06
Съб, Юни
23 New Articles

Европейската геозона и напрежението по оста “ядро-периферия”

брой1 2009
Typography

В статията си за геостратегическият избор на Европейския съюз (1) отбелязах, без да я аргументирам подробно, една от фундаменталните причини, поради които ЕС може да направи рязко геополитическо движение по англосаксонския или евразийския вектори. Тя е свързана с постулата за формирането (де факто за някои или предстоящо за други) на няколко основни зони в глобалното геоикономическо пространство. В тяхното бъдещо развитие, като процес на преструктуриране или реструктуризиране (разпадане), са възможни различни алтернативи и варианти на геополитическо и геоикономическо взаимодействие или пък противопоставяне (по силата на основните закони за геополитическо противопоставяне или взаимодействие).  Приема се, че ЕС е център на т.нар. Европейска геозона в два аспекта: геополитически и геоикономически.

ЕС като център на европейската геоикономическа зона

Авторът защитава хипотезата, че в началото на ХХI век световната икономика, международните отношения и международните икономически отношения, като взаимнодопълващи се и относително автономно функциониращи системи, постепенно се трансформират в нова глобална интегрирана матрица, която можем да наречем глобално комуникационно пространство. Интегрираща компонента в него е новият стратегически ресурс (като производителен фактор) - знанието. На негова основа се развиват високите информационни технологии. Те са в основата за т.нар. процес на „компресия на времето и пространството” (2), който позволява невероятно ускоряване на „прехвърляне” или комуникиране на материални (по-малко) и виртуални (особено капитали) фактори на производство. В това пространство се изграждат съответните комуникационни магистрали, трасета и вектори (3). В случая ни интересува обстоятелството, че ЕС формира матрицата на Европейската геоикономическо пространство или зона.

Приема се, че на сегашния етап от развитието на глобалния свят, с известни условности, са налице три достатъчно ясно оформени геоикономически зони, плюс още една, която набира скорост да придобие адекватна характеристика. Между тях съществуват сложни релации, които се обуславят от съвременната глобална и регионална геополитика в края на ХХ и началото на ХХI век.

Първата е Американската геоикономическа зона, чиито център са САЩ.

Втората е Европейската геокономическа зона с център Европейският съюз, като цяло.

Третата е Азиатско-Тихоокеанската геоикономическа зона, известна като АТР. Неин условен център е Япония.

Четвъртата е Евразийската геоикономическа зона, която, на този етап, няма изразен център и е в процес на формиране. Тоест, нейните характеристики са по-скоро предполагаеми.

И четирите геокономически зони могат да бъдат характеризирани като параметри по няколко критерии.

От гледна точка на географския детерминизъм. Става въпрос за пространствената конструкция на зоните. Нито една от зоните не обхваща географски предопределените геопространства.

- Американската геоикономическа зона не включва Южна Америка, въпреки усилията на САЩ (4). На този етап, зоната се ограничава в рамките на Северна Америка и, по същество, я покрива в по-голямата и част чрез Северноамериканската асоциация за свободна търговия (NAFTA). Засега обаче, тя не играе ролята на ядро на Американската геоикономическа зона.

- Европейската геоикономическа зона е концентрирана главно в Западна, Средна и, отчасти Източна, Европа. Към нея принадлежи и част от северната част на африканския континент, като основанието е принадлежността му към т.нар. Rimland. Остават пространства на изток, югоизток, юг и, отчасти, север, които, на този етап, все още не са “под егидата” на ЕС. Следователно, Европейският съюз е едновременно ядро и център на геоикономическата зона, което е прецедент и дава основания да се лансира тезата за Съюза като бъдещ прототип на глобалния свят.

- Зоната на АТР има за център Япония.  Географски, тя също не е стриктно детерминирана, доста е размита, като конструкция, поради множеството регионални и зонални икономически и търговски формирования и доста по-специфичната политика, която се води в зоната, от позициите на откровения регионализъм. Освен това, тя е подложена на силно геополитическо въздействие от Американската геоикономическа зона.

- Евразийската геоикономическа зона (по този критерий и на този етап) притежава зачатъци на формиращо се “голямо пространство”, има изразени геополитически играчи (субекти), но все още е далеч от географско идентифициране, поради неяснотите относно нейните център и ядро (5).

От гледна точка на геополитическата и геоикономическа идентификация на зоните. Този критерий (аспект) е изключително важен за сегашната и бъдеща стабилност на конструкциите на зоните.

- Северноамериканската зона не е завършена като пространствена конструкция, но за сметка на това, геополитически и геоикономически, центърът държи под контрол останалата, невключена част (Латинска Америка), а също, до голяма степен, успешно контролира и въздейства върху другите три зони. Особено еднопосочно е влиянието върху зоната на АТР.

- Европейската зона демонстрира сравнително висока степен на геополитическа и геоикономическа  идентификация, но най-вече в “ядрото” (ЕС-27), т.е. регионална и то с някои условности, както ще видим по-нататък.

- Пространството на АТР има средна степен на геоикономическа идентификация и слаба геополитическа, поради силното влияние на Американската геозона.

- Формиращата се Евразийска геоикономическа зона, като цяло, е далеч от геополитическа идентификация, но отделни нейни субпространства демонстрират много висока степен на геополитически и геоикономически просперитет.

Може да се обобщи, че от гледна точка на компактността им и четирите зони са далеч от съвършения модел. По-важна е обаче прогнозната оценка за стабилността или лабилността на зоните. В това отношение има една основна предпоставка (критерий): развитието и позиционирането на центъра или ядрото на зоната на всеки конкретен  етап. То ще зависи от съчетаното и комплексно действие на множество геополитически и геоикономически фактори, което изисква специален и задълбочен анализ на очакваните трендове на развитие и екстраполиране на геостратегическите вектори на всяка зона, по отношение на останалите, и вътре в тях. На този етап може да се твърди, че доминираща характеристика на зоните е тяхната лабилност.

Що се касае до Европейската зона, тъй като ЕС (който е едновременно  център и ядро на геоикономическата зона) е преминал, до голяма степен, всички познати форми на интернационализиране в дълбочина (т.е. регионалната интеграция), сега той се намира в критичния етап да направи решителна крачка към изграждането на политически съюз и демонстрира завидна (в сравнение с другите зони)  относителна геополитическа стабилност (6). Но не и геоикономическа. Защо? Защото все още не е избистрен геостратегическият му избор, като бъдеща геополитическа доктрина за развитието на Съюза. Геоикономическата конструкция на европейската зона ще се оформи в по-завършен вид, когато ЕС премине в етапа на геоикономическа интеграция в цялото общоевропейско пространство и прилежащия към него Rimland. Европейското икономическо пространство - ЕИП (т.е. ЕС+ЕАСТ) е бледо, формално (компромисно) подобие на такъв мащабен процес. Само в този случай може да се постигне формулираната в Лисабонската стратегия (План 2000) цел за превръщане на (разгърнатия-б.а.) Европейският съюз в един от най-мощните, икономически, социално и технологично, региони на глобалния свят. Трудно е да се приеме, че на този етап, или поне в този формат (ЕС-27), Евросъюзът може ресурно сам да реши тази грандиозна задача.

Трудно може да се защити и позицията, че геополитическата стабилност на ЕС е гарантирана, отчитайки възможните кратополитически „турболенции” от принадлежността на ЕС (т.е. на нейните страни-членки) към една транснационална военно-политическа зона, каквато формира организацията НАТО. Ако говорим за канали на пресиране, въздействие и влияние на Американската геоикономическа зона върху европейската, засега това е един от основните механизми. Този факт обяснява и нежеланието да се трансформира НАТО, въпреки изчезването на обекта, провокирал навремето създаването и - Варшавският пакт. Не по-малко сложно е да се прогнозират и „турболенциите”, които могат да възникват в бъдеще, ако източната политика на ЕС не придобие разширен зонален геоикономически характер, като геостратегия на развитие. С други думи, процесите опират и до т.нар. геополитическа мобилност на европейската политика по различните вектори на Глобалното комуникационно пространство. Поне до отчитането на нови предизвикателства, чиито контури засега само се очертават. В далечна перспектива, определено предстои сериозно преструктуриране на четирите зони в посока формиране на по-големи (може би две на брой), които вече ще преопределят бъдещата матрица на развитие на глобалния свят. Но, при всяко движение по векторите, ЕС е кръвно заинтересован да съхрани стабилността на своята геополитическа конструкция. Дестабилизирането й може да се окаже резултат на геостратегическо решение, взето в друга геозона (7).

Проблемът “ядро – периферия” на ЕС

Другият проблем, който ще засегнем накратко, и който има отношение към казаното дотук, е въпросът за геополитическата стабилност на ядрото на геоикономическата зона - ЕС-27. Той има два аспекта: стабилност вътре в ядрото и стабилност ядро - периферия на зоната.

Ако се базираме на известния геополицентричен модел за развитие на света (вж. схемата), моделът на ЕС следва тази матрица. С други думи, и в геоикономическата зона, и в самия Съюз се оформят кръговете и съответните небалансирани релации между тях: ядро - периферия – полупериферия, които са резултат от съществените различия в икономическите и социални равнища. Следвайки този модел, ЕС се сблъсква с проблем, който не е характерен за глобалния модел.

В какво се изразява проблемът? В ядрото на зоната. В ЕС - 6 (ЕИО) ядрото е монолитно и се формира от високоразвити държави. Същото се отнася и за ЕС- 9 (като изключим Ирландия през първите години от членството и). В ЕС-15 вече има три страни със средно (първоначално ниско) икономическо ниво на развитие - Испания, Гърция и Португалия. Към момента на приемането на новите страни от петата вълна (2004 и 2007) е постигната относителна стабилност на ядрото. В ЕС-27 обаче, ядрото вече е сериозно дебалансирано - икономически и социално. Регионалните различия вече се измерват в пъти!

Един геоикономически (и геополитически) полицентричен модел е стабилен, когато ядрото му е монолитно. Това е свързано с относително еднаквото равнище на икономическото и социално развитие на държавите-членки в ядрото, което осигурява и гарантира стабилността на модела и баланс между кръговете. Може да изглежда парадоксално, но именно ядрото - тези 20% високоразвити страни, гарантира стабилността на глобалния геополицентричен модел. С плюсовете (повече за високоразвитите) и минусите (повече за страните от полупериферията и периферията) от това. Не така стои въпросът с Европейския съюз.

В ЕС полупериферията (по модела) е представена от страни в т.нар. предприсъединителен етап. Това е етапъа на асоциирането, под различни форми и механизми, и подготовката им за членство. От 2003, стратегията на ЕС, по отношение на страните от полупериферията, е подчинена на схемата (инициативата) «Партньорство за европейска интеграция». Страните от периферията, в качеството им на бъдещи членове, преминават друг вид подготовка, подчинена на логиката за тяхното стабилизиране, преди всичко политически и демократично. При прехода на тези държави е излишно да се говори за икономическа стабилизация. Ефектите са точно обратните и те влизат в Евросъюза с разбити икономики и изгубени стопански предимства в разделението на труда, в рамките на икономическото пространство на ЕС. С цел да се охлади стремежа на кандидатите (в това число и на екзотични като Либия) за бързо членство, през последните няколко години Съюзьт следва неофициално приета стратегия на «близки многостранни отношения» (Close Partnership Relations) с въпросните страни. Очакваният ефект е известно убиване на темпото (скоростта) на разширяване, а истинската причина е „ресурсната умора” на ЕС да приема нови членове. Така или иначе, безспорен факт е, че ако ядрото на ЕС (27-те страни-членки) е монолитно в икономически и социален план, е възможно да се осигури и гарантира цялостния модел на геоикономическата зона. С презумцията, че в геополитическо отношение ядрото е стабилно. Това обаче не е така, защото ядрото и центърът на зоната не са икономически монолитни. Следователно, винаги е възможно, при стечение на определени геополитически и геоикономически обстоятелства, конструкцията на зоната да се дебалансира.

Още по-сериозна е хипотезата за дебалансиране на самото ядро (ЕС-27), по същата причина. При подобно развитие е застрашено съществуването не само на Европейската геоикономическа зона, но и на самият Европейския съюз. Колко време ще издържи конструкцията (моделът) на ЕС при една продължителна и сериозна икономическа и социална поляризация, каквато понастоящем са регионалните различия и дисбаланс?

Заключение

В заключение на всички теми, анализирани в тази и четирите предходни статии, следва да подчертаем, че разгледаните проблеми не изчерпват предизвикателствата пред ЕС - сегашни и бъдещи. Дефицитът на демокрация, засилващият се елитарен характер на управление на Евросъюза, очевидните противоречия между наднационалното, националното и субнационално равнища на ЕС, въпросите за бъдещия геостратегически избор на Съюза, разгледаните по-горе други външни проблеми (които спокойно могат да се квалифицират и като вътрешни) са само една част от анализираните проблеми.

Светът навлиза в поредната си спирала на развитие под ускореното въздействие на нови (някои непознати или с непредсказуеми рискове в бъдеще) глобални предизвикателства. Увеличават се ресурсният, технологичният, енергийният и миграционният натиск върху ЕС. Очевидно е изоставането в преструктурирането и модернизирането на икономиката на ЕС. Увеличават се пазарните предизвикателства във връзка с навлизането на глобалния свят в трудно предсказуем перманентен цикъл на икономически, финансови, продоволствени, енергийни, екологични, климатични и т.н. кризи. Предстои поредната глобална битка за изграждане на нов световен ред – геоикономически и геополитически. Десетките мащабни проблеми и нови предизвикателства, неблагоприятното пресичане на геополитически и геоикономически фактори в геопространството на Европейския съюз  и извън него преопределят бъдещето на ЕС не само като просперитет, но и, възможно, като оцеляване.

 

Бележки:

1.      Вж. сп. Геополитика, бр. 6/2008.

2.      Вж. Ганчев П. В битката за бъдещето. Светът и България в глобалната епоха. ВСУ, 2002 г.

3.      Тази тема ще бъде обект на внимание в отделна статия.

4.      Засега Латинска Америка и Карибския регион не дават изразени симптоми като геополитическа воля за включване във формирането на пълния формат на зоната. Нещо повече, засилват се обструкционистките тенденции, намиращи израз в опитите за конструиране на автономни зони (като например МЕРКОСУР - Латиноамериканско митническо споразумение). Известна е позицията на Венецуела по отношение на центъра на зоната - САЩ. Друг е въпросът, че латиноамериканските регионални формирования са икономически маломощни, не особено ефективни и със слаб геополитически заряд..

5.      В това пространство текат интензивни процеси на сътрудничество, взаимодействие и далеч по-малко интеграционни процеси. В края на миналия и началото на този век са налице активни процеси на създаване (и разпадане) на регионални и зонални формирования, които засега по-скоро маркират бъдещи, и то силни, конкурентни позиции на зоната. Не се има предвид толкова ОНД, която функционира доста неефективно, от гледна точка на замисления модел за обединение на постсъветското пространство, а преди всичко структури от рода на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), в която главно Русия и Китай инициират схеми за залагане на бъдещата конструкция на Евразийската геоикономическа зона.

6.      Не може да не се отчете, че важни и съдбоносни решения на наднационалното равнище на Евросъюза се взимат по геополитически съображения. От този род е и политическият реверанс към повечето слаборазвитит страни от петата вълна на разширение, признаването им за функциониращи пазарни икономики, демократични общества и пр. Последствията от икономичесската, социална  и политическа неготовност на повечето от тези страни да участват в един високоорганзиран интеграционен процес, дава своите горчиви плодове в реалните условия на членство.

7.      По този въпрос, сегашното ядро на зоната не демонстрира геополитическо единомислие. Ще припомним проекта за ТАФТА (инициран от Германия), Средиземноморския съюз (инициран от Франция) и последната инициатива на Никола Саркози за изграждане на Общ пазар с Русия. Ще припомним, че  Общият пазар е високо развита форма на икономическа интеграция.

* Преподавател в Бургаския свободен университет\

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020