23
Сря, Сеп
18 New Articles

Ян ВЕЛЕБА: Европейският проект се оказа в задънена улица

брой 5 2016
Typography

Ян ВелебаЯн Велеба е чешки сенатор и председател на Партията на гражданските права (SPO). Роден е през 1947 в Нове место на Мораве. Завършва Висшата земеделска школа в Бърно, а след това и Философския факултет на Университета "Масарик" в същия град. Специализира в Канада, САЩ, Израел и Китай. Велеба е президент на Аграрната камара на Чехия през 2005-2014. След 1989 се включва активно в политическия живот на страната. През март е избран за председател на Партията на гражданските права, наследявайки на поста Зденек Щенгъл. От 2012 е член на чешкия Сенат (горната камара на парламента на страната). Автор е на няколко книги, посветени на аграрната политика на САЩ, Канада и Израел.

Интервюто със сенатор Ян Велеба публикуваме с любезното съдействие на Parlamentní listy.

 

- На последната среща на върха на НАТО във Варшава стана ясно, че макар алиансът да не разглежда Русия като непосредствена заплаха, се налага да изпрати в Прибалтика допълнителни части. Според вас, правилно ли беше това решение? И дали частите, които пактът ще разположи там, са много или малко? Както е известно, Москва изрази опасение, че тези сили са просто авангард и ще бъдат последвани и от други, както и от изграждането на нова военна инфраструктура, включително противоракетна. Основателни ли са тези твърдения? И има ли риск Русия да разположи в отговор своите най-модерни ракети в Калининградска област например?

- Не мисля, че решението на НАТО е грешка, то е съзнателно предприета стъпка в поредицата от действия, насочени към ескалирането на напрежението в отношенията с Русия. Подобни стъпки не се нуждаят от армейска дивизия - напълно достатъчно е и изпращането на символичен батальон, т.е. осъществяването на малък десант, който при необходимост, във всеки момент, може да бъде разширен. Затова, поне според мен, Русия основателно се опасява, че това е само началото и тя, несъмнено ще реагира, включително разполагайки най-новите си ракети в Калининградския анклав. Това е разбираемо. А, ако някой търси паралели в историята, бих го посъветвал да се запознае със случилото се по време на Карибската криза. Тогава, през 1962, Съветският съюз разполага в Куба ракети със среден радиус в отговор на разполагането на американски ракети в Турция. В резултат светът се оказва на ръба на ядрената война, но всичко приключва с взаимни отстъпки на двете страни: и САЩ, и СССР изтеглят ракетите си. Опасявам се обаче, че днес не можем да разчитаме на подобно изтегляне.

- До каква степен се нуждаем от Русия, като съюзник в борбата срещу тероризма? Защото тероризмът ни заплашва и в Европа, и в Близкия Изток, където се сражаваме с Ислямска държава, в Афганистан не е решен проблемът с Движението "Талибан", има много проблеми в Африка. Как следва да водим борбата в тези отделни "сегменти" и къде най-много ни е необходима помощта на руснаците?

- Отговорът е много прост. Ако искаме да се борим ефективно срещу Ислямска държава, превърнала се в основната опора на международния тероризъм, няма как да минем без активно сътрудничество с Русия. Най-малкото, защото мнозина бойци на ИД са родени в Руската Федерация, т.е. идват от азиатските руски републики. Ако пък говорим за конкретни региони, според мен, ключови са Близкият Изток и най-вече Сирия и Ирак, както и Либия в Северна Африка. Това са големи и разрушени държави, играещи основна роля за миграционната инвазия в Европа. Афганистан е друг случай и се опасявам, че урегулирането и нормализацията на ситуацията в тази огромна страна, няма да се случат скоро. Причината е проста: Движението "Талибан" е групировка, която - за разлика от бойците на ИД, се приема и подкрепя от местните племена, затова тя не може да бъде победена с военни средства - необходимо е да се търси споразумение и политически компромис. В крайна сметка, руснаците са ни необходими не само в Сирия и Ирак, но и в общата концепция за политиката на ЕС спрямо Турция, която играе ключова роля в усилията за спиране на основния мигрантски поток към Европа.

- Наскоро известният чешки синолог и ориенталист Мартин Хала публикува обширен анализ, в който твърди, че докато ЕС се разпада, успешно укрепва сътрудничеството между Русия, Китай и прилежащите им държави. Авторът предупреждава, че "в крайна сметка Brexit ще разшири влиянието на евразийската интеграция", т.е. на зараждащата се ос Москва-Пекин, в западна посока. Предвид опита от последните две години лесно можем да си представим, че в условията на променящия се силов баланс Чехия ще бъде изправена пред принципиален избор. В същото време, дори е страшно да си представим, до каква степен тя не е готова за това. Опасявате ли се, че Чехия може да промени геополитическата си ориентация? Някои открито предупреждават, че след няколко години президентът Милош Земан може да извади страната от евроатлантическия лагер. Възможно ли е това и как гледате на подобна перспектива?

- Ясно е, че живем в изключително неспокойно време, когато се очертават устойчиви тенденции към нов световен ред или поне към сериозни трансформации на сегашния. Смятам, че дискусията по тези въпроси е абсолютно и принципно необходима, само че те просто нямо с кого да бъда обсъждани. Винаги когато някой се опитва да стартира подобна дискусия, моментално бива обявен за руски шпионин или поне за привърженик на Путин. Понякога ми се струва, че ни остава само да формираме Комисия за разследване на антиамериканската дейност и да възкресим нейния създател и "главен инквизитор" - сенатор Макарти. Но, да се върна на въпроса. Двуполюсният свят, в който се противопоставяха два гигантски блока, ръководени от Москва и Вашингтон, се трансформира след разпадането на източния лагер през 80-те години на миналия век, в еднополюсен, но вместо да станем свидетели на намаляване на напрежението в международните отношения, се случи точно обратното: Афганистан, Сърбия, Ирак, "арабската пролет", Либия, Украйна. С други думи, този еднополюсен свят просто не функционира. Като добавим и нарастващия натиск върху Русия и вземем предвид непрекъснатия и мощен икономически подем на Китай, става очевидно, че реакцията на всичко това е неизбежна. Това е обективен исторически процес към възстановяване на равновесието и е ясно, че се заражда нова геополитическа ос Москва-Пекин. На свой ред, Западът, начело със Съединените щати, прави всичко възможно за да ускори този процес. Например, като постоянно удължава санкциите срещу Русия, или пък като разполага батальони на НАТО край руските граници и т.н.

Що се отнася до Чехия, ние няма да играем никаква роля в този сблъсък между държавите, като изключим ролята на президента Милош Земан, който е реалист (това обаче не означава, че е русофил) и който може да смекчи негативните последици от този сблъсък за страната ни. ЕС наистина се разпада, но това ще бъде продължителен процес и тъкмо тук виждам ролята на Чехия в това, че вече по-малко ще се занимаваме с ЕС и повече ще се концентрираме върху истинските интереси на нашата страна в новите условия. Лично аз бих препоръчал да се активизира взаимодействието в рамките на Вишеградската четворка, да се опрем на нея и да се подготвим за момента, когато ЕС окончателно се разпадне. Тоест, не става дума за промяна на геополитическата ориентация на Чехия, а за приспособяването и към новите реалности на една дезинтегрирана Европа.

- Независимо дали оценяваме положително или отрицателно този процес, някои анализатори акцентират върху позицията на Германия. Тя не само заема помирителна позиция по отношение на Русия и Китай, но и преспокойно работи по реализацията на тръбопровода "Северен поток-2". Дали това не е предателство към интересите на Запада? Впрочем, твърди се дори, че е възможно формирането на геополитическа ос Пекин-Москва-Берлин, към която, разбира се, да бъде привлечена и Чехия. На този фон, доколко възможна е реализацията на едва очертаващото се в момента ново разположение на силите: САЩ-Европа (с помощта на ТПТИ) срещу Китай и Русия?

- Да започнем от края. Смятам, че това разположение на силите - САЩ-Европа срещу Китай и Русия, ще стане реалност през следващите пет години, макар че тук възниква един голям въпрос: какво въобще ще представлява тогава Европа? Сигурно е само, че няма да е по-силна. Ако пък говорим за двойнствената политика на Германия спрямо Русия, тя би могла да се тълкува като неизбежно съобразяване с интересите на немския капитал, който - разбира се - е силно обвързан с Русия, от страна на водещата икономическа сила в ЕС. В същото време, не смятам за особено реалистично формирането на геополитическа ос Пекин-Москва-Берлин, включително след възможния провал на канцлера Меркел на предстоящите парламентарни избори, макар че на теория това не би трябвало да се изключва. Просто защото една държава, на чиято територия са разположени чуждестранни военни бази, не е свободна и това се отнася тъкмо за Германия. Краен резултат от сегашните турбулентни процеси ще бъде възстановяването на биполярния свят, в който неимоверно ще нарасне ролята на Китай, който е бъдещия световен икономически хегемон. За това говорят и експертните прогнози на редица авторитетни глобални инвестиционни банкови агенции като Goldman Sachs например.

- Бившият чешки президент Вацлав Клаус влезе наскоро в управителния съвет на института "Диалог на цивилизациите", създаден в Берлин от близкия до руския президент бизнесмен Владимир Якунин. Сегашният президент Милош Земан пък се обявява за референдум за излизането на Чехия от ЕС и НАТО. Доколко всичко това говори за стремеж на чешките президенти да се харесат на Кремъл, или става дума за опит за провеждане на суверенна външна политика? Освен това, във връзка с т.нар. Brexit и с успехите на Доналд Тръмп на предварителните избори на Републиканската партия, или на Норберт Хофер в Австрия, мнозина твърдят, че хората губяв доверието си в сегашния политически ред и елитите. Те ги смятат за мекотели и прекалено политически коректни по отношения на имигрантите и твърдят, че се занимават с второстепенни въпроси, като хомосексуалните бракове например, вместо с решаването на проблемите в сферите на икономиката и сигурността. Какво става с европейските политически, академични и медийни елити, след като хората открито им се присмиват?

- Ще трябва малко да ви коригирам. Доколкото знам, бившият шеф на руските железници Владимир Якунин вече не е толкова близък до Кремъл, както преди. Що се отнася до Милош Земан, интерпретацията на медиите, според които той се обявява за излизането ни от ЕС и НАТО, е съвършено погрешна и това се прави съвсем преднамерено. Сравнително наскоро, при една от обиколките си в провинцията Земан ясно заяви, че иска Чехия да остане в НАТО и обясни защо, макар и да потвърди, че би се съгласил с резултатите от един референдум, защото волята на гражданите не може да се игнорира. Той обаче изключи възможността за провеждането на подобен референдум по въпроса за членството на Чехия в НАТО. Аз самият бях свидетел на това.

Отговаряйки на въпроса ви, следва да отбележа, че между Вацлав Клаус и Милош Земан има поне четири общи специфични черти. Политическите им възгледи са противоположни, което не им пречи да се уважават взаимно. Те никога не са се кланяли на някой "Голям брат", не се боят да вървят против течението и винаги са се стремели, всеки по своему, да остояват еманципираната външна политика на страната ни. Тъкмо това бе и основната причина именно Милош Земан да бъде избран за президент, получавайки 2,73 млн. гласа, то обяснява и, защо хората не предпочетоха конкурента му Карел Шварценберг, който е представител на съществуващия политически модел и елит и е убеден привърженик на идейното течение, доминиращо във Вашингтон, Берлин и Брюксел.

Тоест, не само Brexit, Тръмп и Хофер, но и президентските избори в Чехия преди три години потвърждават тезата, че хората се отдръпват от съвременните партии и елити и този процес ще продължи. Причините са ясни. Неизбраните от никого, неиституционални, а нерядко и самозвани елити са откъснати от масите, презират ги и не са в състояние да водят истинска дискусия. Истината обаче е, че елити, които нито уважават, нито се съобразяват с гражданите, всъщност не са никакви елити.

- Интересни са някои промени в предпочитанията на европейските избиратели. За т.нар. Brexit например гласуваха хора, които обикновено са избиратели на лейбъристите, а френските работници започват да подкрепят Марин Льо Пен. Какво се случва с традиционните леви партии, след като те очевидно вече не отговарят на очакванията на европейските си избиратели?

- Мисля, че в случая с Brexit, британските избиратели всеха решението си, без да се съобразяват с предпочитанията си към левицата или десницата. Изборът им беше продиктуван по-скоро от тяхната принадлежност към една или друга социално-икономическа група - именно това определи и позицията им, която не може еднозначно да се свързва в левите или с десните. Освен това, следва да имаме предвид, че голяма роля на референдума във Великобритания, освен критиката срещу закостенелия и прекалено бюрократичен ЕС, изигра и темата за мигрантите.

На въпроса ви, какво се случва с европейската левица, принуден съм да констатирам, че в момента се усеща очевиден недостиг на ярки политици като Франсоа Митеран, способни да формират силно ляво крило и да предложат нова програма на избирателите си. Вместо това, в момента левите предлагат само по-нататъшна интеграция на Европа и очевидно са неспособни да осъществят коренна реформа на Съюза или, например, еманципацията на европейската политика и освобождаването и от тоталното влияние на САЩ. Спектърът на очакванията на левите избиратели е много широк, но по-важното е, че политиците упорито ги игнорират, на което избирателите отговарят по единствения възможен начин - търсят алтернатива. Например, в лицето на Льо Пен.

- И Brexit, и австрийските президентски избори, демонстрираха интересно разделение: младото против по-старото поколение, жителите на селата против гражданите, бедните против богатите. Тоест, по-богатите и космополитни жители на градовете често подкрепят притока на бежанци, проекта за ЕС и т.н., докато при втората група настроенията са точно противоположни. Защо е така, според вас?

- Това е свързано именно с принадлежността към определена социално-икономическа група, за която е характерна и определена ценностна системи и произтичащи от нея предпочитания. Що се отнася до жителите на селата, сред тях са популярни нормалните консервативни ценностти, сред които е и привързаността към родната земя, към едно определено място, към собствената култура и навици, предпазливостта и недоверието към чужденците и нежеланието за промени. Тези качества се изострят със застаряването и са основната причина за неприемането на мигрантите и на закостенелия и прекалено бюрократичен Брюксел, чиито действия са непонятни за хората. В същото време се запазва дълбоката привързаност към споменатите ценности и отказът от каквито и да било промени в тях. Тоест, не бива да търсим тук някаква ксенофобия или омраза.

Ще ви дам пример. Как може един селски жител, със здрави християнски корени, който всяка неделя ходи на църква и има моногамен брак, да свикне и да търпи съвършено различните културни модели, ценности и поведение, които носят със себе си бежанците и мигрантите от ислямските държави, където ролята, социалното положение и правата на жените са съвършено други и където на жената дори не се подава ръка? В градовете обаче и особено в прослойките на космополитно настроените богати хора, при които тези ценностти и привързаности вече са силно размити, отношението към мигрантите и към ЕС е по-различно. Смятам, че тези противоречия са съвсем естествени и в тази връзка ви препоръчвам да прочетете фундаменталния труд на известния чешки философ професор Благи за селото, селския живот и т.н.

- Очаквате ли, че и други държави могат да напуснат ЕС? Марин Льо Пен например, може да победи на президентските избори във Франция, гражданите на Холандия са настроени силно скептично към ЕС, както впрочем и датчаните или австрийците. В Италия също нараства недоволството от политиката на Брюксел.

- Съгласен съм с тази кратка оценка на съвременните тенденции вътре в ЕС. Всичко говори за това, че нещата ще се развиват към по-лошо. На повторните президентски избори в Австрия в началото на октомви вероятно ше победи Хофер, Марин Льо Пен ще продължи да укрепва позициите си във Франция, а в Германия кариерата на канцлера Меркел е обречена на безславен край. Постепенно ще започне да се формира съвършено различна политическа карта на Европа, като пред ЕС ще има само две възможности: или да осъществи максимално бързо дълбоки реформи, ориентирайки се към децентрализация и укрепване на националните държави, или да се подготви за своето разпадане. За съжаление, в ЕС липсват политици, способни да реализират първата възможност, затова Съюзът най-вероятно ще тръгне към своя разпад и разложение. В такъв случай, Великобритания очевидно няма да е последната. Тоест, смятам, че ЕС ще се разпадне, но ми е трудно да прогнозирам сроковете на този сложен процес. В края на краищата, много е важно, как Великобритания ще се справи с подобна сериозна стъпка. Ако го направи успешно, мисля, че ще се превърне в пример и за други страни членки.

В заключение, искам да добавя, че ЕС няма шанс. Европейският проект се оказа в задънена улица, като поне според мен причина за това не са само сегашните проблеми. Като дългогодишен президент на чешката Аграрна камара, много често съм пътувал до Брюксел и имам собствено мнение за това, как работят, управляват и вземат решенията си институциите на ЕС. Това обаче е тема на отделен разговор.

 

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020