“Обикновено разрешаваме само на децата
или на лудите да бъдат честни и откровени с нас.
Ако друг си позволи подобно нещо,
рано или късно ще бъде принуден да съжалява”
Емил ЧОРАН
Фактът, че съвременната система на международни отношения е активно въвлечена в глобалния процес на предефиниране и преориентация, прави повечето анализи в тази област валидни само за ограничен период от време. Така, в средата на 90-те години на миналия век Френсис Фукуяма лансира идеята за “края на историята”, но само няколко години по-късно (след събитията от 11 септември 2001) Фарид Закария, на свой ред, обяви “краят на края на историята”.
Въпреки това, ще се опитам, опирайки се на класическата концепция за геополитиката, да обоснова мястото на Румъния в централноевропейското и източноевропейското пространства, а също да посоча основните исторически моменти, повлияли върху формирането на днешната позиция на страната и ролята и в общоевропейската конструкция през ХХІ век.
Навремето Едгар Морен бе отбелязал, че “трудно можем да открием някакъв основополагащ принцип, обуславящ спецификата на Европа”. Да не забравяме и, че разделителните линии присъстват през по-голямата част от историята на Стария континент, изкуствено обособявайки в него повече или по-малко обширни зони – понякога нетолерантни към останалите, понякога – нетолерирани от тях. Критериите при прокарването на тези линии са различни: религиозни, етнически, исторически, културни, политически или идеологически. Съществувалата допреди петнайсетина години “Желязна завеса” бе сред най-пресните примери за такова разделение. Друг такъв пример е религиозното разделение на Европа, в резултат от което на континента се обособяват три основни зони – протестанският Север и Североизток, католическият Юг и Център и православният Изток и Югоизток. Вчерашните и днешни геополитически доктрини продължават да формират зони на влияние от Париж до Москва, през Берлин, или от Берлин към Токио, през Москва и т.н. Същото се отнася до съвременните военни стратегии дори разширяването на НАТО продължава да се коментира с термини като “нови граници и сфери на влияние” и “ново разделение на Европа”.
Особено дълбоко е културното разделение на Европа. Опитвайки се да подчертаем колко различен и дори противоречив в културно отношение е Старият континент, често говорим за Чехов и Шекспир сякаш двамата са живели на две различни планети. Делим се на франкофили, германофили или англофили, сякаш става дума за три различни цивилизации, а не за държави, покриващи заедно територия, която се равнява на само 9% от тази на Китай, 17% от руската или 7% от австралийската.
Все пак, в края на ХХ-ти и началото на ХХІ век се налага една все по-устойчива тенденция към заличаване на тези граници и пълноценно усвояване на това безценно пространства, което все повече започва да се разглежда като едно цяло. Именно това пространства днес наричаме Европейски съюз, може би защото думата Европа прекалено дълго се е асоциирала с разделението и противопоставянето. Днес този съюз се основава на икономическата, финансова, културна и политическа общност, утре към тях ще се добави общата отбрана, духовната общност и, в крайна сметка, общият европейски манталитет.
В Речника на румънския език понятието “геополитика” се определя като “теория, според която политиката на държавата се определя от нейното географско положение”. На свой ред, учените-географи смятат геополитиката за раздел от географията, разглеждащ пространството като ключов фактор за правилното разбиране характера на международните отношения. Геополитиката подчертава относителното значение на държавите в световния ред в три аспекта, свързани с идеологията, икономиката и силата (мощта).
Идеологическият аспект касае средствата, които държавата използва за да обоснове (както във вътрешно, така и във външнополитически план) своите териториални претенции. От друга страна, геополитиката не може да бъде разбрана без да се вземат предвид световните икономически тенденции, т.е. без да сме наясно, кой, как и какво печели от всяка промяна в международните отношения. Що се отнася до силовия аспект, геополитиката изучава отношенията между държавите, определяйки способността на всяка от тях да влияе или дори да променя поведението на другите.
През 1904 сър Хилфърд Макиндер за първи път анализира тези три аспекта на геополитиката, в една епоха, когато на планетата няма една единствената суперсила (както е днес). Макиндер отбелязва, че епохата на колониална експанзия е приключила и светът вече се е трансформирал в система, където всяко политическо действие в някой район би могло да се отрази драстично върху отдалечени и очевидно несвързани с него части на планетата. Но най-интересното в неговата теория е концепцията му за т.нар. “хартленд”. Макиндер вярва, че който контролира Евразия и Африка би могъл да контролира и целия свят, тъй като според него мощта на една държава пряко зависи от населението, ресурсите и площта на териториите, които контролира, докато океаните играят второстепенна роля в това отношение. И цялата европейска история е резултат от постоянните опити за контрол на въпросния “хартленд”. Самият термин “геополитика” е лансиран от Макиндер като концептуална парадигма, именно за да подчертае значението на “хартленда”. На свой ред, в навечерието на Втората световна война, Карл Хаусхофер продължава теорията на Макиндер, налагайки термина “lebensraum” (т.е. “жизнено пространство”) в стремежа си да оправдае героманската експанзия към Източна Европа. Тоест, в теоретичната рамка на международните отношения геополитиката, разбира се, винаги се е радвала на популярност сред образованата аудитория.
Сега бих искал да очертая накратно румънското пространство, както и историческите и геополитически схващания за него.
Богдан Петричея Хаздеу, един от първите модерни румънски историци, засегнали тази тема, разглежда формирането на нацията като взаимодействие между земята и хората, които я населяват, подчертавайки ролята на Провидението в това отношение. На свой ред, през 1899 Александру Ксенопол лансира идеята за наличието на две категории фактори, влияещи върху процеса на националното строителство: постоянни и променливи. Според него, постоянните фактори са расата и околното пространство (т.е. природата и географското място, което хората са избрали да живеят). Постоянните фактори не определят хода не еволюцията, те само очертават нейните рамки. Професол. Ксенопол формулира абстрактното правило за взоимодействието между расата и околната среда, според което по-развитите раси се отличават с по-умелото и ефективно управление на околната среда. Той смята, че расата може да преодолее онези свои черти, произтичащи от обитаваната от нея среда и приема индивида за ключова сила в историята. Като комбинация от наследствени черти, характерни психологически и физически характеристики и влиянието на природните особености на обитаваното от него пространства, индивидът оставя своя отпечатък върху историческата еволюция.
Теорията за историческите фактори на друг голям румънски учен – проф. Д.Ончиул поставя ударението върху географското положение и етническата среда (т.е. съседите). Той отбелязва, че географското положение благоприятства обединението на румънските княжества около естестваната крепост на Карпатите. Според него обаче, въпреки това предимство, обединението на румънците са забавя поради неблагоприятната етническа среда (т.е.враждебността на съседите им).
На свой ред Василе Първан твърди, че “нацията е онова специфично културно изражение на влиянието на пространството върху човека, биологична реалност на чавека, формиран от земята, която обитава съгласно Божиите закони”. За него, земята (т.е. пространството) е едновременно и инерционен, и регулиращ фактор, а идеите са фактор за прогреса. Историческата съдба започва там, където са налице консенсус и хармония между идеите и човешкия “материал”.
Големият румънски историк и геополитик Николае Йорга говори за неизбежните фактори в историята, определяйки земята като един от най-вежните сред тях.
* Авторът е зет на последния румънски крал Михай І и специален пратеник на румънското правителство по въпросите на интеграцията, сътрудничеството и устойчивото развитие. Статията му се базира на лекцията изнесена през студентите и преподавателите от Лондонския университет.
{rt}
