Луис Инасио ЛУЛА ДА СИЛВА: БРИКС може да се превърне в най-важния инструмент на международната политика

брой 4 2017
Typography

Известният бразилски политик и президент на страната през 2003-2011 Луис Инасио Лула да Силва е роден на 27 октомври 1945 в Каетес, щат Пернамбуко. Започва да работи на 12-годишна възраст, а през 1980 е сред основателите на Партията на трудещите се на Бразилия. Три години по-късно участва в създаването на Бразилската профсъюзна федерация CUT. След края на 25-годишната военна диктатура в страната, участва в президентските избори през 1989, 1994 и 1998, на които остава втори. Печели президентските изборе през 2002 и 2006, като управлява страната през 2003-2011. В резултат от провежданата от него финансова политика и поставянето на инфлацията под контрол, през първото десетилетие на ХХІ век в Бразилия е осъществена мащабна икономическа и социална трансформация, превърнала я в регионална суперсила, а социалното неравенство достига най-ниската си степен от Втората световна война насам. В същото време управлението на Лула да Силва е съпроводено от множество корупционни скандали.

Интервюто с Лула да Силва публикуваме с любезното съдействие на RG.RU.

- Как бихте коментирал реформите, които осъществява сегашното бразилско правителство, поело властта след "импийчмънта" на вашия наследник Дилма Русеф?

- Очевидно новите управляващи са решени да се откажат от всичко, постигнато преди тях. Истината е, че много икономически сектори са оставени от държавата на произвола на пазара. Властите решиха да ревизират трудовото законодателство и да осъществят пенсионна реформа, при това по начин, който отговаря най-вече на интересите на едрия капитал. Какво означава това? Означава, че интересите на нацията не ги интересуват особено. Случващото се в страната доста напомня началото на кризата в Гърция. Специално внимание заслужават промените, осъществени по препоръка на такива финансови институции като Международния валутен фонд например. Всичко, което тези институции са предлагали на Бразилия в миналото, т.е. преди моето управление, се оказа до такава степен погрешно, че дори не бих искал да го коментирам. Възниква обаче, логичният въпрос, защо нито САЩ, нито Европа бяха подложени на такъв натиск и на "помощта" на МФВ, каквито трябваше да изпита Гърция?

И така, каква е ситуацията в момента? Бразилия се отказа от ролята на значим играч на международната сцена. Страната ни губи чувството за собствено достойнство и изхвърля на боклука всичко, което беше направено за да се гарантират основните социални права на най-уязвимите слоеве от населението. Категорично съм против това. Сигурен съм, че има изход от създалата се икономическа ситуация, който да не изисква обществото да бъде принесено в жертва и бразилците да плащат подобна, непосилно висока цена. В момента, икономическото положение в Бразилия е следното: федералният център не е в състояние да попълва бюджета с данъчни постъпления, нито да отделя средства за инвестиции. На практика, отделните щати и общини са на ръба на фалита. Частните банки драстично ограничиха отпускането на кредити. Държавните банки на практика решиха да акцентират само върху получаването на печалби, т.е. те вече не искат да бъдат държавни. Националната банка за развитие престана да инвестира в ключовите проекти, а средствата, които влизат в бюджета отвън, т.е. като чуждестранни инвестиции, се използват само за покупката на готови активи, или за спекулативни цели. И аз, и колегите ми следим много внимателно случващото се и всички си задаваме въпроса, какво може да стане катализатор, кой е в състояние да поеме отговорността и да рестартира целия икономически механизъм?

- И кой, според вас, може да бъде това?

- Само държавата и никой друг. Именно държавата следва да прояви воля и да предприеме първите радикални стъпки. На първо място, тя трябва да ограничи нивото на доходност на банките, а на второ - да понижи основния лихвен процент на Централната банка. Длъжни сме да върнем държавните банки към първоначалното им предназначение - да работят в интерес на населението. Освен това, следва незабавно да наложим нова прозрачна политика на кредитиране на едноличните търговци и потребителите.

- Какво всъщност се промени в Бразилия след идването на власт на новите управляващи?

- Бразилия се върна към предишното си състояние на комплексирана държава или, както казват у нас, към "комплекса на помияра". Става дума за това, че управляващите отново се боят да повишат глас и предпочитат да се подчиняват безропотно на волята на САЩ, наивно разчитайки, че американците искрено са загрижени за просперитета на Бразилия. Или пък, че в Европа някой наистина мисли за бъдещето на бразилците. Вслушайте се внимателно в реториката на тези хора и ще разберете, че те например се отнасят с откровено презрение към групата БРИКС, част от която е и страната ни. Според мен обаче, появата на БРИКС е най-големия феномен в глобалната политика през последните петнайсет години. Замислете се само, колко ценна е самата възможност петте най-големи държави в света да седнат на една маса и да генерират реални алтернативи в сферите на търговията, развитието на производството и науката, да координират политическия дневен ред и т.н. Това е съвършено изключително и уникално обединение, чието значение в глобален план трудно може да бъде преоценено.

- Какво пречи за провеждането на подобна политика в момента?

- За да тръгнат нещата е необходимо най-вече лидерите да имат воля за това. Хората трябва да вярват в това, което правят, да работят и да критикуват, когато се налага, но следва да имат някаква осезаема цел. Например, въпросът за създаването на алтернатива на долара, като световна резервна валута, и създадаването на банка на БРИКС за да не сме толкова зависими от финансовите инструменти на развитите западни държави. За съжаление, сегашните управляващи не придават почти никакво значение на тези въпроси и това е огромна грешка от страна на Бразилия. Подчертавам, грешка именно на Бразилия, на целия ни народ, а не само на сегашното правителство. Работата е в това, че цялата страна не си дава сметка, колко губи, отказвайки се от статута си на ключов играч на международната сцена. Продължаваме да сме една от най-големите икономики на латиноамериканския субконтинент и нашите възможности за развитие на търговско-икономическите връзки с най-близките ни съседи далеч не са изчерпани. Освен това, не е изчезнал гигантският коридор, носещ гордото име "Атлантически океан", който ни свързва с африканския континент и с целия останал свят. Тоест, с десетки държави, в които бихме могле да упражняваме културно, икономическо, политическо и технологично влияние. Парадоксално е, че в момента Бразилия сама се отказва от всичко това.

- През последните години, дори за експертите става все по-сложно да разгадаят, какво точно се случва в Бразилия. В местната преса се публикува едно, политиците ви правят гръмки декларации, а на практика нерядко се случва съвсем друго.

- Така е и ще го илюстрирам с един пример от миналото. В момента, когато нашето управление беше постигнало най-големите си успехи, в Бразилия пристигна бившият президент на Португалия Марио Суареш (1924-2017), който бе сред най-големите политици на ХХ век. По онова време той работеше върху един телевизионен проект, затова по време на посешението му го съпровождаха много журналисти от най-големите световни медии като Le Monde, The New York Times, Correire della Sera и El Pais, както и неколцина кореспонденти на бразилски вестници. Помня, че тогава Соареш ме помоли направо: "Лула, помогни ми да разбера Бразилия. Какво всъщност се случва тук? Защото в Европа медиите представят Бразилия като истинска сензация, чудо, най-прекрасната страна на света с най-добрите икономически и социални показатели. Смятат те за най-обичания президент в света. В същото време виждам, че според бразилските медии страната ви всеки момент ще се разпадне!". Това наистина е една исторически формирала се особеност на нашата страна, поне що се отнася до съвременния период от развитието и. Ще ви кажа честно, че когато Дилма Русеф стана президент, аз самият наивно разчитах, че нашите медии ще се отнасят към нея с по-голямо уважение, отколкото към мен. Оказа се, че бъркам. Всъщност, всичко това има достатъчно просто обяснение. В Бразилия всички основни медии се контролират от няколко семейства. Затова трябваше да положим огромни усилия за да създадем нещо, способно да се противопостави на тази утвърдила се "медийна мафия". Така, след като минахме през изключително сложния процес на съгласуване и утвърждаване в Националния конгрес, в крайна сметка все пак успяхме да пуснем държавна телевизионна мрежа , осигурявайки 350 милиона реала за нейното развитие. Въпреки това обаче, нещата не се получиха. Истината е, че се оказахме некомпетентни в този бизнес. Така и не съумяхме да променим медийното законодателство, създадено още в средата на миналия век. И публично ще ви призная, че се провалихме напълно в информационното противопоставяне с нашите опоненти.

- През юни 2017 се проведе конгресът на вашата Партия на трудещите се, където обявихте окончателното си решение да се кандидатирате на президентските избори през 2018. Ще го направите ли наистина?

- Що се отнася до конгреса, на него предложих да концентрираме усилията си най-вече върху възстановяването на имиджа на нашата партия и връщането на доверието на избирателите. Едва след това ще можем да стартираме подготовката за президентските избори през 2018. Между другото, вече формирах група от експерти, която да разработи икономическата програма, с която ще се явим на изборите. Ако здравето и обстоятелствата ми позволяват, ще се боря за правото да стана кандидат за президент. Убеден съм, че Бразилия може да бъде спасена и знам, как да го направя.

- Какво според вас означава поддържането на успешни международни отношения?

- Бразилия може и е длъжна да поддържа максимално широки международни връзки. Само че диалогът между държавите не се изчерпва с контактите на бюрократично равнище, а до голяма степен зависи от личния диалог между техните лидери. Ще дам един пример от собствения си опит като президент. През ноември 2002 се срешнах с тогавашния държавен глава на САЩ Джордж Буш-младши. Вече бяха избран за президент, но още не бях встъпил в длъжност. На срещата ни той говореше само за необходимостта от съвместна борба срещу тероризма, че трябва да победим Ал Кайда, че в тази битка е замесен Ирак и т.н. Като човек, който за първи път разговаря на подобно равнище, тогава просто заявих на Буш, че Ирак е на 14 хиляди километра от моята страна, а на мен се налага да се боря с друг враг, който е в самата нея - глада. В резултат, така и не се разбрахме, но това не превърна Буш в наш противник. Нещо повече, ще ви призная, че отношенията между Бразилия и САЩ по времето на републиканеца Буш-младши бяха безкрайно по-добри, отколкото между Дилма Русеф и демократа Барак Обама. И това е реален и обективен факт.

Важно е да можеш грамотно да използващ наличните възможности. В този смисъл, ние - имам предвид държавните ръководители на страните от БРИКС - по онове време не осъзнавахме напълно огромните перспективи, съществуващи пред тази група. Защото истината е, че именно БРИКС може да се превърне в най-важния инструмент на международната политика. Съгласете се, че светът не може да зависи само от една, единствена страна, разполагаша с възможността да печата долари в огромно количество. Кой е решил, че именно валутата на САЩ трябва да бъде еталон? А, защо не златото? Твърдо убеден съм обаче, че не бива да се противопоставяме на САЩ или на държавите от Европейския съюз, т.е. не трябва да градим БРИКС на основата на конфликта с останалия свят. В края на краищата, не бива да повтаряме грешките на предшествениците си от началото на ХХ век.

- Къде, според вас, следва да се търси причината за нежеланието на Бразилия да действа като глобален играч?

- За съжаление, така и не съумяхме да се избавим от исторически формиралия се културен комплекс на зависимост от "силните". Става дума, разбира се, за САЩ и Европа. Нашите икономически елити, бразилската буржоазия, като цяло, в течение на дълги десетилетия изповядваха и продължават да издигат в култ следния принцип: ако демонстрираме раболепие и послушание и правим всичко, което поискат от нас богатите и силни държави, те ще обърнат внимание и ще се вслушат и в нашите желания и искания. Това обаче просто не е вярно. Това е самозалъгване. Нацията, като цяло, и всеки индивид поотделно си извоюват уважение чрез своите дела, твърдо отстоявайки убежденията си и придържайки се към собствените си позиции, а не като демонстрират послушно поведение или мълчат. Ще дам един пример от собствения си опит като президент на Бразилия, който е свързан с хода на преговорите в рамките на Световната търговска организация (СТО). В преговорите си със САЩ нито веднъж не видяхме, дори и най-малкия намек или желание за отстъпки от страна на Вашингтон. Истината е, че зад затворените врати на салоните, в които се водят преговорите, не можеш да разчиташ на каквато и да било благотворителност! Всеки иска да спечели, да отстои позициите си, никой не е склонен да отстъпва. За съжаление, сегашните управляващи в Бразилия не демонстрират желание да се борят за интересите на страната си.

- След като споменахте сегашното правителство, бихте ли коментирали последните стъпки на изпълняващия длъжността държавен глава Мишел Темер за изваждане на страната от кризата.

- Това, на което сме свидетели в момента, е невероятен упадък и регрес, каквито дори не можех да си представя. Признавам, че никога не сме предполагали, че Бразилия може да стигне до такова състояние. Да, ние действително допускахме грешки, вярно е също, че не направихме всичко, което бяхме длъжни да сторим. Но демокрацията е благо и завоевание на цялото човечество. Разбира се, не смятам че тя е идеалния политически модел, но по-добър засега не са измислили. Всъщност, знаете ли, защо продължавам толкова да ценя демокрацията? Защото само при демокрацията, бедняк като мен може да стане президент. Шегувам се, разбира се.

Що се отнася до вътрешнополитическата ситуация в Бразилия, в момента се допуска много сериозна грешка. Сегашното правителство се върна към старата теза, че страната следва да се управлява в интерес само на 35% от населението, т.е. на по-богатата част от него. Останалите сякаш не съществуват. За управляващите тези хора са просто цифри в статистическите доклади и нищо повече.

Няколко бразилски семейства контролират всички основни медии. Тази философия е съвършено противоположна на собствените ни подходи и принципи. Ние доказахме на целия свят, че бедният не представлява проблем за икономиката. С помощта на поредица от нововъведения, превърнахме бедняка маргинал в активен участник в икономическите процеси. Тези хора станаха и потребители, и производители на блага. Създаваха се работни места, стартира програма за подпомагане на малоимотните, както и още няколкостотин микрополитики за кредитиране и финансиране на малкия бизнес. Всичко това позволи на милиони бразилски граждани, които доскоро бяха извън системата, да се превърнат в пълноценни икономически субекти. Което се отрази по съвършено безпрецедентен начин върху тяхното качество на живот. Четиридесет милиона бразилци повишиха социалния си статус, а 36 милиона души за първи път се оказаха над чертата на бедността. За 12 години бяха създадени около 22 милиона работни места и то при положение, че по същото време в Европа и в света, като цяло, загубиха работата си над 62 милиона души.

- Едва ли ще отречете обаче, че и по време на управлението на вашата партия нещата не вървяха гладко, както и, че сегашната криза се дължи отчасти на цяла поредица от погрешни решения.

- Сигурно сте чували широко разпространената теза, че правителството на Дилма Русеф и Партията на трудещите се уж "са си позволявали да харчат огромни средства за различни социални програми, прахосвайки наляво и надясно милиарди реали, без дори да си дават сметка за това”. Всъщност, проблемът следва да се търси другаде. Очерта се значителен недостиг в приходната част на бюджета заради прекалено големите данъчни облекчения, предоставени от правителството. За да си представите за какво става дума, ще ви кажа, че заради това загубихме 47 милиарда реала само в периода 2009-2010. По време на управлението на Русеф, т.е. през 2011-2014, този недостиг достигна гигантската сума от 458 млрд. реала. Именно липсата на тези средства не позволи да "занулим" бюджета за 2015.

Вероятно това беше най-голямата ни грешка. Подчертавам, че става дума за наша грешка, защото поемам и своята отговорност за случилото се, тъй като съм част от Партията на трудещите се. От друга страна обаче, не бива да забравяме, че през 2014 безработицата в Бразилия падна до най-ниския си показател за цялата история на страната - 4,6%. Тоест, в това отношение се изравнихме със стандартите на Дания, Финландия, Швеция и т.н. (след стартирането на процедурата за "импийчмънт" на президента Дилма Русеф, безработицата в Бразилия скочи три пъти, достигайки 12%, още през декември 2016 - б.р.).

Сегашните управляващи разрушават всичко, което постигнахме през предишните години. При това не се свенят да посегнат дори на такава "свещена крава" като държавната петролна корпорация Petrobras, която доскоро беше сред водещите гиганти на глобалния петролен пазар.

- Споменахте Petrobras, но истината е, че не само тя губи позиции. Създава се впечатление, че всички индустриални "локомотиви" на бразилската икономика преживяват упадък.

- Това се случва именно заради днешното безвластие. Сегашното очевидно нелегитимно правителство не разполага с нищо, което поне малко да прилича на дългосрочен стратегически план за развитието на държавата. И едва ли сериозно си задава въпроса, каква страна иска да изгради. Защото е очевидно, че в момента съзнателно се нанася непоправима вреда на бразилската индустрия. Впрочем, има и друг интересен момент, който заслужава внимание. Става дума за тавана на разходите за държавно образование. Това е пряко свързано със състоянието на индустрията. Тоест, когато ограничавате разходите за образование, на практика казвате на бъдещите поколения, че страната няма да провежда политика на индустриално развитие, няма да стимулира високите технологии и т.н. Тоест, на бъдещите бразилци се дава да разберат, че правителството само се отказва дори да се опита да направи страната ни конкурентоспособна на световния пазар.

Гигантско предприятие като Petrobras на практика бива ерозирано и изкуствено въвличано в целия този "антикорупционен процес", който между другото се разследва като се използват данни, подавани от САЩ и с пряка тяхна помощ. След това се руши политиката за изграждане на национална индустрия, която през последните години беше постигнала небивало в миналото равнише. И какъв е резултатът? Позволяваме на чуждестранните компании да заемат позициите на собствените ни национални производители. Тоест, това е една откровено разрушителна политика.

Точно тук е мястото да изтъкна и един друг момент - геополитическият. По време на нашето управление бяха открити най-големите дълбоководни находища на лек петрол (Pre-salt). Това е най-голямото подобно откритие през ХХІ век. И, както можете да предположите, западните партньори бяха изключително недоволни, че приехме закон, ограничаващ участието на чуждестранни компании в разработката на тези находища. А какво прави сегашното правителство? Под някакъв измислен предлог лишава Petrobras от привилегированото му право да разработва тези находища. Твърди, че компанията няма възможности за това, че съществуващите технологии не го позволяват и т.н. Всъщност, това са откровени лъжи. Единственото, което могат тези хора, е да предават националните ни интереси. Нищо че става дума за богатства, принадлежащи на цялата нация. Те просто продават бъдещето на Бразилия на чужденците. Това е някаква безумна политика на самоунищожаване.

- Тоест, смятате, че геополитическите интереси на конкретни държави са изиграли определена роля за случващото се в момента в Бразилия?

- Ще изброя някои факти за да добиете представа, за какво става дума. Когато станах президент, в корабостроителния сектор на Бразилия бяха заети само около две хиляди души. По време на нашето управление броят им нарасна до 84 хиляди! А само от средата на миналата 2016 насам тази цифра е намаляла до 30 хиляди. Ще припомня също, че в началото на 2000-те беше практическо невъзможно да намериш бразилец с професионално инженерно образование в сферата на корабостроенето. Нямаше специалисти и в сферата на железниците. Затова съзнателно приемахме такива законодателни пакети, с които се утвърждаваше приоритетното развитие на националните отрасли. Задължихме чуждестранните си партньори, спечелили търговете за едни или други проекти, да включат в договора за изпълнението им ангажимент за трансфер на технологии, знание и опит.

Когато правехме всичко това, мечтаехме да за една по-различна Бразилия! За една по-развита държава! Защото историята доказва, че геополитическият постулат си остава непроменен - колкото по-силна е една държава, толкова по-добра е позицията и в хода на преговорите, които и се налага да води.

Голяма част от водещите бразилски компании се оказаха жертви на антикорупционните разследвания. Аз самият смятам, че борбата с корупцията е необходима и правилна, но истината е, че по волята на неколцина прокурори и един, единствен съдия (очевидно става дума за Сержиу Моро, който ръководи най-голямото антикорупционно разследване - т.нар. "операция Lava-Jato" - б.р.), се унищожава именно националната съставляваща на големите бразилски компании. А мястото им вече активно се заема от американците и от други техни чуждестранни конкуренти. Аз самият съм убеден в обратното - че нито една държава не може да се смята за наистина суверенна, ако не разполага с голям индустриален комплекс. Ще са ни необходими неимоверни усилия за да възстановим разрушеното.

- Това отнася ли се и за компаниите от военно-индустриалния комплекс?

- Ще ме извините, но и тук ще ви дам един пример от собственото си управление. През 2003, когато за първи път станах президент, в бразилските въоръжени сили съществуваше следният модел: войниците бяха освобождавани от носенето на служба още в 11 часа преди обед. Можете ли да си представите нещо подобно? И, знаете ли зашо беше така? Просто, защото Министерството на отбраната нямаше пари да им плати обяда. Заплатите на войниците пък бяха под минималните за страната. Военната ни индустрия на практика беше парализирана. Военновъздушните сили например, нямаха самолети. Във флота пък, повечето бойни кораби изглеждаха поне на двеста години, шегувам се, разбира се.

В същото време е ясно, че военните следва да олицетворяват силата на държавата и да внушават гордост. Отлично си спомням един от първите си паради по повод на националния празник - 7 септември, Деня на независимостта. Това, което видях тогава, нямаше нищо общо с тези идеали - олющени танкове и бронетранспортьори със смачкани врати. Ще ви кажа, че продължавам да изповядвам идеята, че въоръжените сили са нещо като бог, т.е. никога не знаете със сигурност, дали ще ви се наложи да ги използвате или не, но ако този момент настъпи трябва да сте сигурни, че те ще се справят с поставената им задача. И тъкмо затова вложихме толкова сили и средства за развитието на националните въоръжени сили и бразилската военна индустрия.