06
Пет, Дек
5 New Articles

Ще успее ли Тръмп да срути еврото?

брой 3 2017
Typography

Още през първите дни на пребиваването си в Белия дом новият президент на САЩ Доналд Тръмп подписа толкова много укази и направи толкова много агресивни изявления, че буквално смая света.

Независимо обаче от целия шум, който се вдигна във връзка с неговите усилия за ограничаване на имиграцията, одобрението за изграждането на петролопровода XL Keystone (по който трябва да се транзитират енергоносителите добити от петролните пясъци в Канада до Мексиканския залив - б.р.) или неоправданите му заплахи срещу Иран, далеч по-важна в случая е икономическата стратегия, която възнамерява да следва екипът на Тръмп и която неговият "главен стратег" Стив Бенън формулира с две думи като "национална икономика". Поне засега, като ключови мишени на Тръмп в тази сфера се очертават Китай и Германия, т.е. двете държави с най-голямо положително салдо в търговията със САЩ. Внимателният анализ показва, че Вашингтон се подготвя да предприеме срещу тях действия, които бившият икономически съветник на американската разузнавателна общност Джеймс Рикардс определя като "валутни войни". Ако оставим настрана "китайската мишена" на Тръмп, другата ключова цел на тези "валутни войни" (която е може би дори по-важна от първата) е ерозирането на еврото и свързаната с него европейска валутна система. В центъра на тези подривни усилия е Германия, което вероятно е и основната причина концлерът Меркел да получава колики, всеки път когато чуе името на Тръмп.

Както е известно, на 31 януари 2017 новият шеф на Националния съвет по търговията (и главен икономически съветник на президента) Питър Наваро обвини Германия, че "съзнателно държи еврото под реалната му стойност", което и позволява да си осигури недопустими конкурентни предимства по отношение на САЩ, както и на собствените си партньори в ЕС. Впрочем, Наваро отиде и по-далеч, квалифицирайки de facto Германия, която представлява "ядрото" на икономиките от еврозоната, като "валутен манипулатор". Нека запомним този термин, защото, поне според мен, ни предстои занапред да се сблъскваме доста често с него. Всъщност, истината е, че манипулацията, за която говори Наваро, е свързана със самото създаване на общата европейска валута - еврото, през периода 1992-2002. Според Наваро, еврото, зад което стои цялата мощ на германската икономика, всъщност функционира като "имплицитна германска марка", чиято изкуствено занижена стойност спрямо американския долар дава на Германия огромно предимство по отношение на основните и търговски партньори.

Естествено, Берлин реагира остро на тези твърдения. Ангела Меркел моментално обяви, че монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) по презумпция цели да контролира инфлацията в еврозоната, като цяло, посочвайки, че страната и не би могла да манипулира еврото, дори ако го иска, тъй като ЕЦБ е "напълно независима институция". Всъщност, това е вярно само наполовина, тъй като Германия, която е истински икономически гигант по отношение на 19-те (от общо 28-те, ако броим и Великобритания, членове на ЕС) държави от еврозоната, притежава непропорционално голямо влияние върху ЕЦБ, да не говорим, че изигра ключовата роля при "конструирането" на еврото през 90-те години на миналия век. За да го докажа, предлагам да се върнем малко назад в историята.

"Да осигурим мястото на Германия през следващото столетие"

Макар че твърденията на Наваро, както и отговорът на Меркел, вероятно ви изглеждат (едва ли не) като чисто академичен спор относно валутните манипулации, търговските предимства и т.н., истината е, че зад този спор се крие стратегията на Вашингтон за ликвидиране на еврозоната в средносрочна перспектива.

Иронията в случая е, че идеята за създаването на еврозоната беше посрещната на нож от тогавашния германски канцлер Хелмут Кол, когато му беше представена за първи път от неговите френски, италиански и британски колеги по време на провелата се през декември 1991 среща на държавните ръководители на страните членки на Европейската икономическа общност в холандския град Маастрихт. Както е известно, именно там беше подписан прословутият Договор за създаването на Европейския съюз, предвиждащ формирането на пълен валутен съюз до края на 1999. Именно там Кол се сблъска с предложението на колегите си, настояващи да бъде постигнато споразумение за създаване на единна европейска валута (днешното евро), въпреки липсата (както тогава, така и днес) на демократично създадена обща европейска държава - нещо, което брюкселските "еврократи" често определят с евфемизма "дефицит на демокрация".

Скептично настроените Франция, Италия и Великобритания, опасяващи се от огромната икономическа мощ на току що създадената (в резултат от поглъщането на бившата ГДР) т.нар. "обединена Германия", поискаха от Хелмут Кол да се откаже от стабилната немска марка и от изключително влиятелната централна банка - Бундесбанк (които по онова време се ползваха с изключително висока репутация в целия свят) в името на създаването на новата независима наднационална институция, която днес е известна като Европейска централна банка. В крайна сметка, след проточили се пазарлъци, Берлин склони да подкрепи този план, при условие обаче, че всички членове на бъдещата еврозона приемат да спазват стриктно т.нар. "маастрихтски критерии", според които държавният дълг не може да надхвърля 60% от годишния БВП, а годишният бюджетен дефицит не бива да надвишава 3% от БВП (условия, които всъщност бяха дефинирани от тогавашния шеф на Бундесбанк Ханс Тетмайер).

По онова време аз, самият вече живеех в Германия и можах да проследя всички тези перипетии в качеството си на финансов анализатор. Така, в началото на 90-те години, чрез един мой приятел - известен датски икономист, близък до тогавашния еврокомисар по икономическите и валутните въпроси (през 1985-1995) Хениг Кристоферсен, имах възможността да добия представа за случващото се, както се казва, "от първа ръка". Както е известно, по време на преговорите, предшестващи подписването на Договора от Маастрихт, Кристоферсон (който почина преди няколко месеца) отговаряше за икономиката и валутните въпроси в Европейската комисия, ръководена от Жак Делор, и в това си качество изигра ключова роля за сближаването на различните позиции относно създаването на еврото в хода на ожесточените дебати водени при закрити врати. През 1994, в кулуарите на една финансова конференция в Лондон Кристоферсон е споделил пред моя датски приятел, че след 1991 позицията на Германия и в частност на нейния канцлер Хелмут Кол по отношение на еврото се е променила на 180 градуса. Според него, тази промяна се дължи на факта, че в периода 1991-1994 големите френски и италиански банки са изпаднали в дълбока криза, отчаяно опитвайки се да оцелеят (интересно е, че и днес за тях може да се каже същото), а британските банки са се сблъскали с много сериозни проблеми, така че никоя от тях не е могла да попречи на големите банки от Германия да установят пълна доминация на европейските кредитни и капиталови пазари. По думите на Кристоферсон: "в този момент Дойче Банк и другите големи немски банки успяха да убедят Кол, че ако действа правилно, еврото може да се превърне в гарант за водещата роля на Германия в Европа през ХХІ век и дори след това".

Малко по-късно, самият аз също станах свидетел на драматичната промяна в позицията на Кол по време на една конференция по банкови проблеми, провела се във Франкфурт. Там, някогашният твърд "евро"-скептик заяви пред събралите се немски банкери, че еврото е "ключът към единението на Европа, което ще направи невъзможни бъдещите войни на континента". Думите му бяха посрещнати с бурни аплодисменти. Истината е, че, когато искаше, Кол можеше да бъде много убедителен оратор. С други думи, днешната еврозона действително е германско творение.

Стратегията на Наваро по отношение на еврото

През януари 2017 президентът Тръмп се обяви против "масовия" внос на германския автомобили в страната и заплаши, че ще въведе 35%-ни вносни мита за немските BMW-та, произведени извън САЩ. Отговорът на Берлин, който акцентира върху "относително по-ниското качество" на американските коли, бе оценен от повечето експерти като "по-скоро глупав", особено на фона на високите залози в тази сложна "дипломатическа игра". Ще припомня само, че на въпроса, какво би трябвало да направят САЩ за да накарат германците да купуват повече техни коли, немският външен министър Зигмар Габриел си позволи следния твърде лекомислен (поне според мен) отговор: "да се научат да правят по-добри автомобили".

Истинската цел на стратегията, която Питър Наваро следва по отношение на Германия обаче, съвсем не е да увеличи продажбите на американските "Шевролети" (които действително не могат да се конкурират успешно с местното производство) в тази страна, а да ерозира системата на еврото, която е потенциален съперник на долара, в качеството му на световна резервна валута. От налагането на Бретънуудската система през 1944 насам, глобалната хегемония на Америка се крепи на два основни стълба: военната мощ на САЩ, надхвърляща в момента тази на всичките им потенциални съперници, и факта, че доларът няма конкуренция в качеството си на световна резервна валута, което на практика означава, че останалите държави ще продължават да финансират ad finitum дефицитите на Вашингтон.

Стратегическият документ "Наваро-Рос"

По време на предизборната кампания на Тръмп и в качеството си на негови ключови икономически съветници, Питър Наваро, който е професор по икономика от Университета на Калифорния, и Уилбър Рос - инвеститорът милиардер, който в момента е държавен секретар по търговията на САЩ, изготвиха съвместно един стратегически документ, който според повечето експерти е в основата на решението на президента да прекрати американското участие в ТТП и ТПТИ, както и на призивите му за предоговарянето на НАФТА. Пак той обяснява и обвиненията срещу Германия, че действа като "валутен манипулатор".

В момента, Наваро, който ръководи новосъздадения Национален съвет по търговия, и Рос, който пое Департамента по търговията, продължават да следват основните постановки на въпросния стратегически документ и съзнателно работят за разрушаването на еврозоната, използвайки аргумента, че Германия печели непропорционално много от фиксирания курс на еврото, докато САЩ и "периферните" държави от еврозоната, като Италия, Португалия, Гърция и дори Франция, са големите губещи от това.

Няколко дни преди да влезе в Белия дом, Доналд Тръмп даде обширно интервю за "Лондон Таймс", в което каза следното: "Ако погледнете Европейския съюз, виждате само Германия. Съюзът е най-вече инструмент, който се използва от Берлин". След това, коментирайки факта, че Германия и другите държави от ЕС приеха през последната година над милион и половина мигранти от Сирия, Афганистан, Либия и други предимно мюсюлмански държави, Тръмп обяви, че: "Ако те не бяха принудени да приемат тези т.нар. бежанци, с всички съпътстващи ги проблеми, вероятно нямаше да станем свидетели на т.нар. Брекзит. Това беше капката, която препълни чашата. Мисля, че хората държат на своята собствена идентичност, затова - ако ме питате - и други могат да последват британския пример". Тези думи на Тръмп не са някаква импровизация, а са вдъхновени от публикуваната през септември 2016 Бяла книга на Питър Наваро. В нея, след като обвинява Китай, че поддържа стабилен курс на юана, във вреда на най-големия си търговски партньор САЩ, изкупувайки американските ценни книжа, той директно атакува Германия и еврото: "Същият проблем съществува и във връзка с Европейския валутен съюз. Докато еврото плува свободно на международните валутни пазари, тази система изкуствено обезценява германската валута по отношение на нивото, на което тя би трябвало да бъде, ако немската марка още съществуваше". Според Наваро: "На практика, слабостта на южноевропейските икономики в рамките на Европейския валутен съюз задържа по-ниския обменен курс на еврото в сравнение с този, който би имала немската марка, ако все още съществуваше. И тъкмо това е основната причина за големия търговски дефицит на САЩ по отношение на Германия (75 млрд. долара през 2015), независимо от факта, че заплатите в тази страна са сравнително високи... А по-големият структурен проблем е, че международната валутна система е "отровена" от тази мащабна валутна манипулация". В тази връзка, Наваро напомня, че "Доналд Тръмп обеща да изпозва Департамента по финансите за да квалифицира официално всяка държава, опитваща се да манипулира своята валута, като "валутен манипулатор". Това би позволило САЩ да въведат по отношение на нея определени защитни митнически тарифи, ако въпросната валутна манипулация не бъде прекратена".

Игнорирайки за известно време факта, че Китай, според критериите на Финансовия департамент, би могъл да се квалифицира като "валутен манипулатор", тъй като през цялата последна година Пекин се намесваше сериозно за да укрепва позициите на юана спрямо долара, правилата на Департамента предвиждат, ако в хода на преговорите с Германия в рамките на следващата една година нейната валутна политика не се промени, тя официално да бъде обявена за "валутен манипулатор" и да и бъдат наложени различни санкции. Така че, сцената вече е подготвена.

Обединеният фронт срещу еврото

През февруари 2017 соченият за нов посланик на САЩ в Европейския съюз Тед Малок заяви в интервю за "Блумбърг", че еврото е в "колапс" и може дори да изчезне през следващата година и половина. В същото интервю, той отбеляза и, че има "достатъчни причини" да очакваме и излизане на Гърция от еврозоната. Преди това пък, Малок сравни Eвропейския съюз с рухналия СССР, подчертавайки, че Съюзът следва да бъде "опитомен" (т.е. подчинен).

В друго свое интервю за Би Би Си, Малок повтори тезите си, че "евроото не само преживява упадък, но може и да изчезне", добавяйки, че препоръчва на разполагащите с евро да се отърват от тях през 2017. Тук е мястото да напомня, че Малок въобще не е лаик по отношение политиката на ЕС. Той е професор по икономика в бизнес школата към Редингския университет във Великобритания. Освен това той беше член на борда на Световния икономически форум в Давос, както и старши изследовател в такъв ключов "мозъчен център" като Института Аспен. Тоест, неговите прогнози за бъдещето на еврото и на самия ЕС не са плод на фантазията му, а са много добре обмислени.
Междувременно, след назначаването на Стивън Мнучин ( който в продължение на 17 години беше директор и парньор в "Голдман Сакс" и който въобще не се притеснява да нарича Китай "валутен манипулатор") за финансов министър на САЩ, сцената изглежда окончателно подготвена за очертаващата се пълномащабна валутна война на Америка, чиято цел е разрушаването на еврото.

Нещата стоят именно по този начин. Самият аз наблюдавам отблизо развитието на събитията още откакто през 90-те години на миналия век стартира практическата реализация на проекта за създаването на общата европейска валута. И още тогава ми беше ясно, че този проект е дело на група европейски "патриарси" около Жак Делор, Валери Жискар Д'Естен и други, чиято цел бе появата на мощен европейски съперник на долара в качеството му на световна резервна валута.

Между другото, именно "Голдман Сакс" по времето, когато Мнучин беше в ръководството на банката, т.е. през 2002, осъществи серия от хитроумно замислени суапови операции, позволили на гръцкото правителство да прикрие факта, че годишните бюджетни дефицити на страната надхвърляха 12%, т.е. бяха в пъти повече от максимално допустимите за държавите от еврозоната 3%. След това, много удобно, гръцката дългова криза беше направена публично достояние през 2010, тъкмо когато бюджетният дефицит на САЩ експлодира, надхвърляйки един трилион долара, а Китай (а и не само той) не криеше намеренията си да се възползва максимално от ситуацията. Още тогава мнозина открито обвиняваха "Голдман Сакс" и Департамента по финансите на САЩ, че съзнателно са ускорили гръцката криза за да влошат позициите на еврото спрямо долара.

Ето защо имаме достатъчно основания да смятаме, че финансовите "магьосници" от "Голдман Сакс", които днес са в администрацията на Тръмп, както и целият икономически екип на президента, са решили веднъж завинаги да премахнат потенциалната заплаха, свързана с еврото, особено когато т.нар. "Брекзит" направи ЕС и еврозоната по-уязвими отвсякога. Лично аз смятам, че тази американска атака ще хвърли Европейския съюз и неговата банкова система в по-голям хаос и в по-дълбока криза, отколкото дори онази от 30-те години на миналия век. За Тръмп, Наваро и Уилбър Рос обаче, тези социални и хуманитерни последици от атаката срещу еврото са просто "странични ефекти" от реализацията на тяхната стратегия.

Коя обаче е основната причина за този неистов стремеж за разрушаването на еврото, освен, разбира се, запазването на доминиращите позиции на долара като световна резервна валута? Известният британски специалист в сферата на икономическата история Харълд Джеймс дава един възможен отговор: "Какви ще са последиците от краха на еврото? Това силно би отслабила конкурентните способности на Европа, освен това би дестабилизирало континента, тъй като старите съперническа между отделните европейски нации моментално ще възкръснат". Затова едва ли е учудващо, че канцлерът Меркел и останалите ключови фигури в Берлин изглеждат толкова изнервени и притеснени от онова, което може да им поднесе Тръмп. Впрочем, първата лична среща между двамата лидери, провела се във Вашингтон през март 2017, с нищо не помогна за успокояването на това напрежение. Защото, както посочва в коментара си за срещата зам. главният редактор на германския "Билд" Николас Бломе: "Интересите на Тръмп са предсказуеми, което обаче не може да се каже за методите, с чиято помощ той ще се опита да ги реализира". При всички случаи, докато вниманието на Меркел продължава да е ангажирано с безмислената конфронтация с Русия, с все по-радикалната антигерманска реторика на турския президент Ердоган, или пък с предстоящите в края на годината парламентарни избори, най-големият удар върху Германия може да се стовари от доскорошния и най-близък отвъдокеански съюзник.

 

* Авторът е известен американски геополитик и консултант в сферата на стратегическите рискове, член на Редакционния съвет на списание "Геополитика", който от трийсет години насам живее в Германия