04
Съб, Апр
7 New Articles

ШОС - основен глобализационен фактор в Централна Азия

брой1 2009
Typography

На 26 април 1996, лидерите на Казахстан, Киргизстан, Китай, Русия и Таджикистан подписаха в Шанхай „Споразумение за укрепване на доверието във военната област в граничните райони”, а година по-късно, в Москва - „Споразумение за взаимно съкращаване на въоръжените сили в граничните райони”. Двата документа поставиха основата на динамични партньорски отношения в рамките на организация, известна първоначално като „Шанхайската петорка”[1].

„Шанхайската петорка” възникна като естествена реакция на някои държави от Централна Азия на появилите се тенденции регионът периодично да става обект на дестабилизация, поради рязкото активизиране на международния тероризъм, религиозния екстремизъм и етническия сепаратизъм. Създателите на Петорката подчертават, че сред обединяващите ги фактори, след 2001, е и войната в Афганистан между войските на НАТО и Движението Талибан, застрашаваща сигурността на всички членки. Двете водещи държави в нея - Русия и Китай, видяха в това сътрудничество добра възможност за обединяване, под тяхна егида, на усилията и потенциала на централноазиатските държави, както и за недопускане на евентуално разширяване влиянието на други световни центрове и сили в региона.

Последваха ежегодни срещи на държавните ръководители от „петорката”:  в Москва (1997), Алма-Ата (Казахстан, 1998), Бишкек (Киргизстан 1999) и Душанбе (Таджикистан 2000). На петата среща в Китай (15 юни 2001) „петте” взеха решение към тях да се присъедини и Узбекистан. След включването на шестия член, участниците подписаха Декларация за създаване на Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) [2] с централа в Пекин. Освен Декларацията, на тази среща бяха подписани „Шанхайска конвенция за борбата с тероризма, сепаратизма и екстремизма” и „Съвместно заявление за включване на Узбекистан към механизма на Шанхайската петорка”.

Със създаването си, ШОС обедини, в различни сфери и степени на сътрудничество, държави с обща площ 30 189 000 кв.км и население 1,5 милиарда души. Това прави 60% от площта на Евразия и 25% от населението на Земята. Държави със статут на наблюдатели станаха Индия, Иран, Монголия и Пакистан. През март 2008, Иран официално подаде заявление да стане пълноправен член на ШОС.

Територията на ШОС е сред най-богатите на природни ресурси на планетата. Съвкупният БВП на организацията е приблизително 15% от световния, като годишният му прираст е най-високия в света.

На срещата в Санкт-Петербург (6-7 юни 2002) беше приета Хартата на ШОС, с която в рамките на организацията се учредяват[3]: Съвет на държавните глави; Съвет на министър-председателите; Съвет на министрите на външните работи; Съвещание на ръководителите на министерства и ведомства; Съвет на националните координатори; Регионална антитерористична структура (РАТС) и Секретариат, като постоянно действащ административен орган

С тези решения се оформи сега действащата структура на организацията. ШОС има два постоянно действащи органа – Секретариат в Пекин и  Регионална антитерористична група в Ташкент. Изпълнителният секретар и директорът на Изпълнителния комитет се назначават от Съвета на държавните глави на страните-участнички за срок от три години (вж фиг. 1).

За активната дейност на ШОС, след създаването и, дават представа многобройните заседания в рамките на различните й съвети. Освен редовните годишни срещи на Съвета на държавните глави, през седемте години на съществуване на организацията се проведоха 7 съвещания на Съвета на министър-председателите, 16 - на Съвета на министрите на външните работи, 15 - на Съвета на националните координатори, 6 - на министрите на икономиката, 4 - на министрите на извънредните ситуации, 4 - на министрите на културата, по две - на министрите на отбраната и на транспорта, по едно на генералните прокурори и ръководителите на спецслужбите. Много заседания проведоха и различните експертни групи.

Фиг.1. Структура на Шанхайската организация за сътрудничество

Фиг.1. Структура на Шанхайската организация за сътрудничество

Развитието на ШОС

Основните моменти, характеризиращи насоките на развитие на ШОС през последните години, проличават в резултатите от срещите на държавните глави. Особено характерни в това отношение са трите им последни заседания, оформящи в перспектива политиката на Организацията, както и последното заседание на министър-председателите, от 30 октомври 2008, в Астана[4]. Решенията, които бяха взети на тях, очертават основните постановки в бъдещото развитие на ШОС като основен глобализационен фактор в Централноазиатския регион[5]:

-       В дейността си, държавите-членки се ръководят от тезата, че при провеждането на регионална и глобална политика през ХХІ век факторът сила обективно губи позиции. Опитите да се засили собствената сигурност за сметка на сигурността на другите, засилва опасностите и намалява стабилността в света;

-       Всяка държава има право на независим избор на пътя си на развитие, в съответствие със собствения исторически опит и национална специфика, на защита на националното достойнство и на равноправно участие в международната политика;

-       На съвременните предизвикателства и заплахи може да се противостои само чрез обединените усилия на световната общност, чрез съгласувани принципи и в рамките на многостранни механизми;

-       В съвременните условия, международната сигурност трябва да се основава на принципите на взаимно доверие, взаимна полза, равноправие и сътрудничество;

-       Създаването на американската глобална система за противоракетна отбрана не способства за поддържане на стратегическия баланс и международните усилия за контрол над въоръжаването;

-       Геополитическото и икономическото значение на Азия нараства и динамичното развитие на ШОС ще способства за стратегическата стабилност, поддържането на мира и сигурността в региона

-       Засилва се значението на дипломацията в превантивната дейност за управление на световните кризи, за което все по-голяма роля ще играят регионалните организации и структури, както и ООН;

-       Решаването на проблемите за ресурсно обезпечаване на човечеството изисква засилване на международното сътрудничество за опазване на околната среда;

-       Кризата в световната икономика налага провеждане на отговорна валутно-финансова политика, контрол на движението на капиталите и осигуряване на енергийната сигурност. Особено значение има развитието на диалога по енергийната тематика. ШОС изразява готовност за съдействие и съгласуване на енергийните стратегии, в рамките на страните членки, на основата на развит диалог между тях по въпросите, засягащи „ефективното и рационално използване на водните и енергийните ресурси с отчитане на заинтересуваността на всяка страна”;

-       Основен момент остава борбата срещу тероризма, като за целта се планира да се използват оптимално възможностите на Регионалната антитерористична структура (РАТС) на ШОС, като се провеждат съвместни антитерористични мероприятия на територията на държавите-членки и се гарантира техническа защита на информацията в РАТС;

-       Необходимо е активизиране на дейността по афганистанското направление на Контактната група ШОС-Афганистан и прогресивно развитие на икономическото сътрудничество с тази страна. ШОС планира свикването, под своя егида, на специална конференция за Афганистан, с цел обсъждане възможността за съвместни антитерористични действия и борба с незаконния наркотрафик и организираната престъпност. През първата половина на 2009, ръководителите на антитерористичните служби на държавите от ШОС ще проведат специално заседание за да обсъдят възможността за създаване на механизъм за борба с незаконния наркотрафик и разработване на стратегия и програма за пресичане на контрабандата с наркотици от Афганистан.

-       Във външната си политика, ШОС е за открит конструктивен диалог и сътрудничество с всички международни и регионални организации за гарантиране на стабилно, безопасно и хармонично развитие на региона с отчитане интересите на членовете на организацията. Организацията ще разширява своите международни контакти и на основа подписаните меморандуми и съглашения ще се засилва взаимодействието с ООН, ОНД, АСЕАН, ЕврАзИС (Евроазиатския икономически съюз) и ОДКС (Организация на Договора за колективна сигурност).

-       Работата с държавите-наблюдатели: Индия, Иран, Монголия и Пакистан, ще премине на качествено ново ниво, като се отчитат техните интереси. Утвърждава се статута на партньор по диалога с ШОС. В бъдеще, участие в съвещанията на ръководителите на отрасловите министерства и ведомства ще взимат и министри от държавите-наблюдатели.
ШОС и САЩ

След всяка среща на най-високо равнище в ШОС, американската администрация много внимателно претегля последиците и най-вече евентуалните минуси от нея за американските интереси в Централна Азия. Реакцията на САЩ на резултатите от срещата в Бишкек пролича ясно в лекцията на помощник държавния секретар за Южна и Централна Азия Ивън Файгенбаум. Според него, след тази среща, самата тема ШОС ще кара „да кипне кръвта”[6] на мнозина американци.

За Съединените щати проблемът се разшири извън темата ШОС и наблюдателите започнаха да обръщат по-сериозно внимание на междудържавните отношения в тази част на света. Като анализът им на ситуацията и нейното развитие изхожда от постановката, доколко конкретното събитие е добро или лошо за американските интереси. За тази цел се наблюдава, какво прави ШОС и какви са нейните инициативи. Основният въпрос, чиито отговор се търси, е It's a subject that seems to make a lot of Americans' blood just boil.Основният въпрос „Противоречи ли на американските интереси сътрудничеството в Централна Азия, във формата ШОС?”. Точният отговор се възприема като предпоставка за определяне на геополитическата стратегия на САЩ в Евразия. За да се изясни картината, наблюдателите степенуват по важност поредица допълнителни въпроси.

Икономическото сътрудничество и инвестициите засега не будят безпокойство, понеже търговията на САЩ с държавите от Централна Азия продължава да расте с бързи темпове. Налице са обаче други моменти, които подлежат на изясняване. На първо място, за американската администрация е необходимо да разбере, каква организация е ШОС, тъй като за нейната геополитика Централна Азия е активен център. Особено важно е проследяването на динамиката в двустранните отношения между континенталните гиганти Русия и Китай, от една страна, и централноазиатските държави - от друга. Усилията се насочват към изясняване на това, как Русия и Китай виждат бъдещето на ШОС и американската роля в Централна Азия. А също, дали ШОС засилва или отслабва независимостта и суверенитета на всички страни-членки, и особено на по-малките, които по правило стават жертва на геополитическите колизии.

По времето на „Шанхайската петорка”, американските политици приеха като най-вероятно предположението, че основната цел е да се решат граничните проблеми на постсъветските държави с Китай, понеже всички нейни членове имат обща граница с тази държава. Присъединяването на Узбекистан и четирите държави-наблюдателки, както и разглежданите на последните срещи въпроси, изведоха целите и задачите на организацията извън тези рамки. САЩ не биха искали да виждат Иран в ШОС, пък дори и само като наблюдател. Обвързването по някакъв начин на Индия, Афганистан и Пакистан с тази организация също е в разрез с американските интереси.

Понастоящем се отчита обстоятелството, че общи конкретни резултати в декларираните области (сигурност, антитероризъм, борба с наркотрафика, културен обмен) все още няма. Такива има на двустранно равнище или на други нива, извън рамките на ШОС. Понеже централноазиатските членки на ШОС не изключват принципно членството си в НАТО и всичките пет участват в „Партньорство за мир”, Западът дълго време не възприемаше ШОС като военен пакт от типа на бившия Варшавски договор или „анти НАТО” организация. За да се тушират или отслабят подобни тенденции, на Истанбулската среща на високо равнище, през 2004, НАТО подчертано засили вниманието си към Централна Азия.

Крайно обезпокоителен за Вашингтон беше развоят на събитията след срещата в Казахстан (5 юли2005), на която ШОС прие декларация с призив към САЩ да определят срок за премахване на базите си в Централна Азия, разположени на територията на Киргизстан и Узбекистан. В отговор, американският Конгрес прие резолюция, оценяваща заявлението на ШОС като „явен опит на Китай и Русия да изтласкат САЩ от този регион”. Впоследствие, по време на посещението си в Киргизстан, държавният секретар Кондолиза Райс успя да договори преместването на американския контингент от Узбекистан в киргизката авиобаза Ганси.

Проведените, през лятото на 2007, на територията на Русия, съвместни военни учения дадоха основание събитието да се коментира като начало на постепенната трансформация на ШОС във военнополитически алианс. Резултатите от учението коригираха оценките за предишното (2005) учение, като репетиция за стълкновение с Тайван. Сега се приема, че целта е била отработване на съвместни координирани действия при конкретни обстоятелства, като реакция на нежелани  действия на външни за региона сили.

Промени се и мнението, че тези учения са по-важни за Русия. Всъщност, по-заинтересован от развитието на военното сътрудничество, и по-специално от провеждането на подобен род многонационални учения, е Китай, понеже няма достатъчно опит в това отношение. За първи път Китай извежда подразделения на своите въоръжени сили извън собствената си територия. В официалната китайска преса беше подчертано, че с провеждането на това учение „сътрудничеството в областта на сигурността  в ШОС излиза от рамките на разоръжаването и борбата с нетрадиционните заплахи, като тероризъм, сепаратизъм и екстремизъм”. Военният специалист и член на Китайската академия на науките Пън Гуангян определи основната цел на съвместните учения като „ подобряване на сътрудничеството в сферата на сигурността между държавите-членки на ШОС, модернизиране на въоръжените им сили и подобряване на китайско-руските отношения”[7].

Сценарият на ученията: овладяването на голям населен пункт, завзет от терористи, също породи доста въпроси. Подобно развитие на терористичен акт е трудно да се случи както в Русия, така и в Китай. Нещата повече приличаха на придобиване на опит за неутрализация на евентуален метеж или революция, внесена отвън [8]. Междувременно, сред западните наблюдатели започна да преобладава становището, че евентуално нападение срещу една страна от ШОС ще се възприема като агресия срещу всички страни-членки. Тоест, Западът започва да гледа на ШОС като на сериозен военнополитически фактор.

През  май 2007, в Бишкек, на конференция, посветена на заплахите и предизвикателствата за сигурността на ХХІ век, генералният секретар на ОДКС Николай Бордюжа заяви, че НАТО провежда „политика на укрепване на военнополитическото си присъствие в Кавказ и Централна Азия”, която създава „рискове и предизвикателства”, ерозирайки стабилността в постсъветското пространство. Според него, в Централна Азия, САЩ реализират стратегия на вбиване на геополитически клин „между регионалните държави, от една страна, и Русия и ОДКС - от друга”.

За САЩ, подписването на протокол за сътрудничество между ШОС и ОДКС, след срещата в Бишкек, извежда на качествено ново равнище китайско-руското стратегическо сътрудничество. С този договор ясно се определят насоките за сътрудничество между двете регионални организации в областта на сигурността. Събитието се оценява като много важно за сътрудничеството в Евразия. То идва месец след като Москва декларира преустановяване на участието си в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Връзката на ШОС с ОДКС предполага формализиране на отношенията между Китай и ОДКС, тъй като останалите членки на ШОС членуват и в ОДКС. В това отношение, присъствието на военните аташета на Китай и Иран на съвместното командно-щабно учение на ОДКС „Рубеж – 2008”, провело се на полигона „Маршал Баграмян” в Армения, беше показателно.

Навремето бившият руски министър на отбраната Сергей Иванов подчерта, че следва да се предприемат стъпки към осъществяване на сътрудничество между НАТО и ОДКС, като точно се определят сферите им на отговорност. Съсредоточавайки вниманието си към ОДКС, Русия демонстрира силна опозиция на НАТО. На фона на последователната политика на НАТО и Вашингтон за непризнаване на ОДКС като регионална организация за сигурност, сближаването на ШОС с ОДКС е удар с нееднозначни последствия за регионалните и глобални геополитически интереси на САЩ.

Вашингтон се опасява, че институционалните връзки ОДКС – ШОС са първата стъпка към утвърждаване на стремежа ОДКС да се развие като евразийска алтернатива на НАТО[9]. Това би затруднило проникването на пакта в Централна Азия и ще попречи на пълното стратегическо обкръжаване, както на Русия, така и на Китай. При това положение, оставането на пакта само в региона на Южен Кавказ се очертава като ненужно. Освен това се поставя под въпрос доверието към НАТО, тъй като трансформацията и не върви гладко.

С ангажирането на ШОС в решаването на афганистанските проблеми, Русия ще се настани в Хиндокуш, което е удар по политиката за трансформирането на НАТО Russia is keenly watching, and will hope that Iran does not commit to the Nabucco pipeline.SCO's Afghan challengeParallel to the SCO's "Great Central Asia" strategy involving Iran, the summit can be expected to come up with new initiatives toward Afghanistan.Russian thinking has also been on a similar track. в организация за глобална сигурност. Междувременно, Афганистан се превръща в проблем, който пактът нито може да пренебрегне, нито да реши. Вашингтон е в затруднено положение, понеже инициативата на ШОС за Афганистан не може да се постави под съмнение. Президентът Карзай няма как да отхвърли помощта от страна на ШОС. Освен това, ШОС има интерес от ефективната стабилизация на положението в Афганистан, понеже стабилността в Централноазиатския регион, в много отношения, е свързана с тази в Афганистан. От друга страна, с развитие на връзките ШОС - Афганистан, влиянието на САЩ в страната ще отслабва, а тя играе възлова роля в американската глобална политика.

Положението става комплицирано и поради съществената роля на Пакистан, чиито действия, до голяма степен, са непредсказуеми. Не е ясно, доколко свалянето на Первез Мушараф ще промени нещата в страната (вж. бр.6/2008 на Геополитика – б.р.). Исламабад е заинтересуван от развитие на връзките си с ШОС и Китай, а в същото време голяма част от доставките за силите на НАТО в Афганистан минават през Пакистан и Русия. Заради военната си операция в тази страна, има опасност след време САЩ да се възприемат от нея в негативна светлина, докато в очите на афганската общественост ШОС ще се приема като помощник и строител. Bordyuzha hinted at the likelihood of an extensive involvement by the SCO in Afghanistan.ПрисенпThe United States' "pull" within NATO is also in decline.

Идеята за създаването на т.нар. „Енергиен клуб”, лансирана от Путин и Назарбаев с цел провеждане на съгласувана енергийна политика (Бишкек, 2007) предизвика доста нервна реакция в САЩ. Важен момент за самата организация е, че идеята се приема добре от всички страни със статут на наблюдатели – Монголия, Индия, Иран и Пакистан [10]. Особено нежелателна за САЩ е идеята на Путин от 2002 за „евразийски газов алианс”, или както е по-известна - „газов ОПЕК”. Раздразнението от американска страна намери израз в единодушно приетия законопроект (април 2007) на Комитета по юридическите въпроси към Сената на САЩ, забраняващ на чужди държави и компании да създават картелни организации от типа на ОПЕК, както и „да действат съвместно на пазара, да определят цените или доставките на нефт, природен газ или други нефтопродукти”. Според него, нарушителите ще бъдат преследвани по съдебен ред, „в съответствие с американските антимонополни закони”. Законопроектът беше коментиран като „уникално утопичен”, може да се приеме като чисто декларативен и надали ще бъде одобрен от двете палати на Конгреса, както и от президента.

В края на миналата година Палатата на представителите на Конгреса на САЩ одобри резолюция, в която се изразява протест против „усилията на страните - крупни износителки на природен газ да формират картел или какъвто и да е друг механизъм за манипулация на доставките, с цел налагане на произволно избрана пазарна цена или политически натиск”. В нея, сред имената на въпросните държави са Алжир, Боливия, Венецуела, Иран, Катар и Русия. След срещата Медведев – Чавес (септември 2008), специалният представител на президента на САЩ по въпросите на енергетиката в Евразия Бойдън Грей заяви, че Вашингтон не поддържа идеята за създаването на каквито и да било картели.

Независимо от тези негативни американски реакции, консултации с цел създаването на газов картел по примера на ОПЕК продължават да се водят между страните производителки на газ, в това число Иран, Русия, Алжир и Катар. На пресконференция, по време на първата си визита в Катар, Владимир Путин опроверга мнението че Русия се е отказала от идеята за създаване на газов ОПЕК. Главният въпрос на преговорите е структурата на тази организация, а не дали тя да бъде създадена.

На 21 октомври 2008, в Техеран, след преговори между шефа на „Газпром” Алексей Милер и министрите на нефта на Иран и Катар - Голамхосеин Нозари и Абдула ал-Атия, тримата се договориха за сътрудничество в газовата сфера. Две от държавите действат в рамките на ШОС (Русия е член, а Иран - наблюдател), а трите общо контролират 75% от известните световни газови запаси. Според Алексей Милер, организацията на страните, експортиращи газ, ще стане постоянно действаща, със свой устав и централа.

Малко по-късно, в Пекин се откри четвъртият Азиатски газов конгрес, в който взеха участие четири държави от ШОС – Китай, Русия, Казахстан и Индия, която е със статут на наблюдател. Две от тях са основни доставчици, а другите две - най-големи потребители, на природен газ в Евразия. Главна тема на конгреса беше глобализацията на пазара на компресиран природен газ и сътрудничеството в тази сфера.

Особен интерес за САЩ представлява промяната на акцента в обсъжданата тематика на заседанията на ШОС. Докато преди ударението се поставяше върху недопускането на еднополюсен свят, в последно време се говори предимно за различните направления на сътрудничество между държавите-членки и тези, желаещи да станат такива. На последната среща на държавните глави, президентът на Афганистан Хамид Карзай изказа благодарност на иранския си колега Ахмадинеджаб за оказаната помощ в борбата с талибаните. Налице е определен стремеж на афганистанския държавен глава да търси помощта на ШОС за урегулиране на ситуацията в страната. Тази тенденция се подкрепя от членовете на ШОС.

Стремежът на Пакистан и Индия да станат пълноправни членове означава, че те са склонни да се откажат от взаимните си претенции и вече не възнамеряват да воюват помежду си. Желанието на бившия пакистански президент Первез Мушараф да присъедини страната си към ШОС се засили след обявеното намерение на американците да въведат свой военен контингент в Пакистан. Всичко това доста изнерви американската администрация, понеже фактически отслабва силата на американското присъствие в региона. Сред ответните мерки беше свалянето на Мушараф от поста му. В САЩ са наясно, че динамиката на политическите събития, в рамките на обединяващ фактор, какъвто е ШОС, има много по-силно въздействие върху реалното развитие на геополитическите тенденции в Евразийския регион, отколкото голата реторика срещу американската политика там.

Стремежът на Вашнгтон е да охлади стремежа на Индия за членство в ШОС. В последно време американските усилия все повече се насочват към регионалното сътрудничество с Южна Азия, като САЩ получиха статут на наблюдател в Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия (SААRC)[11], в която влизат Индия, Пакистан, Бангладеш, Шри-Ланка, Непал, Малдивите, Бутан и Афганистан. Присъствието на САЩ в Афганистан им дава възможност да разширят влиянието си в Южна Азия, понеже тази държава е свързващо звено между Централна и Южна Азия. Според американските анализатори, американската политика за ограничаване на нарастващото влияние на ШОС в Евразия, трябва да се ръководи от следните основни постановки:[12]

-        Да се отчита, че водещите държави в ШОС, като Китай и Русия, са особено чувствителни към американското присъствие в традиционните им зони на влияние;

-        Американската дипломация трябва да убеди Китай, че опитите на Русия да го противопостави на САЩ са в разрез със собствените му дългосрочни икономически интереси;

-        Като член на Съвета за сигурност на ООН, Китай трябва да изиграе ключова роля в налагането на санкции срещу Иран, като за целта му се внуши, че само ще загуби от усилване на иранските позиции в ШОС;

-        Цената на нефта следва да се използва като инструмент за ерозирането на добрите отношения между Пекин и Москва;

-        На Русия трябва постоянно да се напомня за евентуалните последици от ядрена агресия на Иран и вероятността в бъдеще, вече като ядрена сила, Техеран да засили влиянието си в Кавказ и Централна Азия, застрашавайки руската сигурност от юг.

-        Американската администрация следва паралелно да укрепва отношенията си с Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Монголия.

Отношенията в рамките на ШОС

Международните анализатори определиха като връх на дипломатическото изкуство обтекаемата формулировка, съдържаща се в съвместната декларация на ШОС относно действията на Русия в конфликта й с Грузия, през август 2008. Тя даде основания за диаметрално противоположни оценки, в зависимост от пристрастията на наблюдателите.

Всъщност, ШОС подкрепи действията на Русия, като направи това по единствено възможния начин - изразявайки „дълбоко безпокойство”, призовавайки към „мирно решаване на проблемите чрез диалог”, приветствайки „одобрените в Москва шест принципа за урегулиране на конфликта” и поддържайки „активната роля на Русия за мира и сътрудничеството в региона”. Тази теза се потвърждава от редица действия, в рамките на организацията, предприети в началото на септември 2008, непосредствено след заседанието на държавните глави в Душанбе.

Така, премиерите на Русия и Узбекистан обявиха за разширяване на военнотехническото сътрудничество, чрез доставки на най-нови оръжейни системи и коопериране в областта на високите технологии. Беше постигната и договореност за изграждане на нова газопроводна система на територията на Узбекистан (с цел увеличаване експортния потенциал на страната) и Туркменистан, както и за сътрудничество с Ташкент в атомната енергетика.

От своя страна, казахстанският президент Назарбаев призова Запада и Русия да се откажат от взаимните упреци и заплахи и да преминат към преговори „за стабилизиране на региона на основата на основополагащите принципи на международното право”. Той обърна внимание на едностранният подход на Запада при оценката на грузинско-южносетинския конфликт и изрази подкрепа за действията на Русия в региона. Външнотърговската банка на Руската Федерация планира да открие, в началото на 2009, дъщерна банка ДО АО Банк ВТВ (в Казахстан) с уставен капитал от 50 млн. долара.

За провеждането на съвместното оперативно-стратегическо командно-щабно учение „Волгоград – Антитерор – 2008”, на 2 септември 2008, във Волгоград пристигнаха ръководителите на органите за сигурност и специалните служби на държавите от ШОС, както и представители на различни международни антитерористични организации. Целта на учението беше да се отработи взаимодействието между подразделенията на всяка от страните членки – Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, като ролята на координиращ орган бе възложена на Националния антитерористичен комитет на Русия.

На 2 септември 2008, Министерството на външните работи на Афганистан съобщи, че между ОССЕ и Русия се водят преговори за обучение на афганистанските граничари и полицията за борба с наркотрафика.

На 4 септември, в Секретариата на ШОС, генералният секретар на организацията Булат Нургалиев се срещна с френския посланик в Корея, като тема на срещата беше провеждането на предстоящия Първи форум „ЕС – Централна Азия: въпроси на сигурността”, състоял се на 18 септември в Париж. Нургалиев информира френския дипломат за провелото се, на 28 август 2008, редовно заседание на Съвета на държавните ръководители на страните от ШОС.

През октомври 2008, на заседание на комисията по военнотехническо сътрудничество, руският президент Дмитрий Медведев подчерта, че Русия възнамерява непрекъснато да разширява военнотехническото сътрудничество с държавите от ОДКС, включително за изграждането на съвместна система за ПВО и регионална система за връзка и управление на групировките на ОДКС.

На заседанието на министър-председателите на държавите от ШОС, в края на октомври 2008 в Астана, беше подписано съвместно комюнике и редица други документи за взаимодействието между страните-членки. В заседанието участваха и представители на държавите-наблюдатели.

Отношенията Китай – Русия.

Китай възприема отказа от ДОВСЕ, като нежелание на Русия да прави по-нататъшни отстъпки и едностранни компромиси по въпросите, касаещи националната и сигурност. От китайска страна се споделя становището, че с разполагането на противоракетни системи в Източна Европа, САЩ ще нарушат стратегическото равновесие между двете държави.

По отношение на Централна Азия, и по-специално на Афганистан, интересите на Китай съвпадат с подхода на Русия за укрепване на ОДКС в района на Централна Азия. Развитието на отношенията ОДКС - ШОС е в интерес и на Китай, понеже той счита, че Централна Азия не е „зона на отговорност” на НАТО. И двете страни са заинтересовани от разработването на обща концепция за Централна Азия, която да третира развиващите се процеси в Централноазиатския регион съвместно със събитията в Афганистан, Иран и Пакистан. Желанието на двете страни е, с помощта на ШОС, Централна Азия да действа като общност, обединена преди всичко от реалната обстановка, а не от историческите и културните особености на региона.

Китай счита, че антитерористичната и икономическата политика на ШОС трябва да имат равна тежест, като с времето тази на икономическата стратегия следва да се засилва и да стане основна за организацията. Пекин разглежда ШОС най-вече като перспективен  пазар на стоки и се стреми да формира на територията му общо икономическо пространство[13]. Това се потвърждава от факта, че, поне засега, именно Китай е основния двигател за развитие на търговско-икономическото сътрудничество в рамките на организацията. За целта се изразява готовност за финансиране на икономически проекти в различните държави-участнички и се планира създаването на Обединение на спонсорите на ШОС от финансовите и деловите кръгове на Шанхай. Стремежът на Пекин е формиране на единно интеграционно пространство във възможно най-кратки срокове. Тази китайска политика се подкрепя от Казахстан и Узбекистан. Казахстан приоритетно увеличава износа на енергоносители, и най-вече петрол, а Узбекистан се нуждае от формиране на централноазиатски общ пазар и, като начало, зона на свободна търговия.

Иран, Афганистан и ШОС.

На срещата в Бишкек, където Иран категорично постави кандидатурата си за пълноправно членство в Организацията, пролича необходимостта (а и желанието) ШОС да разработи собствена стратегия за развитието на Централноазиатския регион, включваща Иран, Афганистан и, евентуално, Пакистан. Засега обаче, между Пекин и Москва няма консенсус по този въпрос. Основно въздействие върху процеса ще окаже развитието на отношенията между САЩ, НАТО и Европа, от една страна, и Русия и Китай - от друга. Задържащи фактори досега бяха стремежът на Русия и САЩ да не разширяват ”ядрения клуб” и споразумението между Путин и Буш за преработка на използваното ядрено гориво. След августовските събития в Кавказ, последният фактор (поне засега) престана да играе съществена роля.

Трябва да се отчита, че Русия и Иран имат общи интереси в Каспийския регион и Централна Азия и целят недопускането на външни субекти (в случая САЩ и НАТО) в решаването на въпросите за сигурността на Каспийския регион. Преди време генералният секретар на ОДКС Николай Бордюжа направи предварително и „несъгласувано” предложение на Иран за членство в ОДКС, което също беше ясен знак. Анализът показва,че понастоящем позицията на Иран по въпросите на сигурността на Централна Азия съвпадат с тези на Русия и Китай. Това се отчита и от американската администрация[14]. Русия ще съдейства на Иран да се превърне в енергиен доставчик на Китай. Така енергийните потоци на Иран ще се отклонят към азиатския, а не към европейския пазар и това ще намали вероятността за руско-китайски енергиен конфликт в Централна Азия. Сътрудничеството с Иран в енергийната сфера, в рамките на ШОС, е важен момент и за Русия, и за иранците. На Техеран се отрежда ключова роля и в руската идея за световен газов картел.

Русия и Китай все по-често поставят под съмнение американския монопол в урегулирането на конфликта в Афганистан. Те разширяват двустранния диалог с правителството в Кабул, в лицето на президента Хамид Карзаи. Освен това, Москва използва многостранен подход, включвайки и ОДКС в процеса. Така, генералният секретар на организацията Бордюжа намекна за вероятността ШОС по-активно да участва в успокояването на ситуацията в Афганистан. Той предложи ОДКС и ШОС заедно да действат в политическата и икономическата сфера, в оказване на помощ при формиране на въоръжените сили и правоохранителните органи и в борбата с наркотрафика. Според него, трябва активно да се съдейства за недопускане връщането на талибаните във властта, защото това би означавало, че страните от региона „ще имат сериозни проблеми в Афганистан в продължение на много години”.

Според таджикистанския геополитик Виктор Дубовицки, отчитайки развитието на Афганистан през последните трийсет години, процесът на разпад на тази страна на национално-териториални образования е напълно възможен. Той твърди, че като най-вероятно се очертава образуването на „Пуштунистан”, „Хорасан” и „Север”. Подобно развитие ще създаде кардинално нова геополитическа ситуация в региона и ще се окаже много сериозно предизвикателство пред страните-членки на ШОС.

През юни 2008 се проведе международната конференция „Афганистан, ШОС, евразийската политика за сигурност и геополитиката”. В нея взеха участие експерти, политици и учени от Афганистан, Иран, Казахстан, Киргизстан, Китай, Таджикистан, Узбекистан, Русия, Германия, Великобритания и Италия. Резултатите от конференцията показаха, че кризата в Афганистан остава един от централните проблеми на международната общност[15]. Участниците стигнаха до извода, че американската антитерористична кампания, на практика, е създала условия за увеличаване производството на наркотици, ръст на незаконната миграция и оръжейния трафик. Според тях, досегашните действия на НАТО са породили заплахи от различно естество, което подрива сигурността не само в Афганистан, но и в другите страни от региона.

Всичко това кара ШОС да засили своето вниманието към проблемите в тази страна. На конференцията бяха формулирани редица изводи и оценки, а също предложения и препоръки за разгърнат модел на евентуално участие на ШОС в урегулирането на кризата в Афганистан и неговото бъдещо развитие. Създаването на контактна група ШОС – Афганистан показва, че засега единствено ШОС, като международна организация, може да си позволи директно да пита САЩ, как се справя със ситуацията в Афганистан. Според някои, сам по себе си, този факт значително променя структурата на действащите международни отношения[16].

Ferghana.Ru news agencyПроблемите в ШОС

В някои области сътрудничеството между държавите-членки на ШОС се спъва от редица обективни обстоятелства, произтичащи от регионални и национални особености - възпроизводство на бедността, високо равнище на етническо напрежение и културни различия. Слаба страна на ШОС ще продължава да бъде и намирането на подходящата теоретична основа, на която да се реализира моделът за междуцивилизационната интеграция и концепциятяа за структуризиране на огромното пространство, което организацията покрива.

В рамките на ШОС, най-развити засега са две направления на сътрудничеството: икономика и сигурност. Визията на управляващия елит в страните от ШОС все още се основава на стремежа за постигане на високи темпове на икономически ръст. Подобна ориентация към увеличаване на БВП и дохода на глава от населението обаче, невинаги води и до хармонично развитие на страната и невинаги е способна да придаде ново качество на живота на хората, чрез паралелното развитие на културата, науката, образованието, опазването на околната среда и т.н..

Противоречия могат да се търсят и между Индия и Китай (най-големите потребители на ресурси), от една страна, и Русия и Иран (едни от най-големите производители на енергоносители) - от друга. По отношение цената на енергоносителите, интересите действително се разминават, но в крайна сметка Индия и Китай могат да се съгласят да заплащат малко по-високи цени за енергоносителите, в замяна на гарантиране независимостта им от евентуален американски натиск, засилване на взаимодействието в рамките на ШОС, по-ефективно съвместно използване на енергийните ресурси, защита на околната среда, ефективно взаимодействие на правозащитните органи, развитие на информационните технологии чрез реализация на пилотни проекти и планираната „високоскоростната информационна магистрала на ШОС”.

Сериозни противоречия съществуват между членовете на ШОС и по въпроса за разширяването на организацията. Независимо от конкретните решения на последното съвещание на министър-председателите (30.10.2008), има фактори, които ще продължат да затрудняват приемането на обща концепция по този въпрос. Така, за да избегне проблемите със САЩ, които биха му попречили в икономически план, Китай не подкрепя пълноправното участие на Иран. Казахстан също е против бързото приемане на тази страна по сходни причини, както и поради желанието си да поддържа баланс в отношенията с Русия. Негативен фактор са и претенциите на двете големи сили Русия и Китай за лидерско място в ШОС.

В зависимост от развитието на ШОС, във времето вероятно ще възникне и въпросът за предоставянето на статут на наблюдател на Турция. Засега, Русия и Китай имат общо положително становище за евентуално бъдещо привличане на Турция към ШОС. В самата Турция, днес тази идея се подкрепя предимно в интелектуалните и научните среди. Израз на подобна подкрепа беше провеждането на конференцията „Турция и ШОС”, в началото на 2008. Разбира се, членството на страната в НАТО, както и силното й влияние в държавите от Централна Азия, което би я направило претендент за лидерска позиция в ШОС, също са сериозни пречки.

Решението за създаване на специална група от експерти за разглеждане на комплекса от проблеми, свързани с разширяването на ШОС, в известна степен, изяснява политиката на организацията по този възлов за развитието и въпрос. Показателно в това отношение е разширяващото се присъствие на ръководители на държавите със статут на наблюдатели:

- Шанхай: в качеството на наблюдател присъства президентът на Иран, което стана причина за поредица коментари от страна на западните политици и политолози;

- Бишкек: изказвания направиха президентите на Иран и Монголия, министърът на нефта и природния газ на Индия и външният министър на Пакистан. Гости на домакините бяха президентите на Афганистан, Туркменистан и заместникът на генералния секретар на ООН Лин Пескоу,

- Душанбе: присъстваха президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджаб, министърът на нефтената и газовата индустрия на Индия Мурли Диора, министърът на външните работи на Монголия Санжасурен Оюун и съветникът на министър-председателя (с ранг на федерален министър) на Пакистан Махмуд Дурани. Гости на страната домакин бяха президентът на Афганистан Хамид Карзаи, представителят на генералния секретар на ООН Мирослав Енча, изпълнителният секретар на ОНД Сергей Лебедев, зам. генералният секретар на ОДКС Токтасин Бузубаев.

Заключение

От всичко споменато по-горе проличава решимостта на ШОС да не търси помощта или одобрението на световното обществено мнение и съветите на своите световни партньори при решаване на регионалните проблеми. Организацията следва курс към създаване на единна инфраструктура, целяща да контролира външните икономически и политически рискове в Евразия. Подписването на меморандум за основите на партньорските отношения между Евразийската банка за развитие и Междубанковото обединение на ШОС е израз на желанието на организацията да бъде фактор в развитието на новия регионален финансово-икономически модел, като следствие от започналата глобална криза. Израз на тази политика е създаването на защитена система за връзка и обезпечаване на оперативната и секретна дейност на спецслужбите в рамките на ШОС.

Каквито и нюанси да се наблюдават в бъдещото развитие на ШОС, може да се приеме, че значението на тази организация в областта на международната сигурност и геополитиката ще продължи да нараства. Това ще я прави все по-привлекателна за страните от тази част на света и, потенциално, за държавите от Близкия Изток.

 

Бележки:

1. "Шанхайская пятерка": эволюция развития. Статья Министра иностранных дел РК Е. Идрисова в газете "Экспресс-К". 13 июня 2001 г.

2. На английски - Shanghai Cooperation Organization (SCO)

3. http://www.president.kremlin.ru/events/articles/2002/06/40067/145974.shtml

4. http://www.sectsco.org/news_more.asp?id=19&id_temp2=5&LanguageID=3 http://www.sectsco.org/html/02433.html

5. http://www.sectsco.org/html/00087.html

6. Faigenbaum Е., SCO and the Future of Central Asia, Nixon Center, Washington, DC, September, 2007

7. M K Bhadrakumar, Shanghai Cooperation Organization Primed and Ready to Fire: Toward a Regional and Global Realignment?, Japan Focus, July. 2007

8. Светлана Лурье, Альтернативы ШОС, АПН, 20-08-2007

9. Alyson JK Bailes, The Shanghai Cooperation Organization and Europe, China and Eurasia Forum Quarterly, Central Asia-Caucasus Institute & Silk Road Studies Program ISSN: 1653-4212, Volume5, No. 3 (2007) p.13-18

10. Петр Федински, Шанхайская организация сотрудничества стремится к расширению энергетической безопасности и влияния, Голос Америки, Бишкек,16 августа 2007

11. Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия (South Asian Association For Regional Cooperation – SAARC) е учредена през 1985 от седем държави от Южна Азия – Бангладеш, Бутан, Индия, Малдивите, Непал, Пакистан и Шри Ланка. На 14-ата среща на върха на SAARC в Делхи, през април 2007, Афганистан участва като пълноправен член; ЕС, САЩ, Япония, Южна Корея и КНР участват като наблюдатели, а на Иран е даден официален статут на наблюдател. На 59-ата сесия на ОС на ООН на SAARC е даден статут на наблюдател.

[1]2. US Ponders Counteracting the Shanghai Cooperation Organization, International Relations and Security Network June 16, 2006 Faigenbaum I., SCO and the Future of Central Asia, Nixon Center, Washington, DC, September, 2007 Alexander Lukin, The Shanghai Cooperation Organiztion: What Next?q Russia in Global Affairs, Vol. 5, No. 3, July – September, 2007

[1]3. Аждар Куртов, Неоднозначность активности Китая в Центральной Азии, АПН, 2006-12-07

[1]4. Gulnoza Saidazimova, Eurasia: Observer Iran Grabs Limelight Ahead Of Shanghai Alliance Anniversary, Radio Free Europe / Radio Liberty, Tuesday, June 13, 2006

[1]5. Обновленная информация о международной конференции «Афганистан, Шанхайской организации сотрудничества, Евразийского безопасности и геополитика» Информационное агентство Ferghana.Ru18.06.2008 18:31 msk 18.06.2008, Мск

[1]6. Виноградов А. О., Качкуров М., Мировой порядок, ШОС-2006: конец однополярного мира, Информационно-аналитический портал Prognosis.Ru, Июнь 16, 2006

* Преподавател в Нов български университет

{rt}