През последните няколко години голям брой американски икономисти и анализатори, включително Международната рейтингова агенция Moody's, упорито се опитват да "отпишат" икономиката на Руската Федерация, представяйки я като "намираща се на ръба на фалита, демодирана и зависима от износа на енергоносителите постсъветска икономика, която при това беше силна засегната от колапса на петролните цени през 2014".
Мисля, че това е груба грешка, на която следва да обърнем сериозно внимание, още повече, че и военното планиране на НАТО в редица случаи се основава на подобни неотговарящи на реалността и остарели преценки. В тази връзка, по-долу ще се опитам да дам само няколко примера за това, какво всъщност се случва в гражданския сектор на Русия в сферата на иновативните и свръхмодерните R&D технологии, както и как този сектор все повече се комерсиализира. Струва ми се, че на фона на последните постижения на руснаците, демонстрираното от Запада "постколониално" невежество и арогантност са съвършено неуместни.
Действително, физическата икономика на Русия се сблъсква с много сериозни проблеми. След 1994 неведнъж съм кръстосвал надлъж и шир тази страна и можах да видя много неща, извън невероятно красивите царски дворци в Санкт Петербург или впечатляващия московски Кремъл, изграден в сегашния си вид през 80-те години на ХV век. Включително разбитата инфраструктура и труднопроходимите улици на малките руски градове.
Самият аз съм израснал, а след това работих известно време в непосредствена близост до бедняшките квартали на градове като Бостън, Ню Йорк, Нюарк и Далас, през 60-те и 70-те години на миналия век, а и след това. Разликите между техните и руските икономически проблеми са огромни. Защото истината е, че нарастващата бедност в Америка от началото на 70-те години насам е естествена последица от политиките на Уолстрийт след фаталното решение САЩ да се откажат от златното обезпечение на долара (съществувало в рамките на установената след Втората световна война Бретънуудска система) през 1971.
За разлика от САЩ, бедността в днешна Русия е резултат най-вече от седемдесетте години съветско управление, включително от изискванията за укрепване на военната мощ на страната по време на студената война и фаталните дефекти на нейната скована свръхцентрализирана система на планиране, потискаща (и дори криминализираща) индивидуалната инициатива и активност. Тази ситуация се задълбочи допълнително от монетаристките грешки на провежданата от последния съветски лидер Михаил Горбачов, т.нар. "перестройка", както и от криминалното разграбване на руските държавни активи, осъществено по време на управлението на Борис Елцин, през 90-те години на миналия век, с активната подкрепа на ЦРУ.
Накратко казано, Съединените щати, където фалшифицираните от правителството данни за икономиката на страната се превръщат в нещо нормално, тотално изкривявайки реалността, все повече затъват в дългове и очевидно преживяват упадък, на фона на тоталното господство на мегабанките от Уолстрийт. За разлика от тях, Русия демонстрира бавен но устойчив растеж, постепенно преодолявайки икономическия и инфраструктурен дефицит, натрупан през дългите десетилетия след подкрепения от Запада държавен преврат, осъществен от Ленин през 1917. Докато през последните петдесетина години САЩ разрушиха своите някога проспериращи градове, инфраструктура и индустрия, днес Русия гради националната си икономика върху една модерна технологична основа, ангажирайки в този процес някои от най-креативните, научни и инженерни умове на планетата. Тоест, ако използваме терминологията на големите рейтингови агенции като Moody's или S&P, бихме могли да очертаем следните тенденции - перспективите пред американската икономика стават все по-негативни, докато тези пред руската изглеждат все по-положителни.
Затвор за длъжници
И така, налице е фундаментална разлика между сегашните икономически перспективи на САЩ и тези на Руската Федерация. За начало, нека се опитаме да анализираме и сравним структурите на дълга на Запад и на Изток. В САЩ задълженията нарастват, също както и броят на гетата и на бездомниците, скрити за фасадата свръхлуксозните градски зони от типа на Манхатън в Ню Йорк или столицата Вашингтон и нейните богаташки предградия. Девет години след финансовия колапс през септември 2008 и почти осем години след като Федералният резерв реши да намали лихвените проценти почти до нула, дългът на американските домакинства продължава да е опасно голям, всъщност той е най-големия от Втората световна война насама, достигайки до 80% от БВП на страната.
В рамките на този частен дълг на домакинствата, дългът, който студентите са натрупали от заемите за своето обучение в колежите и университетите, вече нахвърли 1,3 трилиона долара, което означава, че на всеки студент са падат средно по 48 000 долара задължения. Смайващо е, но студентските задължения в САЩ вече надхвърлят легендарните задължения по американските кредитни карти, в долари. По данни на Федералния резерв (и не само), в началото на 2017 над 44 милиона американци са задлъжнели с общо 1,3 трлн. долара от заеми за висшето си образование. Ще припомня, че само преди 20 години, т.е. през 1997, общата студентстка задлъжнялост беше под 30 млрд. долара.
Една от причината за експлозивното нарастване на тези задължения е, че днес общата стойност на висшето образование в Америка е нараснала неимоверно, особено в подпомаганите от държавата университети. Само между 2002 и 2012 този ръст е 41%. В същото време доходите на домакинствата, които изпращат децата си в колеж, остават на нивото от 2008, а на практика са още по-ниски.
През по-голямата част от следвоенния период - чак до икономическата криза през 70-те години на миналия век - висшето образование в САЩ се съобразяваше с традицията (особено що се отнася до държавните университети) таксите за обучение да бъдат минимални или да се субсидират от държавата, така че висшето образование да бъде достъпно за всеки, "който има достатъчно мозък", ако цитираме Чарлз Елиът, президент на Харварския университет през 1869-1909. Висшето образование се разглеждаше от държавата и от щатските власти като инвестиции в бъдещето на нацията. Само че това беше преди глобализацията и съпътстващото я "аутсорстване" на работни места. Днес средствата, които федералното правителство отделя за поддържането на ниски такси в държавните колежи, са драстично орязани, освен това държавният бюджет още не се възстановил напълно от финансовата криза през 2007.
В момента общият частен дълг на домакинствата в САЩ е над 12 трилиона долара, като тук влизат ипотечните задължения, заемите за обучение в колеж, за купуване на кола, за поддържане на кредитни карти и т.н. Това е наистина огромно бреме, което няма как да не отрази върху потенциала за растеж на американската икономика.
Към това следва да добавим експоненциалното нарастване на националния дълг на САЩ, който почти е достигнал 20 трлн. долара, което означава, че ако иска да реализира на практика предизборния си лозунг "Америка над всичко", администрацията на Тръмп следва да предприеме спешно извънредни икономически марки, включително добре обмислено преструктуриране на държавния дълг, като за целта се използва чл.9 от Кодекса на САЩ за фалитите, така че Съединените щати отново да се превърват в реална произвеждаща икономика, вместно в затънал в гигантски задължения глобален финансов спекулант, каквито са сега.
През 80-те години на миналия век, когато за първи път беше лансирана тезата, че "нарастването на дълга е без значение", т.е. през ерата на Рейгън и Буш-старши, нивото на федералния дълг оставаше под контрол, достигайки 30% от БВП. В края на мандата на Буш старши, през 1993, тази цифра вече беше два пъти по-висока (63% от БВП). Тоест, дългът очевидно вече беше "от значение", но Уолстрийт и трейдърите на ценни книжа продължиха в същата посока. Когато Буш-младши влезе в Белия дом през 2001, цифрата падна за кратко до 54%, но заслугата за това не беше на президента, а по-скоро на демографията на т.нар. "бейби бум". Оттогава насам националният дълг на САЩ нараства със скоростта на балистична ракета, удвоявайки се до март 2017, когато нахвърли 104% от БВП (и плътно се доближи до 20 трлн. долара).
Именно този американски дълг - частен и държавен - е истинската причина, поради която Федералният резерв (осем години след най-тежката финансова криза в световната история) все още не смее да повиши лихвените проценти поне малко над историческия им днешен минимум от 1,25%, опасявайки се да не провокира ефект на доминото и колапс на цялата национална икономика. За разлика от САЩ, днешна Русия не се сблъсква с нищо, което поне малко да наподобява американския "затвор за длъжници".
Ситуацията в държавите от ЕС не е много по-добра. Средният дълг на държавите от еврозоната е 90% от БВП, т.е. много повече от 60-те процента, поставени като цел от Маастрихтския договор. В Гърция, този показател е цели 179%, след нея са Италия - 133%, Португалия - 130%, Кипър - 107% и Белгия - 106%.
Руската икономика изглежда сравнително добре
В пълен контраст с очертаното по-горе, руският държавен дълг изглежда почти незначителен, достигайки 13% от БВП (около 190 млрд. долара), през миналата 2016. В момента инфлацията се задържа в рамките на 4-5%. След удара, който понесе с налагането на санкциите и петролния шок през 2014, рублата изглежда стабилна. В същото време чуждестранните инвестиции в руската икономика започват да се завръщат. Нещо повече, въпреки колапса в световните цени на петрола след септември 2014, руският петролен износ запази или дори увеличи обемите си. Паралелно с това нараства и износът на газ за Европа, а с изграждането на новия газопровод за Китай се очаква рязко да нарасне и газовият износ за Източна Азия, което ще гарантира огромни допълнителни приходи на държавната корпорация Газпром и другите руски енергийни компании. Освен това цените за добива на енергоносителите в Русия са в рубли, докато петролът и газът се продават за долари, така че дори последиците от срива в курса на рублата спрямо долара след 2014 съвсем не се оказаха толкова тежки, както вероятно са разчитали стратезите на "финансовата война" срещу руснаците във Вашингтон.
В момента резервите на руската Централна банка се оценяват като "повече от достатъчни". След поредното голямо увеличение на златните и запаси, те вече са достигнали 406 млрд. долара, т.е. повече от "предкризисната" 2014, когато бяха 385 млрд. Освен това, във Фонда за национално благосъстояние на руското Финансово министерство има още 90 млрд. долара (по сегашния курс рубла-долар). На този фон, твърденията на агенциите Moody's и S&P за "риск от дефолт" на руския суверенен дълг, въз основа на който те продължават да квалифицират руските ценни кижа като "джънк-облигации" (т.е. като "боклук"), изглеждат абсолютно безпочвени.
Политическите предубеждения по отношение на Русия
Очевидно нещата опират да наличието на политически мотив при изготвянето на суверенния кредитен рейтинг от водещите американски кредитни агенции Moody's и S&P. В разгара кризата на рублата през 2014, падащите цени на петрола, както и американските и европейски санкции, принудиха руските компании спешно да започнат да връщат взетите от тях заеми в долари и евро, тъй като Западът заплашваше да изключи Русия от международната платежна система за валутни междубанкови разплащания SWIFT, в резултат на което изтичането на капитали от страната през същата година достигна 151 млрд. долара (повечето през последното тримесечие).
През миналата 2016 обаче, капиталовите потоци от Русия са били едва 15 млрд. долара, като по-голямата част бяха предназначени за руските компании в чужбина, и рублата остана стабилна. Въпреки, че липсва какъвто и да било белег за евентуален дефолт на руския суверенен дълг (подобен на провокирания от мрежата на Сорос през август 1998, т.е по време на хаотичното управление на Елцин), Moody's и S&P упорито продължават да твърдят, че руските ценни книжа са "джънк" (т.е. "боклук"), което означава, че международните пенсионни фондове и другите големи инвеститори са лишени от възможността (заради изискванията на собствените си регулаторни органи) да купуват руски дългови облигации, въпреки твърде атрактивните лихвени проценти, в сравнение с тези на ЕС, САЩ или Япония.
Критиците на тази политическа предубеност, характерна за някои от рейтингите на Moody's и S&P, отбелязват, че големите рейтингови агенции от Уолстрийт, които на практика са монополизирали изготвянето на кредитни рейтинги, твърде често го правят, ръководейки се от чисто политически мотиви. Като пример за това се посочва впечатляващият фалит на американския енергиен гигант Еnron през 2001 и фактът, че въпросните две рейтингови компании продължиха да му дават максимално висок рейтинг, дори в навечерието на неговия крах. Както е известно, генералният директор на Enron Кенет Лей беше близък приятел на семейство Буш, за което се смята, че е изиграло определена роля за изкуственото поддържане на високия рейтинг на компанията. По същия начин Moody's и S&P не предупредиха за настъпващата грандиозна финансова криза, започнала в резултат от краха на ипотечния пазар в САЩ през март 2007. А би трябвало да го сторят, защото именно те изготвяха рейтинга на ипотечните облигации в навечерието на кризата.
Тоест, излиза, че на практика Moody's и S&P (в по-малка степен това се отнася и за третата най-голяма американска рейтингова агенция Fitch) действат като съучастник във водената от американското Финансово министерство икономическа санкционна война, съзнателно понижавайки руския кредитен рейтинг, с цел да принудят Москва отново да се върне към деструктивните либерални икономически реформи, от каквито Русия въобще не се нуждае.
По-долу ще се опитам да направя бегъл преглед на някои от демонстриращите позитивно развитие сфери на руската реална икономика, нямащи нищо общо с виртуалната реалности на западните игри с кредитните рейтинги. В тях може да видим много неща, но не и признаци за фалит или "джънк".
Гражданският сектор заимства от военно-индустриалния комплекс
Свръхмодерните военни технологии, които Русия демонстрира пред света по време на намесата си в сирийската война, потвърждават, че нейната наука и технологии не само са на световно равнище, но нерядко са и доста над него.
В речта си на 9 юли 2017, по време на откриването на Международното индустриално и търговско изложение "Иннопром-2017" в Екатеринбург (Централна Русия), президентът Владимир Путин заяви: "Друг ключов въпрос за нас е да увеличим рязко обема на високотехнологичната продукция за граждански цели, произвеждана от военно-индустриалния ни комплекс. С решаването на тази задача вече се ангажира активно Министерството на индустрията и търговията".
Това е наистина фундаментална промяна в отношението на Русия към нейния военно-технологичен сектор. По време на студената война, наследената от ерата на Сталин обсебеност от проблемите на сигурността, доведе до почти пълното откъсване на военно-индустриалния комплекс от гражданския икономически сектор, в резултат от което между двата съществуваше огромен дисбаланс, оказващ негативно въздействие върху руската икономика и днес.
Модерното гражданско самолетостроене
Пример за мащабите на иновациите и технологичния потенциал на тази нова политика в подкрепа на високотехнологичното производство на базата на огромния опит, който Русия е натрупала в сферата на военното самолетостроене, е осъщественият през май 2017 първи изпитателен полет на новия руски пътнически реактивен самолет Иркут МС-21. Твърди се, че изпитанията му са предизвикали истински шок в конструкторските бюра на Boeing и Airbus.
Иркут МС-21 e реактивният самолет с най-широк корпус в света, което гарантира на пътниците му далеч по-голям комфорт, отколкото подобните западни модели Boeing 737 и Airbus 320. Експертите оценяват като особено привлекателен за пазарите в развиващите се държави от Близкия Изток и Азия фактът, че цената му ще бъде с около 15% по-ниска от тази на А320. По-интересното обаче са използваните при конструирането му технологии. МС-21 има уникални, произведени от руската компания "Аерокомпозит" от град Уляновск, карбонови крила (изградени от специални вълглеродни нишки). Смята се, че съдържанието на композитни материали в новия самолет е поне 30%. Както е известно, Boeing 737 Max и Airbus A320 са с метални крила.
Показателно е, че компанията-производител на самолета Иркут е част от новата държавна Обединена самолетостроителна корпорация (ПАО Объединённая авиастрои́тельная корпора́ция - ОАК). Тя беше създадена по време на първия президентски мандат на Путин, чрез сливането на бившите производители на военни самолети Илюшин, Иркут, Сухой, Туполев, Яковлев и други, като 80% от собствеността на ОАК е държавна.
Освен реактивния пътнически самолет от среден клас MC-21, ОАК е разработила и вече произвежда регионалния реактивен самолет Сухой Суперджет 100, получил международен сертификат през 2012. Според дъщерната компания на ОАК Сухой, оперативните му разходи са с 6-8% по-ниски от тези на неговия основен конкурент - бразилския Embraer 190-195, освен това руският Суперджет може да превозва 22 пътника повече. Самият аз можах лично да се убедя в удобствата, които предлага.
Впрочем, сравнително наскоро навлизането на Русия на стратегическия пазар на пътническите реактивни самолети придоби и друго ново измерение със създаването на съвместно руско-китайско предприятие в тази сфера. През юни 2016 ОАК и китайската държавна самолетостроителна корпорация Comac създадоха Международна китайско-руска авиокомпания (CRAIC), с централа в Шанхай. CRAIC ще се занимава с производство на нови самолети, развитие на съответните технологии, маркетинг, продажби, консултантски услуги и програмно управление. Двете компании разработват ново поколение граждански самолет за далечни разстояния, който ще може да се конкурира успешно с Airbus A380 и Boeing 787. Китайско-руският самолет ще превозва 280 пътници на разстояние до 12 000 км, като оперативните му разходи ще са с 10-15% по-ниски от тези на основните му конкуренти. ОАК очаква, че новият самолет ще си извоюва поне 10% от пазара, доминиран в момента от Boeing 787 и Airbus A350.
Високите технологии в железопътния транспорт
Друг сектор, в който руснаците демонстрират впечатляващ напредък, е железопътният. Пример в това отношение е невероятното развитие на корпорацията "Обединена вагонна компания» (ОВК). През 2012 Путин, който по онова време беше премиер на страната, лично присъства на откриването на високотехнологичения иновативен завод на корпорацията в Тихвин, чиято стойност е почти един милиард долара. Оттогава насам ОВК демонстрира мощен ръст, превръщайки се в най-големия производител на свръхмодерни специализирани вагони в света. С произвежданите от нея 22 хиляди вагони годишно, тя е и най-големия производител на конвенционални вагони в Европа.
При проектирането на новия си завод, ОВК заимства най-добрите световни практики в сферата на автомобило- и самолетостроенето и жп индустрията. Осъществявайки на едно и също място и производството (в собствената си леярна) на отделните части, и тяхното сглобяване, компанията постигна максимална гъвкавост и производителност, която е "няколко пъти" по-висока от тази на останалите руски вагонни заводи. Тихвинският вагоностроителен завод (ТВЗС) е в състояние да произвежда по един комплект вагонни колела на всеки 4 и половина минути и да сглобява по един вагон на всеки 24 минути. Заводът, който е разположен в близост до Санкт Петербург, разполага със свръхмодерно автоматизирано оборудване и роботи, подобни на онези, използвани от BMW или Airbus. Eдинствената компания, която може да се сравнява с леярските технологии и оборудване на ТВЗС, е германската Daimler. Поддръжката на произвежданите от ТВЗС жп вагони е с 50% по-евтина от тази на другите руски компании в сектора, освен това те причиняват по-малко изхабяване на железопътната инфраструктура.
По време на последната си среща в навечерието на форума на Г-20 в Хамбург през юли 2017 руският президент Путин и китайския му колега Си Дзинпин обсъдиха включването на руските железопътни предприятия (и най-вече ТВЗС) в изграждането на високоскоростната железопътна мрежа в Евразия, включително в Русия и доминирания от нея Евразийски икономически съюз.
За разлика от САЩ, които досега не са изградили дори и един километър високоскоростна жп линия, способна да осигури скорост на влаковете над 140 км/ч, Русия разширява своята високоскоростна жп мрежа, като този процес вече официално се координира с развитието на мащабния китайски инфраструктурен проект "Един пояс, един път" (ЕПЕП). Русия и Китай развиват като приоритетен съвместен проект новата високоскоростна жп линия между Казан и Москва, която трябва да стане ключов участък от бъдещата високоскоростна линия между Пекин и Москва, в рамките на ЕПЕП. Високоскоростната жп линия Москва-Казан е дълга 770 км, като влаковете по нея ще се движат със скорост до 400 км/ч и ще имат спирки на всеки 50-70 км. Пътуването по нея ще отнема само 3,5 часа, вместо 14, както е сега, което ще доведе до икономически бум в зоната около линията.
Междувременно, предвид нарастващия търговски обмен между източната и западната части на страната, Русия обяви през миналата 2016, че ще изгради нов железопътен скоростен жп коридор в своя Далечен Изток, който ще свърже Трансибирската жп линия с ново пристанище на Японско море, като проектът следва да бъде реализиран до 2025. Новият транспортен коридор ще обслужва повечето пристанища в руския Далечен Изток, както и Китай, Япония и Корея, като ще съкрати разстоянието до Трансибирската магистрала с 550 км и ще позволи по-бързия превоз на товари до европейската част на Русия.
Днес перспективите за динамично икономическо развитие на руската реална икономика изглеждат по-позитивни откогато и да било през последните поне два века. Струва ми се, че САЩ би следвало да си вземат сериозна поука от това и да осъзнаят, че няма смисъл да пропиляват ресурсите си, водейки безумни войни в различни точки на света, а вместо това следва да концентрират усилията си за възстановяването и укрепването на собствената си реална икономика. Да влагаш цялата си енергия във воденето на войни не изглежда никак умно, да я използваш за градивно икономическо развитие - както го правят Китай и (във все по-голяма степен) Русия - ми изглежда далеч по-вълнуващо.
* Авторът е известен американски геополитик и експерт по икономическите рискове, член на Редакционния съвет на списание "Геополитика"
