19
Вт, Ное
22 New Articles

(Гео)политиката на унгарския суверенитет

брой 1 2017
Typography

Днес Европа е изправена пред изключително важен исторически избор.

Става въпрос за суверенитета на ЕС като регионално обединение и метадържава и, в същото време, за съдбата на всяка от нациите в рамките на Съюза. Събитията през последните години демонстрираха високата степен на зависимост на ЕС от САЩ. Ето защо в момента е много важно да се знае, кой в Европа защитава суверенитета на собствената си нация и, съответно, суверенитета на самата Европа, и кой е склонен да ги пожертва, а заедно с тях - и интересите на ЕС, като цяло. Не по-малко важно е да разберем и, как се развива борбата между тези две линии.

От тази гледна точка, през последните години Унгария се превърва в един от най-проблемните за Брюксел членове на Съюза. След двата мандата на социално-либералното правителство (2002-2010), приключили с финансов и икономически провал, на власт в страната дойдоха национално ориентираните консерватори в лицето на Виктор Орбан и неговото партия "Фидес". За разлика от предшествениците си, те изведоха на преден план въпроса за националния или по-скоро за икономическия суверенитет на Унгария. Консерваторите осъзнаха реалността на заплахата страната им да загуби своята икономическа самостоятелност най-вече в резултат от кризата през 2008-2009. Пак тогава беше актуализиран и дългосрочният проблем за пълната загуба на икономическата независимост на Унгария вследствие на процесите на глобална и регионална интеграция и неизбежно съпровождащият ги трансфер на някои от традиционните функции на националните държави към наднационалните институции.

Сегашният унгарски премиер обаче смята, че на добро бъдеще може да разчита само суверенната държава: "В изключително сложната ситуация в съвременния свят, държавите, които не са в състояние ясно да формулират своите интереси, не развиват институциите и инструментите, с чиято помощ да защитят тези интереси, и не търсят приятели и партньори, заедно с които след това да ги реализират на практика, а вместо това пасивно чакат някой друг да им помогне - са обречени за загинат" [70]. Нещо повече, според Орбан, само суверенна Унгария е в състояние да защити унгарците, живеещи в съседните държави [79].

Стартът на реформите

Именно поради това, след като си гарантира конституционно мнозинство в парламента през април 2010, Орбан стартира реформи, укрепващи държавната власт и икономическия суверенитет на Унгария. Спазвайки изцяло демократичните процедури, премиерът създаде такива институционални, правови, политически и финансово-икономически инструменти, които гарантираха на страната стабилност, а на него самия - възможността да следва курс, стимулиращ икономическия растеж, улесняващ постигането на балансиран бюджет и позволяващ решаването на социално-икономическите проблеми на населението, породени от кризата, да не говорим, че позволява оцеляването на малкия и среден бизнес. Орбан осъществи реформи, които - от една страна, бяха съобразени с настроенията на избирателите, а от друга - укрепваха стабилността на политическата система. Съвпадението между интересите на мнозинството избиратели и политическата власт гарантира легитимнстта на тези реформи.

На първо място, премиерът промени институционалната основа на президентската власт, която стана по-консолидирана и управляема. Беше осъществена конституционна реформа, в чиито рамки парламентът прие нова конституция, увеличи броя на конституционните закони, чието утвърждаване изисква 2/3 от гласовете на депутатите, и промени пълномощията на Конституционния съд.

От 1 януари 2012 в страната действа нова конституция. В нея, наред със символичните (1), бяха направени и дълбоки примени, касаещи проблемите на икономическата стабилност. И едните, и другите породиха вълна от критики от страна на редица европейски институции, както и на ляволибералната опозиция.

В новата конституция се признава "ролята на християнството за съхраняването на унгарската нация" и отговорността на държавата за запазването на "интелектуалното и духовно единство" на разделената унгарска нация, а като семейство се определя само бракът между мъжа и жената [55]. За първи път в историята на Унгария конституцията ограничава възможностите на централното правителство и местната власт да вземат външни заеми: допустимият размер на държавния дълг не трябва да надхвърля 50% от БВП, с изключение на периодите на кризи [53].

Новата конституция значително разшири сферите на държавната активност и на обществения живот, които се регулират от конституционните закони. Сред тях вече са пенсионната и данъчната системи. Със статут на конституционни се ползват законите "За Унгарската национална банка", "За организацията и управлението на съдебната система", "За правния статут и възнагражденията на съдиите", "За избора на депутати в Държавното събрание", "За изборните процедури", "За основните правила на свободата на пресата и медиите". "За икономическата стабилност на Унгария", "За защитата на семействата", "За продажбата на горски територии и земеделски земи" и т.н. [4; 6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 15]. Признаването на тези закони за конституционни гарантира определена стабилност на съответните институции по отношение на променящата се политическа конюнктура.

В резултат от реформата бяха коригирани пълномощията на Конституционния съд (КС), който вече може да отменя или да иска преразглеждането на Основния закон или поправките към него, само по отношение на съответствието им на процедурните норми на процесите на тяхното създаване, приемане и публикуване. Тоест, оценката на съдържанието им на практика се изключва от компетенциите на КС [52]. КС запазва правото си на вето по отношение на законите за бюджета и данъците, но само, ако те нарушават фундаменталните права на гражданите като правото им на живот и човешко достойнство, правото на защита на личните данни, свободата на мисълта, словото и религията [54]. Новата конституция не гарантира континюитета, т.е. 20-годишната съдебна практика на КС, опираща се на предишната конституция, вече не може да се използва като прецедент: "Решенията на КС, приети преди влизането в сила на новата Конституция, губят сила. Това обаче не касае последиците от тези решения" [56].

Според новата конституция и другите законодателни норми, възрастта за пенсиониране в съдебната система беше намалена от 70 на 62 години [13]. Това позволи да бъдат сменени председателите на Конституционния и Върховния съд и на Националния юридически съвет, а също да бъде сериозно обновен съдийският състав на тези институции, превръщайки ги в по-лоялни към изпълнителната власт.

Политиката към "външните унгарци"

За да укрепи вътрешнополитическите си позиции, Орбан използва и друг, както се оказа, немаловажен ресурс - етническите унгарци, живеещи в съседните държави. Проблематиката на отношенията с "външните унгарци" винаги е присъствала в реториката на управляващите партии в посткомунистическа Унгария. Едва правителството на Орбан обаче предприе практически стъпки, доказващи ценността на тези отношения.

На първо място, както вече споменах, беше конституционно закрепена отговорността на унгарската държава за съотечествениците, оказали се извън пределите на страната в резултат от промените на националните граници след Първата световна война.

На второ място, беше приет закон за улесняване предоставянето на гражданство на етническите унгарци от съседните държави. На трето място, "външните унгарци", притежаващи унгарско гражданство, получиха право да участват в парламентарните избори. И макар че очакванията за масовото им участие на изборите през април 2014 не се оправдаха (от половин милион такива лица, гласуваха едва малко над 122 хиляди), 95,5% от гласувалите „външни унгарци” подкрепиха "Фидес", осигурявайки на Орбан решаващия от гледна точка на конституционното мнозинство 133-ти депутатски мандат.

Вниманието на Будапеща към "външните унгарци" не бе просто тактически ход на Орбан, а стратегическо направление на външната му политика, доказателство за което бе и скандалът, избухнал през юни 2015. Тогава, на заседание на парламентарната комисия по национална сигурност, беше представен доклад за действията на унгарското разузнаване. Ръководителят на администрацията на премиера Янош Лазар, който отговаря за него, обяви, че Унгария е осъществявала разузнавателна активност на територията на Украйна за да помогне на държавното ръководство да гарантира интересите на унгарското малцинство там [59].

Фактът че разполага с конституционно мнозинство от 2/3 в Държавното събрание, позволява на правителството на Орбан да взема решения по ключовите въпроси, без да ги съгласува с опозицията, а превръщането на законите, регулиращи активността на основополагащите системи на държавата (съдебна, избирателна, банкова), в конституционни, освободи парламента от необходимостта да внася промени, при евентуални решения на Конституционния съд за несъотвествието им на Основния закон. Пример за това беше Законът за задължителната регистрация на избирателите. Тя беше обявена от КС за противоречаща на конституцията, но след като законът получи статут на конституционен, решението на съда остана без последици.

Това бе първата, след падането на комунизма в Унгария, конституционна реформа, засягаща идеологическите, външнополитическите и икономическите аспекти на обществения и държавния живот, но тя не промени основите на унгарския политически модели, заложени през 1989. Беше запазена парламентарната система, а промените във функциите на президента, парламента и правителството не бяха съществени. Така например, парламентът получи право да назначава председателя на КС (преди той се избираше от самите конституционни съдии), а президентът - право да разпусне парламента, ако той не приеме закона за бюджета до 31 март. Несъмено е обаче, че очертаните по-горе реформи целят централизацията на властта и осигуряват устойчивост на политическата система.

Новата икономическа политика и "отварянето на Изток"

Поне според мен обаче, най-ефективните инструменти на политиката на Орбан за разширяването на националния икономически суверенитет, както и за консолидиране около властта на обществото, се оказаха "неортодоксалната икономическа политика", провеждана вътре в страната, и курсът към "отваряне на Изток", като нов вектор на унгарската външноикономическа политика.

Кризата от 2008 демонстрира голямата уязвимост на икономическия модел, оформил се в резултат от прехода на Унгария към пазарна икономика. Възможностите за растеж в рамките на този модел са свързани изключително с ЕС, като основен търговски партньор, и с европейските банки, като основни източници на инвестиции. Намаляването на търсенето, особено на германските пазари, доведе до съкращаване на унгарския износ, а това означава и на източниците на растежа на БВП и на бюджетните постъпления, а отказът на европейските банки да финансират унгарските си филиали - до остър дефицит на инвестиции и спекулативни атаки срещу форинта и държавните ценни книжа. Опитите на Будапеща да намери подкрепа от Брюксел и столиците на водещите държави от ЕС не се увенчаха с успех. Кризата сложи точка на проевропейската еуфория сред унгарците. Те започнаха да гледат по-реалистично на ЕС и неговите възможности (виждайки ограничеността им), осъзнавайки икономическия егоизъм на основните играчи в Съюза. Всичко това накара унгарското ръководство да потърси начини за решаването на проблема с прекалената финансово-икономическа зависимост от Брюксел, включително чрез стимулирането на вътрешните източници на икономически растеж, търсенето на нови партньори на Изток и диверсификацията на пласментните пазари и източниците на инвестиции. Както посочва в тази връзка самият Орбан: "плуваме под флага на Запада, но в световната икономика вятърът духа от Изток" [69].

Основната цел на всички реформи на унгарския премиер е разширяването на финансово-икономическата субектност на страната. "Неортодоксалният подход" на неговата икономическа политика е свързан с това, че вместо да продължи да следва предписанията на Брюксел и МВФ, които традиционно се свеждат до мерки за сурови икономии за сметка на съкращаване на социалните разходи на държавата и увеличаване на данъчната тежест върху населението, правителството наложи допълнителни данъци на ТНК и чуждестранните банки, принуждавайки ги по този начин да поделят печалбите си с държавата, в която действат, както и да се усили присъствието на държавата в жизненоважните за населението и националния бизнес сфери и най-вече в банковата и енергийната.

Правителството национализира средствата на частните пенсионни фондове, въведе допълнително облагане на банките (2) и ТНК в енергийния и телекомуникационния сектори, като паралелно с това понижи данъчното бреме на малкия и средния бизнес (3), легализира т.нар. "сив сектор" на икономиката, прие и реализира програма за преструктуриране на ипотечните валутни кредити на населението и възстанови държавния контрол върху пазара на комунални услуги (4).

Сред основните поуки, които Орбан очевидно е извлякъл от кризата през 2008-2009 е, че националният суверенитет се основава на финансовата самостоятелност на правителството. Без национална финансова система няма национална независимост [44]. Орбан смята, че: "не можем да смятаме за независима национална банка, която не зависи от собствения си народ, а онази, която защитава националната икономика от чуждите интереси" [67]. Ето защо, правителството радикално промени ситуацията в банковия сектор, увеличавайки дела на националните собственици (държавни и частни) в тази сфера от 20% до 53,3% (5).

Всичко това позволи на управляващите да се опрат на собствените сили и ресурси и да не зависят от външните кредитори.

Ако трябва да сме честни, следва да отбележим, че правителството на Орбан не се отказа напълно от мерките за икономии. Така, ДДС беше повишен от 25% до 27%, което е максималният показател в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), бяха намалени бюджетните разходи за образование, здравеопазване и обществен транспорт, а през 2013, под натиска на някои европейски столици, беше отменен кризисният данък върху телекомуникоционните предприятия и мрежите за търговия на дребно.

При това не става дума за популизъм, както твърдят критиците на Орбан, а за обмислени социално-икономически реформи, които действително са в интерес на унгарското население и унгарските производители. Именно те осигуриха на Орбан невиждана до момента подкрепа, позволила на партията му "Фидес" за втори път да си осигури конституционно мнозинство на парламентарните избори през 2014, а след това и да спечели тези за Европейски парламент, както и за местна власт.

През 2012-2013, в разгара на институционалните и икономически реформи, бяха осъществени множество социологически проучвания, резултатите от които свидетелстват за широката подкрепа на населението за следвания от правителството курс. Така, 62% от респондентите оценяват работата на правителството на Орбан като "най-ефективната", а 48% го определят като "най-доброто" за последните 11 години [30]. Между 62% и 68% от населението подкрепят правителствената програма за подпомагане на държателите на валутни кредити, 83% пък подкрепиха мерките за намаляване на комуналните такси за населението [37; 48]. Но най-висока (90%) е подкрепата за стъпките на правителството за намаляване на емиграцията на лекари и специалисти в сферата на здравеопазването [49], както и мерките за подпомагане на семействата с деца [50]. Въвеждането на допълнителни кризисни данъци по отношение на банките, телекомуникационните и енергийните предприятия, се подкрепяха от 61% от унгарците, през декември 2011, и от 66% - през януари 2012. Най-малка обществена подкрепа получиха въвеждането на плосък подоходен данък (30%) и национализацията на частните пенсионни фондове (34%). Накрая, 83% от гражданите подкрепиха дефиницията за брака, съдържаща се в новата конституция [82].

Важно доказателство, че Орбан и правителството му внимателно следят и моментално реагират на обществените настроения беше ситуацията с данъка върху Интернет или по-точно върху телефонните разговори в мрежата. Инициативата на правителството за въвеждането му през 2014 провокира възмущение и недоволство сред населението и най-вече сред младите хора, които масово излязоха по улиците през есента на с.г. Това доведе до рязък спад на популярността на "Фидес" (до 26%). При това протестните настроения бяха използвани от опозицията, която активизира действията си. В отговор правителството на Орбан без колебание оттегли инициативата си.

Въпреки острите критики и сериозното противодействие на реформите от страна на Брюксел, МВФ и водещите европейски столици, социално-икономическата политика на правителството се оказа успешна. Страната успя да се измъкне от порочния кръг на непрекъснатите заеми от международните инвеститори с цел погасяването на предишни дългове, демонстрира икономически растеж и намали безработицата (6). На 13 април 2016, след заседанието на съвета на държавите от ОИСР, Виктор Орбан заяви, че Унгария е успяла "да въведе ред" по отношение на дълга, свързан със заема взет от социал-либералното правителство от ЕС и МВФ през 2008. След спада през 2011 и 2012 отново нарасна притокът на инвестиции в унгарската икономика: през 2013 той нарасна с 5,9%, през 2014 - с 18,6%, а през 2015 - с 0,6% [17; 19; 58]. Бюджетният дефицит не просто се запазва под определените от Маастрихтския договор 3%, а с всяка изминала година намалява (7), без да се налагат мерки на сурови икономии и повишаване на данъците за населението и националния бизнес. Нивото на държавния дълг остава високо (75,3% през 2015), но то е с 5,3% по-ниско отколкото през 2010 и е по-ниско от средния показател за ЕС-28 (85,2%) [58]. Нещо повече, когато в началото на 2015 отново драстично поскъпна швейцарският франк, унгарският опит за решаването на проблема с ипотечните кредити на населението получи признанието на западните експерти [78] и беше използван и от други държави от ЦИЕ - Полша, Хърватска и Сърбия. Стана ясно, че "неортодоксалната икономически политика" на Орбан, за чиито основни "жертви" бяха нарочени чуждестранните банки и ТНК, не просто спаси много обикновени унгарци от загубата на техните жилища и превръщането им в просяци, но се оказа от полза и са същите тези банки. Така, в резултат от т.нар. "форинтизация" на валутните кредити на населението, делът на последните в портфейлите на унгарските им филиали спадна през 2015 до такава степен, че на фона на укрепването на швейцарския франк, стойността на акциите на въпросните банки (за разлика от полските например) нарасна (8). Тази ситуация позволява на унгарската Централна банка по-свободно и без да се опасява от отслабване на националната валута, да регулира и процента на рефинансиране: през 2014 този процент падна до 2,1% а в края на юли 2015 - до 1,35% [20; 22]. Кредитният рейтинг на страната се повиши от "негативен" на "стабилен" (Fitch, &P) и дори "позитивен" (Moody's).

Разбира се, прекалената "откритост" на унгарската икономика и нейната интегрираност в икономиката на ЕС продължават да правят страната силно чувствителна към конюнктурата на европейските пазари, а нестабилността на еврозоната продължава да и въздейства негативно. Стремежът да се подобри тази ситуация е определящ за третия - външноикономическият - вектор на политиката на Орбан за укрепване на националния суверенитет. Това направление намери отражение дори в институционалните промени - така например унгарското Външно министерство беше трансформирано в Министерство на външноикономическите връзки и външните работи.

В концептуална основа на новата външноикономическа политика на Орбан, станала известна като "отварянето на Изток" се превърна разширяването на икономическите и финансови отношения извън рамките на ЕС. В речта си от август 2014 пред дипломатическия корпус на страната, премиерът постави задача до 2018 делът на унгарския износ извън границите на Съюза да нарасне от 21% до 30%, а след това - и до 50-55% [73]. В основни целеви региони на тази нова политика на Унгария се превърнаха на първо място азиатските държави (и най-вече укрепващия позициите си в световната икономика Китай), на второ - постсъветското пространство и преди всичко Русия, Казахстан, Азербайджан и Грузия, а на трето - арабският свят. В частност, бяха възстановени унгарските посолства в Монголия и Малайзия, а в Куала Лумпур беше открито търговско представителство за региона на Югоизточна Азия. В момента унгарското ръководство преценява възможностите на африканските държави на юг от Сахара и тези от Латинска Америка, където Будапеща планира да отвори пет нови посолства.

На пазарите на тези региони, Унгария разчита да пласира своите хранителни продукти, вино, селскостопански стоки, медицинска техника и оборудване, програмно осигуряване, технологии - включително в сферата на пречистването на отпадни води, услуги в сферата на информацията и комуникациите и управление на водните ресурси, освен това се опитва да осигури договори за своите компании в енергийната сфера (включитално ядрената енергетика) (9). Естествено, разчита се и на приток на инвестиции от въпросните държави.

Резултатите от политиката на "отваряне на Изток" засега се ограничават с положителната динамика във взаимоотношенията на Унгария с тези региони. Търговското салдо с азиатските държави остава отрицателно: 3,8 млрд. евро, през 2014, и 4,2 млрд. евро, през 2015. В същото време, ако през 2014 унгарският износ в азиатския регион на намалял с 21,1%, а вносът е нараснал с 1,3% (10), в сравнение с предходната година, през 2015 и износът и вносът са нараснали, съответно, с 15,6% и 20,1% [21]. В същото време, не се наблюдава сериозно оживление на инвестиционната активност, но и едва ли е оправдано то да се очаква толкова бързо, на фона на 25-годишното еднопосочно "евроатлантическо" развитие на унгарската икономика.

Отношенията с Китай и Русия

Както можеше да се очаква, по отношение на Азия, Будапеща отделя приоритетно внимание на Китай. Въпреки настойчивото и откровено лобистко поведение на правителството на Орбан за установяване на интензивни дипломатически и бизнес контакти на всички възможи нива, двустранните отношения се развиват по-бавно, отколкото биха искали унгарците. В частност, не беше постигната поставената от премиера цел - двукратно увеличаване на стокооборота с Китай, който трябваше да достигне 20 млрд. долара (15 млрд. евро) през 2015 [2]. През 2013 той достигна 6,6 млрд. евро, а през 2014 - 6,4 млрд. евро [42]. Все пак, през 2015 Китай се изкачи от шесто на трето място в списъка на основните вносители в Унгария (с дял от 5,7%), измествайки Русия, а общата стойност на внесените в страната китайски стоки нарасна с 23,7% [58].

Проблемите в унгарско-китайските отношения са същите като тези в отношенията на Китай с другите държави от ЦЕИ и с ЕС, като цяло. На първо място, почти 80% от стойността на двустранния стокооборот се пада на китайския внос и само 20% на унгарския износ, затова търговският баланс си остава стабилно негативен за Унгария. Впрочем, в рамките на ЕС-28, профицит в търговията с Китай имат само Германия и Финландия. На второ място, значителна част от унгарския износ за Китай (91,4%) са стоките, произвеждани от най-големите ТНК (в автомобилната индустрия например, това са "Ауди Мотърс" и "Дженерал Мотърс") [62]. Пак те са и най-големите вносители на китайска продукция (най-вече авточасти) в Унгария. Обемите на националния износ са незначителни - 8,76% от стокооборота. В Пекин разглеждат Унгария и другите страни от ЦИЕ по-скоро като плацдарм за икономическата си експанзия в Западна Европа (11), където продължават да се отнасят крайно предпазливо към китайските инвестиции, и затова подхожда твърде избирателно към всички проекти в региона. Така, не се сбъднаха унгарските надежди за спасяването на националната авиакомпания Malev от китайската Hainan Airlines, която се отказа от сделката, тъй като реши, че потенциалните разходи и рискове са неприемливи за нея.

От 2011 насам се водят преговори относно условията за изграждането на жп линия, заобикаляща Будапеща, която ще позволи значително съкращаване на времето за транспортиране на товари от Азия към Западна Европа. Засега обаче, не се очертава постигането на конкретно споразумение. Според унгарския външен министър Петер Сиярто, срещу обещанието, че ще инвестира в проекта 1 млрд. евро, Пекин е поискал, освен участието на китайски компании в строежа на линията, и "държавни гаранции, които са свързани с големи рискове и, които ние не можем да дадем" [60].

От 2013 пък се обсъжда тристранният проект за модернизацията на жп линията между Белград и Будапеща. Едва през януари 2015 обаче, стартира подготовката на технико-икономическата му обосновка и междуправителственото споразумение относно финансовите условия за неговата реализация. Очаква се, китайците да осигурят 85% от средствата за проекта (3 млрд. долара) [65].

По отношение на Унгария, китайските корпорации (12) действат също толкова твърдо и прагматично, както и американските и европейските. Инвестирайки в най-изгодните и успешни сектори на икономиката (сферата на обслужването, химическата индустрия, електрониката и телекомуникациите), те финансират своите местни филиали, повечето от които сглобяват китайска продукция. Унгарците обаче биха искали двете страни да преминат към създаването на иновационни центрове и производство.

Въпреки това, отношенията между Будапеща и Пекин се отличават положително от тези между Китай и други държави от региона - те имат не само прагматично търговско-икономическо измерение, но и политически, дипломатически и хуманитарен аспекти. Особено активно се развиват туристическото и културно-образователното сътрудничество: в Будапеща функционира китайска езикова гимназия, както и регионален център за преподготовка на преподаватели по китайски език, двете страни поддържат и взаимни стипендиантски програми за студенти.

Най-успешното направление на унгарската политика на "отваряне към Изтока" станаха отношенията с Русия. Своеобразен връх в развитието им бе подписването през 2014 на споразумението за АЕЦ "Пакш 2", в чиито рамки бяха подписани три отделни договора: за изграждането на два нови реактора по 1200 МВт, за последващото сервизно обслужване на централата и за доставката на ядрено гориво за новите блокове в течение на 20 години.

Проектът е твърде изгоден за Унгария, тъй като отговаря на интересите и в сферата на енергийната сигурност. Ресурсът на изградените още от Съветския съюз през 80-те години на ХХ век четири реактора скоро ще бъде изчерпан. Изграждането на пети и шести блок ще повиши енергийната обезпеченост на страната, благодарение на самостоятелно произведената от нея електроенергия. Това пък ще позволи намаляване цените на енергоносителите, т.е. ще повиши конкурентоспособността на унгарската икономика. Както подчерта в тази връзка Виктор Орбан, без АЕЦ "Пакш" Унгария би представлявала "бедна, демодирана и неконкурентоспособна икономика" [72]. Условията на предложения от Москва договор са достатъчно привлекателни: руската страна осигурява кредит от 10 млрд. евро (80% от цялата стойност на проекта) в рамките на 21 години [51]. Лихвата по кредита е 3,95% през първите 14 години и 4,5-4,95%, през следващите 7 [29]. При това, 40% от работите - извършването на инженерните проучвания, геоложките, геофизически, геотехнически и хидроложки изследвания на строителната площадка на новите реактори ще се осъществят от унгарски подизпълнители, което ознечава, че почти 3 млрд. долара ще отидат за създаването на нови работни места, а бюджетните приходи от данъчните постъпления ще нараснат до 1 млрд. долара. Пускането в експлоатация на първия реактор е планирано за 2023-2025, а на втория за 2030 [31; 71].

Договорът за разширяването на АЕЦ "Пакш" беше спечелен от руснаците, въпреки че интерес към него проявиха френската Areva, американската Westinghouse и германската Siemens. Унгарското ръководство обаче реши, че модернизацията следва да се осъществи от компанията, изградила вече действащите реактори. Освен това, предвид предложените финансови условия и варианти за решаването на въпросите за собствеността (централата си остава собственост на унгарската държава), руският проект действително бе най-привлекателен за унгарците.

Както е известно, всички договори за доставка на ядрено гориво, подписани от страни-членки на ЕС, следва да бъдат одобрени от Европейската общност за атомна енергия (Евратом). В рамките на руско-унгарския проект, ЕС прояви най-голямо внимание към третия договор, според който Русия получава изключителното право да доставя ядрено гориво за новите реактори в течение на 20 години. За да получи одобрението на Агенцията на ЕК за снабдяване на Евратом (ESA), Будапеща беше принудена да съкрати този срок на 10 години. Освен това, по отделните договори ще се провеждат търгове, което беше прието от руската страна. През април 2015 ESA одобри руско-унгарския договор, а месец по-късно руската Държавна корпорация за атомна енергия "Росатом" откри свой офис в Унгария [74], който се зае с организацията на прадстоящите работи в съответствие с подписаните договори.

Прагматичното развитие на унгарско-руските отношения след връщането на Орбан на власт беше малко неочаквано. Както е известно, навремето унгарският премиер влезе в голямата политика като либерал и яростен противник на Москва. По време на първото му управление, двустранните отношения достигнаха най-ниската точка в развитието си, като не беше проведена нито една среща на най-високо равнище.

Впрочем, и докато беше в опозиция (2002-2010) Орбан неведнъж остро критикуваше правителството на социалистите и либералите за нормализацията на отношенията с Москва, твърдейки, че "източната политика не толерира самостоятелността, независимостта и свободата - тя прави бедните просяци и залага на заплахите..." [66]. Орбан, в частност, подкрепяше антируския проект за газопровода "Набуко", обвинявайки кабинета на Ференц Дюрчани, демонстриращ интерес към конкурентния проект "Южен поток", че "продава националните интереси". Поемайки отново управлението в момент, когато страната беше на ръба на финансов и икономически крах и сблъсквайки се със силния натиск на Брюксел и МВФ, самият Орбан обаче, започна активно да укрепва отношенията с висшето руско ръководство. През ноември 2009 унгарският премиер присъства в Москва на конгреса на управляващата партия "Единна Русия" и се срещна с Владимир Путин. През следващите седем години той още четири пъти посети Москва (13), а през февруари 2015, т.е. в разгара на украинската криза и напук на натиска на европейските си партньори, прие Путин в Будапеща.

Това сближаване се основава на рационално осмисления прагматизъм. Разбира се, възможно е Орбан да изпитва известна симпатия към мирогледа на руското ръководство, защитаващо суверенитета на своята страна, нейната национална идентичност и традиционните и ценности - все неща, които и той, самият споделя. Истината обаче е, че зад декларациите и действията на унгарския премиер не стоят емоции, симпатии или антипатии, а факти, трезва преценка и прагматизъм. Той не използва категории като "харесвам - не харесвам", а се придържа към подхода "изгодно - неизгодно" или "ефективно - губещо", при това от гледната точка на националния суверенитет на Унгария.

В резултат от това, по време на управлението на Орбан, унгарско-руските отношения станаха по-подредени и балансирани и имат най-вече икономически характер. Унгарският политически елит вече не вижда заплаха от Русия за суверенитета на страната и възприема Москва като "изключително важен партньор, предвид нейните размери, статута и на глобална държава и традиционните ни връзки" [47].

Според Орбан, далеч по-реална заплаха за икономическия и финансов суверенитет на Унгария представляват ТНК и чуждестранните банки, както и ЕС, който отказва да защитава своите традиционни ценности и предпочита - в духа на прословутата политическа коректност - да се грижи за благополучието на мигрантите, жертвайки интересите на собствените си граждани, както и да подкрепя нестабилната и генерираща заплаха за сигурността на цяла Европа Украйна, открито игнорираща правата на националните малцинства (включително унгарското).

По време на украинската криза Орбан запази своите обективни и прагматични позиции. За разлика от ръководителите на Литва и Полша, унгарски офицални лица не се появиха на киевския Майдан през 2014. Подкрепяйки по принцип призивите на някои държави членки за приемането на Украйна в ЕС, унгарският премиер предложи за начало да бъде изяснено, кой в Съюза ще отпуска по 25 млрд. евро годишно на режима в Киев за политическата стабилизация и икономическото възстановяване на страната [84]. През лятото на 2014, под предлог че съществуват определени технически проблеми, Будапеща спря реверсните доставки на газ за Украйна след като Москва ги обяви за незаконни и предупреди за евентуални негативни последици от подобни действия [46].

Орбан е сред онези европейски политици, които се обявяват против политиката на ЕС на санкции срещу Русия. Според унгарския премиер, използването на подобни механизми за налагане на наказание на Кремъл е все едно "сами да си простреляме крака", визирайки негативните последици за самата Европа. И в този случай, позицията му се диктува изключително от прагматични икономически интереси. Критикувайки санкциите, унгарското ръководство подчертава, че Русия е най-важният икономически партньор на страната извън ЕС и основния и доставчик на енергоносители. Унгария е заинтересована от Русия като пласментен пазар за унгарските хранителни продукти и селскостопанска продукция (най-вече зеленчуци и плодове) [80].

В началото на миналата 2016 вредите за унгарската икономика от наложените на Русия през април 2014 санкции се оценяваха на 4,5 млрд. долара, 10% от които са нанесени на селскостопанския и продоволствения сектори [81]. Негативните последици от антируските санкции се стовариха и върху фармацевтичните компании Еgis и Gedeon Richter, успешно работещи на руския пазар, както и върху металургичното предприятие Dunaferr, чиито основен собственик е банка ВТБ.

От 2010 насам, стокооборотът между Унгария и Русия постоянно нарастваше, като унгарското правителство планираше през следващите 3-4 години да постигне баланс в двустранната търговия. Налагането на антируските санкции обаче, наруши развитието на търговските отношения между двете страни. Така, през 2015 стокооборотът намаля с 47%, а през 2016 - с 25%.

Унгария и Европейския съюз

Въпреки критичното си отношение към санкциите на ЕС обаче, Орбан, подобно на ръководителите на други държави, като например Словакия, Чехия, Гърция или Австрия, не използва правото си на вето за да блокира налагането им. Очевидно Брюксел и Берлин са намерили подходящите механизма за да убедят страните членки на Съюза, че принципът на солидарността следва да се ползва с приоритет пред собствените им икономически интереси. Най-ефективни в това отношение се оказаха финансовите средства от европейските фондове.

По общия обем на финансирането, което Унгария ще получи през 2014-2020 от европейските инвестиционни и структурни фондове (25,74 млрд. евро), страната е на трето място, след Румъния и Полша, а по евросредства на глава от населението - на второ място, след Литва. Обемът им се равнява на 3,25% от унгарския БВП, което е сред най-високите показатели (за сравнение, за Естония, Литва и Латвия, той е 3%, за Словакия - 2,7%, за Чехия - 2,2%, за Португалия - 1,7%, за Хърватска - 2,7%, за Полша - 2,8%, за Малта - 1,5%) [38]. Именно благодарение на финансовите средства от европейските структурни фондове за реализацията на инфраструктурни проекти в комуналната и транспортната сфери например, обемите на строителството (след седемгодишен спад) са нараснали с 8,5%, през 2013, и с 14,2%, през 2014, а инвестициите в сектора - съответно с 20% и 28%.

За Орбан несъмнено е трудно да отстоява позицията си. Натискът върху унгарския премиер върви както вътре в страната, така и отвън. Неслучайно, той самият сравнява борбата за унгарския суверенитет с "танца на пауна". Тоест, Орбан е принуден да лавира, затова в реториката му острите обвинителни декларации (особено във връзка с имигрантския проблем), обикновено биват последвани от по-умерени и спокойни, сигнализиращи в Брюксел, че Будапеща продължава да се движи в "мейнстрийма" на европейската външна политика като просто се опитва да и придаде определен национален нюанс.

В това отношение, твърде характерна за този политик беше ситуацията в началото на 2015, когато - на 2 февруари Орбан прие в Будареща германския канцлер Меркел, а на 17 февруари - руския президент Путин. По време на съвместната им пресконференция, Меркел похвали Будапеща, затова, че е подкрепила общата европейска позиция, гласувайки за санкциите срещу Москва, въпреки собствените си интереси в отношенията с руснаците [26].

Самият Орбан отлично съзнава икономическото и политическо значение на ЕС и особено на Германия за страната му. По време на една от официалните си изяви, той заяви: "Макар че Унгария продължава самостоятелната си външна политика, тя постоянно и внимателно се вслушва в позицията на Германия. За нас, тя представлява отправна точка, а в някои случаи и своеобразен компас" [73].

Работещите в Унгария над 6 хиляди германски компании са инвестирали през последните 25 години 20 млрд. евро (25% от всички чуждестранни инвестиции), създавайки в страната 300 хиляди работни места [33]. През 2015 например, делът на Германия в унгарския износ е бил 27,3%, а във вноса на страната - 26% [48]. Следва да се има предвид, че унгарско-германските отношения нямат само материални измерения, но и културно-историческа традиция. Направените в навечерието на посещението на Меркел в Будапеща през февруари 2015 социологически анкети показват, че повечето унгарци (52%) се обявяват за по-нататъшното задълбочаване на политическите отношения между Унгария и Германия, а още повече (55%) за укрепване на икономическото сдътрудничество [26]. За сравнение, укрепването на политическите отношения между Унгария и САЩ се подкрепя от 43% от респондентите, а на икономическите - 42%. В същото време, отношението на унгарското население към развитието на връзките с Русия е доста противоречиво: 29% се обявяват за това развитие, но 27% са против; 38% подкрепят укрепването на икономическите връзки, а 20% - не. В отговор на въпроса, кой е най-важния съюзник на Унгария, 32% от анкетираните посочват Германия, 7% - Русия, а 6% - САЩ [24].

От друга страна, отношението на унгарците към ЕС не е чак толкова еднозначно. Навремето те виждаха в членството на страната в Съюза гаранция за повишаване на жизненото равнище и конкурентоспособността на националната икономика. На практика обаче, резултатите се оказаха по-различни. В резултат от ускорената приватизация, която бе и основния източник на чуждестранни инвестиции, през 90-те години унгарската национална икономика се превърна в призрак, а по-голямата част от населението се оказа на чертата на бедността или под нея. Въпреки съществените финансови ресурси, които Унгария (като страна член на ЕС) получи от консолидирания европейски бюджет (14), желаната конвергенция остава непостижима и днес. По ниво на БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност, както и по нивото на индивидуално потребление (15), Унгария е на 25 място измежду 28-те членки на ЕС [34]. По данни на Евростат, делът на неселението, намиращо се под нивото на бедност е нараснал от 28,2%, през 2008, до 33,5%, през 2013, като други 26,8% се водят малоимотни [43]. Неслучайно само за 16% от унгарците ЕС се асоциира с икономическия просперитет [75]. През 2009, т.е. в разгара на кризата, над половината унгарски граждани (52%) са смятали, че страната им не е спечелила от присъединяването си към Съюза [40], а 58% са били недоволни от живота си в ЕС [41]. През 2011 броят на последните e нараснал до 63% [45].

Влияние за това отношение на унгарците към Съюза оказват финансово-икономическите проблеми, както и методите, използвани от Брюксел за да принуди Будапеща да следва препоръките му. Докато през 2004 64% от унгарците са се отнасяли с доверие към ЕС [39], през есента на 2015 делът им падна до 41%, а през пролетта на 2012, когато Унгария беше подложена на особено остри критики заради новата си конституция, той беше едва 38% [76; 77]. Почти половината унгарци смятат, че ЕС се отнася несправедливо към страната им, над половината (54%) са убедени, че Съюзът използва практиката на двойните стандарти по отношение на Унгария, а 58% вярват, че позицията на страната им в ЕС не се взема под внимание [68]. Вероятно поради това Орбан често си позволява нелицеприятни изказвания по адрес на брюкселските бюрократи, особено вътре в страната: той например сравнява Брюксел с комунистическа Москва, а сегашното си противостояние с европейските чиновници с борбата на унгарците за независимост от Хабсбургската монархия през 1848-1849, както и с тази против СССР през 1956 и 1989. При това обаче, той нито веднъж не е поставил под съмнение членството на Унгария в ЕС, очевидно съзнавайки, че страната му се е превърнала в интегрална част от него и не би могла да просъществува извън Съюза.

Както е известно, данните от социологическите анкети отразяват идеологическите пристрастия на структурите, които ги осъществяват. Затова е важно съвпадението не толкова на цифровите показатели във въпросните анкети, колкото на тенденциите, които те очертават. Така, през март-април 2015 всички социологически институти - както опозиционните, така и лоялните към управляващата партия, посочваха, че спадът на популярността на "Фидес" и нейните лидери, продължаващ от октомври 2014, е спрял [25; 63]. Проучванията от юни 2015 пък показаха, че подкрепата за управляващата партия е започнала да нараства, достигайки 40-44% от избирателите с ясни политически и партийни предпочитания и 28-30% от цялото население на страната [83]. Впрочем, оказа се, че е нараснал и броят на решилите да гласуват - от 44%, през март, до 52%, през юни [64]. При това, делът на гражданите отнасящи се отрицателно към дейността на правителството (65%) се запазва, докато броят на онези, които смятат, че страната върви в правилната посока е нараснал от 25%, през март, до 31%, през юни [32; 64].

Причините за толкова сериозна промяна в общественото мнение, настъпила за сравнително кратък период (от края на април до началото на юни 2015), бяха няколко. На първо място, стана ясно, че проектът за АЕЦ "Пакш 2" ще бъде реализиран. На второ място, Орбан, а в негово лице и цяла Унгария, отново бяха подложени на остри критики в Европейския парламент заради позицията на премиера относно миграцията и смъртното наказание.

Очевидно, подобно на словаците, чехите и другите малки нации в Европа, унгарците са се примирили с неизбежността страната им да бъде част от една голяма и силна общност по въпросите на външната политика и отбраната. Те обаче, не са готови да търпят диктата на външни сили, когато става дума за компетенциите на националното им правителство.

Заключение

Унгарският премиер Орбан се бори за съхраняването на националния суверенитет: консолидира институционалните основи на властта, печели подкрепата на населението благодарение на осъществяваните от правителството му реформи, отговарящи на очакванията на унгарците и на разбирането им за справедливост, провежда една по-балансирана външна политика и диверсифицира външноикономическите отношения на страната. В същото време, кабинетът на Орбан не е направил никакви сериозни промени по отношение на европейския вектор на унгарската външна политика и Унгария продължава да следва руслото на политиката на ЕС, опитвайки се само по-добре да представи и защити националните си интереси, вътре в Съюза. Нещо повече, "отваряйки се на Изток", Будапеща просто повтори това, което вече бяха направили Виена, Братислава и Любляна, да не говорим за Хелзинки, който традиционно се придържа към тясно икономическо сътрудничество с Русия. Освен това Унгария си остава лоялен член на НАТО.

Очевидно Виктор Орбан е изключително прагматичен, рационален и поради това предсказуем политик, напук на имиджа, който се опитват да му създадат големите западни медии. Отправната му точка при вземането на решения е запазването на суверенитета на Унгария. В същото време обаче, той е съвсем наясно, че възможностите на този суверенитет са твърде ограничени. Затова задачата пред Будапеща е да изгради с по-силните държави такъв тип отношения, които да работят за унгарските интереси. Разбира се, подобен подход предполага редица компромиси, но те са стриктно ограничени от определени рамки, чието прекрачвани би означавало Унгария да забрави за националния си суверенитет. Поне засега Орбан достатъчно ясно вижда, къде точно минава тази черта и демонстрира необходимата смелост и твърдост да не я прекрачва.

Може би ще прозвучи парадоксално, но именно политиците като Орбан, имащи собствено мнение и способни да приемат риска да го отстояват, в крайна сметка ще съумеят да удържат Европейския съюз от окончателната загуба на икономическия му суверенитет.

 

Бележки:

1. Официалното име на страната например, беше променено от "Република Унгария", на "Унгария".

2. През 2011 беше въведен допълнителен кризисен данък в размер 0,53% за банките с годишен приход от 150 млн евро. В съответствие с промените в данъчното законодателство, приети от унгарския парламент на 23 юни 2015, през 2016 допълнителният корпоративен данък на банките ще намалее до 0,31%, през 2017 и до 0,21%, през 2018 за данъчно облагаема база от над 160 млн евро.

3. Данъкът върху прираста на капитала беше намален до 16%, а вместо единната данъчна ставка на корпоративния данък от 16% беше въведен намалена данъчна ставка от 10% за предприятията с годишни доход под 500 млн форинта (около 1,6 млн евро), а за останалите – 19 %.

4. Изкупувайки от германския концерн RWE 49,83% акциите на най-голямата газопреносна компания в Унгария FŐGAZ Zrt., държавата се превърна в неин монополен собственик. Това позволи на правителството да намали цените на газа, електричеството и парното отопление за населението.

5. През февруари 2015 унгарското правителство изкупи акциите на Будапещенската банка (BB) от General Electric Capital Group (GE Capital), а преди това – акции на Спестовната банка (Takarék Bank) и Унгарската външнотърговска банка (MKB Bank– Magyar Külkereskedelmi Bank), съответно, от немските DZ Bank и Bayerische Landesbank.

6. Темповете на нарастване на унгарския БВП достигнаха през 2010 0,8%, през 2011 – 1,8%, през 2013 – 1,9%, през 2014 – 3,7% и през 2015 – 2,9%. Нивото на безработицата пък спадна през 2013 до 10,2%, през 2014 – до 7,8 %, а през 2015 - до 6,8% [18; 57].

7. По данни на Евростат, динамиката на бюджетния дефицит на Унгария, в % от ВВП, беше: 2010 – 4,5, 2011 – 5,5, 2012 – 2,3, 2013 – 2,4, а по данни на унгарското Централно статистическо управление, през 2014 той е бил 2,3%, а през 2015 – 1,9%.

8. Най-голямата унгарска държавна банка - OTP Bank, имаше в кредитния си портфейл 3% заеми в швейцарски франкове, докато при най-голямата полска банка PKO този процент беше 16%. В резултат от укрепване позициите на франка и девалвацията на националните валути, акциите на полската банка паднаха с 8-12%, докато тези на унгарската нараснаха с 5%.

9. В Йордания например, държавната компания Унгарски енергийни системи (MVM) ще изгражда два високоволтови далекопровода с дължина 200 км (общият обем на инвестициите е 13 млрд форинта) и ще модернизира системата от далекопроводи в околностите на Аман с дължина 60 км (общ обем на инвестициите от 1,5 млрд форинта). 40-годишният опит от сътрудничеството с Русия в сферата на ядрената енергетика позволи на Унгария да създаде собствена учебно-професионална база и сега Будапеща предлага на Аман да се възползва от нея. Освен това унгарските производители изнасят в Йордания говеждо месо и кашкавал [3; 27].

10. A KSH jelenti: Gazdaságéstársadalom, 2014. I–IV. negyedév. Budapest: KözpontiStatisztikaiHivatal, 2015. 94. old. http://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/gyor/jel/jel1412.pdf.

11. Китай развива сътрудничеството с региона по формулаха «16+1». От 2012 насам всяка година се провеждат съвместни заседания на правителствените ръководите на Китай и 16-те държави от ЦИЕ: Албания, България, Босна и Херцеговина, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Хърватска, Черна гора, Чехия и Естония.

12. В Унгария например функционира дъщерна компания на китайския гигант Huawei. В същото време китайската Wanhua Industrial Group държи 96% от акциите на унгарската компания Borsod Chem Zrt., която е най-големия в Централна и Източна Европа производител на полиуретан.

13. Орбан посети Русия на 30 ноември 2010, 31 януари 2013, 14–16 януари 2014 и 16 февруари 2016.

14. Размерът на финансовите средства, получени от Унгария от Кохезионния фонд през периода 2007-2013 достигна 25,3 млрд евро, плюс дотациите за развитие на селското стопанство и регионите от 32,8 млрд. Според експертите, европейските инвестиции са съдействали за нарастването на унгарския БВП през тези седем години средно с 3–4% [61].

15. Фактическото индивидуално потребление (ФИП) е показател, исползван в статистиката на ЕС за определяне материалното благополучие на домакинствата. ФИП се формира от стоките и услугите, реално консумирани от населението без оглед на това, къде ги купува и заплаща. Подобен подход позволява да се нивелират различията между страните членки по отношение нивото на развитие на такива услуги, като образованието и здравеопазването.

 

 

Източници:

1. Юрасова Л.А. Венгерский вызов Европе. Год планеты: ежегодник / Ин-т мировой экономики и международных отношений РАН. Вып. 2012 г.: экономика, политика, безопасность. М.: Идея-Пресс, 2012. С. 353–364.

2. http://kitekinto.hu/keletazsia/2011/06/28/nagy_diplomaciai_siker_a_kinai_kormanyf_latogatasa/

3. http://mno.hu/gazdasag/15-milliardos-beruhazast-nyertek-a-magyarok-jordaniaban-1227842.

4. http://net.jogtar.hu/jr/gen/getdoc2.cgi?dbnum=1&docid=A1000104.TV#lbj44param.

5. http://net.jogtar.hu/jr/gen/hjegy_doc.cgi?docid=A1000185.TV.

6. http://net.jogtar.hu/jr/gen/getdoc2.cgi?dbnum=1&docid=A1100162.TV.

7. http://mkogy.jogtar.hu/?page=show&docid=a1100208.TV.

8. http://net.jogtar.hu/jr/gen/hjegy_doc.cgi?docid=A1100203.TV#lbj1param.

9. http://net.jogtar.hu/jr/gen/hjegy_doc.cgi?docid-=A1100211.TV.

10. http://net.jogtar.hu/jr/gen/hjegy_doc.cgi?docid=A1100161.TV.

11. http://net.jogtar.hu/jr/gen/hjegy_doc.cgi?docid=A1100194.TV#lbj3param.

12. http://www.kozlonyok.hu/nkonline/MKPDF/hiteles/MK13111.pdf.

13. http://mkogy.jogtar.hu/?page=show&docid=a1300020.TV.

14. http://mkogy.jogtar.hu/?page=show&docid=a1300033.TV.

15. http://net.jogtar.hu/jr/gen/hjegy_doc.cgi?docid-=A1300036.TV#lbj1param.

16. http://www.kormany.hu/hu/miniszterelnokseg/hirek/a-bizottsag-jovahagyta-a-nuklearisfutoanyag-szallitasi-szerzodest.

17. http://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/gyor/jel/jel21401.pdf.

18. http://www.ksh.hu/tovabbi_fontosabb_adatok.

19. http://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/gyor/jel/jel1412.pdf.

20. http://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/gyor/jel/jel1412.pdf.

21. http://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/gyor/jel/jel1412.pdf.

22. https://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/gyor/jel/jel1512.pdf.

23. http://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/gyor/jel/jel1512.pdf.

24. A netkapcsolat Heti Valasz XV efolyam, 6. szбm. 2015. februar 5. 19.old.

25. http://szazadveg.hu/foundation/kutatas/piac-es-kozvelemeny-kutatas/a-valasztok-ketharmada-ad-a-kormanynak-negy-ev-bizalmat.

26. Ablonczy Balint. Magyar-nйmetkйtjуbarбt? Heti Valasz XV efolyam, 6. szбm. 2015. februar 5. 11. old.

27. http://kitekinto.hu/iszlam/2014/03/19/akcioterv_a_magyar-jordan_gazdasagi_egyuttmkodesrl/#.VaUGXZuyUbU.

28. http://www.mvmpaks2.hu/hu/hirek/SitePages/newsDetails.aspx?NewsID=170.

29. Azйvkrуnikбja. HVG. 2014. december 20. 51-52. szбm. (Проверено 18.08.2016). (In Hungarian).

30. http://szazadveg.hu/foundation/kutatas/kutatasok-elemzesekpublikaciok/az-orban-kormany-jobban-teljesit.

31. www.origo.hu/itthon/20140114-az-oroszok-epitikpaks-2-t.htlm.

32. http://www.median.hu/object.333660f5-900d-4560-99e0-d7e0193a2408.ivy.

33. Christian Keszthelyi. Ambassador: German firms re-invest half of profits in Hungary. Budapest Business Journal. February 2, 2015. http://www.bbj.hu/economy/ambassador-german-firms-re-invest-half-ofprofits-in-hungary_91828.

34. Consumption per capita varied by almost one to three across EU Member States. Eurostat newsrelease. 107/2015 - 16 June 2015. http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/6885941/2-16062015-BP-EN.pdf/5bb23f4c-cf7a-48fc-aa60-4e2d23087d01.

35. Credit Rating. Trading Economics. http://www.tradingeconomics.com/hungary/rating.

36. http://www.median.hu/object.90dcfe43-2f4b-448d-adb4-6bb74fdf1129.ivy.

37. http://szazadveg. hu/foundation/kutatas/kutatasok-elemzesek-publikaciok/kormanyzati-tukor-3

38. http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/PublicOpinion/index.cfm/Survey/getSurveyDetail/

instruments/STANDARD/surveyKy/455.

40. http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/PublicOpinion/index.cfm/ResultDoc/download/

DocumentKy/61859.

41. http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/PublicOpinion/index.cfm/ResultDoc/download/

DocumentKy/61859.

42. Eurostat Newsrelease 116/2015 – 26 June 2015. http://ec.europa.eu/eurostat/

documents/2995521/6893875/6-26062015-AP-EN.pdf/44d4c87c-98dd-4061-bdf6-b292884a5073.

43. Eurostat’s November 2014 report on poverty in Europe: Eurostat, “More Than 120 Million Persons at Risk of Poverty or Social Exclusion in 2013,” News release 168/2014, 4 November 2014, http://ec.europa. eu/eurostat/en/web/products-press-releases/-/3-04112014-BP.

44. Ezer milliard kerьl az emberekhez a bankoktуl. URL: http://www.fidesz.hu/hirek/2014-11-14/ezermilliardkerul-az-emberekhez-a-bankoktol/.

45. Future of Europe. December 2011. Special Eurobarometer 379 / Wave EB76.4 – TNS Opinion & Social. April 2012. http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_379_en.pdf P. 12.

46. Hungary suspends gas supplies to Ukraine under pressure from Moscow. Agency France-Presse in Budapest. Friday 26 September 2014. http://www.theguardian.com/world/2014/sep/26/hungary-suspends-gassupplies-ukraine-pressure-moscow.

47. Hungary’s Foreign Policy after the Hungarian Presidency of the Council of the European Union. Budapest: Ministry of Foreign Affairs of Hungary, 2011. P. 39.

48. http://szazadveg.hu/foundation/kutatas/kutatasok-elemzesek-publikaciok/kormanyzatitukor-1.

49. http://szazadveg.hu/foundation/kutatas/kutatasok-elemzesek-publikaciok/kormanyzati-tukor-2.

50. http://szazadveg.hu/foundation/kutatas/kutatasok-elemzesek-publikaciok/kormanyzati-tukor-3

51. Kristina Than. Special Report - Inside Hungary's 10 billion euro nuclear deal with Russia. Mar 30, 2015. http://uk.reuters.com/article/2015/03/30/uk-russia-europe-hungary-special-report-idUKKBN0MQ0MN20150330

52. http://www.njt.hu/cgi_bin/njt_doc.cgi?docid-=140968#foot_41_place.

53. http://www.njt.hu/cgi_bin/njt_doc.cgi?docid=140968#foot_36_place.

54. http://www.njt.hu/cgi_bin/njt_doc.cgi?docid-=140968#foot_41_place.

55. Magyarorszбg Alaptцrvйnye. Nemzeti Hitvallбs. http://www.njt.hu/cgi_bin/njt_doc.cgi?docid-

=140968#foot_41_place .

56. http://www.njt.hu/cgi_bin/njt_doc.cgi?docid=140968#foot_41_place.

57. http://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/idoszaki/mo/mo2014.pdf.

58. http://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/idoszaki/mo/mo2015.pdf.

59. http://www.napi.hu/print/600323.html.

60. http://mno.hu/magyar_nemzet_gazdasagi_hirei/kinai-vasutepitesek-1209211.

61. Marján Attila. A magyar EU-tagság első évtizedének néhány kiválászt ott szempont alapján történőértékelése. Külügyiszemle. 2014/2. Nyár. 176-177. old.;FarkasZoltán. Vételkényszerek. Magyarországés az Európai Unió: a csatlakozástól a szabadságharcig. HVG. 2014. 17. szám. április 26

62. Matura Tamás. A magyar-kínai termékforgalom alakulása 2012-ben. MKI-elemzés. E-2013/3. Magyar KülügyiIntézet, 2013. 4-5. old.

63. http://mno.hu/vezercikk/tendenciak-1290398.

64. Medián: erősödik a jobboldal // HVG. 24 szám. 2015. június 13.

65. http://www.mon.hu/megallapodtak-a-budapest-belgrad-vasutvonal-felujitasanak-meneterol/2740222.

66. http://2007-2010.orbanviktor.hu/hirek_list.php?item=164.

67. http://www.miniszterelnok.hu/beszed/nem_leszunk_gyarmat_.

68. http://szazadveg.hu/foundation/kutatas/kutatasokelemzesek-publikaciok/novekvo-bizalmatlansag-az-eu-val-szemben.

69. http://www.fidesz.hu/hirek/2010-02-08/orban-viktor-beszedenek-szo-szerinti-leirata/.

70. http://www.kormany.hu/hu/a-miniszterelnok/beszedek-publikaciok-interjuk/orban-viktor-felszolalasa-az-azeri-magyaruzleti-forumon.

71. http://www.fidesz.hu/hirek/2014-01-14/oroszorszag-kiemelkedoen-fontos-partnere-magyarorszagnak/.

72. URL: http://www.kormany.hu/hu/miniszterelnokseg/hirek/paks-nelkul-nincs-versenykepes-magyar-gazdasag.

73. Riba István. Útvesztőben a magyarkülpolitika. Pénzáll a hazához. HVG. 2014.november, 29. 48. szám.

74. Rosatom opens office in Hungary linked to Paks upgrade. May 26th, 2015. http://www.politics.

hu/20150526/rosatom-opens-office-in-hungary-linked-to-paks-upgrade/.

75. Special Eurobarometer 415. Europeans in 2014. P. T29. http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_415_data_en.pdf.

76. Standard Eurobarometer 77. July 2012. P. 2. http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/PublicOpinion/index.cfm/Survey/getSurveyDetail/instruments/STANDARD/yearFrom/1973/yearTo/2015/surveyKy/1063

77. Standard Eurobarometer 84. Autumn 2015. Hungary. http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/

PublicOpinion/index.cfm/Survey/getSurveyDetail/instruments/STANDARD/yearFrom/1973/yearTo/2015/surveyKy/2098.

78. Sujata Rao and Sandor Peto. After Hungary's Swiss franc mortgage manoeuvre, a nod to Orbanomics. January 26, 2015. http://www.reuters.com/article/2015/01/26/hungary-orbanomics-idUSL6N0V236U20150126.

79. http://www.fidesz.hu/hirek/2014-11-19/szabadsagunkforrasa-mi-magunk-vagyunk/.

80. http://hvg.hu/hvgfriss/2014.32/201432_szankciok_oroszorszag_ellen_pillangoeffektu.

81. The Russian embargo has caused 4.5 billion dollars in damage to the Hungarian economy. February 26. http://www.kormany.hu/en/ministry-of-foreign-affairs-and-trade/news/the-russian-embargo-hascaused-4-5-billion-dollars-in-damage-to-the-hungarian-economy.

82. http://szazadveg.hu/foundation/kutatas/kutatasok-elemzesek-publikaciok/tobbsegi-egyetertes-az-alaptorveny-negyedikmodositasanak-fobb-pontjaiban.

83 http://szazadveg.hu/foundation/kutatas/piac-es-kozvelemeny-kutatas/tovabb-erosodott-a-fidesz; Medián: erősödik a jobboldal. HVG. 24 szám. 2015. június 13.

84. Ungarn will die Ukraine als Puffer zu Russland. 24.11.2014. http://www.handelsblatt.com/politik/

international/premier-orbn-ungarn-will-die-ukraine-als-puffer-zu-russland/11022238.html

 

* Главен съветник в Администрацията на Президента на Руската Федерация

 

BLOG COMMENTS POWERED BY DISQUS