проект

брой 5 2016
Typography

Резултатът от провелия се на 23 юли референдум във Великобритания, на който победиха привържениците на излизането на страната от Европейския съюз, изигра ролята на своеобразна информационна бомба, задълбочила разцеплението както сред политиците, така и сред редовите граждани на Европа.

Победата на привържениците на Brexit-а не само укрепва позициите на евроскептиците, давайки им своеобразен картбланш в тяхната политическа борба, но и може да се окаже отправна точка за доста бързото разпадане на ЕС. Когато говорим за по-нататъшните перспективи за развитие на Съюза през следващите години, следва да направим комплексен анализ на съвременните предизвикателства и заплахи, с които се сблъскват европейците. В зависимост от стратегията и волята за решаването на тези проблеми ще се формира и новият облик на европейския проект.

Икономическото предизвикателство

Първото предизвикателство за стабилността на обединена Европа е свързано със състоянието на нейната икономика и финансова система. Въпреки че в момента ЕС на практика се е превърнал в икономическа супердържава, той вече седем години не може да преодолее тежките последици на глобалната финансова криза от 2008. Икономическият растеж в Съюза е вял и неравномерен. А този показател е твърде съществен, предвид задълбочаващия се разрив между сравнително проспериращия Север и обременения от дългове европейски Юг. На фона на дефлацията, икономиката на еврозоната продължава да демонстрира изключително бавен ръст. Така например, през 2014 БВП на 19 европейски държави беше по-нисък, отколкото през 2007 (1). Това означава, че последиците от кризата така и не са преодолени напълно. През 2015, пред ЕС за пореден път възникна проблемът за финансовата стабилност. Гърция на практика се противопостави на цялата финансова и икономическа политика на Съюза, гласувайки за лявопопулистката формация СИРИЗА. През юли 2015 гръцката криза демонстрира с пълна сила вътрешните противоречия в Европа, когато Атина на практика допусна дефолт, като не преведе на Международния валутен фонд (МВФ) предвидения транш от 1,54 млрд. долара в рамките на погасяването на своите задължения. Така, както констатираха в МВФ, Гърция се оказа първата държава с развита икономика, допуснала дефолт (2). Нещо повече, все по-силно започнаха да звучат призивите за връщане към драхмата - гръцката национална валута, и отказ от еврото (3). Впрочем, възможността за отказ от общата валутна система, като начин за оздравяване на икономиката, се дискутира не само в Гърция, но от мнозина икономически анализатори в Германия. С достатъчна доза увереност може да се твърди, че резултатите от изборите в Гърция, Португалия и Испания през 2015 подложиха на съмнение правилността на европейската финансова политика на сурови икономии, както впрочем и германското лидерство в ЕС. Освен това, очевидната криза във връзка с гръцките дългове нагледно демонстрира, че проблемът с еврото не може да бъде решен, докато Европа - макар че има обща валута- не е в състояние да създаде и обща финансова система. Последната следва задължително да включва единна система за държавно кредитиране, единна парично-кредитна политика, единна бюджетно-данъчна система и единна система на финансите на икономическите субекти. Необходимо е също създаването на добре функционираща единна извънбюджетна система, ксоято да гарантира не само икономическото, но и социалното благополучие на европейците. Създаването на целеви извънбюджетни фондове би оказало положително влияние върху регулирането на пенсионното осигуряване, медицинското застраховане и целия пакет от социални гаранции, което на свой ред би помогнало за решаването на основната задача пред Европейската централна банка (4).

Анализирайки комплекса от икономически проблеми, следва да се спрем и на държавните финанси на страните от еврозоната. Към 2016 повечето страни съумяха да се върнат към малките бюджетни дефицити или дори да постигнат профицит. Според експертите обаче, Гърция, Франция и Италия най-вероятно ще продължат да нарушават 3%-ния Маастрихтски критерий, според който държавният дълг на страните членки не може да надхвърля 60% от техния БВП, а бюджетният им дефицит - 3% от БВП. Големият финансов дефицит задължително стимулира нарастването на държавия дълг. Най-добра в това отношение е ситуацията във Великобритания, която - благодарение на икономическото оживление - непрекъснато понижава бюджетния си дефицит и на практика заема лидерските позиции по този показател. Логично е, че бързо преодоляващите последиците от кризата държави не са заинтересовани да харчат средства от националните си бюджети за развитието на своите силно изоставащи партньори от еврозоната. Затова именно Великобритания първа инициира преразглеждането на правилата на своето участие в ЕС, а след това и директно се ориентира към освобождаването си от бремето на съвместното съжителство със страните от континентална Европа.

Икономическите трудности водят до доста високо равнище на безработицата, особено в южните и източните членове на Съюза. Така, по данни на статистиката, безработицата в Гърция се запазва на ниво 20%, като при младите хора тази цифра може да надхвърли 40%. Не много по-добра е ситуацията в Хърватия или Кипър. Като цяло, в момента над 22 млн. души безуспешно си търсят работа в Европа. В Испания например има около 5 млн. безработни, а във Франция и Италия - по три милиона. Естествено, дългосрочният характер на високите показатели на безработицата отслабва електоралната подкрепа за националните правителства, опитващи се осъществяват икономически реформи. През последните години икономическите силните държави в ЕС и на първо място Германия и Франция, провеждаха качествена социална политика и създадоха значителен брой нови работни места. Дори и според националната германска методика, в края на 2015 безработицата в страната беше 6%, включително в най-благополучните провинции Бавария и Баден-Вюртемберг. В Източна Германия средното ниво на базработицата по официални данни е около 9%. Но дори в тази традиционно проблемна територия на бившата ГДР ситуацията на трудовия пазар е доста по-добра, отколкото във Франция или Италия (5).

Вътрешната миграция

Икономическите трудности в ЕС пораждат проблема с вътрешната миграция, която представлява второто предизвикателство пред Съюза. Съществените различия в нивата на икономическо развитие и социална осигуреност между отделните страни членки води до изтичането на квалифицирани кадри от по-малко развитите към по-развитите държави и най-вече към Германия, Франция и Великобритания. Ограничените възможности принуждават младите специалисти да емигрират и най-често да останат завинаги в чужбина. Миграцията на таланти се възприема от обществеността в родината им като "изтичане на мозъци", тъй като заминалите вече не се връщат, поддържайки незначителни и дори нулеви академични връзки със своите страни. От 90-те години на миналия век насам, Германия неизменно е основната цел на мигрантите от Централна и Източна Европа, поемайки 64,4% от всички мигранти от европейските държави (6). Освен това, вътрешноевропейските мигранти понижават общата стойност на труда в богатите държави. Вътрешната миграция обаче е донякъде изгодна за кризисните страни, които я генерират, тъй като с изтичането на емигранти намалява нивото на безработицата в тях и това би могло поне частично да понижи социалното напрежение в обществото. Затова много правителства от ЕС са готови да си сътрудничат в това отношение. Испанското правителство например, в течение на няколко години подпомагаше своите граждани да си намерят работа в Германия. От друга страна, страните, генериращи мигранти, губят квалифицирани кадри, за чието образование са инвестирали именно те, а не германските власти, които сега извличат полза от това. Тази тенденция се отразява негативно и върху долгосрочните им перспективи за икономическо развитие, тъй като съществено отслабва "държавите-донори". Естествено, подобни тенденции на едностранни потоци на вътрешна миграция не способстват за по-тясната интеграция на европейските държави. Но, както посочва дългогодишният изследовател на трудовия пазар от Бамбергския университет Херберт Брюкер, ако ситуацията в родината им се нормализира тези специалисти вероятно биха се върнали обратно. От което пък ще пострадат силните държави, защото при подобно развитие именно те ще се сблъскат с изтичането на кадри (7).

Стремежът на САЩ да доминират над Европа

Продължавайки да анализираме комплекса от икономически проблеми, задължително следва да се спрем на настойчивите опити на САЩ да си гарантират финансова и енергийна доминация по отношение на Европа, на практика, диктувайки и правилата на играта. Факторът на политическото и икономическо влияние на САЩ и големите транснационални компании (ТНК) е третото предизвикателство пред европейците. От самото начало на формирането на ЕС, американската политика целеше максималното възможно участие в неговата финансова система. Основната задача пред американските финансисти е създаването на такава икономическа ситуация в Европа, в която - от една страна - да бъде стимулирано постоянното изтичане на капитали от Стария свят към американските банки, а от друга, самата Европа да се превърне в крупен кредитор на САЩ. Валутните анализатори на Deutsche Bank например посочват, че само през последните месеци на 2015 от ЕС изтекли над 300 млрд. евро. Предвид ситуацията на пазара на еврооблигации и старта на т.нар. количествени облекчения от страна на Европейската централна банка, този процес най-вероятно ще продължи и през следващите няколко години. В Deutsche Bank смятат, че - както стана в Япония - гражданите на ЕС ще се превърнат в кредитори на целия останал свят и най-вече на Америка. Ако този сценарий действително се реализира, курсът на еврото ще продължи да пада, което естествено е изгодно за американския глобален бизнес (12). Освен това икономистите често обръщат внимания на това, колко открито САЩ и Великобритания подкрепяха кипърските банки и в същото време налагаха глоби за нарушаване на банковата тайна на швейцарските финансови институции. Тези процеси сериозно отслабиха позициите на Германия и Франция, докато в същото време реалните финансови лостове постепенно преминаваха към Лондон, Ню Йорк и МВФ, който до голяма степен се контролира от САЩ (11). В енергийната сфера, големите американски компании отчаяно се стремят да проникнат на европейския пазар. Особено активни в това отношение са компаниитe, изнасящи втечнен шистов газ (LNG). За да принуди европейците да купуват по-скъпия американски LNG, глобалният бизнес трябва да стимулира възникването на поредица от кризисни ситуация в Европа, блокирайки алтернативните договори с Русия и държавите от Близкия Изток. В момента външната политика на САЩ е ориентирана именно към постигането на тези задачи (13).

Своеобразен връх в тази политика за съхраняване на американската доминация беше възобновяването на преговорите за формирането на  Трансатлантическото партньорство за търговията и инвестиции (ТПТИ), т.е  споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ, което - според привържениците му, ще гарантира икономическия растеж на всички участници в икономическия процес. Според редица експерти, евентуалното подписване на това споразумение ще доведе до появата на общ пазар на държавите от Запада, чиито правила ще окажат огромно влияние върху цялата глобална търговия и икономика. Тоест, всички останали участници ще усещат влиянието на тази организация, която ще промени правилата на световната търговия.

Споразумението не просто ще обвърже двата бряга на Атлантика с общи правила, но ще постави транснационалните корпорации и институции над националните държави. Тоест,           в допълнение към съществуващите ограничения на суверенитета на западните държави, в лицето на НАТО и ЕС, ще се появи и юридически обвързваща ги защита на "правата" на глобалния бизнес. Както е известно, преговорите за трансатлантическото партньорство се водят тайно, тъй като основната заинтересована от него сила е глобалният бизнес на транснационалните корпорации. Впрочем, този съюз е изгоден и за правителството на САЩ, доколкото му гарантира още по-силното обвързване на Европа, чиито пазар ще се окаже на разположение на американския бизнес. На свой ред, европейците биват убеждавани, че ТПТИ ще им осигури свободен достъп до американския пазар, но това е само на думи, докато на практика САЩ отказват да допускат европейски фирми до участие в своите държавни поръчки например. Ясно е също, че сближаването на европейските и американските стандарти на практика ще доведе до понижаването на първите, ерозирайки правата на потребителите и трудовия пазар на Стария континент (8). Документите за преговорите, попаднали в световните медии, доказват, че ако споразумението бъде подписано, американските компании ще се сдобият с безпрецедентен контрол върху европейските санитарни норми и правила за безопасност. Нещо повече, секретният характер на преговорите се дължи и на това, че редица по-силни европейски държави вероятно ще си извоюват определени "бонуси" и преференции, докато останалите рискуват просто да предадат икономиките си в ръцете на американските ТНК. Естествено, подобен сценарий не поражда повече оптимизъм по отношение на процеса на евроинтеграция. За преодоляването на този проблем се налага да се изработят механизми за финансова компенсация на изпитващите затруднения европейски страни за сметка на държавите, които ще спечелят най-много от формирането на доминирания от САЩ търговски съюз. Дали обаче икономическите силните държави и техните граждани са склонни за пореден път да помагат на другите членове на ЕС е много спорен въпрос.

Впрочем, ситуацията с латентните задачи на ТПТИ много напомня тази с другия гигантски икономически проект на САЩ - Транстихоокеанското партньорство (ТТП), част от което вече са 12 държави от Азиатско-Тихоокеанския регион. Официалните цели на ТТП са облекчаването на тарифните бариери, регулирането на вътрешните правила в страните участници в такива сфери като трудовото право, екологията, интелектуалната собственост и редица други (9). Истинските цели на проекта обаче, бяха открито озвучени от американския президент и са твърде далеч от свободната търговия и равноправното партньорство. Така, Барак Обама обяви, че споразумението на Транстихоокеанското партньорство ще накара всички участници да се съобразяват с наложените от САЩ правила за търговия: "Строителството на стени за самоизолацията ни от глобалната икономика само ни лишава от невероятните възможности, които тя предоставя. Напротив, Америка трябва да пише правилата (на световната икономика). Америка трябва да взема решенията. Другите страни са длъжни да играят по правилата, установени от Америка и нейните партньори. И Транстихоокеанският проект е точно този инструмент, който ще ни позволи да направим това" (10).

Лесно можем да се досетим, каква е ролята, която САЩ отреждат на европейците в стремежа да си гарантират глобална доминация. Присъединяването на ЕС към ТПТИ не само ще влоши икономическата ситуация в Европа, но и ще провокира мощна протестна гражданска вълна, ще промени структурата на електоралните нагласи и ще усили позициите на евроскептиците. За да удържат Европа в зоната на собственото си влияние и доминация САЩ активно култивират на континента стереотипните представи за Русия като империя на злото, стремяща се към реваншизъм. Именно за тази цел изкуствено се поддържа и конфликтната ситуация в Украйна, а Москва бива обвинявана, че е разпалила военния конфликт в Сирия, провокирал на свой ред мощна вълна от мигранти към Европа, и се оказва всевъзможен натиск върху националните правителства на европейските държави да подкрепят санкциите срещу Русия. Създаването на образа на врага, както и на ситуация на нарастващо напрежение и перманентни проблеми в рамките на технологията на "управлявания" хаос, е универсално средство за реализацията на геополитическите интереси на американско-британската ос.

Отношенията между ЕС и Русия

Четвъртото предизвикателство пред съвременна Европа е дефинирането на политическото взаимодействие с Русия и гарантирането на мира по границите на континента. Както е известно, основният препъни камък между отделните европейски държави е въпросът за санкците срещу Русия. Както посочва външният министър на Люксембург (страната беше председател на Съвета на ЕС през втората половина на 2015) Жан Аселборн, санкциите могат да бъдат отменени с "консенсус" във всеки момент, "ако ситуацията се подобри". Дори от тази кратка фраза лесно можем да се досетим, че едва ли следва да очакваме положителни промени в това отношение, просто защото между членовете на ЕС липсва консенсус. Все по-често отделни държави от ЕС се опитват самостоятелно да постигнат споразумение с Москва по конфликта в Украйна. Както официално потвърди Върховният представител на ЕС по външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини, на едно от последните заседания на външните министри на Съюза неколцина от тях открито са се обявили за отмяна на санкциите срещу Русия. В същото време обаче, в ЕС присъстват и държави, които настояват за тяхното втвърдяване, като най-активна и последователна сред тях е Полша. Въпреки смяната на правителството във Варшава в края на 2015, страната продължава да иска разполагане на военни контингенти на НАТО на своя територия. От друга страна, фактът че на срещата на външните министри на ЕС в края на 2015 Италия открито се обяви против продължаването на санкциите породи изключително остра реакция в Германия. Така, в коментар на Frankfurter Allgemaine Zeitung, обсъждането на този въпрос беше квалифицирано като "безполезна и вредна дискусия" (14). На свой ред, италианците изразиха възмущението си, че докато настоява за удължаването на санкциите, Германия активно участва в руския газов проект "Северен поток 2". Според тях, проектът за газопровода, за който лобират редица високопоставени членове на правителството в Берлин, противоречи на духа на санкционната политика спрямо Русия, макар че истинските причини за недоволството на Италия са, че навремето именно Германия блокира друг ключов руски проект - за газопровода "Южен поток", който беше изгоден за италианците. Тоест, войната на санкциите между ЕС и Русия разкри наличието на сложно кълбо от вътрешни противоречия в самия Съюз. Историческите опасения от една силна Русия, които все още са живи в европейското съзнание, се сблъскват с ясното рабиране, че в наши дни световната политика и икономика не може да мине без нея. Това противоречие разделя Европа на части, задълбочавайки вътрешните и противоречия. Проблемът ще продължи да съществува дотогава, докато европейските лидери не осъзнаят необходимостта от конструктивно взаимодействие с Руската Федерация на основата на пълната равнопоставеност и взаимно уважение на националните интереси.

Бюрократизацията на ЕС

Петото предизвикателство пред Европа е свързано с високата степен на бюрократизация и мудността на "европейската машина", която е неспособна да реагира бързо на динамично променящите се условия в света. Самите европейци обвиняват Брюксел, че заради своето ръководство ЕС се превръща в бастион на бюрокрацията, а прехвалената европейска демокрация не функционира на съюзно ниво. Върховните институции на ЕС разполагат с обширни пълномощия за регулиране във всички възможни сфери: от определяне на условията за роуминга на мобилните телефони, до екологичните стандарти и антимополните правила в търговията. В същото време, в отношенията си с държавите членки Европейската комисия се ръководи от основополагащия закон на Съюза, но в същото време се съобразява и с позициите на водещите държави-членки като Германия и Франция. По тази и други причини централните институции на ЕС често демонстрират остър недостиг на политическа воля и бюрократична ефективност, особено когато се сблъскват с такива сериозни проблеми като гръцката финансова криза, миграционното нашествие или противопоставянето с Русия по украинския въпрос. Ето защо националните лидери нерядко биват принудени да решават най-важните въпроси на извънредни нощни заседания в Брюксел. При това, поради очевидните недостатъци на европейската система, често им се налага да търсят обиколни пътища или други нестандартни средства за постигането на целта. В очите на мнозина европейци подобен непрозрачен стил на управление ерозира доверието към европейския експеримент, който по принцип би трябвало да представлява универсален модел и еталон за демокрация. Затова можем да се съгласим с мнението на руския президент, сравнил наскоро европейската бюрокрация с "авгиеви обори". В момента не са напълно ясни сферите на пълномощията на редица ключови органи на ЕС, в чиято сянка действат апаратите на безличната европейска бюрокрация. А генерираните от тях общи процеси на законотворчество и управление се оказват публично неуловими и преднамерено непрозрачни, което е и една от основните причини за общото недоверие към системата. Редовите избиратели в страните от ЕС си нямат и най-малка представа за това, как точно работят неговите централни структури в Брюксел (2). Нещо повече, ЕС така и не можа да създаде и приеме собствена Конституция, като вместо нея действат различни договори и споразумения, което позволява да смятаме Съюза за конфедерация. Самите европейци обаче, така и не можаха окончателно да си изяснят типологията на устройството на ЕС. Така например, бившият председател на ЕК Жак Делор квалифицира Съюза като "неидентифициран политически обект", а според известния германски експерт Волфганг Холщайн "ЕС не е нито федерация, нито конфедерация, а представлява странен законодателен и конституционен хибрид" (15).

В сегашните условия, когато все по-популярни на континента са идеите на евроскептиците и въпросът за единството на Европа се поставя все по-открито, ръководството на ЕС би следвало динамично да модернизира управленските структури на Съюза. В противен случай, времето за това може да се окаже катастрофално пропуснато и тежката бюрократична машина вече няма да може да спре центробежните процеси. В момента обаче, не се забелязват никакви опити за модернизиране и обновяване на системата, което прави актуални най-песимистичните прогнози за бъдещето на евроинтеграцията.

Липсата на перспектива

Шестото предизвикателство пред европейците е свързано с липсата на ясни и разбираеми ориентири за по-нататъшното развитие на ЕС. Поставяйки в основите на интеграцията най-вече политиката и икономиката, обединена Европа не съумя да формулира обща система от културно-ценностни идеи и ориентири, т.е. тя не разполага с общ цивилизационен проект за бъдещето. Идеите на демокрацията, пазарната икономика и свободата на придвижване не интегрираха европейците до такава степен, че те да се откажат от националните си корени. Въпреки активно развиващите се процеси на глобализация и на прословутия европейски мултикултурализъм, германецът си остава германец, французинът - французин, а полякът ще продължи да разсъждава като поляк, т.е. всеки от тях ще поставя националните интереси на собствената си страна над интересите на конфедеративния съюз. В сегашния си културно-идеологически вид, ЕС може да се развива стабилно само в условията на спокойствие и липса на външни предизвикателства. Сблъсквайки се с цял комплекс от такива проблеми обаче, членовете на ЕС не разполагат с необходимите ментални, психологически и идейни основи за да се подкрепят взаимно. Затова можем да очакваме (всъщност това вече се случва), че вчерашните съюзници ще се разделят, защитавайки най-вече собствените си национални интереси. Отсъствието на собствен единен цивилизационен проект, наред с размиването на историческите традиции, доведе до това, че европейците се оказаха объркани и обзети от страх пред нахлуващите на континента тълпи от мигранти от Африка и Близкия Изток.

Мигрантското нашествие

Изключително трудно контролираният приток на мигранти в Европа през 2015-2016 не само разкри проблемите и противоречията на Съюза, но на практика се превърна в потенциална заплаха за съществуването на самата конфедерация. Седмото - миграционното - предизвикателство пред Европа е най-сложното и е в състояние радикално да промени цялата политическа картина на света. Милионната мигрантска тълпа не просто нагледно демонстрира на ЕС несъстоятелността на идеите на толерантността и мултикултурализма, но и го раздели на две части: богата западна и бедна източна. Основният сблъсък между двете е по въпроса за квотите за разпределяне на "бежанците". Европейският Изток е категорично против квотите и приемането на горям брой мигранти на своя територия. Първите, които поискаха от Европейския съд да анулира бежанските квоти, бяха Унгария и Словакия. Проблемът обаче е, че съдът не може да работи толкова бързо, колкото Европейската комисия, настояваща за приемането на мигрантите. Затова, както посочват и експертите, действията на Будапеща и Братислава имат по-скоро пропаганден, отколкото практически характер. За да въздейства върху разбунтувалите се източноевропйски членове, т.нар. "Стара Европа" очевидно ще прибегне до преразглеждането на средносрочното планиране на финансовите субсидии. Тоест, Полша, Унгария и Словакия могат да бъдат изправени пред перспективата да загубят европейските субсидии, което е ключов инструмент на вътрешната европейска политика, но сериозно вреди на интеграционните процеси. Проблемът с "бежанците" доведе до съществени разногласия между членовете на ЕС. За да не влошат още повече отношенията между националните правителства в конфедерацията, "еврократите" се опитаха да изнесат решението на проблеми извън рамките на Шенгенската зона. За целта беше избрана Турция, на която бе предложено да поеме ангажимента за осъществяване на контрол над миграционните потоци от Близкия Изток. ЕС обяви, че е готов да плати на Анкара 3,5 млрд. евро за изпълнението на тези функции. Освен това Турция получи обещание да бъдат възобновени преговорите за присъединяването и към Съюза (14). Само по себе си, това решение на ЕС изглеждаше правилно и разумно. Турция е мюсюлманска държава и при всички случаи е по-близка, от културно-конфесионална гледна точка, до близкоизточните мигранти. От друга страна, турското правителство отдавна мечтае за евроинтеграция и сега сякаш получи този шанс.

Истината обаче е, че Европа допусна огромна грешка при избора на партньора за решаването на този въпрос. Веднага след като Турция осъзна цялата си значимост и незаменимост за Брюксел, стартира безкрайни пазарлъци и започна да поставя на европейците и допълнителни искания, което е много типично за турското правителство. По същия начин, през 2015 турците провалиха реализацията на руския газов проект "Турски поток", още далеч преди свалянето на руския самолет над Сирия. Между другото, в момента сме свидетели на поредния епизод от тази турска игра, с ултиматума на Анкара, че ако турските граждани не получат безвизов достъп до ЕС, тя отново ще пусне тълпите от имигранти към Европа и, паралелно с това, с обещанията, че Русия все пак ще получи възможност да реализира "Турски поток".

Далеч не всички европейски страни обаче искат да видят Турция като част от Шенгенската зона, тъй като в този случай вече самите турци (чиито брой през последните десетилетия рязко нарасна) ще формират мощна допълнителна вълна от трудови мигранти. Миграционната криза нагледно демонстрира, че до този момент европейските политици така и не можаха да формулират ефективна система от мерки за решаването и. Европа се оказа заложник на собственото си законодателство, идеи, толерантност и либерализъм. Твърдите мерки под формата на масова депортация и по-суровите наказания за мигрантите плашат повечето политици. През последните десетилетия Европа, вегетираща в условията на стабилност и материален просперитет и пасивно приемаща повечето действия на САЩ, просто беше отвикнала от вземането на решителни и често непопулярни мерки. В ръководството на ЕС съществува отчайваща липса на харизматични лидери, способни да рискуват и проявят политическа воля. По-типично за тях е пасивно да изчакват проблемът да се разреши от самосебе си и всичко отново да се успокои. Реалната ситуация обаче е такава, че подобна пасивност може да изиграе фатална рола за съдбата на Съюза.

Напливът на мигранти от Африка и Близкия Изток в Европа, рязкото влошаване на криминогенната обстановка, агресивното поведение на пришълците и нерешителността на националните правителства доведоха да това, че в много държави рязко нарасна популярността на десните политически сили. Можем да очакваме, че с ескалирането на конфликтното противопоставяне между коренните европейци и непрекъснато увеличаващите се мигранти, които не желаят да се съобразяват с местните традиции и норми, в европейските общества ще става все по-популярна не само идеята за защита на собствените ценности, но и на собственото национално достойнство от натиска на "варварите", безцеремонно рушащи техния свят.

Възходът на национализма

Именно в тези условия семената на национализма не само ще дадат плод, но и ще получат широка подкрепа сред редовите европейци. Възходът на национализма може да  се окаже осмото сериозно предизвикателство пред европейския проект.Твърде показателни в това отношение са резултатите от мониторинговото изследване на консултантската компания GlobeScan, осъществено в 18 европейски държави, според което Германия е на първо място по отхвърляне на идеите на космополитизма и мултикултурализма от местното население. В рамките на изследването, респонденните е трябвало да отговарят на въпроса, дали се чувстват на първо място граждани на собствената си страна или "на света". Само 4% от немските граждани твърдо заявяват, че се чувстват "граждани на света". От 2009 насам делът на германците които са склонни да приемат идеята за предимствата на "световното гражданство" е намалял от 43% до 30% (16).Нарастващата неприязън към космополитизма говори за моралното сплотяване на нацията и готовността и да се противопостави на агресивното "глобализаторство". Следва да отбележим, че практически всички европейски националистически партии гледат скептично на перспективите пред ЕС. Впрочем, в рамките на текущите политически процеси се крие и възможността за трансформирането на националистическите идеи в идеология от фашистки тип. На фона на националния подем сред коренните европейци и агресивното им противопоставяне на враждебния ислямски свят това може да стане доста лесно, като в резултат една или друга нация (или европейците, като цяло) се противопостави открито на останалия свят. При това радикализацията на настроенията на европейците ще нараства с разширяването на политиката на съкращаване на социалните разходи на фона на продължаващата материална подкрепа за мигрантите и тяхната фактическа безнаказаност (17).

Масовата миграция към Европа доведе да навлизането на континента на различни радикални ислямистки организации и до приток на терористи, проникващи с тълпите "бежанци". Активизирането на последните не закъсня, доказателство за което са поредицата от терористични нападения в различни европейски градове, засегнали най-вече Франция, Белгия и Германия. Сред истинските цели на акциите, осъществявани от терористите на Ислямска държава, не е само стремежът да се всее страх сред европейските общества, но и да бъде дестабилизиран самият ЕС (18). Възстановяването на вътрешните бариери в ЕС

След като Съюзът се оказва неспособен да спре миграцията още на своите външни граници, мнозина национални лидери обявиха, че възстановяват вътрешните граници и паспортния контрол при влизане в страните си. Като това се отнася както за мигрантите, така и за гражданите на ЕС. Германия беше сред първите, които въведоха паспортен контрол по границите си (и най-вече по тази с Австрия). След началото на серията терористични нападения, Франция затвори границите си (19). В началото на 2016 Швеция възстанови контрола по границата си с Дания. Опасявайки се да не се превърне в "буферна държава" за мигрантите, опитващи се да стигнат до Швеция, Дания, на свой ред, възстанови контрола по границата с Германия. Норвегия, която не е член на ЕС, но е част от Шенгенската зона, обяви, че бежанците, които влизат в страната от други държави от Шенгенската зона, ще бъдат депортирани (20). Възстановяването на вътрешните бариери в ЕС е деветото предизвикателство пред Съюза и съществена стъпка назад, тъй като противоречи на самата идея и същността на европейската конфедерация.

За решаването на проблема с локализирането на Европа в нейните национални граници е необходимо да бъде спряна вълната от нелегални мигранти. За целта в края на 2015, на извънредна среща на ЕС, беше предложено да се създаде общоевропейска брегова и гранична стража, която самостоятелно да осъществява защитата на външните граници на Съюза. Планира се трансформирането на европейското гранично бюро Frontex от спомагателна и чисто "офисна" структура, в действена гранична служба на ЕС.Очаква се, че "новият" Frоntex ще включва хиляди служители, плюс хиляда и петстотин души резерв, и ще разполага със собствена патрулна техника, включително катери и хеликоптери. Чисто правните аспекти на защитата на външните граници могат обаче да се окажат голям проблем за ЕС. Просто, защото основният препъни камък в работата на подобна транснационална гранична служба е въпросът за спазването на националните граници, доколкото Frontex ще може да се меси в практическата организация на защитата на границите на Съюза, включително и пряко волята на националните правителства. Тоест, служителите и ще действат извън рамките на националната юрисдикция на страните членки, но на тяхна територия. Първата държава, опитала се да окаже съпротива на подобно нарушаване на суверенитета и, беше Гърция, но тя бързо беше поставена на място от председателя на ЕК със заплахата, че може да бъде изключена от Шенген. Въпреки това, въпросът, дали държавите от ЕС ще съумеят да пожертват част от суверенитета си и да се споразумеят за организирането на такъв тип защита на общите граници, остава открит.

Сепаратистката заплаха

Последното, десето поред предизвикателство пред обединена Европа е резултат от наслагването на всички останали, изброени по-горе, проблеми. Това е стремежът за национално обособяване от конфедерацията с надеждата, че поотделно всяка страна ще може да се справи по-добре с предизвикателствата. Сепаратистките идеи сред членовете на ЕС винаги са съществували, но никога досега не са придобивали толкова реални измерения. А ето че на 23 юли 2016 станахме свидетели на историческо събитие, което мнозина експерти веднага определиха като отправна точка на разпадането на Съюза - победата на привържениците на оттеглянето на Великобритания от ЕС на организирания от правителството референдум. Както е известно, самото британско правителство разчиташе с негова помощ да изтъргува от ЕС повече отстъпки за страната си, но резултатът от гласуването се оказа съвършено неочакван и рязко промени историческия ход на голямата геополитическа игра. Всъщност, основният резултат от случилото се не е излизането на една, пък макар и ключова, държава от европейската конфедерация. Много по-важно е, че референдумът демонстрира на цяла Европа правния механизъм за решаването на въпроса за напускането на ЕС. От този прецедент със сигурност ще опитат да се възползват много политически сили в различни държави от ЕС. Още в навечерието му водачът на френския Национален фронт Марин Льо Пен сравни възможното оттегляне на Великобритания от Съюза с "падането на Берлинската стена", а веднага след като това стана факт първа поиска провеждането на аналогичен референдум и във Франция. В изказването си тя подчерта, че: "Резултатите от референдума във Великобритания са победа за свободата. Сега и във Франция, и в останалите страни от ЕС, трябва се проведат такива референдуми - нещо, за което настоявам от дълги години" (22). Най-вероятно, още в съвсем близко бъдеще, сепаратистките аспирации ще се окажат едно от най-ярките събития в политическия живот. Първите лястовици в тази посока ще бъдат Каталуния и Шотландия. Впрочем, последната още на следващия ден след обявяването на резултатите от британския референдум обяви, че се налага ново допитване, този път за нейното отделяне от Великобритания и оставането и в състава на ЕС (23).

Дали европейците ще успеят в максимално кратки срокове да осъществят модернизацията на Съюза и да решат сложния комплекс от проблеми, пред които са изправени? Въпросът е открит и дискусионен. Следва да признаем обаче, че много от очертаните по-горе трудности съществуват отдавна, но бяха упорито игнорирани от "еврократите". В резултат сега бремето на предизвикателствата и проблемите, пред Съюза поставя под въпрос бъдещето на целия Европейски проект. А предвид факта, че в исторически план големите конфедерации обикновено не просъществуват дълго, като или се видоизменят, или се разпадат на съставните си части, имаме всички основания да смятаме, че референдумът във Великобритания действително представлява отправната точка за залеза на Европейския съюз.

 

 

Бележки:

 

1. Экономика ЕС в 2016 году вырастет на 2,0 % [Электронный ресурс]. http://www.webeconomy.ru/index.php?page=cat&newsid=3276&type=news 2. Европейский союз: итоги - 2015 и перспективы - 2016 года // Информационно-аналитическая служба «Русская народная линия» [Электронный ресурс]. http://ruskline.ru/opp/2015/dekabr/24/evropejskij_soyuz_itogi_2015_i_perspektivy_2016_goda.

3. Греция допустила дефолт // lenta.ru https://lenta.ru/news/2015/07/01/default/

4. Возвращение к драхме – спасение или социальная катастрофа? http://www.dw.com/ru/%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BA%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B5D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%84%D0%B0/a-18551935

5. Верхотуров Д.А., Базазян С.Г. Становление единой финансовой системы еврозоны: состояние и сценарии развития // Вестник Пермского университета. Серия: Экономика. 2013. № 1. С. 29 – 34.

6. Молодикова И. Иммиграция в страны Европейского Союза. http://polit.ru/article/2006/04/28/demoscope243/" \l "_ftn11"

7. На работу в фатерланд. В Германию потянулись выходцы из кризисных стран еврозоны. https://lenta.ru/articles/2012/12/24/migration/

8. Акопов П. У Обамы остался последний шанс пробить договор о создании «экономического НАТО». // Деловая газета «Взгляд». http://www.vz.ru/politics/2016/4/23/806956.html

9. Кадочников П.А., Стапран Н.В. Транстихоокеанское партнерство: основные обязательства участников и последствия для международной торговли // Российский внешнеэкономический вестник: журнал. 2016. № 2. С. 21-31.

10. Балтачева М. «Американский заговор» Обамы под угрозой // Деловая газета «Взгляд». http://vz.ru/economy/2016/5/3/808569.html [

11. Исчезнет ли евро вместе с Евросоюзом? http://www.profi-forex.org/forex/kursy-valjut/eur/entry1008138812.html

12. Аналитики Deutsche Bank предрекают отток капитала из Европы http://profitask.blogspot.ru/2015/03/deutsche-bank.html

13. За това, виж по-подробно: Васильев М.В. Борьба глобального бизнеса в контексте сирийского конфликта // Политика, государство и право. 2015. № 10 http://politika.snauka.ru/2015/10/3467

14. Экстренный саммит ЕС: беженцы и Турция, санкции и Россия, «Северный поток – 2» и Великобритания // Аналитический портал «Геополитика» http://gpolitika.com/evropa/ekstrennyj-sammit-es-bezhency-i-turciya-sankcii-i-rossiya-severnyj-potok-2-i-velikobritaniya.html

15. Перспективы развития Европейского Союза, что будет дальше?  http://www.lawinrussia.ru/node/297984

16. Что и для русского и для немца хорошо // Русская планета. http://rusplt.livejournal.com/69691.html

17. Васильев М.В. Национализм Европы как реакция на кризис мультикультурности // Аналитический центр Katehon http://katehon.com/ru/article/nacionalizm-evropy-kak-reakciya-na-krizis-multikulturnost

18. Васильев М.В. Террористический удар по Франции как многовекторный проект дестабилизации Евросоюза // Политика, государство и право. 2015. № 11. http://politika.snauka.ru/2015/11/3563

19. Болгова Е. Франция закрыла границы, возобновив тщательный контроль // Комсомольская правда. 2015. 14 ноября.

21. Дания вводит погранконтроль на границе с Германией // BBC. Русская служба http://www.bbc.com/russian/international/2016/01/160104_denmark_border_control

22. Прощай, Евросоюз! 52 % британцев проголосовали за выход из ЕС [Электронный ресурс]. eadaily.com/ru/news/2016/06/24/proshchay-evrosoyuz-52-britancev-progolosovali-za-vyhod-iz-es; Премьер-министр Великобритании уходит в отставку http://eadaily.com/ru/news/2016/06/24/premer-ministr-velikobritanii-uhodit-v-otstavku; Во Франции Марин Ле Пен потребовала референдума по выходу из ЕС http://eadaily.com/ru/news/2016/06/24/vo-francii-marin-le-pen-potrebovala-referenduma-po-vyhodu-iz-es%C2%A0.

23. Шотландия будет готовиться к новому референдуму о независимости // Риа Новости http://ria.ru/world/20160625/1451665599.html

 

* Авторът е старши преподавател в Псковския университет

 

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020