Геополитически аспекти на турската енергетика

Енергийните ресурси, средствата за производство и транспортиране на енергия играят все по-голяма роля за развитието на съвременния свят като цяло, както и за отделни негови региони и страни. Те в значителна степен предопределят икономическия потенциал, степента на развитие, конкурентоспособността и перспективите пред отделни национални икономики. Степента на енергоснабденост на населението в много отношения може да се използва като относително верен критерий за достигнатата степен на развитие, както и при оценка на жизнения стандарт на населението, конкурирайки традиционните социално-икономически критерии и показатели.

Енергийната тематика има не само търговско- и финансово-икономическа значимост. През последните десетилетия природно-, производствено- и транспортно-енергийният потенциал на отделните страни и региони придобива значителна геополитическа тежест. Енергийните източници и енергийната търговия играят все по-голяма стратегическа роля в транснационалната политическа икономия. Региони, богати на енергийни ресурси, предопределят геостратегическите апетити на Великите сили към тях. Това ги прави икономически притегателни, но може да ги превърне и в геополитически рискови зони. Страните от Близкия и Средния изток, както и от Каспийския басейн, са най-добър пример в това отношение.

От гледна точка на географското положение, Турция е уникална страна, отличаваща се едновременно с балкански, средиземноморски, черноморски, егейски и прикавказки измерения. Нейната територия е в непосредствена близост както до Каспийския, така и до Персийския енергиен басейн. Тя е кръстовище на три големи енергийни коридора: от постсъветските републики за Южна и Западна Европа; от каспийските и черноморските страни към Средиземноморието и от арабските страни за Балканите. Благодарение на това, географското положение на страната е причина както за геоикономически предимства, така и за геополитически рискове. Например, войната и политическата криза в Ирак се отразява неблагоприятно на търговските и геополитическите (като цяло) интереси на Турция. Това принуди Анкара да се ориентира към нови доставчици и транспортни енергийни трасета. Тук е необходимо да се посочи, че само затварянето на дългия 986 километровия петролопровод Ирак-Турция костваше милиарди долари преки и косвени загуби на турската икономика.

 

Таблица 1. Световното енергийно потребление между 2000 и 2020 (%)

Енергийни източници	2000	2010	2020
Суров нефт	38,9	38,1	37,9
Природен газ	21,7	25,5	28,5
Въглища	26,1	23,1	22,1
Ядрена енергия	5,9	5,2	3,7
Хидроенергия и други	7,4	8,1	7,8
O бщо (%)	100	100	100

Източник: Pamir (2003)

 

Както се вижда от табл. 1, през 2000-2020 се очаква относителният дял на природен газ в световното потребление да нарасне от 22 на 29 %, делът на въглищата да намалее от 26 % на 22 %, а на ядрената енергия - от 6 % на 4 %. В същото време значимостта нефта и хидроенергията ще се се запази. Като цяло, делът на изкопаемите горива ще се увеличи на 88,5 %. Същевременно, до 2020, ръстът на енергийното потребление ще е около 23 % за развитите страни и ще надхвърли 100 % при развиващите се страни. В резултат, общото световно потребление ще нарасне най-малко с около 50 %.

През 2001 Турция е консумирала енергия в размер на около 77 млн. т условно гориво (измерено в нефтен еквивалент), но е произвела едва 26 млн. т от тях. Така страната покрива 65 % от енергийните си нужди чрез внос. Според Pamir (2003), през 2010 делът на вносни енергийни източници в страната ще се увеличи на 73 %, а през 2020 - на 78 %. Както се вижда в табл. 2 и табл. 3, за периода 2001-2020 потреблението на енергия ще нарасне почти 4 пъти, а вносът на енергийни източници - над 4 пъти. Урбанизацията, нарастването на населението и особено на промишленото производство води до бум в енергийното потребление и прекомерна зависимост на Турция от вносни енергийни носители.

 

Таблица 2: Производство и потребление на енергия в Турция през 2001-2020

(млн. т. у. г – нефтен еквивалент)

	2001	2010	2020
Производство на енергия	26	42	62
Потребление на енергия	77	154	282
Внос на енергия	51	112	220

Източник: Pamir (2003).

 

Таблица 3: Структура на енергийно потребление в Турция през 2000-2020 (%)

Енергийни източници	2000	2010	2020
Суров нефт	40,6	26,1	21,6
Природен газ	16,0	29,3	25,2
Въглища	30,4	37,3	42,5
Хидроенергия	3,0	3,3	2,8
Други	10,0	4,0	7,9
O бщо (%)	100	100	100

Източник: Pamir (2003).

 

През последните години вносът на енергоносители заема първо място във вносната листа на Турция. Например, през 2002, обемът на внесените в страната нефто-газови горива възлиза на 8,1 млрд. долара. Това я поставя в значителна икономическа и политическа зависимост - проблем криещ големи геополитически рискове. От тази гледна точка, проблемът с изграждането на много оспорваната атомна електроцентрала трябва да се разглежда като неотложен за турската енергийна политика. Същевременно, за да намали икономическата и политическата енергийна обвързаност на страната, Турция може да се опита да оползотвори богатите си лигнитни запаси и мощния си хидроенергиен потенциал. Трябва обаче да се отчита, че във всяка от посочените многовариантни енергийни перспективи на страната има природно-екологични или политически рискове, свързани с екологични проблеми, земетръсна активност, отношения със съседни държави, вътрешен и международен тероризъм и др.

По отношение на рудните и нерудни полезни изкопаеми, Турция разполага с относително богати природни запаси - бор, магнезий, торий, хром, мед, желязо, волфрам, мрамор, злато. Относително богати са и запасите на твърди горива - около 8 млрд. т лигнитни въглища, 1,6 млрд. т горивни шисти, 1 млрд. т каменни въглища, 82 млрд. т асфалтит.

---

Най-богатите находища на лигнитни въглища са концентрирани в Елбистан (област Кахраман Мараш) - 3,7 млрд. т, Сома (област Маниса) - 0,43 млрд. т и Бейпазаръ (област Анкара) - 0,4 млрд. т ( Atalay , 2004). Въпреки някой колебания, като цяло добивът на лигнитни въглища в Турция, през 1960-2001, нараства от 4 млн. т на около 60 млн. т (Т urkey's ..., 2006 ). Днес в страната се добиват 3-4 % от всички добивани в света лигнитни въглища. Те са нискокалорични и поради това се използуват предимно в ТЕЦ.

Първоначално каменните въглища в Турция се използуват за отопление, битови нужди и жп транспорта, докато днес намират широко приложение в металургията и тежката промишленост. Най-богатото находище на каменни въглища е в Северозападна Турция - районите Зонгулдак, Козлу, Килимли и Ерегли. Този басейн обхваща площ от 10 072 км 2 и се използува за въгледобив от 1848. Годишния добив на каменни въглища нараства от 600 т. през 1923 до 7 млн. т през 1987, но през 1997 спада на 3,6 млн. т, а през 2001 - на 3,4 млн.т. До 40-50 години запасите в Зонгулдакския басейн могат да бъдат напълно изчерпани. Същевременно, трябва да се отчита и фактът, че все още голяма част от територията на Турция не е добре геоложки изследвана.

Макар Турция да има богати на нефт съседи, самата тя има бедни запаси от този енергиен ресурс. Първият нефтодобив в страната е осъществен през 1940. До 1990 единствените нефтодобивни находища са в Югоизточен Анадол - икономически най-изостаналия географски регион. През последните години се откриха нови нефтени залежи в шелфа на Източното Черноморие и Мраморно море, в Централен Анадол и Тракия. Петролните запаси на страната са около 1 милиард барела, като около 70 % от тях са вече изчерпани. През 2002 Турция е добила 2,5 млн. т нефт, но е внесла 25,5 млн. т. Около 85-90% от тях са от Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Алжир, Либия и Нигерия. През последните години нараства чувствително вносът от Русия и Азербайджан. Предвижда се строителството на петролопроводи от Казахстан за Турция и Южна Европа.

Макар че Турция не е богата на нефтени залежи, тя има изградени мощности за преработка на около 34 милион тона нефт годишно. Капацитетът на нефтените рафинерии варира от 1,1 млн. т в Батман, до 13 млн. т в Измит ( Gungordu , 2006). Между петролодобивните райони в и извън страната, от една страна, и нефтопреработвателните и пристанищни центрове - от друга, са построени стратегически за турската икономика тръбопроводи. Най-важните сред тях са Ирак-Турция (986 км), Батман – Дьортйол (494 км), Юмурталък – Къръккале ( 447 км ), Адъяман – Саръл ( 82 км ), Шелмо - Батман ( 42 км ), Саръчак – Пиринчлик ( 41 км ) и други ( Atalay , 2004). През 2006 е пуснат в експлоатация нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан. Така осезаемо нараства геополитическата и геоикономическата значимост на Турция като енергиен терминал, свързващ Каспийския регион, Кавказ и Близкия изток с Южна и Западна Европа.

Турция е много бедна на природен газ. В страната има два основни газодобивни района - Тракия (общините Хамитабат и Хайранболу) и Югоизточен Анадол (областите Мардин и Сиирт). Първия газодобив датира едва от 1977 ( Gungordu , 2006). След 1990 са открити нови залежи на газ в северната част на Мраморно море, като геоложките изследвания и сондажите в другите региони на страната продължават. Както се вижда и от табл. 4 и табл. 5, газодобивът в страната е непостоянен, а собствените находища задоволяват едва 0,2-05 % от нуждите й. Природен газ се внася от Русия, Иран, Алжир, Азербайджан, Египет и Нигерия. Анкара разработва и проекти за внос на газ от Казахстан и Туркменистан, за да намали енергийната зависимост на страната от Русия. Днес голяма част от отоплението в Истанбул, Анкара, Бурса, Измир и Ескишехир се извършва с руски природен газ. Същото важи и за стотици големи индустриални центрове.

 

Таблица 4: Добив на нефт и природен газ в Турция (1997-2001)

	1997	1999	2001
Суров нефт (тона)	3 363 877	2 905 771	2 551 647
Природен газ (м 3 )	250 804 734	718 270 214	265 773 632

Източник: Т urkey's Stat?st?kal Yearbook, 2006 .

 

Таблица 5: Енергийните потребности на Турция през периода 2005 – 2020

(т. у. г – нефтен еквивалент)

	2005	2010	2015	2020
Общи енергийни потребности (хтне)*	129 625	171 339	225 387	298 448
Газови потребности (хтне)*	42 204	50 187	61 356	75 295
Петролни потребности (хтне)*	38 560	44 656	52 960	64 364

Източник: Pamir (2003).

 

Първоначално най-старите ТЕЦ в Турция работят на нефт, след това се насочват към лигнитни въглища, а след 1990 - към природния газ. Както се вижда и от табл. 6, днес най-големите ТЕЦ в страната (Елбистан, Сома, Ятаган, Сейитомер и Тунчбилек) работят с лигнитни въглища. Това поражда потенциални екологични проблеми в страната, на които обществеността все още не обръща достатъчно внимание, но които могат да се окажат значителна пречка пред въглищната енергетика в перспектива.

През 2005 общото производство на електроенергия в страната е 161 млрд. кВтч като 75,5 % е от ТЕЦ, а 24,5 % - от ВЕЦ. Ветровите централи дават едва 0,035%. Турция тепърва се насочва към евтината и екологична енергия на вятъра и слънцето. През последните години има тенденция за нарастване относителния дял на ТЕЦ, работещи с вносен природен газ, особено след построяването на тръбопровода „Син поток”, който свързва Русия и Турция по дъното на Черно море. Прекомерно нарастналата зависимост от Русия обаче, все по-често е обект на обществени дискусии.

Таблица 6: Най-големите ТЕЦ в Турция

ТЕЦ	Вид Гориво	Област (Ил)	Основна мощност (МВт )	Средно производство (гВтч)
Елбистан-А	Лигнит	К. Мараш	1 320	7 800
Сома-Б	Лигнит	Маниса	960	3 960
Хамитабат-1	Природен газ	Къркларели	800	200
Ятаган	Лигнит	Мугла	630	3 780
Амбарлъ 1	Течни горива	Истанбул	630	4 200
Сейитьомер	Лигнит	Кютахя	450	2 700
Тунчбилек- А и Б	Лигнит	Кютахя	429	2 400
Йеникьой	Лигнит	Мугла	420	2 520
Амбарлъ 2	Природен газ	Истанбул	416	-
Чайърхан	Лигнит	Анкара	300	1 800
Хамитабат 2	Природен газ	Къркларели	200	-
Исдемир	Течни горива	Хатай	145	630
Чаталазъ 1	Каменни въглища	Зонгулдак	129	600
Чаталазъ 2	Каменни въглища	Зонгулдак	129	600
Чаталазъ Б 2	Лигнит	Зонгулдак	129	830
Карабюк	Каменни въглища	Зонгулдак	122	450
Сейдишехир	Течни горива	Коня	120	360
Алиага 1	Течни горива	Измир	120	360
Мерсин	Течни горива	Мерсин	106	708
Алиага 2	Течни горива	Измир	70	350
Джеврим 1 и 2	Лигнит	Измир	60	180
Исдемир 5	Течни горива	Хатай	55	-
Ердемир	Течни горива	Зонгулдак	50	350
Хопа	Течни горива	Артвин	50	350
Борнова	Течни горива	Измир	46	139
Сома-А	Лигнит	Маниса	44	300
Измир	Лигнит	Измир	35	120
Ипраш	Течни горива	Коджаели	30	135

 

Източник: ( Atalay , 2004) Условно, хидроенергетиката се приема за относително по-екологична, по-евтина и възобновима енергия. След Русия и Норвегия, Турция е третата страна с най-голям хидроелектричен потенциал в Европа. Тя е страната с най-голяма средна надморска височина ( 1132 м ) в Европа а по сладководни запаси е най-богатата в Близкия Изток. Дългите и пълноводни реки и най-вече високият и пресечен релеф дават добра предпоставка за изграждане на ВЕЦ.

Производството на електроенергия във ВЕЦ е особено ценно при покриването на върховите електронатоварвания. Чрез ВЕЦ се решават и хидротехнически задачи ­ напояване, водоснабдяване и др. Край ВЕЦ се формират промишлени комплекси, специализиращи се в енергоемки и водоемки производства. ВЕЦ не замърсяват въздуха. Същевременно, могат да се посочат и редица негативни последици при функционирането на ВЕЦ. Сред най-неблагоприятните е заливането на земеделски или горски земи. Изменението на нивото във водосборните басейни не е по природни цикли, а според нуждите на обществото. Язовирните стени променят температурния и кислородния режим на водата, нарушават пътищата за миграция на рибата. Увеличаването на дънните отлагания води до постепенно намаляване обема на водохранилището и подлага на съмнение дългосрочната икономическа ефективност на съоръжението, в което се влагат значителни средства.

Първата хидроелектроцентрала в страната започва да работи през 1902 в град Тарсус, Южна Турция. Но истинският бум в хидроенергийното строителство е през 60-те и 70-те години. Днес, общият брой на ВЕЦ-овете в страната надхвърля 145. ВЕЦ-овете Ататюрк, Кебан и Каракая са сред най-големите в Близкия Изток (табл. 4). Най-големите ВЕЦ са построени на реките Ефрат, Тигър, Сейхан, Джейхан, Гедиз, Къзълърмак, Йешилърмак и Сакаря. Но поради обезлесяването и много активната ерозия, икономично изгодния живот на язовирите в Турция е много по-къс от западноевропейските, което причинява големи материални и икономически загуби за страната.

---

Средногодишния брутен хидроенергиен потенциал на Турция е 433 млрд. кВтч, но от него в момента са усвоени едва половината - 216 млрд. кВтч. Днес Анкара води енергийна политика, целяща да намали външната зависимост на страната чрез ускорено строителство на ВЕЦ, чиито брой до 2060 трябва да достигне 700.

Таблица 4: Най-големите ВЕЦ - язовири в Турция

Язовир	Площ (км 2 )	Изграден на r ека	Област (Ил)
Ататюрк	817	Фърат (Ефрат)	Шанлъ Урфа
Кебан	675	Фърат (Ефрат)	Елазъг
Каракая	293	Фърат (Ефрат)	Елазъг-Малатя
Хирфанли	263	Къзълърмак	Кършехир
Алтинкая	118	Къзълърмак	Самсун
Хасан Полаткан	84	Сакаря	Анкара
Чаталан	82	Джейхан	Адана
Сейхан	68	Сейхан	Адана
Киличкая	65	Келкит	Сивас
Асланташ	50	Сейхан	Адана
Демиркопрю	48	Гедиз	Маниса
Сър	48	Джейхан	Кахраман Мараш
Караджаорен	46	Аксу	Бурдур
Мензелет	42	Джейхан	Кахраман Мараш
Арпачай	42	Арпачай	Карс
Девегечиди	32	Дижле (Тигър)	Дийарбакър
Алнус	31	Тозанли	Токат
Адъгюзел	26	Бююк Мендерес	Денизли
Тахталъ	24	Тахталъ	Измир
Гелингюлю	23	Делидже	Йозгат
Порсук	23	Порсук	Ескишехир
Омерли	23	Чайазъ	Истанбул
Гелинголю	23	Делидже	Йозгат
Хасан Угурлу	22	Йешилърмак	Самсун

Източник: Atalay (2004)

През републиканския период в Турция, успоредно на големия прираст на населението и бързата индустриализация, се увеличават и потребностите от електроенергия. Така например, докато през 1950 не се е произвеждал дори и 1 млрд. кВтч електроенергия, то през 1970 производството е 8,6 млрд. кВтч, а през 2006 то достига 161 млрд. кВтч (табл. 7). Първоначално, страната не успява да посрещне изцяло своите енергийни нужди и е принудена да внася електроенергия - след 1975 от съседна България, а след 1979 - от бившия СССР. Както се вижда от табл. 6 и табл.7, след 2000, Турция вече осигурява своите нужди и основанията за внос на електроенергия отпадат.

Турските правителства винаги са насърчавали частния бизнес да инвестира в енергийния сектор на страната. Поради това, особенно след 1980, най-големите турски холдинги като Коч, Сабанджъ, Полат, Зорлу, Чалък, Санко, Доуш, Челеби и други създадоха свои енергийни поделения и се насочиха към инвестирането и строителството на ВЕЦ и ТЕЦ в страната (Димитров, 2006).

 

Таблица 7: Производство на електроенергия в Турция (10 6 кВтч)

Енергийни източници	2000 г .	2002 г .	2004 г .
Каменни въглища	3 819,0	4 093,0	11 998,1
Лигнит	34 367,3	28 056,1	22 449,5
Течни горива	8439,7	9775,7	6697,2
Природен газ	46 216,9	52 496,5	62 241,8
Хидроенергия	30 878,5	33 683,7	46 083,7
Вятърна енергия	33,4	48,0	57,7
Други	1 166,8	1 246,3	1 170,3
Брутно Общо Производство	124 921,6	129 399,5	150 698,3

Източник: Т urkey's Stat?st?kal Yearbook, 2006 .

 

Тъй като електроенергийните нужди на страната до 2020 ще нарастват годишно между 6 и 8%, Турция се нуждае от допълнителни и нови енергийни източници. За някои експерти, тези източници са нови ВЕЦ и нови ТЕЦ, а за други са неоползотворената геотермална, слънчева и вятърна енергия. Но едно със сигурност е ясно: ако не се направят сериозни и дългосрочни планове в енергийната политика, ако не се изградят нови ВЕЦ и нови ТЕЦ, ако не се изгради и толкова оспорваната ядрена централа, след 2010-2015 Турция следва да очаква сериозна енергийна криза, която ще парализира цялата икономика и целия обществен живот в страната.

* * *

Важно геополитическо преимущество на Турция, при оценката на нейното географско положение, е непосредственият й пространствен контакт със световни нефто-газови райони като Близкия Изток, Кавказ, Средна Азия и Каспийския басейн. Около 65 % от световните запаси на нефт и около 35 % от световните запаси на природен газ са в Близкия изток ( Pamir , 2003). Турция е разположена в зоната на контакт между Европа, Азия и Африка, което и предоставя изключителни възможности да играе ролята на своеобразен мост между народи и държави с различни и дори противоположни социални, икономически, политически и културни особености (Русев, 1996).

Геополитическото значение на Турция е не само в това, че контролира проливите Босфор и Дарданели, не само че е най-оживеният мост между Азия и Европа, както и между средноазиатските републики и Източното Средиземноморие. На нейна територия се кръстосват енергийните трасета от Близкия изток и Каспийския басейн по пътя им към Европа. Тя е своеобразна граница, където се сблъскват и съперничат различни цивилизации. Турция е културна мозайка, където се преплитат етноси и религии, култура и бит, творчество и фолклор, където се смесват Западното и Оринталското, Балканското и Близкоизточното.

Безспорно, през ХХІ век, на преден план ще изпъкне не природогеографското, не военногеографското, не геоекологичното, а геотранспортното и геоенергийното положение на Турция. Именно то ще определя до голяма степен минусите и плюсовете в политическото и икономическото й бъдеще.

От гледна точка на по-важните проблемни аспекти на турската енергийна система и политика, чакащи неотложни решения, можем да изведем следните основни изводи:

•  След Русия и Германия, Турция притежава най-многобройното население в Европа. Бързото му нарастване предизвиква и динамично изменящи се енергийни потребности. Освен това, особено след 1980, в Турция се забелязват бързи процеси на урбанизация, индустриализация, механизация на земеделието и автомобилизация, което още повече увеличава енергийните й нужди и води до нарастваща импортна енергийна зависимост. За да противодейства на тази тенденция, Турция трябва да увеличи собственото си енергийно производство чрез ВЕЦ и ТЕЦ и да се насочи към неизчерпаемата геотермална, ветрова и слънчева енергия.

•  Все още 2/3 от лигнитните въглища и 1/2 от хидроенергийните ресурси на страната са неизползувани. Същевременно, годишно Турция отделя над 10 млрд. долара за да внася нефт и природен газ, което е значително бреме за нейния платежен баланс и я прави „постоянна длъжница” на енергийните вносители.

•  Един от най-големите проблеми в електроенергийното потребление на страната е контрабандното му използване в някои по-изостанали региони на страната, където е станало традиция да не се плаща ток от местното население. Само през 2001 националната загуба от незаконното използуване на електроенергия се изчислява на около 2 млрд. долара, т. е. 19 % от годишното потребление в страната.

•  Друг, също немаловажен, проблем е, че около 20% от електричеството в страната се губи в остаряла неефективна и неикономична електроразпределителна мрежа. През 2000 загубите са 23,2 млрд. кВтч. Остарялата енергийна система, която трябва да се обнови и модернизира и незаконното използуване на тока са главната причина за тази отрицателна картина.

•  През последните 10-15 години се забелязва бързо увеличаване на потреблението на природен газ в страната. Това крие големи геоикономически и геополитически рискове. Според енергийните специалисти, до 2020, цените на природния газ в света ще се увеличат двукратно. Като се има предвид, че Турция е планувала до 2010 да увеличи дяла на природния газ в производството на електроенергия до 55%, става ясно пред какви рискове може да се изправи страната. Неблагоприятен е и фактът, че Турция внася повече от 70 % от природния газ от Русия.

•  Трябва да се модернизират и разгърнат нови геоложки проучвания, да се изследват геоложко неизследваните райони на Турция, които да покажат истинския потенциал и подземните богатства на страната. Особено са належащи изследванията и сондажите на петролни и газови находища.

•  Турция притежава големи неизползувани резерви от 1 млрд. т каменни въглища и около 8 млрд. т лигнитни въглища, но годишният въгледобив в страната е само 60-65 млн. т. Парадоксално е, че същевременно Турция внася въглища от други държави на стойност 500-600 млн. долара. Вместо да насочи електроенергийното си производство към свои енергийни източници, тя се насочва към вносни. Това е една от причините днес турските потребители да използват може би най-скъпия природен газ и най-скъпия нефт в Европа.

Литература

Димитров, Б., Енергийната политика на Турция. - Геополитика, бр. 5, София, 2006.

Дойков, В., Турция. София, 2005.

Карахасан-Чънар, И., Турция. София, 2000.

Русев, М., Геополитическо положение на Турция. - Проблеми на географията, бр.1, 1996.

Atalay , I ., Turkiye cografyas? ve jeopolitigi . Izmir, 2004 ( Аталай, И., География и геополитика на Турция. Измир, 2004. )

Gungordu , E ., Egitim fakulteleri icin Turkiye'nin beseri ve ekonomik cografyas? . Ankara, 2006 . ( Гюнгордю, Е., География на населението и икономиката на Турция за Педагогическите факултети. Анкара, 2006 )

Karabag , S ., S . Sahin, Turkiye'nin beseri ve ekonomik cografyas? . Ankara, 2003 . ( Карабаг, С., С. Шахин, География на населението и икономиката на Турция. Анкара, 2003. )

Mutercimler , E . , 21. Yuzy?l ve Turkiye, Istanbul, 2000 ( Мютерджимлер, Е., 21 век и Турция. Истанбул, 2000. )

Oymen , O ., Turkiye'nin gucu . Istanbul, 2003 . ( Оймен, О., Могъществото на Турция., Истанбул, 2003. )

Ozey , R ., Turkiye cografyas? ve jeopolitigi . Istanbul, 2002 . ( Озей, Р., География и геополитика на Турция. Истанбул, 2002. )

Pamir , А. N ., Avrasya boru hatlar?, enerji guvenligi ve Turkiye . - Jeopolitik dergisi, Istanbul say? 5, 2003 . ( Памир, А. Н., Евразийски тръбопроводи и енергийната сигурност на Турция. - Геополитика, Истанбул, брой 5, 2003. )

Pamir , А. N ., Dunya'da ve Turkiye'de enerji, Turkiye'nin enerji kaynaklar? ve enerji politikalar? . - Jeopolitik dergisi, Istanbul , say? 8, 2003 . ( Памир, А. Н., Енергийните ресурси в Турция и света, енергийната политика на Турция. - Геополитика, Истанбул, бр. 8, 2003. )

Т urkey's Stat?st?kal Yearbook ”, Ankara, 2006 .

Yucel , Z ., Kuresel ve bolgesel gelismeler ?s?g?nda Turkiye'nin jeopolitik konumuna bak?s . - Jeopolitik dergisi, Istanbul , say? 10, 2004 . ( Юджел, З., Геополитическото положение на Турция в светлината на регионалните и глобални развития и промени. - Геополитика, Истанбул, бр. 10, 2004. )

* Университет Улудаг, Бурса, Турция

{rt}